Прес клуб — по радиото

В БНР, програма Христо Ботев имаше предаване по темата — Арт ефир четвъртък, 12:30 с арх. Г. Угринов /НИПК/, арх. Лило Попов /САБ/ и арх. Валентина Върбанова /ОП "Стара София"/.

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите по отношение СКАНДАЛА с комплекс "България". За пореден път и Главен архитект на София и Директор на Националния институт за паметници на културата недвусмислено заявиха, че проекта на "БТ Девелопмънт Сервисиз" на местото на паметника на културата е невъзможен. Представителят на Държавната агенция за инвестиции господин Нинов направи крачка назад, казвайки, че даденият от тях Сертификат е само начало за нещо голямо, което инвеститора сам трябва да довърши. Аз лично веднага си представих огромната зееща дупка в началото на бул. "Цар Освободител" след събарянето на комплекс "България" и след изчерпването на дадената от ДАИ финансова помощ.

Въпросът е съвсем друг. При така ясно изразеното мнение на институции, общество и медии - докога инвеститорът БТДС ще заема позицията на щрауса, заровил дълбоко главата си в подземията на комплксе, където уж щял да строи паркинги? Време е да се яви в публичното пространство и най-после да признае, че е поел много погрешен път. Тази коректност я дължи на града, на софиянци, на туристи, на професионалисти.

Другият важен въпрос е- какви са точно рамките на това странно публично-частно партньорство по отношение на зала "България"? Тя е държавна собственост в лицето на Министерството на културата. Редно е Министъра на културата да излезе с изявление какво по-точно става? Едно партньорство е винаги двустранно. Той е длъжен да знае в конкретния случай кое е законно и кое не.

Ако госпожа Сандалска прочете поместеното в този блог отворено писмо, адресирано лично до нея - може би ще се престраши и ще се появи най-накрая в светлините на прожекторите. Отново въпросът е какво има да ни каже. Обясненията за уникалността на проекта вече сме ги чували.

Тя трябва да стане ясно, че дотук намеренията на инвеститора попадат под наказателния кодекс. Това определено тях ни най-малко не ги тревожи.

Валентина Върбанова, архитект

София и Световното културно наследство

Питат ни как може да се запази културното наследство на София без да се налага гражданите да бъдат мобилизирани да защитават "на парче" всеки път, когато се очертае ново посегателство върху паметта на града.
Разбира се, най-важното е да се спазват действащите закони, които осигуряват достатъчна рамка за охрана на недвижимите културни ценности, обявени от отговорните държавни институции за паметници на културата.

Ето едно от възможните по-цялостни решения:
Новият устройствен план на София, одобрен от Народното събрание на РБ през декември 2006 г. и придружен от съответен закон за застрояване на столицата, предвижда в частта "Културно-историческо наследство" централната част на София да бъде номинирана в Списъка на световното наследство - World Heritage List (WHL)/ UNESCO, с което да бъдат запазени историко-археологическия резерват "Сердика-Средец" и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска" като цялост. Охраната на тези два уникални културно-исторически модула, свързани по оста бул. "Цар Освободител" - пл. "Народно събрание" и чрез съответните буферни зони би защитила историческа застройка в столичния център като ансамбъл.

Някои смятат, че този стремеж е проява на своеобразен фундаментализъм.
Но в Списъка на световното наследство към ЮНЕСКО фигурират 851 забележителни места по света и центровете на почти всички европейски столици - Paris, Vienna, Brussels , Prague , Tallinn , Berlin , Athens , Rome , Riga , Jerusalem , Amsterdam, Luxembourg , Valletta , Vilnius , Warsaw , Lisbon , St. Petersburg , Moscow , части от Madrid , Istanbul , части от Kiev , части от ot London , и т. н. (виж http://www.thesalmons.org/lynn/whgmap.html)
През 2007 г. в това семейство бе включен и центърът на унгарската столица Budapest.
За ползите от охраната на паметта и културното наследство, за културния туризъм и инвестиционните перспективи не е нужно да се теоретизира.

За да бъде включен историческият център на София във WHL е необходимо Столичната община и българското правителство да работят за това целенасочено.
Тогава новото строителство в охраняваната част от центъра ще трябва да се ограничи до минимум.
Но ако продължават посегателствата над паметници на културата, шансовете на София ще намаляват главоломно.


Повече информация по този въпрос бе предложена още през 2004 г.:
СОФИЯ И СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=5622

коментари

по повод изявлението на инвеститора на проекта "Гранд България":
(от http://zagrada.bg/show.php?storyid=397817&p=0#addcomment )

Да се чуди човек - От архитект, 16 ноември, 01:52
Да се чуди човек как с проект още в начална фаза инвеститорът знае толкова точно кое къде и как ще бъде разположено в бъдещата сграда, а най-вече - точните площи по видовете дейности, например - 7 дка търговски площи, 4 дка гаражи.
Засега не е обяснил откъде ще влезе в обещаваните подземни гаражи на няколко нива - може би през градската градина?
За сметка на това обещава подход към концертната зала през пасаж от магазини откъм бул. "Цар Освободител". Не се ли влиза по подобен начин в зала 1 на НДК ?
Докато вътре се музицира (например концерт на Jethro Tull), отвън щедро се разлива чалга или "естрада".


още по-учуден - От друг архитект 02:31

Инвеститорът заявява: "...Проект "Гранд България" е напълно самостоятелен и под никаква форма не засяга целостта и функциите на националната концертна зала. Дори нещо повече, ние сме готови да финансираме належащите ремонти и подобрения на залата в рамките на публично-частно партньорство с нейните стопани..."

Доколкото се вижда от рекламата на новия строеж, показана в BTV-новините преди няколко дена и на билборд до входа на зала "България" на ул. "Аксаков", частта над входа на залата се надстроява с няколко етажа и достроява така, че изчезва входът към лятната градина.
При това положение да се твърди, че не се засяга залата е меко казано учудващо
За всеки, който е чувал за акустика, е ясно, че и най-малкото строителство не може да не се отрази на акустиката на залата.

И още един въпрос: какво се разбира под "подобрения на залата"?
Зад подобни благовидни обещания сме видяли доста чудовищни реализации

Прес клуб — как ни отразяват, телевизионни предавания

1. В събота, 17 ноември, ще се проведе дискусия по скандала Гранд България в предаването Вижте кой, Канал1, 19ч.

Тук може да изпращате въпроси и мнения:

Българска национална телевизия

гр. София 1000
ул. "Сан Стефано" 29
за екипа на "Вижте кой"

телефон: 943 60 44 и 814 25 02;
e-mail: vijtekoi@bnt.bg

2. И да ви подсетя — същият проблем ще бъде разглеждан в предаването Реално с Иван Бедров по bTV, в неделя, 18 ноември, от 10,30 ч.

Въпроси и мнения пращайте тук:

bTV,
Национален Дворец на Културата, пл. "България", ет. 11, София 1463,
за Реално с Иван Бедров

realno@btv.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

Зала България

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

на вниманието на госпожа Недялка Сандалска
Изпълнителен директор

в отговор на обръщение към медиите от 14 ноември 2007 г., 17 37
на инвеститора на Проект “Гранд България”


Уважаеми инвеститори,
Уважаеми сънародници, без значение дали живеете в София или извън България (виж петиция )

На 26 октомври 2007 българската общественост научи чрез медиите, че инвеститорът “БТ Девелопмънт Сервисиз” е получил от Държавната агенция за инвестиции (ДАИ) Сертификат 1-ви клас и финансова помощ от 74, 5 милиона лева за реализирането в три годишен срок на инвестиционен проект, наречен “Мултифункционален търговски център „Гранд България”. Кандидатът, вписан под № А-72/04.09.2007 в списъка на сертифицираните обекти, е “Гранд хотел България” АД, София. По-нататък в медиите бе разяснено колко красив и уникален е този проект. Видяхме и образ на бъдещото архитектурно произведение.

На 14 ноември 2007 българската общественост, следяща вече с повишено внимание случая, научи от разпространеното по медиите изявление на инвеститора, че няма вече да се строи на това място - в началото на историческото направление бул. “Цар Освободител”, търговски център, а културен и делови център.

Уважаеми инвеститори,
бихме искали да Ви обърнем внимание, че:

Веднъж получили сертификат от ДАИ, Вие сте поели задължението да реализирате точно този проект, който сте заявили пред нея, т. е. ново строителство на мястото на комплекс “България” - паметника на културата. Несъстоятелно е Вашето твърдение, че няма проект, защото Агенцията не би могла да отпусне държавни средства без съответни проектни книжа. Вие не бихте могли да се откажете от първоначалната си идея и едновременно с това да получите финансирането от ДАИ.

За Ваша зла участ, обектът на кандидатстване е паметник на културата от национално значение, разположен в най-представителната част на София. Вследствие на този факт, каква функция, какъв оригинален план, каква естетика ще му придадете – не диктувате Вие, а институциите, отговорни за опазването на паметниците на културата в Р. България.

Не става въпрос за “културната стойност на Проект "Гранд България”, както Вие се изразявате в обръщението си към медиите, а за културно-историческата стойност на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” като цялостен обект на опазване. След неговото обявяване в ДВ бр. 40/1978 г. като паметник на културата с категория “национално значение”, веднъж завинаги неговата стойност е определена и не подлежи на свободно тълкувание кой какво иска да направи с него.

В действителност, чрез Вашия проект, предложен на ДАИ, Вие събаряте паметника на културата, за да изградите Вашия мултифункционален търговски център „Гранд България”. Ние ще се въздържаме да наричаме проекта Ви мол, след като това Ви смущава. Отказът Ви от подобна формулировка, обаче, с нищо не променя типологията на Вашите инвестиционни намерения.

Непростима е проявената от Вас неадекватност към юридическата защита на “Комплекс България” и неговата среда като обект на културното наследство. Известно ни е, че сте били подробно запознати с нея от отговорните инстанции и би следвало да я спазвате. Вашите голи изявления за съблюдаване на нормативната уредба в бъдеще не са достатъчни.

ОЧАКВАМЕ ОТ ВАС ОТГОВОР НА ОСНОВНИЯ ВЪПРОС:
КАК СМЯТАТЕ ДА СЪВМЕСТИТЕ ДВАТА ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ КАЗУСА:

1. Реализацията на заявения пред ДАИ Проект “Мултифункционален търговски център „Гранд България” за ново строителство на мястото на паметника

и

2. Опазване на паметник на културата, съгласно Българското законодателство.

За нас е важно да научим каква е реакцията на Държавната агенция за инвестиции след като тя вече знае, че сертифицираният от нея проект е принципно неизпълним за паметник на културата без да се погазят множеството български закони и международни конвенции.

И ОЩЕ:
Не е уместно да твърдите, че ще реставрирате паметника на културата, когато Вашите инвестиционни амбиции са драстично различни.

Близо 5000 души са се подписали в защита на съхраняването на Комплекс „България” в неговия автентичен вид. И днес Комплекс „България” притежава актуалните качества на един модерен мултифункционален организъм. Нужно е само след продължителното занемаряване да възвърнете някогашния му блясък.

Следователно, единственото разумно решение е да вложите средствата си наистина в реставрация, а не в преустройства и реконструкции. А за нови търговски-, културни- и бизнес- центрове инвестирайте и стройте по западната ос на бул. “Тодор Александров”, където нашето време ще остави своята следа в историята.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ

Вестник Дневник — Защо сме против разрушаването на България

от Проф. д-р арх. Тодор БУЛЕВ
Защо сме против разрушаването на "България"

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Чети нататък в Дневник.

Вестник Пари, по темата за паметниците на културата

Задкулисни сделки със защитени сгради
Бившето китайско посолство станало част от активите на кипърска офшорка

година 2007, брой 221, от 16.11.2007 г.
Венелина Григорова, Димитър Грънчаров

Кои са най-апетитните имоти в централната градска част на столицата освен новопостроените огромни търговски центрове и странно изглеждащите жилищни сгради?
Всъщност проучване на в. Пари показа, че най-силен инвеститорски интерес събуждат сградите паметници на културата.

Келепир
Реституцията на апетитните парчета земя ги превърна в машина за правене и дори препиране на пари. Попаднали веднъж в частни ръце, съдбата на полуразрушените постройки е повече от ясна. Най-често срещаното явление в такива случаи е сградите да бъдат оставени на самотек, така че след не повече от 5 години след придобиването им да паднат. Щастлива случайност или подарък на съдбата ще е, ако не убият някого.

Чети нататък в сайта на в-к Пари

Прес клуб — как ни отразяват

Гледайте в неделя Реално с Иван Бедров от 10,30— въпросът ще бъде обсъждан в национален ефир!

Снощи по Канал 1 казаха за нашата подписка.

Днес излезе мой материал във вестник Дума. Специални благодарности на БСМ и вестник Дума за гражданската им позиция (И на господин И, който ми съдейства).

Районният кмет на Средец е против унищожаването на комплекс България

Радан съобщава новината, че Маргарита Гутева, районен кмет на Средец, заема в блога си позиция против планираното преустройство на комлекс България, който се намира на територията на същия район на СО (източник):

Всички граждани, с които говорих през последните няколко дни са възмутени от посегателството върху тази емблематична за София сграда. Недопустимо е да се посяга с лека ръка на подобни сгради - символи и паметници на културата, най - малкото от морална гледна точка. Публикувам линк към подписка по въпроса:
http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bu

Искрено се надявам, че звеното районен кмет, което обикновено е слабата брънка в корупционната верига, няма да поддаде в мутросхемата за хотел България. Чакаме официално изявление, госпожа Гутeва, не просто уеб коментар!

Това е страницата на госпожа Гутева, а електронният и адрес е

m.guteva@gmail.com

Не забравяй да я подсещаш за хотела и залата!

Инвеститорите в проекта Гранд България наужким дадоха заден ход

Собствениците на Гранд хотел „България” — „Би Ти Девелопмент Сървисиз”, разпространиха съобщение до медиите (източник — citybuild.bg).

То е по повод реконструкцията на емблематичния хотел, предизвикала остри критики сред архитектурната гилдия.

Бихме искали да уверим всички, които се вълнуват за бъдещето на сградата на Гранд хотел „България”, че ще спазим стриктно съществуващата нормативна уредба и ще съхраним във възможно най-голяма степен не само духа, но и архитектурния облик на съществуващата сграда, заявяват инвеститорите.

Проектът за реконструкция на Гранд хотел „България” е в съвсем начална фаза. Това е проект за културен и делови център и според никакви професионални стандарти не може да бъде сравняван с МОЛ.

Търговската площ, която сме предвидили, е еднаква по размер със съществуващата в момента. В нейните рамки ще бъдат запазени и реставрирани най-важните исторически и културни забележителности на хотела – кафе-сладкарницата, овалното стълбище, Червения салон и ресторанта-градина, обясняват от компанията.

Не съществува никаква опасност за концертна зала „България”. Проект „Гранд България” е напълно самостоятелен и под никаква форма не засяга целостта и функциите на националната концертна зала.

Дори нещо повече, ние сме готови да финансираме належащите ремонти и подобрения на залата в рамките на публично-частно партньорство с нейните стопани. Също така ще възстановим оригиналния план на архитектите на комплекса – арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, да има още един представителен вход към зала „България” откъм бул. „Цар Освободител”, както е съществувал от построяването на сградата през 30-те години на миналия век до 1957 г., обещават от „Би Ти Девелопмент Сървисиз” ЕАД.

Проектът цели запазването на естетиката на сградата в контекста на заобикалящия архитектурен ансамбъл. За нас културната стойност на проекта „Гранд България” стои над всичко и в този смисъл всички обвинения, тиражирани в медийното пространство, са напълно неоснователни и подвеждащи, категорични са инвеститорите.

Притесняват ме следните пасажи от писмото:
— Това е проект за културен и делови център — Нали става дума за хотел?! Как хотелът се превръща в делови център? Да не би да става дума за унищожаване на вътрешните обеми?
— Проектът за реконструкция — а не проект за реставрация!
— Също така не виждам отказ от публикуваните скици, нито пък за етажността, промяна на фасадите и прочее!
— Ресторантът градина — как ще получим гаранции, че ще си остане ГРАДИНА?
— И НАЙ-ВЕЧЕ: НЕ СЕ ПРИЗНАВА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПЪРВИЯ ПРОЕКТ, колкото и в начален етап да е той! На практика, по никакъв начин "инвеститорът" не показва че се отказва от принципните положение в чудовищното си проектче.

Извод: Писмото е хвърляне на прах в очите на обществеността. Не позволявайте на подписката да спре! Ако багерите тръгнат утре, запиши се за бюлетина, за да разбереш!

Ето защо, докато инвеститорът не обяви в прав текст, че за хотела, хотелската градина и зала България не се предвижда друго освен РЕСТАВРАЦИЯ, протестите ще продължат!

Владимир Гаджев — Простотията с хотел България

Простотията с хотел “България”

Казват, че София е единственият ничий град у нас. За по-старите софиянци картината е още по-мрачна, защото градската среда вече е напълно компрометирана от агресивното ново строителство и парвенюшкото незачитане на исторически сложилите се традиции, знаковите сгради и обществената памет. Поредният подобен случай, който мина метър покрай вниманието на кандидат кметовете, включително и на новия/стар софийски кмет, е с хотел “България”..... (продължение)

Остатъкът от отличния материал на Владимир Гаджев - в Е-вестник

Убитото поколение

Други вече няма... А. С. Пушкин

Старите предмети — дали това е спестовна книжка от 30-те години или табелка от 50-те, са безкрайно приятни. И съвсем не заради това, че са стари. А заради това, че зад всеки един от тях стои мисълта на създателя, който ги е направил именно така, а не иначе, защото така е по-добре.

Какво пречи на нашите съвременници да създават такива красиви вещи, да мислят преди публикуване, да виждат пред себе си не полуграмотен клиент, а разбиращ ценител? За всичко е виновно възпитанието.

Тук вина нямат родителите, възпитателките, учителите и професорите. Вината е в самото обкръжение. Именно то възпитава едно от най-важните качества в човека — чувството за вкус и способността да различиш естетичното от плебейското.

Всички, които са създавали стила на епохата през 20-те и 30-те години, са получавали знанията си и представите си за красивото не в работническо вечерно училище. Но във всяко произведение има революционна енергия.

Графичната лекота на 30-те беше заменена от „имперските“ образи на 50-те, но никой не може да упректе 50-те години в липса на значимост за културата.

От момента на идването на власт на Хрушчов ние изведнъж наблюдаваме рязък завой в другата посока. В посока на пълно отсъствие на творческо начало. Свързано е с това, че Никита Сергеевич е бил привърженик на максималното съкращаване на разходите. Именно на него дължим "хрушчобите„(хрушчоба — хрущов + трушчоба:барака) — евтините 5-етажни блокове с тавани с височина от 2,50м.

Лирично отклонение
Таваните с височина 2м и 50 см са измислени не от държавното планиране а от господин Льо Кюрбюзие. Последният е автор на модулора — списък с пропорции, основани на пропорциите на човека. Ключови точки са пъпа, гърдите, главата, вдигнатата нагоре ръка и така нататък. Всичко това е било основано от теоретична база, доказваща прияността на тези пропорции за човешкото съществуване и възприятие. Следващата точка по модулора била височина на тавана от 2,50 метра, която уж, човекът най-много харесва да види над себе си...

...а човекът винаги е искал да има тавани с височина не по-малки от три метра.

Хрущов е искал поевтиняването абсолютно на всичко. Всяка излишно похарчена копейка е водила след себе си съд за длъжностно престъпление. Именно затова през 60-те години се простихме с добрата архитектура, дизайна и въобще с творчеството, заклеймено като процес носещ само загуби.

От онова време в магазините ни съпровождат ценоразписи направени с помощта на пластмасови шаблони. От онова време нашите банкноти приличат на временни банкноти на окупационно правителство. От онова време не сме видяли нито нови шрифтове, нито качествени книги.


Брежневските времена не подариха на света блестящи творци. Във времето на „застоя“ се получи само „утайка“.

Политиката за поевтиняване и икономии от всичко творческо, така че всички, които днес са по-млади от 40—50 годишни са израсли в еднообразно-сив, шаблонно-стандартен пейзаж. Монотонните бройлерни панелни сгради, мозайките от серията „Покорителите на космоса“, три шрифта и един шаблон за всякакви цели, доведоха до това че младите и дееспособни хора израснаха с атрофирано чувство за прекрасното.

Периодичните опити на това поколение да се заеме с творчество водят до това, което наблюдаваме наоколо — „светът през очите на пигмея“.

Единици можаха да прозрат, че зад сивата стена има прекрасен шарен свят, който трябва да бъде подобряван. Останалите си останаха мърлячи по бетона.

Артемий Лебедев, Ководство (източник, на руски), 25 май 1999 г.

Арх. Угринов — Молът ще тръгне само ако ни закрият

.

Арх. Георги Угринов

(източник — вестник Стандарт, 6 ноември 2007 г.)

шеф на Националния институт за паметниците на културата

---

— Г-н Угринов, как ще коментирате идеята за преустройството на грандхотел „България“?
— Всичко зависи от проекта. Но това, което видях, е пълно безобразие. А това е не само паметник на културата, а една от най-стойностните сгради от 30-те години на миналия век.
— Инвеститорите обаче твърдят, че нищо няма да променят. Фасадата ще се запази, но вътре ще се превърне в мол.
— При мен няма абсолютно нищо внесено. Но от снимките, които се тиражират, се вижда, че не само функцията е притеснителна. Унищожава се сграда — паметник на културата, и се вдига нещо друго на нейно място.
— Значи вас до днес никой не ви е потърсил?
— Абсолютно никой. При нас няма никаква инициатива, нито работен проект, нищо.
— А вие имате ли административната власт да блокирате проекта на стойност 82 млн. лева?
— По закон той трябва да мине през Института за паметниците на културата.
— Архитектите на собственика разкриха, че пълна промяна няма да има. А по-скоро префасониране в стил съвременен класицизъм.
— Какъв класицизъм!? Всеки може да си говори празни приказки и глупости. Най-лошото според мен е отношението, че този проект се представя като вече разрешен.
— Вас могат ли да ви прескочат?
— В България всичко може. И не е за първи път да ни прескачат. Опитвали сме много пъти да спрем незаконното строителство, което районните кметове разрешават. Но после по веригата всички инстанции, които отговарят за това, си затварят очите.
— Посочете един пример?
— За столицата — голяма част от преустройствата на партерни етажи с магазини и огромни реклами, които са безобразно направени, създават абсолютен хаос. По-голямата част са незаконни, защото не са съгласувани с Института за паметниците на културата. В много случаи сме пускали сигнали до прокуратурата, но до ден днешен не сме видели поне едно нещо, което да е било съборено после. В същото време ни съкращават.
— Това умишлено ли е?
— Това е 100% сигурно. Всяко правителство, което дойде на власт, ни реже с по 2—3 бройки, въпреки че сме под критичния минимум. Имаме толкова много работа и сега ако и това правителство ни удари, ще изчезнем като институция. Докато съществуваме обаче, никога няма да си сложим подписа за безценни сгради като хотел „България“.

Интервюто взе: Любомир Старидолски

Изобщо не се учудвам

.



Изобщо не се учудвам на това, което прочетох тук за „обновяването“ на гранд-хотел България. Апетитите към софийския център са отдавнашни, но напоследък станаха особено нагли и знаем защо. Но всичко се прави в името на потребителя...

Интересно дали учителите, дори и с новите си заплати ще могат да посетят този бъдещ столичен център? Проблемът не е само в социалните групи, на които е потребен той. Проблемът е, че се нарушава облика на една известна сграда — паметник на културата, както отвън, така и отвътре. Нима г-н архитектът не знае що е паметник на културата? Нима ще му бъде добре ако след 100 години и по неговите архитектурни творения някой се запретне да работи „творчески“? Е, от гроба е трудно да извика — спрете, вандали, уважавайте ме поне малко...Ами не...няма да може. Вярно, че не е Гауди, не е и Ото Вагнер, дори не е от ранга на арх. Георги Фингов, нито от този на арх. Станчо Белковски. Но друго си е да пипне тук и там по стореното от последните двама щото то вече остаряло...А какво е старост в архитектурата, г-н архитекте? Ще ми обясните ли вие, който живеете в онази млада либерална демокрация дето се мъчи да сътвори историята си, дори и архитектурната, но...й трябват още векове, мноого векове, че да се доближи да една от най-старите държави на Европа. Не, българските архитекти, които са взели отрицателно отношение към вашия проект не са завистливи, както твърдят някои от преждеговорившите, те са ПАМЕТЛИВИ!

Да, те имат памет за историята, за стойността на българската архитектура именно в онези години, когато е сътворен този шедьовър. Ако вие сте загубили тази памет защото златният дъжд вече шумоли във вашите уши, то нека се обърна към г-да собствениците.
Ами, скъпи г-да, разходете се из улиците на Виена, Париж, Мюнхен, Рим, Прага, Будапеща, пък дори и Москва и хубаво си помислете дали в сърцето на тия градове така брутално се префасонират сгради-паметници, сгради-история, сгради-олицетворения на своите архитекти. Но нека сега се обърнем към центровете на по-големите, а и малките градове в България. И какво виждаме? Без бомбардировки, без земетресения — тотални разрушения и насилствено изкореняване на памет за старата българска архитектура. Проблемът не е само софийски, той е общобългарски.

А сега да се обърна и към г-да собствениците.
След като сградата е под закрила на закона за паметниците на културата не сте ли в нарушение на тоя закон? Ваша собственост по закон, тя е собственост и на гражданите на София. Вие нарушавате правата на нашите деца да живеят сред автентичния градски декор, да се възпитават като граждани на България и бъдещи столичани, вие ги лишавате от история и памет за тези места. Затова апелирам към публичен дебат в медиите за бъдещето не само на тази сграда, а на въпроса за целия Център и неговото планомерно и поетапно изчезване в стария му вид.

Нека в този дебат вземат участие не само управляващите, но и специалистите от по-широк порядък — от САБ, музеите, галериите, институтите на БАН, Министерство на културата и т.н. Нека чуем и гласа на обикновения минувач, но не манипулирания със сладки обещания за полифункционалното задоволяване на търговските му щения, а на просветения жител на София. Онзи, на който медиите са изяснили що е реставрация, реновация, реконструкция и това, че тези думи би трябвало да включват минимум проектантска намеса в облика на реставрираното здание, а преди всичко гонене на автентичност, така че да не се засяга ансамбловото възприемане на сградата с околната й среда. Пожелавам на новите кметове и общински съветници да се поучат от опита на развитите европейски страни в опазването на архитектурното наследство и да има малко повече чуваемост между поръчител, изпълнител и потребител. А на архитектите и на строителните предприемачи — да изградят своя Дефанс, но не на жълтите павета и не „на парче“...

Милена Георгиева, изкуствовед
от http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=391467

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВОТО над ГРАНД-ХОТЕЛ и КОНЦЕРТНА ЗАЛА “БЪЛГАРИЯ”, СОФИЯ

за спасяване на съществуващия комплекс от Гранд хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България" на бул. "Цар "Освободител"
№ 4 в София от осъществяване на инвестиционното намерение на БТДС за надстрояването и превръщането му в комплекс „Гранд България”

До Кмета на София
До Министъра на културата
До Националния съвет за опазване недвижимите паметници на културата
До Министъра на регионалното развитие и благоустройството
До Председателя на Народното събрание на РБългария

До Дипломатическите мисии, пребиваващи в РБългария
До чуждестранните културни центрове в РБългария:
Британски Съвет, Френски културен институт,
Гьоте институт, Институт “Сервантес”

С искане за подкрепа от Международните централи на ДОКОМОМО Интернешънъл, ИКОМОС към ЮНЕСКО

Уважаеми Дами и Господа,
През последните години София загуби редица паметници на културата. Причините - не паднали бомби, а безпринципно и комерсиално поведение на съгласувателните институции. Загубихме Старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, Античния театър и много други. Сега обаче се посяга към една от емблематичните сгради на София от периода на Модернизма — Комплекс “България”. Ако в София има запазен ансамбъл от представителни исторически сгради — това е бул. “Цар Освободител”. Точно там “БТ Девелопмънт сървисиз” възнамерява да изгради нов комплекс от търговски обекти, офиси и апартаменти без респект към съществуващия паметник на културата от национално значение.
Комплексът на Гранд-хотел с концертна зала "България" и вътрешната градина е изграден след конкурс от 1932 г. за доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество, заемаща ъгъла на бул. "Цар Освободител" и ул. "Г. Бенковски". Проектът на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов печели първа премия, защото успява не само да удовлетвори най-точно функционалната програма на един парцел с твърде сложна конфигурация, но съчетава най-сполучливо и майсторски новата сграда със съществуващия сецесионов шедьовър на Чиновническото застрахователно дружество по проект на корифеите на родната архитектура Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Ничев. Куполът на това здание отдавна се е превърнал в знаков елемент от силуета на историческия център на София. Новопредлаганият "Гранд България" (всъщност без хотел, а с търговска, офис- и жилищна функция) от арх. Павел Иванов, се стреми да засенчи по детайл съседната сграда, да надскочи и смачка нейния символен купол като надхвърля драстично височината на съществуващата застройка.
Това вопиющо пренебрежение към миналото и даденостите на средата (ансамбловост, височина, силует по бул. "Цар Освободител", атмосфера и художествен стил, архитектурен детайл) е характерно за властващата днес парвенющина, която не се свени да лъже нагло, че ще запази естетиката на Гранд-хотел "България", като я модернизира и адаптира към стила на съвременния град. Обещанията за реставрация на автентичния образ са откровена манипулация. Един знаков комплекс, чиято сладкарница и концертна зала са били винаги фокус на столичния елит, един паметник на културата от национално значение ще бъде разрушен, за да се изгради на негово място по-голям търговски и офис център.
Търговците отдавна се разпореждат в храма на културните паметници у нас.
При такава крещяща липса на разбиране за стила на модернизма, за приемственост и за съвременност, каквито демонстрира проектът "Гранд България", и при перспективата откровен кич да доминира физически и духовно над булевард "Цар Освободител", ние се противопоставяме единодушно на описаното инвестиционно намерение и задаваме следните въпроси:
Съгласуван ли е проектът “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди Българската агенция за инвестиции да вземе решение да му даде сертификат за Инвеститор Първи Клас ?
Съгласувана ли е идеята за “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди да се разгласява в медиите ?
Ще допусне ли Главният архитект на София това непрофесионално архитектурно решение в историческия център на града в нарушение на нормативите и методологията за опазване на паметниците на културата?!

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
ДА СПРЕМ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТОЗИ КОЩУНСТВЕН ЗАМИСЪЛ !
ДА СПРЕМ ВАНДАЛСКОТО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ !

ДА СПАСИМ АРХИТЕКТУРАТА на Гранд-хотел и концертна зала “БЪЛГАРИЯ” на бул. “Цар Освободител” в София!

— За контакти: protect_heritage@abv.bg

— Участвай в онлайн подписката.

— Ако багерите тръгнат утре, може да ни потрябва СПЕШНО твоята помощ. Ето защо те молим да се абонираш се за електронния бюлетин на инициативата. Как става това —

1. Изпрати празен email на адрес sofiazanas-subscribe@bgug.org
2. Ще получиш съобщение за потвърждение в email-a, който си посочил/а за контакт
3. Кликни на линка за потвърждение, който ще откриеш в получената от системата електронна поща (другия вариант е да натиснеш Reply и да го изпратиш обратно на адреса от който сте го получили, без промяна).
4. Получаваш електронна поща със subject: Welcome to the "Sofiazanas" mailing list — Готово, записан/а си. Очаквай новини.

Ако в разумен срок след изпълняването на 3. не получиш съобщението от 4., остави коментар към този пост, за да ти помогнем с регистрацията.

За съжаление, по чисто технологични причини се налага да се запишеш два пъти — и в подписката, и в бюлтина.

Историята на комплекс България

Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура

(материалът е взет от stroitelstvo.bg)

Комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и зала “България” на бул. “Цар Освободител” 4, София (кв. 482, пл. сн. № 8) е построен през 1934-1937 г. след проведен през 1932 г. конкурс за изграждането на Доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество (разположено в съседство на ъгъла на бул. “Цар Освободител” 6 и ул. “Г. Бенковски” 3, днес Банка ДЗИ АД).

Реализацията на първопремирания проект от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов е едно от най-високите постижения на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в България. Умението на авторите да впишат няколко функции в общо застрояване на парцел със сложна конфигурация между бул. “Цар Освободител”, ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски” в историческия център на София с висока концентрация на обекти на културното наследство е пример за голямо професионално майсторство. Също толкова умело е намерен и пластичният образ — органичното вписване между две съществуващи сгради по южния фронт на бул. “Цар Освободител” — като единен силует, обединен от общ корниз и като фасадна разработка. Много хармонично е модерното асиметрично съчетание на разнообразни елементи в главната фасада, като големите прозоречни витрини без шпроси на сладкарницата, обединяващи височините на партера и мецанина; еркерът на Червения салон с елегантна овална форма над главния вход; ясно изрязаният, но спокоен ритъм на хоризонталните редове от прозорци в горните етажи, спрегнати с етажните височини в съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество.

И до днес знакови за столичния елит места с някога неповторима атмосфера остават ресторантът - с експресивната трираменна стълба между партерното ниво и галерията, кафе-сладкарницата — широко отворена към бул. “Цар Освободител”, Червеният салон, Бирхалето, Градината. При нужда, отделните части на комплекса в партера и мецанина са могли да се обединят в единно пространство чрез множество сгъваеми и плъзгащи се врати.

Впечатляващи са и техническите нововъведения - огромният кръгъл отваряем оберлихт в ресторанта, падащите прозоречни витрини в сладкарницата, чудесната акустика на голямата концертна зала, постигната благодарение на добре оразмерената форма и ламперии.

Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.

За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).

архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)

Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).

По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).

Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).

архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)

Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).

Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).

Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).

Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).

Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).

Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.

Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова

Тъжни вести

Статии, посветени на запазването на архитектурното наследство на София

— “Без коментар” по повод случаят с паметника на културата на ул.“Алабин 39”, София
— Отворено писмо до Министъра на културата (за обявяване на комплекс Яворов за паметник на културата)
— Сбогом, Ропотамо!
— Размисли върху статия
— Призив на Инициативен комитет на Движение за защита на паметниците на културата
— Паметниците на културата – опазване чрез разрушаване
— Петиция Подкрепете българските паметници на културата
— Паметниците на културата – опазване чрез разрушаване: Черната серия продължава

Вестник Култура за скандала с хотел България

Вестник Култура в броя си от 7 ноември 2007 г. посвещава цял раздел на скандала:
— Инвеститорско бездарие, Михаил Неделчев (да, същият);
— Вази, балюстри, купол и шпил, Арх. Лило Попов;
— Пропаст в представите, проф. Тодор Кръстев;
— Без диспути!, арх. Иван Станишев;
— Декларация на Съюза на архитектите в България
Имайте търпение, сайтът на вестника е немощен и бавно се отваря.