Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата")

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата"):

1. Тя (Залата, като част от общия комплекс и като целия комплекс)е паметник на няколко епохи- от 30-40-те години със завършек бомбардировки; 47-48 гг. с 2-годишния план за възстановавяне на народното стопанство и с извършеното все тогава възстановяване и на театър "Балкан" (където тогава играеше Операта), и на много сгради, засегнати отгоре от бомби; "социалистическото строителство" в "култов" стил, при което се изградиха Операта със Земеделския дом, възстановиха се много сгради и се построиха нови на мястото на развалини (например "Витоша" ъгъла "Патриарха", където после изровиха и мазето за кино "Витоша"), като тук да не забравим Ларгото; доизграждането на Центъра през 60-те със злополучната сграда-недоразумение на ъгъла "Бенковски" с "Аксаков". От там насам започват комплекси с нежни сменящи се имена, калищаци, мръсотия и затруднения, които се усещат апокалиптично сега. През целия този дълъг времеви отрязък Залата си играеше ролята безотказно. Само да си спомним стотиците предадени от нея по радиото концерти. Сега някой няма правата за това, уви, трябва да се ходи в командировки или на гости, за да се чуе какво се свири в четвъртаците.

2. Открай време имаше "топла връзка" с бул "Руски" (Царя), откъдето се влизаше в уникалната за ония времена заличка на "Студио "Музика". Не ми е известно кои са влизали през топлата връзка, но през януари '57 вратата беше разтворена и човек попадаше директно от булеварда на новогодишен младежки бал. Случи ми се.

3. Макар и поочукана и относително бедняшки поддържана отвътре, с построяването и използването на органа Залата си върна пълните възможности, за които е замислена. Освен звезди-диригенти, инструменталисти и певци, можеха да се изявяват и органистите. Имаме и такива, а и идват.

4. Залата създаваше единствената у нас столична концертна атмосфера, допълвана според случая от зала "Г. Кирков " (сега палената и опушвана зала "София" и Студио 1 на Радиото. Е, и Консерваторията е сходна, но е по-малка и някакси роднинско-комшийска е обстановката там.

5. В Залата посетителят срещаше или наблюдаваше колеги, роднини, приятели, артисти, писатели, поети, журналисти и кого ли не още от публичните личности, държавните ни глави, министри, патриарха, посланици, в последно време и малко песоглавци и все повече аристократично побелели старчески глави и старомодни костюми, колективни посещения, студентска клака, чужденци от всякакви страни. Влизайки в Залата човек се блъска с извинения и никой не го ругае, разпоредителките го поздравяват, намира във фоайето "Всеки четвъртък" на Табаков, преди това историята на Филхармонията от Васил Костов, среща митични личности като Карник Аджемян, професора на българските високоговорители Иван Вълчев или достолепния Димитър Попов, въобще не прилича на нищо на 3000 метра наоколо. Всички е естествено, автентично, наше и европейско едновременно. Могат да се видят и хубави и приятни момчета и момичета, дори и деца.

4. Ако нещо отвътре трябва, то е внимателно връщане на интериора към първоначалата истинска обстановка. Освен снимки, има и живи все още деятели, зрители или персонал на Залата. Допустим е и някакъв лукс, но в духа на реалното минало, материали и технологии. Да се закачат инструменти и други атрибути едва ли е нужно, освен ако не ги е имало в тридесетте години. Корнети, тромбони, бенджо и улични табели има във всяко "Happy". Обстановката и атмосферата трябва да останат "възвишено демократични" и "почтително свойски". Галерия от портрети на композитори и музиканти е идеалната украса, а не учудващи експозиции на езотерични и други теми с ограничена допирна площ с българската музика. Сега там е експонирана паневритмията. Може би по-добре е, да кажем, да има фотоси на "Полиритмия" и други формации, излизали на тамошната сцена, освен Филхармонията. Само, например, Оркестърът на Френското Радио с Андре Клюйтанс, свирещ химните на двете страни, е цяла сага от 1960 г.

5. Технически има пълна възможност за създаване на икономични откъм място технологични съоръжения,като климатизация и противопожарна защита, компютълни мрежи и други комуникации. При призната от експерти на Министерството на културата и застрахователя (ако има такъв) на обекта необходимост могат да се изградят системи за сигурност и сградна автоматизация (пожароизвестителна система, контрол на достъпа, алармена система, управление на енергопотреблението и други, или пък цялостна система за сградна автоматизация (Building Management System. Всичко това, съчетано със строителелен ремонт, може да измени в положителна посока функционалността и осигуреността на концертния комплекс, както и да се измени малко по обхват във възможна пространствена посока за повече удобство на музикантите, така, че да бъде осъвременен към сегашна дата и за едно-две десетилетия занапред.

6. Необходимо е генерално ремонтиране на строително-конструктивната част, реновиране на облицовки,тавани и други части на интериора - дотолкова, доколкото е необходимо, за да се придаде близък до първоначалния обик и да се скрият дразнещите допълнителни инсталации, кръпки и самодейни или икономично, на грозно решени подобрения, правени с годините. Например таванът на сградата над залата е празен и може да служи за нещо. Има място и за дребни "невидими" отдолу надстройки.

7. Едва ли трябва да гоним имперските интериори на Виена, Будапеща и други прочути концертни зали, дори на букурещкия Атенеум Ромън. Все пак Букурещ е Кючук Париж, когато софия е кално градче. Има и обратните примери за зали - функционално решени, по-семпли и съответстващи на съвремието, но достатъчно представителни или дори луксозни, например Еркеловия театър в Будапеща, подновеният Театро Реджо в Торино и сигурно още десетки в Европа.

8. Никой друг, освен Института за паметниците на културата, Министерството на културата, евентуално Съюзите на съответните творци, експертите по пожарна и обща безопасност и други компетентни и добронамерени физически и юридически лица не трябва да влияе върху близкото и далечно състояние, използване и поддържане на к.к. "България". На първо място тук пак трябва да бъдат ангажирани "чиновниците" - в най-добрия смисъл на думата: експерти, инспектори, шефове, изтъкнати специалисти. Ако някой от власт или пари имеющите иска да се включи, добре би бил дошъл с пари, властови ресурси и възможности за действие. Има прекрасни майстори, работници изпълнители и инженери, които ще изпълнят всички "прищевки" или "глезотии" с оглед на доброто и стабилно бъдеще на това национално достояние. Самото име на залата и комплекса е много задължаващо. Ако някоя фирма, която и да е, реши да дава, добре дошла е. Тук е мястото и на "подписка" на национално ниво, в смисъл акция за събиране на пари. В Musikverein Виена и Koncertgebaud Амстердам има списъци на спонсори, трайно изписани във фоайетата. Наред с по-неизвестни имена има гръмки названия и от Америка, и от другаде.

Относно хотела:
1. Би било добре да не се изменя основно функцията му. Някога е мислено концертиращите артисти да преминават от покоите си в репетиция или концерт. Чудесно е, поне за бележитите личности.

2. Само преди 10 години хотелът се използваше, бих казал, нормално и масово. Достатъчно беше телефонно запитване и следваше оправдан поради липса на места отказ или резервация с последващо използване на всички налични екстри, като паркиране отпред, суха храна на отлитащите рано сутрин,благопристоен и симпатичен персонал и т.н. Изпитал съм го в качеството си на най-обикновен и благодарен клиент. Сега би могло да се придаде повече блясък чрез лукс или функционалност, разбира се, със същите реновационни и инвестиционни дейности, както за концертния комплекс. Не би било лошо в хотел "България" да отсядат световни знаменитости при идване у нас (защо не и Бандерас)и да излизат направо на концерта или снимачната площадка, или държавници, които да отиват пеш до "Дондуков" 1 и 2 или до Народното събрание, а може и до БАН, ако са достатъчно учени. Ние, масовката, няма да се разсърдим за намаления брой места и високите цени.

3. Няма да бъде добре двата комплекса да се интегрират по какъвто и да е начин. Напротив, трябва да се осигури максимална независимост на използване на хотела и присъщите му заведения, заедно с Лятната градина, и на залите. Звукоизолация, взаимно съгласуване на мероприятия и текущи дейности ("всеки четвъртък"), търпимост от страна на търговците (бизнеса) и добросъвестност от страна на храма и други фактори могат да направят всички да бъде в ред и максимално благополучие. Стопаните или ползвателите(някоя си фирма, чиято цел и задачи са да печели пари и пак пари - от една страна, и Министерството на културата, чиято цел и изпълнявани задачи трябва да са свободни от бизнес-съображения, от друга страна)биха могли да живеят в естествена и жизнена симбиоза. Град София, който не е България, но е пръв в България, може да носи отговорността и гордостта да има тези два обекта на свое разположение и да се ползва от тях. Пожарникарят по образование и кмет по сегашно занятие Бойко Борисов може да има първа и много решаваща дума, а и да бъде почетен член на Обществото "Приятели на Софийската филхармония" или да се радва на уюта в кафенето откъм "Цар Осмободител", ако рече да релаксира. Общината не е далече, май е в същата РС "ПБЗН" (районна пожарна). Това би важало и за всеки друг кмет - адвокат, доктор или инженер.

4. Архитектурно не е добре да се надстроява спрямо съседните сгради. Един "шпил" е предостатъчен за тия декари в карето "Бенковски", "Аксаков", "Дякон Игнатий", "Царя".
В моя град Плевен действа вече 100 години писано или неписано правило - никоя сграда в центъра да не бъде по-висока от Мавзолея. Самият Мавзолей беше съсипан преди години с безсмислено преустройство на интериора. Скрити бяха хилядите кости, които гледахме с интерес и почитание като деца, премахнаха службите и изчезнаха черковните книги, които разгръщахме и никой свещеник не ни забраняваше,обезличи се интериорът. Градината наоколо изгуби вечерната си прелест за учениците, ръжда изяте портите, закопаха езерцата с рибки и течаща питейна вода. Но външният облик поне остана, вечният огън не е пришит, вписва се, поколения дечица се учат да духат свещите за рождения си ден на него до 17 часа, когато затварят портите.Стабилната му ограда (с изключение на портите) не е пострадала, за разлика от очупените щикове от оградата на Музей "Освобождението на Певен".

Нито читалищната сграда на запад, нито Сметната палата на изток, нито бившият партиен дом на мястото на градските тоалетни на северозапад, нито билдингите на юг, строени в момента, не са по-високи от кръста на Мавзолея.

Редно е булевардът, многократно възпят дори, да остане със силуета и лицето, което има, заедно и с жълтите павета, такъв, какъвто е успял да се съхрани през няколко режима и една война.

Хотел без паркинг не може, но подземен сигурно ще му дойде много откъм ровене и бетониране. Може би Соравия Център на мястото на Музея на револяционното движение или паркингът на площада могат да отделят паркоместа за гостите на хотела. Подобно решение има за хотел "Ален мак" в Благоевград, който също е на улица с движение.

Със или без мавзолей, сега площадът и оста от края на Двореца и БНБ до Ректората и бившето Китайско посолство (друга болна тема!) има завършен вид. Може да се мисли за ограничаване на движението "Чет-Нечет" по дати и номера на колите, или други мерки.

С най-голямо старание за добронамеленост и съучастие бих пожелал на инвеститора-собственик да се вслуша в гласа на партиите, народа и културната мафия, т.е. духовните собственици на този район - академици, архитекти, композитори, органисти и прочее певци и инструменталисти, студенти, дори и на случайните минувачи.

Между другото, именно публиката, която ругае по принцип преустройството (студенти, архитекти, музиканти, адвокати, лекари, инженери, писатели и вся остальная сволочь), се среща вечерно време в концертния комплекс. И е разбираемо, дори оправдано, нейни представители да се изразяват по своему остро или грубо, да говорят за мутризация и т.н. Обратно, някои представители на други области на сладкия живот(например "софийското момиче", маса относително млади хора с широки вратове и верижки, мощни коли и нежни приятелки) вероятно преценяват дилемите от гледна точка на "Варшава", "България", "Астория", "Кристал" и други знакови и "култови" географски и звездни наименования из този район, действали в определени времеви отрязъци. Все пак те не е точно бодрата смяна на предходното, моето и малко по-младото поколение. Не са и солта на ташата земя. Иначе, сещам се за някогашната детска или, може би, и "вражеска" да е била, пародия "... че идат бодри калпазани със нож и вилица в ръца". Пее се по мелодията на "Шумете дебри и балкани", музиката е маршова и може би на Любомир Пипков. Но негова е и "Оратория на нашето време", прозвучала все там, където и "Симфония Турангалила", и стотици малки и големи наши, европейски и световни бисери.
Все пак се надявам, че времето е наше и никой няма да ни го отнеме. Лично за мене, моето време се кани да свършва и след някое време ще ми бъде все едно къде какво става.

Горното написах в пълно съзнание, горе-долу излекуван от наличните ми болести, работещ пенсионер в дълъг отпуск по болест, българин, български гражданин, женен с деца и внуци, неосъждан, заядлив атеист-компрексар, провинциалист със столично самочувствие, екологично настроен метач-любител, баш-майстор с две леви ръце.

Освен всичко друго се стремя и да съединя противоположностите в единство и вярвам в единний светъл разум на бизнеса, културата и властите - конкретно за този случай и въобще.

С уважение към всички лични или институционални мнения, стига то (уважението) да е взаимно,

инж. Стефан Спиров
4210014120, На баща си син

Прес клуб — по радиото

В БНР, програма Христо Ботев имаше предаване по темата — Арт ефир четвъртък, 12:30 с арх. Г. Угринов /НИПК/, арх. Лило Попов /САБ/ и арх. Валентина Върбанова /ОП "Стара София"/.

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите по отношение СКАНДАЛА с комплекс "България". За пореден път и Главен архитект на София и Директор на Националния институт за паметници на културата недвусмислено заявиха, че проекта на "БТ Девелопмънт Сервисиз" на местото на паметника на културата е невъзможен. Представителят на Държавната агенция за инвестиции господин Нинов направи крачка назад, казвайки, че даденият от тях Сертификат е само начало за нещо голямо, което инвеститора сам трябва да довърши. Аз лично веднага си представих огромната зееща дупка в началото на бул. "Цар Освободител" след събарянето на комплекс "България" и след изчерпването на дадената от ДАИ финансова помощ.

Въпросът е съвсем друг. При така ясно изразеното мнение на институции, общество и медии - докога инвеститорът БТДС ще заема позицията на щрауса, заровил дълбоко главата си в подземията на комплксе, където уж щял да строи паркинги? Време е да се яви в публичното пространство и най-после да признае, че е поел много погрешен път. Тази коректност я дължи на града, на софиянци, на туристи, на професионалисти.

Другият важен въпрос е- какви са точно рамките на това странно публично-частно партньорство по отношение на зала "България"? Тя е държавна собственост в лицето на Министерството на културата. Редно е Министъра на културата да излезе с изявление какво по-точно става? Едно партньорство е винаги двустранно. Той е длъжен да знае в конкретния случай кое е законно и кое не.

Ако госпожа Сандалска прочете поместеното в този блог отворено писмо, адресирано лично до нея - може би ще се престраши и ще се появи най-накрая в светлините на прожекторите. Отново въпросът е какво има да ни каже. Обясненията за уникалността на проекта вече сме ги чували.

Тя трябва да стане ясно, че дотук намеренията на инвеститора попадат под наказателния кодекс. Това определено тях ни най-малко не ги тревожи.

Валентина Върбанова, архитект

Прес клуб — как ни отразяват

Гледайте в неделя Реално с Иван Бедров от 10,30— въпросът ще бъде обсъждан в национален ефир!

Снощи по Канал 1 казаха за нашата подписка.

Днес излезе мой материал във вестник Дума. Специални благодарности на БСМ и вестник Дума за гражданската им позиция (И на господин И, който ми съдейства).

Изобщо не се учудвам

.



Изобщо не се учудвам на това, което прочетох тук за „обновяването“ на гранд-хотел България. Апетитите към софийския център са отдавнашни, но напоследък станаха особено нагли и знаем защо. Но всичко се прави в името на потребителя...

Интересно дали учителите, дори и с новите си заплати ще могат да посетят този бъдещ столичен център? Проблемът не е само в социалните групи, на които е потребен той. Проблемът е, че се нарушава облика на една известна сграда — паметник на културата, както отвън, така и отвътре. Нима г-н архитектът не знае що е паметник на културата? Нима ще му бъде добре ако след 100 години и по неговите архитектурни творения някой се запретне да работи „творчески“? Е, от гроба е трудно да извика — спрете, вандали, уважавайте ме поне малко...Ами не...няма да може. Вярно, че не е Гауди, не е и Ото Вагнер, дори не е от ранга на арх. Георги Фингов, нито от този на арх. Станчо Белковски. Но друго си е да пипне тук и там по стореното от последните двама щото то вече остаряло...А какво е старост в архитектурата, г-н архитекте? Ще ми обясните ли вие, който живеете в онази млада либерална демокрация дето се мъчи да сътвори историята си, дори и архитектурната, но...й трябват още векове, мноого векове, че да се доближи да една от най-старите държави на Европа. Не, българските архитекти, които са взели отрицателно отношение към вашия проект не са завистливи, както твърдят някои от преждеговорившите, те са ПАМЕТЛИВИ!

Да, те имат памет за историята, за стойността на българската архитектура именно в онези години, когато е сътворен този шедьовър. Ако вие сте загубили тази памет защото златният дъжд вече шумоли във вашите уши, то нека се обърна към г-да собствениците.
Ами, скъпи г-да, разходете се из улиците на Виена, Париж, Мюнхен, Рим, Прага, Будапеща, пък дори и Москва и хубаво си помислете дали в сърцето на тия градове така брутално се префасонират сгради-паметници, сгради-история, сгради-олицетворения на своите архитекти. Но нека сега се обърнем към центровете на по-големите, а и малките градове в България. И какво виждаме? Без бомбардировки, без земетресения — тотални разрушения и насилствено изкореняване на памет за старата българска архитектура. Проблемът не е само софийски, той е общобългарски.

А сега да се обърна и към г-да собствениците.
След като сградата е под закрила на закона за паметниците на културата не сте ли в нарушение на тоя закон? Ваша собственост по закон, тя е собственост и на гражданите на София. Вие нарушавате правата на нашите деца да живеят сред автентичния градски декор, да се възпитават като граждани на България и бъдещи столичани, вие ги лишавате от история и памет за тези места. Затова апелирам към публичен дебат в медиите за бъдещето не само на тази сграда, а на въпроса за целия Център и неговото планомерно и поетапно изчезване в стария му вид.

Нека в този дебат вземат участие не само управляващите, но и специалистите от по-широк порядък — от САБ, музеите, галериите, институтите на БАН, Министерство на културата и т.н. Нека чуем и гласа на обикновения минувач, но не манипулирания със сладки обещания за полифункционалното задоволяване на търговските му щения, а на просветения жител на София. Онзи, на който медиите са изяснили що е реставрация, реновация, реконструкция и това, че тези думи би трябвало да включват минимум проектантска намеса в облика на реставрираното здание, а преди всичко гонене на автентичност, така че да не се засяга ансамбловото възприемане на сградата с околната й среда. Пожелавам на новите кметове и общински съветници да се поучат от опита на развитите европейски страни в опазването на архитектурното наследство и да има малко повече чуваемост между поръчител, изпълнител и потребител. А на архитектите и на строителните предприемачи — да изградят своя Дефанс, но не на жълтите павета и не „на парче“...

Милена Георгиева, изкуствовед
от http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=391467