Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР,
2 декември 2007 г.
Събеседници: Проф. дан арх. Тодор Кръстев , Арх. Павел Попов - изключително популярно име на автор със силна обществена позиция
по отношение опазване на природното и културно наследство. Автор на безброй много статии, които се четат с огромен интерес от широка публика. Попов е преподавател в УАСГ, катедра “История и теория на архитектурата”, заемал е ръководни длъжности към КАБ, САБ, бивш общински съветник. Последна издадена книга “Композицията като абстракция”.
В. Върбанова: Темата за историческите градски части на София остава актуална. Аз бих искала да се обърна сега към проф. Тодор Кръстев.
Проф. Кръстев, Вие сте участник във вече действащия Общ устройствен план на София, дори Вие бяхте ръководител на екипа към система "Културно-историческо наследство".
В тази връзка, бихте ли разказали на слушателите каква точно е стойността на защитената територия в началото на историческото направление “Цар Освободител”, където се намира комплексът “България”, и.... двата въпроса ще ги слея, защото Вие ще ми дадете един отговор.
Вие, като международен експерт към Комисията за световно наследство, правещ оценка на номинирани исторически градове, какви са шансовете на София да бъде част от световното културно наследство?
Т. Кръстев: Благодаря. Както казах преди малко, опазването и развитието - са две страни на едно цяло, когато се говори за културно наследство.
В Общия устройствен план на София, който работихме заедно Валя, културното наследство се разглежда като ценност - от една страна, която трябва да се опазва със специфични правила и норми, но също така и като ресурс за устойчиво развитие.
Ако това се постигне в софийския център, според мен той има реални шансове да кандидатства успешно за включване в листата на световното наследство, тъй като представлява една ценност с една извънредно интересна стратификация на исторически пластове от различни епохи. А хотел “България” е представител на един от тези пластове. И хотел “България” е в центъра на зоната, предложена от Общиа устроъствен план за номинация – т.е. той ще стане част от културното наследство.
И понеже говорим за ценности в момента, за културна стойност - аз казах преди малко, че развитието на културното наследство не трябва да е в противоречие с обществения интерес, в смисъл, че не трябва да застрашава културните стойности на паметника. Според мен, оттук трябва да се започне разговорът - въобще за проблема “България”.
Защото, можем да зададем въпроса: “Кои са тези стойности в ансамбъла”България”?
Първата ценност – това според мене е цялостният образ, духът на ансамбъла.
Ние бяхме последният випуск на проф. Белковски. Малко след това той загина в катастрофа, както знаем. Накрая, преди да се разделим, той сподели с нас своето архитектурно верую. Сега го възприемам нещо като завещание. Той каза, че вярва в нормалната архитектура - тази, която не се натрапва, която е дискретна, която е вписана в контекста. Той казваше: “Когато не чувстваш сърцето си, значи то е нормално. Когато започнеш да го усещаш, значи има някакъв проблем”.
Хотел “България” отразява точно тази философия. Забележете как сградата дискретно се включва в ансамбъла по “Цар Освободител”, за да изтъкне купола на сградата на Фингов, което е основният акцент. Една пълна хармония със средата, една нормална архитектура. За мен това е първата ценност на хотела.
Сега, визуализацията, която възбуди духовете, която беше публикувана в медиите за предстоящите намерения, е в принципно противоречие с тази философия. Сградата там се натрапва; тя се самоизтъква. Тя е помпозна, претенциозна; конкурира купола с един още по-висок купол. За Белковски това не би била нормална архитектура, т.е. това не би трябвало да се третира като възможна насока, а по-скоро като невъзможна насока за развитие на нещата.
Втората ценност е, че хотел “България” е автентичен представител на софийския модернизъм от началото на века, т. е. това е един важен исторически пласт на София.
А един град трябва да пази своите исторически пластове. Както казах, номинацията за световно наследство се базира върху тази особеност на софийския център, че той представлява сложно напластяване на различни пластове. В това е неговото богатство, разнообразие, дълбочина, Това е неговото развитие във времето.
Затова е изключено – пак се връщам на тази визуализация - един стил да се подменя с друг - бил той историцизъм, сецесион, класицизъм и т.н. Не бива да се фалшифицира процеса на развитие, както е случаят с това предложение.
Третата ценност – ансамбълът представлява един уникален функционален комплекс от няколко функции. – хотел, ресторант, кафе-сладкарница, зала “България”. Този комплекс е удивително решен от тандема ‘Белковски–Данчов’ – с един прекрасен вътрешен баланс.
Това е една модерна концепция – сега си давам сметка, за консолидация и интеграция на функциите, която е реализирана в началото на миналия век. Затова не бива трябва този баланс да бъде нарушаван, да се премахват основни функции и да се запазват само отделни фрагменти – овалната стълба, червеният салон, кафе-сладкарница и прочее като се загуби по този начин цялото. При това, всяка функция е част от културната стойност. Затова е изключено един стил да се подменя с друг
Ансамбълът не бива да се разглежда като анонимна търговска площ, която може да се дели както се намери за добре, а като хармоничен организъм. При това, всяка функция е един вид наследство - част от софийската митология, не може този комплекс да бъде един вид осакатен в този смисъл.
И накрая, мисля, че хотел “България” е един вид исторически паметник, в смисъл че той е свързан с паметта на София, с едни реални исторически личностни съдби, които са свързани с този обект.
Затова не мога да си представя, че ансамбълът може да бъде разрушен, за да бъдат примерно построени подземни гаражи; след това отново да бъде преизграден по модела на хотел “Москва” в Москва, да речем. Това би било непоносимо за софиянци – едно, бих казал, неуважение към историческата ценност на паметника., т.е. всяка концепция, която се базира за развитие на нещата, би трябвало да изхожда от тази базисна оценка на.културните стойности на обекта. И оттук нататък можем да говорим за развитие.
В. Върбанова: Арх. Павел Попов, Вие искате да допълните нещо?
П. Попов: Да, благодаря. Аз се боя, че ние ще се отклоним от възможните ползи и плюсове на нашето предаване. Затова, бих искал да внеса повече информация, за да може обществото да си изгради по-ясна представа, отколкото има към момента.
Вероятно слушателят остава с впечатление, че ние не знаем за какво спорим, защото изглеждат напълно разумни и легитимни както доводите да се обновява един хотел и неговите контактни и принадлежни зали, както и да се запази и целостта и стойността на обекта такъв, какъвто е.
И понеже тези две становища се разминават всъщност, а не се сблъскват, аз ще се опитам да поставя основата на един ползотворен сблъсък, именно по следния начин:
Ако разгледаме не в период от няколко месеца какво става с “България”, а в по-далечна перспектива, първо трябва да кажем, че през 1946 г. държавата е конфискувала, всъщност приватизирала, нещо, което не е нейно, а е на Чиновническо застрахователно и спестовно дружество.
Когато нещата се промениха след 50 години и дойде времето да се реституират имоти, държавата не реституира този имот на старите собственици, а постъпи с него другояче - как точно не е много ясно, но сега ние, тъй като има представители на собственика, можем да изясним този въпрос.
С други думи, когато ставаше дума за това дали първо реституция, а после приватизация, се каза, че първо ще има реституция и после приватизация, защото така е справедливо. С въпросния скъпоценен комплекс, обаче, държавата не постъпи така. Не го реституира на Чиновнически профсъюз, нито на Спестовна каса, а го реституира на собственици, които за известен период аз не знам кои са.
Но така или иначе, през 1992 г. по възлагане на виенската фирма “Рьогнер” виенски архитекти правят проект за преустройство и още тогава е съвсем ясно, че която и да е фирма, който и да е проектант не може да почне да го работи без точни чертежи. Точни чертежи на комплекса би трябвало да има най-много на три места – това е НИПК, това е Общината и това са наследниците на проектантите.
България е малка страна Ако “Рьогнер” беше възложил заснимане, щеше да се знае. В България няма повече от 10 души, които могат да направят подходящо заснимане на именно тази сграда. Заснимане тогава не е правено. Значи, или Общината, или НИПК, или наследниците, или и трите институции, са знаели през 1992 г. прекрасно, че там нещо ще се промени.
Това, което проектантите на Рьогнер са променили, е малко. Част от стаите от единични стават двойни, т.е. избиват се едни междинни стени не във всички стаи, и намесите са козметични. По някакви причини точно тази реконструкция не е била осъществена или не е била осъществена в обема, в който е проектирана.
През 1998 г. вече Мултигруп възлага на български колектив поредното преустройство, да го проектира. Тука вече нещата са доста по-сериозни, защото се появява ново хотелско тяло, каквото австрийците нямат; появява се върху лятната градина фитнес център, каквото австрийският проект няма и особено сръчно и просто възхитително, повечето стаи от три стават две, което технически е доста трудно.
Сега тука е моментът да обясня на публиката за какво всъщност става дума. Ако иска един хотел да печели добре, той трябва да е от висока категория. За да е от висока категория, трябва стаите да му са широки, да не падат под определена квадратура, баните – също, и да има паркоместа достатъчно.
Това без генерални преустройства не може да стане. И ако аз съм отегчил малко слушателя, предлагам да чуем музика, а след това ще продължа докъдето стигна.
В. Върбанова: Само искам тука да се впиша малко за секунда след разговора с проф. Кръстев относно зала “България”. Действително тя се води в рамките на комплекса архитектурен паметник. Но тя има изключителна историческа стойност, поради това, че на нейната сцена е имало световни величини; световни величини са участвали. Така че, тя не може да излезе, независимо че говорим за хотела “България”, не може да излезе извън контекста.
2 декември 2007 г.
Събеседници: Проф. дан арх. Тодор Кръстев , Арх. Павел Попов - изключително популярно име на автор със силна обществена позиция
по отношение опазване на природното и културно наследство. Автор на безброй много статии, които се четат с огромен интерес от широка публика. Попов е преподавател в УАСГ, катедра “История и теория на архитектурата”, заемал е ръководни длъжности към КАБ, САБ, бивш общински съветник. Последна издадена книга “Композицията като абстракция”.В. Върбанова: Темата за историческите градски части на София остава актуална. Аз бих искала да се обърна сега към проф. Тодор Кръстев.
Проф. Кръстев, Вие сте участник във вече действащия Общ устройствен план на София, дори Вие бяхте ръководител на екипа към система "Културно-историческо наследство".
В тази връзка, бихте ли разказали на слушателите каква точно е стойността на защитената територия в началото на историческото направление “Цар Освободител”, където се намира комплексът “България”, и.... двата въпроса ще ги слея, защото Вие ще ми дадете един отговор.
Вие, като международен експерт към Комисията за световно наследство, правещ оценка на номинирани исторически градове, какви са шансовете на София да бъде част от световното културно наследство?
Т. Кръстев: Благодаря. Както казах преди малко, опазването и развитието - са две страни на едно цяло, когато се говори за културно наследство.
В Общия устройствен план на София, който работихме заедно Валя, културното наследство се разглежда като ценност - от една страна, която трябва да се опазва със специфични правила и норми, но също така и като ресурс за устойчиво развитие.
Ако това се постигне в софийския център, според мен той има реални шансове да кандидатства успешно за включване в листата на световното наследство, тъй като представлява една ценност с една извънредно интересна стратификация на исторически пластове от различни епохи. А хотел “България” е представител на един от тези пластове. И хотел “България” е в центъра на зоната, предложена от Общиа устроъствен план за номинация – т.е. той ще стане част от културното наследство.
И понеже говорим за ценности в момента, за културна стойност - аз казах преди малко, че развитието на културното наследство не трябва да е в противоречие с обществения интерес, в смисъл, че не трябва да застрашава културните стойности на паметника. Според мен, оттук трябва да се започне разговорът - въобще за проблема “България”.
Защото, можем да зададем въпроса: “Кои са тези стойности в ансамбъла”България”?
Първата ценност – това според мене е цялостният образ, духът на ансамбъла.Ние бяхме последният випуск на проф. Белковски. Малко след това той загина в катастрофа, както знаем. Накрая, преди да се разделим, той сподели с нас своето архитектурно верую. Сега го възприемам нещо като завещание. Той каза, че вярва в нормалната архитектура - тази, която не се натрапва, която е дискретна, която е вписана в контекста. Той казваше: “Когато не чувстваш сърцето си, значи то е нормално. Когато започнеш да го усещаш, значи има някакъв проблем”.
Хотел “България” отразява точно тази философия. Забележете как сградата дискретно се включва в ансамбъла по “Цар Освободител”, за да изтъкне купола на сградата на Фингов, което е основният акцент. Една пълна хармония със средата, една нормална архитектура. За мен това е първата ценност на хотела.
Сега, визуализацията, която възбуди духовете, която беше публикувана в медиите за предстоящите намерения, е в принципно противоречие с тази философия. Сградата там се натрапва; тя се самоизтъква. Тя е помпозна, претенциозна; конкурира купола с един още по-висок купол. За Белковски това не би била нормална архитектура, т.е. това не би трябвало да се третира като възможна насока, а по-скоро като невъзможна насока за развитие на нещата.Втората ценност е, че хотел “България” е автентичен представител на софийския модернизъм от началото на века, т. е. това е един важен исторически пласт на София.
А един град трябва да пази своите исторически пластове. Както казах, номинацията за световно наследство се базира върху тази особеност на софийския център, че той представлява сложно напластяване на различни пластове. В това е неговото богатство, разнообразие, дълбочина, Това е неговото развитие във времето.
Затова е изключено – пак се връщам на тази визуализация - един стил да се подменя с друг - бил той историцизъм, сецесион, класицизъм и т.н. Не бива да се фалшифицира процеса на развитие, както е случаят с това предложение.
Третата ценност – ансамбълът представлява един уникален функционален комплекс от няколко функции. – хотел, ресторант, кафе-сладкарница, зала “България”. Този комплекс е удивително решен от тандема ‘Белковски–Данчов’ – с един прекрасен вътрешен баланс.
Това е една модерна концепция – сега си давам сметка, за консолидация и интеграция на функциите, която е реализирана в началото на миналия век. Затова не бива трябва този баланс да бъде нарушаван, да се премахват основни функции и да се запазват само отделни фрагменти – овалната стълба, червеният салон, кафе-сладкарница и прочее като се загуби по този начин цялото. При това, всяка функция е част от културната стойност. Затова е изключено един стил да се подменя с друг
Ансамбълът не бива да се разглежда като анонимна търговска площ, която може да се дели както се намери за добре, а като хармоничен организъм. При това, всяка функция е един вид наследство - част от софийската митология, не може този комплекс да бъде един вид осакатен в този смисъл.
И накрая, мисля, че хотел “България” е един вид исторически паметник, в смисъл че той е свързан с паметта на София, с едни реални исторически личностни съдби, които са свързани с този обект.
Затова не мога да си представя, че ансамбълът може да бъде разрушен, за да бъдат примерно построени подземни гаражи; след това отново да бъде преизграден по модела на хотел “Москва” в Москва, да речем. Това би било непоносимо за софиянци – едно, бих казал, неуважение към историческата ценност на паметника., т.е. всяка концепция, която се базира за развитие на нещата, би трябвало да изхожда от тази базисна оценка на.културните стойности на обекта. И оттук нататък можем да говорим за развитие.
В. Върбанова: Арх. Павел Попов, Вие искате да допълните нещо?
П. Попов: Да, благодаря. Аз се боя, че ние ще се отклоним от възможните ползи и плюсове на нашето предаване. Затова, бих искал да внеса повече информация, за да може обществото да си изгради по-ясна представа, отколкото има към момента.
Вероятно слушателят остава с впечатление, че ние не знаем за какво спорим, защото изглеждат напълно разумни и легитимни както доводите да се обновява един хотел и неговите контактни и принадлежни зали, както и да се запази и целостта и стойността на обекта такъв, какъвто е.
И понеже тези две становища се разминават всъщност, а не се сблъскват, аз ще се опитам да поставя основата на един ползотворен сблъсък, именно по следния начин:
Ако разгледаме не в период от няколко месеца какво става с “България”, а в по-далечна перспектива, първо трябва да кажем, че през 1946 г. държавата е конфискувала, всъщност приватизирала, нещо, което не е нейно, а е на Чиновническо застрахователно и спестовно дружество.
Когато нещата се промениха след 50 години и дойде времето да се реституират имоти, държавата не реституира този имот на старите собственици, а постъпи с него другояче - как точно не е много ясно, но сега ние, тъй като има представители на собственика, можем да изясним този въпрос.
С други думи, когато ставаше дума за това дали първо реституция, а после приватизация, се каза, че първо ще има реституция и после приватизация, защото така е справедливо. С въпросния скъпоценен комплекс, обаче, държавата не постъпи така. Не го реституира на Чиновнически профсъюз, нито на Спестовна каса, а го реституира на собственици, които за известен период аз не знам кои са.
Но така или иначе, през 1992 г. по възлагане на виенската фирма “Рьогнер” виенски архитекти правят проект за преустройство и още тогава е съвсем ясно, че която и да е фирма, който и да е проектант не може да почне да го работи без точни чертежи. Точни чертежи на комплекса би трябвало да има най-много на три места – това е НИПК, това е Общината и това са наследниците на проектантите.
България е малка страна Ако “Рьогнер” беше възложил заснимане, щеше да се знае. В България няма повече от 10 души, които могат да направят подходящо заснимане на именно тази сграда. Заснимане тогава не е правено. Значи, или Общината, или НИПК, или наследниците, или и трите институции, са знаели през 1992 г. прекрасно, че там нещо ще се промени.
Това, което проектантите на Рьогнер са променили, е малко. Част от стаите от единични стават двойни, т.е. избиват се едни междинни стени не във всички стаи, и намесите са козметични. По някакви причини точно тази реконструкция не е била осъществена или не е била осъществена в обема, в който е проектирана.
През 1998 г. вече Мултигруп възлага на български колектив поредното преустройство, да го проектира. Тука вече нещата са доста по-сериозни, защото се появява ново хотелско тяло, каквото австрийците нямат; появява се върху лятната градина фитнес център, каквото австрийският проект няма и особено сръчно и просто възхитително, повечето стаи от три стават две, което технически е доста трудно.
Сега тука е моментът да обясня на публиката за какво всъщност става дума. Ако иска един хотел да печели добре, той трябва да е от висока категория. За да е от висока категория, трябва стаите да му са широки, да не падат под определена квадратура, баните – също, и да има паркоместа достатъчно.
Това без генерални преустройства не може да стане. И ако аз съм отегчил малко слушателя, предлагам да чуем музика, а след това ще продължа докъдето стигна.
В. Върбанова: Само искам тука да се впиша малко за секунда след разговора с проф. Кръстев относно зала “България”. Действително тя се води в рамките на комплекса архитектурен паметник. Но тя има изключителна историческа стойност, поради това, че на нейната сцена е имало световни величини; световни величини са участвали. Така че, тя не може да излезе, независимо че говорим за хотела “България”, не може да излезе извън контекста.
