понеделник, 22 април 2019 г.

Състоянието на ДНСК

За Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) напоследък се заговори по повод казуса с небостъргача "Златен век" в София, в местността "Кръста" срещу японския хотел "Маринела".
ДНСК трябваше да установи дали строителството на скандалната висока сграда е законно при поредицата от удължавания на срока на разрешителното за строеж.

Тогава държавната ДНСК - ключова в управлението на страната институция, която упражнява контрол върху качеството и законосъобразността на строителните обекти в страната,   се разтовари от проблема като прехвърли отговорността към съда. 

Отказът на ДНСК бе жест безотговорен, защото за да се произнесе съдът ще трябва да се позове на експертни становища, а самата дирекция е именно такава експертна институция, в която при това различните експерти взаимно се контролират чрез колективно или йерархично съгласуване на изработваните становища.
Опасността мнението само на един експерт да подведе хода на целия процес на установяване на истината е сериозна.

Методи Андреев за небостъргача "Златен век"
https://www.youtube.com/watch?v=NeOxLOQqrOE
арх. Николай Пърпов в "ДЕНЯТ с В.Дремджиев", 25.2.19https://www.youtube.com/watch?v=0XdbnlQPHNI
Борис Бонев в "ДЕНЯТ за проблеми в градската среда на София.https://www.youtube.com/watch?v=iVJjshwBOUc

От февруари до октомври 2018 г. дирекцията е подложена на няколко одита и финансови проверки.
Фрапиращи нарушения, хаос, пълна безконтролност и безотчетност - Това са само част от констатациите на обобщен анализ за състоянието на ДНСК, изпратени през ноември до министъра на РРРБ Петя Аврамова и публикувани от Фрогнюс.



През януари 2019 г проверка на  сайта Биволъ  показва документи, поставящи под съмнение за конфликт на интереси шефа на дирекцията - арх. Иван Несторов, който е контролирал строителните фирми,  с които са изгодните имотни придобивки на тъста и тъща му в София и по морето. 

Как при тези обстоятелства институцията би могла да служи обективно на целите, за които е създдена, остава неизяснен въпрос.

Проверката на одита показва, че към края на 2018 г. 
В структурата на дирекцията влизат едно централно управление и 36 регионални звена (6 регионални дирекции РДНСК и 28 регионални отдели за национален строителен контрол).  
Неактуална интернет страницата.
Деловодната система  не позволява проследяване и контрол на документите, преписките и действията на служителите; те не се сканират и могат да се манипулират със задна дата и подменят във всеки момент.
Липсва архив на хартиените документи в централното управление и в регионалните структури. Документи се намират на различни места. 
Липсват електронен документооборот и електронен архив.  
Няма система за управление на човешките ресурс (над 400-те щатни бройки) документите се обработват ръчно, допускат се грешки;

Грешно осчетоводяване на разходи;  липса на отчетност за активи; 
неточни справки и подвеждаща информация, вкл. до съдилища при обжалване на наказателни постановления.

Лошо състояние на информационната инфраструктура и техническото обезпечаване с компютри и друга техника за работата на администрацията; 
остаряло мрежово окабеляване; недостатъчно покритие и резервна свързаност
Морално остарели сървъри, липса на резервни сървъри в поделенията за съхранение на данните при бедствени ситуации. 
 Няма резервно електрозахранване на системите.
 Закупуваните компютърни конфигурации са без лиценз на Windows, 
не се контролират посещенията в интернет от служителите, 
нито използването на принтери, скенери и компютри.

105 минути София

На 4 април (четвъртък) от 21:00 часа по БНТ1 - 
телевизионна премиера на документалния филм 
„105 минути София - историята на града“
https://www.bnt.bg/bg/a/222768-105-minuti-sofiya
Представя  различните исторически етапи от живота на столичния град – 
от първите открити археологически свидетелства от 6000 г. пр. Хр. до наши дни. 
Разказът преминава през забележителните общественополитически събития и личности, оставили следа в осемхилядната история на днешната столица 
за да намери нейните архитектурни символи.
Продукцията е финансирана по програма „Култура“ на Столична община. 
Сценарий: 
Георги Милков, Камен Воденичаров, Светла Стайкова, Станислав Пенев, 
Таня Димова, Таня Илчева
Режисьори: 
Камен Воденичаров, Мишо Ланджев
Оператори: 
Георги Георгиев, Боби Христов, Мартин Митков, Милен Младенов, 
Николай Илиев, Радослав Георгиев – Багера, Юлиан Рачев
Музика: 
Любо Киров, Константин Савин
Продуцент: Камен Воденичаров














https://www.bnt.bg/bg/a/dokumentalniyat-film-105-minuti-sofiya-istoriyata-na-grada

Филмът съчетава епизоди от документалната поредица
"5 минути София" в 105 минути.
Получила се е изчерпателна история.

НО

За съжаление, въпреки редица по-нови публикации с доказателствена сила,
някои погрешни стари сведения са мултиплицирани и в този филм.
Поне за градоустройството на София след Освобождението
мога да твърдя със сигурност.
Ето няколко проблема, забелязани на прима виста:

За автор на първия общ градоустройствен план на София
се сочи френският архитект Амадие - както фигурира в старите публикации
- всъщност става дума за италианския архитект Ликурго Амадей.
Въпросът бе изяснен в този блог още през 2011 г.,
а в професионалната преса - още през 1999 г.
https://sofiazanas.blogspot.com/2011/02/blog-post.html

За инициатор на плавателния канал около София се представя партийния водач
Вълко Червенков. Така е описано в wikipedia.
Така пише и писателят Георги Марков в разказа си за ентусиазираното социалистическо строителство по времето на Вълко Червенков.
Но каналът е заложен още в общия градоустройствен план на София 
от германския градостроител проф. арх. Адолф Мусман, 
приет официално от Столичния общински съвет през 1938 г.
Темата наскоро бе подробно развита в подкаста
Градски детектив: Софийското море
https://www.facebook.com/gradskidetektiv/

За архитект на Централния универсален магазин в София
отново и отново напоследък се представя арх. Коста Николов,
а всъщност проектът на ЦУМ е от арх. Михаил Писанов,
както е регистрирано в по-старите книги за архитектурната история на София.
Цитираният като автор Коста Николов е ръководител на колектива, проектирал съседната сграда - на Министерство на тежката индустрия, която впоследствие е превърната в седалище на Министерски съвет на републиката.

вторник, 2 април 2019 г.

Отново за системата за опазване на недвижимото културно наследство

Повод за този пост е днешният разговор в програмата "Денят започва с култура" по БНТ 1 "Рисковете от промените в Закона за културното наследство" с коментарите за съкращаване срока за административен отговор на един месец и съответно мълчаливо съгласие относно недвижими културни ценности. https://www.bnt.bg/.../riskovete-ot-promenite-v-zakona-za...

През 2016 г., в отговор на подготвяните промени в Закона за културното наследство, застрашаващи системата на опазването на недвижимите културни ценности, група от експерти, обединени във Форум "Културно наследство"  подготвихме текстовете, цитирани по-долу, които са все още актуални.
Особено важно е предложението за създаване на независима държавна Агенция за опазване на недвижимото културно наследство.

СРЕДНОСРОЧНИ МЕРКИ
1. Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности (НКЦ), осигуряваща публичен достъп до режимите на опазване на НКЦ;
2. Създаване на национална специализирана кадастрална карта на НКЦ;
3. Формиране на консенсусна визия за националната система на опазване на НКН - обекти на опазване, субекти, които го осъществяват, механизми на тяхното взаимодействие, национална стратегия и политики на опазване;
4. След обсъждане в междуведомствената комисия на МК, МРРБ, МФ, НИНКН и НСОРБ да се предвиди необходимото финансиране и съответни срокове по етапи на осъществяване.
  
Безспорна е необходимостта от създаване на нова, ясна, цялостна визия за съвременно структуриране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство в РБ, в която институции, стратегия и политики са подчинени на надпартийния национален интерес.
Подобни действия се изискват както от международни документи, така и от националното законодателство:
Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа
Чл. 10Всяка страна се задължава да приеме цялостна политика по опазването на архитектурното наследство, която:
1. поставя защитата на архитектурното наследство сред основните цели на териториалното и селищното планиране[…];
2. подпомага програмите за реставрация и поддържане на архитектурното наследство;
3. превръща опазването, развитието и пропагандирането на значението на архитектурното наследство в основен елемент на политиката в областта на културата, околната среда и териториалното планиране.
ЗКН, Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.
 (2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.

От опита по опазване на културното наследство в редица европейски държави е известно, че предпоставките за корупция силно намаляват чрез свободен интернет достъп до регистрите на културното наследство и различни степени на достъп до интернет базирана дигитализирана архивна документация. 
Значително намаляват възможностите за своеволия на чиновниците и евентуални корупционни практики при ясна регламентация на задълженията, стандизиране на документите, прозрачност на административните процедури и възможност за проследяването им в интернет.
Практиката в други държавни сектори на РБ е доказала ефективността на независимите държавни агенции, които са на пряко подчинение на МС – като гаранция за експертност и надпартийна устойчивост на функциониране без непременно обвързване с политическата мандатност. [ЗКН Чл. 12. (1) гласи, че Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет].

Въз основа на тези принципи е целесъобразно да се създаде независима 
          Държавна агенция за недвижимо културно наследство, която:
Да развива информационна, методологична, оперативна и контролна функции;
Да създаде условия за максимално обективиране и стандартизиране на процесите за оценка на НКН;
Да създаде териториални звена в общините на подчинение на Агенцията;
Да се състави система от китерии за подбор на експертите, назначавани в Агенцията, и на експерти по браншове в регистър, с които Агенцията работи на екипен принцип.
Назначените на отговорни постове в опазването да подписват етичен кодекс.  

Обективни ефекти от въвеждане на Агенция за опазване на НКН
§  облекчени административни процедури;
§  ускореност и прозрачност на решенията;
§  ясно разпределени отговорности при вземане на решенията;
§  децентрализиране на решенията и ангажиране на общините;
§  публичност на информацията на всички нива;
§  подобрен контрол по спазване на решенията;
§  популяризиране каузата за опазване на културното наследство.

До формирането на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на НКН, е нужно да се укрепи съществуващата система на опазване чрез:

НЕЗАБАВНИ МЕРКИ:
1. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности;
2. Мониторинг на обектите на НКН по общини и корекции на общинските регистри;
3. Обявяване на конкурс за директор на НИНКН;
4. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН за създаване на негови териториални звена, които да съдействат методически и консултативно на общинските администрации, експертите и гражданите по места;
5. Съставяне на интернет базиран, критериално обоснован и браншово обособен национален регистър на експертите по опазване на НКН; 
6. Връщане на съгласуватулните правомощия от МК в НИНКН до НКЦ от "местно значение" включително;
7. С делегирането на съгласувателни павомощия на директора на НИНКН за съответните категории НКЦ значително ще се скъсят стъпките и времето за процедиране на инвестиционните инициативи и различни искания за намеси;
8. Възстановяване състава и редовното функциониране на Специализирания експертен съвет по опазване на НКЦ;
9. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на НКЦ. Определяне на срокове.


Набелязаните мерки са в хармония с 
Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, 
според която:
   Чл. 14. С цел да се увеличи въздействието на мерките, предприемани от държавните органи по определянето, защитата, реставрацията, поддържането, управлението и развитието на архитектурното наследство, всяка страна се задължава да: създаде структури за информация, консултация и сътрудничество между държавата, местните органи на управление, културните институции и асоциации и обществеността; да благоприятствува развитието […] на асоциациите с идеална цел, действуващи в тази област.
Чл. 15Всяка страна се задължава да: 1. утвърждава в общественото съзнание важността на опазването на архитектурното наследство като елемент на културната идентичност, и като източник на вдъхновение и творчество за сегашните и бъдещите поколения; 2. развива за тази цел, използувайки най-вече съвременната техника, политика на разпространяване на информация и формиране на общественото съзнание за да 
a) събужда и увеличава обществения интерес още от училищна възраст към опазването на архитектурното наследство, да подобрява качествата на застроената среда и архитектурата; 
b) да демонстрира единството на културното наследство и на връзките, съществуващи между архитектурата, изкуствата, народните традиции и начините на живот както на европейско, така и на национално и регионално ниво.

Европейската комисия може да бъде сезирана в случаите когато ратифициралите я държави не изпълняват ангажиментите по Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа.

Налице е правото да се известяват специализираните институции на ЕС при груби нарушения на международно утвърдените принципи за опазване на недвижимото културно наследство и законодателството на РБ в тази строго специализирана професионална област.