сряда, 2 декември 2020 г.

ЧЕРНА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

 BLACK BOOK OF GOVERNMENT WASTE

http://www.fnf-southeasteurope.org/our-work/black-book/
И тази година българското поделение на Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ разпространява своето издание 
Черна книга на правителственото разхищение в България за 2019 г.
Така гражданите се призовават към активен контрол над инвестиционните и административните практики в държавата.


Книгата е събрала примери за лошо похарчени пари на данъкоплатците, подозренията за корупция и поставя особен акцент към нецелесъобразно усвоените средства от ЕС.

Съставители са Весислава Антонова, Петя Дюлгерова
Редактор Весислава Антонова

Ето съдържанието:
http://www.fnf-southeasteurope.org/our-work/black-book/
черна-книга-на-правителственото-разх-5/ 

Лъчезар Богданов
Успехите и провалите на българските правителства

Мила Чернева
Тъмният милиард за "автомагистрали"

Генка Шикерова
Поръчка за 30 млн. лв. в Агенцията за безопасност на храните

Доротея Дачкова
Твърде скъпото специализирано правосъдие

Мила Чернева, Росен Босев
Пропуски в тол системата за милиони

Зорница Латева
Взривоопасен ремонт за 46 млн. лв.
Проблеми на проектирането, изпълнението и надзора при
ремонта и модернизацията на центъра на София
и на емблематичната софийска улица „Граф Игнатиев“

Мария Цънцарова
Спестените пари за нови трамвайни релси по Графа в Uофия

Таня Петрова
София си е поръчала безумно скъпи „мебели“ за центъра

Марин Николов
Промоция за избрани
Кой и в чия полза определя цените на общинското и държавно имущество? 
Как лицензираните оценки правят изгодни промоции за хора около властта.

Мариета Димитрова
Едно държавно предприятие, обществени поръчки за милиони
„Югозападно държавно предприятие“ ДП – гр. Благоевград,

Спас Спасов
Булевард, водопад, срутище, във Варна

Спас Спасов
„Дупката“ във Варна за 43 млн. лв.

Диана Желязкова
Спортна зала за 13 млн. лв., с приходи на квартален магазин
„Арена Шумен“ – най-голямата гордост на местната власт, 
определяна като „бижуто на града“, 

Емилия Димитрова-Данкова
Извън закона, но законно
Как бившият шеф на Здравната каса
управлява общинската болница в Севлиево.

Емилия Милчева
Злоупотреби с парите за здравеопазване

Илия Вълков
Медии на килограм
Пряко финансиране на електронни медии по европейски програми

Красен Станчев
Икономически и политикономически измерения на разхищението
Малко теория

Приятно четене!


 За приноса към превенцията срещу сивата икономика чрез активна гражданска позиция

проектът "Черна книга на правителственото разхищение в България" получава признание на Българската асоциация на индустриалния капитал. Зам министърът на икономиката и Министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев връчват сертификата на Мартин Коте, директор за България на Фондацията за свободата "Фридрих Науман"с благодарност към авторите и сътрудниците на изданието а техните издирвания.


Our flagship project the Black Book of Government Waste in Bulgaria was recognized by the  for its contribution to the prevention of the shadow economy through active civil position. The Deputy Prime Minister for Economic and Social Policies and Minister of Labor and Social Policy Galab Donev handed the certificate to Martin Kothé, the director for Bulgaria of the Friedrich Naumann Foundation for Freedom. We are very grateful to our authors and contributors to the Black Book for their investigations. #чернакнига [
https://www.linkedin.com/feed/]

вторник, 24 ноември 2020 г.

В деня на Св. Александър Невски - за храм-паметника и площада "Св. Ал. Невски" в София

На празника на Св. Александър Невски - 23 ноември, съвсем естестевно България си припомня кога и как се е определило да се издигне мемориален храм в памет на националното Освобождение, чийто патрон да бъде този светец.
Този въпрос много се коментира, особено през последните години. Припомнят се събитията, поради които храмът е преименуван за кратко на "Св.Св.Кирил и Методий" (1915 г.). Често се спори кой патрон е по-достоен за тази българска светиня. Няма да преразказвам поредицата от събития.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Александър_Невски_(София)


  








https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aleksandar-nevski15.jpg


Неотменим факт обаче остава, че храм-паметникът "Св. Александър Невски" е съграден по решение на Учредителното събрание във Велико Търново - 1879 г., след възторжена прокламация на българския Княз Александър I, с волни пожертвования на българския народ, и със средства на българското правителство под личната егида на Фердинанд I с амбицията да бъде най-импозантна по своята пищност православна катедрала на Балканите. 

Неотменим факт е, че бидейки издигната в най-високата част на историческия център, със своя обем тя и днес доминира в силуета на столицата София, а позлатените й куполи са неизменен  маркер в панорамата на града.
Интериорът на кръстокуполното пространство е не-помалко въздействащ - като градация на извисяващите духа структурни елементи, като безмерно по своето майсторство скулптурно и живописно разнообразие, като завихряща алюзия за тайнственост и вечност, изваяна чрез акустиката и струящата от висините светлина. 
Майсторски е напипано и решението на околното овално площадно оформление, което допълнително подчертава храма като мощен локомотив на вярата, потеглил устремно народа към собственото му национално възвисяване. 

Изграден в периода 1896-1912 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев, осветен едва през 1924 г., храм-паметник "Св. Александър Невски" е обявен за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник на културата от национално значение (в. "Известия", бр. 73 от 1955 г.).   
Днес той функционира като патриаршеска катедрала и пространствен акцент в духовния център на града. 

В плановете на Столичната община през последното десетилетие е залегнало намерението околният площад да бъде реконструиран със средства по програми на ЕК. 
След приемането на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (2012) бе изработено задание (2013 г.) и бе проведен архитектурен конкурс (2014 г., 1ва награда - арх. студио А.Д.А. с ръководител арх. Иво Пантелеев). След обществени обсъждания спечелилият проект се преработва за да отговори на изискванията на администрацията и на столичната общественост за представителност и естетическо единство (2018-2020).
Настоява се да се запазят паважните настилки, обявени за културна ценност, да се съгласуват осветителните тела, както и прецизират всички други елементи на градското обзавеждане.

Пропуска се обаче един много съществен момент, а именно, че
преди да се прави каквато и да било реконструкция на площада,
би било добре да се реконструира самата сграда на храм-паметника "Св. Ал. Невски".

През 2013 г. Зам. министър на културата Мила Сантова в служебния кабинет на Марин Райков разпореди проверка на недвижимите културни ценности от национално значение на територията на София.

Двама експерти (арх. Г. Иванчева и д-р арх. Л. Стоилова) от тогавашния Музей за история на София (дн. Регионален исторически музей) бяха натоварени да направят оглед на всички обекти, включително и и на "Св. Ал. Невски". 

Ето какво бе установено за храма:

Има хоризонтални пукнатини по сводовете в южния и северния кораби и по арките между главния купол и полукуполите.

Установява се голяма пукнатина в западния полукупол, в притвора над главния вход, в свода на южния страничен кораб и в тавана на южния олтар.

Най-тежко е състоянието на стенописите в южния кораб и западната част на наоса. Стенописите са увредени от стари и нови натичания от покрива през прозорците на барабаните на главния купол и полукуполите.

Увредени от течовете са стенописите в централния и страничните кораби. наблюдава се конденз в долните части на всички стенописи на границата с мраморните цокли. 
В подовата фигурална мраморна настилка са увредени голям брой отделни елементи. 
Фугите между каменните блокове на стълбите на запад към църквата и към криптата са се отворили и през тях прониква влага, която се просмуква по таваните и стените на помещенията под тях. 
Барбаканите, отвеждащи водите от покрива на откритата нартика се изливат направо върху площадката пред главния вход на запад, с което допринасят допълнително за отваряне на фугите между каменните блокове и подкопаване на централната стълба.

Покривната отводнителна система от улуци и водосточни тръби се нуждае от спешно почистване,  ремонт и заустване в уличната канализация. Металните капаци на ревизионните шахти при водосточните тръби са откраднати.
Оригиналната метална решетка пред служебния вход при олтара на изток е открадната. 
Проблеми при отводняването в северната част на сградата са настъпили поради некачествено изпълнение на допълнително издградената рампа за достъп на хора в неравностойно положение. Нейната облицовка е също частично изпадала.

Положението в криптата, където се съхраняват изключително ценни икони, е плачевно:

Силно навлажнени и мухлясали външни стени. Течове по стените и таваните на помещенията за публичен достъп и особено много – в тоалетните и складовете под олтара на изток и в помещението южно от главния вход. 
Макар леки, има увреждания и по мраморната подова настилка.

Общото заключение за състоянието на сградата бе за
тежки конструктивни проблеми и
в
идима загуба на автентичност на стенописите в интериора.

Докато траеше проверката на недвижимите културни ценности, времето на служебния кабинет изтече. Обиколката по обектите бе прекратена. Последвалото редовно правителство на Орешарски не я поднови, нито бяхме известени за някакви подобрения на недвижимите културни ценности. Като служители на музея бяхме натоварени с други спешни задачи.

Още тогава - през 2013 г. - бе започнало събирането на дарения за ремонта на "Св. Ал. Невски". Доста много се изписа за най-голямото в историята на храма дарение от 35 700 лв от бедния дядо Добри (1914-2018) от с. Байлово [https://bg.wikipedia.org/wiki/Дядо_Добри].

През изминалите седем години, не се чу да е осъществено поне аварийно укрепване на пукнатините по сводовете на храма.
Отговорностите за поддръжката на сградата са разпределени между столичната администрация, централната държавна власт в лицето на Министерство на културата и Светия синод.

Днес закономерно изниква въпросът:
Каква ще бъде съдбата на обновения площад "Св. Александър Невски",
ако крайно наложителното конструктивно укрепване на храма "Св. Александър Невски" 
започне след  реконструкцията на площада?

Каква !? Не е трудно да си представим.

Л.С.

Още снимки на:
https://bulgariatravel.org/храм-паметник-свети-александър-невс/

вторник, 17 ноември 2020 г.

"Един човек" на мястото на бившия Мавзолей

На 6 ноември 2020 г. на мястото на бившия мавзолей на пл. "Александър I" в София бе открита интерактивната инсталация "Един човек", реализирана с финансиране на програма "Навън" на Столичната община.

Нейният автор - Венелин Шурелов (р. 1977), е български художник, сценограф, куратор, съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства" в Националната художествена академия в София. Той е показвал свои творби в редица галерии и сцени в България, страни от Европа и в САЩ, много от които увенчани с награди.
През 2019 г. изложбата му "Rotations" е представена в галерията на Българския културен институт в Париж, Франция.

Интерактивната инсталация "Един човек" е 13-метрова модулна стоманена конструкция с контур на човешка фигура. На вградени 42 LED екрана се прожектират през определен интервал динамичните образи, получени от две камери, наблюдаващи околното пространство. Втори времеви алгоритъм подава метеорологична информация за атмосферните условия в столицата. www.dnevnik.bg/video/2020/11/06/4136324_edin_chovek_na_miastoto_na_mavzoleia/

Нека припомним, че на същото място до 
1 февруари 2019 г. се издигаше "Бронзовата къща". 

Чрез нейната реализация Столичната община заяви дългосрочния си план да превърне пустеещата площадка на разрушения Мавзолей на Георги Димитров, заедно с подземията, в център за съвременно изкуство. 

"Бронзовата къща" бе замислена да стартира в началото на 2018 г. като символ на българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие и последващото го австрийско председателство през втората половина на 2018 г. 
Изработването на ажурната скулптура, с реминиценции на Хрельовата кула в Рилския манастир, бе финансирано от австрийската държава и спонсори  на автора - българския артист, установен във Виена, Пламен Деянофф. Финансовите ангажименти на Столичната община включваха осветление и охрана на обекта. Последваха спорове и дискусии поради липсата на конкурс и обществена поръчка, а след констуктивна експертиза, се наложи укрепване на фундаментите.

Така окончателният монтаж на Бронзовата къща завърши в края на м. юни 2018 г. - само няколко дни преди България да предаде председателската щафета на Австрия.
Официалното отриване пък бе осъществено едва през м. октомври 2018 г. - малко повече от месец преди заплануваното й демонтиране.

Инсталацията "Един човек" се появи на софийския централен площад "Александър I" преди напълно да са отшумяли тримесечните антиправителствени граждански протести. 
Според нейния автор - Венелин Шурелов, това е едно либерално функциониращо творение, освободено от контрола на своя създател. Времетраенето на инсталацията е до декември 2021 г.

Извори:

Венелин Шурелов - авторът за своя проект (16.11.2020)
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=176438107460171&id=106785104425472

Стоян Радев, "На "ти" с автора на "Един човек"  - 
http://kultura.bg/web/на-ти-с-автора-на-един-човек/ (22.10.2020)

"Един човек" на мястото на Мавзолея", в. Дневник, 06.11.2020 - 
www.dnevnik.bg/video/2020/11/06/4136324_edin_chovek_na_miastoto_na_mavzoleia/ 
"Българският визуален артист Венелин Шурелов с първа самостоятелна изложба в Париж" - 
www.viewsofia.com/article/45751/Balgarskiyat-vizualen-artist-VenelinShurelov 
„Един човек“ – събирателен образ на обществото и държавата - БНР (06.11.2020) - 
https://bnr.bg/horizont/post/101369127/edin-chovek-sabiratelen-obraz-na-obshtestvoto-i-darjavata
"Инсталацията "Един човек" на Венелин Шурелов ще бъде монтирана до месец" - БНР, 14.09.2020 - 
https://bnr.bg/post/101340507/instalaciata-edin-chovek-na-venelin-shurelov-shte-bade-montirana-do-edin-mesec 
https://nha.bg/bg/stranica/venelin-iliev-shurelov-docent-d-r 
""Бронзовата къща" изчезва от центъра на София" (01.02.2019) - 
https://www.mediapool.bg/bronzovata-kashta-izchezva-ot-tsentara-na-sofiya-news289375.html
"Вдигат бронзова къща на мястото на мавзолея" - 
www.sofia.bg/web/guest/municipality-in-the-media-arhiv-2017/-/asset_publisher/
https://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.htmldViber

понеделник, 27 април 2020 г.

Най-добрите статии на сп. ArchDaily със съвети и идеи за архитектурата

ArchDaily's Best Articles with Tips and Ideas for Architecturehttps://www.archdaily.com/938121/archdailys-best-articles-with-tips-and-ideas-for-architecture?fbclid=IwAR18c33DhSCw2dK1EZE6F7qcvEWeZ4OP2Gg7zksj6AXbvf0-wq75m36BreE


ArchDaily създаде списък с най-добрите статии, които адресират всичките си съвети и препоръки, които трябва да знаете за материалите, строителството, дизайна, образованието, работата (и живота).

Съвети за материали и строителство
Дърво
Как да включите дървени елементи:
6 съвета за изграждане на безопасни и здрави конструкции
Лакове, петна, масла, восъци:
Кои са най-подходящите покрития за дърво?
21 правила за успешен живот в архитектурата
https://www.archdaily.com/549436/21-rules-for-a-successful-life-in-architecture


Този списък се актуализира с нови публикации, 
и по коментари на публиката
преводът от английски език е на арх. Добрина Желева
https://www.facebook.com/groups/254864741252681/permalink/3826759934063126/

сряда, 25 март 2020 г.

За ансамбловото мислене в архитектурата и урбанизма, за автентичната памет на града и административните решения


Разгледайте внимателно тези две сгради.
В ляво - многоапартаментната кооперация "Караджата", е построена в периода 1929-1933 г. Проектът за плана е на арх. Кръстан Гечев, който кани младия и авангардно настроен свой колега от Политехниката в Мюнхен - Петър Карасимеонов, да разработи фасадите. Карасимеонов успява да създаде многопластова композиция в модерния модус на свободен план, разпластен по наклона на терена, хоризонтално издължени пропорции на члененията "плът-отвори", богато остъклена партерна част, ленти от прозорци, плоски покриви.
През 1938 г. друг авангардно настроен архитект - Асен Михайловски, проектира съседната сграда (на снимката в дясно) за Осигурителното дружество "Assicurazioni Generali". Тук модерният синтаксис е още по-ярко демонстриран. И тук свободната планировка използва особеностите на терена. Обемът на сградата е експресивно формиран с елегантна конвексна извивка към площада. Партерният етаж е по-висок и по-богато остъклен. Както в типичната схема на офис сградите, мецанинът е изявен по специфичен начин на фасадата. Завършекът във височина е, разбира се, с плосък покрив - разработен като използваема тераса с характерната стоманобетонова пергола. Изброеното, както и редица тънкости в разработката на детйлите на прозорци, стълбищни клетки, мозайки и метални парапети, представят автора на сградата като един от най-ярките протагонисти на модернизма в България от 1930те години. 
Изключителността на Михайловски, обаче, с нищо не е накърнена от неговия стремеж да се съобрази стриктно с даденостите на средата.  Както може да се установи с просто око, той е спрегнал етажните височини и местоположението на прозоречните отвори с творбата на колегата си Петър Карасимеонов.
Колкото и да са различни по функция, датировка и авторство двете сгради, благодарение на тази майсторска намеса, образуват единен хармоничен ансамбъл по северния фронт на някогашния централен градски площад "Александър I".
И въпреки че в следвоенния период предназначението и на двете сгради е функционално променено, те продължават да въздействат в своето органично единство до днес.

Могат да се приведат и други примери в София.
Такъв образец е хармоничната композиция от две напълно разнородни по време на строеж и стилистика сгради на същия площад - Бююк джамия (шедьовър от XVI в., днес - Национален археологически музей) и сградата на БНБ (арх. Ив. Василев - Д. Цолов, 1934-39).
Не отстъпва по въздействие ансамбъла по бул. "Цар Освободител"4 - 6  от Чиновническото кооперативно застрахователно дружество (арх. Г. Фингов, Д. Ничев, Н. Юруков, 1912-1926; след 1990 г. - седалище на ДЗИ) и Гранд хотел "България" (арх. С. Белковски - Ив. Данчов, 1934-37).

Защо привеждам  тези примери?
Защото всеки един от изброените архитекти от първата половина на ХХ век е бил ярък професионалист. Но в работата си всички те са подчинили изявата на своя "Аз" на изискванията и етиката на високото архитектурно майсторство. 
Въпреки предложенията да се събори Бююк джамия, авторите на БНБ са я запазили и успели по много гъвкав и високохудожествен начин да свържат средновековния пласт с умерения неокласицизъм от края на 1930те в сложен многослоен културен диалог.
Също толкова майсторски е диалогът между сецесион и модернизъм при Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. Без хотелът да е лишен от модерни характеристики, неговите етажност и фасадна третировка са приглушени в полза на доминиращия ъглов акцент на импозантния купол в предхождащата го сграда, докато нейната декоративна пластика около прозоречните отвори на фасадата към бул. "Цар Освободител" е премахната в името на по-семплото фасадно единство. И всичко това се случва при живи автори, които разбират смисъла на ансамбловостта за хармоничното въздействие на улиците и градовете.

Какво наблюдаваме днес? Драстично незачитане на съществуващите забележителности, на професиналните принципи, на законите.

При наличието на Закон за културното наследство, който би трябвало да  защитава от всякакви посегателства сградите - недвижими културни ценности.
И при действието на държавни институции, упълномощени да следят за спазването му - безброй нарушения, по-безобидни или направо драстични.


Напротестирахме се срещу погазването на законите и професионалните постулати за опазване на културното наследство, не само от инвеститори и партниращите им проектанти, но често и от чиновниците в съгласуващите инстанции.
Забележителен е случаят с къщата на Митови на бул. "Васил Левски" 19, чийто статут на недвижима културна ценност бе свален за да бъде съборена преди три години заради ново строителство.

Впоследствие, с намесата на министъра на културата, тъй наречената "двойна къща" бе отново вписана в регистъра, но след като на нейно място бе съгласуван проект за нов строеж, в който с любезното съгласие на собственика, да бъде вградена фасадна част от изчезналата недвижима културна ценност. 

Днес расте неудържимо нова красавица, показана на горната снимка, заедно с имитирани от бетон елементи от изчезналата културна ценност.
След протестите и скандалните разправии по този и други подобни случаи, за кратко време нормализацията изглеждаше възможна.
Оказа се, обаче, че нито институциите, нито архитектурната общност имат капацитет да удържат на инвестиционния натиск.
Ето два съвсем пресни примера.

Бившето посолство на Монголия на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов" - малко градско пале с приличен двор, разположено на централен столичен булевард, е недвижима културна ценност от местно значение. Сградата с характерно съчетание на елементи от стилистичния преход между XIX и XX век е добре запазена - вероятно поради дългогодишното си дипломатическо служение. Такива се броят на пръсти в столицата.



Направеното обемно-устройствено проучване на възможностите за застрояване на парцела от фирмата ЕКСА е от 2016 г. То не е единствено за този обект, но прави опит да изстиска възможностите на парцела в най-голяма степен като предлага бъдещият строеж да се изравни по височина с извисяващия се на отсрещния ъгъл култовски гигант на Спортната палата (арх. Ангел Дамянов и Сабина Кутева, 1966).
Диспропорцията между съществуващата къща и предлаганата нова структура е толкова крещяща, че не подлежи на сдържано квалифициране. Тя не само се извисява значително над околното застрояване в същия квартал. Със своя обем тя ще конкурира и масива на Спортната палата, който в момента функционира като акцент в силуета по западния фронт на бул. "Васил Левски".
По северния фронт на ул. "Иван Вазов" предлаганият нов обем надхвърля драстично височината на съседната седеметажна жилищна сграда. Със стъпаловидната си недодялана форма той нахално и грозно ще доминира в средата и, разбира се, ще съсипе въздействието на съществуващата двуетажна недвижима културна ценност.
В сходно неблагоприятно положение е приклещена и еднофамилната къща с ателие на художника проф. Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 в София в Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП). 


























И тук новопроектираната част надвишава съседната сграда и недвусмислено доминира в средата като напълно обезличава еднофамилната къща - и един от малкото останали примери на модернизъм от 1930те годиини и недвижима културна ценност от местно значение.
Проектът е наскоро съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата.

Снимка на къщата от 1998 г. (личен архив ЛС)

Позовавайки се именно на горните примери, арх. Георги Цапков разпрати отворено писмо, в което повдига ключови професионални въпроси пред архитектурната колегия.

On Thursday, March 19, 2020
Здравейте,

Позволявам си в тази напрегната епидемиологична обстановка чраз едно отворено писмо да ви тревожа за неща, свързани със здравето, но този път не на хората, а на недвижимото културно наследство.
Без излишен патос: Губим го.
Не от днес - от систематична незаинтересованост проявявана от години, както от страна на институциите, така и от страна на специалисти и неспециалисти.
Останалото четете в писмото и ще се радвам за пореден път на подкрепа и мобилизация от ентусиасти-мохикани да светнем черваната лампа на аварийната ситуация.
Отдомно:
арх. Георги Цапков











































В отговор до арх. Цапков написах следното:
Friday, March 20, 2020 9:14 PM

Здравейте колега Цапков!
Напълно споделям Вашата тревога и особено в случая, с който илюстрирате подписката.
И аз съм на предела на търпимостта от тази барикадна война, която (види се) няма да спре докато не бъде заличена и последната културна ценност от територията българска.
Вашето отворено писмо е апел към проектиращите и съгласувателните инстанции,
но се опасявам, че трудно ще произведе желания ефект (не само защото в момента топ-темите са други).
Докато обществото ни е завладяно от лицемерие, двуличие и откровен гьонсуратлък, нищо няма да се промени -
каквито и петиции, апели, кръгли маси да се организират и каквито и законови и наказателни мерки да се предприемат.
Защото всъщност играчите имитират, че спазват закона, измисляйки по андрешковски как да го заобиколят.
Защото основните ценности не са в запазването на културата и идентичността ни.....
Ако щете - сред много проектанти и администратори дори рефлексът към удовлетворяване на инвеститорските амбиции е по-силен от спазването на закона, професионалните ценности или просто морала и човешката почтеност.
Тази дихотомия цари, уви и всред членове на БНК на ИКОМОС - всеки от които е заявил при встъпването си в организацията желание да опазва културното наследство.

Ето конкретни примери:
Собственикът на фирмата ЕКСА, предложила скандалната многоетажна намеса в средата на недвижимата културна ценност на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов", която давате за пример, е член на БНК на ИКОМОС.

... и.д. Директорката на НИНКН ....съгласува подобни скандални инвестиционни намерения, търпеливо наблюдава тревожното състояние на системата на опазване на културното наследство в България и едновременно с това обучава студенти в принципите на опазване на културното наследство.

Няма точна статистика колко други членове на ИКОМОС се упражняват върху културното наследство с описания от Вас критичен подход.
.......
Да, време е това да спре, но с критична маса от инакомислещи хора, 
които не се притесняват да погледнат истината директно,
и да рискуват част от професионалната си реализация 
като се конфронтират с безотговорността, андрешковщината, лицемерието и корумпиращите практики в полза на по-високи културни стойности и автентичната памет на града. 
С радост ще съдействам, доколкото силите, познанията и възможностите ми позволяват.
Защото вече е късно.
..........

Много скоро след това бе публикувано 

Становище на кмета на район 'Средец' Трайчо Трайков относно: 'Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за м.“Трета извънградска част“, район „Средец“, кв.12, нов УПИ ІХ-115„за ЖС“, ул.”Мизия” № 9'


Този рядък пример за достойна реакция на представител на общинската администрация трябва да бъде приветстван и подкрепен заради солидната аргументация и заетата категорична позиция в полза на културното наследство.
ЛС

понеделник, 17 февруари 2020 г.

Събитие, което привлича задълго вниманието ни!


Започва реконструкцията на къщата на Фингов в София

След тежка дългогодишна сага на смяна на собственици и апетити за промяна на архитектурния облик, ни обещават нов живот за
113-годишната къща, проектирана за собствен дом от арх. Георги Фингов и обитавана след продажба от индустриалеца Петко Теодоров и неговите наследници

Бъдещата
сграда , предвидена като „резиденция“ с  представителни функции ще остане на първоначалните три нива, свързани чрез новооформена стълба „с овално око” и нов асансьор в предишната обслужваща зона на т.нар. „слугинско стълбище”.

На партера ще е представителен дневен тракт, 
в сутерена - стопански и помощни помещения с връзка към новопроектиран гараж, 
на бел-етажа - също представителни пространства, 
а в подпокривната (мансардна) част - интимни семейни помещения.

Според цитираната публикация от 16.02.2020 г.,
"проектът не предвижда промяна на съществуващите фасади....
Запазва се членението на дограмата, като тя се подменя по съществуващ образец със съвременно техническо решение"
Този момент, както и отводняването на покривите са между най-рисковите при съвременните намеси и би трябвало тяхното изпълнение да се следи внимателно.

Това е фасадата от оригиналния проект на арх. Георги Фингов






А ето и част от новия проект, публикуван на страницата на НАГ СО
































LS


P.S.
В началото на август 2020 г. наблюдатели съобщават с поредица от снимки за начало на строителните дейности.