вторник, 24 ноември 2020 г.

В деня на Св. Александър Невски - за храм-паметника и площада "Св. Ал. Невски" в София

На празника на Св. Александър Невски - 23 ноември, съвсем естестевно България си припомня кога и как се е определило да се издигне мемориален храм в памет на националното Освобождение, чийто патрон да бъде този светец.
Този въпрос много се коментира, особено през последните години. Припомнят се събитията, поради които храмът е преименуван за кратко на "Св.Св.Кирил и Методий" (1915 г.). Често се спори кой патрон е по-достоен за тази българска светиня. Няма да преразказвам поредицата от събития.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Александър_Невски_(София)


  








https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aleksandar-nevski15.jpg


Неотменим факт обаче остава, че храм-паметникът "Св. Александър Невски" е съграден по решение на Учредителното събрание във Велико Търново - 1879 г., след възторжена прокламация на българския Княз Александър I, с волни пожертвования на българския народ, и със средства на българското правителство под личната егида на Фердинанд I с амбицията да бъде най-импозантна по своята пищност православна катедрала на Балканите. 

Неотменим факт е, че бидейки издигната в най-високата част на историческия център, със своя обем тя и днес доминира в силуета на столицата София, а позлатените й куполи са неизменен  маркер в панорамата на града.
Интериорът на кръстокуполното пространство е не-помалко въздействащ - като градация на извисяващите духа структурни елементи, като безмерно по своето майсторство скулптурно и живописно разнообразие, като завихряща алюзия за тайнственост и вечност, изваяна чрез акустиката и струящата от висините светлина. 
Майсторски е напипано и решението на околното овално площадно оформление, което допълнително подчертава храма като мощен локомотив на вярата, потеглил устремно народа към собственото му национално възвисяване. 

Изграден в периода 1896-1912 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев, осветен едва през 1924 г., храм-паметник "Св. Александър Невски" е обявен за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник на културата от национално значение (в. "Известия", бр. 73 от 1955 г.).   
Днес той функционира като патриаршеска катедрала и пространствен акцент в духовния център на града. 

В плановете на Столичната община през последното десетилетие е залегнало намерението околният площад да бъде реконструиран със средства по програми на ЕК. 
След приемането на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (2012) бе изработено задание (2013 г.) и бе проведен архитектурен конкурс (2014 г., 1ва награда - арх. студио А.Д.А. с ръководител арх. Иво Пантелеев). След обществени обсъждания спечелилият проект се преработва за да отговори на изискванията на администрацията и на столичната общественост за представителност и естетическо единство (2018-2020).
Настоява се да се запазят паважните настилки, обявени за културна ценност, да се съгласуват осветителните тела, както и прецизират всички други елементи на градското обзавеждане.

Пропуска се обаче един много съществен момент, а именно, че
преди да се прави каквато и да било реконструкция на площада,
би било добре да се реконструира самата сграда на храм-паметника "Св. Ал. Невски".

През 2013 г. Зам. министър на културата Мила Сантова в служебния кабинет на Марин Райков разпореди проверка на недвижимите културни ценности от национално значение на територията на София.

Двама експерти (арх. Г. Иванчева и д-р арх. Л. Стоилова) от тогавашния Музей за история на София (дн. Регионален исторически музей) бяха натоварени да направят оглед на всички обекти, включително и и на "Св. Ал. Невски". 

Ето какво бе установено за храма:

Има хоризонтални пукнатини по сводовете в южния и северния кораби и по арките между главния купол и полукуполите.

Установява се голяма пукнатина в западния полукупол, в притвора над главния вход, в свода на южния страничен кораб и в тавана на южния олтар.

Най-тежко е състоянието на стенописите в южния кораб и западната част на наоса. Стенописите са увредени от стари и нови натичания от покрива през прозорците на барабаните на главния купол и полукуполите.

Увредени от течовете са стенописите в централния и страничните кораби. наблюдава се конденз в долните части на всички стенописи на границата с мраморните цокли. 
В подовата фигурална мраморна настилка са увредени голям брой отделни елементи. 
Фугите между каменните блокове на стълбите на запад към църквата и към криптата са се отворили и през тях прониква влага, която се просмуква по таваните и стените на помещенията под тях. 
Барбаканите, отвеждащи водите от покрива на откритата нартика се изливат направо върху площадката пред главния вход на запад, с което допринасят допълнително за отваряне на фугите между каменните блокове и подкопаване на централната стълба.

Покривната отводнителна система от улуци и водосточни тръби се нуждае от спешно почистване,  ремонт и заустване в уличната канализация. Металните капаци на ревизионните шахти при водосточните тръби са откраднати.
Оригиналната метална решетка пред служебния вход при олтара на изток е открадната. 
Проблеми при отводняването в северната част на сградата са настъпили поради некачествено изпълнение на допълнително издградената рампа за достъп на хора в неравностойно положение. Нейната облицовка е също частично изпадала.

Положението в криптата, където се съхраняват изключително ценни икони, е плачевно:

Силно навлажнени и мухлясали външни стени. Течове по стените и таваните на помещенията за публичен достъп и особено много – в тоалетните и складовете под олтара на изток и в помещението южно от главния вход. 
Макар леки, има увреждания и по мраморната подова настилка.

Общото заключение за състоянието на сградата бе за
тежки конструктивни проблеми и
в
идима загуба на автентичност на стенописите в интериора.

Докато траеше проверката на недвижимите културни ценности, времето на служебния кабинет изтече. Обиколката по обектите бе прекратена. Последвалото редовно правителство на Орешарски не я поднови, нито бяхме известени за някакви подобрения на недвижимите културни ценности. Като служители на музея бяхме натоварени с други спешни задачи.

Още тогава - през 2013 г. - бе започнало събирането на дарения за ремонта на "Св. Ал. Невски". Доста много се изписа за най-голямото в историята на храма дарение от 35 700 лв от бедния дядо Добри (1914-2018) от с. Байлово [https://bg.wikipedia.org/wiki/Дядо_Добри].

През изминалите седем години, не се чу да е осъществено поне аварийно укрепване на пукнатините по сводовете на храма.
Отговорностите за поддръжката на сградата са разпределени между столичната администрация, централната държавна власт в лицето на Министерство на културата и Светия синод.

Днес закономерно изниква въпросът:
Каква ще бъде съдбата на обновения площад "Св. Александър Невски",
ако крайно наложителното конструктивно укрепване на храма "Св. Александър Невски" 
започне след  реконструкцията на площада?

Каква !? Не е трудно да си представим.

Л.С.

Още снимки на:
https://bulgariatravel.org/храм-паметник-свети-александър-невс/

вторник, 17 ноември 2020 г.

"Един човек" на мястото на бившия Мавзолей

На 6 ноември 2020 г. на мястото на бившия мавзолей на пл. "Александър I" в София бе открита интерактивната инсталация "Един човек", реализирана с финансиране на програма "Навън" на Столичната община.

Нейният автор - Венелин Шурелов (р. 1977), е български художник, сценограф, куратор, съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства" в Националната художествена академия в София. Той е показвал свои творби в редица галерии и сцени в България, страни от Европа и в САЩ, много от които увенчани с награди.
През 2019 г. изложбата му "Rotations" е представена в галерията на Българския културен институт в Париж, Франция.

Интерактивната инсталация "Един човек" е 13-метрова модулна стоманена конструкция с контур на човешка фигура. На вградени 42 LED екрана се прожектират през определен интервал динамичните образи, получени от две камери, наблюдаващи околното пространство. Втори времеви алгоритъм подава метеорологична информация за атмосферните условия в столицата. www.dnevnik.bg/video/2020/11/06/4136324_edin_chovek_na_miastoto_na_mavzoleia/

Нека припомним, че на същото място до 
1 февруари 2019 г. се издигаше "Бронзовата къща". 

Чрез нейната реализация Столичната община заяви дългосрочния си план да превърне пустеещата площадка на разрушения Мавзолей на Георги Димитров, заедно с подземията, в център за съвременно изкуство. 

"Бронзовата къща" бе замислена да стартира в началото на 2018 г. като символ на българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие и последващото го австрийско председателство през втората половина на 2018 г. 
Изработването на ажурната скулптура, с реминиценции на Хрельовата кула в Рилския манастир, бе финансирано от австрийската държава и спонсори  на автора - българския артист, установен във Виена, Пламен Деянофф. Финансовите ангажименти на Столичната община включваха осветление и охрана на обекта. Последваха спорове и дискусии поради липсата на конкурс и обществена поръчка, а след констуктивна експертиза, се наложи укрепване на фундаментите.

Така окончателният монтаж на Бронзовата къща завърши в края на м. юни 2018 г. - само няколко дни преди България да предаде председателската щафета на Австрия.
Официалното отриване пък бе осъществено едва през м. октомври 2018 г. - малко повече от месец преди заплануваното й демонтиране.

Инсталацията "Един човек" се появи на софийския централен площад "Александър I" преди напълно да са отшумяли тримесечните антиправителствени граждански протести. 
Според нейния автор - Венелин Шурелов, това е едно либерално функциониращо творение, освободено от контрола на своя създател. Времетраенето на инсталацията е до декември 2021 г.

Извори:

Венелин Шурелов - авторът за своя проект (16.11.2020)
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=176438107460171&id=106785104425472

Стоян Радев, "На "ти" с автора на "Един човек"  - 
http://kultura.bg/web/на-ти-с-автора-на-един-човек/ (22.10.2020)

"Един човек" на мястото на Мавзолея", в. Дневник, 06.11.2020 - 
www.dnevnik.bg/video/2020/11/06/4136324_edin_chovek_na_miastoto_na_mavzoleia/ 
"Българският визуален артист Венелин Шурелов с първа самостоятелна изложба в Париж" - 
www.viewsofia.com/article/45751/Balgarskiyat-vizualen-artist-VenelinShurelov 
„Един човек“ – събирателен образ на обществото и държавата - БНР (06.11.2020) - 
https://bnr.bg/horizont/post/101369127/edin-chovek-sabiratelen-obraz-na-obshtestvoto-i-darjavata
"Инсталацията "Един човек" на Венелин Шурелов ще бъде монтирана до месец" - БНР, 14.09.2020 - 
https://bnr.bg/post/101340507/instalaciata-edin-chovek-na-venelin-shurelov-shte-bade-montirana-do-edin-mesec 
https://nha.bg/bg/stranica/venelin-iliev-shurelov-docent-d-r 
""Бронзовата къща" изчезва от центъра на София" (01.02.2019) - 
https://www.mediapool.bg/bronzovata-kashta-izchezva-ot-tsentara-na-sofiya-news289375.html
"Вдигат бронзова къща на мястото на мавзолея" - 
www.sofia.bg/web/guest/municipality-in-the-media-arhiv-2017/-/asset_publisher/
https://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.htmldViber