неделя, 29 май 2016 г.

Международни конвенции за културното наследство, ратифицирани от Република България

Ратифицирана с Указ № 154 на Президиума на Народното събрание от 26.05.1956 г. - Изв., бр. 44 от 1.05.1956 г. В сила за България от 7.11.1956 г., Обн. ДВ. бр.24 от 24 Март 1959г.
Всяка от страните участнички се ангажира:
i. да се стреми към съвместяване и съчетаване на изискванията съответно на археологията и устройствените дейности, като гарантира, че археолозите участват във:
а. политиката на планиране, чиято цел е да се осигурят балансирани стратегии за опазване, консервация и утвърждаване на обекти от археологически интерес;
б. различните етапи на градоустройството и териториалното планиране;
ii. да гарантира, че археолозите и специалистите по градоустройство и териториално планиране системно се консултират, за да осигурят:
а. промени на градоустройствените и териториалните планове, за които съществува вероятност да се отразят неблагоприятно върху археологическото наследство;
б. достатъчно време и средства за подходящи научни изследвания на обекта и за публикуване на направените открития и изводи;
iii. да гарантира, че оценките за въздействието върху околната среда и последвалите от тях решения изцяло отчитат археологическите обекти и заобикалящата ги среда;
iv. да предвижда при откриване на елементи на археологическото наследство по време на строителни или благоустройствени работи тяхната консервация по възможност на място;
v. да гарантира, че отварянето на археологическите обекти за обществеността и по-специално изграждането на конструкции за приемане на голям брой посетители няма да има неблагоприятно въздействие върху археологическия и научния характер на обектите и заобикалящата ги среда.


сряда, 18 май 2016 г.

Многоликият романтик ХАРАЛАМПИ ТАЧЕВ (1875-1941) / The Romantic With Many Faces HARALAMPY TACHEV (1875-1941)







Сън за щастие - Пенчо Славейков
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...
И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.


четвъртък, 12 май 2016 г.

Славейковите дъбове

Обръщение на Деница Кюранова към столичната общественост, която има отношение към културното наследство:

В чевъртък 12 май, от 18 ч. в залата на 35-то СОУ "Добри Войников" на ул."Добри Войников" № 16, ще се състои представянето, а на 9 юни по същото време и на същото място - и обсъждането на нов подробен устройствен план за парка "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" в "Лозенец", който е обявена недвижима културна ценност от национално значение. Приложена е заповедта на районния кмет с подробности по случая.

Вече 20 години се води борба за запазването на целостта и автентичния вид на този мемориален парк срещу несекващите апетити за отхапване на парчета от него и застрояването им. Продължаващото свиване на зелената система в града го прави още по-ценен.
Дотук е постигнато много и това е последният Подробен устройствен план от важните документи, гарантиращи опазването на статута и територията на Парка. 
Очакват се различни форми на съпротива срещу него.
Всяка форма на участие и подкрепа  за запазването на парка със Славековите дъбове
ще бъдат полезни и приети с благодарност.

Поздрави,
Денница Кюранова





              КРАТКА ИСТОРИЯ НА „ДЯДО СЛАВЕЙКОВОТО МЯСТО И 
              ДЪБЪТ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ” – София, местност ”Лозенец – ІІІ част”, кв.134А - 
              И НА ПРОБЛЕМА С НЕГОВОТО ОПАЗВАНЕ
              Паркът “Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” е последното автентично наследство от баща и син Славейкови в София. Същевременно, то е  единствената оцеляла част от старата дъбова кория на „Курубаглар” (квартал „Лозенец”), поради което 300 годишните й дъбове са обявени за „защитени природни обекти". Жива е традицията тук редовно да се провеждат чествания в памет на Пенчо Славейков, единственият български поет, предлаган за Нобелова награда.                                              
Мястото е градина на семейство Славейкови от Освбождението.Тук те обичат да се срещат с приятели – писатели, художници, общественици, между които П.К. Яворов, П.Ю. Тодоров, д-р Кръстев, Мара Белчева, Боян Пенев, Никола Михайлов, Никола Петров. Именно тук Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения, а в “Псалом на поета” завещава да бъде погребан под любимия си дъб.
Тези обстоятелства дават основание през 1955 г. „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” да бъде обявен в Държавен вестник за „паметник на културата”. През годините от мястото на Славейкови се отнема за трасето на улица „Света гора”, за двор на училище „Ламби Кандев” (сега „Хан Крум”) и за детската градина „Славейкова поляна”. 
В замяна, към него са присъединени на север част от отчуждените през 50-е и 60-е години парцели и през 1972 г.  арх.Магда Карлова проектира на цялата територия мемориален парк в памет на двамата Славейковци, като сегашните му граници са узаконени с подробния устройствен план от 1980 г.
През 1995 г., с изменение на плана, влязло в сила със закононарушения, в североизточната част на Парка се оформят 3 парцела за многоетажно свързано застрояване с височината на седеметажен блок, като за целта се отваря за движение улицата между детските ясли, училището и детската градина. Предвиденото строителство не е реализирано, и не може да бъда реализирано, защото Решение № 609 от 28.06.2007 г. на СОС връща отреждането на парцелите „за парк”.
През 1997 г. се обявява второ изменение, което откъсва още два парцела за високо свързано застрояване, и предизвиква остра обществена реакция, подписка, писма, протести. Жители на квартала и Националния литературен музей обжалват този план, след 13 години спечелват делото и строителството в тези бъдещи парцели отпада.
Междувременно, през 1998 г. (обявено в ДВ бр.49 от 2005 г.), южната половина на Парка придобива статут на "исторически паметник на културата от национално значение – „недвижима културна ценност” по новия закон , а северната му част – на охранителна зона на паметника, т.е. строителството е недопустимо за цялата територия. Столетните дъбове му осигуряват допълнителна защита.
За съжаление, високият статут се осказа недостатъчен да опази Парка: един от имотите  - отреден по план „за парк” – беше застроен до имотни граници, като в терена не остана дори задължителният по закон минимален процент озеленяване, а наетият съседен паркинг  – също „за парк” – е ограден и се ползва като собствен. Откакто е построена сградата – сега ресторант - собствениците й постоянно намират нови начини да навлизат под една или друга форма в Парка /публична общинска собственост/ и да го употребят за свои цели, включително опит в ОУП имотът и паркингът да бъдат откъснати и отредени „за обществено обслужване”.
След многогодишни упорити усилия на граждани, сдружения и институции, Общият устройствен план на Столична община, влязъл в сила през 2009 г., връща целостта на Парка и потвърждава специалния му статут. За привеждане на подробния  устройствен план в съответствие с Общия, както е по закон, през 2015 г. се изработва нов Подробен устройствен план (ПУП), който предстои да бъде подложен на обществено обсъждане и на разглеждане и одобрение от Столичния общински съвет. С приключването на тези процедури ще бъдат оформени всички документи, осигуряващи трайната защита на Парка. Ще остане „само” отговорността по спазването на законите и нормативите. И може би тогава, най-сетне, ще сме сигурни, че това уникално културно наследство и природно богатство ще останат и след нас.

петък, 6 май 2016 г.

Хотел "Ню Отани", арх. Кишо Курокава - New Otani Hotel by the architect Kisho Kurokawa

Хотел "Витоша-Ню Отани"/ „Кемпински-Зографски” /
„Кемпински Хотел Маринела” в София

 Vitosha - New Otani” Hotel in Sofia by architect Kisho Kurokawa,
later “Kempinski – Zografski” Hotel, at present “Hotel Marinela”
100 James Bourchier Boulevard, 1407 Sofia, Bulgaria

История на създаване и функциониране
History of creation and functioning

Разположен на най-високото място в София, известно като „Кръста”, Хотел "Витоша-Ню Отани", популярен и с неформалното наименование „японския хотел”, е създаден между 1974 г. и 1979 г. и илюстрира традиционните връзки между България и страната на изгряващото слънце Япония. След участието на България в световното изложение „Експо 70“ в Осака  интересът към „японското икономическо чудо“ кристализира в целенасочена политика, която превръща азиатската страна в приоритетен партньор отвъд „желязната завеса“ и повишава вниманието към японското умение за съчетаване на най-модерните тенденции с трансцедентните ценности на традиционната култура.
Located on the highest point in the city of Sofia, known as the "Cross", Vitosha-New Otani Hotel, popularly known as the "Japanese Hotel", is established between 1974 and 1979 and illustrates the traditional ties between Bulgaria and the land of the rising sun Japan. Following Bulgaria's participation in the World Expo 70 in Osaka, the interest in the "Japanese economic miracle" crystallized into a purposeful policy that made the Asian country a priority partner beyond the "Iron Curtain" and increased attention to Japan's ability to combine the latest trends with the transcendent values ​​of traditional culture.
За проектант на хотела е поканен световно известният японски архитект Кишо Курокава. За строежа държавата тегли кредит от близо 24 млн. долара. Първата копка  е направена през 1975 година. Изграждането е дело на дружеството „Техноекспортстрой“, предприемач - Панко Радулов. Строителите са българи, инвеститорският контрол се упражнява от японска страна, което гарантира високото качество на изпълнение на проекта.
The world-famous Japanese architect Kisho Kurokawa has been invited to design the hotel. The Bulgarian state took out a loan of nearly $ 24 million for the construction. The first sod was made in 1975. The construction is the work of the company "Technoexportstroy" with entrepreneur Panko Radulov. The builders were Bulgarians, the investor control was exercised by the Japanese side, which guaranteed the high quality of the project.
Въпреки 90-метровата височина, основите не са с пилоти, а с фундаментни плочи по японска технология. Високите тела са изляти от бетон и облицовани с керамични панели, използвани за първи път в България, а ниските са със зидарии от врачански камък. На строежа работят два крана. Поради голямата височина, за разглобяването на единия се налага да се използва хеликоптер. Фоайетата са облицовани с бял мрамор, внос от Гърция. При няколкократните си посещения на обекта архитект Кишо Курокава е впечатлен от строителното изпълнение.
Тържественото откриване е на 24 май 1979 г. в присъствието на представители  от най-високо държавно ниво. Управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“ с персонал от българи.
Despite the 90-meter height, the foundations were not with piles, but with foundation slabs using Japanese technology. The tall bodies were cast from concrete and lined with ceramic panels, used for the first time in Bulgaria. The low bodies of the building were made of Vratsa stone masonry. Two cranes were working on the construction site. Due to the high altitude, a helicopter had to be used to disassemble one of them. The lobbies were lined with white marble, imported from Greece. During his several visits to the site, architect Kisho Kurokawa was impressed by the way of construction.
The inauguration was on May 24, 1979 in the presence of representatives of the highest state level. Management was entrusted to the Japanese chain "New Otani" with staff of Bulgarians.
Сградата съчетава модерните архитектурни виждания на ХХ век за структуриране на пространството и акцентиране на важни моменти в градската среда, и представлява уникално съчетание на приемственост и новаторство. Луксозният петзвезден комплекс е на площ от 30-34,000 кв. м. Отличава се с много добро местоположение, гарантиращо удобни връзки с други части от града, и перфектна инфраструктура. 
The building combines modern architectural views of the twentieth century to structure the space and emphasize important moments in the urban environment, and is a unique combination of continuity and innovation. The luxury five-star complex covers an area of ​​30-34,000 square meters. It has a very good location, ensuring convenient connections with other parts of the city, and perfect infrastructure.
От създаването си до днес той предлага 442 стаи и апартаменти с впечатляващ поглед към градския център или Витоша; тераси с панорамни гледки, помещения с капацитет от 10 до 1200 души с пълни удобства за целенасочена и ефективна бизнес комуникация, с най-голямата конферентна зала в столицата; великолепна база за отдих, шест ресторанта, два бара, модерен фитнес и спа център с огромен покрит плувен басейн. По предложение на Андрей Луканов, Министерският съвет решава в хотела да има и казино, което се открива на 25 май 1979 г. То се стопанисва от ливанската фирма „Сортекс“и бележи огромен валутен оборот за държавата още в социалистически условия.


Since its inception until today, it offers 442 rooms and suites with impressive views of the city center or The Vitosha Mountain; terraces with panoramic views, rooms with a capacity of 10 to 1200 people with full amenities for purposeful and effective business communication, with the largest conference hall in the capital; magnificent recreation center, six restaurants, two bars, a modern gym and spa with a huge indoor swimming pool. At the suggestion of Andrei Lukanov - then leading economist and representative of Bulgaria abroad, the Bulgarian Council of Ministers decided to have a casino in the hotel, which opened on May 25, 1979. It was managed by the Lebanese company Sortex and marked a huge foreign exchange turnover for the country in Eastern block socialist conditions.
Високото ниво на обслужване и престиж на най-добър хотел в столицата привличат голям брой чуждестранни гости, редица политици, общественици и творци с международна известност. Между тях са японският император Акихито заедно с принцеса Мичико (1979 г.), германският канцлер Хелмут Кол с тогавашната си сътрудничка и негов приемник Ангела Меркел (1993 г.), композиторът Енио Мориконе, кинозвездите Орнела Мути и Микеле Плачидо, Симеон Сакскобургготски – преди трайното му установяване в България, оперните певци Николай Гяуров и Мирелла Френи, гръцкото мецосопрано Агнес Балца, американският икономист Ричард Ран, шведският писател Артур Лундквист, и много други.
The high level of service and prestige of the best hotel in the capital attracted a large number of foreign guests, a number of politicians, public figures and artists of international renown.Among them are the Japanese Emperor Akihito together with Princess Michiko (1979), the German Chancellor Helmut Kohl with his then collaborator and his later successor Angela Merkel (1993), the composer Ennio Morricone, the movie stars Ornella Muti and Michele Placido, H.M. Simeon Saxe-Coburg-Gotha - before his permanent establishing in Bulgaria, the opera singers Nikolai Gyaurov and Mirella Freni, Greek mezzo-soprano Agnes Balza, the American economist Richard Rann, Swedish writer Arthur Lundqvist, and many others.

Уникалният за Балканския полуостров вътрешен двор на хотела е миниатюрен модел на 400-годишната японска градина в хотел „Ню Отани” в Токио съчетава усещането за европейски град с азиатския респект към спецификата на природата. Атмосферата на всепоглъщаща тишина, зеленина, романтични пейки и ромонът на фонтани, допълвана от японски ресторант „Сакура“ - изцяло от дърво в центъра на спокойно езеро с лилии, патици, риби и цели семейства костенурки, е привлекателна и за най-изтънчения вкус. Традиционно всеки сезон в тази градина съхранява прелестта на оазис в сърцето на столицата, но особено въздействащи през пролетта са красотата и ароматът на японските вишни, богатото тържество на магнолии и завладяващи азалии. Ето как изглежда градината в спомените на писателя Йордан Радичков: „ ... Направи ми впечатление с факта, че в нея всъщност не се влизаше отникъде, което ме и накара да я сравня с вечността и да помисля, че самата вечност е посята в браздите й и че по някакъв особен, чисто свой начин, тъй както стои застинала на дъното на кладенеца, тя общува с пустинната вселена, отразявайки част от нея.”
The hotel's unique courtyard for the Balkan Peninsula is a miniature model of the 400-year-old Japanese garden at the New Otani Hotel in Tokyo, combining the feeling of a European city with Asian respect for the specifics of nature. The atmosphere of all-consuming silence, greenery, romantic benches and the murmur of fountains, complemented by the Japanese restaurant "Sakura" - made entirely of wood in the center of a calm lake with lilies, ducks, fish and whole families of turtles, is attractive even to the most sophisticated taste. Traditionally, each season in this garden preserves the charm of an oasis in the heart of the capital, but especially influential in the spring are the beauty and aroma of Japanese cherries, the rich celebration of magnolias and captivating azaleas. Here is what the garden looks like in the memoirs of the Bulgarian writer Yordan Radichkov: "... I was impressed by the fact that it was not really entered from anywhere, which made me compare it to eternity and think that eternity itself is sown in its furrows and that in some special, purely own way, as it stands frozen at the bottom of the well, it communicates with the desert universe, reflecting part of it. ”

Обектът е между първите приватизирани градски хотели след обществено-политическата промяна в България през 1989 г. и оттеглянето на веригата „Ню Отани” от страната. По време на правителството на Любен Беров (30.12.1992–17.10.1994), през 1994 г. Иван Зографски - милионер от български произход, занимаващ се с хотелиерски бизнес в Германия, купува от държавата 71% от активите на комплекса. С включването му в престижна международна верига го преименува на „Кемпински хотел Зографски София”. След смъртта на Зографски през 2007 г. е направен частичен ремонт на малко над половината от хотелските стаи обзаведени по италиански дизайн и оборудвани с телевизори, мултимедийни системи, високоскоростен Wi-Fi интернет, и охранителни мерки в съответствие с най-новите стандарти за сигурност.
The site is among the first privatized city hotels after the socio-political change in Bulgaria in 1989 and the withdrawal of the New Otani chain from the country. During the government of Lyuben Berov (December 30, 1992 - October 17, 1994), in 1994 Ivan Zografski - a millionaire of Bulgarian origin, engaged in the hotel business in Germany, bought from the state 71% of the assets of the complex. With its inclusion in a prestigious international chain, it was renamed "Kempinski Hotel Zografski Sofia". After Zografski's death in 2007, a little over half of the hotel's rooms were partially renovated - furnished in Italian design and equipped with TV sets, multimedia systems, high-speed Wi-Fi internet, and security measures in accordance with the latest security standards. 
Липсата на солиден цялостен ремонт, обаче, е пречка за бързата продажба на имота, а за пълното му обновяване според експерти са нужни 30-40 млн. евро. По-нататъшната му съдба се решава през декември 2014 г. от акционерите "Частно акционерно дружество Зографски" на четиримата равноправни наследници, фирмата „Фортуна Кънстръкшън и група физически лица, които го продават на компанията Виктория Груп ВМ” - близка до хотелиера Ветко Арабаджиев. Изпълнителен директор става съпругата му – Маринела Арабаджиева, а името се променя на „Кемпински Хотел Маринела”.
However, the lack of a solid complete renovation is an obstacle for the quick sale of the property, and according to experts, 30-40 million Euros are needed for its complete renovation. Its further fate was decided in December 2014 by the shareholders of Private Joint Stock Company Zografski, consisting of the four equal heirs, the company Fortuna Construction and a group of individuals, who sold it to the company Victoria Group VM - close to the hotelier Vetko Arabadzhiev. His wife, Marinela Arabadjieva, became the executive director, and the name was changed to “Kempinski Hotel Marinela”.
През април 2015 г. управата съобщава за преговори с други международни хотелски вериги, смяна в мениджърския състав, присъединяване на малък екип от „Гранд хотел София”, предоговориране с наемателите на различните структурни звена и разрив с базираната в Швейцария верига „Кемпински”. Заявени са мащабни планове за реновиране и удвояване на капацитета, за преобразяване на комплекса чрез строеж на нови обекти, които предполагат многомилионно финансиране (голямо казино, вариете клуб, нов ресторант, виенска сладкарница, дори експо център, един-два небостъргача с апартаменти и хотелско обслужване). 
In April 2015, the management announced negotiations with other international hotel chains, a change in management, the joining of a small team from Grand Hotel Sofia, renegotiation with the tenants of the various structural units and a break with the Swiss-based Kempinski chain. Large-scale plans have been announced for renovation and doubling of the capacity, for transformation of the complex through construction of new sites, which involve multimillion funding (large casino, variety club, new restaurant, Viennese pastry shop, even expo center, one or two skyscrapers with apartments and hotel service).

Комплексът хотел „Витоша-Ню Отани” / ”Кемпински-Зографски”/ „Кемпински Хотел Маринела” в София се отличава с много добро местоположение, гарантиращо удобни връзки с други части от града.
Ситуирането му на най-високата част в града има и естетически измерения – като проекция на фона на планината Витоша, вертикален акцент в градския пейзаж, репер в пространствената структура на града и визуален ориентир. Изброените особености го превръщат в ключов фактор за градския пейзаж.
Същевременно, комплексът притежава функционални достойнства на сложно съчетание от многопосочни видове дейности – пасажерски хотел, полифункционален конферентен център, обекти на общественото хранене с различен профил, голям брой разнородни търговски услуги и представителства на развлекателния бранш, бизнес офиси и др. Въпреки това разнообразие, пространствената композиция на комплекса е класически изчистена и изградена на принципа на контрапункта между широко разпластената пейзажна част от ниски тела и градина и вертикалния акцент на двата хотелски обема със строг ритъм на уеднаквени прозорци, между полихромията на ниската част и визуалната изчистеност на високите тела.
Съществен принос към културната значимост на обекта е неговото авторство. Главният проектант на комплекса – японецът Кишо Курокава е архитект с международна известност и значим принос към световната архитектура от втората половина на ХХ век.
Изброените урбанистични, функционални и естетически достойнства са основни аргументи в полза на обявяването на обекта за недвижима културна ценност и запазването му в неговия автентичен вид.
The complex hotel "Vitosha - New Otani"/ "Kempinski-Zografski" / "Kempinski Hotel Marinela" in Sofia has a very good location, which guarantees convenient connections with other parts of the city.Its location on the highest part of the city also has aesthetic dimensions - as a projection against the background of The Vitosha Mountain, a vertical accent in the urban landscape, a benchmark in the spatial structure of the city and a visual landmark. The above features make it a key factor for the urban landscape.
At the same time, the complex has the functional merits of a complex combination of multidirectional activities - passenger hotel, multifunctional conference center, catering establishments with different profiles, a large number of diverse trade services and entertainment industry offices, business offices and mo re.  
Despite this diversity, the spatial composition of the complex is classically clean and built on the principle of counterpoint between the wide-spread landscape of low bodies and garden and the vertical accent of the two hotel volumes with a strict rhythm of uniform windows, between the polychromic of the lower part and the visual clarity of tall bodies. A fundamental contribution to the cultural value of the site is its authorship. The main designer of the complex - the Japanese Kisho Kurokawa is an architect of international fame and significant contribution to world architecture from the second half of the twentieth century.
The listed urban, functional and aesthetic merits are the main arguments in favor of declaring the site an immovable monument of culture and preserving it in its authentic shape.
  
Справка за архитекта на хотел
„Витоша-Ню Отани” / ”Кемпински-Зографски”/ „Кемпински Хотел Маринела”
в София
Information about the architect of
Vitosha-New Otani Hotel / Kempinski-Zografski / Kempinski Hotel Marinela in Sofia
Кишо Курокава (08.04.1934, Kanie, кв. Aма, Префектура Aichi - 12.10.2007, Токио) учи архитектура в Университета в Киото (до 1957) и се дипломира в Университета в Токио при професора със световна значимост арх. Кензо Танге (1959). До 1964 г. прави докторантура в Токио, която прекъсва по неизвестни причини. Той е между водещите архитекти на ХХ в., един от създателите на авангардното течение „японски метаболизъм” (1960). Президент на фирмата „Kisho Kurokawa Architect & Associates” (основана на 08.94.1962) със седалище в Токио и клонове в Осака, Нагоя, Астана, Куала Лумпур, Пекин и Лос Анжелис, регистрирана от японското правителство като "архитектурна фирма от най-висока категория".
Kisho Kurokawa (April 8, 1934, Kanie, Ama District, Aichi Prefecture - October 12, 2007, Tokyo) studied architecture at Kyoto University (until 1957) and graduated from the University of Tokyo with a world-renowned professor, arch. Kenzo Tange (1959). Until 1964, he completed his doctorate in Tokyo, which he interrupted for unknown reasons. He is one of the leading architects of the twentieth century, one of the creators of the avant-garde trend "Japanese metabolism" (1960). President of Kisho Kurokawa Architect & Associates (founded on April 8, 1962) with headquarters in Tokyo and branches in Osaka, Nagoya, Astana, Kuala Lumpur, Beijing and Los Angeles, registered by the Japanese government as an "architectural firm of the highest category ".
В професионалната си дейност през последните 40 години Кишо Курокава прилага идеите за устойчива и екологична архитектура, но в края на живота си се отнася особено категорично към опазването на околната среда. През 2007 г. се кандидатира за кмет на Токио и участва в изборите за горната камара на японския парламент. Макар че не е избран, той основава Зелена партия за защита на околната среда. Също през 2007 г. за създаване на съзнание за убедено опазване на околната среда в бизнес-практиките основава Зелен институт към Университета Anaheim в Калифорния, където от 1998 г. е основател, акционер и председател на Управителния съвет, а съпругата му - Ayako Wakao-Kurokawa е почетен председател на института.
In his professional activity for the last 40 years, Kisho Kurokawa has applied the ideas of sustainable and ecological architecture, but at the end of his life he was especially categorical about environmental protection. In 2007, he ran for mayor of Tokyo and ran for the upper house of the Japanese parliament. Although not elected, he founded the Green Party for Environmental Protection. Also in 2007 he founded the Green Institute at Anaheim University in California, where he has been the founder, shareholder and chairman of the Board of Directors since 1998, and his wife, Ayako Wakao- Kurokawa is the honorary chairman of the institute.
Според него, всяка култура наследява две традиции – визуална и невидима. Той самият смята, че е носител на невидимата традиция на Япония. През 1972 г. получава като награда на Фондацията Graham да изнесе лекция в Музея за наука и индустрия в Чикаго, САЩ. Други награди, с които е удостоен са: Златен медал на Академията за архитектура, Франция (1986), Наградата „Рихард Нойтра” на Калифорнийския държавен политехнически университет в Помона (1988);  48-та награда на Художествената академия – най-високо признание за художници и архитекти в Япония (1992); Номинация за Галерията по архитектура на Кишо Курокава от Института за изкуство в Чикаго (1994); наградата „Pacific Rim” на Американския институт на архитектите (AIA), клон Лос Анжелис (1997); Почетен член на Кралския институт на британските архитекти в Обединеното Кралство (RIBA); „Walpole” Medal of Excellence, на Обединеното Кралство (2005); Shungdu Friendship Award, Китай (2005); International Architecture Award, Athenaeum Museum в Чикаго (2006).
According to him, every culture inherits two traditions - visual and invisible. He himself believes that he is the bearer of the invisible tradition of Japan. In 1972, he received an award from the Graham Foundation to give a lecture at the Museum of Science and Industry in Chicago, USA.
Other awards include the Gold Medal of the Academy of Architecture, France (1986), the Richard Neutra Award of the California State Polytechnic University of Pomona (1988); 48th Prize of the Academy of Arts - the highest recognition for artists and architects in Japan (1992); Nominated for the Kisho Kurokawa Gallery of Architecture by the Art Institute of Chicago (1994); the Pacific Rim Award of the American Institute of Architects (AIA), Los Angeles Branch (1997); Honorary Member of the Royal Institute of British Architects in the United Kingdom (RIBA); Walpole Medal of Excellence, United Kingdom (2005); Shungdu Friendship Award, China (2005); International Architecture Award, Athenaeum Museum in Chicago (2006).
За авторството на редица научни статии и преподавателската му дейност Курокава получава степен „почетен доктор” на Университета Путра Малайзия (UPM), Малайзия (2002). За международното летище в Куала Лумпур, Малайзия е удостоен с Grand Prix на международната награда „Dedalo-Minosse” (2003–2004) и сертификат на ООН за устойчиво изградено летище „Green Globe 21” (2003);
В архитектурната му практика, особено в идеите на метаболизма, традицията не е явно изявена, но работите му са иманентно пропити от нея.  Според метаболистите сградите трябва да са гъвкави отворени системи – във времето и пространството, за да бъдат адаптивни към бързо изменящите се външни условия. Макар да е трудно забележим в съвременните кули от бетон и метал, в творбите на Курокава се долавя тънкия усет към японската естетика; архитектурата му е съхранила незримите идеи на местната философия за изменчивостта на нещата, за материята, за възприемчивостта/адаптивността и за детайла.
For the authorship of a number of scientific articles and his teaching activities, Kurokawa received the degree of "Honorary Doctor" of the University of Putra Malaysia (UPM), Malaysia (2002). For Kuala Lumpur International Airport, Malaysia, he was awarded the Grand Prix at the Dedalo-Minosse International Award (2003-2004) and the UN Certificate for Sustainable Green Globe 21 Airport (2003).
In his architectural practice, especially in the ideas of metabolism, the tradition is not clearly manifested, but his works are immanently imbued with it. According to metabolists, buildings must be flexible open systems - in time and space, to be adaptable to rapidly changing external conditions. Although difficult to spot in modern concrete and metal towers, Kurokawa's work has a fine sense of Japanese aesthetics; its architecture has preserved the invisible ideas of local philosophy about the variability of things, about matter, about receptivity/adaptability and detail.

 

Ключови моменти в архитектурната концепция на Курокава

KEY MOMENTS IN THE ARCHITECTURAL CONCEPT OF KISHO KUROKAVA

Изменчивост / Variability 
Докато след разрушенията на Втората световна война от градовете в Западна Европа остават тухли и камък като свидетелство за тяхното съществуване в миналото, японските градове, които са изградени предимно от дърво и естествени материали, са изгорели и изчезнали напълно. Старите столици Едо и Киото са разрушени при различни битки в миналото. Повечето японски градове се разрушават всяка година при честите природни бедствия като земетресения, тайфуни, наводнения и изригвания на вулкани, които затвърждават психологически у японското население, по думите на самия Курокава, „чувство на несигурност за съществуването, липса на вяра в осезаемите неща, подозрение към вечността”. 
В допълнение, ясно изявените четири климатични сезона в Япония и драматичните промени в годишния цикъл превръщат времето в много съществена категория за всеки предмет, явление, същество и възприятие, които трябва да изглеждат възможно най-естествено, да са в хармония във всеки момент с останалата част от околната среда и природата, тъй като съществуват само временно. По същите причини сградите трябва да са с максимално гъвкава планова структура.

Материя / Matter
Курокава обяснява, че японците се опитват да експлоатират естествените текстури и цветове на материалите, които влагат в своите сгради. Традиционната чайна стая е напълно целенасочено изградена само от естествени материали като пръст и пясък, хартия, стъбла и листа на растения и малки дървета. Дърветата от личните дворове на собствениците са предпочитани за дървен материал в строителството. Тази правдивост на употребяваните материали се дължи на  убеждението, че природата е достатъчно красива сама по себе си. Японците вярват, че храната е по-вкусна, дървото изглежда по-красиво, а тъканите са по-добри, когато са естествени, т.е. че естественото състояние доставя повече наслада. Тази традиция в подхода към материалното е много жива в работата на Курокава, който третира желязото като желязо, алуминия като алуминий, бетона като видим бетон. Този принцип се илюстрира мнсого добре от Капсулната кула „Накагин”, където технологията на сглобяемост на типизирани елементи е ясно изразена - скелетът, материалите, инсталациите, връзките между елементите са видими в техните естествени цветове и текстура, и създават уникалния образ на цялото. 

Възприемчивост / Receptivity
Този принцип е ключов в японската традиция – адаптивност, висока степен на изменчивост в зависимост от външните условия. Според Курокава единственият път за малка държава като Япония да оцелее при постоянната агресия на големите империи са непрекъснатите опити да абсорбира/възприема чуждестранните култури, и чрез установяване на приятелски връзки с по-големите нации да запази своята идентичност. Именно тази възприемчивост осигурява бързия икономически и технологичен растеж на страната в различни исторически етапи от нейното развитие.
В архитектурната си работа Курокава следва тази тенденция, но все пак запазва специфична устойчивост. Отначало следва стилистиката на Модерното движение, внесена в Япония от Кензо Танге, Арата Исодзаки и техните последователи. Но след 1960 г., заедно с малка група японски архитекти, той основава новата вълна на метаболизма в японската архитектура, с убедеността, че старите модернистични решения не удовлетворяват изискванията на новото време. Той представя архитектурните произведения и градовете като динамични процеси, където всяка част трябва да е готова за промяна, използвайки скелетни конструкции и взаимозаменяеми типизирани и индустриално произведени елементи.

Детайл / Detail
Голямото внимание, с което японците се отнасят към детайла в своята работа произтича от задълбочения стремеж да се изявят същността на нещата, индивидуалността и майсторските умения в работата. Характерният подход в работата е не от цялото към частите, а от частите към цялото. Всяка връзка между дървени елементи в традиционната къща е внимателно разработена отвътре навън. Този педантизъм в работата обяснява как Япония успява да се превърне от слабо индустриализирана страна във високотехнологична нация за по-малко от 50 години. Прогресът от традиционно занаятчийство към индустриализирана продукция е толкова бърз, че дълбоко вкоренената традиция на изящното ръчно производство не изчезва, а продължава да се поддържа. И може да се види в съвременните архитектура, изкуство и дизайн. Вниманието към тънкия детайл продължава да формира автентичната традиционна местна естетика.
В този смисъл Курокава споделя: “Tова внимание към детайла е също важен ключ за разбирането на моята архитектура. Вярата в значимостта на детайлите предлага нова йерархия”. Той вярва, че специалното внимание към частите и детайлите в съвременната японска архитектура акцентира върху автономността на частите.

Съчетанието на изброените четири концепта води до устойчивост в развитието
The combination of these four concepts leads to sustainability in development
През 1958 г. Курокава предрича прехода от ерата на машините към ерата на живота, и трайно прилага ключовите житейски принципи, наречени „метаболизъм”  (обмен и рециклиране, екология, устойчивост, симбиоза, междинни/преходни зони, многозначност като средства към напипването на нов стил на съществуване на обществото).
Архитект Кишо Курокава акцентира изрично тези фактори в своите интепретации на новата вълна в японската архитектура. Неговият екологичен подход е високо оценен с множество международни награди.
In 1958, Kurokawa foretold the transition from the age of machines to the age of life, and permanently applied the key life principles called "metabolism" (exchange and recycling, ecology, sustainability, symbiosis, intermediate / transitional zones, ambiguity as a means of finding a new style of existence of society). 

Architect Kisho Kurokawa explicitly emphasizes these factors in his interpretations of the new wave in Japanese architecture. Its environmental approach has been praised by many international awards.

Между творбите му са много забележителни сгради със световна слава:
Among his works are many remarkable buildings of world fame:
Павилионите „Takara Cotillion Beautillion”,  „Theme” и „Toshiba IHI” на  световното изложение „Expo 1970” в Осака (1970, демонтирани); Капсулна кула „Накагин”, кв. Ginza, Токио (1970-72); Капсулна къща „К”, Karuizawa, Япония (1974); Кула „Sony” в Осака (1972–76); планетариум „Tateshina” (Хирошима, 1976); Квартал на Дружеството на японския „червен кръст” в Токио (1975-77); Национален музей по етнология в Осака (1973-77); Музей на модерното изкуство в  Saitama (1978-82); Градски музей на изкуствата в Нагоя ( 1983–87); Национален театър „Bunraku” в Осака (1979-83); Японо-германски център в Берлин (1985-88); Административна сграда на Префектурата в Осака (1988); Музей на съвременното изкуство в Хирошима (1988-89); Китайско-японски младежки център в Пекин (1987-80); Административна сграда на Префектурата в Окинава (1988-90); Спортен клуб в Центъра Илинойс, Чикаго (1987-90);  Мелбърн център в Мелбърн, Австралия (1986-91); Градски музей на фотографията в Нара (1989-91); „Pacific Tower” в Париж, Франция (1988–92); Музеят „La-Neuve” в Льовен, Белгия (1990-92); Музей на науката в Ehime (1991-94); Училище „Ishibashi в Tochigi (1992–94); 
 
Капсулна кула „Накагин”, кв. GinzaТокио (1970-72)
The ‘Nakagin’ Capsule Tower, Ginza quarter, Tokyo (1970-72)
 

Музей на модерното изкуство във Wakayama/Музей на префектурата Wakayama ( 1990–94); Хотел „ Kyocera” в Кагошима (1991–95); Площад на Републиката в Сингапур ( 1986–95); Градски музей на изкуството във Fukui (1993–96); Голф клуб „Fujinomiya” във Fujinomiya, Shizuoka (1994–97); Кметство на Kashima-machi в Кумамото (1995–97); музей на римското изкуство „Shiga Kogen в Yamanouchi (1994–97); ново крило на музея „Ван Гог” в Амстердам, Холандия (1990–98); Зала „Amber” в Kuji (1996–99); Резиденция „O” в Токио (1997–99); Музей на динозаврите в Префектурата Fukui, Katsuyama (1996–2000);  Международен Конвент център в Осака (1994–2000); Стадион „Oita” в Ōita (1996–2001), използван в Световното първенство през 2002 г.; Стадион „Toyota”, Toyota City (1997–2001); Общ устройствен план, редица градски ансамбли и международно летище на Астана - новата столица на Казахстан (2000-03); Национален център за изкуства в Roppongi, Токио (2000-05); летището в Куала Лумпур, Малайзия; Площад на републиката в Сингапур; стадион „Зенит” в Санкт Петербург (2006-09), Търговски център в Екатеринбург (2007) и мн. др.


The National Art Center, Tokyo

Музей на модерното изкуство във Wakayama


Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова, май-юни 2015 г.
Compiled by M.Arch. Ph.D. Ljubinka Stoilova, May-June 2015

Извори / Sources:
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/12/16/2439575_kempinski_veche_oficialno_e_sobstvenost_na_vetko/ (16.12.2014 г.).
София, хотел “Витоша-Ню Отани” (Японският) и японската градина към него, около 1988 г. 
http://www.lostbulgaria.com/?p=2752 (11.06.2015 г.);
http://www.segabg.com/article.php?id=658990 в. Сега, бр. 5306 (132)/ 12.06.2015 г.);


* * * *
През 2015 година японските вишни пред хотел "Маринела", посадени още при строежа на сградата, са изкоренени и заменени с техни пластмасови светещи имитации.
През 2016 г. управата на хотела започва надстройка на ниската част на хотела с мощна метална конструкция. Категорични възражения от страна на Камарата на архитектите в България предизвикват различни институционални проверки. Но дори становището на МРРБ за незаконност на строежа не успява да я осуети. Въпреки заповедта за спиране, издадена от Дирекцията за национален и строителен контрол, собственикът продължава изграждането.  
In 2015, the Japanese cherries in front of the Marinela Hotel, planted during the construction of the building, were uprooted and replaced with their plastic luminous imitations. In 2016, the hotel management began upgrading the lower part of the hotel with a powerful metal structure. Strong objections from the Chamber of Architects in Bulgaria provoked various institutional inspections. 
But even the opinion of the Ministry of Regional Development and Public Works on the illegality of the construction failed to thwart it. Despite the suspension order issued by the Directorate for National and Construction Control, the owner continued the construction.


 хотел "Маринела" по време на разширителните дейности  
Marinela Hotel during recent extension works

На 28.05.2018 г. сайтът OFF News съобщава, че Върховният 
административен съд е потвърдил решението на Административния съд в София (2017 г.) като е отменил окончателно разрешението за надстрояване на хотел "Маринела", предназначено за казино. Съдът е потвърдил незаконосъобразността на разрешението за строеж на казино, издадено от главния архитект на Район "Лозенец" с мотива, че категорията на строежа (2-ра, а не 4-та,  както твърдят собствениците) изисква санкция на главния архитект на София.
On May 28, 2018, the OFF News website reported that the Supreme Administrative Court had upheld the decision of the Administrative Court in Sofia (2017) by finally revoking the permit to upgrade the Marinela Hotel, intended for a casino. The court confirmed the illegality of the permit for construction of a casino issued by the chief architect of Lozenets District, Sofia Municipality on the grounds that the construction category (2nd, not 4th, as the owners claim) required a sanction from Sofia's chief architect.
https://offnews.bg/obshtestvo/nadstrojkata-na-hotel-marinela-e-nezakonna-shte-ia-sabariat-681522.html
Постановлението на ВАС изисква построеното да бъде съборено. От Софийска градска прокуратура е направено изявление, че след намеса на представители на институцията и на компетентните контролни органи, хотел "Маринела" ще трябва да се възстанови според проекта на архитект Кишо Курокава.
The decree of the Supreme Administrative Court requires that the building be demolished. A statement was issued by the Sofia City Prosecutor's Office that after the intervention of representatives of the institution and the competent control bodies, the Marinela Hotel will have to be restored according to the project by architect Kisho Kurokawa.