сряда, 7 декември 2016 г.

Представяне на книгата "История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

 История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век Първа част “Диахронни анализи”
Издателство “Валентин Траянов”, София 2009 г. ISBN 978-954-9928-41-9

Представянето на книгата се състоя на 15.12.2009 г. в Централния дом на САБ на ул. “Кракра” 11 в присъствието на впечатляваща по брой публика, което е рядкост за издания с теоретичен характер.

След разказа на Добрина Желева – Мартинс Виана за дългия път на авторите до крайния резултат, кратка рецензия изложи арх. Искра Дандолова, д-р на социологическите науки.
Последваха изказвания от водещия д-р арх. Антон Гугов (научен секретар на Центъра по архитектурознание, БАН), д-р арх. Анни Добринова Пенкин, доц. арх. Петър Йокимов.
Накрая, в неформална атмосфера протече размяната на цветя и авторски посвещения.
Изданието е част от дългогодишно изследване (1994-2000) върху историята на градоустройството в България от средата на ХІХ до средата на ХХ век, започнало като изследователски проект, финансиран след конкурс от Националния фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката (ръководител: П. Йокимов).
Такава история излиза за първи път у нас.
От една страна, тя обобщава събрания огромен изворов материал, който допълва съществено разпръснатите и по определени теми оскъдни данни, в единна информационна банка от оригинални кадастрални снимки, регулационни и градоустройствени планове, автентични документи и стари фотоси, сведения за авторите, данни от историческа, географска, краеведска, мемоарна литература и архивни източници.
Приложеният подход е новаторски – съчетание на структурен и семиотичен подход по отношение на избрани реперни градове, характерни с продължителната си историческа приемственост, функционална определеност и качествено усъвършенстване на селищното устройство (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, В. Търново, Видин, Кюстендил).
За да обхванат обекта на изследване по-цялостно, авторите съчетават диахронни и синхронни анализи, развити в два отделни тома.
В диахронен план се проследява биографията на избраните градове като етапи в тяхната еволюция – от топогенезиса им, през античността, първото кадастрално заснемане и регулационно проектиране до генералното градоустройствено планиране с дългосрочна визия за тяхното бъдеще.
В синхронен план тези етапи се анализират в паралелни срезове и се извлича набор от съществени групи характеристики, наречени парадигматични, които имат значение на модел за анализа на етапи от еволюцията и на други големи български градове.
Извличат се инвариантите в структурата на града и реперите на градската еволюция.
В съпоставка с водещите тенденции в градоустройствената теория и практика в световен, европейски и регионален мащаб, българското градоустройствено развитие се разполага в общопрофесионалния и общоисторическия контекст от средата на ХІХ до средата на ХХ век.
В отделен раздел са приложени богато илюстрирани диахронни анализи на по-малки селища със специфично значение за развитието на градоустройството и урбанизацията на страната като Ботевград (Орхание), Червен бряг (жп гара), Перник, Монтана (Фердинанд) и др.
Макар засега да имаме досег само с първата част от това мащабно изследване, очевидно е неговото значение за българската градоустройствена и архитектурна наука и практика – То е енциклопедично по разностранния спектър на организираната в него информация. То е интердисциплинарно по предмет и методи и поради това е евристично.
Същевременно, то ще бъде полезно помагало за изследователи в областта на общата история, социологията, културологията, опазването на културното наследство.

Изказване на доц. арх. Петър Йокимов:
          Уважаеми колеги,
          Поласкан съм от предложението на Добрина да представя нейната книга
          Градоустройствени паралели .... 
          от поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX-XX в."
Вероятно решението й е мотивирано от обстоятелството, че тази нейна книга е първият реален резултат от съвместната ни работа по написването на История на архитектурата и градоустройството на Третото българско царство, че бяхме заедно в един и същи тим от четирима души, влюбени в това, което вършат, и че в продължение на 10 години отстоявахме заедно битките, споделяхме и радостите от успехите и огорченията от недоброжелателството.
          Бих искал да благодаря на Добрина. Защото, подготвяйки се за днес, оживяха спомени, които ме направиха десет години по-млад. Спомних си възторженото начало на съвместната ни работа, попарено от известен наш професор, вече покойник, който възкликна:
"Какво пък има да й пишете на тази история! Та всичко е толкова ясно! Дайте ми и аз ще я приключа за една година кабинетна работа! ..."  Спомних си и заканата в репликата на друг колега: "Абе, то се не знае дали вие ще я пишете!" Или менторския опит на известна изкуствоведка - член на Научно-експертната комисия към Национален фонд "Научни изследвания", да елиминира членове от екипа ни.
          След тези общо взето евфемистични закачки в началото последваха съвсем не толкова закачливите анонимни доноси и рецензии, спирания на проекта, всевъзможни полугласни, многогласни и хорови административни заплахи, инициативи и санкции ....
          Но работата си продължи - много често без финансиране, на собствени средства и мускули, а нейният резултат - огромната банка от информация - напълно опроверга покойния професор. Оказа се, че далеч не всичко е било ясно на архитектурните ни историоведи, че изходната ни архитектурна историография е изпълнена с трафарети, неверни данни и факти, че на нея не са й известни имената и творчеството на крупни творци на българската архитектура, че не малка част от изводите й са повърхностни и дори неверни ....
          Но може би най-важното е, че резултатът от тази работа укрепи убеждението ни, че българската архитектура и градоустройство не са саморасли, а нейните творци имагинерни гении, а са част от глобалната европейска архитектура и световна култура.
          Е, именно книгата, която ни е събрала днес тук, най-ярко представя това. Замислена като своеобразна летопис на събития, факти и явления, на базата на огромен материал, монографията дава чудесна възможност за истинско пространствено възприемане на историческите процеси на архитектурата и градоустройството в България, и то великолепно сравними със световните процеси - не само архитектурни и градоустросйтвени, но и обществени, политически  и общокултурни.
          И още нещо - монографията на Добрина е впечатляващо начало на поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX - XX век". Смея да се надявам, че след такъв успешен старт, лелеяната от нас през всичките тези години поредица, обхващаща колосален обем знания, ще допринесе за националната ни културна идентификация. И искам твърдо да заявя, че ние ще отстояваме издаването на тази поредица, независимо от трудностите и пречките.
       
          Позволете ми да спра дотук. Защото, вярвам ще се съгласите, че нито книгата, а още по-малко нейният автор, се нуждаят от фанфари.
          Оценките вече дават тези, за които тя е предназначенна. А те са отлични! И аз дълбоко вярвам, че оценките за цялата предстояща поредица ще бъдат същите.

          На добър час!
за събитието разказа: Любинка Стоилова

вторник, 6 декември 2016 г.

110 години Народен театър "Иван Вазов"

автор: Л. Стоилова

На 3 януари 2017 г. се навършват 110 години от тържественото откриване на сградата на Народния театър "Иван Вазов".

Паметна плоча на едни от архитектите, работили върху сградата на Народния театър е поставена на сградата на театъра по инициатива на Съюза на архитектите в България, съобщава електронното издание citybuild.bg - "Откриха първата паметна плоча на именити чужди архитекти"
23.03.2012 / 11:18 -
http://www.citybuild.bg/news/otkriha-pyrvata-pametna-plocha/18813
Х.Хелмер и Ф.Фелнер, съответно с немско и австрийско потекло, са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали се главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер" във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Сред най-известните им творби е сградата на софийския Народен театър „Ив. Вазов". Запазени са и оригинални скици на проекта.

С респект към историческата истина, трябва да подчертаем, че в изтъкнатото архитектурно бюро във Виена водещ е арх. Фердинанд Фелнер младши, който наследява бюрото от баща си - архитект Фердинанд Фелнер старши.
Архитект Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник.
Затова буди недоумение поставянето името на Х. Хелмер на първо място.
Потвърждение за тази градация се намира в редица публикации, както и в немската версия за бюрото "Fellner& Helmer" в уикипедия:
http://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCro_Fellner_%26_Helmera href="http://4.bp.blogspot.com/-6YHrABSfBA4/T29TenzIwHI/AAAAAAAAC2s/_Q6E3JXXzb8s1600/Fellner-Helmer%2529NarTheatre_SF.jpg">

















Фердинанд Фелнер следва архитектура във ВТУ Виена.
Отношение към Мюнхенската архитектурна школа има само рoденият в Германия Херман Хелмер.
Съдружниците проектират първата сграда на Народния театър в необароков стил. И по този начин тя се родее с редица други техни проекти за театри из цяла Европа. В техническо и противопожарно отношение тези сгради са на най-високо ниво за своето време. Именно те въвеждат широко разпространения впоследствие тристепенен възходящ театрален силует, съставен от сравнително по-ниска част на фоайетата, следвана от обема зрителната зала и извисяващата се сценична кутия [вж. статии на Марчелла Щерн и Дитер Клайн,
- В: www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf , с. 28-31].






Част от историята на проектиране и изграждане на сградата на Народния театър бе проследена от изследователски екип върху австрийските архитектурни влияния в София през периода 1997-2000 г.

Своята страст към театъра и операта Фердинанд Сакскобурготски изгражда още във Виена. „Незаличим спомен от юношеските му години оставят в душата му едно гала представление на операта „Аида” във Виена, която дирижира самият Джузепе Верди, и постановката на „Парсифал” в Байройт под ръководството на Рихард Вагнер.” 
Това негово пристрастие не угасва и след идването му в България, напротив – „Всяка година, доколкото му позволяват обстоятелствата, той пътува до Байройт и счита това пътуване като поклонничество във фестивалния театър, който не назовава другояче освен „,храма”, където през определен период от време в живота си заема винаги едно и също място на първия ред в партера”.
[Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31].

Още през 1890-91 г. проект за театър в столицата е поръчан на спечелилия международен конкурс за Софийски минерални бани (1889) архитект от Виена Emil von Foerster (1838-1909). Незадоволителният резултат налага допълнителен тесен конкурс межу архитектурната фирма “Ferdinand Fellner & Hermann Helmer” от Виена и проф. арх.  Antonin Balsanek (1865-1921) – автор на Белведере (1897) и на Общинския дом (1903-12) в Прага. 
През декември 1903 г. представителят на спечелилата виенска фирма Hermann Helmer (1849-1919) пристига в София за оглед на мястото и през май 1904 г. донася лично завършения проект [Койчев, П.].
Процесът на строителството (1904-06) се следи отблизо лично от Фердинанд I. За това свидетелства и една телеграма на министър Иван Шишманов до пребиваващия в Евксиноград владетел. [Телеграма № 96: ЦДА, ф. 3к, оп. 8, а.е. 560, л. 20-23].         
„Евксиноград на 14/6 (?1904), Негово Царско Височество.
Архитект Хелмер е изменил значително фасадата на театралната сграда, което е дало повод на Специалната комисия да протестира и да иска едно голямо приближение към първоначалния план.
Като знаех колко Господарят се интересува за новия културен институт, като вземах от друга страна предвид, че Министерският съвет е разрешил да се сключи контракт с Хелмера само въз основа на премирания план, позволих си да изпратя на Ваше Царско Височество всичките три плана, първоначалният с измененията, ако има възражения, и дадете своето мнение върху тяхната стойност [...] Като искам прошка за бързината, която се налагаше от предстоящата дата за обявяване на търгове, съм на Ваше Царско Височество най-дълбоко предан.”
Сградата е завършена през 1906 г. и тържествено открита прз януари 1907 г.

С близостта си до княжеския дворец и редица обществени учреждения, тя оформя един представителен център, сред който доминира със своя силует и богата барокова пластична украса.
Значението, отдавано на театралната институция и нейното здание, се потвърждава както от отделените инвестиции за неговото строителство, така и от привличането на най-престижни фирми за оборудването и декорирането му. Всеобщо е признанието, че това е най-европейската сграда на София – „храмът”в културната мисия на Фердинанд
I.

Но днешното здание на Народния театър в София е съхранило твърде малко от оригинала на Фелнер и Хелмер.

Както е известно, през 1923 г. сградата на театъра е разрушена от пожар.
За повторно изграждане на театъра е поканен архитектът от Мюнхен и професор в Дрезденската политехника Мартин Дюлфер. Неговият проект предвижда значително разрастване на сценичната и административната част откъм ул. "Г. Бенковски", но вече с ново декоративно оформление и покритие, както и с противопожарна желязна завеса между сцената и зрителната зала.
От първоначалния облик на сградата в проекта на Фелнер и Хелмер се възстановява само входната част с характерните портик, фронтон и надстройки.

След пораженията от бомбардировките през 1944 г. сградата на театъра е възстановена във вида й след 1923-28 г.
Следваща реконструкция на театъра през 1970-те години възобновява върху новия обем на сценичната част бароковия купол както е бил в проекта на Фелнер и Хелмер като по този начин заличава част от работата на Мартин Дюлфер.





















Извори:
Пенчо Койчев, "„Народният театъръ в София”. 
– В: Списание на БИАД, 11-12 (1905), с. 109-117;
Марчелла Щерн, "Архитект Фердинанд Фелнер", "Архитект Херман Готлиб Хелмер";
Дитер Клайн, "Архитектите на софийския Народен театър Фелнер & Хелмер";
- В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ векhttp://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf (1998), с. 28-31;
Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31;
 Петър Йокимов, Любинка Стоилова, "Водещи архитектурни личности на независима България" (доклад, изнесен на научната конференция "Епохата на Цар Фердинанд I" - част І
Евксиноград, 14.06.2008 г. , публикуван в сборника от конференцията, с. 75-82;
http://sofiazanas.blogspot.bg/p/blog-page.html (2008);
https://www.academia.edu/13840746/_Водещи_архитектурни_личности_на_независима_България_.



Още за историята на Националния театър може да се прочете и на:
http://lovetheater.bg/dnes-se-navarshvat-110-g-ot-otkrivaneto-na-sgradata-na-naroden-teatar-11401/ ;
http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/item/406-110--години-от-откриване-на-сградата-на-народния-театър-„иван-вазов” (2016).

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Каква я мислихме - каква се е получила

На 5 октомври 2016 г. Регионалният исторически музей София
е представил най-новото си издание
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО НА СОФИЯ
ПУЛСЪТ НА ГРАДА ВЪВ ВРЕМЕТО

То беше замислено като каталог към временна изложба
за градоустройството на София,
подготвена от колектив сътрудници на Музея за история на София
за откриването на постоянната му експозиция на 17.09.2015 г.

След като редактирането на изданието привърши,
ръководството на музея се наложи едни текстове да се заменят с други,
а някои материали въобще да отпаднат.

На първо време показваме само корицата.
После и други неща.
идеята за корица бе пълноцветна и с резюме на английски език:
дизайн на корицата - арх. Ива Цаловска

ето какво се е получило:

Когато мисленето е плоскостно и в черно-бяло или в червено и черно,
няма как да се получи 3D пълноцветен образ с неограничен брой нюанси ...

сряда, 21 септември 2016 г.

Стефан Цанев - Сънят на сенките

Книга за мъртвите.
Иво Хаджимишев - фотографии;
Христо Гочев - художествено оформление.
Пловдив, Издателска къща "Жанет 45", (2003): 27-29.


     АБЕ КОИ СА ТЕЗ?

     Много пара, много имот натрупа ти за нула време, стари мой приятелю, не те питам как и откъде - този въпрос не ме вълнува, можал си - натрупал си. Да кажа, че не ти завиждам - ще те излъжа. Но не е само това.
     Мътни чувства бродят из душата ми, приятелю, блъскат се из ъглите й, търсят светъл излаз и не го намират. Много залъгалки си измисляме ний тук на земята, за да оправдаем безсилието си да разгадаем смисъла на своя живот или за да скрием страха си от явното му безсмислие.
     Нямаше да потегли дума да ти напиша това писмо, ако не бях се отбил, бидейки в Букурещ, да видя прочутата гробница на братя Христо и Евлоги Георгиеви. Отдалече издига тя купола си високо над другите гробници и надгробни паметници. Един малък храм, иззидан от бял, нежно гравиран камък, на четирите ъгъла в естествен ръст мълчат на вечна стража черните фигури на четиримата евангелисти Матей, Лука, Марко и Йоан.
     Какво ли пазят?
     Тежката желязна врата се оказа незаключена.
     Не за добро, както ще видиш.
     Казват, че още приживе братята са си построили тази гробница за вечна памет. В горното помещение край трите стени се протягат дълги скамейки от черен венециански мрамор - двайсет-трийсет поклонници могат да сядат тук под високия прохладен свод и тихо да размишляват за земното и отвъдното битие на знаменитите богати братя (затова вратата стои незаключена). Но дебелият недокоснат слой прах върху черния мрамор свидетелства, че тук отдавна, може би век, не е сядал никой. През кръглия отвор на купола бавно се стича тежка восъчна светлина и се мъчи да измести застоялия в ъглите мрак.
     Сега това усилие на светлината е безсмислено, защото отдавна тук няма нищо за виждане. Всичко, каквото е можело да се открадне, е откраднато, от картините и иконите са останали върху стените само празните четириъгълници, тук-таме можеш да напипаш някоя по-упорита неоткъртена буква от изчезнал утешителен надпис ...
     И само двата барелефа на братята все още се взират към нас с изчегъртаните си очи, вслушват се все още - и напразно - с олющените си уши да чуят добра дума за себе си, а носовете им са отчупени - и слава Богу! - иначе биха се задушили от вонята, която пъпли отвсякъде.
     Защото, с извинение, гробницата се е превърнала в отходно място.
     В долното помещение е още по-непоносимо. Затова спирам. Масивният железен капак на саркофага е отместен - не посмях да полюбопитствам дали костите на братята са все още там ...
     Това е всичко. Всичко, което е останало от техните 34 милиарда златни швейцарски франка, всичко от тяхната някогашна важност и слава.
     Банално и страшно, приятелю!
     И добре все пак, че бедните тез двама братя са имали звездното просветление да подарят навремето нищожна част от своите богатства (някакви си 5-6 милиона златни лева) за построяването на Софийския университет, благодарение на което двете им черни като евангелистите фигури вечно ще седят в тежките си кресла пред парадния вход на университета и новите студенти, минавайки край тях, ще задават вечния въпрос:
     - Абе, кои са тез?
     И всъщност в отговора на този прост въпрос се крие безсмъртното оправдание на всичките им земни и отвъдни амбиции.
     А какво ще бъде нашето оправдание, бедний ми приятелю?

събота, 13 август 2016 г.


Тридесет  години
  опазване на Централната общинска минерална баня в София
  д-р арх. Любинка Хр. Стоилова

https://www.academia.edu/26027977/Тридесет_години_опазване_на_Централната_общинска_минерална_баня_в_София_Thirty_Years_of_Conservation_the_Municipal_Central_Mineral_Baths_in_Sofia





През 1999 г. списание Архитектура публикува материали, свързани с историята на проектиране на комплекса на Централната общинска минерална баня в София
след 1989 г.




















сряда, 13 юли 2016 г.

ДЕСЕТ години от издаването на БИОГРАФИЯ на СОФИЯ

„Биография на София. Исторически студии”, София, Изд. „Пространство и форма” 2006 г. 264 стр. 123с. ил.; 29 см. (ISBN: 954-8500-03-5)
http://zheleva-martins.com/monografii/present-biography-of-sofia/


Представяне на книгата Биография на София Исторически студии”, Издателство ”Пространство и форма”, София, 2006, бе организирано на 13 април2007 гот Обединение “Сдружени софийски архитекти” при Съюза на архитектите в България, Дружество “Архитектурна наука и образование” и Обединение “Сдружени софийски архитекти”, и Секция “История” при Съюза на учените в България.
Книгата за градоустройството на София, с редица събрани стари карти и планове на града, бе представена от д-р арх. Валентина Върбанова – главен експерт при ОП „Стара София” със Софийски исторически музей в Централния дом на архитектите, автор на предговора на монографията.

Прочетената тогава рецензия на д-р арх. Валентина Върбанова бе публикувана в „Български Архитект” Информационен бюлетин, Двуседмично издание на съюза на архитектите в България, №8, от 24 април, 2007 г, с. 3-4.

Корицата на книгата включваше в по-голямата си част 
изображение на пл. Александър I, 
което бе използвано в плаката на българо-австрийската изложба
"Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ век"
с двуезичен каталог на бълг. и нем. език. С., 1997 г.,
показана в София - НИМ през 1997 г.,
Виена - "Дом Витгенщайн", 1998 г.
със съставители 
арх. Петър Йокимов, арх. Любинка Стоилова - Център по архитектурознание (ЦА), БАН;
историците Георги Царев, Георги Коцев - Музей за история на София;
Марчелла Щерн, Виена - Австрийска академия на науките;
изкуствовед д-р Дитер Клайн, Виена-Мюнхен;
художник Стоян Христов.
Проектът бе резултат от двустранен рамков договор 
за сътрудничество между Музея за история на София с тогавашен директор Елинка Бояджиева и Центъра по архитектурознание, БАН с директор Константин Бояджиев.
Средствата за неговото осъществяване бяха осигурени при външно финансиране по проекти.

На представянето на книгата 
Биография на София. Исторически студии на доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс
в Централния дом на архитекта в София
изказване направи доц. арх. Петър Йокимов,
който разказа за огромния обем работа, извършен от екипа 
на ръководения от него колективен изследователски проект
"Архитектура и градоустройство на Третото българско царство"
към Центъра по архитектурознание - БАН
в който авторката доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс отговаря за частта по градоустройство.

Ето и част от изказването му:
     " ... и всичко това с минимална материална и без абсолютно никаква морална помощ от института, за който работехме.
     Не разбирайте, обаче, че липсваше интерес към това, което правим. Той дори бе много голям: анонимни доклади срещу работата ни, уволнения на членове от екипа, чести и шумни научни съвети с унизителни за нас и за рецензентите ни тенденциозни критични оценки за свършената ни работа, заплахи, съпътствани с всевъзможни смешни заповеди от страна на ръководителя на ЦА и в края - едва ли не принудително изземване на изготвените материали. Оказа се по-късно, че немалка част от знанията в тези материали са били много необходими за написване на професорска хабилитация.
След това интересът бе силно редуциран. Той се изроди в негативни рецензии, отзиви или мнения с до болка позната в ЦА лексика, при всеки опит за публикуване на части от това изследване чрез ведомственото академично издателство.
     Този сюрреализъм в институционалната политика, видим в образа и на цялото му ръководство, стана причина части от този многогодишен труд - съществен елемент от стратегическата програма за оцеляване на ЦА на времето, да бъдат публикувани чрез Национален фонд "Култура" или с личните средства на авторите, както това прави вече за трети път самата Добрина. И което е най-любопитно, някои от тези книги бяха удостоени с награди.

     Моля да бъда извинен за нелицеприятните неща, които споделям с вас. Но те са част от духовната среда в България днес.


     Накрая, искам да поздравя Добрина и за това - за нейната неподатливост и творчески инат, може би единствен начин за оцеляване сред войнстващата посредственост, а на себе си да пожелая скоро да бъда поканен и на представянето на следващата нейна книга.


     На добър час!"
     13.04.2007 г.


Като водещ на събитието, направих кратко изказване последна и аз:
"... Заслужава да се отбележи, че макар в заглавието изрично да се посочва историческият характер на изложението, книгата Биография на София съдържа ясни теоретични и кр
итични дискурси. 

Теоретичните са в приложените иновативни подходи, а критическите - в отместването на историческия хоризонт до съвременността. Всъщност, за задълбочеността на един изследовател може да се съди по степента на преплитане на трите полета на работа - история, теория и критика. Както казва Ервин Панофски, историкът и теоретикът са като ловци, които ловуват в едно и също поле, но стрелят по различен начин и по различни цели.
Много съществена в теоретичен план е интердисциплинарността - резултат както на невероятната работосособност на Добрина,с която тя е преровила всевъзможна литература по интересуващите я въпроси, така и на нейната многостранна теоретична подготовка. Ще изброя само няколко от ветрилото подходи, съдържащи се в книгата (скрининг по географски, топографски, историко-географски, археологически и исторически анализи; компаративистика - сравнителни анализи в  балкански и в европейски исторически план, сравнение на структурни и пространствени модели, на концепции, наслагване на планове от различни  епохи, семиотичен подход чрез диахронни и синхронни анализи на организацията на града). Холистичното съчетание на различни подходи има евристична сила - безусловен интерес за по-нататъшни занимания върху развитието на София представляват извлечените топогенезис на града; инвариантите и текстоничният скелет от дълбоки структури на градската памет; сравнителни анализи с други балкански и европейски столици, колекцията от множество редки планове на София.

В нашата историографска област - извън юбилейните сборници, струва ми се, че това е първият авторски опит да се анализира един град от множество посоки. И в този смисъл Добрина е отново пионер. Представям си как до тази книга ще се наредят още няколко биографии на големи български градове - и полученият корпус ще бъде нещо като градоустройствена биография на Бълагрия."

13.04.2007 - Любинка Стоилова

Недвижимо културно наследство на територията на Столична община

Информация за културното наследство на територията на Столична община 
може да се намери в Общия устройствен план на София от 2009 г. - 
в частта "Концепция за опазване на системата "културно-историческо наследство"



На тази карта са нанесени индивидуалните културни ценности в централната градска част 
на София
в червено - с категория "национално значение"
в оранжево - с категория "местно значение"
в жълто - с категория "за сведение"
картата е съставена през 2009 г. от
арх. Галина Иванчева и арх. Любинка Стоилова,
въз основа на списък, предоставен от Националния институт за недвижимо културно наследство 

На този план е нанесена и конфигурацията на 
Архитектурно-историческия резерват "Сердика Средец" с неговите охранни зони



петък, 17 юни 2016 г.

Ирина Генова - "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник".

Ирина Генова, "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник". 
- В: Сирак Скитник (Изкуство и улицата). Благоевград, ЮЗУ "Неофит Рилски", 
с. 21-38.