петък, 8 юни 2012 г.

150 години от рождението на инж.-арх. Георги Ненов (1862-1935)

Юбилеят бе отбелязан на 7 юни от
Асоциацията на Софийските дружества на архитектите
в Централния дом на архитекта на ул. "Кракра" 11 в София.
Доклад за живота и дейността на  архитекта
изнесе доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс.

 
Инженер-архитект ГЕОРГИ НЕНОВ е роден на 6 юни 1862 г.
Учи строително инженерство в Русия и завършва архитектура

в Гент, Белгия през 1889 г.
Връща се в България и се установява в Ловеч, впоследствие - в София.
Постъпва в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
През 1892-93 г. участва в подготовката и основаването на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД) и при основаването на неговия орган - Списание на БИАД.
Като архитект по регулирането и благоустройството на населените места в Министерството на Обществените сгради, пътищата и благоустройството е пионер в модернизирането на българското градоустройство.
Участва в разработката на първия закон за благоустройството на населените места в България (1894-1896 г.), приет от НС през 1897 г., в сила до 1941 г. Въвежда единна система за планиране на населените места, в която плановете са юридическа основа на градоустройствената дейност.

Полага неимоверни усилия за пригаждане на домораслото градоустройство към модерния начин на живот; превежда чуждестранна специализирана литература; подчертава водещата роля на регулацията на улици и дворища. 

Подпомогнат от 11 землемери до 1920 г. арх. Ненов разгръща колосална работа по планирането на градовете и селата в старите и новите територии на България. Изготвя улични и дворищни регулационни планове на 80 града и 700 села. 
Вследствие на безсънието и продължителната работа прав до чертожната дъска, през 1911 е ампутиран единият му крак, а през 1919 г. - и другият. Въпреки физическите болки и затруднено придвижване с патерици, не престава да ходи на работа. 
Като признание за последователната му градоустройствена дейност и по случай 25-годишната му държавна служба, през 1920 г. БИАД му връчва плакет и адрес, гравиран върху бронзова плоча.
Дотогава Г. Ненов е награден със следните отличия:
орден "За гражданска заслуга" - V ст.,
руския орден "Св. Станислав",
възпоменателен кръст за Независимостта на България (1908 г.).

През 1924 г. издава книгата Благоустройствен наръчник, която е първият учебник по градоустройство и урбанизъм в България .
В него намират място редица регулационни планове на селища в страната и в чужбина, идеите за градинските селища на сър Ебенезър Хауърд, действащата благоустройствена нормативна уредба; материали за инсталационни мрежи; примерни поемни условия за планоснимане; идеите за работническите колонии, градинските предградия, кооперациите.

През ноември 1924 г. е провъзгласен за почетен член на БИАД. За усърдната му и отлична служба към  българския народ и техническото дело в страната получава диплом, връчен на тържествено събрание на дружеството.

През 1926 г., на 64-годишна възраст, е уволнен от МОСПБ по старост. Заповедта е придружена с орден "За гражданска заслуга", който Георги Ненов връща с мотивационно писмо. 

Продължава да публикува статии по въпросите на градоустройството и благоустройството в професионални и популярни издания.
Умира на 4. декември 1935 г. в София от инфаркт, докато пише статия за градоустройството на София.


Биография на Г. Ненов, съставена от доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс и арх. Ю. Фърков е включена между биографиите на 6000 архитекти  в световна 6-томна архитектурна енциклопедия, издадена на италиански и английски език,  Торино и Лондон, том ІV, 2001 г., с. 417
"Поклон пред делото и паметта на инженер-архитект ГЕОРГИ НЕНОВ"
 – Записа: Л. Стоилова)

Виж още
http://www.bularch.eu/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=50&Itemid=107&lang=bg
сн.: арх. Даниела Доспевска

понеделник, 4 юни 2012 г.

Мемориален парк Централни софийски гробища - минало, настояще, бъдеще

На 1 юни - деня на детето,
и в навечерието на Черешова задушница,
Дружеството "Архитектурно наследство" към
Съюза на архитектите в България
проведе в Централния дом на архитекта на ул. "Кракра" 11
в рамките на националната кампания на САБ
"В памет на предците",
дискусията
"Мемориален парк Централни софийски гробища -
минало, настояще, бъдеще".

Водещ бе арх. Явор Дичев.
Дискусията откри Председателят на САБ - арх. Георги Бакалов,
който прочете приветствено писмо от името
на Президанта на РБ - Г-н Росен Плевнелиев,
и цитира изказвания
относно необходимостта от подобрение в състоянието на
Мемориалния парк на Централните софийски гробища, 
на Г-н Вежди Рашидов - в качеството му на общински съветник,
и на Г-н Бойко Борисов - в качеството му на кмет на София.

Във връзка с подготовката на законопроект на НС за траурните ритуали,
Присъства Председателката на Комисията по култура, гражданско общество и медии
в Народното събрание - Г-жа Даниела Петрова.

Въвеждащи думи произнесе председателката на
Дружеството "Архитектурно наследство" - арх. Даниела Семова-Колева.

Директорката на Националния институт
за недвижимо културно наследство (НИНКН) - арх. Галя Стоянова,
запозна присъстващите с историята на опазване и защита на
 Централните софийски гробища.
Тя разказа за първите индивидуални надгробия, получили статут на
художествени паметници на културата още през 1955 г. -
от скулпторите Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Иван Фунев и др.,
както и няколко исторически паметници на културата
като надгробията на Димитър Благоев, на Христо Смирненски, на Марин Дринов.

През 1989 г. НИПК декларира 65 надгробия от известни български скулптори и архитекти
и сградата на гробищната църква "Св. Успение Богородично" (арх. Петър Йокимов)
като художествени паметници на културата.

През 2004-2005 г. работна група  към МРРБ
с участието на арх. Мария Каразлатева, НИПК
и на  д-р арх. Валентина Върбанова от ОП "Стара София" със СИМ,
инвентира обектите и изготвя предложение за даване на статут на паметник на културата на
Централните софийски гробища.
След докладване в НСОПК е деклариран
Национален мемориален комплекс "Централни софийски гробища"
като групова културна ценност с категория национално значение,
със самостоятелни обекти - отделните чуждестранни военни гробища.
Решението на експертния съвет е утвърдено със заповед на Министъра на културата
Стефан Данаилов.
Изведени са предварителни предписания за опазване на културната ценност.
Но работата не е завършена, предстои да се конкретизира културната стойност
на отделните съставящи обекти.
Другите предписания включват:
- да се изготви подробен устройствен план с част "паркоустройство";
- да се възстановят алеите с малки тротоари и жив плет;
- да се опазват в добър вид съществуващите урнови стени;
- да не се допуска изграждане на нови урнови стени, освен на предварително определените
   места след изготвяне на съответни проектни разработки и конкурси;
- да се осъществи етапна реконструкция и поетапна подмяна на растителността;
- да се изготвят типови разработки на надгробия;
- да се осъществи разширение на изолационните периферни зони;
- да се изпълни поетапно нова ограда;
- да се разширят и оформят новите входове на комплекса.
Изброеното изисква системна подготовка на Национална програма за реконструкция на
Националния мемориален комплекс "Централни софийски гробища".

Изказване за гробището като място за политики на памет
направи доц. д-р Светлана Христова - от Югозападния университет в Благоевград
като сравни мемориалните паркове
в Париж - Пер Лашез, в Будапеща - Керепеши, и в София - Орландовци.
Мнения по темата споделиха Г-н Григоров - Директор на Централните софийски гробища в Орландовци, ОП "Гробищни паркове" към СО,
Монсиньор Пройков - от името на евангелските църкви в България,
председателят на асоциацията на погребалните агенции и
Председателката на асоциацията за ритуалните паркове - арх. Цветана Гочева.



Досегашни изследвания по темата:

Елена Генчева,
"Проектиране на гробищни ансамбли",
В: Известия по градоустройство, архитектура и типизация,
С., КНИПИАТ "Главпроект", 1985, кн. 2.

Иванна Стоянова,
"Софийските централни гробища",
В:
Софийските градини 1878-1939,
С., "Пространство-форма, 2009

 

Любинка Стоилова, Петър Йокимов
"Как Софийските централни гробища да станат
обект на културен туризъм
според европейската културна практика"

В:

Сердика - Средец - София (Сб.), Т. 4,
С., 2008, с. 145-148, 269-270.

http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_17.html

Градът на мъртвите http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_16.html
За смъртта и забравеното отношение
"човек - живот - изкуство"
тематичен брой на сп. Архитектура, 1992, бр. 3-4
с гост-редактори
Любинка Стоилова и Петър Йокимов:

с. 7-10   
Васил Гарнизов
„Оня свят”;

с. 11-13
Георги Геров 
„Колелото на живота: Смъртта в средновековното православно изкуство”;

с. 14-19
Ива Любенова 
„И гробовете умират. Възрожденските надгробия в България”;

с. 20-21
Стефан Бояджиев 
„Монументалната гробнична архитектура от античността до XVII век”;

с. 22-24
Любинка Стоилова 
„Връзката и границата между селище и гробище”;

с. 25-29
Любинка Стоилова 
„Спомен за мъдростта: Сердика – Средец – Триадица – София” и нейните некрополи”;

с. 30-33
Петър Йокимов
Quo Vadis”, „Гробището Пер Лашез”;

с. 34
"Чешмата на Елия";

с. 35-39
Петър Йокимов, Любинка Стоилова 
„Надгробието. Опит за типологичен анализ”;

с. 40     
Димитър Йокимов, „Памет”;

с. 41-43
Атанас Перфанов, Георги Радославов, Бойко Джоргов
„Реконструкцията на  Централните софийски гробища. Мемориалният парк”;

с. 47-52
Венета Колева, Лидия Кръстева 
„Скандинавската традиция в гробищните паркове”;

с. 53     
Мария Самарджиева
„В съзвучие с пейзажа – Общински гробищен парк в Познан, Полша”;

с. 54-55
Анна Дурчева
„Не е тъжно това гробище”;

с. 56     
Росен Вълков
„Симбиоза между ново и антично. Новият некропол на Ница”;

с. 57-60
Весела Йотова
„По пътя, който никой не изминава обратно.
Алдо Роси и Карло Скарпа – Два погледа към отвъдното”.














Глоба за лоша поддръжка на недвижима културна ценност

Юлия Лазарова
"Столична община е глобила немарливи собственици на сграда - паметник на културата"
в. Дневник, 03 юни 2012
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/03/1839036_stolichna_obshtina_e_globila_nemarlivi_sobstvenici_na/



Сградата маркира важно кръстовище в столицата - бул. "Христо Ботев" и ул. "Пиротска".


Архитект на сградата в стил 'ар деко' е
именитият български архитект Тодор Златев (Берковица, 1885 - София, 1977) -
един от първите преподаватели в новосъздадения Архитектурен факултет към Държавната политехника в София.
автор на редица изследвания и книги за българската възрожденска архитектура.
http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=4636
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=10923
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=16876
http://wiki.stisnat.com/E%D0%96%D0%97%D0%98%D0%99/8-kakvoe/2928-2010-02-24-09-38-20.html


Тези обстоятелства подсилват значението на въпросната културна ценност в градската среда.

Л.С.