Европейски дни на наследството, София 17-18.09.2022 г.

 

Френският институт в България 
съобщава, че в партньорство с 
Министерство на културата и Столична община
организира на 17 и 18 септември  
„Европейски дни на наследството – София 2022“

Тема: „Устойчиво културно наследство“
Цел: от опазеното културно наследство да извлечем уроци за своето устойчиво бъдеще

Програмата
изразява амбицията да се разкрие забележителната софийска архитектура на широката публика чрез фрагменти, чието взаимодействие създава крехко равновесие

1. БАН – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей
ул. „Московска: № 6А
събота 17 септември: 10:00 – 14:00 ч.

2. Баня Баши джамия
бул. „Мария Луиза“ № 14
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.

3. Боянска църква – филиал на Национален исторически музей
ул. „Боянско езеро“ № 3
събота 17 септември: 09:30 –18:00 ч. (каса до 17:30 ч.)
Безплатен вход за деца, ученици и студенти, за всички останали 1 лв.

4. Българска академия на науките с библиотека
ул. „15 ноември“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.
Изложба на тема: 130 години списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство

5. Българска национална телевизия
ул. „Сан Стефано“ № 29
събота 17 септември: 15:00 – 16:00 ч.
Програма за посещение:
15:00 – 15:10 – пристигане и регистрация на посетителите
15:10 – Разходка на групата в студио, апаратна, нюзрум
16:00 – край на посещението
*Групата може да е максимум до 15 човека.
**Разговорите с гостите ще се осъществява само на български език.

6. Военна академия „Георги С. Раковски“
бул. „Евлоги Георгиев“ № 82
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.

7. Държавен културен институт към МВнР – Галерия „Мисията“
ул. „Александър Жендов“ № 2
събота 17 септември:
11:00-12:00 ч. Обиколка на скулптурния парк на МВнР (Събиране на входа за посетители на ул. „Александър Жендов“ 2 в 10:45 ч.)
10:00-13:00 ч. Галерия „Мисията“ – изложба живопис „Близост“, Яшарали Тахир (Турция) и Иван Милушев (България)

8. Исторически маршрути с архитект Здравко Петров
Исторически маршрут. Посетете сайта и се запишете: historicalroutes.bg
събота 17 септември: Начало 11:00 ч. Исторически маршрут „Софийски домове“
неделя 18 септември: Начало 11:00 ч. Исторически маршрут Софийски „дворци“

9. Концертен комплекс „България“
ул. „Аксаков“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 17:00 ч. На всеки кръгъл час – група за посещение с придружител
Неделя 18 септември: 10:00 – 17:00 ч. На всеки кръгъл час – група за посещение с придружител

10. Къщата на София
ул. „Миджур“ № 12
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч. Семинар за нестинарството

11. Музей „Борис Христов“
ул. „Цар Самуил“ № 43
събота 17 септември: 16:00 – 20:00 ч. Представяне на филма „Сбъдване на мечти“, посветен на дарителската воля на Борис Христов и нейното осъществяване чрез творческата енергия на новите поколения артисти. Начален час на прожекциите: от 17:30 часа и от 18:30 часа

12. Музей за историята на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски”
ул. „Московска“ № 49, Факултета по журналистика и масова комуникация
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

13. Музей на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ № 15
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

14. Национален археологически институт с музей – БАН
ул. „Съборна“ № 2
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Изложби:
„Доспехите на тракийските воини“,
„Време, материя и дух. Реставрацията в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките“ – последни дни преди края на изложбата, „Българска археология 2021“ – последни дни преди края на изложбата

15. Национален исторически музей
ул. „Витошко лале“ № 16
събота 17 септември: 9:30 – 18:00 ч.
Безплатен вход за деца, ученици и студенти, за всички останали 1 лв.

16. Национален литературен музей – Къща музей „Никола Вапцаров“
ул. „Ангел Кънчев“ № 37
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Изложба „Литературна София“. Изложба фотографии на Иван Шишиев, реализирана с подкрепата на Фондация „Прочети София“. Изложбата съдържа снимки на знакови литературни места в столицата, както и експонати от къщите музеи на българските класици: Пейо К. Яворов, Петко и Пенчо Славейкови, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Й. Вапцаров, Димитър Димов.

17. Национален литературен музей – Къща музей „Пейо К. Яворов“
ул. „Г. С. Раковски“ № 136
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
„Писателското кафене“ – Временна експозиция на уголемено копие на известния шарж „Кафе-сладкарница „Цар Освободител“ на Александър Добринов, с възможност посетителите да се снимат пред него.

18. Национален литературен музей -Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“
ул. „Г. С. Раковски“ № 138
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
„От раклата на Славейкови“ – временна изложба и ателие по ръкоделие. Ще бъдат показани подбрани експонати от етнографската колекция на Славейкови. Тематична беседа за историята на музея и колекцията, ателие за изработване на елементи от традиционна българска шевица…

19. Национален музей „Земята и хората“
бул. „Черни връх“ № 4
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
17:00 ч. Концерт орган и пиано на Росен Драганов и Янко Маринов. Вход свободен.
Постерна изложба „120 години Софийски арсенал“. Временни изложби: „Нови постъпления 2022“, „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната, „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“, „Метеорити“. На 17 септември билетите за всички посетители (с изключение на безплатните) ще бъдат с цена 1.00 лв.
неделя 18 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Постерна изложба „120 години Софийски арсенал“. Временни изложби.

20. Национален студентски дом
пл. „Народно събрание“ № 10
събота 17 септември: 17:00 – 20:00 ч. Обиколки с гид – 7 групи на всеки 30 мин.
неделя 18 септември: 11:00 – 14:00 ч. Обиколки с гид – 7 групи на всеки 30 мин.

21. Национална галерия – Двореца
пл. „Княз Александър I“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 14:00 ч.

22. Регионален исторически музей – София / Археологически парк „Западна порта на Сердика“
ул. „Княз Борис I“ № 146
събота 17 септември: 09:00 – 18:30 ч. Безплатна обиколка с беседа в 18:00 ч.
неделя 18 септември: 09:00 – 18:30 ч. Безплатна обиколка с беседа в 18:00 ч.

23. Софийска градска художествена галерия
ул. „Ген. Гурко“ № 1
неделя 18 септември: 11:00 – 18:00 ч.

24. Софийска опера и балет
ул. „Врабча“ № 1
събота 17 септември: 11:00 – 13:00 ч.
Лице на събитието – младата солистка на Софийската
опера Станислава Момекова.
Брой посетители: 2 групи до 20 човека
Първа група:
11:00 – 12:00 ч. – Централно фоайе, първи балкон + ВИП ложа
„Операта отблизо“ тур зад кулисите разходка до сцената
Втора група:
12:00 – 13:00 ч. – Централно фоайе, първи балкон + ВИП ложа
„Операта отблизо“ тур зад кулисите разходка до сцената
Посещения ще се извършват само след предварително записване на имейл
reservations@operasofia.bg, както и на тел.: 02 / 800 63 67.

25. Софийска синагога
ул. „Екзарх Йосиф“ № 16
неделя 18 септември: 09:00 – 17:00 ч.
Посетителски групи с екскурзовод: 11:00 и в 15:00 ч.

26. Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ № 15
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

• Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми
• Библиотека
• Музей по палеонтология и исторична геология
• Ректорат

27. Френска резиденция
ул. „Оборище“ № 27-29
събота 17 септември: 10:00 – 13:00 ч.
неделя 18 септември: 10:00 – 13:00 ч.

28. Централен дом на Съюза на архитектите в България
ул. „Кракра“ № 11
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
неделя 18 септември: 10:00 – 18:00 ч.

29. ДКИ Къща музей „Панчо Владигеров“
ул. „Якубица“ 10
събота 17 септември: 11:00 – 18:00 ч. Постоянна експозиция на музея, както и нейното разширение чрез дигиталния архив, достъпен към настоящия момент само на територията на музея.

30. VIVACOM Art Hall Oborishte 5
ул. „Оборище“ № 5
събота 17 септември: 11:00 до 18:30 ч.

31. Католически катдрален храм „Св. Йосиф“
ул. „Княз Борис I“ № 146
събота 17 септември: 7:30 – 19:00 ч.
8:00 ч. и 18:00 ч. – Литургии
15:00 ч. – Церемония за сключване на църковен брак
неделя 18 септември: 8:00 – 19:00 ч.
Тържествени Свети Литургии: 9:00 ч. – на полски език, 10:30 – на български език, 12:00 – на английски език, 18:00 ч. – на български език

32. Централен военен клуб
бул. „Цар Освободител“ №7
събота 17 септември: 10:00 – 16:00 ч. – зала Концертна
неделя 18 септември: 10:00 – 16:00 ч. – зала Концертна

33. Българско национално радио
бул. „Драган Цанков“ № 4
събота 17 септември: 11:00 – 12:30 ч.
Студиата на БНР, включително емблематичното Първо студио на БНР

Пътеводител на феминисткия стопаджия в архитектурата

 На 4 юли 2022 г. в столичната Градска градина се откри изложбата за германски архитектки, допълнена с материали за жените в българската архитектура през първата половина на ХХ век, представени от Фондацията „Български архитектурен модернизъм“ - изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев, и дизайнерката Никол Дечева.https://www.facebook.com/bgmodernist/photos/a.212960522207038/2167264643443273

Изложбата "Госпожо архитект / Frau Architekt. Жените в архитектурната професия на 20 век." е съставена от германски екип и организирана със съдействието на Гьоте институт - София https://www.goethe.de/ins/bg/bg/ver.cfm?event_id=23108262

За изложбата и съпътстващите турове информира и вестник Capital Light още на 2 юли 2022 г. със статията на Тамара Вълчева “Строителки на съвременна България." https://www.capital.bg/light/neshta/2022/07/01/4361798_gospojo_arhitekt/?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=prvite_arhitektki_na_blgariya_zashcho_tirana_si_zasluzhava_noviyat_elvis&utm_term=2022-07-04&fbclid=IwAR3ltE3wzIWuqTQFv-Vrcscc1PIlPEiBR_LPgYGN8YJEgPYTYbjLvQpe1Qw

В статията се споменава една публикация по темата за българските архитектки от Любинка Стоилова - „Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките“, публикувана в сборника: 
Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността (Сб. материали от международна конференция, Съст.: К. Даскалова, Р. Гаврилова), С., (2001): 280-301. https://www.academia.edu/14314649/ http://20c-arch-bg.blogspot.com/p/blog-page_28.html

Освен тази студия, Любинка Стоилова има системни изследвания по темата,
които могат да бъдат намерени в портала www.academia.edu , в раздела „Приносът на жените-архитектки“.
https://independent.academia.edu/LjubinkaStoilova/The-contribution-of-Bulgarian-Women-Architects .

Там са публикувани статии, студии, каталози, материали от конференции и лекции,

разработвани по темата през последните 25 години от 1997 г. до днес.

Не бих се изтъквала, ако в интервюто по БНТ1 с българските съставители на изложбата, 

не бе казано, че имало много малко материали по темата,
което всъщност не е така и изложбата го доказва.
Като част от изложбата бе споменато името на арх. Тодора (Ричка) Кръстанова.
Когато погледнах в интернет, се оказа че в wikipedia са използвани сведенията от две мои публикации, но името ми като автор не е цитирано.

Напоследък интересът към темата се разширява и се включват редица по-млади изследователи.
За улеснение на всички, които се интересуват от български архитектки,

съставих библиография на публикациите си, която прилагам тук с тайната надежда,

че когато ги ползват, ще ги цитират - 

според нормите на авторското право и професионализма.

.

 
публикувано от Любинка Стоилова, 6 юли 2022 г. 

Още веднъж за Лятната къпалня "Княгиня Мария Луиза" в Княз-Борисовата градина, София

 По повод предстоящето обсъждане на ОУП на Брисовата градина
да си припомним автентичната къпалня, каквато днес тя не е.
архитект: Борис Далчев (1928-1986)

Завърнал се от следването си във ВТУ Мюнхен, арх. Борис Далчев започва през 1936 г. работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столичната община.
Там сътрудничи на директора - вече утвърденият архитект  Теодор Горанов, също мюнхенски възпитаник.
Като приложение на приетия през 1938 г. Общ устройствен план на София от тогава известния германския градостроител Адолф Мусман, на Далчев се възлага да проектира летната къпалня - "Княгиня Мария Луиза" в Княз Борисовата градина.
Чистите обеми, лаконичните изразителни линии, лекотата на конструкцията създават експресивния образ на легналата терасовидно по терена осово-симетрична пространствена композиция. Спокойствието на градинския простор и сянката на избуялите дървета превръщат къпалнята в привлекателно място за отдих на столичани веднага след откриването й.
Десетилетия след това млади и стари посещават в топло време басейните, тренировъчните зали, ресторанта и се любуват на свежия полъх и панорамните изгледи  в горската прегръдка. Приватизяцията след 1990 г. и реконструктивните амбиции на новите собственици, превърнаха някога оживените пространства в обезобразена среда, която днес безсмислено и трагично пустее.

Другата къпалня, проектирана от Б. Далчев - "Княз Симеон Търновски", е в Коньовица, в близост до общинските фондови жилища в някогашния квартал Татарлъ, днес Западен парк/Илинден.
Тя бе напълно разрушена през 1990те години.

Чудя се, защо борците за минералните бани на София не надигнат глас и за летните къпални, които биха били също здравословни, ако ги имаше и ако работеха нормално.

Л.С.

Спорове за ценността на дом-паметника на ЦК на БКП на връх Бузлуджа

След известието за поставянето на паметника на Бузлуджа на титулната страница на 
Доклада "Наследство в риск" на ИКОМОС за 2016-2019 г.,
в групата за Опазване на културното наследство във Фейсбук се разгоря огнена дискусия
https://www.facebook.com/groups/1405586529745128/permalink/2559930380977398/

Добрина Желева

15 February

Световният доклад на ICOMOS за 2016-2019 г. за паметниците и обектите в опасност (наследство в риск) е последният том на това, което вече е цяла поредица от световни доклади, стартирани през 2000 г. Състои се от приноси от 23 държави, сред които доклади от национални и международни научни комитети на ICOMOS, но също така, както обикновено, доклади на отделни експерти, попълнени с кратка информация за мрежата на Световното наследство за наблюдение, основана през 2014 г., и със съобщения за пресата в програмата Europa Nostra „Седемте най-застрашени обекта за наследство в Европа” пусната през 2013г. - можете да го четете тук

http://openarchive.icomos.org/.../2430/1/hr20_2016_2019.pdf

и тук https://www.icomos.org/.../89759-release-of-the-new...

KAZANLAK.COM - 11 февруари 2021

Бузлуджа оглави международно издание / Новини от Казанлък

 Дом-паметникът на БКП получи огромно международно признание, като бе избран за корица на световния доклад на ICOMOS International - „Наследство в риск“ за периода 2016-2019 год...

24Radosveta Kirova, Mariana Kolova and 22 others

65 comments

14 shares

Ljubinka Stoilova 

Държа да отбележа следния текст на контратитулната страница:
The choice and the presentation of the facts contained in this book and the opinions expressed therein do not commit ICOMOS in any way and are the sole responsibility of their authors, whose independent viewpoints are not automatically endorsed by ICOMOS.
В експертното представяне на културното наследство на ХХ век в риск се казва
A good example for the problem of attitude is the Buzludzha building from 1981, a monument to praise the glory of the Bulgarian Communist Party, abandoned after 1989 and suffering from vandalism and decay, as already reported in the previous volume H@R2014/2015 (pp. 32–34). After the reassessment of this most iconic and significant building of post-war modernism in Bulgaria an international team of experts started in 2019 to develop a conservation and management plan
Така обектът е представен като "Паметник , който ознаменува славата на Българската комунистическа партия" и "най-иконичната и значима сграда от следвоенния модернизъм в България".Не само не мога да се съглася с този текст, ами ме е срам от него. 5

https://www.facebook.com/lstoilova/posts/10224732615765606 (16.02.2021)

http://www.buzludzha-projec… 

BUZLUDZHA-PROJECT.COM
News | Новини — Buzludzha Project

Добрина Желева
Иди го кажи на Фондация Гети.

Delcho Delchev - Ljubinka Stoilova 
а българският икомос/докомомо произведоха ли по-добра дефиниция или се направиха на дръж ми шапката?

Ljubinka Stoilova
Със светла радост написах горното 

Добрина Желева - Delcho Delchev
те отдавна работят лично за себе си, за собствените си биографии - една добре позната практика у нас...

Radosveta Kirova - Добрина Желева
Държа да отбележа публично тук, че моят пост, информиращ за проекта Бузлуджа на страницата на ДОКОМОМО бг, бе лично изтрит без предупреждение от Л. Стоилова. Безпринципната и двойствената й позиция по въпроса Бузлуджа стана ясна преди 2 дни, когато самата тя изпрати отчет на ДОКОМОМО България, в който участието на две колежки, също членове на ДОКОМОМО, бе включено и одобрено от самата нея като "участие в научен проект". Протестното ми писмо досега е без последствие. За съжаление явно се налага да приема позицията на Л. Стоилова лично, което смятам принципно за излишно и безрезултатно. Подкрепям важността на проучването на обекта и поставянето му в академичния фокус, но добрите академични и колегиални практики са в разрез със случващото се дотук.

Добрина Желева - Radosveta Kirova
именно това са наследени маниери на авторитарно управление, уви!

Добрина Желева - Ljubinka Stoilova
срещу кого са насочени пиките ти? Срещу арх.Дора Иванова ли и проекта "Бузлуджа"? Това което си полупревела горе се отнася за всички доклади, подадени от отделните страни, а не само конкретно за българския!

Ljubinka Stoilova - Radosveta Kirova
Нищо от написаното не е вярно и точно.
Но няма да оспорвам глупости и злоба, а още по-малко идеологически заблуди

Добрина Желева - Ljubinka Stoilova
не знам за чия злоба говориш в случая?! Ти си тази, която внесе този тон.

George Mihov
Това нещо може да бъде единствено музей на цялата уродливост на комунистическия режим. “Реставрирането” на този кървав символ без контекст е прослава на един от двата най-кървави режима на 20 век - фашизма/комунизма и само по себе си е престъпление.

Tanja Vlaeva - George Mihov
Вие сте за една друга група, тук се говори за опазване на българската култура, а вие все едно сте на партийно събрание.

Mariana Kolova - George Mihov
не, реставрирането никога не е престъпление.
Този стремеж към пълна поляризация води до големи проблеми.
Схващането, че “лошото трябва да се разруши” подкрепя илюзията, че запазените паметници на миналото са свързани с “добри” идеологии.
Замислете се, искате ли да разрушите пирамидите или дворците заради тиранията на фараоните и кралете?

George Mihov - Mariana Kolova
да съм казал, че трябва да се руши? Казах, че става или за музей, който да показва истинското лице на комунизма или за изоставяне. Да се вкарват пари на данъкоплатците (след като веднъж са били вкарани за строежа), за да се лъскат мозайки възхваляващи един от най-кървавите режими в човешката история е престъпление.

Mariana Kolova - George Mihov
изоставянето е форма на разрушаване.

George Mihov - Mariana Kolova
изоставянето на символите на саморазпаднал се кървав режим е естествено ... очаквате още 75 години да вкарваме обществен ресурс като пара в свирката на комунизма ли? До кога? Това нещо е един от последните напъни на комунизма да си създаде лице - от 80та до 89та се наляха много пари в пропаганда, защото и самите комунисти виждаха, че комунизмът се разпада. Сега да поддържаме издиханията на комунизма, защото са “ценни” ли? За кого са ценни? За носталгиците или за цялото общество или за младите или световна културна ценност? Всичките пътуват към съдбата на Софийския петокрил осмо ..., защото комунизмът само това си можеше. Някои образци трябва да се запазят, но в контекст, не могат просто да си стърчат из центровете на градовете. А Бузлуджа има нужда от образователни табели преди да бъде “ремонтирана”.

Mariana Kolova - George Mihov
грешите.
Наистина ли мислите, че запазените паметници на културата са създадени по искане на човеколюбиви управници.
Ако премахнем всичко “кърваво”, няма да остане история на архитектурата.

George Mihov - Mariana Kolova
това не е архитектура, а пропаганда. Ссср имаше рядката способност да препикава територии като куче, което си маркира територията. БКП беше просто наместник на Съветския режим в България. Нямаме задължение да пазим всяко такова препикаване. Това е най-перверзната част от комунизма - създаването на стокхолмски синдром у населението. Бузлуджа НЕ е ваша история, НЕ е българска история и въобще НЕ е история - това нещо е само и единствено пропаганда целяща да създава страхопочитание у вас …

Петкана Бакалова - George Mihov
Как бихте коментирали запазването на Аушвиц? Недвижимото културно наследство е автентичен запис на обществени отношения. Подсъзнатерното желание да се забравят събития в личен или обществен план е признак за невроза. Не можем да се развиваме, ако отричаме миналото.

George Mihov - Петкана Бакалова
Аушвиц е точен пример за това какво трябва да се направи със лагера в Белене например. Бузлуджа също би могла да е чудесен музей на комунизма, но само го предложете и същите, тези които искат да се създаде един захаросан имидж на комунизма ще скочат срещу вас. Те искат излъскани мозайки на Димитров, а не изложени писмата му написани на руски с които е предавал заповедите на Сталин, искат да се разхождате в парк Бузлуджа, но да не пише, че е построен с ваши пари и с робския труд на трудови воиски, искат да се говори за това как било спокойно, но не за изботите, пратените в лагери и затвори, изселените, ограбените ниви, техника, бизнеси на милиони българи, за изселените 300,000 българи в Турция ... вие как бихте коментирали това което искате? Искате ли музей на комунизма на Бузлуджа или искате леко да се лъсне и да цъкате с език “какво бил построил Тошо?”

Radosveta Kirova
Аналогично е (било) отношението към османската архитектура - нихилистично, а не оценъчно, нулево извървян път дотук. Реално погледнато римската архитектура е създадена от колонизатори на Балканския полуостров, а със сигурност, ако вземем да разнищим и на Медичите ще намерим "трески за дялане", а пък Микеланжело е работел за тях.... вижда се идейно-политическото оцветяване до какво води - до липса на памет!

George Mihov - Radosveta Kirova
Тоест и вас ви е страх да не вземе някой да даде контекст на Бузлуджа ... нека направят музей. Нека викащите “добре беше при Тошо” минават край портретите на избитите от режима, прочетат за Белене, гледат документални филми за разсипаните възрожденски родове, за разграбените пенсионни фондове, за подарените на ссср като репарации цели индустрии. Аз не настоявам да се събаря Бузлуджа, а да и се даде историческа оценка и тя да е видима и образователна, а не да се постегне и да се ползва пак за пропаганда. Вие това ли искате?

Radosveta Kirova
Липсата на диалог по темата в групата ДОКОМОМО е притеснителна - слагам акцент. Тема табу в днешно време и то в този формат? Мислех, че това са отживели практики преди 30 години поне... И докато продължава тази дискусия, сградите се рушат. В Хайделберг на стария мост има статуя на курфюрста, който го е построил - гидът ни разказа колко разгулен живот е имал, но мостът и статуята си стоят. А да и колко добър творец е авторът на статуята.

Milena Georgieva
Интересно как никой не се сеща да опази Паметника на съветската армия, който е в пъти по-добър и интересен от този бункер. 

Marieta Tsenova
Единият е архитектурен обект, а другият е скулптурна композиция. Единият символизира провалил се идеологически мит, другият - народна признателност към освободител/узурпатор.

Tanja Vlaeva - Marieta Tsenova
Китайската империя беше изчезнала за миг от историята, но Китай е отново главен герой на сцената. Колелото на историята се върти. А думата узурпатор, която папагалски се лепва на СССР, е най- малко подходяща за страна като нас, участваща в тази срамна част от историята ни, съюзник на фашистка Германия. Узурпатор можете да наречете САЩ, натресли се с цели 4 военни бази на нашата малка територия.

Добрина Желева
Не отклонявайте дискусията в несвойствени за предмета на обсъждане тук посоки. Запазете си политическите пристрастия за лична консумация на собствените ви стени във фейса!

George Mihov - Добрина Желева
как може да се обсъжда чисто пропагандно сдание без да се обсъжда какво пропагндира? Тогава да накичим центровете със бронзови статуи на хитлер и Сталин, защото са лъскавки и хубави. Бузлуджа е неотделима от пропагандната цел с която е построена. Може да бъде музей на комунизма, може да се разпада като строя който пропагандира, но не може да бъде лъсната до предния си пропаганден блясък, за да пропагандира нещо което го няма.

Mariana Kolova - George Mihov
има достатъчно опит в опазването на идеологически спорни обекти.
Споменатите от Вас статуи лесно могат да бъдат изложени в музей.
Опазването никога не означава “накичване на центъра” или преместване на друго градоустройствено по-важно място.
Затова, примерно, злополучното преместване на великобългарското лъвче от военния музей на уж предишното му (но не съвсем) място пред НДК не е възстановяване, а нагла пропаганда. Замислете се.

George Mihov - Mariana Kolova
мисля че ще се съгласите, че до тук никоя от практиките в “опазването на идиологически спорни обекти” не е възприета в България - пропагандните лозунги на комунизма или са изоставени да се рушат или биват лъскани именно, за да продължава…

Mariana Kolova - George Mihov
затова споменал злощастното лъвче пред НДК. С него се беше случило точно каквото трябва - приютено беше в музей. Обаче пусти великобългарски амбиции… …

George Mihov - Mariana Kolova
клановата лоялност е следствие от това, че нямаме обща история. Етническите съветскофили се опитват да ни натрапят пропагандните догми, които са им набутали в главите в училище когато са били малки за обща българска история, а те не са. …

Mariana Kolova - George Mihov
германците са се отървали и от клановата лоялност.

Ljubinka Stoilova
откакто свят светува архитектурата е венчана за доминиращата идеология и власт. Затова възниква въпросът - коя е ценността, за чието опазване се пледира в този случай.

Добрина Желева
Ценността на архитектурата изобщо не се припокрива с идеологически параметри! 

Mariana Kolova - Ljubinka Stoilova
точно затова се опазват творческите постижения, независимо от идеологията.
Вижте залата в Лувъра с портретите на изтъкнати творци. Тези хора може да са били искрени почитатели на кралския деспотизъм, или напротив, да са го ненавиждали…

Борис Сакъзов
Наследство? Thanks! 

Ljubinka Stoilova - Mariana Kolova
творчески постижения! - едно от нещата, срещу които възразявам е този обект да се провъзгласява за най-високо постижение на модернизма в България от втората половина на ХХ в. 
Особено това да се случва преди да е направена йерархия на ценностите. 
Някой много бърза да тича пред вятъра. 2

Добрина Желева

Тя йерархията на ценностите не се прави по поръчка....

Ljubinka Stoilova - Добрина Желева
така ли, а как се прави?
Говорим за йерархия на категориите ценност на културното наследство.
Иначе йерархията по признак ЦК на БКП е ясна и изглежда още действа.

Radosveta Kirova
Всеки има право на лична гледна точка. В група с основна цел защита и опазване наследството на модернизма, включително следвоенния, каквато е Докомомо България обаче и докъде се простира то е вече реален проблем и най-малкото повод за дискусия. Или това кредо на организацията е само поза? Зад добрия тон се крият описаните от мен действия, подкрепени с факти. Това е грозното и опасното, уважаема арх. Стоилова. Отказваме в Докомомо да забележим ставащото на Бузлуджа, но и отказваме да съобщим публично, ако има някакви проблеми. А после го включваме все пак в годишния отчет.Ако освен "двулично", има друг термин да се опише това поведения, налагано в групата, ме поправете Ljubinka Stoilova

Ljubinka Stoilova
Отказвам да се подлагам на тази публична вендета.

Венцислав Илиев
Айде стига с тая Бузлуджа.Това ли е най-великото постижение от социализма?

Anelia Kasabova - Венцислав Илиев
колкото и да ви е странно, но поколението на моите деца /25-30годишни/ я снимат и харесват много...а аз лично съм впечатлена от формата на пумпал или летяща чиния, местоположението, логистиката за да се построи на връх в Стара планина...и при всичките тези 30+ години на разруха бетоновите черупки са здрави, за разлика от сегашните бутафорни герберски магистрали ??!

Ljubinka Stoilova - Anelia Kasabova
Харесват я, защото им прилича на летяща чиния, ама от архитектурна гледна точка летяща чиния кацнала навръх планината не е особено художествено достойнство, а само амбиция за пъчене.
Пъчене, на което цял народ бе подчинен като му бе отнето силом достойнството.
Има ли място за гордост в тая работа?

Radosveta Kirova - Ljubinka Stoilova
Какво разбира нашето поколение от гордост, архитектура и що е фурнаджийска лопата според вас?

Ljubinka Stoilova - Radosveta Kirova
Не бих се произнасяла вместо вас. Вашето поколение трябва да отстоява своите разбирания за ценност и достойнство.
Във всеки случай добрият тон също е сред тях.

Radosveta Kirova 

Добрият тон е нашата най-скъпа ценност - Ljubinka Stoilova. 

Липсата на честност и градивен диалог в групата на ДОКОМОМО в казуса с Бузлуджа са притеснителни. Интересен е казусът с двойнствената позиция на Ljubinka Stoilova, която е преди всичко радетел за добрия тон, дори на цената на изтрити постове за ставащото на Бузлуджа - това как се нарича с бон-тон-коректен термин?

Добрина Желева - Ljubinka Stoilova
не налагай личното си мнение на цялата група на ДОКОМОМО! При това, в случая с Бузлуджа ти си в позиция на неразбиращия качествата на сградата именно като архитектура на модернизма! Жалкото е, че се правиш на жертва, вместо да отстъпиш.

Ljubinka Stoilova - Добрина Желева
На никого не съм попречила да има свое мнение. Аз също имам право на лична позиция.
И тук изразявам личната си позиция. 
Останалото е въпрос на елементарно възпитание и преиначаване на истината.
И тук изразявам личната си позиция. 
Останалото е въпрос на елементарно възпитание и преиначаване на истината.

Milena Georgieva
Вижте, не знам какво става в Докомомо, не знам защо елитни специалисти по история на българската архитектура така се ядете...Дайте да се обединим за запазване на идеологически сгради и паметници като Паметника на съветската армия, Бузлуджа, Альоша и др. Радвам се, че поне за Бузлуджа се намериха средства, но останалите са застрашени от новия авторитаризъм. 
Явно дискусията какво е соц. реализъм може да се точи до безкрайност, според някои колеги. 
Според мен нещата са доста ясно поставени. Интересното е, че методи от преди 30 г. , срещу които очевидно е имало отпор, днес отново са на дневен ред, от бившите им критикари.

Radosveta Kirova - Milena Georgieva
Ние се ядем, керванът си върви, да благодарение на ИКОМОС Германия и  финансиран от Гети. 
А иначе пишем писма за подкрепа за спасяване на обекти до тях, но точно за Бузлуджа мнението на " чуждия ИКОМОС" е без стойност. 
Има ли нужда от повече коментар? 
Важното е, че сградата и мозайките имат шанс да бъдат запазени. 

Добрина Желева - Radosveta Kirova
Забрави Европа Ностра - Europa Nostra - Преведено от английски-Europa Nostra е паневропейска федерация за културно наследство, представляваща граждански организации, които работят за опазване на европейското културно и природно наследство. 
Това е гласът на това движение към съответните международни органи, по-специално 
Европейския съюз, Съвета на Европа и ЮНЕСКО. 
Именно Европа Ностра излъчи обекта Бузлуджа заедно с още 6 други - като Паметници на културата в риск, при това след експертна оценка, включително на място от чужди специалисти! 

Ljubinka Stoilova

Забележете, личното мнение се нарича авторитаризъм.

ПС от Любинка Стоилова
Информацията на Радосвета Кирова, че съм изтрила неин пост е откровена клевета.