Уволнението на директора на НИНКН - арх. Петър Петров, и визиите за опазване на културното наследство в България

На 18 април 2025 г. разбрахме, че новоназначеният министър на културата - актьорът Мариан Бачев, е уволнил директора на Националния институт за недвижимо културно наследство -

арх. Петър Петров, който зае този пост през 2021 г. 

след усрешно издържан от него специален конкурс.

Несъстоятелността на това уволнение личи не само от абсурдните мотиви на министъра, но най-вече от подробния отчет на арх. Петров

ДОКЛАД НА АРХ. ПЕТЪР ПЕТРОВ 

за състоянието на културното наследство в страната  

и предприетите действия под негово ръководство
       април 2025 г.

Национален институт за недвижимо културно наследство
          Sornpdeost7h3t10h0t0l37l93hfhl1  2lit78u78l81uprai:3i4t 80gA  · 

Уважаеми колеги и съмишленици,
благодаря ви за времето и усилията да пазим националното недвижимо културно наследство. Благодаря ви за подкрепата и съвместната работа през последните три години и половина, в които бях директор на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Променихме много в качеството и стила на работа в института. Изградихме екип от единомишленици, пазители на паметниците на културата. Поставихме началото на дълго чакани реформи в системата на опазване. Започнахме да променяме отношението към недвижимото културно наследство. Искам да вярвам, че тази промяна е необратима.

За мен беше чест да съм директор на НИНКН!

Ето моя отчет какво постигнахме заедно през тези три години и половина:

През целия си професионален път се водя от убеждението, че недвижимото културно наследство е геномът за обществото, който записва и пренася паметта на обществения организъм, както ДНК възпроизвежда биологичния вид. Паметниците на културата създават нашата идентичност и интегритет и в това е тяхната висша ценност.

Това беше моето „Символ верую“ като директор на Националния институт за недвижимо културно наследство в периода юли 2021 г. – март 2025 г. Отдадох цялата си енергия, знания и опит за опазване на общото ни недвижимо културно наследство.

Непосредствено след встъпването ми в длъжност през 2021 г. направих мониторинг на състоянието на българското наследство, какъвто не е правен от 30 години. Резултатите: 10% от недвижимото културно наследство е необратимо унищожено; 35% е в аварийно състояние, на път да изчезне; 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85% от обектите са в риск и че в близките години България ще загуби половината си недвижимо културно наследство.

Установихме проблемите в системата на опазване – законодателни, институционални, образователни, социално-икономически. Направихме анализ. Огласихме го многократно. Предложихме план за стратегически и спешни мерки за спасяване на недвижимото културно наследство пред Министерството на културата, Министерството на финансите, Комисията по култура и медии в Народното събрание. Предприех всички възможни действия в рамките на моите правомощия.

С този отчет отбелязвам най-важните дейности и реформи през периода, в който ръководих института.

Подобряване на нормативната рамка

НИНКН изготви предложения за промени в нормативната рамка въз основа на задълбочено проучване и анализ на законодателствата на водещите европейски държави. Представихме предложенията пред три различни междуведомствени работни групи и пред Комисията по култура и медии в Народното събрание, която подкрепи с единодушие предложенията.

Организирах експертни обсъждания, на които дефинирахме необходимите спешни промени в Закона за културното наследство. Предложенията са част от ЗИД на ЗКН, внесен в Народното събрание. Проектът стои „на трупчета“ – без обсъждане и без движение.

Подготвих Пътна карта за възстановяване на системата за опазване, базирана на актуалните данни и процеси, и предприех стъпки за изпълнението ѝ в рамките на моите правомощия.

Подобряване на капацитета на НИНКН

Въпреки че съгласно Закона за културното наследство НИНКН е основен инструмент в системата за опазване, институтът е системно неглижиран през последните 30 години. Беше сведен до администратор на преписки, с по-малко от 50 служители, с непопълнени щатни бройки, с експерти на високо ниво и унизително ниски заплати.

НИНКН не извършваше най-важната си дейност – научноизследователската работа по издирване и изучаване на недвижимо културно наследство, определянето на статут и режими за опазване. Липсата на правила за допустимите намеси по недвижимите културни ценности е ключовата причина за разрухата. За да създадем режими за близо 40 000 обекта, при този числен състав щяха да са необходими 160 години.

Започнах реформи за възстановяването на НИНКН като институция - пазител на недвижимото културно наследство. Попълних щата. Започнах обучение на експерти и възстановяване на приемствеността. Постигнах по-справедливи възнаграждения.

Организирах първата Териториална програма за идентифициране, изучаване и документиране на недвижимото културно наследство по населени места. В нея са привлечени и външни експерти заради малобройния състав на НИНКН. Териториалната програма трябва да обхване постепенно цялата страна. Тя е предвидена в Закона за културното наследство, но по неясни причини никога досега не беше правена.

От години НИНКН няма сграда с нормални условия за работа. Институтът си върна историческата сграда на бул. „Княз Ал. Дондуков“ 16 – в момента в аварийно състояние. Планирахме нейното възстановяване. Получихме правото да ползваме помещения в сградата на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Започнахме необходимите ремонтни дейности, включително осигуряване на достъпна среда.

След 3 години настояване, едва в средата на 2024 г. Министерският съвет одобри допълнителни 17 щатни бройки, но без да предвиди бюджет за тях. Това блокира провеждането на конкурси за назначаване на необходимите експерти. Финансирането им все пак е осигурено с бюджета за 2025 г.

Без реакция останаха предложенията за формиране на регионални звена, които в рамките на 3 до 5 години да опишат състоянието на всеки обект и всяко населено място и решаването на проблемите да започне незабавно. Както и предложението за създаване на нови дирекции в НИНКН за наблюдение и опазване на световните паметници, археологическите и архитектурните резервати, на център за дигитализация и изследователска лаборатория.

Подобряване на съгласувателната дейност на института

При встъпването ми в длъжност като директор на института на 29 юни 2021 г. имаше над 300 забавени преписки. В рамките на следващите месеци повечето от тях бяха приключени.

В периода 2021-2024 г. забавянето на преписки е сведено до минимум и е свързано с обективни обстоятелства – обемни проекти, проекти с многобройни нередности, пропуски или неточности, които изискват времеемки обстойни проверки и сериозна аргументация в констативната част. Сред тези проекти има множество големи устройствени планове (ОУП, ПУП и РУП).

През 2024 г. са постъпили 3353 преписки. 1652 от тях са изпратени със становища на НИНКН към Министерството на културата в рамките на 2-месечния срок. Институтът е обработил и изпратил писма по около 1700 преписки, които включват искания за справки, писма по преписки, искания за концесии, становища по решения на МС, писма за участия в комисии по реда на чл. 83 от ЗКН и пр. Към 31 декември 2024 г. с минимално закъснение са 18 преписки, започнати през септември (под 1% от общия брой).

Въведох система за разпределение на преписките по реда на постъпване. Въведох мониторинг за спазването на сроковете.

Въведох седмични вътрешни експертни съвети за разглеждане на проблемните преписки като инструмент за постигане на прозрачност, обективност, екипност, увеличаване на експертния капацитет.

Въведох седмични вътрешни експертни обсъждания на дейностите по идентифициране, изучаване, деклариране, предоставяне на статут и определяне на категорията на недвижимите културни ценности. Чрез този инструмент се оптимизира работата по фишовете и се увеличава експертният капацитет.

Въведох SMS-известяване за движението и приключването на преписките от НИНКН и изпращането им към МК и обратно към НИНКН, за да бъдат предадени на заявителите.

Въведох ред за приемане на сигнали за забавяне на преписки и обратна връзка с гражданите. Повечето сигнали са за приключени от НИНКН преписки, които са изпратени до министъра на културата и чакат неговото становище.

Въведох ден на отворените врати всеки петък, в който гражданите могат да получат информация и методическа помощ от експертите. Над 2000 граждани са се възползвали от тази възможност до момента.

Въвеждане на съвременни технологии в работата на НИНКН, дигитализация

За пръв път след 1989 г. НИНКН получи финансиране от МК и закупи съвременно оборудване за триизмерно лазерно сканиране, фото- и аерозаснемане и специализиран софтуер за обработване на данни. Това оборудване се използва непрекъснато в научноизследователската работа на института. С него документираме и недвижимото културно наследство в аварийно състояние, за да не изчезне без следа.

Организирах първото пълно 3D заснемане на Старинния град Несебър. Това е първият в България дигитален модел на цял град.

Екип на НИНКН изгради първия геолокализиран Атлас на недвижимите културни ценности в България. Той е инструмент за популяризиране и прозрачност, който улеснява достъпа до информация на заинтересовани страни и широката общественост. Атласът е в процес на непрекъснато допълване. Към днешна дата са въведени над 1500 обекта.

Създаване и укрепване на партньорства

Започнах процес на реинтеграция и партньорство с експертните общности, разпокъсани и изолирани в резултат на разбиването на системата на опазване.

Създадох прозрачност и диалог с професионалните общности в Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, ИКОМОС, неправителствените организации в сферата на опазването и пр.

Сключих споразумения за партньорство с водещи университети - УАСГ, Варненския свободен университет, ВСУ „Любен Каравелов“ и Военна академия „Г. С. Раковски“, и с множество граждански организации за опазване на недвижимото културно наследство като инструмент за развиване и надграждане на експертния капацитет за опазване.

Подписах споразумение за сътрудничество с университета в Портсмут, Англия, за съвместни проучвания. Институтът създаде устойчиво партньорство с Френския институт в България.

Създадох партньорства с общините за научноиследователската и мониторингова дейност в София, Пловдив, Велико Търново, Видин, Карлово, Трявна, Брацигово, Брестник, Несебър и др.

Популяризиране на недвижимото културно наследство

Екипът на НИНКН създаде нов наратив и обществен диалог за недвижимото културно наследство. Разработихме и културен продукт за популяризиране на недвижимото културно наследство и за повишаване на обществената информираност и ангажираност – дейност, която след 1989 г. не беше осъществявана.

Екип на НИНКН актуализира картите и изготви годишните отчети за всички обекти от Световното наследство на ЮНЕСКО, които бяха приети без забележки на 46-ата сесия на Комитета за световно наследство.

Изграждане на професионален капацитет

Възстановихме специализирания курс за архитекти „Шайо“ със споразумение между Министерството на културата, Посолството на Република Франция, Школата за висши науки „Шайо“ - Париж и НИНКН. Целта на 2-годишното обучение, организирано от НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж, е да създаде експертен капацитет по най-високите европейски стандарти и да възстанови приемствеността в опазването на българското културно наследство.

Въведохме засилена практическа насоченост на обучението в курса „Шайо“ – България с изготвянето на проекти за обществено значими обекти. Курсът дари 4 проекта на община Видин, определени заедно с нея и планирани за осъществяване. Дипломните проекти за обекти в Пловдив са дарени на Район Централен, Община Пловдив. Така създадохме модел за работещо партньорство между общините и НИНКН в областта на съхраняването на недвижимите ценности. Проектите на курса „Шайо“ бяха показани на изложби в Народното събрание, Съюза на архитектите в България, в Дома на културата в Пловдив.

През 2024 г. НИНКН и Школата „Шайо“ – Париж разшириха сътрудничеството в региона с участието на Румъния, Молдова и Украйна. Очаква се да се присъединят още страни по адриатическото и средиземноморското крайбрежие. България е регионален център на партньорството.

В период на политическа нестабилност и честа смяна на министри много пъти се налагаше да започваме отначало с убеждаването, данните, анализите, предложенията, търсенето на подкрепа.

Благодарен съм на министрите проф. Велислав Минеков, Кръстю Кръстев и маестро Найден Тодоров, които съдействаха за част от важните промени в НИНКН и в опазването на недвижимото културно наследство.

Устойчивото решаване на проблемите в опазването обаче е невъзможно без законови промени, без подкрепа от законодателната и изпълнителната власт, без разбиране за важността и потенциала на недвижимото културно наследства за нашата идентичност като личности и като общество и за икономиката на страната. За поредицата от парламенти и правителства от 2021 г. насам недвижимото културно наследство не беше приоритет.

НИНКН понася последиците от политически решения през последните десетилетия, довели до разбиване на системата за опазване. Институтът често е принуден да носи отговорност за чужди действия и решения в миналото и сега. Обект е на атаки и опити за натиск, продиктувани от различни интереси, в които, за съжаление, се включват и политически фигури. Резултатът е загуба на недвижимо културно наследство. И на обществени ценности.

Започнах промяна, която не би била възможна без изключителната и безрезервна подкрепа на екипа на НИНКН и на всички съмишленици в опазването на българското културно наследство.

Благодаря за подкрепата!
          с уважение,         
          арх. Петър Петров

Предложения за подобряване на работата бяха правени от експертната колегия през 2016 и 2019 г. и арх. Петров е предприел стъпки за изпълнението на голяма част от тях.

Подробностите бяха изтъквани многократно в минали години

https://sofiazanas.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

От опита по опазване на културното наследство в редица европейски държави е известно, че предпоставките за корупция силно намаляват чрез свободен интернет достъп до регистрите на културното наследство и различни степени на достъп до интернет базирана дигитализирана архивна документация. 
Значително намаляват възможностите за своеволия на чиновниците и евентуални корупционни практики при ясна регламентация на задълженията, стандизиране на документите, прозрачност на административните процедури и възможност за проследяването им в интернет.

Практиката в други държавни сектори на РБ е доказала ефективността на независимите държавни агенции, които са на пряко подчинение на МС – като гаранция за експертност и надпартийна устойчивост на функциониране без непременно обвързване с политическата мандатност. [ЗКН Чл. 12. (1) гласи, че Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет].

Въз основа на тези принципи е целесъобразно да се създаде независима 

          Държавна агенция за недвижимо културно наследство, която:

Да развива информационна, методологична, оперативна и контролна функции;

Да създаде условия за максимално обективиране и стандартизиране на процесите за оценка на НКН;

Да създаде териториални звена в общините на подчинение на Агенцията;

Да се състави система от китерии за подбор на експертите, назначавани в Агенцията, и на експерти по браншове в регистър, с които Агенцията работи на екипен принцип.

Назначените на отговорни постове в опазването да подписват етичен кодекс.  

Обективни ефекти от въвеждане на Агенция за опазване на НКН

§  облекчени административни процедури;

§  ускореност и прозрачност на решенията;

§  ясно разпределени отговорности при вземане на решенията;

§  децентрализиране на решенията и ангажиране на общините;

§  публичност на информацията на всички нива;

§  подобрен контрол по спазване на решенията;

§  популяризиране каузата за опазване на културното наследство.

До формирането на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на НКН, е нужно да се укрепи съществуващата система на опазване чрез:

НЕЗАБАВНИ МЕРКИ, предлагани през 2016 г.:
1. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности;
2. Мониторинг на обектите на НКН по общини и корекции на общинските регистри;
3. Обявяване на конкурс за директор на НИНКН;
4. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН за създаване на негови териториални звена, които да съдействат методически и консултативно на общинските администрации, експертите и гражданите по места;
5. Съставяне на интернет базиран, критериално обоснован и браншово обособен национален регистър на експертите по опазване на НКН; 
6. Връщане на съгласуватулните правомощия от МК в НИНКН до НКЦ от "местно значение" включително;
7. С делегирането на съгласувателни павомощия на директора на НИНКН за съответните категории НКЦ значително ще се скъсят стъпките и времето за процедиране на инвестиционните инициативи и различни искания за намеси;
8. Възстановяване състава и редовното функциониране на Специализирания експертен съвет по опазване на НКЦ;
9. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на НКЦ. Определяне на срокове.

Към 2025 г. част от мерките са изпълнени или са в процес на изпълнение от екипа на арх. Петър Петров.
Няма гаранции, че случайни назначения на нови директори, без конкурс и програма, биха гарантирали системно и методично продължаване на дейността на НИНКН.

Набелязаните мерки са в хармония с 

Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, 
според която:

   Чл. 14. С цел да се увеличи въздействието на мерките, предприемани от държавните органи по определянето, защитата, реставрацията, поддържането, управлението и развитието на архитектурното наследство, всяка страна се задължава да: създаде структури за информация, консултация и сътрудничество между държавата, местните органи на управление, културните институции и асоциации и обществеността; да благоприятствува развитието […] на асоциациите с идеална цел, действуващи в тази област.

Чл. 15. Всяка страна се задължава да: 1. утвърждава в общественото съзнание важността на опазването на архитектурното наследство като елемент на културната идентичност, и като източник на вдъхновение и творчество за сегашните и бъдещите поколения; 2. развива за тази цел, използувайки най-вече съвременната техника, политика на разпространяване на информация и формиране на общественото съзнание за да 
a) събужда и увеличава обществения интерес още от училищна възраст към опазването на архитектурното наследство, да подобрява качествата на застроената среда и архитектурата; 
b) да демонстрира единството на културното наследство и на връзките, съществуващи между архитектурата, изкуствата, народните традиции и начините на живот както на европейско, така и на национално и регионално ниво.

Европейската комисия може да бъде сезирана в случаите когато ратифициралите я държави не изпълняват ангажиментите по Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа.

Налице е правото да се известяват специализираните институции на ЕС при груби нарушения на международно утвърдените принципи за опазване на недвижимото културно наследство и законодателството на РБ в тази строго специализирана професионална област.

 Допълнителни подробности
         https://sofiazanas.blogspot.com/2016/02/blog-post_24.html

Функциите на НИНКН по закон са следните:

Проучвателни и информационни - създаване и поддържане на публичен регистър и база данни за недвижимите културни ценности (КЦ);

2. провежда дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство;

5. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и на наличната информация за тях; 

7. създава и поддържа специализирана карта и регистри по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър на недвижимото културно наследство;

8. издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали;

методологични - разработва методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове дейности (намеси в тях);

4. прави предложение до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности;

3. изготвя мотивирани предложения за деклариране и за предоставяне на статут на недвижими културни ценности;

оперативни

3.   изготвя предварителни и комплексни оценки на недвижими културни ценности;

10. изготвя проекти на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство по искане на физически и юридически лица;

контролни (инспекторат) - контролира изпълнението на задълженията на общините и собствениците на обекти на НКН.

Проучвателни функции на НИНКН

Поради силно редуцирания експертен състав на института дейностите по идентифициране, издирване и изучаване на НКН се извършват в оперативен порядък и в редки случаи при целево проектно финансиране.

ЗКН, Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Националният институт за недвижимото културно наследство води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 (присвояване или отнемане на статут на КЦ).

Националният регистър на недвижимите културни ценности, който НИНКН води, с подробни данни за местоположение, документи на обявяване (деклариране), статут/категория на недвижимата културна ценност със съответна юридическа защита, е непълен и недокомплектован.

Регистри на НКН съществуват и в общините – в различна степен на подробност и коректност. Рядко между централния и общинските регистри има пълно съвпадение. Понякога фигурират сгради, които не съществуват физически или са силно променени (т.е. вече не отговарят на категорията си), не се отразява състоянието на обектите, което говори за липса на мониторинг.

Дейността по поддръжката на регистрите трябва да бъде непрекъсната, предвид динамиката в категоризирането на недвижимите културни ценности, но също и поради промени (особено след 1989 г.) в имената на улици, в номерацията на сгради, в наименованията на институции и на собственици.

Централният регистър на НИНКН не е напълно дигитализиран. Няма пълна картина за състоянието на регистрите в общините.

Само списъците на недвижимите културните ценности от национално и световно значение са публикувани по области на общ достъп в интернет сайта на МК. В тези списъци може да се проследи колко отдавна не е актулизирана информацията. Голям брой обекти от национално значение са исторически, без архитектурни качества, докато редица значими архитектурни или археологически обекти са от местно значение.

С промяната на времевите и културни оценки в световен мащаб и обществено-политическите перспективи в страната, много паметници на културата/културни ценности (ПК/КЦ) от края на XIX в. и ХХ в. заслужават преоценка на културната им стойност (съответно – повишаване на категорията или вписване в регистъра на такива, които все още не са защитени от ЗКН, а заслужават признание и интерес, както това е направено отдавна по света). Отлагането на тази актуализация отваря врати за по-нататъшно занемаряване и разрушения или не-професионална промяна на обектите на културното наследство - като бъдат достроени, надстроени, преизградени или самозапалени и саморазрушени в името на инвестиционни намерения. Това, от своя страна, води до загуба на автентични градежи и автентична атмосфера в историческите центрове на по-големите градове, особено на тези с районно деление, където тези културни пластове са по-сериозно застъпени и които са предмет на настоящия ЗИД на ЗКН. 

Същевременно, единствено в Столична община данните от регистъра на НКН са отразени на картата на ГИС, която е на общ публичен достъп в интернет.

Състояние на Националния документален архив (НДА)

Също съгласно ЗКН Чл. 19. т. 6. и Чл. 189, т. 1, НИНКН поддържа национален документален архивен фонд и организира информационен център като издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали (Чл. 19., т. 8) и поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство (Чл. 19., т. 9), тъй като всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира, включително когато се осъществява от външни лица [Чл. 188. (1),(2)].

Според ЗКН, Чл. 190. (1) Тези архиви са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.

Поради това, НДА съдържа най-пълна документация за историята на обектите на НКН. Проблем е, че той все още не е дигитализиран и не е дистанционно достъпен чрез интернет. Информацията в него може да се ползва от експерти и граждани само на място.

           Съгласувателни функции

Съгласувателната процедура е разделена между НИНКН и Министерство на културата. Осем от седемнадесетте стъпки по подготовката на експертна оценка се повтарят в министерството при окончателното изготвяне на съгласувателно становище (Подробно всички стъпки и произтичащите изводи са изложени в Приложение 1). Преписките се пренасят физически от института до министерството и обратно, за да бъдат окончателно заложени в НДА и връчени на вносителите им, което отнема време и крие опасност от изчезване на ценни оригинали.

ЗКН, чл. 18 (3) предвижда възможност за децентрализация на проучвателните и съгласувателните функции чрез създаване на териториални звена на НИНКН, за което МК следва да предвижда съответен бюджет.

Контролни функции

Съгласно ЗКН, Чл. 15. (1) В Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който контролира: (2) спазването на изискванията на ЗКН и на издадените въз основа на него актове, свързани с археологически, териториално-устройствени, инвестиционни, концесионни, консервационно-реставрационни и търговски дейности; (3) и изпълнението на изискванията на ЗКН от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство.

Според ЗКН, Чл. 16. (1)-(5) контролните функции на МК са разделени и децентрализирани:

Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати – териториално и финансово към областните управи. (6) Структурата, функциите и числеността им се определят с устройствения правилник на МК, и с Класификатора на длъжностите в администрацията.

ЗКН, чл. 17 регламентира ясно и подробно правомощията на кметовете на общини и на общинските съвети, а в Раздел IV. ЗКН разписва в детайли правата и задълженията на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности, както и контрола, конкретните мерки и отговорната роля на местната власт за  тяхното опазване.

Лошото стопанисване на голяма част от НКН в наши дни и необратимите загуби на ценни обекти са следствие от занижения контрол на местната власт, липсата на санкции или липса на последователно упражняване на правомощията, предоставени от ЗКН, чрез които спасяването на застрашени културни ценности може да се осъществи и от държавата и от общината със средствата от ипотека върху имота [Чл. 76. (1)-(6)].

До момента в национален мащаб няма сведение тази разпоредба да е била приведена в действие за спасяване на обект на НКН.

От всичко изложено става ясно, че ЗКН е замислен да предоставя пълноценни възможности за

§   разделение на съгласувателни и контролни функции;

§ децентрализация на проучвателните, съгласувателните и контролните дейности по опазване на НКН,

§  стига МК да ги е обезпечил финансово, както е заявено още в целите на закона – Чл. 3 (1), т. 1-3. с намерние

да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на принципите на равнопоставеност, децентрализация, публичност и прозрачност.