сряда, 25 март 2020 г.

За ансамбловото мислене в архитектурата и урбанизма, за автентичната памет на града и административните решения


Разгледайте внимателно тези две сгради.
В ляво - многоапартаментната кооперация "Караджата", е построена в периода 1929-1933 г. Проектът за плана е на арх. Кръстан Гечев, който кани младия и авангардно настроен свой колега от Политехниката в Мюнхен - Петър Карасимеонов, да разработи фасадите. Карасимеонов успява да създаде многопластова композиция в модерния модус на свободен план, разпластен по наклона на терена, хоризонтално издължени пропорции на члененията "плът-отвори", богато остъклена партерна част, ленти от прозорци, плоски покриви.
През 1938 г. друг авангардно настроен архитект - Асен Михайловски, проектира съседната сграда (на снимката в дясно) за Осигурителното дружество "Assicurazioni Generali". Тук модерният синтаксис е още по-ярко демонстриран. И тук свободната планировка използва особеностите на терена. Обемът на сградата е експресивно формиран с елегантна конвексна извивка към площада. Партерният етаж е по-висок и по-богато остъклен. Както в типичната схема на офис сградите, мецанинът е изявен по специфичен начин на фасадата. Завършекът във височина е, разбира се, с плосък покрив - разработен като използваема тераса с характерната стоманобетонова пергола. Изброеното, както и редица тънкости в разработката на детйлите на прозорци, стълбищни клетки, мозайки и метални парапети, представят автора на сградата като един от най-ярките протагонисти на модернизма в България от 1930те години. 
Изключителността на Михайловски, обаче, с нищо не е накърнена от неговия стремеж да се съобрази стриктно с даденостите на средата.  Както може да се установи с просто око, той е спрегнал етажните височини и местоположението на прозоречните отвори с творбата на колегата си Петър Карасимеонов.
Колкото и да са различни по функция, датировка и авторство двете сгради, благодарение на тази майсторска намеса, образуват единен хармоничен ансамбъл по северния фронт на някогашния централен градски площад "Александър I".
И въпреки че в следвоенния период предназначението и на двете сгради е функционално променено, те продължават да въздействат в своето органично единство до днес.

Могат да се приведат и други примери в София.
Такъв образец е хармоничната композиция от две напълно разнородни по време на строеж и стилистика сгради на същия площад - Бююк джамия (шедьовър от XVI в., днес - Национален археологически музей) и сградата на БНБ (арх. Ив. Василев - Д. Цолов, 1934-39).
Не отстъпва по въздействие ансамбъла по бул. "Цар Освободител"4 - 6  от Чиновническото кооперативно застрахователно дружество (арх. Г. Фингов, Д. Ничев, Н. Юруков, 1912-1926; след 1990 г. - седалище на ДЗИ) и Гранд хотел "България" (арх. С. Белковски - Ив. Данчов, 1934-37).

Защо привеждам  тези примери?
Защото всеки един от изброените архитекти от първата половина на ХХ век е бил ярък професионалист. Но в работата си всички те са подчинили изявата на своя "Аз" на изискванията и етиката на високото архитектурно майсторство. 
Въпреки предложенията да се събори Бююк джамия, авторите на БНБ са я запазили и успели по много гъвкав и високохудожествен начин да свържат средновековния пласт с умерения неокласицизъм от края на 1930те в сложен многослоен културен диалог.
Също толкова майсторски е диалогът между сецесион и модернизъм при Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. Без хотелът да е лишен от модерни характеристики, неговите етажност и фасадна третировка са приглушени в полза на доминиращия ъглов акцент на импозантния купол в предхождащата го сграда, докато нейната декоративна пластика около прозоречните отвори на фасадата към бул. "Цар Освободител" е премахната в името на по-семплото фасадно единство. И всичко това се случва при живи автори, които разбират смисъла на ансамбловостта за хармоничното въздействие на улиците и градовете.

Какво наблюдаваме днес? Драстично незачитане на съществуващите забележителности, на професиналните принципи, на законите.

При наличието на Закон за културното наследство, който би трябвало да  защитава от всякакви посегателства сградите - недвижими културни ценности.
И при действието на държавни институции, упълномощени да следят за спазването му - безброй нарушения, по-безобидни или направо драстични.


Напротестирахме се срещу погазването на законите и професионалните постулати за опазване на културното наследство, не само от инвеститори и партниращите им проектанти, но често и от чиновниците в съгласуващите инстанции.
Забележителен е случаят с къщата на Митови на бул. "Васил Левски" 19, чийто статут на недвижима културна ценност бе свален за да бъде съборена преди три години заради ново строителство.

Впоследствие, с намесата на министъра на културата, тъй наречената "двойна къща" бе отново вписана в регистъра, но след като на нейно място бе съгласуван проект за нов строеж, в който с любезното съгласие на собственика, да бъде вградена фасадна част от изчезналата недвижима културна ценност. 

Днес расте неудържимо нова красавица, показана на горната снимка, заедно с имитирани от бетон елементи от изчезналата културна ценност.
След протестите и скандалните разправии по този и други подобни случаи, за кратко време нормализацията изглеждаше възможна.
Оказа се, обаче, че нито институциите, нито архитектурната общност имат капацитет да удържат на инвестиционния натиск.
Ето два съвсем пресни примера.

Бившето посолство на Монголия на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов" - малко градско пале с приличен двор, разположено на централен столичен булевард, е недвижима културна ценност от местно значение. Сградата с характерно съчетание на елементи от стилистичния преход между XIX и XX век е добре запазена - вероятно поради дългогодишното си дипломатическо служение. Такива се броят на пръсти в столицата.



Направеното обемно-устройствено проучване на възможностите за застрояване на парцела от фирмата ЕКСА е от 2016 г. То не е единствено за този обект, но прави опит да изстиска възможностите на парцела в най-голяма степен като предлага бъдещият строеж да се изравни по височина с извисяващия се на отсрещния ъгъл култовски гигант на Спортната палата (арх. Ангел Дамянов и Сабина Кутева, 1966).
Диспропорцията между съществуващата къща и предлаганата нова структура е толкова крещяща, че не подлежи на сдържано квалифициране. Тя не само се извисява значително над околното застрояване в същия квартал. Със своя обем тя ще конкурира и масива на Спортната палата, който в момента функционира като акцент в силуета по западния фронт на бул. "Васил Левски".
По северния фронт на ул. "Иван Вазов" предлаганият нов обем надхвърля драстично височината на съседната седеметажна жилищна сграда. Със стъпаловидната си недодялана форма той нахално и грозно ще доминира в средата и, разбира се, ще съсипе въздействието на съществуващата двуетажна недвижима културна ценност.
В сходно неблагоприятно положение е приклещена и еднофамилната къща с ателие на художника проф. Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 в София в Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП). 


























И тук новопроектираната част надвишава съседната сграда и недвусмислено доминира в средата като напълно обезличава еднофамилната къща - и един от малкото останали примери на модернизъм от 1930те годиини и недвижима културна ценност от местно значение.
Проектът е наскоро съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата.

Снимка на къщата от 1998 г. (личен архив ЛС)

Позовавайки се именно на горните примери, арх. Георги Цапков разпрати отворено писмо, в което повдига ключови професионални въпроси пред архитектурната колегия.

On Thursday, March 19, 2020
Здравейте,

Позволявам си в тази напрегната епидемиологична обстановка чраз едно отворено писмо да ви тревожа за неща, свързани със здравето, но този път не на хората, а на недвижимото културно наследство.
Без излишен патос: Губим го.
Не от днес - от систематична незаинтересованост проявявана от години, както от страна на институциите, така и от страна на специалисти и неспециалисти.
Останалото четете в писмото и ще се радвам за пореден път на подкрепа и мобилизация от ентусиасти-мохикани да светнем черваната лампа на аварийната ситуация.
Отдомно:
арх. Георги Цапков











































В отговор до арх. Цапков написах следното:
Friday, March 20, 2020 9:14 PM

Здравейте колега Цапков!
Напълно споделям Вашата тревога и особено в случая, с който илюстрирате подписката.
И аз съм на предела на търпимостта от тази барикадна война, която (види се) няма да спре докато не бъде заличена и последната културна ценност от територията българска.
Вашето отворено писмо е апел към проектиращите и съгласувателните инстанции,
но се опасявам, че трудно ще произведе желания ефект (не само защото в момента топ-темите са други).
Докато обществото ни е завладяно от лицемерие, двуличие и откровен гьонсуратлък, нищо няма да се промени -
каквито и петиции, апели, кръгли маси да се организират и каквито и законови и наказателни мерки да се предприемат.
Защото всъщност играчите имитират, че спазват закона, измисляйки по андрешковски как да го заобиколят.
Защото основните ценности не са в запазването на културата и идентичността ни.....
Ако щете - сред много проектанти и администратори дори рефлексът към удовлетворяване на инвеститорските амбиции е по-силен от спазването на закона, професионалните ценности или просто морала и човешката почтеност.
Тази дихотомия цари, уви и всред членове на БНК на ИКОМОС - всеки от които е заявил при встъпването си в организацията желание да опазва културното наследство.

Ето конкретни примери:
Собственикът на фирмата ЕКСА, предложила скандалната многоетажна намеса в средата на недвижимата културна ценност на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов", която давате за пример, е член на БНК на ИКОМОС.

... и.д. Директорката на НИНКН ....съгласува подобни скандални инвестиционни намерения, търпеливо наблюдава тревожното състояние на системата на опазване на културното наследство в България и едновременно с това обучава студенти в принципите на опазване на културното наследство.

Няма точна статистика колко други членове на ИКОМОС се упражняват върху културното наследство с описания от Вас критичен подход.
.......
Да, време е това да спре, но с критична маса от инакомислещи хора, 
които не се притесняват да погледнат истината директно,
и да рискуват част от професионалната си реализация 
като се конфронтират с безотговорността, андрешковщината, лицемерието и корумпиращите практики в полза на по-високи културни стойности и автентичната памет на града. 
С радост ще съдействам, доколкото силите, познанията и възможностите ми позволяват.
Защото вече е късно.
..........

Много скоро след това бе публикувано 

Становище на кмета на район 'Средец' Трайчо Трайков относно: 'Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за м.“Трета извънградска част“, район „Средец“, кв.12, нов УПИ ІХ-115„за ЖС“, ул.”Мизия” № 9'


Този рядък пример за достойна реакция на представител на общинската администрация трябва да бъде приветстван и подкрепен заради солидната аргументация и заетата категорична позиция в полза на културното наследство.
ЛС