Отново за системата за опазване на недвижимото културно наследство

Повод за този пост е днешният разговор в програмата "Денят започва с култура" по БНТ 1 "Рисковете от промените в Закона за културното наследство" с коментарите за съкращаване срока за административен отговор на един месец и съответно мълчаливо съгласие относно недвижими културни ценности. https://www.bnt.bg/.../riskovete-ot-promenite-v-zakona-za...

През 2016 г., в отговор на подготвяните промени в Закона за културното наследство, застрашаващи системата на опазването на недвижимите културни ценности, група от експерти, обединени във Форум "Културно наследство"  подготвихме текстовете, цитирани по-долу, които са все още актуални.

Особено важно е предложението за създаване на независима държавна Агенция за опазване на недвижимото културно наследство.

СРЕДНОСРОЧНИ МЕРКИ
1. Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности (НКЦ), осигуряваща публичен достъп до режимите на опазване на НКЦ;
2. Създаване на национална специализирана кадастрална карта на НКЦ;
3. Формиране на консенсусна визия за националната система на опазване на НКН - обекти на опазване, субекти, които го осъществяват, механизми на тяхното взаимодействие, национална стратегия и политики на опазване;
4. След обсъждане в междуведомствената комисия на МК, МРРБ, МФ, НИНКН и НСОРБ да се предвиди необходимото финансиране и съответни срокове по етапи на осъществяване.

  

Безспорна е необходимостта от създаване на нова, ясна, цялостна визия за съвременно структуриране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство в РБ, в която институции, стратегия и политики са подчинени на надпартийния национален интерес.

Подобни действия се изискват както от международни документи, така и от националното законодателство:

Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа

Чл. 10. Всяка страна се задължава да приеме цялостна политика по опазването на архитектурното наследство, която:

1. поставя защитата на архитектурното наследство сред основните цели на териториалното и селищното планиране[…];

2. подпомага програмите за реставрация и поддържане на архитектурното наследство;

3. превръща опазването, развитието и пропагандирането на значението на архитектурното наследство в основен елемент на политиката в областта на културата, околната среда и териториалното планиране.

ЗКН, Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.

 (2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.

От опита по опазване на културното наследство в редица европейски държави е известно, че предпоставките за корупция силно намаляват чрез свободен интернет достъп до регистрите на културното наследство и различни степени на достъп до интернет базирана дигитализирана архивна документация. 
Значително намаляват възможностите за своеволия на чиновниците и евентуални корупционни практики при ясна регламентация на задълженията, стандизиране на документите, прозрачност на административните процедури и възможност за проследяването им в интернет.

Практиката в други държавни сектори на РБ е доказала ефективността на независимите държавни агенции, които са на пряко подчинение на МС – като гаранция за експертност и надпартийна устойчивост на функциониране без непременно обвързване с политическата мандатност. [ЗКН Чл. 12. (1) гласи, че Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет].

Въз основа на тези принципи е целесъобразно да се създаде независима 

          Държавна агенция за недвижимо културно наследство, която:

Да развива информационна, методологична, оперативна и контролна функции;

Да създаде условия за максимално обективиране и стандартизиране на процесите за оценка на НКН;

Да създаде териториални звена в общините на подчинение на Агенцията;

Да се състави система от китерии за подбор на експертите, назначавани в Агенцията, и на експерти по браншове в регистър, с които Агенцията работи на екипен принцип.

Назначените на отговорни постове в опазването да подписват етичен кодекс.  

Обективни ефекти от въвеждане на Агенция за опазване на НКН

§  облекчени административни процедури;

§  ускореност и прозрачност на решенията;

§  ясно разпределени отговорности при вземане на решенията;

§  децентрализиране на решенията и ангажиране на общините;

§  публичност на информацията на всички нива;

§  подобрен контрол по спазване на решенията;

§  популяризиране каузата за опазване на културното наследство.

До формирането на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на НКН, е нужно да се укрепи съществуващата система на опазване чрез:

НЕЗАБАВНИ МЕРКИ:
1. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности;
2. Мониторинг на обектите на НКН по общини и корекции на общинските регистри;
3. Обявяване на конкурс за директор на НИНКН;
4. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН за създаване на негови териториални звена, които да съдействат методически и консултативно на общинските администрации, експертите и гражданите по места;
5. Съставяне на интернет базиран, критериално обоснован и браншово обособен национален регистър на експертите по опазване на НКН; 
6. Връщане на съгласуватулните правомощия от МК в НИНКН до НКЦ от "местно значение" включително;
7. С делегирането на съгласувателни павомощия на директора на НИНКН за съответните категории НКЦ значително ще се скъсят стъпките и времето за процедиране на инвестиционните инициативи и различни искания за намеси;
8. Възстановяване състава и редовното функциониране на Специализирания експертен съвет по опазване на НКЦ;
9. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на НКЦ. Определяне на срокове.


Набелязаните мерки са в хармония с 

Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, 
според която:

   Чл. 14. С цел да се увеличи въздействието на мерките, предприемани от държавните органи по определянето, защитата, реставрацията, поддържането, управлението и развитието на архитектурното наследство, всяка страна се задължава да: създаде структури за информация, консултация и сътрудничество между държавата, местните органи на управление, културните институции и асоциации и обществеността; да благоприятствува развитието […] на асоциациите с идеална цел, действуващи в тази област.

Чл. 15. Всяка страна се задължава да: 1. утвърждава в общественото съзнание важността на опазването на архитектурното наследство като елемент на културната идентичност, и като източник на вдъхновение и творчество за сегашните и бъдещите поколения; 2. развива за тази цел, използувайки най-вече съвременната техника, политика на разпространяване на информация и формиране на общественото съзнание за да 
a) събужда и увеличава обществения интерес още от училищна възраст към опазването на архитектурното наследство, да подобрява качествата на застроената среда и архитектурата; 
b) да демонстрира единството на културното наследство и на връзките, съществуващи между архитектурата, изкуствата, народните традиции и начините на живот както на европейско, така и на национално и регионално ниво.

Европейската комисия може да бъде сезирана в случаите когато ратифициралите я държави не изпълняват ангажиментите по Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа.

Налице е правото да се известяват специализираните институции на ЕС при груби нарушения на международно утвърдените принципи за опазване на недвижимото културно наследство и законодателството на РБ в тази строго специализирана професионална област.