110 години Народен театър "Иван Вазов"

автор: Л. Стоилова

На 3 януари 2017 г. се навършват 110 години от тържественото откриване на сградата на Народния театър "Иван Вазов".

Паметна плоча на едни от архитектите, работили върху сградата на Народния театър е поставена на сградата на театъра по инициатива на Съюза на архитектите в България, съобщава електронното издание citybuild.bg - "Откриха първата паметна плоча на именити чужди архитекти"
23.03.2012 / 11:18 -
http://www.citybuild.bg/news/otkriha-pyrvata-pametna-plocha/18813
Х.Хелмер и Ф.Фелнер, съответно с немско и австрийско потекло, са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали се главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер" във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Сред най-известните им творби е сградата на софийския Народен театър „Ив. Вазов". Запазени са и оригинални скици на проекта.

С респект към историческата истина, трябва да подчертаем, че в изтъкнатото архитектурно бюро във Виена водещ е арх. Фердинанд Фелнер младши, който наследява бюрото от баща си - архитект Фердинанд Фелнер старши.
Архитект Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник.
Затова буди недоумение поставянето името на Х. Хелмер на първо място.
Потвърждение за тази градация се намира в редица публикации, както и в немската версия за бюрото "Fellner& Helmer" в уикипедия:
http://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCro_Fellner_%26_Helmera href="http://4.bp.blogspot.com/-6YHrABSfBA4/T29TenzIwHI/AAAAAAAAC2s/_Q6E3JXXzb8s1600/Fellner-Helmer%2529NarTheatre_SF.jpg">

















Фердинанд Фелнер следва архитектура във ВТУ Виена.
Отношение към Мюнхенската архитектурна школа има само рoденият в Германия Херман Хелмер.
Съдружниците проектират първата сграда на Народния театър в необароков стил. И по този начин тя се родее с редица други техни проекти за театри из цяла Европа. В техническо и противопожарно отношение тези сгради са на най-високо ниво за своето време. Именно те въвеждат широко разпространения впоследствие тристепенен възходящ театрален силует, съставен от сравнително по-ниска част на фоайетата, следвана от обема зрителната зала и извисяващата се сценична кутия [вж. статии на Марчелла Щерн и Дитер Клайн,
- В: www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf , с. 28-31].

Част от историята на проектиране и изграждане на сградата на Народния театър бе проследена от изследователски екип върху австрийските архитектурни влияния в София през периода 1997-2000 г.

Своята страст към театъра и операта Фердинанд Сакскобурготски изгражда още във Виена. „Незаличим спомен от юношеските му години оставят в душата му едно гала представление на операта „Аида” във Виена, която дирижира самият Джузепе Верди, и постановката на „Парсифал” в Байройт под ръководството на Рихард Вагнер.” 
Това негово пристрастие не угасва и след идването му в България, напротив – „Всяка година, доколкото му позволяват обстоятелствата, той пътува до Байройт и счита това пътуване като поклонничество във фестивалния театър, който не назовава другояче освен „,храма”, където през определен период от време в живота си заема винаги едно и също място на първия ред в партера”.
[Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31].

Още през 1890-91 г. проект за театър в столицата е поръчан на спечелилия международен конкурс за Софийски минерални бани (1889) архитект от Виена Emil von Foerster (1838-1909). Незадоволителният резултат налага допълнителен тесен конкурс межу архитектурната фирма “Ferdinand Fellner & Hermann Helmer” от Виена и проф. арх.  Antonin Balsanek (1865-1921) – автор на Белведере (1897) и на Общинския дом (1903-12) в Прага. 
През декември 1903 г. представителят на спечелилата виенска фирма Hermann Helmer (1849-1919) пристига в София за оглед на мястото и през май 1904 г. донася лично завършения проект [Койчев, П.].

Процесът на строителството (1904-06) се следи отблизо лично от Фердинанд I. За това свидетелства и една телеграма на министър Иван Шишманов до пребиваващия в Евксиноград владетел. [Телеграма № 96: ЦДА, ф. 3к, оп. 8, а.е. 560, л. 20-23].         
„Евксиноград на 14/6 (?1904), Негово Царско Височество.
Архитект Хелмер е изменил значително фасадата на театралната сграда, което е дало повод на Специалната комисия да протестира и да иска едно голямо приближение към първоначалния план.

Като знаех колко Господарят се интересува за новия културен институт, като вземах от друга страна предвид, че Министерският съвет е разрешил да се сключи контракт с Хелмера само въз основа на премирания план, позволих си да изпратя на Ваше Царско Височество всичките три плана, първоначалният с измененията, ако има възражения, и дадете своето мнение върху тяхната стойност [...] Като искам прошка за бързината, която се налагаше от предстоящата дата за обявяване на търгове, съм на Ваше Царско Височество най-дълбоко предан.”

Сградата е завършена през 1906 г. и тържествено открита прз януари 1907 г.

С близостта си до княжеския дворец и редица обществени учреждения, тя оформя един представителен център, сред който доминира със своя силует и богата барокова пластична украса.
Значението, отдавано на театралната институция и нейното здание, се потвърждава както от отделените инвестиции за неговото строителство, така и от привличането на най-престижни фирми за оборудването и декорирането му. Всеобщо е признанието, че това е най-европейската сграда на София – „храмът”в културната мисия на Фердинанд I.

Но днешното здание на Народния театър в София е съхранило твърде малко от оригинала на Фелнер и Хелмер.

Както е известно, през 1923 г. сградата на театъра е разрушена от пожар.
За повторно изграждане на театъра е поканен архитектът от Мюнхен и професор в Дрезденската политехника Мартин Дюлфер. Неговият проект предвижда значително разрастване на сценичната и административната част откъм ул. "Г. Бенковски", но вече с ново декоративно оформление и покритие, както и с противопожарна желязна завеса между сцената и зрителната зала.
От първоначалния облик на сградата в проекта на Фелнер и Хелмер се възстановява само входната част с характерните портик, фронтон и надстройки.

След пораженията от бомбардировките през 1944 г. сградата на театъра е възстановена във вида й след 1923-28 г.
Следваща реконструкция на театъра през 1970-те години възобновява върху новия обем на сценичната част бароковия купол както е бил в проекта на Фелнер и Хелмер като по този начин заличава част от работата на Мартин Дюлфер.

Извори:
Пенчо Койчев, "„Народният театъръ в София”. 
– В: Списание на БИАД, 11-12 (1905), с. 109-117;
Марчелла Щерн, "Архитект Фердинанд Фелнер", "Архитект Херман Готлиб Хелмер";
Дитер Клайн, "Архитектите на софийския Народен театър Фелнер & Хелмер";
- В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ век, http://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf (1998), с. 28-31;
Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31;
 Петър Йокимов, Любинка Стоилова, "Водещи архитектурни личности на независима България" (доклад, изнесен на научната конференция "Епохата на Цар Фердинанд I" - част І
Евксиноград, 14.06.2008 г. , публикуван в сборника от конференцията, с. 75-82;
http://sofiazanas.blogspot.bg/p/blog-page.html (2008);
https://www.academia.edu/13840746/_Водещи_архитектурни_личности_на_независима_България_.



Още за историята на Националния театър може да се прочете и на:
http://lovetheater.bg/dnes-se-navarshvat-110-g-ot-otkrivaneto-na-sgradata-na-naroden-teatar-11401/ ;
http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/item/406-110--години-от-откриване-на-сградата-на-народния-театър-„иван-вазов” (2016).