Ратифицирана с Указ
№ 154 на Президиума на Народното събрание от 26.05.1956 г. - Изв., бр. 44 от
1.05.1956 г. В сила за България от 7.11.1956 г.,
Обн. ДВ. бр.24 от 24 Март 1959г.
|
Всяка от страните
участнички се ангажира:
i. да се стреми към
съвместяване и съчетаване на изискванията съответно на археологията и
устройствените дейности, като гарантира, че археолозите участват във:
а. политиката на
планиране, чиято цел е да се осигурят балансирани стратегии за опазване,
консервация и утвърждаване на обекти от археологически интерес;
б. различните етапи
на градоустройството и териториалното планиране;
ii. да гарантира, че
археолозите и специалистите по градоустройство и териториално планиране
системно се консултират, за да осигурят:
а. промени на
градоустройствените и териториалните планове, за които съществува вероятност
да се отразят неблагоприятно върху археологическото наследство;
б. достатъчно време
и средства за подходящи научни изследвания на обекта и за публикуване на
направените открития и изводи;
iii. да гарантира,
че оценките за въздействието върху околната среда и последвалите от тях
решения изцяло отчитат археологическите обекти и заобикалящата ги среда;
iv. да предвижда при
откриване на елементи на археологическото наследство по време на строителни
или благоустройствени работи тяхната консервация по възможност на място;
v. да гарантира, че отварянето
на археологическите обекти за обществеността и по-специално изграждането на
конструкции за приемане на голям брой посетители няма да има неблагоприятно
въздействие върху археологическия и научния характер на обектите и
заобикалящата ги среда.
|
неделя, 29 май 2016 г.
Международни конвенции за културното наследство, ратифицирани от Република България
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар