В деня на Св. Александър Невски - за храм-паметника и площада "Св. Ал. Невски" в София

На празника на Св. Александър Невски - 23 ноември, съвсем естестевно България си припомня кога и как се е определило да се издигне мемориален храм в памет на националното Освобождение, чийто патрон да бъде този светец.
Този въпрос много се коментира, особено през последните години. Припомнят се събитията, поради които храмът е преименуван за кратко на "Св.Св.Кирил и Методий" (1915 г.). Често се спори кой патрон е по-достоен за тази българска светиня. Няма да преразказвам поредицата от събития.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Александър_Невски_(София)

  

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aleksandar-nevski15.jpg

Неотменим факт обаче остава, че храм-паметникът "Св. Александър Невски" е съграден по решение на Учредителното събрание във Велико Търново - 1879 г., след възторжена прокламация на българския Княз Александър I, с волни пожертвования на българския народ, и със средства на българското правителство под личната егида на Фердинанд I с амбицията да бъде най-импозантна по своята пищност православна катедрала на Балканите. 

Неотменим факт е, че бидейки издигната в най-високата част на историческия център, със своя обем тя и днес доминира в силуета на столицата София, а позлатените й куполи са неизменен  маркер в панорамата на града.
Интериорът на кръстокуполното пространство е не-помалко въздействащ - като градация на извисяващите духа структурни елементи, като безмерно по своето майсторство скулптурно и живописно разнообразие, като завихряща алюзия за тайнственост и вечност, изваяна чрез акустиката и струящата от висините светлина. 
Майсторски е напипано и решението на околното овално площадно оформление, което допълнително подчертава храма като мощен локомотив на вярата, потеглил устремно народа към собственото му национално възвисяване. 

Изграден в периода 1896-1912 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев, осветен едва през 1924 г., храм-паметник "Св. Александър Невски" е обявен за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник на културата от национално значение (в. "Известия", бр. 73 от 1955 г.).   
Днес той функционира като патриаршеска катедрала и пространствен акцент в духовния център на града. 

В плановете на Столичната община през последното десетилетие е залегнало намерението околният площад да бъде реконструиран със средства по програми на ЕК. 
След приемането на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (2012) бе изработено задание (2013 г.) и бе проведен архитектурен конкурс (2014 г., 1ва награда - арх. студио А.Д.А. с ръководител арх. Иво Пантелеев). След обществени обсъждания спечелилият проект се преработва за да отговори на изискванията на администрацията и на столичната общественост за представителност и естетическо единство (2018-2020).
Настоява се да се запазят паважните настилки, обявени за културна ценност, да се съгласуват осветителните тела, както и прецизират всички други елементи на градското обзавеждане.

Пропуска се обаче един много съществен момент, а именно, че
преди да се прави каквато и да било реконструкция на площада,
би било добре да се реконструира самата сграда на храм-паметника "Св. Ал. Невски".

През 2013 г. Зам. министър на културата Мила Сантова в служебния кабинет на Марин Райков разпореди проверка на недвижимите културни ценности от национално значение на територията на София.

Двама експерти (арх. Г. Иванчева и д-р арх. Л. Стоилова) от тогавашния Музей за история на София (дн. Регионален исторически музей) бяха натоварени да направят оглед на всички обекти, включително и и на "Св. Ал. Невски". 

Ето какво бе установено за храма:

Има хоризонтални пукнатини по сводовете в южния и северния кораби и по арките между главния купол и полукуполите.

Установява се голяма пукнатина в западния полукупол, в притвора над главния вход, в свода на южния страничен кораб и в тавана на южния олтар.

Най-тежко е състоянието на стенописите в южния кораб и западната част на наоса. Стенописите са увредени от стари и нови натичания от покрива през прозорците на барабаните на главния купол и полукуполите.

Увредени от течовете са стенописите в централния и страничните кораби. наблюдава се конденз в долните части на всички стенописи на границата с мраморните цокли. 
В подовата фигурална мраморна настилка са увредени голям брой отделни елементи. 
Фугите между каменните блокове на стълбите на запад към църквата и към криптата са се отворили и през тях прониква влага, която се просмуква по таваните и стените на помещенията под тях. 
Барбаканите, отвеждащи водите от покрива на откритата нартика се изливат направо върху площадката пред главния вход на запад, с което допринасят допълнително за отваряне на фугите между каменните блокове и подкопаване на централната стълба.

Покривната отводнителна система от улуци и водосточни тръби се нуждае от спешно почистване,  ремонт и заустване в уличната канализация. Металните капаци на ревизионните шахти при водосточните тръби са откраднати.
Оригиналната метална решетка пред служебния вход при олтара на изток е открадната. 
Проблеми при отводняването в северната част на сградата са настъпили поради некачествено изпълнение на допълнително издградената рампа за достъп на хора в неравностойно положение. Нейната облицовка е също частично изпадала.

Положението в криптата, където се съхраняват изключително ценни икони, е плачевно:

Силно навлажнени и мухлясали външни стени. Течове по стените и таваните на помещенията за публичен достъп и особено много – в тоалетните и складовете под олтара на изток и в помещението южно от главния вход. 
Макар леки, има увреждания и по мраморната подова настилка.

Общото заключение за състоянието на сградата бе за
тежки конструктивни проблеми и
видима загуба на автентичност на стенописите в интериора.

Докато траеше проверката на недвижимите културни ценности, времето на служебния кабинет изтече. Обиколката по обектите бе прекратена. Последвалото редовно правителство на Орешарски не я поднови, нито бяхме известени за някакви подобрения на недвижимите културни ценности. Като служители на музея бяхме натоварени с други спешни задачи.

Още тогава - през 2013 г. - бе започнало събирането на дарения за ремонта на "Св. Ал. Невски". Доста много се изписа за най-голямото в историята на храма дарение от 35 700 лв от бедния дядо Добри (1914-2018) от с. Байлово [https://bg.wikipedia.org/wiki/Дядо_Добри].

През изминалите седем години, не се чу да е осъществено поне аварийно укрепване на пукнатините по сводовете на храма.
Отговорностите за поддръжката на сградата са разпределени между столичната администрация, централната държавна власт в лицето на Министерство на културата и Светия синод.

Днес закономерно изниква въпросът:
Каква ще бъде съдбата на обновения площад "Св. Александър Невски",
ако крайно наложителното конструктивно укрепване на храма "Св. Александър Невски" 
започне след  реконструкцията на площада?

Каква !? Не е трудно да си представим.

Л.С.

Още снимки на:
https://bulgariatravel.org/храм-паметник-свети-александър-невс/