"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 3

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР,
2 декември 2007 г.
Събеседници: Проф. дан арх. Тодор Кръстев , Арх. Павел Попов - изключително популярно име на автор със силна обществена позиция по отношение опазване на природното и културно наследство. Автор на безброй много статии, които се четат с огромен интерес от широка публика. Попов е преподавател в УАСГ, катедра “История и теория на архитектурата”, заемал е ръководни длъжности към КАБ, САБ, бивш общински съветник. Последна издадена книга “Композицията като абстракция”.


В. Върбанова: Темата за историческите градски части на София остава актуална. Аз бих искала да се обърна сега към проф. Тодор Кръстев.
Проф. Кръстев, Вие сте участник във вече действащия Общ устройствен план на София, дори Вие бяхте ръководител на екипа към система "Културно-историческо наследство".
В тази връзка, бихте ли разказали на слушателите каква точно е стойността на защитената територия в началото на историческото направление “Цар Освободител”, където се намира комплексът “България”, и.... двата въпроса ще ги слея, защото Вие ще ми дадете един отговор.
Вие, като международен експерт към Комисията за световно наследство, правещ оценка на номинирани исторически градове, какви са шансовете на София да бъде част от световното културно наследство?
Т. Кръстев: Благодаря. Както казах преди малко, опазването и развитието - са две страни на едно цяло, когато се говори за културно наследство.
В Общия устройствен план на София, който работихме заедно Валя, културното наследство се разглежда като ценност - от една страна, която трябва да се опазва със специфични правила и норми, но също така и като ресурс за устойчиво развитие.
Ако това се постигне в софийския център, според мен той има реални шансове да кандидатства успешно за включване в листата на световното наследство, тъй като представлява една ценност с една извънредно интересна стратификация на исторически пластове от различни епохи. А хотел “България” е представител на един от тези пластове. И хотел “България” е в центъра на зоната, предложена от Общиа устроъствен план за номинация – т.е. той ще стане част от културното наследство.
И понеже говорим за ценности в момента, за културна стойност - аз казах преди малко, че развитието на културното наследство не трябва да е в противоречие с обществения интерес, в смисъл, че не трябва да застрашава културните стойности на паметника. Според мен, оттук трябва да се започне разговорът - въобще за проблема “България”.

Защото, можем да зададем въпроса: “Кои са тези стойности в ансамбъла”България”?
Първата ценност – това според мене е цялостният образ, духът на ансамбъла.
Ние бяхме последният випуск на проф. Белковски. Малко след това той загина в катастрофа, както знаем. Накрая, преди да се разделим, той сподели с нас своето архитектурно верую. Сега го възприемам нещо като завещание. Той каза, че вярва в нормалната архитектура - тази, която не се натрапва, която е дискретна, която е вписана в контекста. Той казваше: “Когато не чувстваш сърцето си, значи то е нормално. Когато започнеш да го усещаш, значи има някакъв проблем”.
Хотел “България” отразява точно тази философия. Забележете как сградата дискретно се включва в ансамбъла по “Цар Освободител”, за да изтъкне купола на сградата на Фингов, което е основният акцент. Една пълна хармония със средата, една нормална архитектура. За мен това е първата ценност на хотела.

Сега, визуализацията, която възбуди духовете, която беше публикувана в медиите за предстоящите намерения, е в принципно противоречие с тази философия. Сградата там се натрапва; тя се самоизтъква. Тя е помпозна, претенциозна; конкурира купола с един още по-висок купол. За Белковски това не би била нормална архитектура, т.е. това не би трябвало да се третира като възможна насока, а по-скоро като невъзможна насока за развитие на нещата.
Втората ценност е, че хотел “България” е автентичен представител на софийския модернизъм от началото на века, т. е. това е един важен исторически пласт на София.
А един град трябва да пази своите исторически пластове. Както казах, номинацията за световно наследство се базира върху тази особеност на софийския център, че той представлява сложно напластяване на различни пластове. В това е неговото богатство, разнообразие, дълбочина, Това е неговото развитие във времето.
Затова е изключено – пак се връщам на тази визуализация - един стил да се подменя с друг - бил той историцизъм, сецесион, класицизъм и т.н. Не бива да се фалшифицира процеса на развитие, както е случаят с това предложение.

Третата ценност – ансамбълът представлява един уникален функционален комплекс от няколко функции. – хотел, ресторант, кафе-сладкарница, зала “България”. Този комплекс е удивително решен от тандема ‘Белковски–Данчов’ – с един прекрасен вътрешен баланс.
Това е една модерна концепция – сега си давам сметка, за консолидация и интеграция на функциите, която е реализирана в началото на миналия век. Затова не бива трябва този баланс да бъде нарушаван, да се премахват основни функции и да се запазват само отделни фрагменти – овалната стълба, червеният салон, кафе-сладкарница и прочее като се загуби по този начин цялото. При това, всяка функция е част от културната стойност. Затова е изключено един стил да се подменя с друг
Ансамбълът не бива да се разглежда като анонимна търговска площ, която може да се дели както се намери за добре, а като хармоничен организъм. При това, всяка функция е един вид наследство - част от софийската митология, не може този комплекс да бъде един вид осакатен в този смисъл.

И накрая, мисля, че хотел “България” е един вид исторически паметник, в смисъл че той е свързан с паметта на София, с едни реални исторически личностни съдби, които са свързани с този обект.
Затова не мога да си представя, че ансамбълът може да бъде разрушен, за да бъдат примерно построени подземни гаражи; след това отново да бъде преизграден по модела на хотел “Москва” в Москва, да речем. Това би било непоносимо за софиянци – едно, бих казал, неуважение към историческата ценност на паметника., т.е. всяка концепция, която се базира за развитие на нещата, би трябвало да изхожда от тази базисна оценка на.културните стойности на обекта. И оттук нататък можем да говорим за развитие.

В. Върбанова: Арх. Павел Попов, Вие искате да допълните нещо?
П. Попов: Да, благодаря. Аз се боя, че ние ще се отклоним от възможните ползи и плюсове на нашето предаване. Затова, бих искал да внеса повече информация, за да може обществото да си изгради по-ясна представа, отколкото има към момента.
Вероятно слушателят остава с впечатление, че ние не знаем за какво спорим, защото изглеждат напълно разумни и легитимни както доводите да се обновява един хотел и неговите контактни и принадлежни зали, както и да се запази и целостта и стойността на обекта такъв, какъвто е.
И понеже тези две становища се разминават всъщност, а не се сблъскват, аз ще се опитам да поставя основата на един ползотворен сблъсък, именно по следния начин:
Ако разгледаме не в период от няколко месеца какво става с “България”, а в по-далечна перспектива, първо трябва да кажем, че през 1946 г. държавата е конфискувала, всъщност приватизирала, нещо, което не е нейно, а е на Чиновническо застрахователно и спестовно дружество.
Когато нещата се промениха след 50 години и дойде времето да се реституират имоти, държавата не реституира този имот на старите собственици, а постъпи с него другояче - как точно не е много ясно, но сега ние, тъй като има представители на собственика, можем да изясним този въпрос.
С други думи, когато ставаше дума за това дали първо реституция, а после приватизация, се каза, че първо ще има реституция и после приватизация, защото така е справедливо. С въпросния скъпоценен комплекс, обаче, държавата не постъпи така. Не го реституира на Чиновнически профсъюз, нито на Спестовна каса, а го реституира на собственици, които за известен период аз не знам кои са.
Но така или иначе, през 1992 г. по възлагане на виенската фирма “Рьогнер” виенски архитекти правят проект за преустройство и още тогава е съвсем ясно, че която и да е фирма, който и да е проектант не може да почне да го работи без точни чертежи. Точни чертежи на комплекса би трябвало да има най-много на три места – това е НИПК, това е Общината и това са наследниците на проектантите.
България е малка страна Ако “Рьогнер” беше възложил заснимане, щеше да се знае. В България няма повече от 10 души, които могат да направят подходящо заснимане на именно тази сграда. Заснимане тогава не е правено. Значи, или Общината, или НИПК, или наследниците, или и трите институции, са знаели през 1992 г. прекрасно, че там нещо ще се промени.
Това, което проектантите на Рьогнер са променили, е малко. Част от стаите от единични стават двойни, т.е. избиват се едни междинни стени не във всички стаи, и намесите са козметични. По някакви причини точно тази реконструкция не е била осъществена или не е била осъществена в обема, в който е проектирана.
През 1998 г. вече Мултигруп възлага на български колектив поредното преустройство, да го проектира. Тука вече нещата са доста по-сериозни, защото се появява ново хотелско тяло, каквото австрийците нямат; появява се върху лятната градина фитнес център, каквото австрийският проект няма и особено сръчно и просто възхитително, повечето стаи от три стават две, което технически е доста трудно.
Сега тука е моментът да обясня на публиката за какво всъщност става дума. Ако иска един хотел да печели добре, той трябва да е от висока категория. За да е от висока категория, трябва стаите да му са широки, да не падат под определена квадратура, баните – също, и да има паркоместа достатъчно.
Това без генерални преустройства не може да стане. И ако аз съм отегчил малко слушателя, предлагам да чуем музика, а след това ще продължа докъдето стигна.
В. Върбанова: Само искам тука да се впиша малко за секунда след разговора с проф. Кръстев относно зала “България”. Действително тя се води в рамките на комплекса архитектурен паметник. Но тя има изключителна историческа стойност, поради това, че на нейната сцена е имало световни величини; световни величини са участвали. Така че, тя не може да излезе, независимо че говорим за хотела “България”, не може да излезе извън контекста.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 4

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: Павел Попов, Недялка Сандалска, Владимир Гаджев

В. Върбанова: Аз бих искала да продължа разговора с арх. Павел Попов, защото той много трайно вече се вписа в темата. Първо, поздравления за Вашата нова книга Композицията като абстракция. Вие преподавате в тази катедра “История и теория на архитектурата” в Университета за архитектура, строителство и градоустройство един от най-важните предмети за архитектите “Въведение в архитектурата. Изразни средства”.
Преди малко, преди проф. Кръстев да се включи, аз си мислех да Ви задам въпроса как ще коментирате тази инвестиционна инициатива на базата на ескизната скица. Вече няма да го направя, защото го чухме в ефир от проф. Кръстев.
В. Гаджев: Ще добавя и нещо друго, защото в интернет се появи и една втора скица И там не е само с една кула, която репликира несполучливо ... Тази, например, има и още една ...
В. Върбанова: Аз бих се радвала ако това вече е в миналото и повече не ни се налага да говорим за него....
Н. Сандалска: Да.
В. Върбанова: Но, арх. Попов, да си представим ситуацията, че вие сте един бъдещ проектант .. много абстрактно - както композицията като абстракция, така и тази постановка
Сега, ясно е, че арх. Рьогнер ли казахте?
П. Попов: Не, Рьогнер е собственик.
В. Върбанова: Някакъв архитект. Аз лично не знам кой е той, но се вижда какво е направил, т.е. той не е работил с нормативната уредба, която пак казвам, е много конкретна за паметници на културата.
Сега Вие започвате да проектирате в ефир - първо на ниво градоустройство, след като има такива вече възлагания. Какво точно Вие ще застроите там? Но, много Ви моля изхождайте от Наредба No. 4, в която има глава ХХІІІ “Специално проектиране” в областта на паметниците на културата, т. е. – много описателно, в съответствие с културно-историческата му стойност, как ще смените примерно дори във варианти, функциите на хотела, което вероятно е допустимо, но доколко ще уплътнявате. И много Ви моля да впишете гаражите от 6600 кв. м., като изхождате от това, че самият квартал 482 е 8 дка. И не забравяйте на последно место присъствието на археологията, която неизбежно ще Ви се появи. Защото това е една о охранителните зони на резервата “Сердика-Средец”.
Заповядайте, проектирайте на воля.
П. Попов: Благодаря. Благодаря за шанса.
Няма да го направя, едно - защото да се проектира в ефир е лош тон и второ - защото Венецианската харта не ми позволява. Но така или иначе, като съм казал “а”, ще кажа и “б”. Ще се върна след това на възможните изходи от положението, или поне на техните морални измерения.
А за това, което ме питате, вероятно е уместно да кажа първо, че проектантът от Виена се казва “Вайзер и партньори”. Неговите хора не правят гаражи, или поне доколкото аз знам, не правят гаражи, просто защото е безсмислено. Каквото и да правят, на територията на хотела, те не могат да достигнат до бройката, която по закон се иска.
С други думи, много е важно да се знае че интересът на собственика би бил комплексът да е по-богат, по-скъп, с по-скъпи легла, по-многофункционален. Дето се казва, там концертната зала му е подарък, защото всеки хотел иска да има концертна и конгресна зала, ако може, и те да работят ам блок.
Това е абсолютно сигурно. И съвсем сигурно е, че интересът на собственика е да ползва и колкото може по-успешно да ползва тази сграда. Ако може да извлече дивидент от нейната висока културна стойност, от нейната стара слава, от обичта на населението към залата и хотела, ще го направи. Въпросът е дали може и на каква цена.

Съвсем ясно е, че 82 млн. лв. – аз за толкова си спомням, не както каза г-жа Стоилова седемесет и няколко, а 82 млн. лв. - това са много пари. Това са много пари и ясно е, че зад тях стоят едни много сериозни преустройства. Само че, ако ние искаме да се подчиним на правилата за паметник от този род, по-скоро 8,200,000 са прекрасни пари за една цялостна реставрация и добра поддръжка.
Ще кажете вие: “Какво да правим като хората не щат да влязат в стая 3 метра и по-малко широка?”, защото 3,10 м е оста на старата стая, искат широка стая, за да гледат телевизия. Няма дистанция за телевизор в старите стаи на “България”. Няма и вани в половината от тези бани, защото там където са ваните в другата половина, има едни прекрасни шахти, които служат и досега почти климатизирайки с техника от 1930-те години тази сграда
Значи, ние трябва или да намерим платежоспособен клиент, който да ползва тази сграда при подходящи цени, които ще й гарантират да остане, или да се подчиним на волята на инвеститора.
Въпросът е: Как го правят по света?
Който е ходил в Европа, или поне е чел пътната карта на Европа, ще знае, че кръстовище No. 1 се намира до древния и славен град Аугсбург. Дали е така по заслуги или е случайно – няма значение. Въпросът е, че до това кръстовище има митница и хотел.
Този хотел е от епохата на Баухауз. Същият културен пласт, за който говорим във връзка с “България”. Какво е направено там – нищо. Всичко си седи както е, даже огледалата са старите, само че са преамлгамирани и столовете на Марсел Бройер до ден днешен седят. Само че, тази прекрасна стая - 4 м. широка за един човек и с прекрасните мебели от световни архитекти, е на цена наполовина по-ниска от най-жалкото таванче, ново мотелче в източната част на Германия. Защо е така – за да се отговори на платежоспособното търсене.
Всеки град, особено пък столица, има нужда от хотел, от общински хотел. Стефан Софиянски почна да строи такъв хотел до погребите. Изкара го на груб строеж и доколкото знам е една от най-опасните зони на София в момента. Там обитават едни от най-свирепите скитащи кучета. Но, така или иначе, хотел е хубаво да има Общината и хотел “България” с цялата си културна придобивка наоколо е прекрасно място за общински хотел.
Пита се: Държавата ще отговори ли на два много важни въпроса, на които е длъжна да отговори. Пита се: ако е продала за пари на Мултигруп или на друг собственик хотела – за колко пари. Ако не го е дала за пари, а го е предоставила за експлоатация под условия, какви са тези условия.
Значи, тия два документа би трябвало в нашия спор да са базата, на която може да се говори - Или собственикът го е платил за определени пари. И тогава може да се говори за обратно изкупуване, за влияние на деноминации, инфлации, ползване, щети и загуби, и придобивки, и да каже Общината: да, вие не можете или не искате да го ползвате при тия условия, ние можем и му пази културната стойност. Или се оказва, че той не е купен за пари, а е даден под условие, и тогава ще се види кой какви условия спазва.
Ако държавата не е спазила своите условия, цялото общество ще пие една студена вода, а ако собственикът е виновен, то тогава държавата ще си вземе хотела обратно. И тогава вече ще може да проектираме, защото ще има яснота на каква база ще стъпим.
В. Върбанова: Все пак аз не съм много доволна, защото Вие не казахте ще надстроявате ли хотела, ще застроявате ли лятната градина? И откъм ул. "Аксаков”, непосредствено до входа на зала “България”, ще строите ли нов обем?
П. Попов: Арх. Угринов е отговорил на този въпрос ясно и категорично, защото той знае правилата.
Той е казал: “Дума да не става! Няма да пипаме нищо”. Аз не искам да го повтарям. Но искам да кажа и още нещо.
Първо, че колегата Павел Иванов е прекрасен архитект. Като се разчу неговото име, аз отидох долу при тефтерите и видях, че той на четирите части история, включително българска история на архитектурата, има шестици. В нашата катедра по проектиране - шестици отгоре до долу. Значи, той е абсолютно наясно на какво посяга и защо го прави.
Истината е, че поне според мене, хотел “България” е много по-съвършена сграда от сградата на ДСК на Фингов.
Въпреки че Фингов е завършил кубето само година преди конкурса 1931 г., който е спечелил Белковски. Белковски просто е надминал съседа си, учителя си. Направил му е реверанс, минал е в друга епоха, но с по-добро, а не с по-лошо. И сега ние виждаме една реставрация на по-несъвършения стил върху нещо, което не е за пипане от всяка гледна точка. Той е ценен паметник на архитектурата – по-ценен от този, който имитира Павел Иванов - много пъти. А освен, че е и много по-голям и по-скъп.
И още нещо искам да кажа: Сградата на хотела и сградата на концертната зала “България” имат аналози в Германия. Има и хотели, и зали, които много приличат като тези. Само че, за разлика от цялото ни друго строителство, нашето е на равнището на онова. И тези грамадни многотонни витрини - още им работят електромоторите, могат да се свалят. И климатизация с водно оросяване хотелът има и сега, и тя работи, въпреки че е много стара.
Така че там, ако парите се дадат, за да се направи отново, което е веднъж направено прекрасно, от това по-добро няма да има.
Въпросът е че, Държава, Община, или Инвеститор, трябва да се разберат това чие е, и да направят възможното, за да се запази.
Н. Сандалска: Така, аз мисля, че тука е моментът да се включа, защото ми се струва, че не бива по този начин да се подхожда.
С цялото ми уважение към Вас, арх. Попов, но да се запалва сега една нова искра - мисля, че е безполезнено, защото .. Така, както сте си направили труда да проверите оценките на арх. Павел Иванов, което вече ми замирисва на една друга история отпреди 50 години, отпреди, пардон - 20 години, ми се струва, че би следвало да си направите труда да проверите именно статута по отношение собствеността на обекта, а не да се създават нали сега нови линии на дискусии за нещо, което не съществува.
П. Попов: Щях, щях, но държава и община използват една много смешна формула. Те казват “фирмена тайна”; не казват за какви пари става дума..
Н. Сандалска: Значи тук не става въпрос за фирмената тайна, а за парите, нали. Това не е фирмена тайна, а държавата е приватизирала този обект.
Значи, нито е подарен, нито е даден под условие. Дружеството, което е приватизирало този обект е “Балкантурист хотелс енд ризортс” - към времето така се наричаше. Така че ми се струва, че просто безсмислено се поставя един такъв въпрос. Значи, съвсем ясна, съвсем прозрачна приватизация има тука. Така че тука нямаме, ама никакъв, никакъв въпросителен знак - отникъде не може да се сложи.
Ако Вие искате да правите някаква реставрация на един обект по известни причини ... Сега вече аз си обяснявам етимологията на злото, защото през цялото време аз се чудех откъде идва това негативно отношение към едно добро намерение на инвеститора. Защото всеки инвеститор може, нали, да има някакви намерения. Но в един диалог тези намерения могат да бъдат сложени в правилната рамка. Нали. В нашия случай ние, за съжаление, нямаме такова нещо. И съжалявам, че трябва .... Аз най-малко исках да тръгнем към такъв диалог.
В нашия случай ..... И затова още веднъж искам да подчертая, че благодаря, че бях поканена тука... тъй като досега вие се събрахте, говорехте си сами.. Никога нямаше диалог, имаше един тежък монолог. Така че в този случай още веднъж благодаря, че съм тука и че имам възможност да отговоря...
А не да се създават отново въпросителни в главата на обществото дали този обект не е подарен от държавата на т. нар. лоша “Мултигруп”, нали, и така нататъка. Така че, в целия този контекст, аз искам просто да изкажа неодобрението си, че може да поставяте този въпрос въобще.
Собствеността е категорично ясна. Проблеми със собствеността няма и няма и откъде да дойдат, колкото и да ровите.
Но от друга страна, това което е много важно да се каже, че вие като специалисти трябва да направите ... аз мисля, че вече го казах няколко пъти.

Но това, което ме предизвиквате отново да говоря, е фактът, че може да си представите, че на това най-престижно място на София можем да направиме един ниско категориен, както вие го нарекохте – общински ... Значи, първо дайте да не смесваме. Едно е държавна собственост, друго е общинска собственост.
Понеже почнахте да говорите в началото за приватизация и за реституция ... Значи, искам да Ви кажа, че законът за приватизацията беше категорично ясен. Имаше запазени квоти за реституция, които, когато няма реституционни претенции, каквито няма и не може да има, и Вие много бързо можете да си отговорите защо. Включително има и доказано дали ДЗИ, или това ... понеже чиновническо дружество няма ... ДЗИ дали е обезщетявана, дали и как и какво въобще се е случило там, и защо също не може да бъде претендент за реституционни претенции, което и не го е и направила, разбра се .... Така че, тука по отношение на собствеността, аз мисля, ясно и категорично трябва да се знае, че няма никакви проблеми и каквото и да се опитва да се прави. Но да се смесва държавна с общинска собственост, това вече нали просто измина фантазията ми.

И ми се струва, че именно заради това можем да водим един много сериозен, много конструктивен диалог. Именно на това престижно място какво може да се направи. Защото, извинявайте, ние сме ХХІ век. В ХХІ век има съвсем определени изисквания за един високо категориен хотел.
И аз ще си позволя да цитирам арх. Шинков, който именно във Вашия Български архитект - информационен бюлетин от 21 ноември, много добре казва, че: “... отговорността се заключава не само в това да се каже “не”. Не “не”, а “как”. В противен случай не може да има реставрация и хотелът ще се превърне в най-луксозния приют в Европа за клошари и наркомани” - нещо, което казахте преди малко - “... Има и една неопровержима истина, доказана от хилядите случаи, когато при пълно запазване на сграда един реновиран, проектиран с много вкус и професионална вещина интериор определя нейната класа“.
Така че, аз мисля, че ние можем да говориме тука много конструктивно за това какво може да се направи на това място. Дали това може, защото нямаме възможност да спре автобус, нямаме възможност да спре кола. Вие знаете, че там категорично е забранено това.
Говоря за функция хотел, в която нали тука това може да бъде наистина един много високо престижен хотел, един много високо категориен ... Но затова и архитектите на Рьогнер, дори преди 10 години, че и повече, защото тяхният проект е от 1994-95-96 г. -
П. Попов: През 1992 година.
Н. Сандалска: 1992 г. – още по-добре. Виждате, че са направили от три стаи две.
П. Попов: А Рьогнер каква страна е? Те какви собственици са били и за колко време?
Н. Сандалска: Това не мога точно в момента да Ви кажа. Те са били в един joint venture (джоинт венчър/събирателно дружество) с дружеството Сердикон, което е било собственик на хотела. Така че, в този аспект, искам да Ви кажа, че не може да стане високо категориен хотел.
А да говориме за един общински нискокатегориен хотел на това място, аз мисля, че просто ще излеземе от този архитектурен ансамбъл със зала “България” и тази функция, която включително арх. Белковски на времето е мислил, когато го е проектирал – именно тази културна функция, тази атмосфера, която ние наистина искаме да възвърнеме и да направиме една пълна въстановка. Това е, това е реалността.
В. Върбанова: Аз лично отчитам като голям успех на това предаване “Културна рулетка”, че се изясни в какво се състои етимологията на злото, както каза г-жа Сандалска, а то е в това, че собственикът не е съзнавал, че притежава паметник на културата.
Н. Сандалска: А, не. Това не мога категорично да се съглася, г-жа Върбанова.
Значи, напълно - не само сме съзнавали, а сме знаели. Много Ви моля!
Значи, ние не сме неграмотни собственици. И затова не мога въобще да го приема това, което го казвате. Категорочно ..
В. Върбанова: Но не е съзнавал в цялата си сила.
Н. Сандалска: В цялата си сила, с цялата си познаване на законовата рамка. Това категорично го заявявам, много сериозно.
Значи, това мога да кажа, че етимологията на злото не в нашето незнание. Това категорично го заявявам много сериозно.
В. Гаджев: Вижте, извинете че Ви прекъсвам, но по принцип недоразумението се получи от една изтървана дума и оттам просто се навърза една цял верижен процес. Изтърваната дума беше “мол”. И оттук нататъка Не е редно аз да го казвам ...
Н. Сандалска: Точно така. Съгласна съм с Вас. Но думата не е изтървана от нас, дайте да се разбереме.
В. Гаджев: За съжаление, това го направиха медиите. Това го направиха нискоквалифицираните, инак ползващи се с голям престиж – привиден, които съвършено лекомислено почнаха да пускат разни неща.
И оттук нататъка, разбира се, се получи и допълнително разминаване ....
Извинете, че ще ви репликирам, но контекстът на това, което арх. Попов каза, беше малко по-различен. Той говореше за съотношението и за изясняването на взаимоотношението между обществения и частния интерес, включително и общинският. Това беше неговият контекст.
Тъй като, в крайна сметка тази Община най-после също трябва да вземе някакво отношение и към развитието на града. За съжаление, до този момент такова отношение не е имало.
Знам много примери, да не говорим за преди 9-ти Септември, когато просто има действащи инструменти - те съществуват и сега - при които Общината винаги е в състояние да ги приложи тези инструменти, за да защити интереса на града. В случая да кажем става въпрос за културната история на града и за туй, че този комплекс продължава да е функционален и то по един великолепен начин. Друг е въпросът, нали, за немарата последните две и половина години.
Н. Сандалска: Точно така. Съгласна съм с Вас, Общината има своето значение. Общината трябва да вземе отношение и тя е длъжна да вземе отношение по отношение на културното наследство на града ....
Но това, което направи г-н Попов, пардон арх. Попов, е смесването на държавна с общинска собственост. За това говоря аз.
Значи, просто това не може да се случи. Защото едното е държавна собственост, а другото е общинска собственост.
А че Общината трябва да каже “да”, че тя може да даде предписание: “Тука, в контекста на общия устройствен план ще бъде това и онова – да”.
В. Върбанова: Излизаме извън контекста на разговора ...

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 5

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: проф. дан арх. Тодор Кръстев, Недялка Сандалска, Владимир Гаджев, проф.д-р арх. Тодор Булев

В. Върбанова: Изхождайки от общоприетата постановка, че паметниците на културата винаги имат някакъв собственик, но от друга страна те принадлежат и на нацията, поради обществената си значимост и културно-историческа стойност, искам да се обърна към проф. Тодор Кръстев по тази тема:
Т. Кръстев: Вижте, според мен не бива разговорът в момента да заема насока по отношение на собствеността, т.е. кой е собственик, как е станал и придобил тази собственост и т. н. не защото това не е интересен проблем, но за този разговор е важно да се знае, че за опазването на културното наследство собствеността не е от особено значение. Който и да е собственикa, той трябва да спазва закона, конвенциите, културните стойности, за които споменах, без значение дали това е държавата, това е общината, това е Рьогнер, това е сегашният собственик и така нататък. Каквато и да е собствеността, балансът между частния и обществения интерес трябва да се спазва.
Сега, Г-жа Сандалска е права, когато казва, че не е достатъчно да кажеш “не”. Необходимо е да кажеш и все пак “как”, по каква методология, каква е насоката. И според мене, за да бъде по-конструктивен нашият разговор, би трябвало да говорим малко и на тази тема. Ще си позволя, след като казах кои са стойностите на обекта, които имат голямо значение за него, и за случая, и трябва да бъдат спазени, опазени и респектирани, при всички възможни собственици, според мен в няколко насоки може ансамбълът да се развива:
Първо, необходимо е едно връщане на някои изчезнали, поразени стойностите, например – атмосферата на бирхалето, което може би някои от вас си спомнят..
В. Гаджев: ... и да се отвори зазиданият вход, който е към залата ...
Н. Сандалска: ... това е, това е, което се иска да се направи ...
Т. Кръстев: ... т.е. някои пространства, които са провалени по-късно с един не достатъчно уместен дизайн – това едно.

Второ – съобразяване с някои нереализирани идеи на авторите, за които споменавате, Г-н Гаджев, – вход на залата откъм площада, или откъм Царя и т.н.
Трето, възможно е дозирано въвеждане на някои нови съвместими съвременни функции, но без това да нарушава автентичния функционален баланс, за който аз споменах; някакво хармонизиране на връзките с околната среда, която междувременно се е променила. Например, калканът към банката Paris Bas и т.н.

И последен въпрос, върху който искам да се спра, тъй като имаше тука един много интересен коментар на темата:
- повишаване на стандарта, пълна валоризация на пространствата, днес доста компрометирани; - най-внимателен подход към дизайна до последния детайл.
Напоследък четох в едно френско списание реклама за т. нар. дизайнерски хотели в Истанбул – перфектни като стил. И тук изниква въпросът въобще може ли изобщо на това място да се постигне един по-висок хотелски стандарт, понеже Вие споменахте, че това е трудно достижимо в момента, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт .
Сега, през последните години в света има един истински бум на т.нар. малки хотели в противовес на големите космополитни унифицирани хотелски комплекси и вериги, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт.
Аз съм разговарял с редица хотелски мениджъри на такива обекти, следя внимателно селекцията на стоте най-малки хотели в света. Сега те стават все по-привлекателни, тъй като са част от културното наследство – абсолютно интегрирани в контекста, съчетават автентичност и идентичност с един извънредно висок стандарт.
Павел преди малко каза, че изходно условие за да бъде висок стандартът е стаите да станат по-широки. Не бих се съгласил с това, защото не е необходимо тези хотели да следват стандартните нормативи. Те ще компенсират нарушаването на тия стандартни нормативи с други стойности, както в една Копривщица. Не можем да приемем, че може да се повиши стандарта – да се разширят улиците, да се направят широки паркинги и т. н. – елементи на съвременния стандарт, но Копривщица трябва да търси някакви други методи.

Според мен, именно в тази насока би била бъдещата голяма конкурентна сила на хотел “България” по отношение на серията от нови хотели като например Гранд-хотел “София”, “Хилтон”, новия хотел срещу НДК и т. н., които са наистина луксозни, но са лишени от памет и идентичност. Основата на една такава стратегия е в това, че в ХХІ век културното наследство ще има все по-голяма роля и привлекателност, и хотели, които са част от това наследство, ще стават все по-желани. Благодаря.

Н. Сандалска: И аз Ви благодаря.
В. Върбанова: Благодаря Ви, проф. Кръстев. Вие сте председател на Асоциация за културен туризъм. Именно един такъв обект е хотел “България”, комплексът “България” – обект на културния туризъм.
Аз съм Валентина Върбанова – днес в ролята на водещ на предаването “Културна рулетка”.
Имаме обаждания по телефона. За мен представлява интерес обаждането на г-н Стоевски – проектант, който задава един много .. така, генерален въпрос към г-жа Сандалска. Макар че частично вече тука се получиха отговори по тази тема, защо веднъж инвеститорът съобщава навсякъде в медиите своите инвестиционни намерения за “Гранд България” като ново строителство, а сега вече поема по друга посока.
Това ми напомня за отвореното писмо, наскоро публикувано в медиите на т. нар. Инициативен комитет на Гражданско движение в защита на паметниците, където те задават точно този въпрос: Дали на това место ще има ново строителство на местото на паметника или инвеститорът ще опазва този паметник.
Много накратко, г-жо Сандалска, защото Вие вече говорихте.
Н. Сандалска: С две думи отговарям. Да, вече говорихме по този въпрос: Прави се експертиза в момента; създава се един консултативен съвет. Вследствие на това ще излезе вече крайно становище дали трябва да се строи нещо ново или ще бъде направена реставрация с разширение. Това е засега моят отговор, който разбира се не е окончателен. Всичко зависи от специалистите.

В. Върбанова: Благодаря Ви и аз.

В. Върбанова: Ние обещахме на слушателите да се свържем с арх. Тодор Булев, който наскоро стана професор, за да ни разкаже накратко за срещата между инвеститорите на Гранд-хотел “България” и Съюза на българските архитекти.

Здравейте, арх. Булев.

Т. Булев: Здравейте! Благодаря за тази възможност да се включа в разговора.Всъщност, да премина директно към темата.Вижте, още в първия момент ние заявихме това желание за една среща с инвеститорите; “ние” – имам предвид Съюза на архитектите. Тази дискусия, която се предизвика, тя всъщност разкри за щастие една висока обществена чувствителност към темата, така че ние бяхме облекчени от гл. т. на това да говорим за комплексната ценност на сградата тогава, когато седнеме заедно ..... И всъщност задачите, които си поставихме бяха преди всичко, да се опитаме в този разговор да конкретизираме именно каква е тази ценност на сградата – нали понятието “паметник на културата” е юридически точно, но какво точно в случая се визира с това, че сградата има този статут и как да преминеме към нейното проектиране.Тука се отбеляза като много важно изясняването на едно отговарящо на случая планово задание за сградата, за нейното проектиране, за нейната трансформация, за нейната модернизация. Трябва да кажа, че тезата за една модернизация и евентуално смяна на предназначение на отделни елементи и евентуално някакво използване на териториални резерви в квартала .... това нещо се прие като една необходимост в случая. Но трябва да се види с какви количествени и качествени параметри да боравиме и най-вече кака да запазиме или даже да върнеме тази специфична автентичност и романтична атмосфера на този обект.

И трябва друго да подчертая, че ние в общи линии говорим за паметник на културата, но това е по същество един съвременен обект и в момента, така .., се движи една кампания за това и съвременни сгради след 40-та – 50-та година да се третират като паметници на културата.

И въпреки че чисто формално е ясно какво означава това, съдържателно не е много лесно да се премине към проектирането и модернизацията на такива сгради, така че те да запазят своята ценност на паметници. Но ние трябва да намериме такъв специфичен път за тези обекти, защото непрекъснато губиме обекти от новия период.Ето, тези дни беше взривен Щастливеца на Витоша; на морето изчезнаха характерни сгради на модерната архитектура.

Така че, в този дух протекоха нещата и ние изразихме едно желание и готовност на всички участници да се срещнеме в близките дни – вероятно вече и с участието на човека, който сега е ангажиран с проектирането, който се познава от нашите колеги – от арх. Чудомир Павлов, от Лозан Лозанов, тъй като той е кадър на “Софпроект”...Така че, има всички условия, според мене, този случай да прерасне в един модел за това как да се отнасяме към тези специфични обекти, какъв път да намериме за тяхното осъвременяване и как да се задоволяват проблемите ... така, изискванията на обществото, от страна и на инвеститора, и на проектантите.

В. Върбанова: Благодаря Ви, арх. Булев. Мисля, че наистина Съюзът на архитектите тука се е включил много ... така, на место и би бил много полезен в случая.

Т. Булев: Радвам се, че считате така. Всъщност, ние имахме желание точно, да играем такава роля – всъщност – да заемем това място, което считаме, че трябва ...

В. Върбанова: И това е местото на САБ-а, да. Благодаря Ви.