Показват се публикациите с етикет скандал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет скандал. Показване на всички публикации

вторник, 21 октомври 2008 г.

БГНЕС: Вандали посегнаха на Ивановските скални църкви

19.10.2008 22:41
Вандали посегнаха на Ивановските скални църкви. През нощта младежи си направили купон в средновековните църкви и разрушили ценни стенописи, съобщи БНТ.

Въпреки че скалният манастир е в списъка на световното и културно природно наследство след работно време той остава без охрана. Стойчо и Цанко – двама вандали с вкус. Избрали все пак паметник от изключително значение дори за света. Доста се изпотили, докато се изкачат до скрипторията. Тя е най-нависоко, няма стълби до нея. Търсили са явно запой с “егати гледката”. И сигурно е било “много кул”, защото са решили да увековечат имената си. До тези на средновековните граматици, посветили живота си на книгите и духовността.

Но на Стойчо и Цанко не им стигнало. Разбили катинара на “Затрупаната църква” и започнали да дълбаят. Меката варовикова скала лесно се поддава и на джобно ножче. Така че издълбали стенописите от 13 век с лекота. Изстъргали образа на цар Иван Асен – един от ктиторите на манастира. В Затрупаната църква обаче стенописите са малко, та се преместили в параклиса на Св. Архангел Михаил. И си дълбали на воля. Изчовъркали лицата на всички светци. А после Стойчо и Цанко се опитали да си направят собствена килия в скалата. Но изглежда просветлението от водката им свършило.

Д-р Коста Хаджиев – епиграф, БАН каза по скандалния случай: "Романтично е да преспиш в скалите с компания, но не е романтично да нанесеш щета в един исторически паметник." Александър Стойков – доктор по иконография реагира по-емоционално: "Ужасяващо е! Този наш манастир спокойно може да се конкурира с манастирите в Гърция. Тези фрезки са консервирани и след това унищожени."

Скалният манастир в каньона на река Русенски лом всеки ден се посещава от стотици туристи. И всеки музей в света би завидял на печалбата от билетите. Но явно е крайно недостатъчна, за да се наеме охрана. В църквата има само един уредник в работно време, който в пет врътва ключовете на няколко катинара. Нищо че храмът е под закрилата на ЮНЕСКО.


БГНЕС, снимка: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

петък, 17 октомври 2008 г.

Монитор: Махат книгите от площад “Славейков”

Сергиите с книги от централния столичен площад "Славейков" най-вероятно ще бъдат заменени с театрални и концертни сцени на открито. Превръщането на пъпа на София в културен център е само една от идеите за реконструкция на пазара. Тя беше обсъдена на заседание на архитектурната комисия на "Московска" 33 вчера.

Главният архитект на София Петър Диков да проучи и предложи различни варианти за преобразяване на площад "Славейков" по европейски модел, решиха общинарите от комисията с мотива, че сергиите грозят "сърцето" на града. Според съветника от ГЕРБ арх. Людмил Леонидов идеите за "преобличане" на пъпа на София могат да бъдат събрани до три месеца.

"Единият вариант е площад "Славейков" да бъде превърнат в театрален център, като за една от сцените се използват стълбите на Столичната библиотека.

Така там ще е удачно да се направи и Единен център за продажба на билети", коментира архитектът.

Според него другата възможност е под площада да се построят помещения за различни цели.

Гражданите на София да участват в конкурс и да дадат идеите си за "преобличане" на пъпа на София, предлага още арх. Людмил Леонидов.

Така можело да дойдат изключително оригинални предложения и "сърцето" на нашата столица да влезе в Топ 10 на най-нестандартни центрове в Европа.

Източник

четвъртък, 16 октомври 2008 г.

Новинар: Документи за съмнителни строежи в Бояна изчезват мистериозно

Сгради мастодонти масово нарушават закона, не спазват отстояния от улици


Огромен строителен мастодонт се вряза в ската на планината. Снимка Диана Милева

За този строеж на ул. 612 в Бояна общинските служители в район Витоша три седмици издирват документи. Снимка Диана Милева

Мащабното строителство на огромни сгради в доскоро привлекателния столичен подпланински квартал Бояна продължава да кипи. Граждани алармират, че отстоянията, заложени в законите – да се строи на три метра разстояние от комшиите и на пет метра от улиците, масово не се спазват. Не се спазват и плътността и интензивността на застрояване, т.е строи се много повече от заложеното в устройствения план. Канализациите пък „любезно” и съвсем по европейски екологично се извеждат директно върху уличните платна или в деретата, където да текат нечистотиите. През годините строителните безобразия са се вършили с благословията на главните архитекти на район Витоша. Всичко това обаче явно не притеснява служителите от общината в района, на чиято територия се намира кварталът. Нито пък онези от строителния надзор. В кметството, където се приемат и одобряват проектите за строителство и се издават визите за него, се оказа, че липсват цели папки с документи за някои мащабни обекти. Напоследък от това районно кметство бяха скоропостижно уволнени двама главни архитекти заради допуснати гафове от тях. Това са арх. Станоев и арх. Кючуков. Сега на този горещ стол вече седи дама – арх. Данка Василева. Тя обаче чистосърдечно призна, че не може да открие много важни документи в архива на ведомството по повод на

два съмнителни строителни обекта


за които "Новинар" разполага с информация, че не са спазени отстоянията и е нарушено правилото за предназначението по ОУП на града. Единият строеж се намира в УПИ VІ 699, кв.7 на жк ”Гърдова глава” и негов възложител е Георги Цеков, а другият се намира в УПИ 621, 639 и има строително разрешение от 6 юни 2006 година, е на „Уолтън Асошийтс-Еко”ООД с управител Пламен Стоев.
Съседи на Цеков се оплакват, че той не е спазил условията по норматив. В кметството обаче три седмици не успяха да открият документите на тази сграда. Главният архитект на район Витоша дори престана да си вдига телефона. Преди време самият Цеков гарантира пред "Новинар", че документите му са изрядни и няма извършено никакво нарушение. Теренът бил закупил срещу близо 1 млн. евро, а съседите му се жалвали, защото били "недобросъвестни и зложелателно настроени към него". Комшиите му обаче са категорични, че уличката им бива затваряна с позволения от кметството непрекъснато заради строителните дейности, че огромните машини калят и мърлят нонстоп района там и че отпадъците от обекта се изхвърлят и с дни не се почистват. Не става ясно как, след като в кметството на района не могат да намерят документите на този терен, издават разрешителни за затварянето на шосето и други дейности.
Новата главна архитектка Василева обаче успя да намери папката с документите за другия строеж, от който се жалват боянчани. Оказа се, че

протестите на гражданите са съвсем основателни

Разрешителното за строеж е издадено през 2006 година, впоследствие е издадена и втора виза за подземен трафопост. Подземният трафопост в случая включва пет подземни нива. Ограничени от забраната в Бояна да се строят високи сгради, собствениците все пак са намерили начин да построят желаните от тях етажи, само че за сметка на природата. Защото петте подземни етажа пробиват директно ската на планината. Самата архитект Василева признава, че сградата става "нещо огромно като застроен обем". Подземните пет етажа ще се използват за гаражи, сервизни помещения и складове. Те обаче нарушават изискванията за зелените площи в новия Общ устройствен план, според който под високите дървета в планината не може да има дълбоки подземни тунели, тъй като няма да има дълбочина за кореновата система на дърветата. Това в известна степен може да се ползва като ограничител за безумните разкопавания на планинските терени. Но само ако има добро желание от страна на контролните органи като районната Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), общината, строителния надзор и т.н. Въпросната сграда от южната си страна има вкопани пет нива, от кота нула има пет етажа нагоре плюс още два в покрива, общо това са 12 етажа в Бояна. А да дадеш

разрешение да се строят 12 етажа в Бояна си е безотговорност

Парадоксално в случая е, че въпросното огромно строителство се прави без дадена улица по проектите и като достъп се намира в един тупик. За непосветените експертите поясняват, че този строеж е бил захванат и позволен в задънена улица без улично-регулационна линия. А на съвсем разбираем и прост език – строи се в самия скат на планината. От югоизточната страна въпросната сграда пък е допуснато да влезе с коса засечка с 60-70 см в имота на комшията. Това веднага означава, че законите са сгазени, тъй като не е спазено регламентираното отстояние от три метра от имота на комшиите. Тъй като сградата се прави в терен без улична регулация пък, не може да се каже и че е спазен нормативът за петметрово отстояние от уличните платна. Освен това показателите за тази устройствена зона по ОУП са при плътност 30%, кинт единица, което означава, че общата застроена площ не трябва да надвишава площта на терена, кота корниз 10 метра и озеленяване от 60 на сто. Но издадената виза на обекта преди две години е при плътност 60 процента, т.е. два пъти повече, и кинт от 1,2.
Кметът на район Витоша Любен Петров любезно поясни, че за да се коригира подобна несправедливост, е нужно ощетените да пуснат жалби до неговата администрация. И той ще разпореди на своите служители от отдела по незаконно строителство проверка на всеки отделен случай. Служители правят разследвания дали строителството отговаря на одобрените проекти. Въпросните служители никак не са малко – има такъв специализиран отдел в самия район, а има и друго идентично звено към дирекция „Архитектура и градоустройство”. Какво прави тази армия от чиновници с бюджетни заплати се вижда и няма нужда от коментари. Пътят на жалбите обаче е една протяжна процедура, която в повечето случаи е и ялова, даже когато отива в съда. Защото почти няма случаи, в които маститите инвеститори да си прекроят сградите, твърдят посветени в този бизнес. За ощетените остава възможността да пият по една студена вода. Или да принудят администрацията и контролните органи да заработят по-добре и да не ядат грешно парите на данъкоплатците, като същевременно позволяват безнаказани действия за нарушителите. А в конкретните случаи и прекалено много работа не само за кмета Бойко Борисов и строителния надзор, но дори и за прокуратурата.


Източник

понеделник, 25 август 2008 г.

Евтини административни трикове за унищожаването на част от центъра на София

Разграждане на "Възраждане"

Част от собствениците на имоти в столичния район "Възраждане" са заплашени да се разделят с тях, ако влезе в сила новият устройствен план

Новият устройствен план за квартал "Възраждане"
Уголемяване

Автор: ДАГ
Ако не беше верен читател на Държавен вестник, и до ден днешен жителите на т.нар. Център-запад в София нямаше да знаят, че кварталът им е предвиден за тотално прекрояване. В началото на отпускарския месец август някъде между обявите за община Попово и община Аксаково е публикувано любопитно каре за столицата, от което се разбира, че има одобрен нов подробен устройствен план (ПУП) за район "Възраждане".
Така собствениците на петнайсетина стари частни жилищни сгради научиха, че ще се простят с имотите си в името на две нови улици със съмнителна необходимост (виж картата). Освен това планът предвижда други карета от централния район "Възраждане" да бъдат преобразени в площи за офиси и магазини. По-точно "сгради с многофункционално предназначение за обществено обслужващи дейности", което, преведено, означава, че там не може да има изцяло жилищни постройки.
Краят на романтичния период на тази централна част на столицата между булевардите "Мария Луиза", "Христо Ботев", "Александър Стамболийски", "Тодор Александров" и ул. "Пиротска" ще дойде и с построяването на няколко внушителни постройки, високи между 35 и 41 м (градски небостъргачи, записани в плана като "архитектурни акценти").
Според обнародвания в Държавен вестник документ на места плътността на застрояването ще бъде 100%, а в други минималният предвиден от плана процент за зелени площи е едва 15. Предвижда се още изграждането на двуетажни подземни гаражи във всички възможни вътрешноквартални пространства, както и подземни и наземни паркинги за около 3000 автомобила.
Ако всичко това се случи, стилът на известния арх. Торбов от началото на XX в. - автор на Халите и някои от сградите в района, ще бъде заменен от "прагматизма" на сегашния главен архитект на София Петър Диков.

Възраженията на жителите

Проектът за преустройство на центъра естествено не се харесва на повечето собственици в района. Логично най-недоволни са тези, на които предстои да се простят завинаги с имотите си. "В къщата ми е стоматологичната ми клиника, в която работят общо десет души", казва д-р Георги Манев. И добавя: "Какво ще правя, след като ми вземат имота? Както и да ме компенсират, няма да мога да създам отново клиниката." Шейсетгодишният собственик на кварталния ресторант "Трето полувреме" обяснява, че на тази възраст трудно би успял да започне наново бизнеса си. "Знаете ли колко пари и време коства да разработиш едно заведение", пита риторично той. Те заедно със собствениците на една от проектираните от арх. Торбов къщи са сред най-ощетените, защото на мястото на имотите им ще са двете нови улици. По думите им застрашените да останат без собствеността си заради отчуждаването в четирите квартала от двете страни на бул. "Тодор Александров" са около 250 души. Допълнителен проблем е, че част от хората, които притежават жилища в района, нямат собственост върху земята, на която са построени къщите им. Което означава, че при евентуално отчуждаване те нямат право на обезщетение.
Хората от "Възраждане" протестират и срещу предвиденото в плана обединяване на имотите им в един урегулиран парцел. (Става дума за изискване на Закона за устройство на територията (ЗУТ), според който парцел може да е само и единствено площ, която има минимум 18 м излаз на улица, затова е и изискването за окрупняване.) По този начин те се задължават да съобразяват евентуалното построяване на нова сграда върху парцела с останалите съседи. Ако един не се съгласи, никой не може да строи.
Освен начина, по който се случва всичко, сред най-спорните идеи е решението за прокарване на двете нови улици. Според Закона за устройство на територията изграждането на нови улици се налага само ако имотът няма лице (изход) към улица. Случаят обаче не е такъв, защото до всички сгради в квартала има достъп от няколко места. Затова заплашените с отчуждаване на имотите им подозират, че новоизградените улици ще обслужват само собствениците на новите имоти от първа линия с лице към бул. "Тодор Александров".
Жителите на квартала вече се организират, за да спрат приемането на новия устройствен план. Подобно на хората от столичния район "Младост", които се вдигнаха на бунт заради предвиденото в техния план застрояване на малкото останали зелени площи, те обмислят да направят същото. В община "Възраждане" са получени десетки възражения, като най-вероятно броят им драстично ще се увеличи до изтичането на крайния срок за внасянето им - 1 септември тази година. Тези обаче, които са в по-дълга отпуска, може и да пропуснат времето за възражения, което автоматично означава, че са съгласни с плана в този му вид.
"Всеки собственик има право да изрази своето недоволство, но такива планове се правят в името на публичния интерес, а не на частния", коментира главният архитект на София Петър Диков. "Липсата на градоустройствен план вече толкова години е причината да се чудим защо стана така, че сградите са набутани една в друга и защо няма тротоари и градинки. Този устройствен план се прави за центъра на една европейска столица, а не за имота "Х" или имота "У", или за виждането на техните собственици за развитие на града", добави той по повод възраженията.

Съмненията

"Съвсем наскоро започнахме реставрация на къщата", казва собственичката на една от засегнатите сгради, Наталия Бондаренко, чието семейство живее там от 60 години. Разказва, че "новината" какво им готви общината им дошла като гръм от ясно небе. Никой от съседите й не е бил уведомен кога и къде е имало задължителното в такива ситуации обществено обсъждане на идеята за създаването на новото сити.
През част от имота Бондаренко ще минава една от новите улици. Това, което остава встрани от нея, по думите й най-вероятно след като й бъде отчуждено, ще бъде препродадено на собственик на съседен терен уж с цел окрупняване. Така притежателите на имоти от първа линия ще бъдат облагодетелствани да разширяват терените си. Бондаренко смята, че това е "нова схема за присвояване на частни терени".
"На всеки документ широчината на новата улицата е различна. На чертежите е посочено, че тя ще е 9 м. Според специфичните правила - 12 м, а в обяснителните записки е посочено, че ще е 6 м плюс метър и половина тротоар", добавя тя. Арх. Диков обаче коментира, че тези улици са необходими, за да се обслужва градският център. "Ще направя всичко възможно този план да влезе в сила максимално скоро. В сегашния си вид тази част от града не може да остане, а и не вярвам някой освен пряко засегнатите да иска да остане", категоричен е Диков.

Какво следва

Макар и голяма част от собствениците на имоти и парцели в района наскоро да са разбрали за предстоящите промени, планът, който ги регулира, вече е пред вратите на последната инстанция. След изтичането на едномесечния срок за възражения подробният устройствен план ще бъде внесен и в Столичния общински съвет. Ако остане в сегашния си вид, имотите, предвидени за улици, ще бъдат отчуждени без право на обжалване. Като собствениците могат да спорят само за цената, по която им се заплаща собствеността, но не и за самия имот. До миналата година отчуждаването можеше да бъде оспорвано от притежателите на имота, но след приетите поправки в Закона за общинската собственост СОС на практика може да реши, че даден имот е от важно значение за изграждането на инфраструктурни обекти, и принудително да го придобие. Стойността на имота се определя от независим оценител на база на пазарната му стойност към момента. Но в повечето случаи в сумата не се включва и обезщетение за пропуснати ползи.
Ако новият устройствен план влезе в сила в сегашния си вид, почти е сигурно, че къщите, които са оцелели при бомбардировките над София по време на Втората световна война, ще бъдат разрушени сега.

Източник: "Капитал"
Погледнете също блога на Павел Янчев
Подпиши петицията!

Много хитро е това, да сложиш край на общественото обсъждане на такова генерално преустройство на центъра края на август. Ами те хората през август само това правят — бдят в държавен вестник да не би да се случи някоя простотия. Явно вече така ще трябва да правим. В август с лаптопите с WiFi и с абонамента за държавен вестник под мишница, че явно тогава общината ще ни радва с плановете си за генерално преустройство.

петък, 16 май 2008 г.

Отново натиск за затрояване около Руската църква



публикация във вестник Сити маркет, бр. 16 (215)/ 16-29.05. 2008


клик върху картинките за да се чете











Нека припомним и по-ранното развитие на събитията

Ну, градинка, погоди!
Москва поиска да построи офис-сграда зад Руската църква
Росен Босев - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490232

Петър Диков - главен архитект на София
Подписах на юнашко доверие като селски кмет
интервю на Яна Бодурова - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490260

ХРОНИКАТА
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_490258.jpg

неделя, 9 декември 2007 г.

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата")

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата"):

1. Тя (Залата, като част от общия комплекс и като целия комплекс)е паметник на няколко епохи- от 30-40-те години със завършек бомбардировки; 47-48 гг. с 2-годишния план за възстановавяне на народното стопанство и с извършеното все тогава възстановяване и на театър "Балкан" (където тогава играеше Операта), и на много сгради, засегнати отгоре от бомби; "социалистическото строителство" в "култов" стил, при което се изградиха Операта със Земеделския дом, възстановиха се много сгради и се построиха нови на мястото на развалини (например "Витоша" ъгъла "Патриарха", където после изровиха и мазето за кино "Витоша"), като тук да не забравим Ларгото; доизграждането на Центъра през 60-те със злополучната сграда-недоразумение на ъгъла "Бенковски" с "Аксаков". От там насам започват комплекси с нежни сменящи се имена, калищаци, мръсотия и затруднения, които се усещат апокалиптично сега. През целия този дълъг времеви отрязък Залата си играеше ролята безотказно. Само да си спомним стотиците предадени от нея по радиото концерти. Сега някой няма правата за това, уви, трябва да се ходи в командировки или на гости, за да се чуе какво се свири в четвъртаците.

2. Открай време имаше "топла връзка" с бул "Руски" (Царя), откъдето се влизаше в уникалната за ония времена заличка на "Студио "Музика". Не ми е известно кои са влизали през топлата връзка, но през януари '57 вратата беше разтворена и човек попадаше директно от булеварда на новогодишен младежки бал. Случи ми се.

3. Макар и поочукана и относително бедняшки поддържана отвътре, с построяването и използването на органа Залата си върна пълните възможности, за които е замислена. Освен звезди-диригенти, инструменталисти и певци, можеха да се изявяват и органистите. Имаме и такива, а и идват.

4. Залата създаваше единствената у нас столична концертна атмосфера, допълвана според случая от зала "Г. Кирков " (сега палената и опушвана зала "София" и Студио 1 на Радиото. Е, и Консерваторията е сходна, но е по-малка и някакси роднинско-комшийска е обстановката там.

5. В Залата посетителят срещаше или наблюдаваше колеги, роднини, приятели, артисти, писатели, поети, журналисти и кого ли не още от публичните личности, държавните ни глави, министри, патриарха, посланици, в последно време и малко песоглавци и все повече аристократично побелели старчески глави и старомодни костюми, колективни посещения, студентска клака, чужденци от всякакви страни. Влизайки в Залата човек се блъска с извинения и никой не го ругае, разпоредителките го поздравяват, намира във фоайето "Всеки четвъртък" на Табаков, преди това историята на Филхармонията от Васил Костов, среща митични личности като Карник Аджемян, професора на българските високоговорители Иван Вълчев или достолепния Димитър Попов, въобще не прилича на нищо на 3000 метра наоколо. Всички е естествено, автентично, наше и европейско едновременно. Могат да се видят и хубави и приятни момчета и момичета, дори и деца.

4. Ако нещо отвътре трябва, то е внимателно връщане на интериора към първоначалата истинска обстановка. Освен снимки, има и живи все още деятели, зрители или персонал на Залата. Допустим е и някакъв лукс, но в духа на реалното минало, материали и технологии. Да се закачат инструменти и други атрибути едва ли е нужно, освен ако не ги е имало в тридесетте години. Корнети, тромбони, бенджо и улични табели има във всяко "Happy". Обстановката и атмосферата трябва да останат "възвишено демократични" и "почтително свойски". Галерия от портрети на композитори и музиканти е идеалната украса, а не учудващи експозиции на езотерични и други теми с ограничена допирна площ с българската музика. Сега там е експонирана паневритмията. Може би по-добре е, да кажем, да има фотоси на "Полиритмия" и други формации, излизали на тамошната сцена, освен Филхармонията. Само, например, Оркестърът на Френското Радио с Андре Клюйтанс, свирещ химните на двете страни, е цяла сага от 1960 г.

5. Технически има пълна възможност за създаване на икономични откъм място технологични съоръжения,като климатизация и противопожарна защита, компютълни мрежи и други комуникации. При призната от експерти на Министерството на културата и застрахователя (ако има такъв) на обекта необходимост могат да се изградят системи за сигурност и сградна автоматизация (пожароизвестителна система, контрол на достъпа, алармена система, управление на енергопотреблението и други, или пък цялостна система за сградна автоматизация (Building Management System. Всичко това, съчетано със строителелен ремонт, може да измени в положителна посока функционалността и осигуреността на концертния комплекс, както и да се измени малко по обхват във възможна пространствена посока за повече удобство на музикантите, така, че да бъде осъвременен към сегашна дата и за едно-две десетилетия занапред.

6. Необходимо е генерално ремонтиране на строително-конструктивната част, реновиране на облицовки,тавани и други части на интериора - дотолкова, доколкото е необходимо, за да се придаде близък до първоначалния обик и да се скрият дразнещите допълнителни инсталации, кръпки и самодейни или икономично, на грозно решени подобрения, правени с годините. Например таванът на сградата над залата е празен и може да служи за нещо. Има място и за дребни "невидими" отдолу надстройки.

7. Едва ли трябва да гоним имперските интериори на Виена, Будапеща и други прочути концертни зали, дори на букурещкия Атенеум Ромън. Все пак Букурещ е Кючук Париж, когато софия е кално градче. Има и обратните примери за зали - функционално решени, по-семпли и съответстващи на съвремието, но достатъчно представителни или дори луксозни, например Еркеловия театър в Будапеща, подновеният Театро Реджо в Торино и сигурно още десетки в Европа.

8. Никой друг, освен Института за паметниците на културата, Министерството на културата, евентуално Съюзите на съответните творци, експертите по пожарна и обща безопасност и други компетентни и добронамерени физически и юридически лица не трябва да влияе върху близкото и далечно състояние, използване и поддържане на к.к. "България". На първо място тук пак трябва да бъдат ангажирани "чиновниците" - в най-добрия смисъл на думата: експерти, инспектори, шефове, изтъкнати специалисти. Ако някой от власт или пари имеющите иска да се включи, добре би бил дошъл с пари, властови ресурси и възможности за действие. Има прекрасни майстори, работници изпълнители и инженери, които ще изпълнят всички "прищевки" или "глезотии" с оглед на доброто и стабилно бъдеще на това национално достояние. Самото име на залата и комплекса е много задължаващо. Ако някоя фирма, която и да е, реши да дава, добре дошла е. Тук е мястото и на "подписка" на национално ниво, в смисъл акция за събиране на пари. В Musikverein Виена и Koncertgebaud Амстердам има списъци на спонсори, трайно изписани във фоайетата. Наред с по-неизвестни имена има гръмки названия и от Америка, и от другаде.

Относно хотела:
1. Би било добре да не се изменя основно функцията му. Някога е мислено концертиращите артисти да преминават от покоите си в репетиция или концерт. Чудесно е, поне за бележитите личности.

2. Само преди 10 години хотелът се използваше, бих казал, нормално и масово. Достатъчно беше телефонно запитване и следваше оправдан поради липса на места отказ или резервация с последващо използване на всички налични екстри, като паркиране отпред, суха храна на отлитащите рано сутрин,благопристоен и симпатичен персонал и т.н. Изпитал съм го в качеството си на най-обикновен и благодарен клиент. Сега би могло да се придаде повече блясък чрез лукс или функционалност, разбира се, със същите реновационни и инвестиционни дейности, както за концертния комплекс. Не би било лошо в хотел "България" да отсядат световни знаменитости при идване у нас (защо не и Бандерас)и да излизат направо на концерта или снимачната площадка, или държавници, които да отиват пеш до "Дондуков" 1 и 2 или до Народното събрание, а може и до БАН, ако са достатъчно учени. Ние, масовката, няма да се разсърдим за намаления брой места и високите цени.

3. Няма да бъде добре двата комплекса да се интегрират по какъвто и да е начин. Напротив, трябва да се осигури максимална независимост на използване на хотела и присъщите му заведения, заедно с Лятната градина, и на залите. Звукоизолация, взаимно съгласуване на мероприятия и текущи дейности ("всеки четвъртък"), търпимост от страна на търговците (бизнеса) и добросъвестност от страна на храма и други фактори могат да направят всички да бъде в ред и максимално благополучие. Стопаните или ползвателите(някоя си фирма, чиято цел и задачи са да печели пари и пак пари - от една страна, и Министерството на културата, чиято цел и изпълнявани задачи трябва да са свободни от бизнес-съображения, от друга страна)биха могли да живеят в естествена и жизнена симбиоза. Град София, който не е България, но е пръв в България, може да носи отговорността и гордостта да има тези два обекта на свое разположение и да се ползва от тях. Пожарникарят по образование и кмет по сегашно занятие Бойко Борисов може да има първа и много решаваща дума, а и да бъде почетен член на Обществото "Приятели на Софийската филхармония" или да се радва на уюта в кафенето откъм "Цар Осмободител", ако рече да релаксира. Общината не е далече, май е в същата РС "ПБЗН" (районна пожарна). Това би важало и за всеки друг кмет - адвокат, доктор или инженер.

4. Архитектурно не е добре да се надстроява спрямо съседните сгради. Един "шпил" е предостатъчен за тия декари в карето "Бенковски", "Аксаков", "Дякон Игнатий", "Царя".
В моя град Плевен действа вече 100 години писано или неписано правило - никоя сграда в центъра да не бъде по-висока от Мавзолея. Самият Мавзолей беше съсипан преди години с безсмислено преустройство на интериора. Скрити бяха хилядите кости, които гледахме с интерес и почитание като деца, премахнаха службите и изчезнаха черковните книги, които разгръщахме и никой свещеник не ни забраняваше,обезличи се интериорът. Градината наоколо изгуби вечерната си прелест за учениците, ръжда изяте портите, закопаха езерцата с рибки и течаща питейна вода. Но външният облик поне остана, вечният огън не е пришит, вписва се, поколения дечица се учат да духат свещите за рождения си ден на него до 17 часа, когато затварят портите.Стабилната му ограда (с изключение на портите) не е пострадала, за разлика от очупените щикове от оградата на Музей "Освобождението на Певен".

Нито читалищната сграда на запад, нито Сметната палата на изток, нито бившият партиен дом на мястото на градските тоалетни на северозапад, нито билдингите на юг, строени в момента, не са по-високи от кръста на Мавзолея.

Редно е булевардът, многократно възпят дори, да остане със силуета и лицето, което има, заедно и с жълтите павета, такъв, какъвто е успял да се съхрани през няколко режима и една война.

Хотел без паркинг не може, но подземен сигурно ще му дойде много откъм ровене и бетониране. Може би Соравия Център на мястото на Музея на револяционното движение или паркингът на площада могат да отделят паркоместа за гостите на хотела. Подобно решение има за хотел "Ален мак" в Благоевград, който също е на улица с движение.

Със или без мавзолей, сега площадът и оста от края на Двореца и БНБ до Ректората и бившето Китайско посолство (друга болна тема!) има завършен вид. Може да се мисли за ограничаване на движението "Чет-Нечет" по дати и номера на колите, или други мерки.

С най-голямо старание за добронамеленост и съучастие бих пожелал на инвеститора-собственик да се вслуша в гласа на партиите, народа и културната мафия, т.е. духовните собственици на този район - академици, архитекти, композитори, органисти и прочее певци и инструменталисти, студенти, дори и на случайните минувачи.

Между другото, именно публиката, която ругае по принцип преустройството (студенти, архитекти, музиканти, адвокати, лекари, инженери, писатели и вся остальная сволочь), се среща вечерно време в концертния комплекс. И е разбираемо, дори оправдано, нейни представители да се изразяват по своему остро или грубо, да говорят за мутризация и т.н. Обратно, някои представители на други области на сладкия живот(например "софийското момиче", маса относително млади хора с широки вратове и верижки, мощни коли и нежни приятелки) вероятно преценяват дилемите от гледна точка на "Варшава", "България", "Астория", "Кристал" и други знакови и "култови" географски и звездни наименования из този район, действали в определени времеви отрязъци. Все пак те не е точно бодрата смяна на предходното, моето и малко по-младото поколение. Не са и солта на ташата земя. Иначе, сещам се за някогашната детска или, може би, и "вражеска" да е била, пародия "... че идат бодри калпазани със нож и вилица в ръца". Пее се по мелодията на "Шумете дебри и балкани", музиката е маршова и може би на Любомир Пипков. Но негова е и "Оратория на нашето време", прозвучала все там, където и "Симфония Турангалила", и стотици малки и големи наши, европейски и световни бисери.
Все пак се надявам, че времето е наше и никой няма да ни го отнеме. Лично за мене, моето време се кани да свършва и след някое време ще ми бъде все едно къде какво става.

Горното написах в пълно съзнание, горе-долу излекуван от наличните ми болести, работещ пенсионер в дълъг отпуск по болест, българин, български гражданин, женен с деца и внуци, неосъждан, заядлив атеист-компрексар, провинциалист със столично самочувствие, екологично настроен метач-любител, баш-майстор с две леви ръце.

Освен всичко друго се стремя и да съединя противоположностите в единство и вярвам в единний светъл разум на бизнеса, културата и властите - конкретно за този случай и въобще.

С уважение към всички лични или институционални мнения, стига то (уважението) да е взаимно,

инж. Стефан Спиров
4210014120, На баща си син

събота, 24 ноември 2007 г.

Да запазим София от алчните търговци

позиция на в-к Зора, бр. 48 / 13 ноември 2007

клик върху картинката, за да се чете


сряда, 21 ноември 2007 г.

Това е истина -
от "Драфт"искат само да го обкрачат с 15-етажен билдинг

като отдолу "Яблански" остава... невредим. А университетът, Народното събрание и паметникът на Освободителя присъстват като бедни роднини. Това писмо внесе оживление в СОС с изключение на съветниците, заинтересувани проектът да мине. Още преди протеста на собственика обаче СОС получи писмо от НИПК, в което НИПК възразява остро, че му отнемат пълномощията той единствен да се разпорежда с паметниците и прилага Протокол №10 на свой експертен съвет от 18 юли 2003, където в т.3 се казва: "Представеният проект се внася за съгласуване в НИПК от "Драфт" ООД. Същият е без съответната виза за проектиране, не изяснява предназначението на новопредложената структура и паметника на културата и не покрива нормативните изисквания." Дотук добре, НИПК нищо не знае до момента. Буквално на следващия ред обаче протоколът на НИПК продължава така: "В концептуално отношение той предвижда приемливо от гледна точка на гарадоустройствените параметри и съвременния културно-исторически контекст на прилежащата среда устройство на прилежащия имот с цялостно структурно запазване на бившата сграда на Димитър Яблански..." И т.н.

С една дума - може по принцип и дори може да стане хубаво. Контекстът (тоест университетът, Народното събрание, паметникът на император Александър ІІ, хотел "Радисън", министерствата по "Аксаков") няма да пострада. В протокола по-нататък става дума как НИПК си представя по-конкретно това хубаво. Делово подходили въпреки пълната изненада от появата на проект без виза. Подписали: Угринов, Москова, Николова, Ганчев, Стоянова, Кондов, Малеева (все архитекти и контекстуалисти) и Божкова. Четири години оттогава раната "Яблански" стои отворена - чака някой да изпълни предписанията на НИПК за всеобща радост. С малки изключения подписалите продължават да работят в НИПК и да се дразнят, когато някой им се бърка в работата.

Така че гражданското вълнение за "България" не е напразно, нито е буря в чаша вода. От онзи нещастен протокол от 2003 г. се вижда, че на НИПК не може да се разчита.*

Авторът е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е общински съветник в София от групата на "Гергьовден".

вторник, 20 ноември 2007 г.

Прес клуб — как ни отразяват

В предаването за култура "5 по Рихтер" по TV7 -
събота, 17 ноември 2007, 10:00
Журналисти коментираха скандалния казус с комплекса от хотел и концертна зала "България".
Бяха изредени и други случаи на разрушаване и промяна до неузнаваемост на недвижими паметници на културата като Гранд-хотел "София" - на мястото на старото кметство/столична библиотека , къщата на Мушанов на ул. "Московска" 47 , хотел "Кристал палас" - на ул. "Шипка" и "Кракра", къщата на Яблански/
бившето китайско посолство.
кафе-сладкарница "България" преди 70 години

неделя, 18 ноември 2007 г.

Прес клуб — по радиото

В БНР, програма Христо Ботев имаше предаване по темата — Арт ефир четвъртък, 12:30 с арх. Г. Угринов /НИПК/, арх. Лило Попов /САБ/ и арх. Валентина Върбанова /ОП "Стара София"/.

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите по отношение СКАНДАЛА с комплекс "България". За пореден път и Главен архитект на София и Директор на Националния институт за паметници на културата недвусмислено заявиха, че проекта на "БТ Девелопмънт Сервисиз" на местото на паметника на културата е невъзможен. Представителят на Държавната агенция за инвестиции господин Нинов направи крачка назад, казвайки, че даденият от тях Сертификат е само начало за нещо голямо, което инвеститора сам трябва да довърши. Аз лично веднага си представих огромната зееща дупка в началото на бул. "Цар Освободител" след събарянето на комплекс "България" и след изчерпването на дадената от ДАИ финансова помощ.

Въпросът е съвсем друг. При така ясно изразеното мнение на институции, общество и медии - докога инвеститорът БТДС ще заема позицията на щрауса, заровил дълбоко главата си в подземията на комплксе, където уж щял да строи паркинги? Време е да се яви в публичното пространство и най-после да признае, че е поел много погрешен път. Тази коректност я дължи на града, на софиянци, на туристи, на професионалисти.

Другият важен въпрос е- какви са точно рамките на това странно публично-частно партньорство по отношение на зала "България"? Тя е държавна собственост в лицето на Министерството на културата. Редно е Министъра на културата да излезе с изявление какво по-точно става? Едно партньорство е винаги двустранно. Той е длъжен да знае в конкретния случай кое е законно и кое не.

Ако госпожа Сандалска прочете поместеното в този блог отворено писмо, адресирано лично до нея - може би ще се престраши и ще се появи най-накрая в светлините на прожекторите. Отново въпросът е какво има да ни каже. Обясненията за уникалността на проекта вече сме ги чували.

Тя трябва да стане ясно, че дотук намеренията на инвеститора попадат под наказателния кодекс. Това определено тях ни най-малко не ги тревожи.

Валентина Върбанова, архитект

петък, 16 ноември 2007 г.

Вестник Дневник — Защо сме против разрушаването на България

от Проф. д-р арх. Тодор БУЛЕВ
Защо сме против разрушаването на "България"

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Чети нататък в Дневник
.

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Арх. Угринов — Молът ще тръгне само ако ни закрият

.



Арх. Георги Угринов


шеф на Националния институт за паметниците на културата



— Г-н Угринов, как ще коментирате идеята за преустройството на грандхотел „България“?
— Всичко зависи от проекта. Но това, което видях, е пълно безобразие. А това е не само паметник на културата, а една от най-стойностните сгради от 30-те години на миналия век.
— Инвеститорите обаче твърдят, че нищо няма да променят. Фасадата ще се запази, но вътре ще се превърне в мол.
— При мен няма абсолютно нищо внесено. Но от снимките, които се тиражират, се вижда, че не само функцията е притеснителна. Унищожава се сграда — паметник на културата, и се вдига нещо друго на нейно място.
— Значи вас до днес никой не ви е потърсил?
— Абсолютно никой. При нас няма никаква инициатива, нито работен проект, нищо.
— А вие имате ли административната власт да блокирате проекта на стойност 82 млн. лева?
— По закон той трябва да мине през Института за паметниците на културата.
— Архитектите на собственика разкриха, че пълна промяна няма да има. А по-скоро префасониране в стил съвременен класицизъм.
— Какъв класицизъм!? Всеки може да си говори празни приказки и глупости. Най-лошото според мен е отношението, че този проект се представя като вече разрешен.
— Вас могат ли да ви прескочат?
— В България всичко може. И не е за първи път да ни прескачат. Опитвали сме много пъти да спрем незаконното строителство, което районните кметове разрешават. Но после по веригата всички инстанции, които отговарят за това, си затварят очите.
— Посочете един пример?
— За столицата — голяма част от преустройствата на партерни етажи с магазини и огромни реклами, които са безобразно направени, създават абсолютен хаос. По-голямата част са незаконни, защото не са съгласувани с Института за паметниците на културата. В много случаи сме пускали сигнали до прокуратурата, но до ден днешен не сме видели поне едно нещо, което да е било съборено после. В същото време ни съкращават.
— Това умишлено ли е?
— Това е 100% сигурно. Всяко правителство, което дойде на власт, ни реже с по 2—3 бройки, въпреки че сме под критичния минимум. Имаме толкова много работа и сега ако и това правителство ни удари, ще изчезнем като институция. Докато съществуваме обаче, никога няма да си сложим подписа за безценни сгради като хотел „България“.

Интервюто взе: Любомир Старидолски

петък, 9 ноември 2007 г.

Вестник Култура за скандала с хотел България

Вестник Култура в броя си от 7 ноември 2007 г. посвещава цял раздел на скандала:
Инвеститорско бездарие, Михаил Неделчев (да, същият);
Вази, балюстри, купол и шпил, Арх. Лило Попов;
Пропаст в представите, проф. Тодор Кръстев;
Без диспути!, арх. Иван Станишев;
Декларация на Съюза на архитектите в България
Имайте търпение, сайтът на вестника е немощен и бавно се отваря.