София за нас / Sofia for us: сердика

Показват се публикациите с етикет сердика. Показване на всички публикации

сряда, 7 септември 2011 г.

Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец

Aрхеологът Константин Шалганов:
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303

Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента

Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.

Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.

Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.

Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.

Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.

Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.

Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.

Още по темата:

Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289

Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328

Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305

Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289

Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336

Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308

Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307

Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.

Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334

Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326

Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311

Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон

Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон през последните два месеца, алармира гражданско сдружение
http://bulphoto.com/events/25418/

Заради “пасаж с магазини” сто метра от Via principalis, главната улица на римския град Улпия Сердика, е залята с бетон при строежа на метрото, алармираха от Гражданско сдружение “Сердика сакра” и архитектите Христо Генчев и Митко Димитров на специална пресконференция в Съюза на архитектите в България. Оцелялата две хилядолетия улица, широка осем метра и изградена от големи каменни плочи, е надупчена с подпорни пилоти още преди да бъде изкопана, а по-късно част от нея е демонтирана и изнесена в неясна посока, за да се изгради отгоре бетонната конструкция на съоръжение, което според общината ще е “музей”, а според премиера Борисов “пасаж с магазини”. Строежът на конструкцията е стартирал без одобрен архитектурен проект, както се изисква по закон, а с проект за укрепване, прекопиран архитектурен след юни 2010 година. Заради ударния строеж на метрото участъкът от римската главна улица оцелява кратко време след откриването си, и тихомълком е унищожен. Оказва се, че въпреки сложната организация и всички главни институции, чиито прозорци гледат право в изкопа, се унищожава безценна част от европейската история, каза Димитър Грозев от сдружението. Туристите биха идвали тук, не за да си купят нещо от бутиците, които така и така могат да са на друго място, а за да стъпят на истинска древна улица на любимия град на император Константин, добави арх. Христо Генчев.

От сдружението са сезирали Главна прокуратура, но все още нямат отговор и възнамеряват да подадат сигнал и до Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/.

Архитект Гeнчев и сдружението предлагат да бъде отменен действащият понастоящем план за застрояване и регулация “Западно направление”, който предлага същата нерадостна съдба за Римския форум и Президиум преториум, които сега се намират под площад “Света неделя” и да се започне работа с единен план за действие, а не “на парче”.

Любопитен факт: И сега през мазето на ресторант “Хепи” на площад Света Неделя може да се влезе в подземната колекторна мрежа на римската столица, каквато все още нямат например съвременните баровски квартали в покрайнините на града.
12.07.2011

Римски път изчезва пред очите на властта
От "Спасението на Via Principalis" ще сезират съда, че не се опазва археологическото ни наследство*
8 август 2011 - http://argumenti-bg.com/7100/sofiya-ne-mozhe-da-stane-pompey/

Инициатива за запазване на Виа Принципалис
Дата: 22.08.2011
На 23 август, вторник, от 11.00 часа, в пресклуб БТА - съвместна пресконференция на „Граждани за София”, инициатива „Сакра София” и други граждански обединения на тема:
Граждански контрол върху унищожаването на 3 333 кв.м. от резервата Сердика – Средец и на Виа Принципалис – културната магистрала на София.

Инициатива за запазване на Виа Принципалис и за нов живот на Сердика – Средец.

Участници:
1.арх. Христо Генчев
2.Николай Веселинов – урбанист
3.арх. Димитър Димитров
4.археолози и урбанисти
http://www.journey.bg/news/?news=46728

вторник, 13 април 2010 г.

НE на всяка цена

бр. 13 / 9 април 2010 г.

Метростанция Средец и антична Serdica
арх. Христо Генчев - оправдана тревога
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16858

На 12.04.2010 в 17:15 ч. вече се полагаше армировката за една от шлиц-стените.

Анна Янева - Под София цял един град е закопан
Истината за старините на столицата
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16857

събота, 27 март 2010 г.

Археологическите пластове в центъра на София и метрото

Археологическите пластове в центъра на София стават все по-явни.

С напредващите разкопки по трасето на бъдещия лъч "север - юг" на метрото и новите разкрития на културни пластове на запад от сградата на ЦУМ, перспективите за развитието на центъра на София са все по-обещаващи.

Очертава се ескпонирането на археологическото ниво в зоната на Ларгото от източната порта на Сердика (в подлеза между Миниостерски съвет и сградата на Президентството) до западната порта - в района на католическат катедрала "Св. Йосиф" и църквата "Св. Спас" в сутерена на Уникредит Булбанк, по което се работи, да се разшири на север към минералните бани.

Ето как са си представяли центъра на София в съчетание със станцията при пресечницата на двата основни лъча на метрото и археологията

сътрудници на метростройпроект преди 30 г. - публикация на Георги Кръстанов в сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4 от 1979 г., сс. 35-49.

Тогава Булбанк все още не е била построена, а западната порта на Сердика - току що е била разкрита.

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Ново решение за подземните паркинги между ЦУМ и бул. "Мария Луиза"

Под паркинга на бул. “Мария Луиза” пред ЦУМ багери се канят да копаят подземен гараж. Има опасност при изкопните работи да се съсипят уникални антични градежи като резиденцията или термите на император Константин Велики от IV в.

Между ЦУМ и бул. "Кн. Мария Луиза" се предвиждаха подземни паркинги.

Първоначално замислени като двуетажни, впоследствие увеличени на 5 етажа под земята.

Да, ама не. Мястото е ключово за антична Сердика - на север от главния форум, в близост до минералния извор и най-малко проучвано от археолози.

Ето защо още с първите подземни работи за преместване на колектор, минаващ през парцела за бъдещите подземни

гаражи на север към Баня Баши джамия работите удариха на антични останки от полукръгъл басейн с мраморна подова облицовка. Както предполага археологът Константин Шалганов от ОП "Стара София" - това вероятно е част от антични римски терми.

Близостта с първия каптаж на минералната вода е застрашителна.

Максим Караджов от в-к Труд, 03.11.09 - www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=270543 съобщава, че изкопните работи на сегашния проект минават близо до първия каптаж на минералната вода, до Централната минерална баня и са рискови за минералната вода.

За това, както и за опасността да изчезнат антични ценности, които са открити в този участък, в-к “Труд” предупреди още на 31 октомври т. г.

След като ОП "Стара София" сигнализира сериозността на конфликта между трасето на колектора и разкритите антични структури, НИОНКЦ свика междуведомствена комисия за оглед на място. Тя препоръча строителството на колектора да спре, да се представят и съгласуват проекти с НИОНКЦ, а към мястото да се подходи с повишено внимание и очаквания за нови по-големи разкрития.

Дирекция “Архитектура и градоустройство” (ДАГ) към Столична община свика спешно експертен съвет. На заседанието участваха още зам.-министърът на културата Тодор Чобанов и представители на сдружение “Бъдеще за историческото наследство на София”.

Резултатът от заседанието е решение за промяна на трасето на метрото под бул. “Кн. Мария Луиза” в участъка пред ЦУМ, а гаражът на 4 нива за 500 коли, предвиден под сегашния паркинг между ЦУМ и бул. "Кн. Мария Луиза", да се свие в южна посока.

“Заради един паркинг да се съсипе уникалното наследство на антична Сердика!”, се възмутила преди това арх. Мария Каразлатева, главен инспектор на културните ценности в новооснования инспекторат към Министерството на културата. Отрадно е, че тя е ревизирала по-ранното си виждане, че античните находки трябва да бъдат засипани под колектора, а многоетажният паркинг да се строи надземно.

Интересното е, че приходите от наземния паркинг сега са 90 000 лв. месечно, а ако има 4 пъти по-голям гараж под него, те трябва да са 3 млн. лв. годишно. "Ще свием подземния гараж, така че да бъде само в пространството над новата метростанция № 8 и вместо за 500 коли той ще е за 250”, уточни спешната промяна в проекта главният архитект на София Петър Диков.

“Защо въобще трябва да има подземни гаражи?”, запита урбанистът арх. Христо Генчев - също участвал в експертния съвет на ДАГ. Според него на предвижданите четири етажа под земята можели да се експонират находките от антична Сердика, които сега са в Националния исторически музей.

Спасителният вариант за тази зона, където на 6-7 м дълбочина е римският център на Сердика, е новата метростанция № 8 да се строи не с изкоп отгоре, а с подземната машина “къртица”, за която се очаква да трасира на дълбочина - 20-25 м. С нея е бил прокопан и тунелът на действащата метролиния при ЦУМ. Проблемът е, че къртицата смила всичко по пътя си. Идеята е да има уширение за спирка дълбоко, а нагоре да се прокопае проход за ескалаторите за качване и слизане на пътниците. “Така изцяло отпадат подземните гаражи и наистина се съхранява античният център”, закллючава категорично арх. Мария Каразлатева.

Инж. Стоян Братоев, директор на “Метрополитен” АД се съгласява, че трябва да се намери спасително решение за антиките под земята.

Основният акцент тук е, че историческият център на София изобщо няма нужда от автомобилно движение. Ако се развие добра обходна/рингова комуникация, тогава не би имало нужда и от големи паркинги - подземни или надземни.

Тогава пешеходците биха могли да се движат свободно и да имат пряк достъп до археологическите останки от античността, чието съхранение не би било поставено на карта.

четвъртък, 30 юли 2009 г.

Възобновиха разкопките на античния амфитеатър в София

BTV новините

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=135727

След дълго прекъсване разкопките на античния амфитеатър продължават в идеалния център на столицата -на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Будапеща".

Археолозите са разкрили и северната страна на арената на амфитеатъра на Сердика (III-IV в.) заедно с контрафорс, подкрепящ дъгата на арената от север. Жарин Величков - главен инспектор в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ - бивш НИПК) твърди, че археологическите разкопки не са застрашени.

След тяхното приключване, с помощта на багер се свалят стените на разрушената сграда от началото на 20 век.

Това бе къщата на Швамберг, строена 1911 г.,

която впрочем беше паметник на културата от местно значение и бе защитена от действащия към онзи момент Закон за паметниците на културата и музеите.

Парцелът е собственост на частна компания, която възнамерява да строи хотел на това място.

Ето как се очакваше да изглежда той.

Днес багерите попадат на стари бали боклук от сметище покрай някогашния път от Сердика към Филипопол (дн. Пловдив), разположен под трасето на съвременния бул. "Дондуков". Сред тях се намират монети и други антични находки, които попълват фондовете на Софийския исторически музей.

Парцелът е разположен точно срещу сградата на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бивш НИПК),

ръководен през последните 8 години от арх. Георги Угринов.

http://www.youtube.com/watch?v=Q8Tiz6INF7I&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=BEFNcSKVytg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=adFeTfHx9aY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=xe9raloACbg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=OFHSHTO0TFg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Vu45m3bIWQk&feature=related

неделя, 15 февруари 2009 г.

Да строиш върху ансамбъла на античния театър на Сердика!?

Вместо да вдига нова 6-етажна сграда, нека БАН бъде щедра, както общината навремето, и да й дари сградата си на "Московска" 13 и 13А, за да може София да се сдобие с най-големия си античен паметник, който се крие отдолу,
предлага известният наш архитект
Арх. Христо Генчев - ГРАДСКИ вестник, 12 януари 2009 г.
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=613223 в. Арх&Арт Форум -
клик върху образа, за да се чете

Проблемът за строителство на ул. "Московска" 13-13а
бе съобщен още на 18.12.2008 в ГРАДСКИ вестник
София за нас не остана безразличен
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzXYudGPD2e2laOgAJLWLVmnmH2sGqULgn9oYHTEn76c_ByeHsk6zrijQpaCB9jnQf7pMjGWIdFLfkuFYlsvm6wiuQLzpk8_ExAUx8VLKa1oBVWhbGX4taypp4Tvz-_pZoYxsSmyc8_AQ/s1600-h/pic3251_1.jpg

Справка
Институт по тракология, Институт по социология
Ул. “Московска” 13, 13а, кв. 506, планоснимачен номер 44

Бивша – административна сграда на д-р Василиади – една от най-старите обществени сгради в София.
Според документацията в ОП “Стара София” тази сграда е построена преди Освобождението върху съществуващи стари основи и един етаж (най-вероятно на т. нар. “кючюк” хан от XVII в., който е бил разположен на стария търговски път за Орхание/Ботевград).

Известно е, че живеещият в съседство Георг Прошек е поискал през 1879 г. да изгради на своя имот на ул. “Московска” 9 хан, но по препоръка на Общината къщата му се е наложила като учебна сграда.
От около 1900 г. сградата на ул. “Московска” 13б е известна като училищна сграда на фонда “Василиади”. На втория етаж в най-източната част е било разположено жилище (вероятно на собственика на сградата).
При създаването на свободния университет (предшественик на Софийския университет), историко-филологическият факултет е ползвал помещенията на тази сграда.
През Втората световна война помещенията на ул. “Московска” 13 са ползвани за седалище на въздушните войски (1940-44).
След войната сградата се използва отново за училище, разделена на три части – физико-математически факултет, техникум по графика, общежитие на Музикалното училище.
През 1970-те години в западното крило на сградата е настанена ІІІ вечерна гимназия, а останалите две крила се използват за администрация на строителното управление София окръг.

Поради силния наклон на парцела на сградата на север, в частта към бул. “Дондуков” сутеренните помещения са напълно над терена.
Трите отделни части на сградите са обединени след Освобождението и получават единно фасадно третиране (вероятно около 1885 г.).

Фасадното оформление откъм ул. "Московска" е представително – в неоренесансов дух.
Според специалисти от НИПК, предполага се, че освен декоративните елементи като рамки на врати и прозорци и фронтони над прозорците, добавени през около 1885 г., корнизите между етажите и под покрива и оформлението на вратите и стълбищните парапети вътре в сградата, са от периода на Възраждането.
Металните парапети на стълбите между двата етажа имат висока художествена и историческа стойност.
От средата на 1970-те години в сградата са разположени институтът по социология и институтът по тракология (днес Център по тракология “Проф. Ал. Фол”) към Българска академия на науките.
От края на 1990-те години помещенията от сутерена, които излизат над терена се ползват за ресторант.
През 1976 г. сградата е декларирана като паметник на културата с предварителна категория “местно значение” с писмо на НИПК No. 1787/21.05.1976, No. 12 и No. 13.

(Това, че паметникът не е обявен, а само деклариран, за съжаление дава възможност да се отпише от списъците на паметници на културата от НИПК, без дори да бъде съобщено на Националния съвет за опазване паметниците на културата, нито на общинската служба за паметници на културата - ОП “Стара София”.)
Предположенията, че на това място ще се осъществи инвестиционно намерение да се “надстрои” сградата на ул. “Московска” 13-13А, навеждат на опасението, че ще бъде осъществена широко разпространената днешна практика, а именно:
- старата автентична структура ще бъде разрушена (за да се улесни сегашното ново строителство);
- ще се изгради новата сграда като се апликира на фасадата към ул. “Московска” имитация на старата сграда -
По този начин може да бъде съсипано и малкото останало автентично културно наследство в центъра на София, което всъщност дава висока стойност на София като стар град и обект на културен туризъм.
Практиката показва, че в тази зона под терена на днешните улици, където и да се разкопае излизат археологически ценности.
Затова към всяко инвестиционно намерение в тази зона трябва да се подхожда с изключително повишено внимание.

Ето какво се вижда от разкопките на античния театър