сряда, 28 ноември 2007 г.

Никакви бариери не помагат в битката за привилегии

Равносметка

Драгомир Николов
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2823&sectionId=5&id=0001201

Снимка: Велислав Николов
Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев (в средата) вече връчва сертификат за инвестиционни проекти почти всеки ден. Това се е превърнало комай в единствената дейност на агенцията.
Държавата се зарече повече да не подпомага проекти за хотели, молове и голф игрища, но Българската агенция за инвестиции не спира да раздава сертификати точно за такива идеи


През последните 2 месеца почти всяка седмица Българската агенция за инвестиции (БАИ) раздава на различни проекти сертификати за инвеститор, които са съпроводени с редица привилегии. С малки изключения това са все начинания в областта на недвижимите имоти, търговията и туризма. В това нямаше да има нищо странно, ако не беше една "малка" подробност - още през юни парламентът одобри изменения в Закона за насърчаване на инвестициите. Според тях държавна подкрепа вече няма да се дава за строителство на хотели, молове, магазини или голф игрища, а само за преработващата промишленост, производството на ток от алтернативни източници и информационните технологии. Но както във всеки закон и тук се намери "вратичка" - измененията влязоха в сила от 1 септември т.г., а времето от края на юни дотогава е било възприето от много предприемачи като "ден година храни". През преходния период в агенцията са кандидатствали над 50 такива проекта, като е имало дни, в които са подавани по 2 заявки за грандиозни начинания.

Бързината е наистина впечатляваща

Предприемачите имат право да получат административна помощ и времето за издаване на различните видове разрешителни се съкращава с 1/3. Обикновено първокласният инвеститор получава желания документ за 20 дни. Но някои инвеститори тълкуват сертификатите и като инструмент, чрез който да накланят нещата в своя полза при спорни ситуации Такъв пример е нашумелият случай около грандхотел "България". Инвеститорът "Грандхотел България" АД, който е част от разпадналата се империя на "Мултигруп", първо се снабди със сертификат за преустройството на сградата в бизнесцентър, а едва след това реши да търси одобрението на Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Одобрението на НИПК е задължително, защото грандхотел "България" заедно с едноименната концертна зала е паметник на културата от най-висока категория. Шефът на НИПК Георги Урунов е категоричен, че няма вариант, при който институтът да разреши разширяване на хотела, и потвърждава, че все още инвеститорът не е предоставил никакъв проект за одобрение. Но пък у нас има не един и два случая, в които без съгласуване с института нещо се преустройва и разрушава. Но ако преустройването на историческа сграда на пъпа на столицата е нещо, което трудно може да се скрие от обществеността, то друга привилегия може да се използва доста потайно. Става въпрос за възможността инвеститорът да получи земя без търг или конкурс, а в някои случаи - дори безвъзмездно. От БАИ не крият, че всеки четвърти сертифициран първокласен инвеститор е поискал да се възползва от тези възможности, но са категорични, че никой досега не е получил парцел без пари. Може и така да е, но не липсват примери как чрез размахването на тези сертификати предприемачи се сдобиват с хиляди декари гори почти на безценица
[повече на http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2823&sectionId=5&id=0001201]

Статистиката показва, че тази година от общо 52 големи проекта,
наградени със сертификат "първи клас" за инвестиции над 70 млн. лв.,
33 са за имоти.
В сравнение с миналата година броят на предприемачите
в различни имотни и търговски начинания, получили сертификат,
е скочил 3 пъти, а спрямо 2005 г. - 11 пъти.
Като цяло от 2004 г. досега от 90 първокласни
инвеститори над половината - 48,
са получили документа именно заради инвестирането в имоти.

Общинският съвет в Русе въстана срещу преустройството на хотел "България" в София

http://zagrada.bg/show.php?storyid=399642 - 20 ноември, 15:14

Общинският съвет на Русе разпространи своя декларация срещу преустройството на емблематичния за страната столичен хотел "България", съобщи БТА. "Ликвидирането на комплекса "България" и заместването на неговата автентична атмосфера с евтината естетика на един архитектурен сурогат, чийто автор живее извън пределите на страната, е опит да бъде унищожена част от българската културна идентичност. Без съмнение, порочният замисъл не е само проблем на столицата, а се превръща в национален въпрос.

Затова Общинският съвет на Русе се обръща към вас, господа министри и ръководители, с надеждата, че няма да допуснете реализирането на поредния безнравствен опит да се посегне върху българската духовност и култура", пише в декларацията. Тя е адресирана до министрите на културата и на регионалното развитие, до столичния общински съвет, до главния архитект на София и до председателя на Съюза на архитектите.

отзиви
Русе=Европа - От софиянец 20 ноември, 18:15
БЛАГОДАРЯ на общинарите от Русе подкрепата и намесата! В София ще има още нужда от такава намеса на хора от цялата страна, тъй като тук е средоточието на всички идиоти които искат да покажат простотията си, а подкрепа е необходима и в обратна посока, ако се налага и софиянци ще помагаме на Русе, единственият град с европейско лице в България!

BRAVO na Ruse - От architect, USA 20 ноември, 20:29
BRAVO! BLAGODARNOSTI

SOFIANKA OT DALECHE 21 ноември, 04:23
PROSTO NE E ZA VIARVANE, CHE OSHTE IMA V BG TAKIVA POCHTENNI I CULTURNI OBSHTINARI, BRAVO...


Bravo Ruse ! - От Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България 00:57 Уважаеми русенски избранници,
Скъпи сънародници,
благодарим за подкрепата и съпричастието в общобългарското дело за "България"

вторник, 27 ноември 2007 г.

Грандхотел Капитал

http://theplamen.blogspot.com/ - 26.11.07

Не ми се вярваше, че ще ми се наложи да пиша това, но за пръв път във в. Капитал се натъквам на толкова едностранчива статия, че поражда съмнения, че е поръчкова.Проектът за "реконструкция" на емблематичния софийски Грандхотел България беше анонсиран шумно преди няколко седмици след като Балкантурист получи сертификат за инвеститор първи клас. Представения проект логично предизвика гнева на българските архитекти и голяма част от обществото.

Сградата е уникална както сама по себе си, така и с начина, по който се вписва в средата и съседните постройки, и се изучава задължително от всеки български архитект в студентските му години. Освен това е и паметник на културата.Ясно беше, че Балкантурист е неспособен да я управлява правилно и на печалба като хотел, така че изходите бяха два - да я продаде или да смени предназначението. Е проектът предвижда дострояване на 2 етажа, тотално разрушаване на фасадата и заменянето й с огромна арка на портала, кулички и статуйки - все характерни черти на грандоманската, селскорасла мутроархитектура, с която вече бяха нацвъкани черноморските курорти и други места в центъра на София.

Авторката на материала Яна Бодурова върху цели две страници ни убеждава как негодуванието на тъпото общество и архитекти е предизвикано от неспособността им да разберат намеренията на добрия инвеститор. За акценти се използват думички като какофония и САБотаж. Работата била там, че архитектурен проект всъщност още нямало, че разтъбените пред медиите намерения били просто идеи...

Дрън-дрън! Как точно се става инвеститор първи клас и се пресмята, че вложените пари ще са 82 млн. лева без проект? Че аз за да си ремонтирам банята е нужен проект - това - тук, това - там, такива и такива плочки, толкова пари... а за огромна сграда като грандхотела още нямало?

"Стана ми ужасно мъчно след всичко, което се изписа за мен и идеята ми, защото в нея съм вложил цялата си душа" казва автора на недомислицата арх. Павел Иванов. Аха, вложил си сърцето си в една "скица"? Мале, дано не ти дадат да правиш "истинския" проект, че ще получиш инфаркт!

Истината, която прозира като кокоша курешка под оризова хартия, е че в Балкантурист са разчитали да се случи това, което се случи на историческата вятърна мелница в Несебър, варварски вградена в хотел - има мелница - има проблем, няма мелница - няма паметник на културата и няма проблем. Но острата реакция и осъзнаването, че няма начин проекта да мине в този си вид са ги накарали да дадат на заден ход.
И статията в Капитал е идеалния инструмент да си измият ръцете, нали, Яна?

събота, 24 ноември 2007 г.

Казусът около паметник на културата комплекс "България"

интервю с д-р арх. Валентина Върбанова
главен експерт в Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей
като специализирана структура за опазване на паметниците на културата
на територията на София и Столична община
в. Арх & Арт Борса, 15-22 ноември 2007

клик първо върху лявата половинка, после върху дясната и ще ти се увеличи, за да се чете





Да запазим София от алчните търговци

позиция на в-к Зора, бр. 48 / 13 ноември 2007

клик върху картинката, за да се чете


Мутробарокът стъпва и на "Царя"?

публикация на city-market, 9-15 ноември 2007

Емблематичната сграда на стара София (от малкото оцелели през последното десетилетие) - гранд-хотелът “България”, ще става търговски и офисцентър от суперкласа, поредният в столицата. Това изненадващо обявиха собствениците му от “Барлкантурист хотелс енд ресорсиз” - наследници на “Мултигруп”. Инвеститор е “Би Ти Дивелопмънтс сървисиз”- един ог гигантите в управлението на активи, имоти, курорти и хотели, също брънка от Мулти. Той обеща да вложи в осъществяването на проекта 82 млн. лв. и не обели и дума, че карето между “Аксаков”, “Царя”, “Бенковски” и “Дякон Игнатий” е архитектурен паметник.

останалото виж на
http://city-market.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2630&Itemid=567

Позиция на д-р арх. Ани Добринова

за залата и хотел "България"

клик върху картинката, за да се чете







Апел на арх. Мариана Белковска

наследница на
един от авторите на комплекса
хотел и концертна зала "България"

клик върху картинката, за да се чете




Декларация на Съюза на архитектите в България

за хотел "България"
от 2 ноември 2007 г.

клик върху картинката, за да се чете

мнения от чужбина / opinions from abroad

Dr. Verbanova,
Please find attached scans of Sir Banister Fletcher's History of Architecture which mentions the Hotel to post on your blog. ...
The story is being followed closely by people in preservation and architectural circles outside of Bulgaria but there is hardly anything published online in English.
Can you please post English versions of the posts on the blog explaining to everyone why the proposed "renovation" is such a blow to the architectural heritage of Bulgaria.
Stella Archer

-----------------
Д-р Върбанова,

Моля отворете сканираните копия от История на архитектурата от Сър Банистър Флетчер, която спомнава Хотела, за да го покажете на Вашия блог.
....

Развитието се следи отблизо от хора, занимващи се с опазване и архитектурни кръгове извън България, но е трудно да се публикува нещо на аглийски език онлайн.

Бихте ли могли, моля, да пуснете английски версии на съобщнията, обясняващи на всички защо прeдлаганата "реновация" е такъв удар за архитектурното наследство на България.
Стела Арчър
... Има и поредица от търговски сгради, характерни с растерното членение на фасадите от стъкло и бетон, особено при новаторския хотел България (1935) от Станчо Белковски и Иван Данчев, който включв система от автоматично котролирани огромни прозоречни витрини ...

сряда, 21 ноември 2007 г.

Да помним дома на Яблански

арх. Павел ПОПОВ*
от в-к Дневник - 20 ноември 2007,


България има закони и институции повече от необходимото. Защо т.нар. гражданско общество не разчита, че те ще защитят обществения интерес? Свидетел съм, че ръководството на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) силно се подразни от гражданската акция в защита на хотел "България". Както продължава да се ядосва, че гражданите продължават да протестират за ресторант "Ропотамо". Че не искат да забравят Мавзолея, Библиотеката, Яблански, моста на гара Сердика. Всеки може да фантазира колкото иска, каквото си иска - дори върху паметник на културата. За мечти разрешение не се иска. Като му дойде времето, администрацията ще се намеси в съгласие със закона и нахалниците ще пият една студена вода.

Дали НИПК си вярва, че ще стане така?

Нека видим какво се случи с дома на Яблански (бившето китайско посолство) на бул. "Цар Освободител" в София. Беше реституиран, после продаден. За собственика "Драфт" ЕООД през 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за сграда, висока 46, 32 и 26 м, смятано от "Ялта" към пл. "Народно събрание" и точно срещу университета. Проектът "включва" дома на Яблански непокътнат, като го премоства отгоре с тялото, високо 32 м. Височина 46 м значи 15 нормални етажа. Това предлага арх. Драгомиров и първото изречение от обяснителната му записка към проекта гласи: "Работният устройствен план е разработен въз основа на виза за проектиране и задание от инвеститора." Не виждам причини да не вярвам, защото кой инвеститор е толкова луд да поръча проект (и да го плати), ако знае, че върши нещо незаконно (а няма как да не знае).

Общинският съветник арх. Борисов обаче научи за този проект и внесе в СОС доклад, че се посяга на паметник на културата. След обсъждане на 16 юни 2003 г. СОС взе решение, че: 1. Не допуска изменение на плана за това място. 2. Не допуска издаване на визи и разрешения за строителство в зона А на главния градски център без съгласуване с общинската фирма "Стара София" и СОС. 3. Възлага на кмета да изпълни това решение и след три месеца да докладва на СОС какво е направил.

Недоволен от решението на СОС, собственикът на "Драфт" пише на 3 юли до Антоан Николов остро писмо, в което казва: "...ние никога не сме имали намерение и желание с нашите действия да заличим, променим и повредим паметника на културата "Къщата на Яблански."
Това е истина -
от "Драфт"искат само да го обкрачат с 15-етажен билдинг

като отдолу "Яблански" остава... невредим. А университетът, Народното събрание и паметникът на Освободителя присъстват като бедни роднини. Това писмо внесе оживление в СОС с изключение на съветниците, заинтересувани проектът да мине. Още преди протеста на собственика обаче СОС получи писмо от НИПК, в което НИПК възразява остро, че му отнемат пълномощията той единствен да се разпорежда с паметниците и прилага Протокол №10 на свой експертен съвет от 18 юли 2003, където в т.3 се казва: "Представеният проект се внася за съгласуване в НИПК от "Драфт" ООД. Същият е без съответната виза за проектиране, не изяснява предназначението на новопредложената структура и паметника на културата и не покрива нормативните изисквания." Дотук добре, НИПК нищо не знае до момента. Буквално на следващия ред обаче протоколът на НИПК продължава така: "В концептуално отношение той предвижда приемливо от гледна точка на гарадоустройствените параметри и съвременния културно-исторически контекст на прилежащата среда устройство на прилежащия имот с цялостно структурно запазване на бившата сграда на Димитър Яблански..." И т.н.

С една дума - може по принцип и дори може да стане хубаво. Контекстът (тоест университетът, Народното събрание, паметникът на император Александър ІІ, хотел "Радисън", министерствата по "Аксаков") няма да пострада. В протокола по-нататък става дума как НИПК си представя по-конкретно това хубаво. Делово подходили въпреки пълната изненада от появата на проект без виза. Подписали: Угринов, Москова, Николова, Ганчев, Стоянова, Кондов, Малеева (все архитекти и контекстуалисти) и Божкова. Четири години оттогава раната "Яблански" стои отворена - чака някой да изпълни предписанията на НИПК за всеобща радост. С малки изключения подписалите продължават да работят в НИПК и да се дразнят, когато някой им се бърка в работата.

Така че гражданското вълнение за "България" не е напразно, нито е буря в чаша вода. От онзи нещастен протокол от 2003 г. се вижда, че на НИПК не може да се разчита.*

Авторът е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е общински съветник в София от групата на "Гергьовден".

Културното наследство: мисията изнемогва

от в-к Дневник - 20 ноември, 16:31
арх. Йордан ЛИКОВ, Чавдар ГЮЗЕЛЕВ

Проблемът не е толкова в манталитета на инвеститора (в преходно време по презумпция парвеню), а най-вече в общественото безразличие и липсата на разбиране кои са основните естетически и исторически стойности на националното културно наследство. Не да заклеймяваме инвеститора като некултурен (обратното е рядкост не само у нас), необходим е консенсус в културния елит, а и в цялото общество за културните ценности у нас. Далеч сме от мисълта, че трябва да се спре развитието на града и да превърнем центъра му в музей.
Кое спасява архитектурния комплекс "България" (засега)?

[продължава на http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=399691 ]

Пишат ни

I am writing on behalf of my wife and others as well as myself to protest the threatened destruction of Zala Bulgaria.As a frequent visitor to Sofia, we have enjoyed the many wonderful concerts and recitals we have attended at this famous concert hall. It is a disgrace that for what seems to be purely commercial reasons this important venue is to be destroyed and shops and apartments built in its place.
We urge the powers that be to prevent this from happening in the interests of culture and decency.
Sincerely,
Jay L. Halio
Diane S. Isaacs


превод:
Пиша от името на своята жена и други, както и от свое име, за да протестирам срещу заплахата за разрушаване на зала България. Като чести посетители на София, ние сме се наслаждавали на много чудесни концерти и рецитали, които сме посещавали в тази прочута концертна зала. Позорно е, че както изглежда по чисто комерсиални причини това важно място ще трябва да бъде разрушено и заместено от магазини и апартаменти.
Настояваме пред овластените да попречат това да се случи в интерес на културата и приличието.
Jay L. Halio
Diane S. Isaacs

Пишат ни

As Londoners who often visit Sofia, and who are proud that our UK
Government attaches great importance to preserving cultural sites, we
cannot quite believe that your Government will permit the destruction of
your famous Zala Bulgaria.
How can they be so short-sighted? Surely they must realise that
tourists visit cities because of what they can offer cultutrally. That
is the main reason that London is visited by millions of tourists each year.
We hope that it is not too late to stop this madness!
Professor Elliot Leader
Dr Boika Sokolova

превод:
Като лондончани, които често посещават София, и които се гордеят, че нашето Правителство на Обединеното кралство придава огромно значение на опазването на паметниците на културата, ние не можем твърде да повярваме, че Вашето Правителство ще допусне разрушаването на Вашата знаменита Зала България.
Как може да бъдат толкова късогледи? Със сигурност те трябва да осъзнаят, че туристите посещават градовете, заради онова, което могат да предложат в културно отношениие. Това е главната причина, поради която Лондон се посещава от милиони туристи всяка година.
Надяваме се, че не е твърде късно да се спре тази лудост !
Професор Elliot Leader
Д-р Бойка Соколова

Зов за помощ

Художествената академия в София

Скъпи приятели на София,
друга застрашена сграда в центъра на столицата
до сами патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
и Народното събрание е
Националната художествена академия.
Там днес се провежда избор за Ректор.
От това кой ще бъде избран за ректор зависи
каква ще бъде съдбата на целия парцел на академията,
където проектът за поредния мастодонт възнамерява
да засенчи и "Ал. Невски" - с два подземни етажа гаражи върху некропола на Сердика, с панорамен ресторант, надвиснал над апсидата на "Св. Ал. Невски" и офиси за евродепутатите.

Повече по темата вижте на
http://www.gopetition.com/petitions/save-sofias-alexander-nevsky-square.html

вторник, 20 ноември 2007 г.

Прес клуб - как ни отразяват

Българският строителен портал
19 Ноември 2007 14:00
публикува Отвореното писмо
до собствениците на "Гранд България"
със следния коментар:


С отворено писмо до инвеститорите на "Гранд България" се обръщат инициаторите на подписка за защита на комплекс "България на ул. "Цар Освободител". Според авторите му при издаден сертификат за инвеститор за точно определен проект, не може да се променя предназначението му.

Редакцията предоставя възможност да се запознаете с обръщението с оглед не само на опазването на един културен паметник, пък бил той и от национално значение, но и с цел на се намерят отговорите на важната за цялата българска общественост тема - какво да правим със старите си, запазени и хубави сгради, които днес се превръщат в "икономическо бреме" за собственците им, докъде се простират допустимите и недопустими намеси в културната тъкан на града, кой е моментът, в който обществото може да се превърне в спирачка за обновлението.

Прес клуб - как ни отразяват

Кафе-сладкарница "България" преди 7 години










В предаването "Вижте кой" по Канал 1 на БНТ - събота, 17 ноември 2007, 17:00


Членове на международното жури на ВИЗАР'2007 изказаха подкрепата си за запазване на уникалния комплекс „България”. Така бе постигната една от целите на VIZAR, от самото създаване през 2003 - да насочи обществената сетивност към градската среда и архитектура.


[http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18709]




В заключителния ден на ВИЗАР'2007 - неделя, 18 ноември 2007
След връчване на наградите участниците излязоха и със спонтанна декларация за защита на комплекс „България” в автентичния му вид от 30-те години.
[http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18692]

Прес клуб — как ни отразяват

В предаването за култура "5 по Рихтер" по TV7 -
събота, 17 ноември 2007, 10:00
Журналисти коментираха скандалния казус с комплекса от хотел и концертна зала "България".
Бяха изредени и други случаи на разрушаване и промяна до неузнаваемост на недвижими паметници на културата като Гранд-хотел "София" - на мястото на старото кметство/столична библиотека , къщата на Мушанов на ул. "Московска" 47 , хотел "Кристал палас" - на ул. "Шипка" и "Кракра", къщата на Яблански/
бившето китайско посолство.
кафе-сладкарница "България" преди 70 години

неделя, 18 ноември 2007 г.

Стратегия за включване на София в световното културно наследство

н.с. д-р арх. Валентина Върбанова
главен експерт в ОП "Стара София" със СИМ
ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
Център по архитектурознание на БАН


СОФИЯ И СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Идеята, която искаме да лансираме, най-напред пред колегията и след това пред културната общественост и софийските граждани е: историческият център на София да бъде включен в Листата на Световното културно наследство.
Има ли шансове София да влезе във фонда на световната съкровищница? Колкото и да ни очарова тази идея, мечтите ни биха били необосновани и отговорът на този въпрос би бил неаргументиран, ако не познаваме условията на ЮНЕСКО за номиниране на места и паметници за Световната листа.

Ще се опитаме да ви убедим в реалността на подобна идея, за да се включим с общи усилия за нейното осъществяване, още повече, че едно от условията на международната организация е, че местното население, т.е. софиянци би трябвало да бъдат добре информирани за инициативата. Нещо повече, те наред с Държавата, която е страна от Конвенцията за световното културно и природно наследство, гражданите са активен участник във всички мерки по опазване на територията, предложена за включване в Листата на Световното културно наследство.

Всъщност, тази идея за пръв път е представена при разработването на новия план на София. Новият Общ устройствен план на София е вече реалност. През последната година той беше разглеждан и съгласуван процедурно на всички възможни нива. Предстои неговото приемане от Народното събрание, след което той става действуващ и задължителен за нашата столица. В новия план на София, системата "Културно-историческо наследство" - КИН - заемаше съществено место, доколкото тя подаде на останалите функционални системи ресурсите, с които разполага градът и спомогна за тяхното интегриране като стимулатор за бъдещото му развитие, включвайки и крайградската територия. На многобройните обсъждания на плана беше отчетено, че системата КИН е разработена изключително подробно и бе дадена висока оценка за професионалното отношение на екипа. Във финалните документи "Концепция за устройство на териториите" 1, за системата КИН бяха направени редица предложения, най-интересно от които се възприема това за номинирането на историческия център на София за включване в Листата на Световното културно наследство2.

Ето какво представлява това предложение
Определени са границите на територия, включваща Историко-археологическия резерват "Сердика-Средец"и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска". Тези два уникални културно-исторически модула са свързани по оста бул. "Цар Освободител"- пл. "Народно събрание". Концепцията за опазване на КИН предлага първоначален вариант за граници на територията и буферната зона в съответствие с изискванията на Конвенцията за Световното културно и природно наследство. Извънредната и универсална стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от античността, средновековието, следосвобожденската епоха и тези от 20-ти век. Историческите пластове са невероятно богати, като са включени и подземни пространства, предвидени от плана като обекти на КИН.
Ето малка част от паметниците на културата, разположени на предложената за номиниране територия: Източна и Западна порта на Сердика, Църквите "Св. Спас", "Св. Петка Самарджийска", "Св. Георги", "Св. София", "Св. Александър Невски", части от крепостната стена на Сердика, джамиите "Баня баши" и (бившата) "Буюк джамия", няколко исторически паркове и градини, десетки паметници на културата от национално значение от следосвобожденския период на София. В териториалния обхват попада и т.нар. "Ларго", което предстои тепърва да се разкопава във връзка с метротрасето и където се очакват със сигурност нови археологически находки.

Последния месец сме свидетели на най-голямото археологическо откритие на София и поради това то не е отразено в концепцията за опазване на историческия градски център. Неговата уникалност ще повлияе както на предложените граници, така и на мотивите за включването в Индикативната листа на предстоящото българско предложение за Световно наследство. Става въпрос за античния амфитеатър на Сердика от IIIв. - IVв., до ул. "Будапеща", разположен в буферната зона, според предложението за номиниране. Разкопките и проучванията продължават, тепърва предстоят разработките на проекти за опазване. Откритието е толкова грандиозно и значимо за София, че на всяка цена трябва да се използува в подкрепа на предложението.
Концепцията за опазване на КИН към плана на София предлага също така система от териториални режими за опазване и съответствуващите им планове за управление. 3 Режимът на номинираната територия за Световно наследство е обозначен с Ткин-5. Той включва: териториален обхват, предписания (в съответствия с изискванията на Концепцията за Световно наследство) и видове планове за управление. Изготвеният от експертите на ОГП-Софпроект етапен план-програма за реализиране на новия план визира периода от 2007 г. до 2012 г. за реалистичен по отношение на номинирането. Този срок би могъл да бъде съкратен, ако на номинирането се погледне като на първоетапна цел за устройственото развитие на столицата до 2010 г.
Листата на Световното културно и природно наследство включва към момента общо 754 обекта в различни континенти на планетата. От тях 582 принадлежат на културното наследство, 149 на природното и 23 са смесени обекти от двата вида. България участвува в Световния фонд с 9 забележителни места, от които 7 са включени в листата на културното наследство4 и 2 резервата на природното наследство5. Резерватът "Старинен Пловдив" е с крачка напред, в сравнение със София, по отношение на подготовката за номиниране. Страната ни има шансове да впише в Листата на Световното културно наследство още два обекта. През последните години предложния за номиниране от всички крайща на света заливат Икомос. През 2002 г. са приети 9 нови обекта, а през 2003 г. те са вече 24, между които такива в Афганистан, Аржентина, Казакстан, Чехия, Полша и др. Трудно е да се каже има ли европейска столица, която да не фигурира в Листата за Световно културно и природно наследство. Особено интензивно е тяхното включване като исторически градски центрове през 90-те години. Така Атина, Берлин, Берн, Брюксел, Будапеща, Варшава, Вилнюс, Истамбул, Лондон, Люксенбург, Мадрид, Москва, Рига, Рим, Париж, Прага, Талин и други, вече са радват на принадлежността си към Световния културен фонд.
(виж www.international.icomos.org/world_heritage/index)
Ето документите, които регламентират включването на даден обект в Листата на Световното културно и природно наследство:
* Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (приета на Генералната конференция на Икомос, Париж, 21.11.1972 г.),
(виж www.whc.unesco.org/world_heritage 6)
Конвенцията има връзки и с други документи на Юнеско, като
* Женевската конвенция от 1948 г., Хаагската конвенция от 1954 г. и Конвенцията на Юнеско от 1970 г.
* Указания за прилагане на Конвенцията (Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention)
(виж www.whc.unesco.org/toc/main 7)
Указанията тълкуват Конвенцията и посочват участници, етапи, състав на внесени материали, критерии и изисквания, срокове и финансово подпомагане. Крайно важно е тяхното познаване.

Според тези документи участници в номинирането са:
* На международно ниво:
- ЮНЕСКО/ чрез Комитета за Световно наследство, който селектира новите предложения, проучва националните доклади, насочва финансови средства, изработва окончателния доклад за включване в Листата,
- ИКОМОС, Международният Съвет за паметници на културата и забележителни места, чрез своя Комитет, Секретариат и Бюро за Световно наследство,
- ИКОМОС, чрез Центъра за Световно наследство, който следи за спазването на Конвенцията, отправя препоръки към Държавата и Икомос/ България, организира международното сътрудничество, семинари, популяризира и рекламира номинирането, координира мониторинга,
* На национално ниво:
- Държавата/ България като страна от Конвенцията
- ИКОМОС/ България
- Местното население, което наравно с Държавата разделя отговорността за състоянието на предложената за номиниране територия,
ИКОМОС е партньор и основател на информационна мрежа World heritage information Network (WHIN), виж www.unesco.org/whin

От изключителна важност е доброто познаване на Указанията, които процедурно показват пътя, който се изминава при номиниране на предложението за включване в Листата на Световното наследство.
Следва да се има предвид, че Държавата/ България е страна от конвенцията. Тя, чрез МС, МК и подчинените им ведомства, поема всички задължения и отговорности по направеното предложение. Държавата осъществява контактите с Комитета по Световно наследство, тя е отговорна за реализацията на мерките по опазване на посочената територия. Именно държавата е задължена след номинирането да предаде уникалната структура, като част от Световния фонд, на бъдещите поколения. И накрая, държавата е страната, която подписва заключителните документи по включването в Листата на Световното културно и природно наследство.

Критерии за включване на културно наследство в Листата на Световното наследство
Комитетът решава дали предложението отговаря на един или повече от следните критерии: свидетелство за цивилизация, илюстрация на значим етап в световната историята, изключителен пример за традиционно човешко поселение, а също така дали съответствува на теста за управление и автентичност, съгласно параграф 24 от Конвенцията.

Да се върнем към конкретното предложение за номиниране на историческия център на София и включването му в Листата на Световното културно наследство, за да скицираме сравненията за съответствие с критериите, които са от значение за нашия случай. Съгласно дефинициите от
Конвенцията за нас са от значение следните определения и критерии:
* Вътрешно присъщата стойност на историческия градски център на София насочва предложението към критериите за случая с "населени исторически градове", чиято "пространствена организация, структури, материали и форми, в същността си отразяват поредица цивилизации, които са наложили номинацията на обекта", съгласно параграф 29 от Конвенцията. София се вмества в две от посочените в критериите четири категории:
- (iii) "Исторически центрове, които се разпростират върху абсолютно същата площ като тази на древни градове и сега са заобиколени със съвременна постройка"; От античността, през средновековието, османския период, та чак до днес центърът на град София се простира в рамките на посочената по-горе територия на резервата "Сердика-Средец", начена условно "Сърцето на града" Върху тази територия са се наслоили античната тракийска, римска и византийска; средновековната - българска и османска; следосвобожденската - на новото време - източно и западноевропейска цивилизации;
- (iv) "Сектори, площи или изолирани обекти, които дори и в остатъчен вид са оцелели и представляват логично свидетелство за характера на историческия град, който е изчезнал". Секторите и обектите между Източната и Западната порти на античния град Сердика (археологическите разкрития в подлезите; на равнище сутерен на Халите; при Ротондата "Св.Георги"; при минералния извор и т.н.); църквата "Св.София" с некропола и античните гробници под нея; ново-разкритият античен театър и други, имат интегрален характер и представляват убедително свидетелство за мощта и величието на античния град Сердика, който е изчезнал, за да бъде сменен от средновековният. От средновековният е наследен нов слой, от който най-важният обект - последния вариант на църквата "Св.София", дала името на града;османският период е засвидетелстван от две големи джамии...Ориенталският град напълно е изчезнал, но и те, с характерните си форми - куполи и минаре, дават представа за характера на турска София. От следосвобожденския период в центъра на София има отлични образци на еклектика с виенски барок (Двореца -НХГ), класицизъм, неовизантика ("Св.Ал.Невски","Св.Синод" и др.), сецесион и т.н.
Критериите дават важни указания за обектите, подлежащи на номиниране, именно:
(30) "Историческите центрове и пространства би трябвало да се вписват само когато съдържат антични сгради с особена важност, които представляват пряко свидетелство за характерните черти на даден град от изключителен интерес". Не може да се отрече, особената важност на разкритата сердикийска Източна порта, на новоразкрития амфитеатър; на изключителната важност на църквата "Св.София", като предвестник на романските църкви;
(31) "Възможни са номинации на обекти, които заемат ограничено место, но които са имали значително влияние в историята на градоустройството". Планировката на римския град Сердика определено е оказвал и продължава да оказва влияние върху градоустройственото развитие на града; Налице е абсолютно съвпадение на кардо максимус и декуманос майор от Сердика с трасето и направлението на днешните главни улици "Ларгото" и "Мария Луиза" - "Витоша"; Те са кардинални репери в самоорганизацията на града през вековете. С тях са се съобразявали волю-неволю и градостроителите още при първото планиране на съвременния град. Най-високите коти от римския град - заемани от форума и базиликата "Св.София" и днес са маркантни в плана и силуета на града, чрез средищното място на някогашната и на днешната съборни църква - съответно "Св.Неделя" и "Св. Ал.Невский";
(33) "При сегашните условия трябва да се дава предпочитание на вписването в Списъка на обекти на Световното наследство на малки и средни градски площи, които са в състояние да управляват потенциалния си растеж".
"Включването в Списъка означава, че вече са били взети законодателни и административни мерки, за да се осигури опазването на наследството и обкръжаващата го среда. Друг важен момент е информираността и съдействието на местното населението, без активното участие на което всяка схема за опазване би била невъзможна".
Това означава, че трябва да се поеме инициативата от съответните органи, а това са: Софийския парламент - т.е. общинските съветници, особено нашите колеги архитекти, да прегърнат идеята, да предложат, пропагандират, обсъдят и вземат решение за номиниране на историческия център на София за световната листа на културното наследство Същото трябва да направят ОП "Стара София" и СИМ; НИПК, СОПК към МК, МК; ИКОМОС/България и изобщо институциите и неправителствените организации, свързани административно и професионално с опазване на културно-историческото наследство.

Раздел "Контрол и управление" (management) e съществена част на Указанията на ИКОМОС, във връзка с постъпилото в Комитета предложение за номиниране. Тук се включват всички правни актове, нормативни документи и специални закони, които имат отношение към опазването на посочената територия. Най-важната част от отчета е обаче, как тези актове се прилагат в практиката Поощряват се предложения с подготвени от държавата планове за управление (Management plans). Всички сведения по тези планове се изисква да бъдат достъпни, а именно данни за инфраструктура, собственост, юридически статус, инвестиционни намерения, мерки по опазването и възможности за тяхното прилагане. Планът за управление включва още:
- ниво на управление, наличие на Генерални и подробни градоустройствени планове;
- източници и размер на финансиране, наличие на експертен потенциал, програми за културен туризъм;
- условия за достъп на посетители и статистика на посещаемост;
- план за управление на паметниците на културата (The conservation master plan), съставен съвместно с архитекти, археолози, консерватори и урбанисти;
- ниво на кадрово обезпечаване за успешното провеждане на номинирането (специалисти, инженерно-технически персонал )
Процедурите по номинирането в самия ИКОМОС се извършват в няколко етапа:
- процедура за включване в инвентарния предварителен списък;
- процедура за разглеждане и оценка на номинацията
- подписване на договори с приетите страни
- непрекъснато наблюдение и периодични отчети
- процедура за окончателно включване в Списъка на Световното наследство

Разглеждането на предложението и оценката за номиниране се провежда по определени правила. Изяснява се съответствува ли предложеният обект (в случая историческият градски център) на критериите за автентичност и цялостност. ИКОМОС (за културно наследство) и МСОП (за природно наследство) представят своите заключения (evaluation report) в Бюрото на Комитета за Световно наследство. Окончателното заключение (final evalution report) излиза след решение на Бюрото, като междувременно то има право да изисква от Държавата-страна от Конвенцията, ред допълнителни данни. На сесия на Комитета, където се докладва решението, се включват, ако е необходимо нови критерии и припоръки за конкретното предложение по отношение на кратка характеристика, планове за управление и др. Обектът получава сравнителна оценка (comparative evaluations) и е определен по отношение на исторически период, типология, териториален обхват. Условията, които Комитетът поставя пред Държавата, са насочени към възможността за най-изчерпателна и коректна информация по отношение на обекта.
Представителите на ИКОМОС/България не могат да поддържат номинацията, но те са страна, която при нужда предоставя допълнителна информация по процедурата Задължително се въвежда мониторинг по определени показатели за оценка състоянието на включените обекти, въведените административните мерки и обобщени резултати по отчетите. Предоставената от Държавата документация по номинирането включва изчерпателни фото и видео материали, копия от планове за управление, пълна библиография, адреси на архиви, документални фондове и инвентари. Срокът за разглеждането на номинацията е постоянен, Бюрото решава дали материалите се приемат, или връщат за попълване.
Възможните решения последователно на Бюро, Секретариат и Комитет са три: положително (приема се предложението), отрицателно (отхвърля се), отлага се за определено време, с цел попълване с допълнителни материали. Заседанията на Бюрото на Комитета са два пъти годишно. Разглеждането на предложението за номиниране отнема една календарна година, като на Декемврийската сесия на Комитета се съобщава резултатът на Държавата-вносителка.
Центърът за Световно наследство разполага с образец-форма за представяне на предварителния списък: www.whc.unesco.org/nwhc

Номинирането на всяко едно предложение се извършва по строго определени от Комитета формат и съдържание на докумунтите, които са еднакви както за културно, така и за природно наследство. Те включват:
- обозначение на обекта: идентификация, графичен материал, площ, граници, включително и на буферната зона
- обосновка за включване в Листата на Световно наследство: значимост, сравнителен анализ, автентичност, цялостност, съответствие с критериите за оценка от Конвенцията
- характеристика на историческия център: описание, история на градоустройствено развитие, форма и датиране на последните документи, състояние и методи на опазване, наличие на кратки и дългосрочни програми за опазване и управление и др.
Щастливият край на дългата процедурата по всяко едно предложение за номиниране е подписването на договор между Държавата-страна от Конвенцията и Комитета за Световно наследство. След включването в предварителния списък започват:
- непрекъснати наблюдения (мониторинг) на номинираната територия и обектите в нея, и периодична отчетност, съгласно параграф 29 от Конвенцията. Целта е да се следи за прилагането на Конвенцията и състоятелността на методите по опазване и управление на КИН (планиране и снижаване на загубите чрез превантивна защита)
- задължения на Държавата, чрез приемане на необходимите законодателни мерки за изпълнение на Конвенцията, съвместна работа с тези структури, които стопанисват и управляват обектите на КИН, периодични отчети до Комитета, чрез Секретариата на Юнеско и Центъра за Световно наследство, относно състоянието, управлението и мерките за опазване, Държавата е длъжна да информира Комитета за своите намерения, в случай на настъпили промени.

Държавата-страна от Конвенцията може да разчита на международно сътрудничество, с цел обезпечаване на финансовите ресурси за подготовка и изчерпателна документация по номинирането от Фонда за Световното наследство.
- За тази цел тя внася в Бюрото, съответно в Секретариата Проект за предварително съдействие (preparatory assistance project, Form WHS/ 5). Сумата за подпомагане е от 30 000$ до 75 000$.
- Може да разчита също на обучение във вид на краткосрочни програми и квалификации;
- Техническо съдействие в размер до 20 000$;
- Просветна, информационна и рекламна дейност.
За получаването на финансова помощ , Държавата сключва договори с Фонда за Световно наследство при определени условия, посочени в документ WHS/7.

Най-накрая следва да отбележим, че гореизложеното е само грубата рамка, която се следва при номиниране на предложението за историческия център на София и включването му в Листата на Световното културно наследство. Конкретните документи са налице и те могат да се прегледат от всеки. Няма съмнение, че пътят е труден и много отговорен. Предложението, което бе направено при разработването на системата "Културно-историческо наследство" към Генплана беше прието с овации, но това не е достатъчно. То е известно на много малък кръг специалисти. Държавата и ние, професионалистите на първо място сме тези, които трябва да поемат инициативата и да осъществят успешното провеждане на номинацията. Ние сме убедени в това, че СОФИЯ ГО ЗАСЛУЖАВА. Заслужават го и поколенията, които ни следват, заслужава го и Европа, към която се стремим, защото София е един от вечните градове на европейската цивилизация.

1 Виж "Синтезен доклад -ОУП, 2003 г, (Гл. 8.10, 8.10.1, 8.10.2, 8.10.3)
2 Виж "Синтезен доклад по система "Културно-историческо наследство", стр. 17, 18
3 виж пак там, стр. 23,24
4 Боянска църква, Рилски манастир, Мадарски конник, Гробниците край Свещари и Казанлък, Скалните манастири Иваново, Старият град Несебър;
5 природните резервати Сребърна и Пирин
6 може да се набере от основната страница на Икомос www.icomos.org