Показват се публикациите с етикет зала България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зала България. Показване на всички публикации

четвъртък, 17 април 2008 г.

Обновяват осем исторически обекта за 8.5 млн. лева

Възложител е Министерството на културата
Гергана ДИМИТРОВА
в. Строителство Градът - http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

Осем проекта по оперативна програма "Регионално развитие" 2008 г., отнасящи се до социалната инфраструктура и подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура, е възложило Министерството на културата. Те засягат исторически обекти и места, сгради с културно-историческо значение и забележителности и са на обща стойност 8.5 млн. лева. През тази година ще завърши проектирането и ще се проведат процедурите за избор на изпълнител. Това каза пред вестник "Строителство Градът" арх. Борислав Абаджиев, директор на дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" в Министерството на културата.

На територията на София се разработват три проекта.
Единият е основен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Проектът е дело на арх. Владислав Николов. Реконструкцията предвижда адаптация на два от етажите по бул. "Васил Левски" за изложбени зали на площ 2000 кв.м и реконструкция на помещения за съхраняване на произведения на изкуството - картини, на площ 600 кв.м на приблизителна стойност 1.8 млн. лв.

Другият проект се отнася за концертна зала "България", който обхваща климатизация на залата, реконструкция на главния вход и фоайета.
Проектант е арх. Танко Серафимов. Обектът е на стойност 1.5 млн. лв.

Третият обект в София се отнася за Сатиричния театър с проект за подновяване на електрическата инсталация на сградата.

останалата информация - на http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

събота, 1 декември 2007 г.

Архитектурният шедьовър „България“

Цената на безценното
или защо искаме да опазим уникалния комплекс, който и днес е сред най-високите постижения на модернизма не само у нас, но и в Европа












Константин Павлов — Комитата
в. Дума — 01.12.2007 г. бр. 279 — http://www.duma.bg/2007/1207/011207/index. html

През 30-те години на миналия век Чиновническото застрахователно дружество (наследено от ДЗИ), има намерение да построи сграда, в която да инвестира изгодно капиталите си. За целта са купени и уедрени няколко парцела в карето „Цар Освободител“, „Аксаков“, „Бенковски“ и „В. Левски/Дякон Игнатий“ и като резултат се получава имот със сложна форма, отправящ големи предизвикателства към бъдещите проектанти.


Идеята, с която Станчо Белковски и Иван Данчов печелят безапелационно конкурса (не и без изключителните дипломатически и търговски умения на Данчов) съчетава новаторска многофункционалност и високотехнологичност, при това постигнати с върхови естетически качества и хармонично вписване в околната архитектурна среда.

И днес, точно 70 години след построяването, комплексът изглежда все така съвременно. Съвсем заслужено той е включен в учебниците по архитектура у нас и в чужбина и е признат за едно от най-високите постижения на модернизма от периода между двете световни войни не само в България, но и в Европа.

Единство и универсалност

Гранд хотел „България“ със заведенията си и лятната си градина и зала „България“ са цялостен и неделим мултифункционален комплекс. Портал свързва първи балкон на залата и ресторанта на хотела, друг портал — фоайето на самата зала и бирхалето. Така се съчетават удобството на артистите и нуждите на гладната и жадна публика.

Гостуващите артисти отсядат в хотела и използват вътрешните комуникации, без да са подвластни на капризите на лошото време и без нужда от допълнителни гримьорни и складове. Не е и необходимо да пренасят по улиците сценичното си облекло, реквизит и музикални инструменти. Подвижните врати дават възможност за обединяване и разделяне на пространствата според належащите нужди и вариантите за организация на отдих, спектакли и тържествени събития в комплекса са безкрайни.

Бижу на проектантската мисъл

Фасадата на хотела хармонично свързва двете съседни сгради, подвижният покрив на ресторанта може да бъде отварян при хубаво време, а градината (която е занемарена отдавна и е заплашена да бъде застроена от един бъдещ инвеститор във височина) позволява отдих в спокойна обстановка в центъра на града. Съюзът на архитектите в България смята, че твърденията на инвеститора за „запазване на архитектурата“ на комплекса според излезлите в пресата скици са една нескопосана демагогия и обида към архитектурната професия.



Защо говорим за технологично постижение



Комплексът е и технологичен шедьовър — впечатляващи са техническите нововъведения в конструкцията: огромният остъклен подвижен покрив (оберлихт) в ресторанта, потъващите прозоречни витрини в сладкарницата, които я отварят към булеварда, изключителната акустика на голямата концертна зала. Сложна подемна система позволява превръщането на концертната в бална зала. Металният покрив на залата е съборен от англоамериканска запалителна бомба, роялите и органът са унищожени, а след войната средствата не стигат за реставрация на комплекса (особено на подвижните елементи) в първоначалния му вид.


Ударите на съдбата

След 1947 г. комплексът е възстановен, но и разделен, което води до нови проблеми. Различна съдба спохожда отделните собственици. След 1989 г. „Балкантурист“ е приватизиран заедно с гранд хотел „България“ от „Мултигруп“, а залата е поверена на Софийската филхармония (институт към Министерството на културата ), която почти не разполага със средства за поддръжка и ремонти. Официалният вход за залата откъм „Цар Освободител“ след войната е използван като авариен изход и като вход към студио „Музика“. Отделно той се ползва от Тодор Живков като вход към ложата.

Вътрешните портали стоят заключени, а връзката между залата и лятната градина, е зазидана. Високата сграда на ъгъла на „Аксаков“ и „Бенковски“ е построена на място, където се е предвиждало да има помещения за музикантите. Липсата на помещения е голям проблем и днес, коридорите на залата служат както за репетиционни, така и за преобличане.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България“ е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Това налага строг режим за неговото опазване, който би трябвало и до днес строго да се контролира от следните институции: Министерството на културата чрез неговите поделения НИПК и НСОНПК, а и от структурите на Столичната община и от кмета на София. Да не забравяме, че в кафенето са сядали да се видят, да си пият кафето и да приказват най-големите писатели и интелектуалци на България.


Нерадостната участ на залата

Въпреки че няма български държавен ръководител през последните 70 години, който да не е седял в ложата на зала „България“, днес залата е в критично състояние — например няма климатизация, през зимата там е мъчително студено, а през лятото — твърде горещо, което пречи на музикантите да свирят пълноценно. В студените месеци публиката трябва да седи с палта в залата. Последният основен ремонт на залата е през 1974 г. В периода 1997-2001 г. (при правителството на Иван Костов) се прави частичен ремонт, но недовършен, тъй като половината от определените 1 200 000 лева са пренасочени за други неизвестни цели.

Историческа ценност

Историята започва славно — комплекс „България“ се отваря изключително тържествено с концерт на 9 октомври 1937 г., а баварска пивоварна предоставя бирата за празника. Не само за времето си, но и днес залата е една от най-големите и с най-добра акустика в Европа. Тук са започнали кариерата си неколцина от големите баси на България и Русия, защото тук са се провеждали първи и втори тур на конкурса „Млади оперни певци“. До края на 70-те години на миналия век в хотела отсядат почти всички по-важни чуждестранни гости в София, включително много световноизвестни музиканти и артисти.

Чак до началото на 90-те години комплексът е място за срещи на българския политически, научен и творчески елит. Мястото е твърде малко, за да споменем дори и незначителна част от знаменитите гости на комплекса. Сега в залата се провеждат прегледите на симфоничните оркестри в България и фестивалът „Софийски музикални седмици“.

На кого дължим това национално богатство?


Станчо Белковски и Иван Данчов са талантливи архитекти, герои във войните през 1912-1918 г. Завършили са в Германия. Арх. Белковски при дипломирането си е удостоен с плакет „Към звездите“ за отличен успех. По-късно съвместно откриват архитектурно бюро, което печели множество конкурси и проектира важни обекти на територията на София. След войната и двамата се отдават на академична кариера. И двамата са лауреати на Димитровска награда, като Иван Данчов получава своята за мавзолея на Георги Димитров, а Станчо Белковски — за възстановяването на зала „България“.


Заплахата

Днес твърденията на инвеститора (БТ Девелопмънт Сървисиз — поделение на „Мултигруп“), че планираното интензивно строителство в хотела не би навредило на зала „България“ са извънредно спорни и изискват многостранна експертна проверка (защо не и с участие на световно признати архитекти?). Те са и опасни, защото са в противоречие със законите в Р. България по отношение опазването на културно-историческото наследство. Затова трябва не десет, а сто пъти да се мисли, преди да се предприеме каквото и да било преустройство на хотела и комплекса.

Показателно е, че през 1998 — 1999 г. в градината на ресторанта е имало оркестър, който се е чувал твърде силно в залата. Наложило се свирещите вън и вътре да съобразяват графиците си, за да не си пречат взаимно и порталът между градината и залата да се зазида. Какъв ли би бил ефектът от интензивно строителство с бетонобъркачки, тежки камиони и въздушни чукове на метри от залата с уникална акустика? А шумът от множеството планирани подземни гаражи?


Какво мислят наследниците?

Арх. Данчов няма живи наследници, а арх. Мариана Белковска — Никифорова, една от наследниците на арх. Белковски, твърдо заявява, че ако зависи от нея, „нищо не трябва да се пипа, нито по фасадата, нито по помещенията!“ Би дала съгласието си само за преустройството на хотелските стаи в апартаменти или ползването им за други цели. Но законът за авторското право не е на нейна страна.


Три сценария

Дали хотел „България“ и зала „България“ ще споделят съдбата на сградата на хор „Кавал“? След дълго отлагания ремонт, хорът завари имуществото си унищожено, а сградата — продадена на трето лице. Какво ни гарантира, че реализацията на „Гранд България“ няма да обезобрази комплекса, а следите няма да бъдат заличени, чрез прехвърляне на собствеността?

Или го чака съдбата на комплекс „Балкан“ — също проект на С. Белковски и Ив. Данчов, с отлична акустика, чиято зала (на Младежкия театър), е приютявала и оперни представления, но след чаканото 20 години преустройство изгуби великолепните си качества?

И да се надяваме все пак, че комплексът ще има съдбата на резиденцията на американския посланик в България на ул. „Велико Търново“ и „В. Априлов“ — тази модерна сграда от същите автори е в ръцете на ценители, които желаят да я ползват и поддържат в оригиналния й вид.

Като паметник на културата от най-висок клас, запазването на националното съкровище комплекс „България“ е дълг на цялото общество и на всеки българин поотделно.

Защото всеки може да помогне!

Държавата да си изпълни задълженията

интервю с арх. Явор Банков - управител на Централния дом на архитектите
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25559&nxt=10

- Арх. Банков, кое е характерното при ансамбъла от сгради, включващ и гранд-хотел "България"?
- Когато се е строил гранд-хотел "България" през 30-те години на миналия век, по един много интересен начин е направен преход от по-старата сграда, която се пада от лявата страна. Тя е типична за сеционния период, за който са характерни растителните мотиви. Ако минете по "Бенковски", можете да видите тези архитектурни мотиви по фасадата. в страната към "Цар Освободител" този растителен мотив го няма, но се получава много естествен и плавен преход на архитектурата от по-старата част на ансамбъла.

- Одобрявате ли предложените реконструкции на сградата на грандхотел "България"?
- В новия проект фасадата на сградата откъм бул. "Цар Освободител" се разглежда сама за себе си. Тя се прорязва с някакво подобие на кула и се надстрояват реално още два етажа. Тези промени според мен компрометират целия ансамбъл. Прочетох в пресата, че това било осъвременена класика. Аз мисля, че това няма нищо общо с реалната представа за класика, а е някаква имитация на американска архитектура от по-стара епоха. Така представеният проект предполага унищожаване на сградата като паметник и на целия архитектурен ансамбъл.

- Какво може и какво не трябва да се реконструира?
- Не би трябвало да се пипа зала "България". Емблематично е и кафето на приземния етаж. Безспорно преустройство на хотелските стаи трябва да се направи. Това, което е замислено обаче, е реално сградата да се превърне 6 поредното "молче" и да включва търговски площи, които да бъдат отдавани под наем. Освен това в този район няма възможност за изграждане на паркоместа, а за такъв търговски комплекс те са задължителни.

- Какво мислите за реакциите и на инвеститорите, и на противниците на проекта?
- Лично за мен реакцията, която се получи от Националния институт по паметниците на културата, показва, че чашата вече преля. Сега всички са в услуга на инвеститорския интерес. Пример за това е и Агенцията за инвестиции. Не може проект, който не е процедиран и утвърден от техническите служби на общината и се отнася до сграда - паметник на културата от национално значение, да бъде обявен за инвестиция "клас А", преди да са минали процедурите. Този сертификат цели облекчени механизми, което ме навежда на мисълта, че може да се търси избягване на някои от процедурите, засягащи Института на паметници на културата.

- Как трябва да се действа оттук нататък?
- Трябва да се намеси прокуратурата. Крайно време е държавата да си влезе в ролята. Ако главният архитект на столицата си сложи подписа под визата за проектиране и строителство и даде разрешение, без проектът да е съгласуван от Института за паметници на културата, то това би било закононарушение.

- Смятате ли, че този спор може да прерасне в политически?
- В центъра са най-скъпите терени. Тук не говорим за нормална печалба, а директно за спекула. Няма да се изненадам и в Столичния съвет да се организира лоби. Там, където играят големите пари, всичко е възможно. !

Проектът „Гранд България”: затишие пред буря

Инвеститори и общественици си дадоха почивка, надали за дълго
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25560&nxt=10

Спорът около проекта за реставрация на грандхотел "България" се разгоря, след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А". Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта. От една страна, инвеститорите твърдят, че основната им цел е да развият символичната за столицата постройка и да запазят заложената в нея естетика. Според намеренията им сградата трябва да се модернизира и адаптира към стила на съвременния град. От Института за паметници на културата обаче отказват да повярват на твърдението, че преосмислянето на предназначението на гранд-хотел "България" и оформянето му в жилищно-търговски комплекс нямат за цел да превърнат сградата в поредния мол.

Пред в. "Кеш" Павел Найденов, баща на покойния Илия Павлов, потвърди, че сградата е собственост на "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД, която е подразделение на бившия холдинг "Мултигруп". Павел Найденов не пожела да коментира как ще се развият нещата около проекта и каза само, че сега всичко е в ръцете на обществеността.

В момента и от двете страни е настанало затишие, но то прилича на затишие пред буря. На един следващ етап от развитието на спора може да легне и на крехките рамене на съветниците от Столичния общински съвет, а според мнозина може да засегне и по-високи инстанции. Ще бъдат ли прекрачени границите на обществения (засега) спор и ще стане ли той основа за поредния политически скандал? Това е въпрос, отговора на който ще разберем в близкото бъдеще.

медийни новини

В предаването "Арт ефир" по програма "Христо Ботев" на БНР
в понеделник - 26 ноември 2007, 12:30 - 13:00 ч.
водещата журналистка Нина Нейкова
разговаря за спасяването на Хотел и зала "България"
и за културното наследство в риск в България
с д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана - член на Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата в България, разпространило гражданската петиция в интернет
и
с арх. Здравец Хайтов - Зам. председател на Съюза на архитектите в България.

Нина Нейкова изрази желание да се включи в Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата.
Добре дошла в нашите редици!

сряда, 28 ноември 2007 г.

Никакви бариери не помагат в битката за привилегии

Равносметка

Драгомир Николов
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2823&sectionId=5&id=0001201

Снимка: Велислав Николов
Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев (в средата) вече връчва сертификат за инвестиционни проекти почти всеки ден. Това се е превърнало комай в единствената дейност на агенцията.
Държавата се зарече повече да не подпомага проекти за хотели, молове и голф игрища, но Българската агенция за инвестиции не спира да раздава сертификати точно за такива идеи


През последните 2 месеца почти всяка седмица Българската агенция за инвестиции (БАИ) раздава на различни проекти сертификати за инвеститор, които са съпроводени с редица привилегии. С малки изключения това са все начинания в областта на недвижимите имоти, търговията и туризма. В това нямаше да има нищо странно, ако не беше една "малка" подробност - още през юни парламентът одобри изменения в Закона за насърчаване на инвестициите. Според тях държавна подкрепа вече няма да се дава за строителство на хотели, молове, магазини или голф игрища, а само за преработващата промишленост, производството на ток от алтернативни източници и информационните технологии. Но както във всеки закон и тук се намери "вратичка" - измененията влязоха в сила от 1 септември т.г., а времето от края на юни дотогава е било възприето от много предприемачи като "ден година храни". През преходния период в агенцията са кандидатствали над 50 такива проекта, като е имало дни, в които са подавани по 2 заявки за грандиозни начинания.

Бързината е наистина впечатляваща

Предприемачите имат право да получат административна помощ и времето за издаване на различните видове разрешителни се съкращава с 1/3. Обикновено първокласният инвеститор получава желания документ за 20 дни. Но някои инвеститори тълкуват сертификатите и като инструмент, чрез който да накланят нещата в своя полза при спорни ситуации Такъв пример е нашумелият случай около грандхотел "България". Инвеститорът "Грандхотел България" АД, който е част от разпадналата се империя на "Мултигруп", първо се снабди със сертификат за преустройството на сградата в бизнесцентър, а едва след това реши да търси одобрението на Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Одобрението на НИПК е задължително, защото грандхотел "България" заедно с едноименната концертна зала е паметник на културата от най-висока категория. Шефът на НИПК Георги Урунов е категоричен, че няма вариант, при който институтът да разреши разширяване на хотела, и потвърждава, че все още инвеститорът не е предоставил никакъв проект за одобрение. Но пък у нас има не един и два случая, в които без съгласуване с института нещо се преустройва и разрушава. Но ако преустройването на историческа сграда на пъпа на столицата е нещо, което трудно може да се скрие от обществеността, то друга привилегия може да се използва доста потайно. Става въпрос за възможността инвеститорът да получи земя без търг или конкурс, а в някои случаи - дори безвъзмездно. От БАИ не крият, че всеки четвърти сертифициран първокласен инвеститор е поискал да се възползва от тези възможности, но са категорични, че никой досега не е получил парцел без пари. Може и така да е, но не липсват примери как чрез размахването на тези сертификати предприемачи се сдобиват с хиляди декари гори почти на безценица
[повече на http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2823&sectionId=5&id=0001201]

Статистиката показва, че тази година от общо 52 големи проекта,
наградени със сертификат "първи клас" за инвестиции над 70 млн. лв.,
33 са за имоти.
В сравнение с миналата година броят на предприемачите
в различни имотни и търговски начинания, получили сертификат,
е скочил 3 пъти, а спрямо 2005 г. - 11 пъти.
Като цяло от 2004 г. досега от 90 първокласни
инвеститори над половината - 48,
са получили документа именно заради инвестирането в имоти.

сряда, 21 ноември 2007 г.

Пишат ни

I am writing on behalf of my wife and others as well as myself to protest the threatened destruction of Zala Bulgaria.As a frequent visitor to Sofia, we have enjoyed the many wonderful concerts and recitals we have attended at this famous concert hall. It is a disgrace that for what seems to be purely commercial reasons this important venue is to be destroyed and shops and apartments built in its place.
We urge the powers that be to prevent this from happening in the interests of culture and decency.
Sincerely,
Jay L. Halio
Diane S. Isaacs


превод:
Пиша от името на своята жена и други, както и от свое име, за да протестирам срещу заплахата за разрушаване на зала България. Като чести посетители на София, ние сме се наслаждавали на много чудесни концерти и рецитали, които сме посещавали в тази прочута концертна зала. Позорно е, че както изглежда по чисто комерсиални причини това важно място ще трябва да бъде разрушено и заместено от магазини и апартаменти.
Настояваме пред овластените да попречат това да се случи в интерес на културата и приличието.
Jay L. Halio
Diane S. Isaacs

Пишат ни

As Londoners who often visit Sofia, and who are proud that our UK
Government attaches great importance to preserving cultural sites, we
cannot quite believe that your Government will permit the destruction of
your famous Zala Bulgaria.
How can they be so short-sighted? Surely they must realise that
tourists visit cities because of what they can offer cultutrally. That
is the main reason that London is visited by millions of tourists each year.
We hope that it is not too late to stop this madness!
Professor Elliot Leader
Dr Boika Sokolova

превод:
Като лондончани, които често посещават София, и които се гордеят, че нашето Правителство на Обединеното кралство придава огромно значение на опазването на паметниците на културата, ние не можем твърде да повярваме, че Вашето Правителство ще допусне разрушаването на Вашата знаменита Зала България.
Как може да бъдат толкова късогледи? Със сигурност те трябва да осъзнаят, че туристите посещават градовете, заради онова, което могат да предложат в културно отношениие. Това е главната причина, поради която Лондон се посещава от милиони туристи всяка година.
Надяваме се, че не е твърде късно да се спре тази лудост !
Професор Elliot Leader
Д-р Бойка Соколова