Стратегия за включване на София в световното културно наследство

н.с. д-р арх. Валентина Върбанова
главен експерт в ОП "Стара София" със СИМ
ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
Център по архитектурознание на БАН

СОФИЯ И СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Идеята, която искаме да лансираме, най-напред пред колегията и след това пред културната общественост и софийските граждани е: историческият център на София да бъде включен в Листата на Световното културно наследство.
Има ли шансове София да влезе във фонда на световната съкровищница? Колкото и да ни очарова тази идея, мечтите ни биха били необосновани и отговорът на този въпрос би бил неаргументиран, ако не познаваме условията на ЮНЕСКО за номиниране на места и паметници за Световната листа.

Ще се опитаме да ви убедим в реалността на подобна идея, за да се включим с общи усилия за нейното осъществяване, още повече, че едно от условията на международната организация е, че местното население, т.е. софиянци би трябвало да бъдат добре информирани за инициативата. Нещо повече, те наред с Държавата, която е страна от Конвенцията за световното културно и природно наследство, гражданите са активен участник във всички мерки по опазване на територията, предложена за включване в Листата на Световното културно наследство.

Всъщност, тази идея за пръв път е представена при разработването на новия план на София. Новият Общ устройствен план на София е вече реалност. През последната година той беше разглеждан и съгласуван процедурно на всички възможни нива. Предстои неговото приемане от Народното събрание, след което той става действуващ и задължителен за нашата столица. В новия план на София, системата "Културно-историческо наследство" - КИН - заемаше съществено место, доколкото тя подаде на останалите функционални системи ресурсите, с които разполага градът и спомогна за тяхното интегриране като стимулатор за бъдещото му развитие, включвайки и крайградската територия. На многобройните обсъждания на плана беше отчетено, че системата КИН е разработена изключително подробно и бе дадена висока оценка за професионалното отношение на екипа. Във финалните документи "Концепция за устройство на териториите" 1, за системата КИН бяха направени редица предложения, най-интересно от които се възприема това за номинирането на историческия център на София за включване в Листата на Световното културно наследство2.

Ето какво представлява това предложение
Определени са границите на територия, включваща Историко-археологическия резерват "Сердика-Средец"и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска". Тези два уникални културно-исторически модула са свързани по оста бул. "Цар Освободител"- пл. "Народно събрание". Концепцията за опазване на КИН предлага първоначален вариант за граници на територията и буферната зона в съответствие с изискванията на Конвенцията за Световното културно и природно наследство. Извънредната и универсална стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от античността, средновековието, следосвобожденската епоха и тези от 20-ти век. Историческите пластове са невероятно богати, като са включени и подземни пространства, предвидени от плана като обекти на КИН.
Ето малка част от паметниците на културата, разположени на предложената за номиниране територия: Източна и Западна порта на Сердика, Църквите "Св. Спас", "Св. Петка Самарджийска", "Св. Георги", "Св. София", "Св. Александър Невски", части от крепостната стена на Сердика, джамиите "Баня баши" и (бившата) "Буюк джамия", няколко исторически паркове и градини, десетки паметници на културата от национално значение от следосвобожденския период на София. В териториалния обхват попада и т.нар. "Ларго", което предстои тепърва да се разкопава във връзка с метротрасето и където се очакват със сигурност нови археологически находки.

Последния месец сме свидетели на най-голямото археологическо откритие на София и поради това то не е отразено в концепцията за опазване на историческия градски център. Неговата уникалност ще повлияе както на предложените граници, така и на мотивите за включването в Индикативната листа на предстоящото българско предложение за Световно наследство. Става въпрос за античния амфитеатър на Сердика от IIIв. - IVв., до ул. "Будапеща", разположен в буферната зона, според предложението за номиниране. Разкопките и проучванията продължават, тепърва предстоят разработките на проекти за опазване. Откритието е толкова грандиозно и значимо за София, че на всяка цена трябва да се използува в подкрепа на предложението.
Концепцията за опазване на КИН към плана на София предлага също така система от териториални режими за опазване и съответствуващите им планове за управление. 3 Режимът на номинираната територия за Световно наследство е обозначен с Ткин-5. Той включва: териториален обхват, предписания (в съответствия с изискванията на Концепцията за Световно наследство) и видове планове за управление. Изготвеният от експертите на ОГП-Софпроект етапен план-програма за реализиране на новия план визира периода от 2007 г. до 2012 г. за реалистичен по отношение на номинирането. Този срок би могъл да бъде съкратен, ако на номинирането се погледне като на първоетапна цел за устройственото развитие на столицата до 2010 г.
Листата на Световното културно и природно наследство включва към момента общо 754 обекта в различни континенти на планетата. От тях 582 принадлежат на културното наследство, 149 на природното и 23 са смесени обекти от двата вида. България участвува в Световния фонд с 9 забележителни места, от които 7 са включени в листата на културното наследство4 и 2 резервата на природното наследство5. Резерватът "Старинен Пловдив" е с крачка напред, в сравнение със София, по отношение на подготовката за номиниране. Страната ни има шансове да впише в Листата на Световното културно наследство още два обекта. През последните години предложния за номиниране от всички крайща на света заливат Икомос. През 2002 г. са приети 9 нови обекта, а през 2003 г. те са вече 24, между които такива в Афганистан, Аржентина, Казакстан, Чехия, Полша и др. Трудно е да се каже има ли европейска столица, която да не фигурира в Листата за Световно културно и природно наследство. Особено интензивно е тяхното включване като исторически градски центрове през 90-те години. Така Атина, Берлин, Берн, Брюксел, Будапеща, Варшава, Вилнюс, Истамбул, Лондон, Люксенбург, Мадрид, Москва, Рига, Рим, Париж, Прага, Талин и други, вече са радват на принадлежността си към Световния културен фонд.
(виж www.international.icomos.org/world_heritage/index)
Ето документите, които регламентират включването на даден обект в Листата на Световното културно и природно наследство:
* Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (приета на Генералната конференция на Икомос, Париж, 21.11.1972 г.),
(виж www.whc.unesco.org/world_heritage 6)
Конвенцията има връзки и с други документи на Юнеско, като
* Женевската конвенция от 1948 г., Хаагската конвенция от 1954 г. и Конвенцията на Юнеско от 1970 г.
* Указания за прилагане на Конвенцията (Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention)
(виж www.whc.unesco.org/toc/main 7)
Указанията тълкуват Конвенцията и посочват участници, етапи, състав на внесени материали, критерии и изисквания, срокове и финансово подпомагане. Крайно важно е тяхното познаване.

Според тези документи участници в номинирането са:
* На международно ниво:
- ЮНЕСКО/ чрез Комитета за Световно наследство, който селектира новите предложения, проучва националните доклади, насочва финансови средства, изработва окончателния доклад за включване в Листата,
- ИКОМОС, Международният Съвет за паметници на културата и забележителни места, чрез своя Комитет, Секретариат и Бюро за Световно наследство,
- ИКОМОС, чрез Центъра за Световно наследство, който следи за спазването на Конвенцията, отправя препоръки към Държавата и Икомос/ България, организира международното сътрудничество, семинари, популяризира и рекламира номинирането, координира мониторинга,
* На национално ниво:
- Държавата/ България като страна от Конвенцията
- ИКОМОС/ България
- Местното население, което наравно с Държавата разделя отговорността за състоянието на предложената за номиниране територия,
ИКОМОС е партньор и основател на информационна мрежа World heritage information Network (WHIN), виж www.unesco.org/whin

От изключителна важност е доброто познаване на Указанията, които процедурно показват пътя, който се изминава при номиниране на предложението за включване в Листата на Световното наследство.
Следва да се има предвид, че Държавата/ България е страна от конвенцията. Тя, чрез МС, МК и подчинените им ведомства, поема всички задължения и отговорности по направеното предложение. Държавата осъществява контактите с Комитета по Световно наследство, тя е отговорна за реализацията на мерките по опазване на посочената територия. Именно държавата е задължена след номинирането да предаде уникалната структура, като част от Световния фонд, на бъдещите поколения. И накрая, държавата е страната, която подписва заключителните документи по включването в Листата на Световното културно и природно наследство.

Критерии за включване на културно наследство в Листата на Световното наследство
Комитетът решава дали предложението отговаря на един или повече от следните критерии: свидетелство за цивилизация, илюстрация на значим етап в световната историята, изключителен пример за традиционно човешко поселение, а също така дали съответствува на теста за управление и автентичност, съгласно параграф 24 от Конвенцията.

Да се върнем към конкретното предложение за номиниране на историческия център на София и включването му в Листата на Световното културно наследство, за да скицираме сравненията за съответствие с критериите, които са от значение за нашия случай. Съгласно дефинициите от
Конвенцията за нас са от значение следните определения и критерии:
* Вътрешно присъщата стойност на историческия градски център на София насочва предложението към критериите за случая с "населени исторически градове", чиято "пространствена организация, структури, материали и форми, в същността си отразяват поредица цивилизации, които са наложили номинацията на обекта", съгласно параграф 29 от Конвенцията. София се вмества в две от посочените в критериите четири категории:
- (iii) "Исторически центрове, които се разпростират върху абсолютно същата площ като тази на древни градове и сега са заобиколени със съвременна постройка"; От античността, през средновековието, османския период, та чак до днес центърът на град София се простира в рамките на посочената по-горе територия на резервата "Сердика-Средец", начена условно "Сърцето на града" Върху тази територия са се наслоили античната тракийска, римска и византийска; средновековната - българска и османска; следосвобожденската - на новото време - източно и западноевропейска цивилизации;
- (iv) "Сектори, площи или изолирани обекти, които дори и в остатъчен вид са оцелели и представляват логично свидетелство за характера на историческия град, който е изчезнал". Секторите и обектите между Източната и Западната порти на античния град Сердика (археологическите разкрития в подлезите; на равнище сутерен на Халите; при Ротондата "Св.Георги"; при минералния извор и т.н.); църквата "Св.София" с некропола и античните гробници под нея; ново-разкритият античен театър и други, имат интегрален характер и представляват убедително свидетелство за мощта и величието на античния град Сердика, който е изчезнал, за да бъде сменен от средновековният. От средновековният е наследен нов слой, от който най-важният обект - последния вариант на църквата "Св.София", дала името на града;османският период е засвидетелстван от две големи джамии...Ориенталският град напълно е изчезнал, но и те, с характерните си форми - куполи и минаре, дават представа за характера на турска София. От следосвобожденския период в центъра на София има отлични образци на еклектика с виенски барок (Двореца -НХГ), класицизъм, неовизантика ("Св.Ал.Невски","Св.Синод" и др.), сецесион и т.н.
Критериите дават важни указания за обектите, подлежащи на номиниране, именно:
(30) "Историческите центрове и пространства би трябвало да се вписват само когато съдържат антични сгради с особена важност, които представляват пряко свидетелство за характерните черти на даден град от изключителен интерес". Не може да се отрече, особената важност на разкритата сердикийска Източна порта, на новоразкрития амфитеатър; на изключителната важност на църквата "Св.София", като предвестник на романските църкви;
(31) "Възможни са номинации на обекти, които заемат ограничено место, но които са имали значително влияние в историята на градоустройството". Планировката на римския град Сердика определено е оказвал и продължава да оказва влияние върху градоустройственото развитие на града; Налице е абсолютно съвпадение на кардо максимус и декуманос майор от Сердика с трасето и направлението на днешните главни улици "Ларгото" и "Мария Луиза" - "Витоша"; Те са кардинални репери в самоорганизацията на града през вековете. С тях са се съобразявали волю-неволю и градостроителите още при първото планиране на съвременния град. Най-високите коти от римския град - заемани от форума и базиликата "Св.София" и днес са маркантни в плана и силуета на града, чрез средищното място на някогашната и на днешната съборни църква - съответно "Св.Неделя" и "Св. Ал.Невский";
(33) "При сегашните условия трябва да се дава предпочитание на вписването в Списъка на обекти на Световното наследство на малки и средни градски площи, които са в състояние да управляват потенциалния си растеж".
"Включването в Списъка означава, че вече са били взети законодателни и административни мерки, за да се осигури опазването на наследството и обкръжаващата го среда. Друг важен момент е информираността и съдействието на местното населението, без активното участие на което всяка схема за опазване би била невъзможна".
Това означава, че трябва да се поеме инициативата от съответните органи, а това са: Софийския парламент - т.е. общинските съветници, особено нашите колеги архитекти, да прегърнат идеята, да предложат, пропагандират, обсъдят и вземат решение за номиниране на историческия център на София за световната листа на културното наследство Същото трябва да направят ОП "Стара София" и СИМ; НИПК, СОПК към МК, МК; ИКОМОС/България и изобщо институциите и неправителствените организации, свързани административно и професионално с опазване на културно-историческото наследство.

Раздел "Контрол и управление" (management) e съществена част на Указанията на ИКОМОС, във връзка с постъпилото в Комитета предложение за номиниране. Тук се включват всички правни актове, нормативни документи и специални закони, които имат отношение към опазването на посочената територия. Най-важната част от отчета е обаче, как тези актове се прилагат в практиката Поощряват се предложения с подготвени от държавата планове за управление (Management plans). Всички сведения по тези планове се изисква да бъдат достъпни, а именно данни за инфраструктура, собственост, юридически статус, инвестиционни намерения, мерки по опазването и възможности за тяхното прилагане. Планът за управление включва още:
- ниво на управление, наличие на Генерални и подробни градоустройствени планове;
- източници и размер на финансиране, наличие на експертен потенциал, програми за културен туризъм;
- условия за достъп на посетители и статистика на посещаемост;
- план за управление на паметниците на културата (The conservation master plan), съставен съвместно с архитекти, археолози, консерватори и урбанисти;
- ниво на кадрово обезпечаване за успешното провеждане на номинирането (специалисти, инженерно-технически персонал )
Процедурите по номинирането в самия ИКОМОС се извършват в няколко етапа:
- процедура за включване в инвентарния предварителен списък;
- процедура за разглеждане и оценка на номинацията
- подписване на договори с приетите страни
- непрекъснато наблюдение и периодични отчети
- процедура за окончателно включване в Списъка на Световното наследство

Разглеждането на предложението и оценката за номиниране се провежда по определени правила. Изяснява се съответствува ли предложеният обект (в случая историческият градски център) на критериите за автентичност и цялостност. ИКОМОС (за културно наследство) и МСОП (за природно наследство) представят своите заключения (evaluation report) в Бюрото на Комитета за Световно наследство. Окончателното заключение (final evalution report) излиза след решение на Бюрото, като междувременно то има право да изисква от Държавата-страна от Конвенцията, ред допълнителни данни. На сесия на Комитета, където се докладва решението, се включват, ако е необходимо нови критерии и припоръки за конкретното предложение по отношение на кратка характеристика, планове за управление и др. Обектът получава сравнителна оценка (comparative evaluations) и е определен по отношение на исторически период, типология, териториален обхват. Условията, които Комитетът поставя пред Държавата, са насочени към възможността за най-изчерпателна и коректна информация по отношение на обекта.
Представителите на ИКОМОС/България не могат да поддържат номинацията, но те са страна, която при нужда предоставя допълнителна информация по процедурата Задължително се въвежда мониторинг по определени показатели за оценка състоянието на включените обекти, въведените административните мерки и обобщени резултати по отчетите. Предоставената от Държавата документация по номинирането включва изчерпателни фото и видео материали, копия от планове за управление, пълна библиография, адреси на архиви, документални фондове и инвентари. Срокът за разглеждането на номинацията е постоянен, Бюрото решава дали материалите се приемат, или връщат за попълване.
Възможните решения последователно на Бюро, Секретариат и Комитет са три: положително (приема се предложението), отрицателно (отхвърля се), отлага се за определено време, с цел попълване с допълнителни материали. Заседанията на Бюрото на Комитета са два пъти годишно. Разглеждането на предложението за номиниране отнема една календарна година, като на Декемврийската сесия на Комитета се съобщава резултатът на Държавата-вносителка.
Центърът за Световно наследство разполага с образец-форма за представяне на предварителния списък: www.whc.unesco.org/nwhc

Номинирането на всяко едно предложение се извършва по строго определени от Комитета формат и съдържание на докумунтите, които са еднакви както за културно, така и за природно наследство. Те включват:
- обозначение на обекта: идентификация, графичен материал, площ, граници, включително и на буферната зона
- обосновка за включване в Листата на Световно наследство: значимост, сравнителен анализ, автентичност, цялостност, съответствие с критериите за оценка от Конвенцията
- характеристика на историческия център: описание, история на градоустройствено развитие, форма и датиране на последните документи, състояние и методи на опазване, наличие на кратки и дългосрочни програми за опазване и управление и др.
Щастливият край на дългата процедурата по всяко едно предложение за номиниране е подписването на договор между Държавата-страна от Конвенцията и Комитета за Световно наследство. След включването в предварителния списък започват:
- непрекъснати наблюдения (мониторинг) на номинираната територия и обектите в нея, и периодична отчетност, съгласно параграф 29 от Конвенцията. Целта е да се следи за прилагането на Конвенцията и състоятелността на методите по опазване и управление на КИН (планиране и снижаване на загубите чрез превантивна защита)
- задължения на Държавата, чрез приемане на необходимите законодателни мерки за изпълнение на Конвенцията, съвместна работа с тези структури, които стопанисват и управляват обектите на КИН, периодични отчети до Комитета, чрез Секретариата на Юнеско и Центъра за Световно наследство, относно състоянието, управлението и мерките за опазване, Държавата е длъжна да информира Комитета за своите намерения, в случай на настъпили промени.

Държавата-страна от Конвенцията може да разчита на международно сътрудничество, с цел обезпечаване на финансовите ресурси за подготовка и изчерпателна документация по номинирането от Фонда за Световното наследство.
- За тази цел тя внася в Бюрото, съответно в Секретариата Проект за предварително съдействие (preparatory assistance project, Form WHS/ 5). Сумата за подпомагане е от 30 000$ до 75 000$.
- Може да разчита също на обучение във вид на краткосрочни програми и квалификации;
- Техническо съдействие в размер до 20 000$;
- Просветна, информационна и рекламна дейност.
За получаването на финансова помощ , Държавата сключва договори с Фонда за Световно наследство при определени условия, посочени в документ WHS/7.

Най-накрая следва да отбележим, че гореизложеното е само грубата рамка, която се следва при номиниране на предложението за историческия център на София и включването му в Листата на Световното културно наследство. Конкретните документи са налице и те могат да се прегледат от всеки. Няма съмнение, че пътят е труден и много отговорен. Предложението, което бе направено при разработването на системата "Културно-историческо наследство" към Генплана беше прието с овации, но това не е достатъчно. То е известно на много малък кръг специалисти. Държавата и ние, професионалистите на първо място сме тези, които трябва да поемат инициативата и да осъществят успешното провеждане на номинацията. Ние сме убедени в това, че СОФИЯ ГО ЗАСЛУЖАВА. Заслужават го и поколенията, които ни следват, заслужава го и Европа, към която се стремим, защото София е един от вечните градове на европейската цивилизация.

1 Виж "Синтезен доклад -ОУП, 2003 г, (Гл. 8.10, 8.10.1, 8.10.2, 8.10.3)
2 Виж "Синтезен доклад по система "Културно-историческо наследство", стр. 17, 18
3 виж пак там, стр. 23,24
4 Боянска църква, Рилски манастир, Мадарски конник, Гробниците край Свещари и Казанлък, Скалните манастири Иваново, Старият град Несебър;
5 природните резервати Сребърна и Пирин
6 може да се набере от основната страница на Икомос www.icomos.org