вторник, 10 февруари 2009 г.

СОПК реши съдбата на паметниците на културата след Втората световна война

Във връзка с апетитите за местата на сладкарница "Фея" и ресторант "Ропотамо" в столичния жилищен комплекс "Яворов" (бивш "Ленин"), повече от 10 години се води борба за спасяване автентичността на комплекса.

Още през 1996 г. самият автор на комплекса - уважаваният проф. арх. Васил Вълчанов се обърна към тогавашните членове на българската секция на международната организация за документиране и консервиране памитниците на Модерното движение (ДОКОМОМО) с молба да се включи ж.к. "Яворов" в международния регистър на паметници на модерната архитектура. С това той се надяваше да окаже отпор на повишаващия се натиск спрямо самия него и намеренията за реконструкция на сладкарница "Феята" и ресторант "Ропотамо".

Карта на комплекса съгласно международните изисквания бе направена и обектът бе включен в международния регистър, за което българската група получи съответно потвърдително писмо от ръководството на международната организация през 1997 г.

Разбира се, този акт не спря попълзновенията за строителство в комплекса "Яворов".
Днес стърчи нелепо жалък остатък от опитите да се реконструира "Феята".




"Ропотамо" премина безславно в историята - след като бе изоставен до пълното му ограбване и саморазрушаване.












Кранове и багери изравниха остатъците със земята, за да отворят светла перспектива за строителство на небостъргач на същото място, гръмко назован "Ропотамо плаза" [http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/100.html].


Не успяха да спрат тези хунски апетити и множеството протести, подписки, петиции [http://209.85.129.132/search?q=cache:_oQZ14EguvcJ:www.parliament.bg/%3Fpage%3Dns%26lng%3Dbg%26nsid%3D5%26action%3Dshow%26Type%3DcmSteno%26SType%3Dshow%26gid%3D170%26id%3D344+%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+-+%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2+-+%D0%B2.+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=2&gl=bg], писма, актуални въпроси и всякакви други действия на жителите на ж.к. "Яворов", които за първи път в гражданската история на София се обединиха с толкова жар да защитават качествата на своя жилищен комплекс пред всевъзможни инстанции - от Районното кметство до Столична община и нейното подделение - Дирекцията за архитектура и градоустройство (ДАГ), Столичния общински съвет (СОС); от Министерство на културата до неговото подделение - Националния институт за паметници на културата (НИПК) - заради композиционната и архитектуранта ценност на обектите, уникалността на комплекса, на проектантския подход и на обществените сгради в него; Министерство на околната среда и водите и неговото подделение - Регионалната инспекция по околната среда и водите София - заради рядкото съчетание на апартаментни сгради, датски площадки и паркова среда и наличието на десетки редки дървесни видове. Безброй медии бяха сезирни по въпроса.


Тези организирани действия се консолидираха в безпрецедентен и неочакван ход - предложение за обявяване на ж.к. "Яворов" за паметник на културата в България - така, както вече бе признат в чужбина.

Институциите се втурнаха дружно да противостоят на тази идея, да доказват нейната безперспективност, да обясняват, че нямало критерии за оценка на паметници на културата от т.нар. Ново време (след Втората световна война).
Инициаторите, от своя страна обясниха, че щом като има международни критерии за оценка и класификация на произведения на архитектурата, градоустройството и ландшафтната архитектура с всеобща валидност, които се прилагат и за обектите от периода след Втората световна война, то би следвало тези критерии да се възприемат наготово и в България без да се преоткриват отдавна откритите неща.

В средта на 2007 г. Министерство на културата натовари НИПК да изработи критерии за оценка на паметници на културата от Новото време, съгласно решение на НСОПК от 2006 г. (Протокол № 2/24.10.2006) - чрез сътрудничество с Центъра по архитектурознание към БАН и други компетентни институции, НИПК тепърва да започне изработване на критерии, по които да се категоризират сгради от периода на модерната архитектура и да се параметрира охранителният режим на такива паметници. Едва след това Националният съвет за опазване на паметниците на културата да се произнася по предложенията за даване статут на паметници. .
НИПК, от своя страна, привлече представители на различни институции - Център по архитектурознание (ЦА) - БАН, Архитектурен факултет - УАСГ, Съюз на архитектите в България, ДОКОМОМО България, за да обсъдят компетентно въпросите на модерното архитектурно наследство.


Изготвянето на критериите се проточи до средата на 2008 г. и въпросът бе разгледан на заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) - съвещателен орган към Министъра на културата на 12.07.2008 г.

Междувременно Международната организация ДОКОМОМО публикува още един материал за ж.к. "Яворов", съставен в София от представител на Инициативния комитет за Движение за опазване паметниците на културата в България, членове на ДОКОМОМО Интернешънъл и сътрудници на ЦА-БАН.

клик върху образите, за да се четe
















[http://rlicc.asro.kuleuven.ac.be/rlicc/docomomo/Registers/2006%20Other%20Modernisms/Bulgaria.pdf] Той може да се прочете и на сайта на международните регистри
[http://www.docomomo-registers.org/].


Изготвянето на протокола от заседанието на НСОПК към МК на 12.07.2008 г., събирането на подписите и парафирането от министъра заеха времето до края на януари 2009 г.
Днес вече разполагаме с копие от този протокол, за да можем да се запознаем със становишето на НСОПК, което в някаква степен решава и съдбата на комплекса "Яворов".

клик върху образите, за да се четe




















НСОПК приема предложенията на Работната група:
  • системата от критерии за оценка на единични и групови обекти от периода след Втората световна война;
  • за предложените обекти да се предприеме съответната процедура и бъде наложена превантивна защита по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗУТ от компетентните административни органи;
    да се направят предложения за съответните промени в действащия Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ) и в проекта за нов Закон за културното наследство, с които периодът след Втората световна война да се включи в частта за видове и категории обекти на недвижимото културно наследство, според принадлежността им към определен исторически период. Как чл. 10, ал. 3 от ЗУТ ще защити ж.к. "Яворов"?

Ето какво гласи той
[http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/74310p1.html#Ч%20А%20С%20Т%20%20П%20Ъ%20Р%20В%20А]:

Чл. 10. (1) Изискванията към устройството на териториите се
определят с устройствени схеми и планове в съответствие с действащата нормативна
уредба.
(3) В територии и части от тях,
определени по реда на този закон, с устройствени схеми и планове може да се
установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва
фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.

Всичко това отправя нещата към Общия устройствен план на София.
Дали той ще може да защити комплекса в по-голяма степен, отколкото досега - остава да се коментира допълнително, но с голяма доза съмнение. Защитата по чл. 10 (3) от ЗУТ можеше да се постигне и без предложението на НИПК и решението на НСОПК след близо 2 години умуване.
Остава да се запитаме дали това не бе обичайното протакане в услуга на някого.

В новоприетия със Закон за устройството и застрояването на Столичната община (в сила от 28 януари 2007 г.). Общ устройствен план на София, в раздела “Система на културно-историческо наследство”, територията на ж.к. “Яворов се предвижда за защита “чрез режим на “територии с характерни селищни структури”, ”който се санкционира по реда на Закона за паметниците на културата и музеите”.
Е, тогава какво санкционира НСОПК - да се спазва Закона за паметници на културата и музеите. Голямо постижение, няма що.


Само седмица след като протоколът на НСОПК бе станал достъпен ,
Столичният общински съвет реши да продостави окончателно терена на бившия ресторант "Ропотамо" на "Интернешънъл кепитъл груп" АД за строителството на небостъргача "Ропотамо плаза".
Малко са онези, които отговарят убедено на въпроса има ли място този небостъргач в ж.к. "Яворов" - обикновено това са заинтересовани от сделката[http://www.duma.bg/2009/0209/090209/index.html]

Но нека разгледаме и системата от критерии, за чието изкристализиране и обнародване бе необхидом почти 2-годишен период.

В регистрационната карта на ДОКОМОМО Интернешънъл и указанията за нейното попълване са изброени подробно критериите за оценка, а регистрацията се осъществява след рецензиране от международен комитет от експерти? Всички материали, свързани с регистрационната дейност на ДОКОМОМО Интернешънъл на английски език (пълна и кратка регистрационна карта, инструкция за попълване, типология на регистрираните обекти) могат да бъдат намерени на страницата на международната организация в интернет.

Регистрационните карти на ДОКОМОМО могат да служат за пример на специализираните институции в България, поддържащи националния регистър с паметници на културата. Именно по тези критерии в други държави са регистрирани стотици паметници на културата след Втората световна война; има дори такива, включени в листата на световното наследство на ЮНЕСКО, като гр. Бразилия, например – проектиран през 1957 г. За сведение, ж.к. “Яворов” е проектиран през 1956-57 г.). Регистрационната карта на ж.к. “Яворов”, изпратена в ДОКОМОМО Интернешънъл, е била предоставена на Г-н минитъра на културата и освен това е публикувана в превод в специализирания архитектурен печат (http://www.stroitelstvo.bg/ - 13.05.2006).

Проверките на ДОКОМОМО Интернешънъл за модерност на обектите, които са достойни да бъдат включени в международния регистър, се осъществяват въз основа на критерии за иновация, техническа, социална и естетическа стойност, както следва:
4.1. - 4.2. - 4.3. Intrinsic value (същинска стойност);
4.1. Technical evaluation (техническа оценка);
4.2. Social evaluation (социална оценка);
4.3. Aesthetic evaluation (естетическа оценка);
4.4. – 4.5. Comparative significance (сравнителна значимост);
4.4. Canonic Status (question of model) каноничен статус (представлява ли обектът модел, който се следва);
4.5. Reference Value (question of precedent) (съотнасяне с предходни образци - прецеденти).


В чл. 17 на действащата Наредба № 5 на МК за обявяване на недвижими паметници на културата са дадени едни и “утвърдени” критерии за всички периоди и видове недвижими паметници на културата [17(2)], а именно:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.


Критериите, които предлага работната група, формирана от НИПК, са следните:
- научна стойност;
- автентичност и степен на съхраненост;
- естетическа стойност;
- взаимодействие с обществото.
Намирате ли нещо качествено ново ?
Но за изработването на тези добре известни критерии бяха необходими близо 12 месеца.

Прокрадват се съмнения, че протакането е само в интерес на инвеститори с апетити за строеж на небостъргачи и закупуване на терени за строеж в една среда с вече изградена инфраструктура... Във всеки случай това протакане нито е от интерес за гражданите на комплекса, нито за града ни, нито за историята ни.

Повече - в следващия материал.

петък, 30 януари 2009 г.

Собственикът на къщата на Фингов свали проекта за интегрирането й в апартаментна сграда от уебсайта си

Градски вестник - 28.01.2009, с. 2
http://www.gradski.bg/pechat.php?br=51






















Виж още:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html
http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=25

Bulgarian Construction house
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

събота, 24 януари 2009 г.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен


Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

Ограбиха фонда на БНТ. Руши се Захарна фабрика

http://bnt.bg/bg/news/view/3123/ograbiha_fonda_na_bnt
21.01.2009 - съобщение на БНТ
Автор: Весела Петрова

Тази нощ беше разбит склад в Захарна фабрика, където се съхранява огромна част от филмовия архив на БНТ. Сградата, е обявена за паметник на културата преди повече от 10 години, но в момента се руши и прилича на катакомба. Там няма охрана, а собствениците се сменят непрекъснато.

Прокопана е дупка в стената на хранилището на БНТ, свалени са два прозореца с метални решетки и част от металните стелажи. Кутиите с филмова лента се въргалят в прахуляка.

В този склад може да влезе всеки, абсолютно необезпокояван от никого - особено вечер или през нощта, защото няма охрана, нито бариера. Вътре се съхранява на филмова лента историята на България за 50 години.

Това е последната от поредицата кражби в хранилището на националната телевизия. Министерството на културата е уведомено какво се случва с архива на БНТ и със сградата паметник на културата.

Борислав Абаджиев - директор Дирекция "Паметници на културата": "Констатирахме, че лица под 18 години извършват нерегламентирани действия, което означава разрушаване на всичко, което би могло да се демонтира".
Румен Балабанов - служител във филмотеката: "Тази сграда ще падне, пода са издънили, прозорците са свалени - това беше всичкото железни прозорци".

През годините на прехода собствениците на сградата се сменят многократно, а апетитите за терена са огромни. Сега собственик е фирма София Мел, с управител гръцкият бизнесмен Пантазис Савополус. Собственикът, на когото БНТ плаща наем, по закон трябва да охранява и стопанисва имота.

Арх. Борислав Абаджиев: "Собственикът няма желание да опази и да съхрани, да реставрира паметника, а по-скоро мястото на паметника е ценно за нова сграда, явно с нови функции".

Министерството на културата ще използва всички средства по закон, за да задължи собствениците да поставят охрана и да възстановят щетите, нанесени на сградата. Ако това не стане, ще сезираме и Прокуратурата, казаха още от ведомството. А кой ще възстанови щетите на БНТ, засега не е ясно. Опитите ни да получим отговор от някой от собствениците на фирма София Мел се оказаха безуспешни. Разбира се, няма да се откажем, защото не можем да оставим без последствия безхаберното отношение към безценния архив на БНТ.


http://www.bnt.bg/bg/about/22/article/62
Филмов архив
Филмовият архив на БНТ включва 180 000 информационни обекта и 64 800 архивни единици, от които единичните заглавия са 44 000 (част от заглавията са с по няколко копия).

I. Архивни единици (64 800)
1. 42 200 телевизионни програми (фолклорни, спортни, образователни, детски, очерци,пътеписи, реклами)

2. 6 800 игрални филма и телевизионни постановки (2 500 на 35 мм и 4 300 на 16 мм). От тях 4 600 сериала и единични игрални филма (български и чуждестранни), 1 000 постановки на телевизионен театър (ТТ), 550 новели, 450 миниатюри, 200 мюзикъла

3. 7 500 документални и научно-популярни филма

4. 4 900 анимационни и куклени филма

5. 3 400 забавно-музикални програми


II. Информационни обекти
180 000 - репортажи за ПСН и получени чрез международния обмен

Този архив се съхранява във филмохранилището в "Захарна фабрика", чиято обща площ е 2 474 кв.м. От тях 1 823 кв.м. са чиста складова площ (7 помещения), останалите са стаи, коридори, 2 прожекционни зали и кинокабина.

Върху 1 800 метални стелажа (с размери 100х230х50 см.) са подредени 204 000 пластмасови кутии, 36 750 метални кутии (от тях 14 750 са с филми на СТФ "Екран"), 3 000 картонени кутии. 74 000 от пластмасовите кутии са с 35 мм-филм, 130 000 са с 16 мм-филм (65 000 с картина и 65 000 с тон). 36 750 кутии са с изходни материали (негативи), а 2 700 са заглавията.

1 пластмасова кутия с 35 мм-филм има размери 38х38х4,5 см. и тежи 4,5 кг. 1 пластмасова кутия с 16 мм-филм има размери 38х38х2,6 см. и тежи 1,9 кг. 225 тона тежат само пластмасовите кутии с 35 мм-филм, 230 тона тези с 16 мм-филм. Тежината на 1 стелаж с около 100 кутии е 500 кг. Общата тежина на архива е над 500 тона.

Около 0,5 кв.м. е площта на всеки от стелажите, общо те заемат площ от 900 кв.м. Така се използва 50% от складовата площ.

В едно от помещенията – склад № 1, е подредена книжната документация, която придружава филмовите (лентови) архивни единици и която съдържа: няколко стотин хиляди регистрационни документи (сценарии, монтажни листове, шотлисти, режисьорски книги, преводи, книжни рулони и т.н.); няколко десетки дневници за завеждане на използваните архивни материали, няколко стотици хиляди картони и картони за движение на филмовия архив.



Банда от 40 роми разби склад с архива на БНТ
http://dnes.dir.bg/news1.php?id=3887134&c=1&act=post

Ромска детска банда от 40 души на възраст между 13 и 14 г. разби архива на Българската национална телевизия, за да отмъкне и продаде метални стелажи за скрап.
Нападението станало в нощта срещу сряда в складовете на БНТ в столичния квартал "Захарна фабрика", пише в. “24 часа”.
Нахвърляни и окаляни са безценни оригинали на български игрални филми, документални ленти и друг архив от зората на телевизията. Там се пази цялата история на БНТ от 1962 г. насам с 65 000 игрални филма, сценарии и дори всички новинарски емисии.
Целта на ромите обаче не били филмите, които струват милиони левове, а металните стелажи, върху които се съхраняват. Бандата изкъртила 60-сантиметрова дупка в стената, за да проникне в едно от помещенията. След това хлапетата отрязали металните решетки на прозорците и строшили стъклата.
Предстои комисия да установи колко стелажа са откраднати и колко филма от изхвърлените са унищожени. Архивните помещения нямат охрана, нито СОТ заради липса на средства.
По случая има задържани едно момче на 13 години и един пълнолетен младеж.

коментари към материала
edin (22.01.2009 г.
Izvinete, kolko struva da se prekara SOT v edin sklad? Shtoto v materiala se tvardi, 4e nqmalo sredstva... Edin takav SOT struva ne pove4e ot 2000-3000 lv.,imajki predvid 4e veroqtno se kasae za golemi pomeshteniq. A taksata na mesec e 40-50 lv. Prosto tova sa smeshni sumi za Nacionalna TV. Problema ne e v lipsata na sredstva a v bezhaberieto na shefovete na BNT,na koito osven za sobstvenite dalaveri ne im puka za nishto.

ужас (22.01.2009 г.
Дава им се - крадат! Те дори не знаят, че нещата, които са повредили, не могат в никакъв случай да се равняват на жълтите стотинки, които ще получат срещу желязото.... Такава стана и държавата ни - не се цени ценното, играе се на дребно и се заменя плява срещу жито.


Студент (22.01.2009

Не е ли време сляпта главна прокуратура да се самосезира и да потърси строга отговорност от ръководството на БНТ за посегателство върху културни и исторически национални ценности и безстопанственост ! ВЪЗМУТИТЕЛНО !!!

0007 (22.01.2009 г.)
Виждам, че никой не е чувал /как да чуе, като не му казват/ колко пари получава БНТ всяка година ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ. Сумата е 100 /СТО/ МИЛИОНА лева. Приходите ОТ РЕКЛАМИ СА ОТДЕЛНО. Ето за тези огромни пари каква скапана телевизия получаваме, когато в нея работят некадърници и се ръководи от партийни величия. Персоналът е толкова голям, че ако бяха истински професионалисти, с тези пари биха захранили няколко канала. И на този фон да говорят, че нямат пари за охрана на ценното наследство, е направо цинизъм. Каквото е безхаберието в цялата държава, такова е и в националната телевизия, която обслужва управляващите и в която се вихри невероятна цензура.

http://yovko.net/archives/1960

Ремонтират покрива на Къщата на Фингов

от Ангел Богданов | 21 януари, http://www.gradski.bg/show.php?storyid=619120

по предписание на главния архитект на район "Средец" Теодор Тодоров. Строителите са започнали работа на сградата на ул. "Шипка" 38, която е паметник на културата. Граждани пък помислиха, че е започнало разрушаването й. Къщата е собственост на "Бългериън конструкшън хаус".

събота, 10 януари 2009 г.

Отново за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38



08.07.2008
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

"Къщата е подготвена за бутане, не за реконструкция, смята кметът на район "Средец" Маргарита Гутева. "
Проформа би могло собствениците да кажат, че ще я запазят, като я вградят в нова сграда, но де факто е загуба на поредния паметник на културата", каза тя. "В момента има постъпило само искане за промяна на устройствения план, като разрешението е издадено на "Бългериън констръкшънс хаус" с регистрация на ул. "Алабин" 34."

Ето какво предвижда проектът на "Бългериън констръкшънс хаус"
7-етажна сграда, където само е загатнато, че някога е имало паметник на културата на това място.

Арх. Петър Диков обаче казва, че не е разрешавал промяна."При последната проверка, която направихме заедно с колеги от НИПК никой от фирмата не дойде да ни отвори", каза архитектът на район "Средец" Теодор Тодоров и допълни, че преди време от НИПК отказали искане на предишен собственик на имота - частна фирма, за стопроцентово събаряне на къщата.

"Паметниците на културата са защитени от закона, но всеки собственик трябва да се грижи сам. Държавата отпуска целево средства за поддръжка на историческо наследство като църквите. За съжаление частните имоти не може да се вземат от собствениците, те оспорват в съда и обикновено печелят, а нямат интерес да ги запазват. Държавата и общините трябва да намерят начин съвместно да се грижат за такива исторически паметници", коментира арх. Георги Угринов.
По статистика на НИПК в София има около 1600 различни паметници на културата, а в страната са 40 000.


Фирмата Bulgarian Construction House [http://www.bg-house.com/bg_Aboutus.html]
e автор и на други проекти с паметници на културата - вече реализирани
Резиденция Оборище - на ул. "Оборище" 10,
която разруши друга къща паметник на културата,
за да я изгради след това имитативно с газобетон


и "интегрира" в нова жилищна сграда

http://www.bg-house.com/bg_%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B5_complex_20.html

ето как преди тази намеса
изглеждаше паметникът на културата - къщата на Горгас
по проект на арх. Георги Фингов и арх. Киро Маричков
























В заключение - т. нар. интегрална консервация в български вариант
развързва ръцете на проектанти и строители,
промива съвестта на съгласуващите институции НИПК и община;
унищожава автентичността на паметниците на културата,
Накратко - това води до пълно съсипване на паметниците на културата.

понеделник, 29 декември 2008 г.

Как историята на София се вгражда в бизнесцентър

Местят институти на БАН заради ново строителство, готвят и Къщата на Фингов за бутане
от Ангел Богданов
Градски вестник - 18 декември, 17:55
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Бизнесцентрове с тъмни стъкла, електронни врати и камери за охрана никнат като манатарки в София. И тъй като не останаха свободни терени, инвеститорите завземат сгради в центъра - паметници на културата. Въпреки че градоустройственият план предвижда градът да се развива на север след Околовръстното, то интересът за сити център извън столицата - като в Париж например, е минимален.

Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков предупреди, че пред ликвидиране са архитектурни забележителности на София: къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 и сградата на ул. "Московска" 13 и 13А, в която са Институтите по социология и по тракология, както и кирилометодиевския център на БАН. Настоявам общината да изземва дори насила такива сгради от собствениците им, да ги ремонтира и съхранява за поколенията и така да запазва историята на града, казва Лилков. Научил, че се иска промяна на подробния устройствен план (ПУП) на сградите той е категоричен, че "това означава безвъзвратното им унищожение".

Главният архитект Петър Диков призова за спокойствие. "При мен не са постъпили проекти за промяна на плановете на сградите. За съжаление, правомощията на общината да ипотекира и да ремонтира паметници на културата за своя сметка отпаднаха като текстове от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За промени в сградите на БАН думата има Националният институт за паметници на културата (НИПК). Ако оттам се съгласят, тогава ще преценя дали да подпиша или да спра проект за строеж", обясни Диков.
Внимание:
виж коментарите към този материал на:
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=603194#comments

От Л. Стоилова 19 декември,
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНАТА ДА КОНТРОЛИРА И ИПОТЕКИРА НЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ Закона за устройство на територията, както твърди арх. Диков.
По-долу могат да се видят пълните текстове на чл. 196 и 195 от ЗУТ, които третират тези въпроси, след промените от 2008 г.

Ако има по-нови изменения, нека арх. Диков да посочи точните текстове. В противен случай твърдението му не е вярно.

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти - паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 01.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
(2) В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания


Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
проект Красива България? #4От проект Красива България? 19 декември, 12:48 Обиден или неуместен коментар?
Защо не се използват възможностите по прогама "Красива България". Нали те точно с това се занимават! Защо се търсят други
"алтернативи"? даже и към тях могат да се отправят критики, защото при "ремонтирането/реновираето" на сградите културно-историческо наследство, се подменят ПРОЗОРЦИТЕ с "модерни дограми - PVC или алуминии, което ДРАСТИЧНО променя ОБЛИКА на ПАМЕТНИКА! Как може специалисти по архитектура, хора грамотни, да пропуснат в разпоредбите, регулиращи тези въпроси, облика на сградата-паметник, релефността, скулптурата на оригиналните прозорци, веранди, пластичността и т.н?? Има такива случаи и не зная защо не се обръща внимание? Нали учат История на Изкуството, имат такава библиотека в университета. Във ФРАНЦИЯ има специална регулация по този въпрос - във всичките им книжки/списания/енциклопедии/справочници за всякакъв вид ремонти, градини и т.н. непрекъснато се "ОГРАМОТЯВАТ" ЧИТАТЕЛИТЕ с достоверна информация за действащите закони, разпоредби и т.н в тази област! Със сигурност френското законодателство в тази област може да бъде много полезно, отправна точка и доказано надеждно.

Къде е истината? - От минувач 19 декември
Поздравявам ви за този материал!
Преди няколко месеца вестик "Култура" публикува на първа страница материал за прекрасната къща на Фингов, в който се казва, че гл. архитект вече е разрешил надстрояването й. Тук чета, че при него не били постъпвали проекти. Е, къде е истината? Дано не се разбере чак когато на "обекта" се появи "информационна табела".
Била съм тук #6От Добринка Павлова 19 декември, 16:43 Обиден или неуместен коментар?
През 1979 г. учих в тази детска градина. Имахме прекрасни учителки! Имаше гнезда на лястовици под покрива й. Онзи ден пратих снимка от рушаща се къща, залепена до детската градина на сина ми, която стена на къщата е доста застрашително отчупена.
Не мога да си обясня това нехайство към сградите, кум културното и историческото ни наследство от кмета и останалите общинари. Нали това прави облика на града ни! В какво се е превърнала София - в едно голямо гето пълно с боклуци и рушащи се сгради. Дори и новопостроените способстват само да се увеличи боклука и нищо повече!


защо? - От живеещ в София - 20 декември

Къщата е частен имот. Нима държавата поддържа частните домове на всички в София
Всеки собственик е задължен да поддържа собствеността си.

Vyprosyt ti e nesystoiatelen - do живеещ в София 20 декември
Къщата на Фингов е уникална и е паметник на българската архитектура.
Нещастна е съдбата на тази къща, защото ..... мислят, че ако е частна, то може да не се подържа, може да се руши и престроява.
Но по закон това не е така.
Законът отразява цивилизован възглед за културните и архитектурни паметници. На хартия.
На практика - властта, в лицето на Софийската община, позволява, на собственици като този на къщата на Фингов, на Яблански и др. - да правят каквото си искат, каквото мутренският им интерес представлява. Да разрушат историческия, културен паметник, да построят на него място някаква кичурия и да я продадат за много пари. Това е.

НИПК не е нищо друго освен рекетьорска организация
От Софиянец 20 декември,
Трябва да се спре с това изнудване на хората. За къщата на Фингов съм съгласен, че е ценна. Въпросът е за кого е ценна ако е ценна за обществото не бива да искаме от собственика да плаща заради всички нас! Заради такива като къщата на Фингов обаче, се прокарва цялата корупционна политика.
В България всичко е обявено за паметник на културата. Всеки който се е сблъсквал с това знае, че за тези така наречени паметници, няма никакъв регламент, никакви срокове за процедурите, веднъж попаднал в матрицата просто те стопяват от изнудване. Името Угринов е достатъчно за много хора да се откажат от каквито и да е инвестиции в България, а в следващите години такива ще ни трябват повярвайте ми!

kakwo da se pravi?
От shekerletov 20 декември,
С какво можем да се опитаме да се противопоставим на това ние, гражданите на София? Има ли някаква НПО, която се занимава с този проблем и принципно с културното наследство в София? Смятам, че ако се организира по-голям протест, ония биха си помислили пак.

"Преди да се даде становище по намерението трябва да се извърши сериозно археологическо проучване дали под сградите няма още артефакти от историята на София" - обясни шефът на НИПК арх. Георги Угринов.
Опасността за къщата на Фингов е по-голяма, тъй като имотът е частен.



Къщата на Фингов е забележителна като символ на сецисиона от виенската школа. Сградата е строена през 1906-1907 г. по проект на самия архитект. На входната колона е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов, за която казват, че е "майката на масоните" - за Фингов се твърди, че е бил "зидар". Масивни дървени колони и вградена библиотека, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи допълват архитектурния шедьовър. В дома на Фингови се стичал софийският хайлайф, а ул. "Шипка" редовно се задръствала от файтони, от които слизали писатели, художници, артисти.

След 1944 г. къщата е близо 20 години детска градина. През 80-те години партерът се ползва от НИПК. Преди да я придобие "Бългериън констракшънс хаус", е имала трима собственици – синът на Симеон княз Кубрат, на фондация "България" с управител Яков Джераси и на юриста от НИПК Румен Миланов, който реституирал имота. Те получили сградата по силата на завещанието на Мария Теодорова, последната наследничка на къщата. Тя е дъщеря на минния инженер Петко Тодоров, който през 1914 г. купува къщата. Петко Тодоров е брат на министър-председателя Теодор Теодоров и за кратко е бил кмет на София.

Арх. Георги Фингов е проектирал още вилата в двореца "Врана", сградата на ъгъла на "Цар Освободител" и "Георги Бенковски", където е Банка ДСК, на Френско-белгийската банка на "Леге" 17. В тандем с арх. Киро Маричков, дядо на "щуреца" Кирил Маричков, проектират къщата на Вера Дренкова на ул. "Сан Стефано" 31 (там днес е Гръцкото посолство), дома на немския предприемач Адолф Фунг на бул. "Дондуков" и "В. Левски", където при социализма се е помещавал БЧК, а днес е застрахователят "Алианц". Пак те са създателите на дирекцията на БДЖ на ул. "6 септември" и "Ген. Гурко", възстановена след бомбардировките през 1944 г.

"Интернешънъл кепитъл груп" и испанска фирма ще строят комплекса 100-метров небостъргач на мястото на "Ропотамо"

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=23647
18 Декември 2008 14:27

За небостъргач на мястото на известния соцресторант "Ропотамо"
на бул. "Цариградско шосе" и "Ситняково" вече има зелена светлина.
Инвеститорът е "Интернешънъл кепитъл груп".
Миналата пролет "Ропотамо" беше съборен, а днес общината се кани да продаде дела си в имота. Според кмета на район "Слатина" Антоанета Апостолова частната фирма има намерение да строи бизнес сграда с кота корниз от 100 м, което е около 30 етажа височина - хотел от веригата "Интерконтинентал".
Районното кметство е дало становище за разрешаване на 60% плътност на застрояване и 40% за озеленяване, от което поне 25% - с високи дървета.
Проект за небостъргач на "Ропотамо" обаче не е стигал до главния архитект на София Петър Диков. "Като се внесе - ще коментирам. Проект беше представен в камарата на архитектите, но не и за подпис от мен ", каза той.
В четвъртък секретарят на Столичната община Росен Желязков внася предложението на кметството за делбата. Предлага се "Интернешенъл" да плати на общината 1 471 458 лева (752 122 евро) "за уравняване на дяловете". Това е разликата в пазарните оценки на общинския и частен дял от имота с предвидена РЗП 21 344 кв. м. Общинските 73,3% идеални части са оценени на 12,817 млн. евро, а за правото на строеж общинския дял струва 57 040 евро.
За своите 26,7% фирмата вече е платила 1,079 млн. евро, а оценката за правото на строеж е за 9,124 млн. евро. В споразумението за делба "Московска" 33 предлага да запази правото си на участие в търговски сгради край небостъргача, предвидени върху площ от 261 кв. м.

"Интернешънъл кепитъл груп" взе "Ропотамо" през 1994 г., като го купи през Столичната общинска агенция за приватизация. Оттогава на няколко пъти се внасят проекти за сгради от по 3,4 и 6 етажа и подземни паркинги.
През 2005 г. дирекцията за строителен контрол отмени проекта с аргумента, че плановете за застрояване позволяват две сгради от по 3 и 4 етажа.

100-метров хотел на "Интерконтинентал" сменя ресторант "Ропотамо"
"Интернешънъл кепитъл груп" и испанска фирма ще строят комплекса

от Ангел Богданов 16 декември, 18:43
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=601909

Директорът на НИПК за историческия център на София

Градски вестник
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Според директора на НИПК - арх. Георги Угринов,
историческият център на София ще трябва да чака на опашка за номинация в листата на световното наследство

София няма шанс историческият й център да се обяви от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство, заяви шефът на НИПК арх. Георги Угринов по повод одобреното този месец от СОС предложение на Вили Лилков.

"За такава номинация се прави индикативна листа от Министерството на културата. Пловдив два пъти кандидатства и на два пъти му отказаха, макар да има повече разкрита археология от София. Има много строги критерии, на които София не отговаря, един от тях е находките да са разкрити", аргументира се арх. Угринов.

Той уточни, че България може да кандидатства пред ЮНЕСКО с по един обект на 2 години. Сега това щяло да стане с музеен комплекс "Александрово" до Хасково, следва Перперикон, след това пак ще се праща номинация на центъра на Пловдив.

неделя, 14 декември 2008 г.

Номинацията на историческия център на София в Списъка на Световното културно наследство

Историческият център на София може да бъде номиниран за Световното културно наследство11 декември 2008 13:08 Агенция "Фокус"


Инициират програма за номиниране на историческия център на София
Досега урбанистичната политика за опазване е непоследователна, липсват специфични планове
http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=591838

Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата „Сердика - Средец” и софийския некропол около църквата „Света София” и храм-паметника „Св. Александър Невски”, свързани по оста площад "Батенберг" - „Цар Освободител

Да бъде разработена програма за номиниране на историческия център на София за "Световно културно наследство" - това реши на заседание комисията по устройство на територията и жилищна политика към Столичния общински съвет миналата седмица. Съветниците взеха също решение да предвидят необходимите за това средства в бюджета на Столична община, както и да се подготви експонирането на културно-историческото наследство. След като бъде разработена програмата, ще се обяви и обществена поръчка за проектиране на подробен устройствен план на същата територия.

Докладът за номиниране на историческия център е внесен от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков.
Идеите за номиниране на историческия център на града са развити в концепция, заложена в общия устройствен план (ОУП) на София и в общинския план за развитие, разработени от общинското предприятие "Софпроект-ОГП". За да се задвижи тази програма, досега не е имало управленска инициатива. Тя е била поставяна само сред професионалните среди на обсъждания между архитекти и урбанисти.
Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата "Сердика - Средец" и софийския некропол около църквата "Света София" и храм-паметника "Св. Александър Невски", свързани по оста площад "Батенберг" - "Цар Освободител".

Досега не е извършвана цялостна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство, посочва Вили Лилков. Не е разработена програма за кандидатстване за номиниране на културното наследство.
Същевременно още през 2003 г. към ОУП е разработена специализирана програма за развитието на централна градска част, към която принадлежи и историческият център. Програмата е дело на колектив с ръководител арх. Людмил Леонидов, който сега е общински съветник от ГЕРБ и заместник-председател на комисията по устройство на територията.
Концепцията за номиниране на историческия център е планирана като една от важните цели до 2010 г. За да се реализира тази цел, трябва да бъде извървян дълъг път. На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване на културното наследство, посочи Вили Лилков. За всеки от обектите, включени в историческия център на столицата, е необходимо да се изработят досиета и планове за управление. Трябва да се разработи стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране според ратифицираните от България европейски конвенции.
В подкрепа на инициативата за номиниране на историческия център свои становища са дали и Българският комитет на ИКОМОС, Съюзът на архитектите в България, общинското предприятие "Стара София", Софийският исторически музей и Националният институт за паметниците на културата.
Концепцията за опазване на културно-историческото наследство предлага първоначален вариант за граници на територията и буферна зона в съответствие с изискванията на конвенцията за световното културно и природно наследство. Уникалната стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от Античността, Средновековието, следосвобожденската епоха и тези от ХХ век. Това е посочено в доклад на н.с. д-р арх. Валентина Върбанова от общинското предприятие "Стара София" и ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс от Центъра по архитектурознание на БАН.
Оценката на културното наследство е противоречива, защото урбанистичната политика за неговото опазване и използване е непоследователна и спорна, липсват специфични планове за опазване, се посочва в становището на Българския комитет на ИКОМОС с управител арх. Христина Станева. Затова е необходимо разработване на специализирани програми, както и последователна стратегия за опазване и развитие на културното наследство, посочва също арх. Станева.


Концепцията е разработена в общия устройствен план на града
Историческият център на София притежава "извънредна универсална стойност" в съответствие с критериите, посочени в Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство. Неговата културна стойност е "вътрешно присъща" (intrinsic, според определението в цитирания документ), т.е. включването му в листата е само потенциална възможност. За да бъде реализирана, е необходима политическа воля, подкрепена от последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, се посочва в общия устройствен план на София. Анализът на културно-историческите ресурси позволи да бъде определена територията, която притежава културно-историческа стойност, съответстваща на статута "Световно наследство". Това е територията на двата върхови културно-исторически модула, свързани по оста: пл. "Батенберг" - "Цар Освободител". В концепцията се предлага една първа версия на границите и буферната зона на тази територия, съответстващи на изискванията в Конвенцията за световно културно и природно наследство.
В общия устройствен план се предлага система от устройствени режими за опазване и съответстващите им планове за управление. С документа са дефинирани структурата, типологията на видовете режими и техните основни териториални параметри. Режимите, предложени в общия устройствен план, са в две категории:
- режими, които прилагат валидните в момента параметри на действащите режими за опазване, установени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите и засягащи регламентирания териториален обхват на посочените защитени територии и установените за тях предписания в действащите правилници наредби и указания
- друга част представлява предложения за санкциониране по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, мотивирани от реалната стойност на съответните територии и необходимостта да бъдат защитени техните параметри. Едни от режимите за защитени територии са режим на "Защитени територии за опазване на културно-историческото наследство" и територии с особена териториалноустройствена защита, притежаващи специален режим за опазване - резерват ("Сердика-Средец", "Борисова градина" и "Боянска църква").


Центърът на София с шанс за защита от ЮНЕСКО
Екип на Mediapool - 14 Август 2008

Историческият център на София може да бъде признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Групата на ДСБ в Столичния общински съвет (СОС) внесе предложение за даване на ход на процедурата по кандидатстване на централните части от българската столица за статут на световна историческа забележителност.
Идеята получи особена популярност сред неправителствените организации след избухването на скандала с градинката до Руската църква. Върху зелената площ представителството на Москва в София има намерение да издигне огромен бизнесцентър. Малко по-късно се появиха планове на собствениците на хотел "Рила" да срутят сградата и да изградят на нейно място 22-етажен бизнесцентър с четири подземни нива. Според археолози това би унищожило историческия пласт от Сердика, който е консервиран под хотела сега.

Два района от града могат да влязат в регистрите на ЮНЕСКО - архитектурният ансамбъл около храм-паметник "Св. Александър Невски" и пространството около ЦУМ, Министерския съвет, бившия Партиен дом и хотел "Рила".

"В момента центърът на София не е готов да получи статут на защитен обект под егидата на ЮНЕСКО. За да се случи това, организацията трябва да получи ясни гаранции, че държавата и общината имат намерение да опазват и развиват историческите забележителности. Трябва да се покаже наличие на политическа воля, другото ще се свърши от експертите. Основният ефект от кандидатстването ще е дисциплиниращ. Така ще се охладят амбициите да се застроява върху културни забележителности и презастрояване на центъра на София", заяви пред Mediapool общинският съветник от ДСБ Вили Лилков.

Целта столичният център да стане част от световното историческо наследство е заложена в Общия план за развитие и Общия устройствен план на София. По тези въпроси обаче не се работи особено активно от държавната и общинската администрации. Преди държавата да изпрати документите за кандидатстване до световната организация има да се свърши доста подготвителна работа.

Всяка сграда или обект, за който България ще претендира, че е културно наследство, трябва да се сдобие с планове за управление, съхранение и развитие. Трябва да се докаже още, че сградите са в автентичния си вид, както и да се гарантира, че те ще бъдат запазени в него. Това може да стане само ако попаднат под закрилата на Закона за паметниците на културата.

След подаване на документацията, експерти към неправителствената организация за запазване на културното наследство ИКОМОС трябва да изготвят експертизи на историческите обекти. Резултатите от проверката се изпращат до ЮНЕСКО, където се взема окончателното решение.

"...Столична община ще трябва да разработи всички планове за развитие и съхранение на обектите. Ще трябва да подсигури с бюджет за подготовка за кандидатстване пред ЮНЕСКО", коментира Вили Лилков.

Според него София ще трябва да положи значително повече усилия от досега в развитието на археологическите забележителности на Сердика. Старият град е заключен в района между базиликата "Света София" – ларгото – хотел "Рила". Експонирането и развитието на археологическите паметници ще доближи столицата до получаване на статут от ЮНЕСКО.

Преди година и половина археолози разкриха в началото на ул. "Будапеща" (под сградата на "Гьоте институт") най-големия римски амфитеатър на Балканите. Още тогава общински съветници от СДС подеха инициатива за неговото пълно експониране, но досега няма признаци за развитие по този проект.

Проектът за кандидатстване на центъра на София за защитен от ЮНЕСКО район се ползва с подкрепата на Съюза на архитектите в България, Институтът за архитектурознание към БАН, ИКОМОС, ОП "Стара София" и редица други неправителствени организации.

вторник, 25 ноември 2008 г.

ДОКЛАД ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ

Предстои внасянена на доклад относно историческия център на София
за разглеждане в Столичния общински съвет
Предлагаме на Вашето внимание неговото съдържание
повече подробности на:
http://mydsb.wordpress.com/2008/11/21/dsb2008112103/


ДОКЛАД от Вили Лилков
общински съветник от Демократи за силна България в Столичен общински съвет

Относно:
Разработване на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство”.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Настоящият доклад е свързан с необходимостта от предприемане на целенасочени действия за изпълнение на концепцията, приета в Общия устройствен план (ОУП) и в Общинския план за развитие на София до 2013 г., за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.

Тези документи, които са базисни за развитието на града в близка и средносрочна перспектива дават висока оценка на културно-историческото наследство на София, на основание на:

  • "Високата културна стойност на отделни исторически пластове,
    представляващи забележителни примери за тип строителство и архитектурни ансамбли";
  • "Богатата историческа стратификация на средата, резултат от значим обмен на влияния между Запада и Ориента в един европейски културен кръстопът";
  • "Плурализмът на културното наследство – стилов, религиозен и етнически, допускащ зони, в които хармонично съжителстват различни религии, етноси и естетически концепции.”

Основни изводи в ОУП и Общинския план за развитие, по отношение на Историческия център на София:

  • Историческият център на София, включващ двата главни културно-исторически модула: резерватът “Сердика-Средец” и Софийския некропол около църквата “Света София” и Храм-паметника “Александър Невски”, свързани по оста: пл. “Батемберг” – “Цар Освободител” (Приложение 1), притежава “извънредна универсална стойност”, в съответствие с критериите, посочени в Оперативните насоки за приемане за Световно културно наследство и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство;
  • Неговата културна стойност е “вътрешно присъща”, т.е. включването му в листата е само потенциална възможност;
  • Културно-историческият ресурс на територията е идентифициран в резултат от дългогодишна археологическа дейност и проучвания;
  • Извършена е дългогодишна консервационна дейност, според международно приети принципи и критерии, при оптимално съхраняване на автентичността на историческата среда – едно от най-важните изисквания за Световно наследство;
  • Обектите, включени в неговите граници, притежават най-силния режим на защита – резерват.
Въпреки положителните оценки съществуват проблеми, свързани с:

  • Липса на цялостна консервационна стратегия и етапни програми за тази територия;
  • Отсъствие на ефикасна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство. Държавните средства за опазване драстично намаляват, без да се поощряват други възможни източници на финансиране;
  • Липса на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център за Световно културно наследство и пасивно поведение на държавата по отношение на номинацията.
Концепцията в ОУП и в Общинския план за развитие предлага номинирането на Историческия център на София в листата на Световното културно наследство да бъде една от първоетапните цели на устройственото развитие до 2010 г.

За да бъде реализирана тази идея трябва да бъде извървян дълъг път.

На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, а именно:

  • Изработване на система от охранителни режими и планове за опазване на културно-историческия ресурс на територията;
  • Изработване от силни и компетентни екипи на досиета и планове за управление на всеки от обектите, включени в Историческия център на София;
  • Опазване на Историческия център на София и определената към него „буферна зона” в автентичния им вид;
  • Разработване на стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране, според ратифицираните от България европейски конвенции.

ОУП предвижда изработване на Генерален консервационен план на системата КИН до 2010 г., съставен със съвместните усилия на археолози, консерватори и урбанисти.
Планът трябва да даде стратегическите насоки за архитектурна и археологическа консервация, координирана с етапите на археологическите проучвания, експониране, поддържане на паметниците и аварийни спешни мерки;

  • Съвременни форми на представяне на културното наследство;
  • Строга градоустройствена дисциплина в културно-историческата среда, съобразена с националните и международните документи в тази област;
  • Включване на Историческия център на София в Индикативната листа на България за Световно културно наследство. Тази мярка по принцип е задължение на държавата, но инициативата може да бъде на Столична община.
Описаните дейности изискват време, финансови средства, целенасочени усилия на компетентни екипи от специалисти и много добра координация на държавата и Столична община.
От изключителна важност за успеха на номинирането на Историческия център на София за Световно културно наследство, е информираността и съдействието на софийските граждани, без активното участие на които всяка схема на опазване на културното наследство би била невъзможна. Това означава, че трябва да се поеме инициативата от Столичния общински съвет, заедно с институции като ОП „Стара София” и Софийски исторически музей, НИПК, ИКОМОС/България, Съюз на архитектите в България, БАН – Център по архитектурознание, Министерство на културата и др.

Във връзка с гореизложеното, както и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и във връзка с Общия устройствен план на София и Общинския план за развитие 2007 – 2013 г., предлагам на Столичния общински съвет да вземе следното

РЕШЕНИЕ

  1. Възлага на Кмета на Столична община да организира разработването на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.
  2. Необходимите финансови средства за разработване на Програмата да бъдат предвидени в бюджета на Столична община за 2009 г.

неделя, 23 ноември 2008 г.

SOS - Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София В РИСК

Един от най-беспорните образци на сецесиона в София, проектиран от един от най-ярките майстори на сецесиона в България - арх. Георги Фингов е оставен да се самуразрушава

Къщата е изградена за нуждите на семейството на арх. Г. Фингов през 1906-07 г.
В елегантния си дом семейството събира архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели - членове на дружество "Съвременно изкуство".










На колоната при входа е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов - според някои автори, това е майката на масоните, неслучайно - самият Георги Фингов е "зидар".


Партерният етаж е свързан с вътрешна стълба с първия, където са разположени две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над
входа.









Антрето води към вестибюл със стълба към горния етаж; малък и голям салон, кабинет и трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход.


























Продадена е през 1914 г. на минния инженер Петко Теодоров - брат на министър-председателя Теодор Теодоров, собственик на златни мини в Перник и за кратко кмет на София. В нея се настанява със съпругата си и двете си дъщери - Анна и Мария.



Домът на Теодорови става център на бляскави балове за елита на столицата, чиито файтони задръстват улица "Шипка".

След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина за около двадесет години. През 1980-те години партерът се използва за офиси на Националния институт за паметници на културата. През цялото време наследниците - Мария, Анна, и дъщеря й Елена, живеят на последния етаж.
















Една по една наследниците умират; последна - Мария Теодорова на 92 години през 1995 г. По силата на нейното предсмъртно завещание къщата е разделена между трима наследници - сина на Симеон II, Принц Кубрат - на партера; Яков Джераси, управител на Фондация "България" - на втори етаж, и юриста Румен Манолов - юрисконсулт на НИПК , осъществил реституцията на имота - на третия етаж .

Масивни дървени колони, вградена библиотека, ламперии от махагон с резби и интарзии, мебели с инкрустации и кристални полилеи, камина с кош от медна ламарина - тази богата интериорна подредба бе запазена автентична през всички години, до нейната реституция през около 1993-94 г.





Марияна Първанова, в. Софиянец

През 2005 г. сградата е продадена.

днес покривът на балкона над входа е разпокрит - фасадите са съсипани от дъждовете













откъм двора вратата на терасата и прозорците са услужливо отворени












Повече от две години - пълна безстопанственост, пълна немара.
Махагоновите ламперии в партера вече ги няма - твърди арх. Явор Банков, който през 2005 пръв съобщи чрез списание "Тема" за опасността, надвиснала над шедьовъра .

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА?
КЪДЕ СА КОНТРОЛИРАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ?

*****

П. Йокимов, "СОФИЙСКАТА ЕЛИТНА КЪЩА (1878 - 1920)",
В: София – 120 години столица, С., АИ “М. Дринов”, (2000): с. 475-482 :

..... Рустика в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи ....
Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, за кратко време стилът се превръща в културно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща. Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен към него, а всички сгради от периода 1900 -1920 г. носят стиловите му белези.
Особеното внимание се отдава при решаване на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивност на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. ...

Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов.
Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.
Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.
Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване.
Къщите, изпълнени в духа на северните германски и скандинавски сецесионови вариации, са почти лишени от пластична декорация. Въздействат предимно обемите, сложната структура на покрива, колоритът, материалите. Внушението е почти винаги мистично. .....
Отсъствието на декорация .... се компенсира частично с фрагменти от каменна облицовка по фасадите. "


Цялото това богатство си отива
Сградата е паметник на културата.
Нейното неопазване се санкционира от ЗУТ и попада под ударите на Наказателния кодекс.

Санкции за нарушителите няма. Повече от две години.



***
Ето какво е публикувал вестник Култура от 15.04.2008 г.
по повод международиния ден на паметниците на културата - 18 април 2008 г.

Скромността и историята
На първа страница в този брой на Култура са публикувани снимки от къщата на ул. „Шипка“ № 38 в София.

Къщата, която прочутият български архитект Георги Фингов проектира и строи за себе си в началото на миналия век, а после – изпаднал в материално затруднение – я продава на прочутия български политик Теодор Теодоров, един от най-големите оратори в Народното събрание. Който е влизал в нея, когато през 80-те там се помещаваха служби на Националния институт за паметниците на културата, сигурно си спомня прекрасния интериор на преливащите пространства отпреди модернизма, сецесиона на мебели и детайли, проектирани от самия Фингов.

Прекрасно и завладяващо усещане за тогавашен живот се излъчваше от всичко, от ефирното свидетелство за човешки стремежи, усещането се втвърдяваше до докосване до история, до знание за история, до знание за собственото ти минало. Разбира се, Георги Фингов не е Антонио Гауди, та да запази българинът къщата му, като онази на прочутия барселонец – цяла, непокътната и поддържана в първоначалния й вид. Както и българинът няма, изглежда, като испанеца, необходимост да помни близкото си минало – дай му на него траки и конски опашки да се буйно развяват. Така че къщата на Фингов – Теодоров, веднъж реституирана, после завещавана, най-накрая е купена от строителна фирма, която вече е получила разрешение от главния архитект на София да я надстрои с един етаж.

Къщата е паметник на културата и НИПК засега не давал разрешение за надстрояване... По всяка вероятност, с течение на времето ще даде. Толкова други паметници на културата в София и по страната станаха жертва, защото „обществото се развива, бизнесът и животът си искат своето“. Не говоря само за красивите – по ‛Московска“, „Шипка“ и „Оборище“, които формираха средата. Отиват си масово и по-нeугледните на пръв поглед – но именно тези, които поддържат жива атмосферата на дву-пететажна София.

Отиват си и постройки „без всякакво значение“ за обикновения човек, който не си дава сметка, че с тяхната смърт постепенно в града се настанява атмосферата на стъкло-бетонната мегаломанщина, имитираща живот по други места, опитваща се да придаде на София вида на интернешънъл сити, каквото този град едва ли някога ще бъде. А и да се случи да бъде, ще съжалява за изгубеното и ще прави плачливи изложби из мраморни фоайета със снимки на малките, уютни, човешки сгради.

Да вземем бирената фабрика на „Сан Стефано“ срещу БНТ – комплексът, който се строи там, е тъкмо такъв безумен бизнесобетонен красавец – и кой ли вече може да си представи, че на това място можеше - реставрирайки даденостите - да се развие съвсем човешки търговски, развлекателен, жилищен квартал. Някой спомня ли си днес Арсенала, който кметът Междуречки модернизационно затри, за да направи парк (остана само днешният музей „Земята и хората“), в който пък новото време направи Мол.

Тъй върви светът у нас. И не съжаление или някакъв призив са тези редове. Призив и съжаление се отправят към хора. Не към идиоти.
Христо Буцев

Отново за къщата на генерал Кирил Ботйов на ул. "Шипка" в София

Във в. Седмична поща, бр. 403, 15-22.11.2008
Г-н Боян Ботев - Председател на Общонародната фондация "Христо Ботев" и
правнук на ген. Кирил Ботйов се ползва от правото си на отговор
на публикацията "И Ботев за продан" в предишния брой на същия вестник
В своята статия "Смешен плач"
той твърди, че освен "запазеният интериор с мебели и вещи, както и архивът на ген. Кирил Ботйов", които се съхраняват в помещенията, заети от фондацията, останалата част, която ще се преустрои в бистро "не представлява музейна ценност" и "няма културно-историческа стойност".

Нещо повече, Г-н Ботев заявява:
".... всеки може да се разпорежда със собствеността си. Това правя и аз , като не се отказвам от думите си в даваните от мен интервюта и с чиста съвест на човек, който пази духа и спомените за членовете на заслужилото безкрайно уважение за нашата история Ботйово семейство."

Като не оспорваме заслугите на Ботйовото семейство, както и усилията на г-н Боян Ботев да запази паметта за великите си предци, обръщаме внимание на дълбоко погрешните постановки, с които тук се спекулира.

Къщата на Генерал Кирил Ботйов е обявена за паметник на културата.
Това означава, че къщата има културно-историческа стойност в своята цялост, а не само в отделни части.
Нейният юридически статут на недвижим паметник на културата означава тя да бъде опазвана от всякакви посегателства над нейната автентичност и цялост.
Поради този статут държавата е поела ангажимента да се грижи за нейното опазване, включително и в случаите, когато собствениците не се грижат достатъчно за това.
Нещо повече - значимостта на личностите от фамилията Ботйови, свързани с къщата, означава, че г-н Ботйов не може да разполага свободно, както пише, със собствеността си.
Тази памет е общонационална ценост и г-н Ботйов е отговорен пред сънародниците си за нейното съхраняване. Самата сграда е паметник на културта от местно значение, но това с нищо не намалява отговорността по нейното опазване в автентична цялост.
Жалко е, че досега сградата не е била превърната в музей на фамилията Ботйови - така че и държавата да поеме някакъв дял от нейната издръжка.

Пределно ясно е, че в наши дни е трудно да се опазва един паметник на културата и средставата, необходими за това, не са малко.
Затова действащият Закон за паметниците на културата допуска промяна на функцията, с оглед осигуряването на устойчиво развитие на паметника.
Това става чрез съгласуване на проект за т. нар. "инвестиционно намерение" (промяна) с Националния институт за паметници на културата (НИПК).

И тук най-важното е какви са намеренията за промяна и какво от тях НИПК ще допусне.
Винаги, когато се допусне нарушение на автентичността - драстични промени в плановата структура на сградата - съответно - в нейния облик, се появяват съмнения за неправомерни действия.

Много често инвеститорите си позволяват повече, отколкото НИПК им е разрешил, защото контролът върху действията с паметниците на културата у нас е извънредно занижен.
Така всички са доволни и няма виновни.
Страдат единствено паметниците на културата - а в дългосрочен план страда културното наследство на София - културната памет и уникален образ на града.

Но това е потенциалът, с който градът би могъл да развива туризъм като залог за бъдещото си устойчиво разитие.
Жалко е, че именно Г-н Боян Ботев не разбира това.

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Николай Дюлгеров в София

След изложба в Рим
за българския художник и архитект Николай Дюлгеров,
живял в Италия и по-добре познат там като представител на футуризма,


в Софийска градска художествена галерия
ще се представи
Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност
• проект и изпълнение • представяне на каталога •


петък, 21.11.2008 г., 18:30 часа

Кутатор на изложбата: доц. д-р Ирина Генова.
Автори на триезичния каталог: Джорджо ди Дженова, Ирина Генова.
Фотографии и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.
Координатор: Ели Добрева;
Преводачи: Валентина Иванова - ит., Албена Витанова - англ.



клик върху образите, за да се чете по-добре




сряда, 12 ноември 2008 г.

Всичко за продан, всичко под наем

Показваме с тревога опасността къщата на генерал Кирил Ботйов да се преобрази неузнаваемо в ресторант или бистро.
Но все пак, обръщаме внимание, че не столична община дава разрещение за подобна смяна на функцията на паметниците на културата, а Националният институт за паметници на културата съгласува подобни проекти.
Все пак - проектът за преустройство трябва да щади оригиналния вид на сградата и всяко преустройство трябва да запазва нейната автентичност във висока степен.
Освен това, не може да се режат дървета и в частните градини без разрешението на Регионалната Инспекция по Околната Среда и Водите (РИОС), каквито сметки си правят бъдещите ресторантьори.

Стогодишната сграда е построена по проект от 1905 г.
на архитектите Киро Маричков (1875-1922) и Георги Фингов (1874-1944).
Архитектурата й е много близка до духа на виенския сецесион в творчеството на арх. Отто Вагнер.
кликни върху картинките, за да се чете съобщението на Г-жа Мария Райчевска.



























събота, 8 ноември 2008 г.

Обезличаването на Варна

Обезличаването на крайморската столица
от Гинка Христова, Диана Иванова - в. Дневник, 04 ноември, 17:10
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576425

Слънчев октомврийски ден. Група туристи, въоръжени с карти на Варна, се лутат из Гръцката махала, в лабиринт от качващи се нагоре и спускащи се надолу пресечки. Спират случайни минувачи и питат нещо. Оказва се, че търсят Римските терми, един от символите на морския град. Тръгваме с тях, защото обясненията очевидно ги объркват. Как иначе - най-големите антични терми на Балканите и втори по мащабите си в Европа са скрити буквално зад китайска стена от извисяващи се жилищни сгради. Трябва да стигнеш до оградата на термите, за да разбереш, че се намираш пред археологически обект.

Подмяна на правилата
За съжаление през последните години това е само едно от множеството обезличени исторически пространства във Варна. Експертите съжаляват, че не са снимали Римските терми в целия им блясък, когато около тях е имало пространство и са били част от един цялостен ансамбъл. За последните две десетилетия Варна бавно и сигурно се лишава от културно-историческите си паметници. Според арх. Юлия Железова, един от авторите на тази част от Общия устройствен план (ОУП) на крайморския град, която се занимава с историческото наследство, е по-крайна в преценките си. "Цели архитектурни ансамбли по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на резервата "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, лицето на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура. Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация!", посочи арх. Железова.
Причината за това обезличаване е подмяната на правила за нискоетажното строителство, посочиха и от Съюза на архитектите във Варна. Според председателя му Димитър Стефанов наложилата се практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване.
Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване, които залагат ограничения за височина на сградите в историческата част.

Без контрол
Липсата на ефективен контрол върху инвеститорите обаче позволява всеки месец да сме свидетели на поредната унищожена старинна сграда във Варна. На местно ниво общинската администрация тотално е абдикирала от грижата за културното наследство. Този ангажимент е изцяло предаден в ръцете на Националния институт за паметници на културата (НИПК), който няма вече нито филиали по градовете, нито достатъчно служители, които да следят спазването на законите. Друг е въпросът, че все още е в сила анахроничният Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. Липсата на нормативна адекватност и инициативност може да бъде обяснена с факта, че паметниците на културата в централните градски зони са обект на мощни търговски интереси. В страните със стара демокрация балансът между интересите е постигнат преди столетия.

Подражанието
Тъкмо такъв опит реши да приложи във Варна кметът Кирил Йорданов след завръщането си от визита в Барселона. По примера на каталунската столица той реши да създаде две общински агенции, които да утвърждават или да отхвърлят всеки бъдещ инвестиционен проект. Агенцията за регионално развитие ще преценява дали проектите са съвместими с инфраструктурата в района, в който предстои да бъдат реализирани – подземни комуникации, канализация, места за паркиране и т.н. Другата агенция ще следи за съхраняване на паметниците на културно-историческото наследство. Кметът на Варна подчерта, че повод за обособяването на общинска структура в защита на културното и архитектурното наследство стана и скандалът, който ескалира във Варна, след като миналата седмица се стигна дотам, че инвеститор събори уникална сграда в самия център на града. Старинна къща, паметник на културата, беше заличена тихомълком в почивните дни.

Скандалът
Нито представители на централното варненско кметство "Одесос", нито служители на голямата община успяха да спрат събарянето на поредния паметник на културата на бул. "Княз Борис I" . По някакво неписано правило всички, свързани със случая, упорито са търсили буквата на закона, по силата на който да бъде срутена, а не съхранена сградата. Фирмата е получила три пъти отказ да унищожи уникалната къща от Националния институт за паметници на културата, каза директорът на института арх. Георги Угрински. "Подобна вандалщина обаче не може да бъде осъществена, ако няма подкрепа от местната власт", каза Угрински. Разследване на "Дневник" наистина показа, че т.нар. план за безопасност и здраве, който по същество е разрешително за събаряне, е бил утвърден още на 28 септември в общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране".
Ръководителят на дирекцията е уволнен преди месец по друг повод. Но заради съборената къща от общината си отидоха още две служителки. "Работата е криминална, каза кметът на Варна. Те са утвърдили маршрут за извозване на строителните отпадъци, преди да е постъпила молба от инвеститора за това." Заличаването на уникалната сграда извади на бял свят и подробности за начина, по който въпросният инвеститор се е сдобил с нея. Чрез замяна на три панелки в кв. "Младост", кв. "Чайка" и в още един периферен варненски район, "Комар инвестмънт" е придобил два имота. Вторият етаж от къщата на бул. "Княз Борис I" 57 с площ 157 кв.м плюс таванските помещения - 127 кв.м, както и 295 кв.м от двора са оценени на... 207 020 лв. А триетажната сграда на бул. "Приморски" 57 с площ 102 кв.м заедно с още две постройки от 10 и 16 кв.м заедно с двор от 345 кв.м е с оценка... 178 796 лв. Апартаментите всъщност са заменени за собственост в идеалния, исторически център на Варна с двойно по-голяма обща квадратура - 412 кв.м и 640 кв.м дворни места. Сделката е стартирала през 2005 г., когато областен управител е бил Яни Янев, днес депутат от НДСВ, и е финализирана от наследника му Петър Кандиларов.
Със скандала с къщата на бул. "Княз Борис I" всъщност преля и чашата на обществената търпимост във Варна. Според представители на строителния бранш това е нанесло сериозен удар върху авторитета на целия отрасъл. Но пък може и да се окаже ново начало – на коренно различен подход при съчетаването на история и съвремие в облика на Варна. Както в целия цивилизован свят.



Добрите практики
Бизнесът във Варна даде няколко добри примера, че може да съхранява старините. "Лендмарк пропъртис" реконструира строена през 30-те години на миналия век сграда и я превърна в офис комплекс – "Опера билдинг". Строената през 1906 г. шестетажната сграда на ул. "Преслав" №19 също бе превърната в модерна офис сграда благодарение на инвеститора, ирландеца Джеймс Парсънс. "Планекс холдинг" възстанови сградата на бул. "Владислав Варненчик" и ул. "Братя Шкорпил" и я превърна в хотел "Сплендид. "Голдън Тюлип" (бившият бизнес хотел "Варна") реставрира раннохристиянска гробница и я вгради в основите на хотела. Добричката фирма "Прима 2000" реставрира и преустрои стара къща на ул. "Братя Шкорпил" 2, строена през 1889 г. В момента имотът се ползва за ресторант и офиси. Реставрирана и отлично поддържана е и сградата на първия хотел във Варна, където в момента отново се помещава хотел "Мусала палас", строена през периода 1906 – 1912 г. В миналото това е била най-високата и една от най-красивите сгради във Варна.

Културното наследство на София

На 5-7 ноември 2008 г. в зала "София" на Столичната библиотека, пл. "Славейков" 4 се проведе конференцията
Културно-историческото наследство на София:
проблеми и перспективи
организирана от ОП "Стара София" със Софийски исторически музей
по случай 80 годишнината от началото на общинската музейна дейност в столицата

Програмата включваше разнообразни доклади за културните ценности на София в миналото и днешния ден, изнесени в три дни
вж. http://opss-conference.blogspot.com

Събитието завърши с посещение на археологическото ниво под базиликата "Св. София", където могат да се видят най-старите исторически пластове на града (от ІІІ-ІV в.)
Накрая участниците обиколиха помещенията на бъдещия Софийски исторически музей в сградата на бившата Централна минерална баня.
В залата на големия мъжки музей, която вече е заделена към бъдещия СПА център, видяха невероятно богатите фондове на музея.
На тържественото закриване с коктейл във фоайетата на банята бяха връчени грамоти на дарителите на музея.