събота, 24 януари 2009 г.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен


Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

3 коментара:

Анонимен каза...

Трябва да бъде спасена тази прекрасна сграда и да стане един страхотен комплекс за разходка - музей, ресторантчета и т.н. Защо не изпратите всичките ви публикации по темата на Солвей България - все пак имено те са построили сградата преди повече от 100 години и може да проявят интерес да я спасят и реставрират?

Ivan каза...

Ех,Боян,Боян... И вие мили наши софиянци... Защо си премятате езиците и клавиатурите морите. Докато пишете патриотични текстове една трета от "Захарна-та фабрика" изчезна. Съборена е. Пренесена е.Няма я. И докато "братята" ни пъргаво пълнеха каруците, официално се говореше за приказни музейни пространства. Ами елате я вижте тая фабрика за която толкова милеете. Аз,собствено, се уморих да пиша и да се обаждам къде ли не...

Анонимен каза...

днес стана това, което се очакваше. ромите от квартала всеки ден къртеха стените, за да крадат метолното скеле. и за това полицията не правеше нищо, за да го предотврати. а сградите са паметник на културата, който днес е собственост на гръцка частна фирма. това е умишлено оставен паметник на културата на разграбване, за да можое да се построи някой МОЛ върху неговите останки, след като се срути. но ромите краднат, като къртят приземният етаж, без да правят сметка, че основата на сградата са металните винкели, които те крадата и режат посред бял ден.