Реквием за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

Достатъчно много е писано за тази културна ценност,
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
категризирана от доскорошния НИПК
за паметник на културата с местно значение,
макар че първият собственик и автор на забележителната сграда -
Георги Фингов, е архитект от национален ранг,
а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност
на редица образци на европейския сецесион.
Според много авторитети и тази категория
е достатъчно юридическо основание,
за да се запази сградата от посегателства
и неправомерни действия,
нарушаващи нейната цялост и автентичен образ.





































Уви - не.
Интериорите са разграбени, фасадите са в окаяно състояние.

Но апетитите не са секнали.

Доста амбициозно инвестиционно намерение е на път да се осъществи -
надстрояване с 3 етажа и допълване от изток с 5-етажен обем.

За това е съобщила в разгара на летния сезон кметът на район "Средец"
инж. Маргарита Гутева -
[Искали да сложат върху царски имот още 3 етажа - в-к „24 часа” (21.8.2009)
http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08]

Според Гутева фирмата "Бългериън кънстракшън хаус"
е купила имота от Надежда Теодорова -
единствена наследница, която оспорила
завещанието на последната собственица Мария Теодорова.

Така се обезмислят пожизнените усилия на Г-жа Мария Теодорова -
да отстоява цялостта и значимостта на къщата
през дългите периоди на сложни социални поврати.

На Студио за архитектура, интериор и дизайн е възложено предложение

за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план

на съответния имот.

Описаното по-горе проектно предложение е преминало по етапен ред:

- съгласувано е от директора на НИОНКЦ

(Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности)

още през м. май 2009 г.;

- внесено е в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община;

- препратено е за обявяване в район "Средец";

- отново е върнато в НАГ.

Наличният обширен двор

позволява значително увеличение на застроената площ,

а ъгловото разположение на парцела към улиците "Шипка" и

"Васил Априлов" с училище насреща, гарантира безпрепятствено

административно прокарване на предложението.

Предвиденото стъпаловидно отстъпване на етажите

над съществуващата сграда

едва ли ше тушира нахалното задушаване

на паметника на културата.

Както се вижда, един нов 5-етажен обем

ще "затапи" сградата от изток - точно

там, където е разположен чаровният овален еркер

в оригинала.

Този проект засвидетелства всякаква липса на респект към
културната ценност

Ще изчезне характерният покрив на сградата.

Ще се унищожи уникалният й силует,

ще се задуши специфичното й художествено въздействие.

Бъдещият нов обем ще надвишава с два етажа насрещната сграда

на училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911).
Ще се нарушат характера на застройката и силуета по ул. "Шипка".

Ако показаното предложение се реализира,

средата в местността "Центъра", зона 'А'

ще загуби един от емблематичните образци

на сецесиона в българската архитектура;

ще загуби част от специфичния си характер / атмосфера ;

ще се накърни културната памет на града.

Ще се потъпче волята на последната

пряка собственица на сградата.

За пореден път ще се наруши драстично

респектът към културните ценности и забележителности -

една скандална практика за всяка цивилизована държава,

тон на която се подава от самата институция,

призвана да опазва архитектурната и

културната памет на София и България.

С основание за тези твърдения ни въоръжава самият Закон за културното наследство, който в Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО,
Чл. 49. (2в) заявява, че според степента на застрашеност недвижимите културни ценности могат да бъдат поставени пред "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради видима загуба на автентичния вид".

В конкретния случай

къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Как ръководителят на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, се придържа към Закона за културното наследство и всички предписания на Глава V - ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, остава дълбока тайна.

Не е ясно по какъв начин предложените проекти за УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство.

Според ОУП на София и актуалното му изменение - територията, в която попада въпросният имот е на групова недвижима културна ценност/паметник на културата (с режим Ткин-1в).

Според Чл. 78 (т. 1 и 3) и Чл. 81 тази територия следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи за опазване и управление.

Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително.

Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който задължително се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Крайно наложително е

Столична община, Министерски съвет, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на културата да пристъпят към разработването на такива специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.

Крайно наложително е

Министерски съвет, Министърът на културата

да предприемат спешни действия за формиране

на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности,

който от своя страна да преразгледа в най-скоро време

съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов,

проект за застрояване и работен устройствен план

на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А',

отнасящи се до

един от образците на архитектурата на сецесиона у нас -

къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме професионалните организации -

САБ, КАБ, БНК на ИКОМОС, Съюз на ландшафтните архитекти:

- да изразят отношение по въпроса и съдействат

за запазване автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация

в синхрон със световната практика.

Виж още по темата:

Зелена светлина получи проект за къщата на арх. Фингов
Предвиденото надграждане и ново тяло застрашават целостта на паметника

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=798191

Как историята на София се вгражда в бизнесцентър

Местят институти на БАН заради ново строителство, готвят и Къщата на Фингов за бутане
от Ангел Богданов
Градски вестник - 18 декември, 17:55
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Бизнесцентрове с тъмни стъкла, електронни врати и камери за охрана никнат като манатарки в София. И тъй като не останаха свободни терени, инвеститорите завземат сгради в центъра - паметници на културата. Въпреки че градоустройственият план предвижда градът да се развива на север след Околовръстното, то интересът за сити център извън столицата - като в Париж например, е минимален.

Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков предупреди, че пред ликвидиране са архитектурни забележителности на София: къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 и сградата на ул. "Московска" 13 и 13А, в която са Институтите по социология и по тракология, както и кирилометодиевския център на БАН. Настоявам общината да изземва дори насила такива сгради от собствениците им, да ги ремонтира и съхранява за поколенията и така да запазва историята на града, казва Лилков. Научил, че се иска промяна на подробния устройствен план (ПУП) на сградите той е категоричен, че "това означава безвъзвратното им унищожение".

Главният архитект Петър Диков призова за спокойствие. "При мен не са постъпили проекти за промяна на плановете на сградите. За съжаление, правомощията на общината да ипотекира и да ремонтира паметници на културата за своя сметка отпаднаха като текстове от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За промени в сградите на БАН думата има Националният институт за паметници на културата (НИПК). Ако оттам се съгласят, тогава ще преценя дали да подпиша или да спра проект за строеж", обясни Диков.
Внимание:
виж коментарите към този материал на:
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=603194#comments

От Л. Стоилова 19 декември,
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНАТА ДА КОНТРОЛИРА И ИПОТЕКИРА НЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ Закона за устройство на територията, както твърди арх. Диков.
По-долу могат да се видят пълните текстове на чл. 196 и 195 от ЗУТ, които третират тези въпроси, след промените от 2008 г.

Ако има по-нови изменения, нека арх. Диков да посочи точните текстове. В противен случай твърдението му не е вярно.

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти - паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 01.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
(2) В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания


Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
проект Красива България? #4От проект Красива България? 19 декември, 12:48 Обиден или неуместен коментар?
Защо не се използват възможностите по прогама "Красива България". Нали те точно с това се занимават! Защо се търсят други
"алтернативи"? даже и към тях могат да се отправят критики, защото при "ремонтирането/реновираето" на сградите културно-историческо наследство, се подменят ПРОЗОРЦИТЕ с "модерни дограми - PVC или алуминии, което ДРАСТИЧНО променя ОБЛИКА на ПАМЕТНИКА! Как може специалисти по архитектура, хора грамотни, да пропуснат в разпоредбите, регулиращи тези въпроси, облика на сградата-паметник, релефността, скулптурата на оригиналните прозорци, веранди, пластичността и т.н?? Има такива случаи и не зная защо не се обръща внимание? Нали учат История на Изкуството, имат такава библиотека в университета. Във ФРАНЦИЯ има специална регулация по този въпрос - във всичките им книжки/списания/енциклопедии/справочници за всякакъв вид ремонти, градини и т.н. непрекъснато се "ОГРАМОТЯВАТ" ЧИТАТЕЛИТЕ с достоверна информация за действащите закони, разпоредби и т.н в тази област! Със сигурност френското законодателство в тази област може да бъде много полезно, отправна точка и доказано надеждно.

Къде е истината? - От минувач 19 декември
Поздравявам ви за този материал!
Преди няколко месеца вестик "Култура" публикува на първа страница материал за прекрасната къща на Фингов, в който се казва, че гл. архитект вече е разрешил надстрояването й. Тук чета, че при него не били постъпвали проекти. Е, къде е истината? Дано не се разбере чак когато на "обекта" се появи "информационна табела".
Била съм тук #6От Добринка Павлова 19 декември, 16:43 Обиден или неуместен коментар?
През 1979 г. учих в тази детска градина. Имахме прекрасни учителки! Имаше гнезда на лястовици под покрива й. Онзи ден пратих снимка от рушаща се къща, залепена до детската градина на сина ми, която стена на къщата е доста застрашително отчупена.
Не мога да си обясня това нехайство към сградите, кум културното и историческото ни наследство от кмета и останалите общинари. Нали това прави облика на града ни! В какво се е превърнала София - в едно голямо гето пълно с боклуци и рушащи се сгради. Дори и новопостроените способстват само да се увеличи боклука и нищо повече!


защо? - От живеещ в София - 20 декември
Къщата е частен имот. Нима държавата поддържа частните домове на всички в София
Всеки собственик е задължен да поддържа собствеността си.

Vyprosyt ti e nesystoiatelen - do живеещ в София 20 декември
Къщата на Фингов е уникална и е паметник на българската архитектура.
Нещастна е съдбата на тази къща, защото ..... мислят, че ако е частна, то може да не се подържа, може да се руши и престроява.
Но по закон това не е така.
Законът отразява цивилизован възглед за културните и архитектурни паметници. На хартия.
На практика - властта, в лицето на Софийската община, позволява, на собственици като този на къщата на Фингов, на Яблански и др. - да правят каквото си искат, каквото мутренският им интерес представлява. Да разрушат историческия, културен паметник, да построят на него място някаква кичурия и да я продадат за много пари. Това е.

НИПК не е нищо друго освен рекетьорска организация
От Софиянец 20 декември,
Трябва да се спре с това изнудване на хората. За къщата на Фингов съм съгласен, че е ценна. Въпросът е за кого е ценна ако е ценна за обществото не бива да искаме от собственика да плаща заради всички нас! Заради такива като къщата на Фингов обаче, се прокарва цялата корупционна политика.
В България всичко е обявено за паметник на културата. Всеки който се е сблъсквал с това знае, че за тези така наречени паметници, няма никакъв регламент, никакви срокове за процедурите, веднъж попаднал в матрицата просто те стопяват от изнудване. Името Угринов е достатъчно за много хора да се откажат от каквито и да е инвестиции в България, а в следващите години такива ще ни трябват повярвайте ми!

kakwo da se pravi?
От shekerletov 20 декември,
С какво можем да се опитаме да се противопоставим на това ние, гражданите на София? Има ли някаква НПО, която се занимава с този проблем и принципно с културното наследство в София? Смятам, че ако се организира по-голям протест, ония биха си помислили пак.

"Преди да се даде становище по намерението трябва да се извърши сериозно археологическо проучване дали под сградите няма още артефакти от историята на София" - обясни шефът на НИПК арх. Георги Угринов.
Опасността за къщата на Фингов е по-голяма, тъй като имотът е частен.



Къщата на Фингов е забележителна като символ на сецисиона от виенската школа. Сградата е строена през 1906-1907 г. по проект на самия архитект. На входната колона е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов, за която казват, че е "майката на масоните" - за Фингов се твърди, че е бил "зидар". Масивни дървени колони и вградена библиотека, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи допълват архитектурния шедьовър. В дома на Фингови се стичал софийският хайлайф, а ул. "Шипка" редовно се задръствала от файтони, от които слизали писатели, художници, артисти.

След 1944 г. къщата е близо 20 години детска градина. През 80-те години партерът се ползва от НИПК. Преди да я придобие "Бългериън констракшънс хаус", е имала трима собственици – синът на Симеон княз Кубрат, на фондация "България" с управител Яков Джераси и на юриста от НИПК Румен Миланов, който реституирал имота. Те получили сградата по силата на завещанието на Мария Теодорова, последната наследничка на къщата. Тя е дъщеря на минния инженер Петко Тодоров, който през 1914 г. купува къщата. Петко Тодоров е брат на министър-председателя Теодор Теодоров и за кратко е бил кмет на София.

Арх. Георги Фингов е проектирал още вилата в двореца "Врана", сградата на ъгъла на "Цар Освободител" и "Георги Бенковски", където е Банка ДСК, на Френско-белгийската банка на "Леге" 17. В тандем с арх. Киро Маричков, дядо на "щуреца" Кирил Маричков, проектират къщата на Вера Дренкова на ул. "Сан Стефано" 31 (там днес е Гръцкото посолство), дома на немския предприемач Адолф Фунг на бул. "Дондуков" и "В. Левски", където при социализма се е помещавал БЧК, а днес е застрахователят "Алианц". Пак те са създателите на дирекцията на БДЖ на ул. "6 септември" и "Ген. Гурко", възстановена след бомбардировките през 1944 г.

105 и 25 години по-късно

Преди 105 години - през 1903, завърналият се след дипломирането си в Белгия арх. Пенчо Койчев построява за инж. Петър Йосифов и съпругата му – художницата Анна Хен-Йосифова (*1872 Брауншвайг +1931 София) забележителен дом.

Разположена на бул. Македония 36 до Руски паметник, къщата е един от първите образци на сецесиона в България. Стилът на тази ранна творба на Пенчо Койчев не може да се обърка – характерни ризалити, разнообразно начупени романтични скатни покриви, контрастни на бялата мазилка тухлени пояси, плитка пластична декорация.

Този дом става средище на художествен кръг Съвременно изкуство (1903), възникнал у нас много скоро след появата в самия край на ХІХ в. на обществото Сецесион във Виена и движението Ар Нуво в Белгия и Франция.

Дружеството Съвременно изкуство обединява представители на софийския артистичен елит - Константин Величков, Андрей Протич, декораторите Хараламби Тачев, Стефан Баджов; живописците, Никола Михайлов, Гошка Дацов, Никола Петров, Александър Мутафов, Елена Карамихайлова; скулпторът Марин Василев; карикатуристите Александър Божинов, Иван Славов, Петър Паспалев; писателите Пенчо Славейков и Ив. Ст. Андрейчин; архитектите Пенчо Койчев, Киро Маричков, Георги Фингов, Никола Занков, Боян Стоянов се обединяват в името на синтеза на изкуствата.
При обзавеждането на своя дом Анна Хен-Йосифова сама проектира мебелите и битови предмети в духа на Ар нуво и провежда в интериора идеите за Gesamtkunstwerk.

Къщата на Анна Йосифова е както място за изложби, така и за организираните от нея през 1909 г. курсове по пирография и интарзия. Сред ученичките й са княгините Евдокия и Надежда. Тя е "любима художница" на Царица Елеонора, съратник в нейните благотворителни акции, и изпълнител на редица художествени поръчки на Двореца.

Сн. ст.н.с. д-р Милена Георгиева

Анна Хен-Йосифова участва активно в редовните експозиции на Дружество «Съвременно изкуство» (от 1903 насетне – самостоятелни и съвместно с Дружеството на българските художници, 1913-22) , в изложбите на Съюза на южнославянските художици «Лада» (София – 1906, Белград – 1908, Загреб - 1912), в международните изложения в Лиеж (1905), Мюнхен (1909), Венеция (1910); в самостоятелни изложби в София (май/1909 и ноември-декември/1930). Нейните разнолики импресионистични композиции с цветя оставят неизлечим романтичен полъх.
Приживе е наградена с орден за граждански заслуги «Дамски кръст – ІІІ ст. с корона» (1923), с грамоти и почети дипломи.

Сн.: ст-н-с- д-р Милена Георгиева

В началото на 1980-те години парцелът с къщата, обитавана от наследниците на Анна и Петър Йосифови на бул. «Македония» 36, става обект на неотразимата амбиция на една главна лекарка за разширяването на съседната ІV-та районна болница (бул. «Македония» 38).

След 80 години достойно съществуване, нито отрицателните становища и съпротива на специалистите, нито ходатайствата и алармиращите публикации успяват да спасят забележителната сграда – исторически и архитектурен паметник на културата.

С подпис на тогавашния Зам. председател на Комитета за изкуство и култура, собствениците са изхвърлени принудително и паметникът на културата е безмилостно разрушен.

Днес – 25 години след събарянето на къщата,

парцелът е незастроен, а унищожаването й изглежда още по-безумно.
Тъжна съдба за едно твърде важно паметно място за българската култура.

виж още: Вестник "Култура", брой 10, 7 март 2003 г. ; Вестник "Култура", бр.46, 13 декември 2002 г. ; http://pridvorni.blog.com/_/actions/browse/?to=next&id=2306408 ; http://www.mebeli.info/go.idecs?i=15986&l=bulgarian ;
http://www.slon.bg/display.php?section=8&category=16&article=6866&PHPSESSID=a73729ea31001754e0edef3e58fb83a9 ;
http://www.slon.bg/display.php?section=8&category=16&article=5855&PHPSESSID=0702f27c058ab7fa448c3c4da1c199ef