неделя, 25 май 2008 г.

Световен паметник на културата в риск - капелата в Роншан от Ле Корбюзие

клик върху образа, за да прочетете на английски език
Поместваме призива на Maristella Casciato -
президент на DOCOMOMO International
и текст на петиция за охрана на параклиса Нотр Дам дю От в Роншан, Франция от корифея на модерната архитектура Le Corbusier - обявен от UNESCO за световен паметник на културата, към който в момента се подготвя за изпълнение проект от италианския архитект Ренцо Пиано за нови входни части.

Скъпи приятели и колеги,
Като президент на DOCOMOMO искам да ви информирам за един много деликатен въпрос относно проекта, който в момента се разработва за Notre-Dame du Haut в Роншан, Франция. Този проект, поръчан на Ренцо Пиано, се състои от нови входни съоръжения (паркинг) и жилища за монахините (12 килии за сестрите на Кларис), които да бъдат вградени в склона на хълма, върху който Ле Корбюзие е издигнал капелата между 1950 и 1955 г. Разрез от проекта (представен от ателието на Ренцо Пиано) може да се види on-line на
http://edwardlifson.blogspot.com/2008/04/help-ronchamp.html.
Както всички знаете, проектът на Пиано, наскоро одобрен от френското Министерство на културата, предизвика международна битка и няколко петиции циркулират one-line. Ето защо, считам за важно да споделя с вас своето мнение по този проект.
Първо, всеки архитект или архитектурен историк, който някога е посетил Роншан, е убеден че непреходната красота и изключителната уединеност на мястото, с неговите отворени дълбоки перспективи към Алпите, трябва да останат непокътнати. Бавното изкачване по скалистия хълм, несмутено от каквато и да било друга постройка или растителност, участва пълноценно в уникалното емоционално и естетическо преживяване, което срещата с параклиса винаги предизвиква и оставя до края на живота, независимо от религиозната принадлежност.
Второ, поради особеното значение на Роншан, наш дълг е да останем верни на виждането на Le Corbusier. Тук е важно да се припомни, че това е един от неговите уникални проекти, за който той ясно изразява категоричното си желание наоколо да не се издига каквато и да било друга сграда. В писмо до Андре Малро от 1959 г., той изисква да се обявят за паметник на културата сградата и нейните околности, за да бъдат опазени от бъдещи промени.
Хълмът на Роншан се възприемаше като “буферна” зона от тишина около капелата и той трябва да остане такава. В много по-голяма степен това важи за този терен, който може да се запази незастроен (Роншан не е подложен на урбанистичен и спекулативен натиск). Всички ние сме убедени в деликатността на мястото и че каквато и да била нова строителна добавка би смутила неосквернения дух на средата.
И трето, независимо че дискретният и деликатен проект на Пиано, разработен в сътрудничество с ландшафтния архитект Michel Corajoud паркостроителя-инженер Claude Guinaudeau е много добре вписан в ландшафта — проектът се състои от открит паркинг и почти невидими малки квдратни килии, полувкопани в хълма – никой не може да предвиди какво ще стане. Границата между малки килии за монахини, изградени от световно известен архитект и хотелски стаи за гости, може да бъде твърде тънка! Енорията на сестрите на Кларис може набързо да стане международен хотел за туристи за нуждите на обслужващата архитектурна практика. И дори това да е само плах опит за спекулация, ние не трябва да поемаме този риск, който ще наруши категорично genius locus (духа на мястото) на Роншан. Това са причините, поради които смятам за важно членовете на DOCOMOMO да се ангажират в текущия дебат и да подпишат петицията, изискваща от Министъра на културата на Франция да премести разположението на проекта по-далеч -
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp.
Моля, не се притеснявайте да споделите своите мисли и нека превърнем този противоречив случай в благоприятна възможност за DOCOMOMO да играе ролята на международна платформа за обмен и дискусии за значението на модерното наследство, за опазване на модерната архитектура и за вниманието, което би трябвало да отдаваме на един паметник на модернизма!

Благодаря отново за вашето внимание,
Maristella Casciato - Президент на Docomomo International
PS: Като допълнителна информация за проекта и исторически данни, вижте доклада на Gilles Ragot, който може да се свали от интернет-страницата на Фондация “Le Corbusier” -
http://www.fondationlecorbusier.asso.fr/Rapport%20Ronchamp.pdf.
Този доклад създава пълна представа за стуацията в миналото и днес, и за намерението на Le Corbusier’s по отношение на неговия собствен проект за капелата в Роншан.

International committee for documentation and conservation
of buildings, sites and neighborhoods of the modern movement
Docomomo International - Cité de l’Architecture et du Patrimoine, Palais de Chaillot1, place du Trocadéro , F-75016 Paris
t +33 -1 58 51 52 65e ,
docomomo@citechaillot.frw, www.docomomo.com
Светът коментира http://www.ireland.com/newspaper/property/2008/0515/1210759227607.html

петък, 23 май 2008 г.

Help Ronchamp! - международна петиция за спасяване на капелата в Роншан

The New Modernist - Edward Lifson.com: Help Ronchamp!
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Госпожо Министър на културата,
Културата и историята ще останат само ако разумът и паметта се запазят. Историята на изкуството и архитектурата следват същите принципи.
Мисията на представителите на нацията е да гарантират интегритета на нейната история и местата, където тази история живее.

Конервацията и опазването на сградите и местата на нашата колективна памет принадлежaт не само на образователните цели, но и на волята и съзнанието, че помагат на бъдещите генерации да изградят своята съдба. Отказът да предадем онова, което ни бе завещано, отваря широки пътища за всички форми на варварството.
Създаден от Ле Корбюзие през 1951, параклисът Notre Dame du Haut в Ronchamp сега се атакува/третира в неговата пространствена и формална цялост от нов проект за жилищна сграда, по принцип предназначена за общността на сестрите "Clarisses", но потенциално отворена и за други начини на използване.
Независимо от естетическите качества на този проект и неговото дискретно благоразумие, изборът на местоположението му може да подложи на постоянен риск хармонията и единството на цялото място. Към хълма в неговата цялост от архитектурата на Ле Корбюзие и алеите за пещеходци - едно място точно за поклонничество и създаващо образа на параклис в идеалния момент на неговото извисяване, се добавят допълнителни постройки. Противно на обосновките на спонсорите на това ново строителство, намеренията на Ле Корбюзие са били винаги кристално ясни:

-- "Не правете промени ... моля ви. Пазете я в сегашното й завладяващо състояние!"
-- "Оставете Роншан, както е за поклонничество, с църквата, която е подходяща за поклонници."

Проектът, който третира малкия хълм, е изготвен без всякакво предваритено съгласуване с Фондация “Ле Корбюзие”, въпреки че фондацията е юридически отговорна за правата и наследството на творбите на архитекта, нито с когото и да било от останалите изследователи и специалисти, които са работили върху архитектурата на Ле Корбюзие. Разрешението за строителство, дадено от отговорната институция не отразява нито предварителни консултации нито адекватен анализ на качествата на мястото.

Преди 50 години, Андре Малро, тогава министър на културата, запази Вила Савой от грозящото я разрушение.
Сега е Ваше задължение, като негов достоен приемник, да спрете тази операция, която не ще Ви провали в очите на почитателите на творчеството на Ле Корбюзие; да представяте всичко изключително в кулурата на Франция: мястото й на културна държава, която защитава художниците от всички времена и всички генерации. И в допълнение – каква негативна реклама за френската култура, тъй като това ще внесе объркване в правителството, което от една страна е натоварено да класифицира творбата на Ле Корбюзие като паметник на световното наследство в ЮНЕСКО, а от друга – само няколко месеца по-късно ще заобиколи прерогативите на своята отговорност да опазва и защитава забележителността в Роншан.
Ние сме готови да се срещнем с Вас за да Ви представим, ако считате за необходимо, своите аргументи.

В очакване на Вашия отговор,
Г-жо Културен Министър,
моля приемете нашето най-дълбоко уважение.

Можете да намерите текста на френски и английски език
и да се присъедините към петицията на:
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Сърцето на София - Казусът с Националната художествена академия

на трибуната на в. Гласове
бр. 18(08-15.05.2008)
Стъпки по хлъзгав терен - Лили Вермут
клик върху образа за да прочетете


бр. 19 (16-22.05.2008)

Кой разкаля терена
Доц. Светослав КОКАЛОВ - новият ректор на Националната художествена академия
http://www.glasove.info/news4.html

бр. 20 (23-29.05.2008)
Теренът е разкалян още преди шестдесет години - Лили Вермут
клик върху образа за да прочетете

Да, наистина, кой разкаля терена? - Карандаш
клик върху образа за да прочетете











Да спасим сърцето на София - Казусът с Националната художествена академия

на страниците на в. Седмична поща
бр. 374 (19.04-03.05.2008) Като ми пееш, Пенке ле - Николай Георгиев
клик върху образа, за да прочетете













бр. 376 (10-17.05.2008)
За пешеходците, Народното събрание и бившия Партиен дом
-Стоян Петрински
клик върху образа, за да прочетете




бр. 378 (24-31.05.2008)
Демокрация или тоталитарна власт на бизнеса - арх. Андрей Михайлов
клик върху образа, за да прочетете


петък, 16 май 2008 г.

Отново натиск за затрояване около Руската църква



публикация във вестник Сити маркет, бр. 16 (215)/ 16-29.05. 2008


клик върху картинките за да се чете











Нека припомним и по-ранното развитие на събитията

Ну, градинка, погоди!
Москва поиска да построи офис-сграда зад Руската църква
Росен Босев - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490232

Петър Диков - главен архитект на София
Подписах на юнашко доверие като селски кмет
интервю на Яна Бодурова - в. Капитал, бр. 17, 25.04.2008
http://www.capital.bg/show.php?storyid=490260

ХРОНИКАТА
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_490258.jpg

Отново натиск за затрояване в историческия център на София около Руската църква

в. Арх & Арт Борса, 1-15 май 2008 г.
клик върху картинката за да се чете

Продължение на сагата с хотел "България"

интервю с проф. д-р арх. Тодор Булев
в. Арх & Арт Борса, 1-15 май 2008

клик върху картинките за да се чете





Отново за Художествената академия в София

проф. д-р арх. Николай Тулешков
клик върху образа за да се чете
Вестник "Арх & Арт борса" възобновява подписката
Арх&Aрт борса - 24 април 2008 г. –
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=176&rub_id=rub_all&issue_id=114

Вестник "Арх & Арт борса" не може да остане безучастен към съдбата на емблематичния за миналото, настоящето и бъдещето на София площад "Св. Александър Невски" и заобикалящите го исторически пространства в зоната на археологически резерват "Сердика". Видно е, че обществената дискусия по повод проектирането и строителството на нова сграда /т.нар. "разширение и реконструкция"/ на Националната художествена академия продължава.
Надяваме се на широк отзвук сред архитектурната колегия, предвид фрапиращия прецедент за нарушаване на архитектурния облик на центъра на София. С настоящите публикации възобновяваме подписката, която започнахме преди повече от една година и в която участваха десетки архитекти, художници, историци и общественици.
Всеки, който желае да се включи в подписката, или да изкаже своето мнение по въпроса за предвижданото строителство в сърцето на града, може да пише до редакцията на вестник "Арх & Арт борса" на пощенски адрес: 1505 София, бул. "Ситняково" 47А, на електронна поща: arch_art89@abv.bg, като отбележи, че се присъединява към подписката, или да се обади на редакционните телефони: 943 49 60 и 943 49 65.
Лице за контакти арх. Евгения Кукушева.

За всички, които се вълнуват от съдбата на старата сграда на Националната художествена академия и от бъдещото събиране на всички подразделения на академията под един покрив, по-долу привеждаме серията публикации на вестник Арх & Арт Борса по темата от началото на 2007 г.


НХА - зав­ръ­ща­не към на­ча­ло­то
доц. Пла­мен ВЪЛ­ЧЕВ
Арх&Aрт борса - 26 януари 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=10&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Терен свещен на нашите деди
арх. Ан­д­рей МИ­ХАЙ­ЛОВ
Арх&Aрт борса - 22 февруари 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=11&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Чужд сред свои
Арх&Aрт борса - 8 март 2007 г.
Ака­де­мич­ни­ят съ­вет на На­ци­о­нал­на­та ху­до­жес­т­ве­на ака­де­мия
гро­ми доц. Пла­мен Въл­чев за пуб­ли­ка­ци­я­та му
"НХА - зав­ръ­ща­не към на­ча­ло­то" в на­шия вес­т­ник
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=13&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Стра­хът на арх. Ни­ко­ла Ни­ко­лов от разрушаване на историческия център
арх. Лю­бо­мир ПАН­ЧЕВ
Арх&Aрт борса - 8 март 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=12&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Про­ек­тът да съ­от­вет­с­т­ва на ду­ха на вре­ме­то
к.арх. Ве­се­лин То­до­ров Цве­та­нов, сту­дент в Ита­лия
Арх&Aрт борса - 16 март 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=14&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Скан­да­лът за но­ва­та сгра­да на НХА на­би­ра ско­рост
Арх&Aрт борса - 12 април 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=15&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Ръ­ко­вод­с­т­ва­та на НХА и СБХ пла­мен­но за­щи­та­ват про­ек­та за но­ва сгра­да на ака­де­ми­я­та
Арх&Aрт борса - 12 април 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=16&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Да не поз­во­лим уни­що­жа­ва­не­то на пло­щад "Алек­сан­дър Нев­с­ки"
арх. Вла­дис­лав Ни­ко­лов
Арх&Aрт борса - 17 май 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=19&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

От­но­во за ис­то­ри­чес­ка­та сре­да око­ло храм-па­мет­ни­ка
арх. Ми­ле­на МИ­ХАЙ­ЛО­ВА
Арх&Aрт борса - 21 юни 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=20&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Ви­ва ака­де­мия - всич­ки мъл­чат
арх. Ан­д­рей МИ­ХАЙ­ЛОВ
Арх&Aрт борса - 12 юли 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=21&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

От­во­ре­но пис­мо - под­пис­ка за НХА
Граж­дан­с­ки ко­ми­тет
Арх&Aрт борса - 2 август 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=22&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

Бедний ми "Проект Добрев"
Ге­ор­ги ДЕ­ВЕД­ЖИ­ЕВ
Арх&Aрт борса - 30 август 2007 г.
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=23&rub_id=rub_all&issue_id=issue_all

18 май - международен ден на паметниците на културата

Почти 20 години списъците с паметниците на културата в България не са актуализирани.
За същия период в други европейски държави обявиха за паметници на културата и съответно - защитиха законово, стотици сгради и ансамбли, създадени след Втората световна война. У нас - тепърва се избистрат критериите, по които това евентуиално да става, въпреки че международната организация ДОКОМОМО Интернешънъл отдавна е изяснила този въпрос и дори е включила примери от България в своите регистри [http://www.archi.fr/DOCOMOMO/index.htm]

Eто и мнението на арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата , поместено във в. Арх & Арт Борса, 24.04. - 01.05.2008 г.

клик върху картинките за да се чете




четвъртък, 17 април 2008 г.

Обновяват осем исторически обекта за 8.5 млн. лева

Възложител е Министерството на културата
Гергана ДИМИТРОВА
в. Строителство Градът - http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

Осем проекта по оперативна програма "Регионално развитие" 2008 г., отнасящи се до социалната инфраструктура и подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура, е възложило Министерството на културата. Те засягат исторически обекти и места, сгради с културно-историческо значение и забележителности и са на обща стойност 8.5 млн. лева. През тази година ще завърши проектирането и ще се проведат процедурите за избор на изпълнител. Това каза пред вестник "Строителство Градът" арх. Борислав Абаджиев, директор на дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" в Министерството на културата.

На територията на София се разработват три проекта.
Единият е основен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Проектът е дело на арх. Владислав Николов. Реконструкцията предвижда адаптация на два от етажите по бул. "Васил Левски" за изложбени зали на площ 2000 кв.м и реконструкция на помещения за съхраняване на произведения на изкуството - картини, на площ 600 кв.м на приблизителна стойност 1.8 млн. лв.

Другият проект се отнася за концертна зала "България", който обхваща климатизация на залата, реконструкция на главния вход и фоайета.
Проектант е арх. Танко Серафимов. Обектът е на стойност 1.5 млн. лв.

Третият обект в София се отнася за Сатиричния театър с проект за подновяване на електрическата инсталация на сградата.

останалата информация - на http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

Българските градове губят облика си

Подозренията около проекта за гранд хотел "България" остават
Светломира Димитрова - 15 април, 15:27 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425


"Проектът за "Гранд България" ще бъде осъществен", бе категорична Недялка Сандалска, изпълнителен директор на "БТ Девелопмънт сървисиз".
Тя каза, че ще се съобразят с всички законови изисквания, но отказа да даде предварително подробности.












Въпросът е хотел "България" да остане ли хотел,
или да се превърне в офиси [в. Дневник]
И сега не е ясно какви функции ще изпълнява проектът за "Гранд България", но според арх. Тодор Булев, заместник-председател на Съюза на архитектите в България, има положително развитие, и то благодарение на тяхното участие. "Беше публикуван фрапантно унищожаващ качествата на сградата проект. Впоследствие инвеститорът се свърза с нас и сформирахме експертна група по проблема, каза арх. Тодор Булев. Намален бе обемът, изцяло се запазва старата субстанция, търсят се възможности за развиване в дълбочина на един пасаж. Кварталът позволява уплътняване, но без да се нарушава силуетът откъм "Царя".

Според арх. Булев сградата ще бъде толкова етажа, колкото е и сега, но ще има мансардно надстрояване в дълбочина. Доста деликатен е въпросът дали това да остане хотел, или да се превърне в офиси, а хотелът да се построи в петното зад него. В момента върху транспарант на фасадата на някогашната градина откъм "Аксаков", точно до зала "България", е изобразена бъдещата сграда в модерен стил. Тази сграда според арх. Павел Попов, бивш съветник в СОС, е много по-голяма, отколкото позволява мястото на бившата лятна градина на грандхотел "България". Той обаче не се и съмнява, че все пак накрая проектът ще бъде узаконен по един или друг начин.

Според защитниците на паметниците на културата проектът продължава да бъде обвит в подозрително мълчание. Той трябва да мине първо през разрешение за градоустройствени промени в квартала, а след това да се защити архитектурният проект.

Стъкло, кич или разруха
Гранд хотел "България" е нагледен пример за това, което се случва с престижните сгради в София и в страната. Първият сигнал за погубване на архитектурното наследство в София бе даден още през 2005 г., когато за една нощ бе съборена къщата на Никола Мушанов. Но хиляди сгради от началото и средата на миналия век, които създаваха атмосферата на българските градове, са подложени на разруха и за придобилите ги собственици те са ценни заради земята, а не с архитектурната си стойност. Така българските градове са на път да загубят облика си и да се превърнат в сбирщина от безвкусни постройки.

Най-тежко е състоянието в историческите селища, които привличат голям туристически поток и инвестиции - Созопол, Несебър, Банско, а сега вече и Мелник, Арбанаси. Тяхната автентичност е "заглушена" от огромен обем ново строителство, реклами, базари. Дори в панорамата на Велико Търново изникна висок хотел, който изглежда като чуждо тяло. За щастие архитектите успяха да съхранят Копривщица и Карлово.

Сега Съюзът на архитектите стартира поредната си кампания "Дунавско крайбрежие". В нея са включени първите у нас европейски по облик градове - Русе, Видин, Лом, Свищов. Например в Лом и околностите вече над 200 са опасните сгради - от тях значителна част, паметници на културата.


Най-застрашените "пластове"
Това са сградите от края на XIX век и началото на ХХ век, които са на границата на физическата си устойчивост, но са с архитектурно-художествена стойност, която често се подценява. Понякога собствениците са в чужбина, има отношения на съсобственост, препродават се, което създава допълнителни трудности. Показателен пример е къщата на Яблански (бившето китайско посолство до "Ялта" в София), която вече няколко пъти смени собствеността си. Затова арх. Булев предлага общината да я откупи или да я експроприира - законът й дава право на това, и да я направи обществено достъпна.

Във Варна в центъра (който е обявен за резерват) общината продаде голям терен (т.нар. "Дупка"), за да се строи гигантски търговски център. Срещу сградата на общината бе разрушена сградата на католическата болница и ще се възстанови само една стена. Варненските архитекти упрекнаха общината и кмета, че се проектират високи сгради в сърцето на стария град, и няколко пъти сезираха прокуратурата.
Постепенно изкристализира и въпросът за съвременните паметници на културата, които също са под заплаха. Повод бе казусът с ресторант "Ропотамо" в София. Работна група от специалисти изготви критерии и предварителен списък със съвременни сгради, които да се третират като паметници на културата. Става въпрос за сгради като ЦУМ, бившия партиен дом и хотел "Балкан", който също бе "прекроен" в частта си към площад "Света Неделя".
Пак там - интервю с
Арх. Тодор Булев, зам.-председател на Съюза на архитектите в България:
Културното наследство не може да се защити само с държавни средства

петък, 21 март 2008 г.

Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.
Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.
  • По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
  • Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
  • На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
  • Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
  • Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
    И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

  • да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
  • да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
  • поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
  • НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.

Ще настояваме още за:

  • Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
  • Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
  • Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Подписката за комплекс "България" - рекапитулация

Към петицията за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.
С това общият брой мнения в защита на комплекса достига около 10 000 души.
Вижданията за съхраняването на ценния за София и българската архитектура комплекс "България" могат да се прочетат както в материалите на този блог, така и в подписката в интернет - http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/view.html .

По-долу публикуваме копия от подписите на гражданите, събрани на хартиен носител.
Ще продължим да информираме за развитието на проблема.

понеделник, 10 март 2008 г.

От българските държавни служители се изисква да предоставят повече информация за потенциален кофликт на интереси

07/03/2008 - СОФИЯ, България

Министър-председателят Сергей Станишев обяви в четвъртък (6 март), че висшите държавни служители ще трябва да представят три вида декларации, свързани с конфликт на интереси.
Първата декларация, която ще трябва да се попълва при назначаването на работа, трябва да излага всички обстоятелства, които могат да създадат трудности или да доведат до конфликт на интереси.
След това държавните служители ще трябва да представят ежегодни декларации за конфликт на интереси, когато техни близки или роднини участват в обществени търгове.
И най-накрая, висшите държавни служители ще трябва да декларират всеки отделен случай на конфликт на интереси, когато възникне такъв.
Станишев обясни, че мерките са опит да се гарантира етично поведение.


Сега, 24 часа, Труд - 07/03/08; бТВ, БНР, News.bg - 06/03/08
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/newsbriefs/setimes/newsbriefs/2008/03/07/nb-10

сряда, 27 февруари 2008 г.

Реплика към Министъра на културата - проф. С. Данаилов

Ретроспекция - инцидент с паметник на културата в Русе
от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов

клик върху образа, за да се чете









Народно събрание на Р България - Актуален въпрос

на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов

Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г


НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.

Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.

Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.

събота, 2 февруари 2008 г.

Отговор на Зам. Министъра на културата И. Токаджиев

до Зам. Министъра на Регоиналното развитие и благоустройството арх. Савин Ковачев ,
с копия до
представител на Инициативния комитет на Гражданското движение - ст. н. с. арх. Петър Йокимов,
Председателя на САБ - арх. Спиридон Ганев,

Главния архитект на София - арх. Петър Диков
по повод въпросите относно опазването на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България", поставени в петицията, адресирана и до двамата от името на Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България още през м. ноември 2007 г.

клик върху образите, за да се чете











петък, 1 февруари 2008 г.

Корупцията при паметниците на културата

Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856&sectionid=5&id=0001201

Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА
"

Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
Съгласувано с НИПК
Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.
Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?
Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.
Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.
Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)
От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.
След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.
Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.
Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.
Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".
Повелителят на ремонтите
Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]
Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.
РЕВИЗИЯ
Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.
Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.
Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.
Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.
Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.
Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.
Вижте още коментари на

вторник, 29 януари 2008 г.

Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов

(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.
През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.
По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.
Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.
По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.
Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.
Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.
Моят въпрос към Вас е:
Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?
Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?
Благодаря Ви.
Отговор на Министър С. Данаилов :
Уважаеми господин председател,
уважаеми госпожи и господа народни представители,
уважаеми господин Михайлов!
Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]
По втория въпрос,
Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.
За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.
В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.
Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
доразвива своето питане:
Господин министър,
имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.
Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.

Благодаря ви още веднъж.
Министър С. ДАНАИЛОВ:
Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.
Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.
Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.
Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.
Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.
Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.
Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.