Народно събрание на Р България - Актуален въпрос

на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.

Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.

Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.

Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.

През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.

По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.

Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.

По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.

Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.

Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.

Моят въпрос към Вас е:

Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?

Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?

Благодаря Ви.

Отговор на Министър С. Данаилов :

Уважаеми господин председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Михайлов!

Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]

По втория въпрос,

Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.

За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.

В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,

доразвива своето питане:

Господин министър,

имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.

Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.
Благодаря ви още веднъж.

Министър С. ДАНАИЛОВ:

Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.

Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.

Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.

Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.

Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.

Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.

Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.