четвъртък, 12 март 2009 г.

Законът за културното наследство

Дори и след приемането на закона от Народното събрание, окончателният текст не можеше да се намери.
Обяснението бе, че се нанасяли поправки, направени при последното обсъждане в пленарната зала.
Докато очаквахме окончателния текст, дойде съобщението, че Президентът, от когото се очакваше вето, е подписал закона. Запазваме си правото да коментираме конкретни текстове, когато окончателният текст получи нормална публичност.
Ето коментарите в медиите:

Първанов подписа Закона за културното наследство - въпреки протестите
Дейци на културата и интелектуалци се обявиха против закона и изпратиха още в понеделник писмо до президента. Днес към тях се присъединиха и 21 неправителствени организации
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1280483 - 11.03.2009

Въпреки бурното недоволство и широките протести президентът Георги Първанов днес е подписа указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът внимателно се бил запознал с дебатите по приемането на закона и получените в администрацията становища, се посочва в съобщението и се припомня, че преди обнародването на закона държавният глава организирал среща с представители, застъпващи различни становища по закона.


Панагюрското златно съкровище в НИМ

Законът за културното наследство като тест
Доц. д-р Тотко Стоянов* - Дневник - 09 март 2009,
http://dnevnik.bg/analizi/2009/03/09/686636_zakonut_za_kulturnoto_nasledstvo_kato_test/

На 26 февруари 2009 г. Народното събрание прие многострадалния Закон за културното наследство. В навечерието на окончателното гласуване и веднага след това по медиите изригна залп от охулване на закона, на председателя на комисията по култура, на гласувалите депутати, отправени бяха закани, че ще бъде направено всичко възможно законът да бъде спрян. Призован беше и президентът да върне закона за доработване или да наложи вето.

Илюстрация: Иван Кутузов


За хората, които са следили сагата по подготовката и приемането на закона, е ясно, че в тази работа няма нищо спонтанно и случайно. В най-новата ни история имаше вече опити да се създаде нов закон за културното наследство, адекватен на кардиналните промени в общественото развитие на България. По различни причини това не се случи. Приемането на България в ЕС актуализира необходимостта от съвременна законодателна уредба на тази сложна материя, в чиято сърцевина стои въпросът за хищническото разграбване на културното богатство на България.

Обществена тайна е, че става дума преди всичко за иманярските разкопки и мрежата от прекупвачи и трафиканти, доставяща на български и чуждестранни колекционери археологически ценности, в много случаи с неоценимо значение на само за праисторията на Балканите, за тракийската, античната и българската средновековна култура, но и за световната културна история. По силата на поетите ангажименти културното наследство на България е част от европейското и световното и страната ни е длъжна да го опазва, изучава и представя на международната общност.
Бих искал да споделя мнението си на представител на археологическата гилдия с непредубедените български граждани, искрено убеден, че културното наследство е общо благо и трябва да бъде такова и за поколенията след нас.


Възмутителни са средствата, с които се атакува
законът - внушения и инсинуации.
Ако в коментарите на млади журналистки (странно е, че са основно такива) във вестници и телевизионни предавания можем да доловим непознаване на материята и проблемите, както и лесно възприемане на подадени от лобисти и "специалисти" реплики, съдържащи полуистини и откровено неверни твърдения, то как да възприемем мнения като това на академик Светлин Русев от страниците на в. "Труд" в деня на окончателното гласуване на закона.

"Не знам какво е останало от първото му четене и какво е променено...", "Не знам вносителите дали са приели някои от разумните препоръки... но",... и следва това, което е целта на статията. Твърдения за неща, които ги няма в разпоредбите на закона или извадени от общия контекст, звучат превратно, тежки обвинения в създаване на условия за корупция, за износ на ценности (все едно че това не се случва сега) и пр.

В крайна сметка от позицията си на авторитетна личност академикът призовава депутатите да се откажат от гласуването и "да го обсъдят отново със своите опоненти извън Народното събрание". Колко пъти? Възможно ли е, пишейки тези отговорни слова, той да не знае, че преди второто четене законопроектът беше обсъден обстойно и сериозно, като беше дадена възможност да се направят предложения за допълнения и корекции освен на парламентарно представените политически сили и независимите депутати, също и на опонентите и всички заинтересувани институции и организации.

И действително бяха направени редица предложения, които доведоха до значително подобряване на структурата и съдържанието на закона, включително исканията на колекционерите за модерно и по-либерално отношение към материята. С изключение на принципния въпрос - патримониума на държавата върху културното наследство на България и доказване на правата върху владените от колекционерите ценности. Което означава


отказ от амнистия за начина на придобиване
В коментарите на опонентите буди недоумение подминаването на такива важни текстове като например задължението, което се вменява за пръв път на Министерския съвет в този закон да изработи и прилага "национална стратегия за културното наследство и план за действие за срок от 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересувани научни, културни и неправителствени организации". Това означава приемственост в културната политика независимо от смяната на политическите субекти.
Означава изискване за отговорно поведение, което да бъде подкрепено от обществото. За изграждане на адекватна политика за изучаване и опазване на културното наследство в закона са разписани ангажиментите на местната власт, създадени са нови органи на Министерството на културата, посочени са механизми за финансиране и контрол. Отговорно е подходено към щенията на Българската православна църква и на другите вероизповедания.

Едно от основните обвинения срещу закона е, че е твърде рестриктивен. Всъщност българският Закон за културното наследство, макар и разработен по примера на гръцкото и италианското законодателство в тази област, е много по-либерален и урежда правната рамка за частните колекции, частните музеи, концесиите върху недвижимо културно наследство, търговията с културни ценности. Всеки специалист, който сравни внимателно трите закона, ще се увери в това, стига да не е вече предубеден по някакъв начин от лобистите срещу закона.

Изводът е, че опонентите и техните лобисти разбират свободата и неприкосновеността на частната собственост в демократично устроената държава като

пълна свобода да присвояват всичко в частен интерес
Но такава свобода я няма нито в Гърция, нито в Италия - и двете с богато културно-историческо наследство. Нито в другите европейски страни, към които се стремим да се доближим чрез превръщането на културното наследство в реален фактор за устойчиво развитие.

На опонентите на закона им се видя странно, дори и подозрително, че той може да бъде подкрепен не само от депутати от управляващата коалиция, но и от представители на опозицията и независими депутати. Как наистина в раздиращия се от противоречия парламент ще се обединят хора с различни политически убеждения по отношение на този "закон-тест" за отношението на българските народни представители към разграбването на България. За мен това не е изненада. Най-сетне - общото ни национално културно богатство е възможна кауза.

Сега пред теста "Закон за културното наследство" е изправен българският президент. Остава да се надяваме, че в качеството си на учен историк с помощта на юридическите си съветници той ще прочете закона внимателно, ще се абстрахира от неизменните внушения и страсти и ще вземе правилното решение.
*Авторът е председател на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози

ето отзивите непосредствено след приемнето на закона:
Законът за културното наследство най-после е факт
До есента частните колекции трябва да излязат на светло
Таня Петкова - MEDIAPOOL, 26 Февруари 2009 - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149535

Законът за културното наследство, който предизвика много спорове и дълго бе обсъждан в комисии и сред заинтересованите страни, бе приет окончателно в четвъртък. Управляващите го гласуваха без особен възторг, като неофициалните коментари в БСП бяха, че текстовете били объркани и трудно приложими.

Законът, който трябва да влезе в сила на 10 април, бе разработен по инициатива на НДСВ и най-вече на председателя на комисията по култура Нина Чилова, която положи героични усилия да спаси основните постановки в проекта, въпреки ожесточен натиск от заинтересовани лобита.
При обсъждането най-много спорове възникваха около частното колекционерство и неговото регламентиране. Възникнаха съмнения за сблъсък на лобистки интереси около крупните колекционери.
Според приетите текстове колекционерите трябва да да поддържат регистър, в който са описани и снимани една по една притежаваните от тях движими културни ценности, както и информация за консервация и реставрация, удостоверение или паспорт за всяка вещ.

Даден предмет се определя за културна ценност въз основа на експертиза и идентификация, извършена от съответния тематичен, национален или регионален музей. Всеки колекционер е длъжен да поиска такава идентификация.
Въвежда се статут на собственик и на държател на движима културна ценност. Собственикът или държателят са физическо или юридическо лице, които притежават или съхраняват идентифицирана и регистрирана културна вещ.
Според авторите на закона частните колекции ще излязат на светло, защото в шестмесечен срок от влизането в сила на закона трябва да изготвят регистъра на ценностите и да удостоверят произхода им. Ако не могат да сторят това, те получават статута на държатели на колекция или на отделен предмет, а той остава държавна собственост.

Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности, национално богатство, се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра. Не се допуска износът на културни ценности, които представляват национално богатство. Те могат да бъдат изнасяни за представяне пред чуждестранна публика само ако е гарантирана сигурността им. За износа на културни ценности без такъв статут е нужен специален сертификат.

Недвижимите културни ценности могат да се предоставят на концесия при спазване на режима за опазването им. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности - категория: от световно значение; археологически резервати, с изключение на одобрени от министъра на културата; музейни сгради и комплекси и религиозни храмове.

Законът дава и правно третиране на имарярството и се опитва да му сложи рамки. Въвежда се задължителна регистрация на "търсачите на ценности", както са определени в закона. Записват се и способите, с които те ще извършват търсенето.
По искане на ДПС бе записано, че по молба на религиозни институции, правителството и съответно общинският съвет могат да разрешат в религиозни храмове, обявени за недвижимите културни ценности, да се извършват обредни ритуали, при спазването на режима на опазване на културната ценност. Искането на ДПС е било заради джамии в страната, които са обявени за паметници на културата и са единствени в населеното място.


infex - 28 Февруари 2009 10:10
ВСИЧКИ ПРОБОЙНИ НА ЗАКОНА СА КОМЕНТИРАНИ ТУКА :
http://archaeology.zonebg.com/law.htm
http://archaeology.zonebg.com/zkn.doc

още за историята на приемането на закона
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1228164 ; http://btourism.com/read.php?id=242
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/07/16/526690_deputati_obsujdat_dnes_noviia_zakon_za_kulturnoto/
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/01/17/305206_noviiat_zakon_za_kulturnoto_nasledstvo_napredva/

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Съветът на архитектите в Европа - грижа за културното наследство на Европа

В търсене на нов подход към културното наследство САЕ пледира за нов вид обучение във висшите архитектурни училища с повишен пиетет към културното наследство.
.


.
.


















Стремежът към устойчиво развитие на градовете в най-широк смисъл, в условията на преобладаващо архитектурно обкръжение, създадено през ХХ век, трябва да подпомогне възприемането на един общ етичен принцип, а именно - вярата в културната стойност на архитектурното наследство.
Силно бъдеще може да се изгради само върху убеждението и признаването на културната приемственост/континюитет.

Но професионалното обучение трябва да бъде подкрепено от обществена кампания, базирана на специализирано, но непрекъснато образование - още на децата от пред-училищните и училищните нива, с цел формирането на културни/социални стойности и приоритети, включващи разбирането как свързаните области на урбанистичното и регионалното планиране, ландшафтната архитектура и гражданското строителство се пресичат с изградените форми.













Какви могат да бъдат резултатите от такова архитектурно образование:

Основната цел е да се трансформира професионалната архитектурна душевност така, че нейният творчески метод да е част от непрекъснатия и хармоничен - и поради това исторически - културен процес.


















По-нататък документът се спира по-подробно на дисциплините, препоръчани от UNESCO да бъдат включени в архитектурното образование - история и теория на архитектурата и свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки.

Днес в подхода към културното наследство се изисква и отговорност към човешките, социални, културни, урбанистични, архитектурни и на околната среда ценности и разбиране на проблемите на наследството в изградената среда.

неделя, 15 февруари 2009 г.

Да строиш върху ансамбъла на античния театър на Сердика!?

Вместо да вдига нова 6-етажна сграда, нека БАН бъде щедра, както общината навремето, и да й дари сградата си на "Московска" 13 и 13А, за да може София да се сдобие с най-големия си античен паметник, който се крие отдолу,
предлага известният наш архитект
Арх. Христо Генчев - ГРАДСКИ вестник, 12 януари 2009 г.
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=613223 в. Арх&Арт Форум -
клик върху образа, за да се чете
















Проблемът за строителство на ул. "Московска" 13-13а
бе съобщен още на 18.12.2008 в ГРАДСКИ вестник
София за нас не остана безразличен
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzXYudGPD2e2laOgAJLWLVmnmH2sGqULgn9oYHTEn76c_ByeHsk6zrijQpaCB9jnQf7pMjGWIdFLfkuFYlsvm6wiuQLzpk8_ExAUx8VLKa1oBVWhbGX4taypp4Tvz-_pZoYxsSmyc8_AQ/s1600-h/pic3251_1.jpg

Справка
Институт по тракология, Институт по социология
Ул. “Московска” 13, 13а, кв. 506, планоснимачен номер 44

Бивша – административна сграда на д-р Василиади – една от най-старите обществени сгради в София.
Според документацията в ОП “Стара София” тази сграда е построена преди Освобождението върху съществуващи стари основи и един етаж (най-вероятно на т. нар. “кючюк” хан от XVII в., който е бил разположен на стария търговски път за Орхание/Ботевград).

Известно е, че живеещият в съседство Георг Прошек е поискал през 1879 г. да изгради на своя имот на ул. “Московска” 9 хан, но по препоръка на Общината къщата му се е наложила като учебна сграда.
От около 1900 г. сградата на ул. “Московска” 13б е известна като училищна сграда на фонда “Василиади”. На втория етаж в най-източната част е било разположено жилище (вероятно на собственика на сградата).
При създаването на свободния университет (предшественик на Софийския университет), историко-филологическият факултет е ползвал помещенията на тази сграда.
През Втората световна война помещенията на ул. “Московска” 13 са ползвани за седалище на въздушните войски (1940-44).
След войната сградата се използва отново за училище, разделена на три части – физико-математически факултет, техникум по графика, общежитие на Музикалното училище.
През 1970-те години в западното крило на сградата е настанена ІІІ вечерна гимназия, а останалите две крила се използват за администрация на строителното управление София окръг.

Поради силния наклон на парцела на сградата на север, в частта към бул. “Дондуков” сутеренните помещения са напълно над терена.
Трите отделни части на сградите са обединени след Освобождението и получават единно фасадно третиране (вероятно около 1885 г.).








Фасадното оформление откъм ул. "Московска" е представително – в неоренесансов дух.
Според специалисти от НИПК, предполага се, че освен декоративните елементи като рамки на врати и прозорци и фронтони над прозорците, добавени през около 1885 г., корнизите между етажите и под покрива и оформлението на вратите и стълбищните парапети вътре в сградата, са от периода на Възраждането.
Металните парапети на стълбите между двата етажа имат висока художествена и историческа стойност.
От средата на 1970-те години в сградата са разположени институтът по социология и институтът по тракология (днес Център по тракология “Проф. Ал. Фол”) към Българска академия на науките.
От края на 1990-те години помещенията от сутерена, които излизат над терена се ползват за ресторант.
През 1976 г. сградата е декларирана като паметник на културата с предварителна категория “местно значение” с писмо на НИПК No. 1787/21.05.1976, No. 12 и No. 13.


(Това, че паметникът не е обявен, а само деклариран, за съжаление дава възможност да се отпише от списъците на паметници на културата от НИПК, без дори да бъде съобщено на Националния съвет за опазване паметниците на културата, нито на общинската служба за паметници на културата - ОП “Стара София”.)
Предположенията, че на това място ще се осъществи инвестиционно намерение да се “надстрои” сградата на ул. “Московска” 13-13А, навеждат на опасението, че ще бъде осъществена широко разпространената днешна практика, а именно:
- старата автентична структура ще бъде разрушена (за да се улесни сегашното ново строителство);
- ще се изгради новата сграда като се апликира на фасадата към ул. “Московска” имитация на старата сграда -
По този начин може да бъде съсипано и малкото останало автентично културно наследство в центъра на София, което всъщност дава висока стойност на София като стар град и обект на културен туризъм.
Практиката показва, че в тази зона под терена на днешните улици, където и да се разкопае излизат археологически ценности.
Затова към всяко инвестиционно намерение в тази зона трябва да се подхожда с изключително повишено внимание.


Ето какво се вижда от разкопките на античния театър












и какво вече е скрито под хотела "Арена ди Сердика"









http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_IstoriaIReligia/Material/1907_amphiteatre.htm
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/amphitheatre_sofia.htm
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14185
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14304
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14303
http://www.online.bg/kultura/my_html/2333/antichen.htm

Покрай една от най-старите обществени сгради в столицата, ръка се слага и върху юзината към Княжеския/Царски дворец - малката сграда-бижу на ул. "Московска" 11, която дълго време приютяваше галерия "Крида Арт", проектирана в стил виенски сецесион ала Отто Вагнер от виенския възпитаник арх. Юрдан Миланов (~1902).
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2003/09/22/151113_hudojnici_se_muchat_da_spasiat_galeriia_krida_art/
http://209.85.129.132/search?q=cache:LEP423GdEB8J:clubs.dir.bg/showthreaded.php%3FBoard%3Dmestniizbori2003%26Number%3D1940299039%26page%3D16%26view%3Dcollapsed%26sb%3D5%26part%3D+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B0+%D0%90%D1%80%D1%82&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg
http://www.novinar.net/?act=news&act1=allmnenia&sql=OTM0Ozk=&mater=OTM0OzY=

сряда, 11 февруари 2009 г.

"Ропотамо плаза" на мястото на култовия ресторант "Ропотамо" - отново на дневен ред

Седмица след като протоколът от заседанието на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК), на което бе обсъдена съдбата на комплекса "Яворов" като паметник на културата, бе окончателно подписан от Министъра на културата,
на 29.01.2009 г. Столичният общински съвет разгледа въпроса за подялбата на имота на мястото на бившия вече ресторант "Ропотамо" в полза на "Интернешънъл кепитъл груп" АД.


в. Строителство Градът [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=666909]:
"Интернешънъл кепитъл груп" АД - дружеството, което стана известно с искането си за изграждане на комплекс "Ропотамо плаза" на мястото на бившия ресторант "Ропотамо" в жилищен комплекс "Яворов" в столицата - ще получи дял и изключителна собственост имот с площ 2851 кв.м. Това стана с одобреното на 29 януари от Столичния общински съвет предложение на общинската администрация за прекратяване на съсобственост чрез доброволна делба на съсобствен урегулиран поземлен имот. Дружеството получава урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІІ, а Столичната община - УПИ ІV, които са образувани от стария УПИ ІІ след проведено изменение на действащия план за регулация и застрояване. Съветниците решиха също за уравняване на дяловете "Интернешънъл кепитъл груп" да заплати на общината разликата в цените на двете притежавани части в размер на1 471 458 лева. По този начин се урежда въпросът със собствеността на имота и възможност да се реализира инвестиционният проект на дружеството, с който се предвижда изграждане на висока 102 м сграда между бул. "М. Еминеско" и бул. "Цариградско шосе".

На 14 юли 2005 г. върху стария имот Столичната община е подписала договор за право на строеж с "Интернешънъл кепитъл груп", при което то се задължава да изгради за своя сметка сграда и да предаде в завършен вид на общината обща застроена площ 261 кв.м, развита в обекти за търговия.На 30 януари 2006 г. Столичният общински съвет е разрешил изменение на плана за регулация и застрояване на поземлен имот ІІ, кв. 9 в квартал "Яворов", в който съсобственост имат Столичната община (73.309% дял) и "Интернешънъл сепитъл груп" (26.691%). Проектът за изменение на плана е одобрен от главния архитект на София и влиза в сила на 26 юни 2007 г. Според този подробен устройствен план са образувани два урегулирани поземлени имота – ІІІ и ІV, и двата с предназначение за жилищно строителство и комплексно обществено обслужване. Срещу заповедта на главния архитект е образувано дело в Административен съд - София-град, което приключва в полза на изменението на плана и заповедта на главния архитект отново влиза в сила на 4 юли 2008 г.Сумата, която инвеститорът трябва да заплати на Столичната община, е разликата в пазарните оценки на общинския и частния дял от имота.
Изготвената пазарна оценка от консултантска къща "Амрита" ООД от 27 октомври 2008 г. определя пазарната стойност на общинския дял, който е 73.309% идеални части от урегулирания поземлен имот, в размер на 12 817 000 лв.
Пазарната стойност на дела на "Интернешънъл кепитъл груп" – 26.691% идеални части, е в размер на 2 110 000 лева, както и пазарната оценка на притежавано право на строеж 9 124 000 лева, пазарна оценка на 261 кв.м право на строеж на търговски обекти, които общината запазва в бъдещата сграда в размер на 111 542 лева.След съдебното решение и влизане в сила на подробния устройствен план продължихме работа по идейния проект за сградата и предстои той да бъде внесен в дирекция "Архиектура и градоустройство" за съгласуване, каза главният проектант на комплекс "Ропотамо плаза" арх. Илиян Николов.

Гражданските организации информираха също, че по силата на решението на НСОПК Жилищен комплекс "Яворов" е в списъка на обектите, одобрени за превантивна защита по силата на чл.10, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Общността на софийските граждански сдружения - инициатива "Граждани за зелена София", внесе в деловодството на Столичния общински съвет становище срещу предложението на Столичната община за доброволна делба. Според неправителствените организации при определянето на пазарната стойност на имота се накърняват имуществените и финансовите интереси на общината. Те посочват също, че отмяната на разрешението за строеж през 2005 г. води до нищожност на договора за учредяване право на строеж.


Ето интервюто на арх. Боряна Шивачева, публикувано в тази връзка във в. Дума от 9.02.2009 г.
"Ропотамо плаза" е поредната далавера
Решението на Столичния общински съвет е поредната услуга, която се направи на частника - Интервю на Искра Милева

http://www.duma.bg/2009/0209/090209/index.html





Боряна Шивачева е председател на Сдружение "Бели брези",
което е част от общността на софийските граждански сдружения
"Инициатива граждани за зелена София".
Сдружението работи за запазване и подобряване на качеството
на градската среда, за защита на публичната собственост,
както и работи срещу презастрояването на жилищните комплекси.
Сдружението е поело като своя цел и запазването на същността
на жк "Яворов" като един от малкото останали квартали в София
със зеленина и нормално застрояване.


Г-жо, Шивачева, далаверата с бившия редсторант "Ропотамо" набира все по-голяма сила. Докъде стигна наглостта на сключващите сделките и унищожаването на жк "Яворов"?
Просто един частник стъпва и в годините заема все
по-стабилна позиция върху парче от общинска земя, която при това е 100%
осъществено жилищно комплексно строителство и всички строителни мероприятия вече
са изпълнени. Фактически частникът се оказва, че е единствен на търга на
Столичната агенция за приватизация, поради което търгът се е провел в 2 тура.
Първият път се е провалил, на втория се е явил сам, спечелил е без наддаване
собствеността на сградата на ресторант "Ропотамо" заедно с припадащото й се
право на строеж, съответното право на строеж върху общинска земя. Купувайки
ресторант "Ропотамо" за 29 млн. през 1994 г., без никакви ангажименти в договора
за продажба от страна на новия собственик - да запази предназначението, да
поддържа, да ползва, да стопанисва ресторанта, той още тогава си е направил
сметката, че прави инвестиция в бъдещ много апетитен терен и чака в годините
звездния си миг да извади максимална печалба от него. Ставайки собственик на
ресторанта през 1995 г. по силата на право, което има съгласно Закона за
устройство на територията, той иска промяна на плана и така от 1995 г. само на
застроителния план получава право да надстрои ресторант "Ропотамо" с 1 етаж и да
пристрои 3 и 4 етажа отстрани. То е много по-малко от жилищната сграда, която
съществува в съседство. Ресторант "Ропотамо" беше свързано-застроен със жилищен
блок 73 като под сградата на самия ресторант бяха гаражите на бл.
73.


Как така се купува ресторант, а сега ще се строи небостъргач?
Защото, купувайки първо самия ресторант, сградата, след това инвеститорът променя плана.
С промяната той получава право да пристроява и надстроява.
Веднага след това на базата на този план той иска да купи земята, по силата на това, че има право на строеж, законът дава собственикът на право на строеж, т.е. да купи прилежащия на сградата терен. За този терен обаче има решение на Общинския съвет от 1996 г. за това, че му се прехвърля правото на собственост за 26% от терена, в който са бл.73, ресторант "Ропотамо", читалището, гаражите и т.н. Инвеститорът иска да строи и получава виза за 6-етажна сграда плюс тераса, която сграда не съответства на действащото градоустройство. Стига до издаване на разрешение за строеж. Разрешението му за строеж е за 6-етажна сграда, каквато по действащ план не съществува, поради което разрешението му за строеж е отменено от Регионална дирекция за национален строителен контрол. Ползвайки обаче това разрешение за строеж, собственикът вече е изсякъл около 30 дървета около "Ропотамо". Така той извършва престъпление спрямо града, ползвайки права от едно отменено разрешение за строеж. Прокуратурата, която беше сезирана от гражданите, каза, че няма основание за намеса. След това инвеститорът се осмелява и внася ново искане за изменение на плана вече с предложение да построи 100-метрова сграда - въпросната "Ропотамо плаза".

А въпросният човек кой е?
Въпросният човек, собственик официално по регистрите, е собственик на фирма "Интернешънъл кепитъл груп". Собственици са официално две лица - Чавдар Антонов Чернев и Евстати Борисов Гюров. Впоследствие през 2008 г., в дружеството като съсобственик влиза и "Сигма кепитъл мениджмънт" на Георги Белчев. Така през януари 2006 г. общинският съвет взима едно абсолютно немотивирано и нецелесъобразно решение, с което дава съгласие да се раздели общинският парцел, в който в идеални части собственици са общината и ИКГ и на базата на това разрешение вече за делба се процедира изменението на плана. То среща яростната съпротива на живеещите в жк "Яворов".


Мотивите им...
От 1998 г. жк "Яворов" е включен в регистъра ДОКОМОМО - регистър на паметниците на модерната архитектура в световен мащаб. А това, че е включен в регистрите на световната модерна архитектура обаче, не го защитава законово, тъй като жилищният комплекс не е обявен за паметник на културата по българските закони. И формирайки 2006 г. един инициативен комитет жк "Яворов", местните хора започват процедура, правят постъпления за обявяване жилищният комплекс и за паметник на българската култура.

Обявен ли е или все още...?
Известно време процедурата се забави.
През лятото на 2008 г. Специализираният експертен съвет по опазване паметниците на културата към МК разгледа критерии за паметници на модерната архитектура. Защото до този момент в Закона за паметниците на културата не бяха включени паметници от епохата след Втората световна война. Първото, което прави НИПК, е да възложи на БАН да изработят критерии и за модерни паметници. И това лято заедно с критериите са одобрени и 6 обекта на архитектурата в България, които отговарят на тези критерии. Между тях първи е жк "Яворов". Докато жителите на "Яворов" обаче се опитват по всякакъв начин да запазят комплекса, собственикът на "Ропотамо" се опитва да изпревари включването и създаването и бърза да влезе в сила плана, който му позволява да строи 100-метрова сграда.
Отделно от това, междувременно влезе в сила и общият устройствен план, който даде зелена светлина на инвеститора, тъй като зоната бе обявена за многофункционална, тоест позволява и строежът на бизнес сгради. Сега обаче тече ново обсъждане, в което на района се връща единствено определението за жилищна зона.

Как ви се струва решението на СОС за въпросната делба, взето с гласовете на ГЕРБ и "Атака"?
Сделката, която се направи преди няколко дни от Столичния общински съвет, е по-скоро поредната услуга, която се прави на частника. Защото, ако имаше воля да защити интереса на целия жилищен комплекс и на общината, СОС щеше да забави нещата. Самото събаряне на сградата стана незаконосъобразно. Частниците го направиха без конструктивна експертиза, която да докаже, че сградата е опасна. А конструктивната експертиза доказа обратното. Въпреки тази конструктивна експертиза главният архитект даде съгласие за събаряне на "Ропотамо". Събарянето му също беше един вид престъпление, ако не по буквата на закона, по духа на закона. Защото те се опитаха и по този начин да предпоставят разрушаването на комплекса, без да имат към този момент влязло в сила изменение на плана, което да допуска строителството на новата сграда.

Добре, тогава чий интерес стои зад измъченото решение на СОС?
Тези хора имат, как да кажа, те са свързани лица с много структури, включително и с кмета са свързани. Кметът е имал общи фирми с тях - "Интербулпред", "Джиенби травъл". Той е прекратил участието си в тях и сега да не ги подкрепя, но явно някой има интерес в цялата работа. Но има и друго нещо - кметът е задължен в някаква степен на тези хора за издигането си, независимо дали го признава или не.

Мнението на архитектите
Според архитекти, занимаващи се с операция "Ропотамо", последното решение на градския парламент за делба между Столичната община и инвеститора е етап от дългата история на сделката с бившия ресторант. Мнението на архитектите е, че всичките, извършени до момента сделки, са в ущърб на софиянци и на кметството. В сделките са участвали лица от всякакъкв кръг, включително и общински съветници, като са използвани и несъвършенствата на законодателството. Последният пример за работа срещу софиянци е в решението на СОС от сесията на 29 януари.

Това е така, тъй като в него се третират отношения между двете страни, при вече влязъл в сила устройствен план. Парадоксалното, според архитектите е, че това става на базата на изготвена от лицензирана фирма пазарна оценка на имота, която обжалващите сделката граждански сдружения не приемат като достоверен източник на информация.
Те изтъкват пет недостатъка на въпросната оценка.
Според тях като цяло оценката е принципно неправилна, фактологически неточна, технически некоректна, вътрешно противоречива и преднамерено тенденциозна.
От цялата тази работа излиза, че софиянци са били ощетени с между 7 и 9 млн. лв. За фактологическа неточност най-яркият пример е, че в доклада за оценката на фирмата оценителите заявяват, че не са открили невярна информация. Само две страници по-нататък в доклада обаче се вижда, че не е спомената заповедта за промяна на устройствения план на района, което е факт.
Самата оценка съдържа в себе си достатъчно доказателства, за да може да бъде определена като вътрешнопротиворечива и нелогична. Това е така, защото делът на Столичната община заедно с финансовата оценка е сведен до възможния минимум, а делът на фирмата е увеличен. Става въпрос, че дяловете при финансовата оценка и тези при правото за строеж се разминават. Това ясно показва, че тази оценка е напасвана и явно манипулирана. Всичко това може да се докаже със средствата на елементарната математика, която се изучава до трети клас, твърдят архитектите.

вторник, 10 февруари 2009 г.

СОПК реши съдбата на паметниците на културата след Втората световна война

Във връзка с апетитите за местата на сладкарница "Фея" и ресторант "Ропотамо" в столичния жилищен комплекс "Яворов" (бивш "Ленин"), повече от 10 години се води борба за спасяване автентичността на комплекса.

Още през 1996 г. самият автор на комплекса - уважаваният проф. арх. Васил Вълчанов се обърна към тогавашните членове на българската секция на международната организация за документиране и консервиране памитниците на Модерното движение (ДОКОМОМО) с молба да се включи ж.к. "Яворов" в международния регистър на паметници на модерната архитектура. С това той се надяваше да окаже отпор на повишаващия се натиск спрямо самия него и намеренията за реконструкция на сладкарница "Феята" и ресторант "Ропотамо".

Карта на комплекса съгласно международните изисквания бе направена и обектът бе включен в международния регистър, за което българската група получи съответно потвърдително писмо от ръководството на международната организация през 1997 г.

Разбира се, този акт не спря попълзновенията за строителство в комплекса "Яворов".
Днес стърчи нелепо жалък остатък от опитите да се реконструира "Феята".




"Ропотамо" премина безславно в историята - след като бе изоставен до пълното му ограбване и саморазрушаване.












Кранове и багери изравниха остатъците със земята, за да отворят светла перспектива за строителство на небостъргач на същото място, гръмко назован "Ропотамо плаза" [http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/100.html].


Не успяха да спрат тези хунски апетити и множеството протести, подписки, петиции [http://209.85.129.132/search?q=cache:_oQZ14EguvcJ:www.parliament.bg/%3Fpage%3Dns%26lng%3Dbg%26nsid%3D5%26action%3Dshow%26Type%3DcmSteno%26SType%3Dshow%26gid%3D170%26id%3D344+%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+-+%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2+-+%D0%B2.+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=2&gl=bg], писма, актуални въпроси и всякакви други действия на жителите на ж.к. "Яворов", които за първи път в гражданската история на София се обединиха с толкова жар да защитават качествата на своя жилищен комплекс пред всевъзможни инстанции - от Районното кметство до Столична община и нейното подделение - Дирекцията за архитектура и градоустройство (ДАГ), Столичния общински съвет (СОС); от Министерство на културата до неговото подделение - Националния институт за паметници на културата (НИПК) - заради композиционната и архитектуранта ценност на обектите, уникалността на комплекса, на проектантския подход и на обществените сгради в него; Министерство на околната среда и водите и неговото подделение - Регионалната инспекция по околната среда и водите София - заради рядкото съчетание на апартаментни сгради, датски площадки и паркова среда и наличието на десетки редки дървесни видове. Безброй медии бяха сезирни по въпроса.


Тези организирани действия се консолидираха в безпрецедентен и неочакван ход - предложение за обявяване на ж.к. "Яворов" за паметник на културата в България - така, както вече бе признат в чужбина.

Институциите се втурнаха дружно да противостоят на тази идея, да доказват нейната безперспективност, да обясняват, че нямало критерии за оценка на паметници на културата от т.нар. Ново време (след Втората световна война).
Инициаторите, от своя страна обясниха, че щом като има международни критерии за оценка и класификация на произведения на архитектурата, градоустройството и ландшафтната архитектура с всеобща валидност, които се прилагат и за обектите от периода след Втората световна война, то би следвало тези критерии да се възприемат наготово и в България без да се преоткриват отдавна откритите неща.

В средта на 2007 г. Министерство на културата натовари НИПК да изработи критерии за оценка на паметници на културата от Новото време, съгласно решение на НСОПК от 2006 г. (Протокол № 2/24.10.2006) - чрез сътрудничество с Центъра по архитектурознание към БАН и други компетентни институции, НИПК тепърва да започне изработване на критерии, по които да се категоризират сгради от периода на модерната архитектура и да се параметрира охранителният режим на такива паметници. Едва след това Националният съвет за опазване на паметниците на културата да се произнася по предложенията за даване статут на паметници. .
НИПК, от своя страна, привлече представители на различни институции - Център по архитектурознание (ЦА) - БАН, Архитектурен факултет - УАСГ, Съюз на архитектите в България, ДОКОМОМО България, за да обсъдят компетентно въпросите на модерното архитектурно наследство.


Изготвянето на критериите се проточи до средата на 2008 г. и въпросът бе разгледан на заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) - съвещателен орган към Министъра на културата на 12.07.2008 г.

Междувременно Международната организация ДОКОМОМО публикува още един материал за ж.к. "Яворов", съставен в София от представител на Инициативния комитет за Движение за опазване паметниците на културата в България, членове на ДОКОМОМО Интернешънъл и сътрудници на ЦА-БАН.

клик върху образите, за да се четe
















[http://rlicc.asro.kuleuven.ac.be/rlicc/docomomo/Registers/2006%20Other%20Modernisms/Bulgaria.pdf] Той може да се прочете и на сайта на международните регистри
[http://www.docomomo-registers.org/].


Изготвянето на протокола от заседанието на НСОПК към МК на 12.07.2008 г., събирането на подписите и парафирането от министъра заеха времето до края на януари 2009 г.
Днес вече разполагаме с копие от този протокол, за да можем да се запознаем със становишето на НСОПК, което в някаква степен решава и съдбата на комплекса "Яворов".

клик върху образите, за да се четe




















НСОПК приема предложенията на Работната група:
  • системата от критерии за оценка на единични и групови обекти от периода след Втората световна война;
  • за предложените обекти да се предприеме съответната процедура и бъде наложена превантивна защита по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗУТ от компетентните административни органи;
    да се направят предложения за съответните промени в действащия Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ) и в проекта за нов Закон за културното наследство, с които периодът след Втората световна война да се включи в частта за видове и категории обекти на недвижимото културно наследство, според принадлежността им към определен исторически период. Как чл. 10, ал. 3 от ЗУТ ще защити ж.к. "Яворов"?

Ето какво гласи той
[http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/74310p1.html#Ч%20А%20С%20Т%20%20П%20Ъ%20Р%20В%20А]:

Чл. 10. (1) Изискванията към устройството на териториите се
определят с устройствени схеми и планове в съответствие с действащата нормативна
уредба.
(3) В територии и части от тях,
определени по реда на този закон, с устройствени схеми и планове може да се
установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва
фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.

Всичко това отправя нещата към Общия устройствен план на София.
Дали той ще може да защити комплекса в по-голяма степен, отколкото досега - остава да се коментира допълнително, но с голяма доза съмнение. Защитата по чл. 10 (3) от ЗУТ можеше да се постигне и без предложението на НИПК и решението на НСОПК след близо 2 години умуване.
Остава да се запитаме дали това не бе обичайното протакане в услуга на някого.

В новоприетия със Закон за устройството и застрояването на Столичната община (в сила от 28 януари 2007 г.). Общ устройствен план на София, в раздела “Система на културно-историческо наследство”, територията на ж.к. “Яворов се предвижда за защита “чрез режим на “територии с характерни селищни структури”, ”който се санкционира по реда на Закона за паметниците на културата и музеите”.
Е, тогава какво санкционира НСОПК - да се спазва Закона за паметници на културата и музеите. Голямо постижение, няма що.


Само седмица след като протоколът на НСОПК бе станал достъпен ,
Столичният общински съвет реши да продостави окончателно терена на бившия ресторант "Ропотамо" на "Интернешънъл кепитъл груп" АД за строителството на небостъргача "Ропотамо плаза".
Малко са онези, които отговарят убедено на въпроса има ли място този небостъргач в ж.к. "Яворов" - обикновено това са заинтересовани от сделката[http://www.duma.bg/2009/0209/090209/index.html]

Но нека разгледаме и системата от критерии, за чието изкристализиране и обнародване бе необхидом почти 2-годишен период.

В регистрационната карта на ДОКОМОМО Интернешънъл и указанията за нейното попълване са изброени подробно критериите за оценка, а регистрацията се осъществява след рецензиране от международен комитет от експерти? Всички материали, свързани с регистрационната дейност на ДОКОМОМО Интернешънъл на английски език (пълна и кратка регистрационна карта, инструкция за попълване, типология на регистрираните обекти) могат да бъдат намерени на страницата на международната организация в интернет.

Регистрационните карти на ДОКОМОМО могат да служат за пример на специализираните институции в България, поддържащи националния регистър с паметници на културата. Именно по тези критерии в други държави са регистрирани стотици паметници на културата след Втората световна война; има дори такива, включени в листата на световното наследство на ЮНЕСКО, като гр. Бразилия, например – проектиран през 1957 г. За сведение, ж.к. “Яворов” е проектиран през 1956-57 г.). Регистрационната карта на ж.к. “Яворов”, изпратена в ДОКОМОМО Интернешънъл, е била предоставена на Г-н минитъра на културата и освен това е публикувана в превод в специализирания архитектурен печат (http://www.stroitelstvo.bg/ - 13.05.2006).

Проверките на ДОКОМОМО Интернешънъл за модерност на обектите, които са достойни да бъдат включени в международния регистър, се осъществяват въз основа на критерии за иновация, техническа, социална и естетическа стойност, както следва:
4.1. - 4.2. - 4.3. Intrinsic value (същинска стойност);
4.1. Technical evaluation (техническа оценка);
4.2. Social evaluation (социална оценка);
4.3. Aesthetic evaluation (естетическа оценка);
4.4. – 4.5. Comparative significance (сравнителна значимост);
4.4. Canonic Status (question of model) каноничен статус (представлява ли обектът модел, който се следва);
4.5. Reference Value (question of precedent) (съотнасяне с предходни образци - прецеденти).


В чл. 17 на действащата Наредба № 5 на МК за обявяване на недвижими паметници на културата са дадени едни и “утвърдени” критерии за всички периоди и видове недвижими паметници на културата [17(2)], а именно:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.


Критериите, които предлага работната група, формирана от НИПК, са следните:
- научна стойност;
- автентичност и степен на съхраненост;
- естетическа стойност;
- взаимодействие с обществото.
Намирате ли нещо качествено ново ?
Но за изработването на тези добре известни критерии бяха необходими близо 12 месеца.

Прокрадват се съмнения, че протакането е само в интерес на инвеститори с апетити за строеж на небостъргачи и закупуване на терени за строеж в една среда с вече изградена инфраструктура... Във всеки случай това протакане нито е от интерес за гражданите на комплекса, нито за града ни, нито за историята ни.

Повече - в следващия материал.

петък, 30 януари 2009 г.

Собственикът на къщата на Фингов свали проекта за интегрирането й в апартаментна сграда от уебсайта си

Градски вестник - 28.01.2009, с. 2
http://www.gradski.bg/pechat.php?br=51






















Виж още:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html
http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=25

Bulgarian Construction house
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

събота, 24 януари 2009 г.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен


Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

Ограбиха фонда на БНТ. Руши се Захарна фабрика

http://bnt.bg/bg/news/view/3123/ograbiha_fonda_na_bnt
21.01.2009 - съобщение на БНТ
Автор: Весела Петрова

Тази нощ беше разбит склад в Захарна фабрика, където се съхранява огромна част от филмовия архив на БНТ. Сградата, е обявена за паметник на културата преди повече от 10 години, но в момента се руши и прилича на катакомба. Там няма охрана, а собствениците се сменят непрекъснато.

Прокопана е дупка в стената на хранилището на БНТ, свалени са два прозореца с метални решетки и част от металните стелажи. Кутиите с филмова лента се въргалят в прахуляка.

В този склад може да влезе всеки, абсолютно необезпокояван от никого - особено вечер или през нощта, защото няма охрана, нито бариера. Вътре се съхранява на филмова лента историята на България за 50 години.

Това е последната от поредицата кражби в хранилището на националната телевизия. Министерството на културата е уведомено какво се случва с архива на БНТ и със сградата паметник на културата.

Борислав Абаджиев - директор Дирекция "Паметници на културата": "Констатирахме, че лица под 18 години извършват нерегламентирани действия, което означава разрушаване на всичко, което би могло да се демонтира".
Румен Балабанов - служител във филмотеката: "Тази сграда ще падне, пода са издънили, прозорците са свалени - това беше всичкото железни прозорци".

През годините на прехода собствениците на сградата се сменят многократно, а апетитите за терена са огромни. Сега собственик е фирма София Мел, с управител гръцкият бизнесмен Пантазис Савополус. Собственикът, на когото БНТ плаща наем, по закон трябва да охранява и стопанисва имота.

Арх. Борислав Абаджиев: "Собственикът няма желание да опази и да съхрани, да реставрира паметника, а по-скоро мястото на паметника е ценно за нова сграда, явно с нови функции".

Министерството на културата ще използва всички средства по закон, за да задължи собствениците да поставят охрана и да възстановят щетите, нанесени на сградата. Ако това не стане, ще сезираме и Прокуратурата, казаха още от ведомството. А кой ще възстанови щетите на БНТ, засега не е ясно. Опитите ни да получим отговор от някой от собствениците на фирма София Мел се оказаха безуспешни. Разбира се, няма да се откажем, защото не можем да оставим без последствия безхаберното отношение към безценния архив на БНТ.


http://www.bnt.bg/bg/about/22/article/62
Филмов архив
Филмовият архив на БНТ включва 180 000 информационни обекта и 64 800 архивни единици, от които единичните заглавия са 44 000 (част от заглавията са с по няколко копия).

I. Архивни единици (64 800)
1. 42 200 телевизионни програми (фолклорни, спортни, образователни, детски, очерци,пътеписи, реклами)

2. 6 800 игрални филма и телевизионни постановки (2 500 на 35 мм и 4 300 на 16 мм). От тях 4 600 сериала и единични игрални филма (български и чуждестранни), 1 000 постановки на телевизионен театър (ТТ), 550 новели, 450 миниатюри, 200 мюзикъла

3. 7 500 документални и научно-популярни филма

4. 4 900 анимационни и куклени филма

5. 3 400 забавно-музикални програми


II. Информационни обекти
180 000 - репортажи за ПСН и получени чрез международния обмен

Този архив се съхранява във филмохранилището в "Захарна фабрика", чиято обща площ е 2 474 кв.м. От тях 1 823 кв.м. са чиста складова площ (7 помещения), останалите са стаи, коридори, 2 прожекционни зали и кинокабина.

Върху 1 800 метални стелажа (с размери 100х230х50 см.) са подредени 204 000 пластмасови кутии, 36 750 метални кутии (от тях 14 750 са с филми на СТФ "Екран"), 3 000 картонени кутии. 74 000 от пластмасовите кутии са с 35 мм-филм, 130 000 са с 16 мм-филм (65 000 с картина и 65 000 с тон). 36 750 кутии са с изходни материали (негативи), а 2 700 са заглавията.

1 пластмасова кутия с 35 мм-филм има размери 38х38х4,5 см. и тежи 4,5 кг. 1 пластмасова кутия с 16 мм-филм има размери 38х38х2,6 см. и тежи 1,9 кг. 225 тона тежат само пластмасовите кутии с 35 мм-филм, 230 тона тези с 16 мм-филм. Тежината на 1 стелаж с около 100 кутии е 500 кг. Общата тежина на архива е над 500 тона.

Около 0,5 кв.м. е площта на всеки от стелажите, общо те заемат площ от 900 кв.м. Така се използва 50% от складовата площ.

В едно от помещенията – склад № 1, е подредена книжната документация, която придружава филмовите (лентови) архивни единици и която съдържа: няколко стотин хиляди регистрационни документи (сценарии, монтажни листове, шотлисти, режисьорски книги, преводи, книжни рулони и т.н.); няколко десетки дневници за завеждане на използваните архивни материали, няколко стотици хиляди картони и картони за движение на филмовия архив.



Банда от 40 роми разби склад с архива на БНТ
http://dnes.dir.bg/news1.php?id=3887134&c=1&act=post

Ромска детска банда от 40 души на възраст между 13 и 14 г. разби архива на Българската национална телевизия, за да отмъкне и продаде метални стелажи за скрап.
Нападението станало в нощта срещу сряда в складовете на БНТ в столичния квартал "Захарна фабрика", пише в. “24 часа”.
Нахвърляни и окаляни са безценни оригинали на български игрални филми, документални ленти и друг архив от зората на телевизията. Там се пази цялата история на БНТ от 1962 г. насам с 65 000 игрални филма, сценарии и дори всички новинарски емисии.
Целта на ромите обаче не били филмите, които струват милиони левове, а металните стелажи, върху които се съхраняват. Бандата изкъртила 60-сантиметрова дупка в стената, за да проникне в едно от помещенията. След това хлапетата отрязали металните решетки на прозорците и строшили стъклата.
Предстои комисия да установи колко стелажа са откраднати и колко филма от изхвърлените са унищожени. Архивните помещения нямат охрана, нито СОТ заради липса на средства.
По случая има задържани едно момче на 13 години и един пълнолетен младеж.

коментари към материала
edin (22.01.2009 г.
Izvinete, kolko struva da se prekara SOT v edin sklad? Shtoto v materiala se tvardi, 4e nqmalo sredstva... Edin takav SOT struva ne pove4e ot 2000-3000 lv.,imajki predvid 4e veroqtno se kasae za golemi pomeshteniq. A taksata na mesec e 40-50 lv. Prosto tova sa smeshni sumi za Nacionalna TV. Problema ne e v lipsata na sredstva a v bezhaberieto na shefovete na BNT,na koito osven za sobstvenite dalaveri ne im puka za nishto.

ужас (22.01.2009 г.
Дава им се - крадат! Те дори не знаят, че нещата, които са повредили, не могат в никакъв случай да се равняват на жълтите стотинки, които ще получат срещу желязото.... Такава стана и държавата ни - не се цени ценното, играе се на дребно и се заменя плява срещу жито.


Студент (22.01.2009

Не е ли време сляпта главна прокуратура да се самосезира и да потърси строга отговорност от ръководството на БНТ за посегателство върху културни и исторически национални ценности и безстопанственост ! ВЪЗМУТИТЕЛНО !!!

0007 (22.01.2009 г.)
Виждам, че никой не е чувал /как да чуе, като не му казват/ колко пари получава БНТ всяка година ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ. Сумата е 100 /СТО/ МИЛИОНА лева. Приходите ОТ РЕКЛАМИ СА ОТДЕЛНО. Ето за тези огромни пари каква скапана телевизия получаваме, когато в нея работят некадърници и се ръководи от партийни величия. Персоналът е толкова голям, че ако бяха истински професионалисти, с тези пари биха захранили няколко канала. И на този фон да говорят, че нямат пари за охрана на ценното наследство, е направо цинизъм. Каквото е безхаберието в цялата държава, такова е и в националната телевизия, която обслужва управляващите и в която се вихри невероятна цензура.

http://yovko.net/archives/1960

Ремонтират покрива на Къщата на Фингов

от Ангел Богданов | 21 януари, http://www.gradski.bg/show.php?storyid=619120

по предписание на главния архитект на район "Средец" Теодор Тодоров. Строителите са започнали работа на сградата на ул. "Шипка" 38, която е паметник на културата. Граждани пък помислиха, че е започнало разрушаването й. Къщата е собственост на "Бългериън конструкшън хаус".

събота, 10 януари 2009 г.

Отново за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38



08.07.2008
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

"Къщата е подготвена за бутане, не за реконструкция, смята кметът на район "Средец" Маргарита Гутева. "
Проформа би могло собствениците да кажат, че ще я запазят, като я вградят в нова сграда, но де факто е загуба на поредния паметник на културата", каза тя. "В момента има постъпило само искане за промяна на устройствения план, като разрешението е издадено на "Бългериън констръкшънс хаус" с регистрация на ул. "Алабин" 34."

Ето какво предвижда проектът на "Бългериън констръкшънс хаус"
7-етажна сграда, където само е загатнато, че някога е имало паметник на културата на това място.

Арх. Петър Диков обаче казва, че не е разрешавал промяна."При последната проверка, която направихме заедно с колеги от НИПК никой от фирмата не дойде да ни отвори", каза архитектът на район "Средец" Теодор Тодоров и допълни, че преди време от НИПК отказали искане на предишен собственик на имота - частна фирма, за стопроцентово събаряне на къщата.

"Паметниците на културата са защитени от закона, но всеки собственик трябва да се грижи сам. Държавата отпуска целево средства за поддръжка на историческо наследство като църквите. За съжаление частните имоти не може да се вземат от собствениците, те оспорват в съда и обикновено печелят, а нямат интерес да ги запазват. Държавата и общините трябва да намерят начин съвместно да се грижат за такива исторически паметници", коментира арх. Георги Угринов.
По статистика на НИПК в София има около 1600 различни паметници на културата, а в страната са 40 000.


Фирмата Bulgarian Construction House [http://www.bg-house.com/bg_Aboutus.html]
e автор и на други проекти с паметници на културата - вече реализирани
Резиденция Оборище - на ул. "Оборище" 10,
която разруши друга къща паметник на културата,
за да я изгради след това имитативно с газобетон


и "интегрира" в нова жилищна сграда

http://www.bg-house.com/bg_%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B5_complex_20.html

ето как преди тази намеса
изглеждаше паметникът на културата - къщата на Горгас
по проект на арх. Георги Фингов и арх. Киро Маричков
























В заключение - т. нар. интегрална консервация в български вариант
развързва ръцете на проектанти и строители,
промива съвестта на съгласуващите институции НИПК и община;
унищожава автентичността на паметниците на културата,
Накратко - това води до пълно съсипване на паметниците на културата.