Театър "Нова Америка" - Театър "Ренесанс" - Профсъюзен дом на културата "Г. Димитров" - Музикален клуб "Sin City"

Момчил Попов (http://izsofia.blogspot.bg/2015/02/1920.html):

... историята на софийското „Фоли бержер“, вариетето „Нова Америка“ се подрежда така:

Бирария на празно място край Вайсовата воденица, пл. „Възраждане“ - 1898,
Летен театър-градина „Нова Америка“ – основател  Янко Петров – до 1914 г.,
Вариете „Нова Америка“ – собственик Григор Петров – след 1918 г,
Театър „Ренесанс“, Кооперативен оперетен театър с ръководител Иван Станев – до 1940 г.,
Кино и работнически дом „Г. Димитров“- след 1945 г.,
„Син Сити“, в превод „Град на греха“ - 1990 г.  до днес... 

Какво разказва Георги Каназирски Верин за театър "Ренесанс"

в книгата си София преди 50 години. Мемоари. С., 1947,  
в главата "'Скинастенията' на софиянци" (https://chitanka.info/text/2899/7):

... искам да разкажа как изникна театър „Ренесанс“, чиито опожарени стени доскоро стърчеха на площад „Възраждане“ и който скоро ще се възобнови като български работнически театър.

През 1898 година пловдивчанинът Янко Петров държеше на площад Трапезица, ъгъла с Ломска, кафе-шантана „Сан Стефано“......

Заведението работеше много добре. Янко успя да спечели доста пари в малко години и с помощта на банкера Кьосе Ешкенази купи на публична продан от съдебния пристав празното място, на което бе построен днешният театър Ренесанс. Тогава то беше някаква ливада до Вайсовата воденица, пред която течеше малка вада. Мястото почваше от днешната ул. Нишка. Бай Янко загради мястото (поради липса на средства) с нисък 75 сантиметров пармаклък (тур. парапет) и през същото лято го превърна в лятна градина-бирария под името „Нова Америка“. Построи бай Янко една кебапчийница, сложи под сайванта един тезгях, издигна една низка естрада с гръб към вадичката и качи на естрадата трупата на италианеца Хуго Учелини, който дотогава свиреше у Робчето. Градината получи името „Нова Америка“. Красивата синьора Учелини и приятните неаполитански канцонети и баркароли привлякоха чужденците и столичани в това ново заведение. Бирата струваше 20 стотинки, кебапчетата 10 стотинки, хлябът и гарнитурата — безплатно.

Насърчен от успеха и от реализираните печалби, бай Янко построи една лека постройка със сцена и ложи. Това беше началото на днешния театър Ренесанс. Зимата наближи, бай Янко не се върна в старото заведение на пл. Трапезица и кафе-шантанът „Сан Стефано“ се превърна в железарски склад, какъвто си остана до самата бомбардировка. На сцената на „Нова Америка“ минаха видни артистки и артисти от европейските вариетета, между които и голямата немска танцьорка Лорей, която има голям успех из цяла Европа със своите серпантинни танци, осветявани разноцветно. Театърът се осветляваше с големите лампи „Лукс“ посредством петролни пари. Когато трябваше да се постигне някой сценичен ефект, за което залата трябваше да остане тъмна, голямата лампа се смъкваше на пода и се скриваше в голям и широк кюнец от черна ламарина. В салона вместо фотьойли имаше маси за консумация. Спектакълът не пречеше на публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата заведението преставаше да бъде семейно вариете, а ставаше отново шантан. Ложите се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше истинско шампанско до зори.

Следното лято бай Янко построи с гръб към ул. Ниш голяма лятна сцена. Летният театър ежевечерно беше препълнен с публика. „Нова Америка“ преуспяваше.

През първата световна война театърът беше реквизиран за склад. След смъртта на Янко Петров имотът мина в ръцете на брат му Григор, единствен негов наследник. Съпругата му кака Цонка, много сръчна търговка, успя да го разработи наново и след многократни поправки „Нова Америка“ стана театър „Ренесанс“. В него игра Матей Икономов шумната „На дне“, а по-късно тук се настани Кооперативният оперетен театър. Недавна Силаги поиска да възкреси „Нова Америка“, като възобнови Музикхола, но опитът му остана безуспешен.

Информация от книгата на

Иван Аврамов, Архитект Никола Лазаров. С., Техника, 1978, с.  31, 152.

През 1906-10 г. арх. Лазаров проектира и строи театър "Нова Америка". Впоследствие сградата няколко пъти е преустроявана и е загубила своя оригинален образ. Оригинално е запазено единствено ниското тяло към бившата ул. "Найчо Цанов" (дн. бул. "Тодор Александров"), което е използвано от администрацията на театъра.

Информация от книгата на

Мариана Георгиева, Стоян Янев и кол. Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 г. в София. Централна градска част. С., КИК-НИПК, 1977, с. 421.

Предложение № 604. Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров"

бул. "Христо Ботев" и пл. "Възраждане", кв. 210, пл. № 8.

Сградата е построена на мястото на изгорелия при бомбардировките театър "Ренесанс", който в началото на века е наричан "Нова Америка". В него са били проведени едни от най-масовите паметни прояви на БРСДП (т.с.) през 1919 г., конгреси на синдикалните съюзи и на БКП, митинги и др.

След 1944 г. с доброволния труд на софийските трудещи се той е възстановен в неокласически стил. Дясната ложа на балкона е направена специално за Георги Димитров. Стенният часовник над сцената е личен подарък на Дома от Георги Димитров. 

Интериорът е богат, с много декоративна украса.

Сградата е завършена през м. август 1948 г., но още през пролетта на 1948 г. в нея се провежда II конгрес на ОРПС, на който Георги Димитров произнася последната си реч.

Информация от регистъра на недвижими културни ценности на територията на Столична община

Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров", бивш Театър "Ренесанс", район „Възраждане”, бул. "Христо Ботев" 61, София, кв. 210,

Деклариран като индивидуален исторически ПК с писмо на НИПК №1787/21.05.1976 г.; Свален като исторически ПК с протокол на Националния съвет за опазване паметниците на кулутрата (НСОПК) №.2/03.07.2003 г.

деклариран като индивидуален архитектурен  ПК за сведение с писмо на НИПК № 11006/22.03.2004 г.

Информация от картата на ГИС София

Централна градска част - район Възраждане

Квартал: Център, Площ 1788 кв.м,

Сграда квартал 210, планоснимачен №: 6, Брой етажи: 2, 
Предназначение: СГРАДИ ЗА КУЛТУРНА,ОБЩЕСТВЕНА И МЛАДЕЖКА ДЕЙНОСТ 
Наименование: МУЗИКАЛЕН КЛУБ "SIN CITY"

Намира се в Трета охранителна зона на Архитектурно-историческия резерват (АИР) "Сердика-Средец",

Обявен с Постановление на Министерски съвет (ПМС) No 36/01.06.1976, ДВ бр. 47/1976,

Защитена зона Ткин-1б

Част от групов недвижим паметник на културата/групова недвижима културна ценност

"Зона на старите пазарища А-2, II част (Солни пазар)",
деклариран с писмо на НИПК № 4469/22.08.1986, с режим на юридическа защита Ткин-1в съгласно ЗУЗСО

С писмо № 9640/14.07.2003 г. се отписва от груповия НПК/НКЦ
Група 20, състояща се от кварталите :

207, 208, 209, 210, 211, 212, 245, 246, 247, 248, 249, 250, 251, 252а. 

общ план на квартал 210 (сградата на театъра е обозначена със синя точка)

регулационен план на кв. 210

план на устройствените зони
в розово - смесена многофункционална зона; в зелено - зона за градски паркове и градини; в сиво -  сгради.

план на системата "Културно наследство"
индивидуални недвижими паметници на културта/недвижими културни ценности (НПК/НКЦ) - оцветени в оранжево, групови НПК/НКЦ на градинското и парковото изкуство - с оранжев контур;

щриховка - III охранителна зона на АИР "Сердика-Средец".

Из блога на Момчил Попов "София вчера и днес"

http://izsofia.blogspot.bg/2015/02/1920.html

ВАРИЕТЕ „НОВА АМЕРИКА“, 1920-е

Вино, екзотика, страсти в софийския „Фоли бержер“ – днешния „Син Сити“

ГОЛЕМИЯ ЗИМЕНЪ САЛОНЪ „НОВА АМЕРИКА“, КОЙТО Е ОТЪ ДЪЛГИ ГОДИНИ ЕДИНСТВЕНОТО ВЪ СТОЛИЦАТА ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ПРИЯТНО ЗАБАВЛЕНИЕ, Е ИЗЯЩНО РЕМОНТИРАНЪ И РЕФОРМИРАНЪ ЗА НАСТЪПИЛИЯ ВЕЧЕ СЕЗОНЪ  И ПОНАСТОЯЩЕМЪ, СЪ СВОИТЕ елегантни ложи НА ДВА ЕТАЖА, СЪ БЛЕСТЯЩЕТО електрическо осветление и превъзходна сцена ИМА ИЗГЛЕДЪ НА ЕДНО първокласно вариете, КАКВИТО СЕ СРЕЩАТЪ САМО ВЪ ГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАДОВЕ.

Всяка вечеръ програмата съдържа най-разнообразни номера, които изпълняватъ големи артистични сили.

...Италиански, френски, руски, тиролски песни, акробатика, атракциони, дресури, комедианти, танци... Съвсем прав е Глигоръ Петровъ да кани гордо в първокласното си европейско вариете. Истински „Фоли бержер“ или „Лидо“ в София! Наречено на мечтите за просперитет зад Атлантика - „Нова Америка“. Съвсем сигурно е и това, че в програмата са участвали и шлагери от нашенско естество, като да речем „О, дона Клара“, „Дете на моите години“, „Гърди си с рози накичи“ и прочие. Но за да е пълна картината от искрящи страсти и тънки наздравици в „елегантните ложи на два етажа“ в софийското „Лидо“, да чуем и разказа на писател – съвременник тогава.

През 1940 г. театърът е изпепелен от пожар, който напразно пожарникарската бригада на легендарния комендир Захарчук се опитва да потуши.

Още по темата: ТАЗИ СУТРИН ТЕАТЪР „РЕНЕСАНС“ ИЗГОРЯ, 1940 

http://izsofia.blogspot.bg/2010/12/blog-post.html

Петър Кърджилов, в статията си

"Кинематографът в „Нова Америка“ (1907–1910) – начало на „редовен кинематографски живот в София“, - В: Изкуствоведски четения, 2012. Т. 8. С., Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2013, с. 500-512 - http://www.ceeol.com/search/article-detail?id=255115

Според кинокритика Александър Александров, ...  редовен кинематографичен живот в София започва след включването на кинематографа в ..новопостроения театър „Нова Америка“ в края на 1906 или в началото на 1907  .. Новооткрити факти показват, че през периода 14.11.1907 – 14.03.1908 г. програмата на вариете „Нова Америка” показва редовно "филмограф от В. Петков" (1875–1921) – първият българин, за който разпространението на филми се превръща в работа и пожизнена кариера. Нещо повече, в този период той започва да разпространява и търговски реклами ...

В друга своя статия Петър Кърджилов цитира 
статията на Аларикус Делмард* 

(високопоставен служител на Негово Величество Цар Фердинанд Български) 

публикувана в британското списание The Cinema, July 1912

и преведена на български език в блога "Стара София" http://stara-sofia.blogspot.bg/2015/07/blog-post_27.html

Кинематографите в София

„Нова Америка“ се състои от голям салон и кафене с маси на партерния етаж, обкръжени от два реда ложи и фоайе. Мястото побира 1200 души, като разполага и с градина на открито, където се дават представленията през лятото. Програмата е съставена от разнообразни забавления, сред които две серии с кинематографски прожекции всяка вечер.

На питането на общинския съветник Борис Цветков относно юридическата защита на бившия Театър "Ренесанс", по-късно Профсъюзен дом на културата "Георги Димитров", а днес - дискотека "Син сити",

 Кметът Йорданка Фандъкова отговаря с писмо от 30.03.2016 г., в което са описани взетите до момента решения. Парцелът на въпросния обект попада в определения от Общия устройствен план на града, узаконен окончателно през 2009 г., нов делови център около бул "Тодор Александров", за който се предвижда ново високо застрояване. Писмото констатира снижената категория на сградата - паметник на културата, вследствие на процедура, която се изяснява от приложените документи.
Те могат да се видят по-долу.

Приложените към отговора на Кмета писма очертават каналния ред, по който се е процедирало при сваляне категорията на надвижими паметници на културата, за да се отворят възможности за тяхната промяна. По този начин легално са се заобикаляли изискванията на тогава действащия Закон за паметници на културата и музеите.

Протокол от заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) от 03.07.2003 г. преразглежда в т. 4.  статута на Театър "Ренесанс" - бивш Профсъюзен дом на културата, обявен за исторически паметник на културата от национално значение през 1992 г. и приема статутът му да се свали на категория "за сведение".

 

 

С писмо от 24.10.2003 г. Директорът на Националния институт за паметници на културата (НИПК) арх. Георги Угринов уведомява собственика, кмета на районната община "Възраждане" и директора  на общинската структура, отговаряща за културното наследство на територията на Столичната община за решението на НСОПК за сваляне на категорията на сградата-паметник на културата от "национално" в "за сведение".

Със заповед от 18.11.2003 г. Главният архитект на София, след като изброява всички законови основания и решение на Общинския експертен съвет за устройство на територията (ОЕСУТ), одобрява работен устройствен план (РУП) за застрояване на кв. 210  и плана за създаване на административна сграда в урегулираните поземлени имоти 

УПИ IV-6 и УПИ VI-6, местност "Западно направление".

 

Във връзка с предстоящо издаване на виза за проектиране на административна сграда в УПИ VI-6, НИПК формулира изискванията, на които трябва да отговаря бъдещата нова сграда в писмо от 29.09.2004 г., изпратено до Главния архитект и собственика на сградата. В писмо от 19.10.2004 г., издадено като негово допълнение, директорът на НИПК съобщава, че поради понижената категория на сградата, се доуска нейното демонтиране (разбирай разрушаване).