понеделник, 3 юни 2024 г.

Нови издевателства в центъра на София

 Не беше много отдавна през 2019 г. тревогата за съдбата на парцелите на ул. Иван Вазов 4 и 6 -  https://sofiazanas.blogspot.com/2019/03/blog-post_7.html

Днес, заедно с ехото, последва още един зловещ гръм за съседния парцел https://safenews.bg/prahovecza-ot-titan-i-garneto-vdigat-nebostargach-sled-kato-lapnaha-strategicheski-teren-ot-voennite-ot-czentara-na-sofiya/

петък, 29 март 2024 г.

39 нобелови лауреати зоват за увеличаване на помощта за Украйна и непризнаване на Путин за президент

 https://frognews.bg/novini/39-nobelovi-laureati-zovat-uvelichavane-pomoshtta-ukraina-nepriznavane-putin-prezident.html

39 лауреати на Нобелова награда подписаха отворено писмо срещу режима на Владимир Путин. Учени, икономисти и писатели призоваха световните лидери да увеличат подкрепата за Украйна в противопоставянето й на руската инвазия, да защитят политическите затворници в Русия и да не признават Путин за легитимно избран президент. Обръщението, подписано между другото и от белоруската писателка Светлана Алексиевич, беше публикувано от изданието T-invariant.

 Вижте обръщението:


"Преди две години Владимир Путин отприщи непровокирана, пълномащабна агресия срещу Украйна, която доведе до смърт и разрушения, невиждани от Втората световна война. Тази война е придружена от все по-брутално потискане на политическия живот и свободата на словото в самата Русия. Наскоро светът беше шокиран от смъртта на Алексей Навални, основният политически опонент на Путин. Преди да бъде хвърлен в затвора, изтезаван и в крайна сметка убит, Навални оцеля след опит за отравяне с химическо оръжие, организиран от режима на Путин. Въпреки този ужасен опит за убийство, той се завръща в Русия, показвайки безпрецедентна смелост и патриотизъм.

Войната в Украйна и убийството на Алексей Навални засягат не само Русия и Украйна. Режимът на Путин показа, че представлява пряка и ясна заплаха за цялото човечество. Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин систематично унищожава постсъветските демократични институции и подклажда конфликтите в бившия Съветски съюз. Пълномащабната агресия срещу Украйна и убийството на Алексей Навални издигат заплахата на ново ниво, тъй като режимът на Путин вече не вижда никакви ограничения за нарушаването на човешките права и международните норми.

Ужасите на световните войни от 20-ти век ни напомнят, че човечеството може да избегне самоунищожението само ако се придържа към принципите на демокрацията и международното право за правата на човека. Режимът на Путин цинично ги потъпка. Трагедиите на тоталитаризма изискват уважение към свободата и достойнството на личността. Путин открито им се подиграва. Той превърна Русия в изключително милитаризирана полицейска държава с най-големия ядрен арсенал, представляваща заплаха за самото съществуване на света. На Алексей Навални и други руски опозиционни лидери постоянно се напомняше за тази заплаха, следвайки техния велик предшественик, носителят на Нобелова награда за мир от 1975 г. академик Андрей Сахаров.

Ние, учените от цял ​​свят, призоваваме политическите лидери да говорят решително за мир, прогрес и човешки права. Като членове на международната научна общност, ние сме дълбоко загрижени, че научният прогрес е застрашен от диктатори, които потискат интелектуалната свобода, особено когато глобалното сътрудничество е толкова важно на фона на пандемии, изменение на климата и екзистенциална заплаха от оръжия за масово унищожение.

Призоваваме световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за г-н Путин и неговия престъпен режим. Историята ни учи, че умилостивяването на агресора води до нови престъпления срещу човечеството. Никакви временни ползи не могат да оправдаят това. Категорично сме против повторението на Мюнхен 1938!

 Ние призоваваме световните лидери да:

 Значително увеличаване на помощта за Украйна. В тази война Украйна трябва да спечели, а не просто „да не загуби“. Навременната помощ на украинците ще намали загубата на човешки животи и ще помогне за прогонването на агресора от земята им. Неуспехите на Путин във военната агресия ще бъдат възприети като морална победа от милиони руснаци, укрепвайки надеждите им за демократично бъдеще и мобилизирайки антивоенното движение.

 Подкрепете правата на човека и демократичната опозиция в Русия. Международната общност трябва да се обедини, за да защити политическите затворници, изтезавани в Русия. Животът на лидерите на опозицията Владимир Кара-Мурза, Иля Яшин, Лилия Чанишева и много други е в смъртна опасност.

 Засилване на подкрепата за руските граждани , които са изложени на риск от репресии поради своите демократични и антивоенни политически убеждения и които се нуждаят от убежище.

Подкрепете руски демократични организации против Путин, включително независими руски медии, чиято роля в смяната на режима е критична.

Делегитимиране на незаконната власт на Путин в Русия. Въпреки лъжите на пропагандата, режимът на Путин отчаяно търси признание от световната общност. Отказът на световните лидери да признаят Путин за преизбран президент би бил мощен сигнал към света, че той вече не може да се смята за „партньор“.

 Призоваваме всички хора на добрата воля и обществени организации да използват всички налични ресурси, за да въздействат активно върху политическите лидери да се противопоставят на руската агресия и да подкрепят Украйна. В памет на Алексей Навални, който даде живота си за това, ние подчертаваме важността на насърчаването на демокрацията и върховенството на закона, така че Русия да стане част от общността на демокрациите. С общи усилия можем да помогнем за постигането на мир в Европа и да предотвратим глобална катастрофа.

 Украински медии, превод ФрогНюз

Compaign on Ukraine
https://www.nlcampaigns.org/ukraine.html?fbclid=IwAR1oNnmudc6tNofoeaND7IBEjwA4TtuUCffI4O2uS8egRjyCjQtwLdCokgo_aem_ActN5JyUuDRCyzyzbod0tP8IFDAB9zj588F5T1SYDtNBv25tqVKXoJyGYE-EjIu0hf9U_rYKlJmO-0f_Dz_8zmbf

The Economist An open letter in support of Ukraine 

Стига с толерантността и илюзиите за режима на Путин!

четвъртък, 28 декември 2023 г.

"ЧЕРНАТА КНИГА на ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ“ за 2023 г.

Някой би казал, че предлаганите материали са прекалено критични,
социалистически или популистки.
Всъщност, това е реалността в България. Насладете й се.

Черната книга на правителственото разхищение в България
От 15. декември 2023 г. се представя
благодарение работата на разследващи журналисти,
подкрепени от Фондация "Фридрих Науман".
Тяхната надежда е да се стимулират напредък на гражданското общество
и повече прозрачност в работата на институциите.
Публикувани са петнадесет разследвания за злоупотреби
при управление на парите на данъкоплатците.

В книгата се очертават системни злоупотреби с обществени поръчки,
които са толерирани в безнаказаност за изпълнителите
в сфери като:

Земеделие

Строителство

Бедствия и аварии 

БДЖ

Военно правосъдие

Дърводобив

Граничен контрол

Общински имоти

Управление на боклуците

Здравеопазване

Всички казуси припомнят, че отвоюването на завладяната държава „изисква по-дълбока реформа в прокуратурата и преследването на корупцията,” категоричен е Петър Ганев от Института за пазарна икономика .

.....

„Черната книга“ дава надежда, че задълбочените разработки, които осветяват злоупотреби с власт и пари, все още ги има“, а на журналистите напомня, „че от техния труд и усилията им в битката с порочните практики на властта поне остава следа”, припомня редакторът на изданието Весислава Антонова.

Официално представяне на книгата - февруари 2024 г.

вторник, 22 август 2023 г.

Реконструкция на сградата на Централните хали в София - варианти на настилки от края на XIX и началото на ХХ век

 Тези материали са изготвени през 2022 г. по молба на арх. Мария Попмаркова,
която работи върху реконструкцията на сградата на Централните хали в София.
































петък, 9 септември 2022 г.

Европейски дни на наследството, София 17-18.09.2022 г.

 

Френският институт в България 
съобщава, че в партньорство с 
Министерство на културата и Столична община
организира на 17 и 18 септември  
„Европейски дни на наследството – София 2022“

Тема: „Устойчиво културно наследство“
Цел: от опазеното културно наследство да извлечем уроци за своето устойчиво бъдеще

Програмата
изразява амбицията да се разкрие забележителната софийска архитектура на широката публика чрез фрагменти, чието взаимодействие създава крехко равновесие

1. БАН – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей
ул. „Московска: № 6А
събота 17 септември: 10:00 – 14:00 ч.

2. Баня Баши джамия
бул. „Мария Луиза“ № 14
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.

3. Боянска църква – филиал на Национален исторически музей
ул. „Боянско езеро“ № 3
събота 17 септември: 09:30 –18:00 ч. (каса до 17:30 ч.)
Безплатен вход за деца, ученици и студенти, за всички останали 1 лв.

4. Българска академия на науките с библиотека
ул. „15 ноември“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.
Изложба на тема: 130 години списание „Мисъл“ – ярка българска диря в европейското културно наследство

5. Българска национална телевизия
ул. „Сан Стефано“ № 29
събота 17 септември: 15:00 – 16:00 ч.
Програма за посещение:
15:00 – 15:10 – пристигане и регистрация на посетителите
15:10 – Разходка на групата в студио, апаратна, нюзрум
16:00 – край на посещението
*Групата може да е максимум до 15 човека.
**Разговорите с гостите ще се осъществява само на български език.

6. Военна академия „Георги С. Раковски“
бул. „Евлоги Георгиев“ № 82
събота 17 септември: 10:00 – 15:00 ч.

7. Държавен културен институт към МВнР – Галерия „Мисията“
ул. „Александър Жендов“ № 2
събота 17 септември:
11:00-12:00 ч. Обиколка на скулптурния парк на МВнР (Събиране на входа за посетители на ул. „Александър Жендов“ 2 в 10:45 ч.)
10:00-13:00 ч. Галерия „Мисията“ – изложба живопис „Близост“, Яшарали Тахир (Турция) и Иван Милушев (България)

8. Исторически маршрути с архитект Здравко Петров
Исторически маршрут. Посетете сайта и се запишете: historicalroutes.bg
събота 17 септември: Начало 11:00 ч. Исторически маршрут „Софийски домове“
неделя 18 септември: Начало 11:00 ч. Исторически маршрут Софийски „дворци“

9. Концертен комплекс „България“
ул. „Аксаков“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 17:00 ч. На всеки кръгъл час – група за посещение с придружител
Неделя 18 септември: 10:00 – 17:00 ч. На всеки кръгъл час – група за посещение с придружител

10. Къщата на София
ул. „Миджур“ № 12
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч. Семинар за нестинарството

11. Музей „Борис Христов“
ул. „Цар Самуил“ № 43
събота 17 септември: 16:00 – 20:00 ч. Представяне на филма „Сбъдване на мечти“, посветен на дарителската воля на Борис Христов и нейното осъществяване чрез творческата енергия на новите поколения артисти. Начален час на прожекциите: от 17:30 часа и от 18:30 часа

12. Музей за историята на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски”
ул. „Московска“ № 49, Факултета по журналистика и масова комуникация
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

13. Музей на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ № 15
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

14. Национален археологически институт с музей – БАН
ул. „Съборна“ № 2
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Изложби:
„Доспехите на тракийските воини“,
„Време, материя и дух. Реставрацията в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките“ – последни дни преди края на изложбата, „Българска археология 2021“ – последни дни преди края на изложбата

15. Национален исторически музей
ул. „Витошко лале“ № 16
събота 17 септември: 9:30 – 18:00 ч.
Безплатен вход за деца, ученици и студенти, за всички останали 1 лв.

16. Национален литературен музей – Къща музей „Никола Вапцаров“
ул. „Ангел Кънчев“ № 37
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Изложба „Литературна София“. Изложба фотографии на Иван Шишиев, реализирана с подкрепата на Фондация „Прочети София“. Изложбата съдържа снимки на знакови литературни места в столицата, както и експонати от къщите музеи на българските класици: Пейо К. Яворов, Петко и Пенчо Славейкови, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Й. Вапцаров, Димитър Димов.

17. Национален литературен музей – Къща музей „Пейо К. Яворов“
ул. „Г. С. Раковски“ № 136
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
„Писателското кафене“ – Временна експозиция на уголемено копие на известния шарж „Кафе-сладкарница „Цар Освободител“ на Александър Добринов, с възможност посетителите да се снимат пред него.

18. Национален литературен музей -Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“
ул. „Г. С. Раковски“ № 138
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
„От раклата на Славейкови“ – временна изложба и ателие по ръкоделие. Ще бъдат показани подбрани експонати от етнографската колекция на Славейкови. Тематична беседа за историята на музея и колекцията, ателие за изработване на елементи от традиционна българска шевица…

19. Национален музей „Земята и хората“
бул. „Черни връх“ № 4
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
17:00 ч. Концерт орган и пиано на Росен Драганов и Янко Маринов. Вход свободен.
Постерна изложба „120 години Софийски арсенал“. Временни изложби: „Нови постъпления 2022“, „Луна 16“ и приносът на българските геолози в изследването на Луната, „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“, „Метеорити“. На 17 септември билетите за всички посетители (с изключение на безплатните) ще бъдат с цена 1.00 лв.
неделя 18 септември: 10:00 – 18:00 ч.
Постерна изложба „120 години Софийски арсенал“. Временни изложби.

20. Национален студентски дом
пл. „Народно събрание“ № 10
събота 17 септември: 17:00 – 20:00 ч. Обиколки с гид – 7 групи на всеки 30 мин.
неделя 18 септември: 11:00 – 14:00 ч. Обиколки с гид – 7 групи на всеки 30 мин.

21. Национална галерия – Двореца
пл. „Княз Александър I“ № 1
събота 17 септември: 10:00 – 14:00 ч.

22. Регионален исторически музей – София / Археологически парк „Западна порта на Сердика“
ул. „Княз Борис I“ № 146
събота 17 септември: 09:00 – 18:30 ч. Безплатна обиколка с беседа в 18:00 ч.
неделя 18 септември: 09:00 – 18:30 ч. Безплатна обиколка с беседа в 18:00 ч.

23. Софийска градска художествена галерия
ул. „Ген. Гурко“ № 1
неделя 18 септември: 11:00 – 18:00 ч.

24. Софийска опера и балет
ул. „Врабча“ № 1
събота 17 септември: 11:00 – 13:00 ч.
Лице на събитието – младата солистка на Софийската
опера Станислава Момекова.
Брой посетители: 2 групи до 20 човека
Първа група:
11:00 – 12:00 ч. – Централно фоайе, първи балкон + ВИП ложа
„Операта отблизо“ тур зад кулисите разходка до сцената
Втора група:
12:00 – 13:00 ч. – Централно фоайе, първи балкон + ВИП ложа
„Операта отблизо“ тур зад кулисите разходка до сцената
Посещения ще се извършват само след предварително записване на имейл
reservations@operasofia.bg, както и на тел.: 02 / 800 63 67.

25. Софийска синагога
ул. „Екзарх Йосиф“ № 16
неделя 18 септември: 09:00 – 17:00 ч.
Посетителски групи с екскурзовод: 11:00 и в 15:00 ч.

26. Софийски университет „Св. Климент Охридски“
бул. „Цар Освободител“ № 15
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.

  • Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми
  • Библиотека
  • Музей по палеонтология и исторична геология
  • Ректорат

27. Френска резиденция
ул. „Оборище“ № 27-29
събота 17 септември: 10:00 – 13:00 ч.
неделя 18 септември: 10:00 – 13:00 ч.

28. Централен дом на Съюза на архитектите в България
ул. „Кракра“ № 11
събота 17 септември: 10:00 – 18:00 ч.
неделя 18 септември: 10:00 – 18:00 ч.

29. ДКИ Къща музей „Панчо Владигеров“
ул. „Якубица“ 10
събота 17 септември: 11:00 – 18:00 ч. Постоянна експозиция на музея, както и нейното разширение чрез дигиталния архив, достъпен към настоящия момент само на територията на музея.

30. VIVACOM Art Hall Oborishte 5
ул. „Оборище“ № 5
събота 17 септември: 11:00 до 18:30 ч.

31. Католически катдрален храм „Св. Йосиф“
ул. „Княз Борис I“ № 146
събота 17 септември: 7:30 – 19:00 ч.
8:00 ч. и 18:00 ч. – Литургии
15:00 ч. – Церемония за сключване на църковен брак
неделя 18 септември: 8:00 – 19:00 ч.
Тържествени Свети Литургии: 9:00 ч. – на полски език, 10:30 – на български език, 12:00 – на английски език, 18:00 ч. – на български език

32. Централен военен клуб
бул. „Цар Освободител“ №7
събота 17 септември: 10:00 – 16:00 ч. – зала Концертна
неделя 18 септември: 10:00 – 16:00 ч. – зала Концертна

33. Българско национално радио
бул. „Драган Цанков“ № 4
събота 17 септември: 11:00 – 12:30 ч.
Студиата на БНР, включително емблематичното Първо студио на БНР

сряда, 6 юли 2022 г.

Пътеводител на феминисткия стопаджия в архитектурата

 На 4 юли 2022 г. в столичната Градска градина се откри изложбата за германски архитектки, допълнена с материали за жените в българската архитектура през първата половина на ХХ век, представени от Фондацията „Български архитектурен модернизъм“ - изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев, и дизайнерката Никол Дечева.https://www.facebook.com/bgmodernist/photos/a.212960522207038/2167264643443273

Изложбата "Госпожо архитект / Frau Architekt. Жените в архитектурната професия на 20 век." е съставена от германски екип и организирана със съдействието на Гьоте институт - София https://www.goethe.de/ins/bg/bg/ver.cfm?event_id=23108262

За изложбата и съпътстващите турове информира и вестник Capital Light още на 2 юли 2022 г. със статията на Тамара Вълчева
Строителки на съвременна България." https://www.capital.bg/light/neshta/2022/07/01/4361798_gospojo_arhitekt/?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=prvite_arhitektki_na_blgariya_zashcho_tirana_si_zasluzhava_noviyat_elvis&utm_term=2022-07-04&fbclid=IwAR3ltE3wzIWuqTQFv-Vrcscc1PIlPEiBR_LPgYGN8YJEgPYTYbjLvQpe1Qw

В статията се споменава една публикация по темата за българските архитектки от Любинка Стоилова - Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките, публикувана в сборника: 
Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността (Сб. материали от международна конференция, Съст.: К. Даскалова, Р. Гаврилова), С., (2001): 280-301. https://www.academia.edu/14314649/ http://20c-arch-bg.blogspot.com/p/blog-page_28.html




Освен тази студия, Любинка Стоилова има системни изследвания по темата,
които могат да бъдат намерени в портала
www.academia.edu , в раздела „Приносът на жените-архитектки“.
https://independent.academia.edu/LjubinkaStoilova/The-contribution-of-Bulgarian-Women-Architects .

Там са публикувани статии, студии, каталози, материали от конференции и лекции,

разработвани по темата през последните 25 години от 1997 г. до днес.


Не бих се изтъквала, ако в интервюто по БНТ1 с българските съставители на изложбата, 

не бе казано, че имало много малко материали по темата,
което всъщност не е така и изложбата го доказва.
Като част от изложбата бе споменато името на арх. Тодора (Ричка) Кръстанова.
Когато погледнах в интернет, се оказа че в wikipedia са използвани сведенията от две мои публикации, но името ми като автор не е цитирано.


Напоследък интересът към темата се разширява и се включват редица по-млади изследователи.
За улеснение на всички, които се интересуват от български архитектки,

съставих библиография на публикациите си, която прилагам тук с тайната надежда,

че когато ги ползват, ще ги цитират - 

според нормите на авторското право и професионализма.


.






 
публикувано от Любинка Стоилова, 6 юли 2022 г. 

сряда, 1 декември 2021 г.

Още веднъж за Лятната къпалня "Княгиня Мария Луиза" в Княз-Борисовата градина, София

 По повод предстоящето обсъждане на ОУП на Брисовата градина
да си припомним автентичната къпалня, каквато днес тя не е.
архитект: Борис Далчев (1928-1986)

Завърнал се от следването си във ВТУ Мюнхен, арх. Борис Далчев започва през 1936 г. работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столичната община.
Там сътрудничи на директора - вече утвърденият архитект  Теодор Горанов, също мюнхенски възпитаник.
Като приложение на приетия през 1938 г. Общ устройствен план на София от тогава известния германския градостроител Адолф Мусман, на Далчев се възлага да проектира летната къпалня - "Княгиня Мария Луиза" в Княз Борисовата градина.
Чистите обеми, лаконичните изразителни линии, лекотата на конструкцията създават експресивния образ на легналата терасовидно по терена осово-симетрична пространствена композиция. Спокойствието на градинския простор и сянката на избуялите дървета превръщат къпалнята в привлекателно място за отдих на столичани веднага след откриването й.
Десетилетия след това млади и стари посещават в топло време басейните, тренировъчните зали, ресторанта и се любуват на свежия полъх и панорамните изгледи  в горската прегръдка. Приватизяцията след 1990 г. и реконструктивните амбиции на новите собственици, превърнаха някога оживените пространства в обезобразена среда, която днес безсмислено и трагично пустее.

Другата къпалня, проектирана от Б. Далчев - "Княз Симеон Търновски", е в Коньовица, в близост до общинските фондови жилища в някогашния квартал Татарлъ, днес Западен парк/Илинден.
Тя бе напълно разрушена през 1990те години.

Чудя се, защо борците за минералните бани на София не надигнат глас и за летните къпални, които биха били също здравословни, ако ги имаше и ако работеха нормално.

Л.С.