Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.

Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.

• По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
• Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
• На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
• Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
• Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
  И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

• да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
• да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
• поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
• НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.
  

Ще настояваме още за:

• Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
• Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
• Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
  

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Подписката за комплекс "България" - рекапитулация

Към петицията за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.
С това общият брой мнения в защита на комплекса достига около 10 000 души.
Вижданията за съхраняването на ценния за София и българската архитектура комплекс "България" могат да се прочетат както в материалите на този блог, така и в подписката в интернет - http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/view.html .

По-долу публикуваме копия от подписите на гражданите, събрани на хартиен носител.
Ще продължим да информираме за развитието на проблема.

От българските държавни служители се изисква да предоставят повече информация за потенциален кофликт на интереси

07/03/2008 - СОФИЯ, България

Министър-председателят Сергей Станишев обяви в четвъртък (6 март), че висшите държавни служители ще трябва да представят три вида декларации, свързани с конфликт на интереси.
Първата декларация, която ще трябва да се попълва при назначаването на работа, трябва да излага всички обстоятелства, които могат да създадат трудности или да доведат до конфликт на интереси.
След това държавните служители ще трябва да представят ежегодни декларации за конфликт на интереси, когато техни близки или роднини участват в обществени търгове.
И най-накрая, висшите държавни служители ще трябва да декларират всеки отделен случай на конфликт на интереси, когато възникне такъв.
Станишев обясни, че мерките са опит да се гарантира етично поведение.

Сега, 24 часа, Труд - 07/03/08; бТВ, БНР, News.bg - 06/03/08
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/newsbriefs/setimes/newsbriefs/2008/03/07/nb-10

Реплика към Министъра на културата - проф. С. Данаилов

Ретроспекция - инцидент с паметник на културата в Русе
от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов

клик върху образа, за да се чете

Народно събрание на Р България - Актуален въпрос

на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.

Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.

Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.

Отговор на Зам. Министъра на културата И. Токаджиев

до Зам. Министъра на Регоиналното развитие и благоустройството арх. Савин Ковачев ,
с копия до
представител на Инициативния комитет на Гражданското движение - ст. н. с. арх. Петър Йокимов,
Председателя на САБ - арх. Спиридон Ганев,
Главния архитект на София - арх. Петър Диков
по повод въпросите относно опазването на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България", поставени в петицията, адресирана и до двамата от името на Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България още през м. ноември 2007 г.

клик върху образите, за да се чете

Корупцията при паметниците на културата

Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856&sectionid=5&id=0001201

Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА"

Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?

Съгласувано с НИПК

Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.

Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?

Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.

Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.

Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)

От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.

След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.

Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.

Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.

Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".

Повелителят на ремонтите

Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]

Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.

РЕВИЗИЯ

Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.

Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.

Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.

Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.

Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.

Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.

Вижте още коментари на

http://nervousshark.wordpress.com/2008/01/15/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.

През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.

По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.

Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.

По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.

Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.

Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.

Моят въпрос към Вас е:

Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?

Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?

Благодаря Ви.

Отговор на Министър С. Данаилов :

Уважаеми господин председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Михайлов!

Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]

По втория въпрос,

Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.

За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.

В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,

доразвива своето питане:

Господин министър,

имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.

Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.
Благодаря ви още веднъж.

Министър С. ДАНАИЛОВ:

Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.

Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.

Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.

Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.

Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.

Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.

Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.

Концертна зала „България” - мнение на Стефан Владков против преустройството и използването й за други цели, освен за музикални

Авторът - бивш тонрежисьор и зам. главен редактор в отдел „Музикална продукция” в Българското национално радио, е един от най-търсените и ерудирани специалисти по акустика, понастоящем пенсионер; издал през 2005 г. уникалната книга Религия, изкуство, музика • Акустика • Звукозапис, Еър Груп 2000 [http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=6695].

Публикуваната тук статия е липсващото в широката дискусия за зала "България" мнение за това как се отразяват строителните промени върху висококачествената й акустика. Акустиката на зала "България" вече е влошавана на два пъти - веднъж при възстановяването й след бомбардировките, а втория път - при реконструкцията ок. 2000 г. Подобни загуби се очакват и при предстоящите строителни дейности по хотел "България" и ремонт на залата, ако не се вземат сериозни мерки.

Концертната зала „България” е единствената зала с най-добри и високи акустични показатели в България и на Балканския полуостров! Предназначението й е само за концертни рецитали, необходимите генерални репетиции за тях и записването на музикални произведения поради извънредно добрата й акустика, която се доближава по параметри дo прочутата Wiener Verein Saal, когато е без публика!

Изненадани бяха и тонинженерите от Би Би Си Дон Хартридж, Джеф Адис, тонмайсторът от Норд Дойчер Рунфунк Вагнер, английската диригентка Шан Едуърдс, диригентите Генадий Рождественски, Темирканов, цигуларите Миша Вайман, Игор Ойстрах, Нели Школникова, челистите Даниел Шафран и Кнушевицки, Роко Филипини и много други, с които съм работил, че в България има концертна зала, която отговаря на световните акустични стандарти. Още Бруно Валтер се е учудил на постигнатата добра звучност. Дмитрий Шостакович остана доволен от акустиката й и от звучността на записа, на който присъства. Залата е използвана за звукозапис от бившия “Балкантон”, а също и от европейски фирми.

Предпочита се за концерти и записи и от всички български диригенти, композитори, певци и инструменталисти, гостували на Миланската скала, Ковънт Гардн, Метръполитън и Виенската опера, които съм записвал! Тя е единствената зала, в която може да репетира Софийската филхармония, и при разрушаването или използването й за други цели, т.е при влошаване на акустиката й, този представителен оркестър за страната ни, както и други, които концертират в нея, ще престанат да съществуват! Фактически столицата ни ще остане без концертна зала и музикален живот, понеже голямата зала с 3600 места в НДК няма никакви подходящи параметри за концертни изяви.

Този, който акустически я е обработвал, не е имал и понятие, че дори и за озвучаване е необходимо време на реверберация с времетраене минимум от 1.5 секунди с публика. Защо нейното е около 0.70 секунди, празна, е непонятно?! В нея е невъзможно да се образуват двете съществени звукови полета, предпоставка за добра акустика – на ранните отражения с време на закъснение от 20 до 40 милисекунди с минус 10 децибела интензитет и дифузното поле на късните - с времетраене с публика от 2.2 до 2.5 сек., които са задължителни параметри за всички известни зали от края на 19 век и съвременните - с добра акустика. Никъде в Европа или в Англия не съм виждал толкова мрачна концертна зала. Тя създава настроение за погребална обстановка! Поради липсата на всякаква реверберация оркестрантите от отделните групи не могат да се чуват и да постигат толкова важния музикален баланс и ансамблово свирене, което много затруднява тях и диригента. Звукът на оркестъра в тази зала е отвратителен – без ансамблова цялост, без темброво богатство и сила, поради липсата именно на ранни и късни отражения на звука. Над тристата изпълнители на Реквием от Берлиоз прозвучаха със силата на бившия Ансамбъл за масови песни на Българското радио от 60 души, и за да създам някаква представа за грандиозния състав и блестяща оркестрация, трябваше да използвам 18 микрофона със специални честотни корекции и две дигитални устройства за изкуствена реверберация при излъчването, докато в празната зала „България” може да се постигне несравнимо по-добър резултат само с две стерео системи от по два микрофона!!

Изглежда, че главното й предназначение за партийни конгреси си е останало единствено, а и с големия си обем тя остава подходяща само за тази цел, както и за конферентен център. Излишно е да се строи втори! С директния си звук, който по нищо не се отличава от звучността на открито, тя дава невярна представа за оркестрацията на всяко музикално произведение и всеки професионалист или любител, който чувства музиката като потребност, не стъпва в нея! И диригенти от Европа са изразявали пред мен мнението, че тя е едно грубо архитектурно и акустично недомислие за концертна зала! Озвучаването е също голям проблем. Стойка Миланова се ужаси от направеното и ме помоли да се заема и с него. Трябваше да се усилва звукът на оркестъра и солиста, като се използва и изкуствена реверберация, а не да се чуват отделно от тях високоговорителите, което не се прави.

Всяко преустройство на зала „България” или акустична обработка, както и използването й за други цели, ще влоши или съвсем ще повреди акустиката й и ще лиши столицата ни от концертен живот!
Възобновяването й след нейното разрушаване от бомбардировките промени акустиката й до известна степен, като намали времето на реверберация с публика поради промяна на формата и големината на отразяващите плоскости на тавана, и смяната на облицовката на креслата. Отрази се в допустими граници на блясъка на цигулките и на медната група, и на силата и топлотата на контрабасите.
Построяването на нова концертна зала изисква участието на немски или английски акустици със задължителното конструиране на макет в отношение 1 : 10 за предварителни акустични измервания и експерименти с компютър поради липса на подобен опит у нас. Но дори и това, все пак е рисковано, като си спомним за неудачната акустика на залата на Ню Йоркската филхармония и наложилата се допълнителна акустична обработка, която е струвала един милион долара!!

За бъдещето на Гранд-хотел "България"

проф. д-р арх. Т. Булев отново за експертата среща в САБ

клик върху образа за да се чете

Архитекти-експерти се присъединяват към обновлението на хотел "България"

Отново среща в САБ с участието на арх. Павел Иванов в началото на 2008
информира в. Арх & Арт Борса, бр. 3 (820)р 17-24.01.2008
На срещата, проведена под ръководството на проф. арх. Тодор Булев - Зам. Председател на САБ
и с участието на арх. Лило Попов - Зам. Председател на САБ,
представители на инвеститора, проф. арх. Евлоги Цветков и други архитекти,
САБ е предложил в предстоящата работа по хотел "България" да се включат и архитектите Лозан Лозанов и Чедомир Павлов.


клик върху образа, за да се чете

Отговор на кмета Бойко Борисов на питането на Вили Лилков относно хотел "България"

Относно: Проекта за превръщане на хотел България в мултифункционален търговски център
http://mydsb.wordpress.com/2008/01/18/dsb2008011801/

Уважаеми г-н Лилков,
Първоначално бих искал да Ви благодаря за навременното поставяне на дневен ред на този въпрос, който в последните месеци вълнува гражданите на Столична община. Считам, че с настоящия отговор ще внеса яснота по случая и ще отговоря не само на Вас, а и на всички столичани.

При извършената проверка в ДАГ при СО е установено, че към момента не е внасяно искане за провеждане на градоустройствена процедура, регламентираща изграждане на Мултифункционален търговски център в имот пл. N 8, кв. 482, м. Център по плана на гр. София. В този смисъл никога не е издавано разрешение за започване на такава процедура. Имайки предвид факта, че сградата е паметник на културата, една такава процедура следва да бъде съгласувана с НИПК.

Считам, че към момента има създадена добра законова база, в т.ч. и Закона за устойство и застрояване на Столична община, спазването на която би довело до едно по-добро планиране на градската територия, в т.ч. и на идеалния център. Предвид факта, че идеалният център в по-голямата си част представлява паметник на културата, съгласуването на каквито и да било дейности, извършвани в него, касещи преустройства на сгради, ново строителство и пр. задължително се съгласуват с НИПК.

По отношение на поставения от Вас въпрос, касаещ налагането на временен мораториум върху ново строителство в идеалния център, считам, че тази идея следва да бъде обсъдена на широка обществена дискусия, в която да вземат участие представители на администрацията, граждански сдружения, представители на гилдията на архитектите, строителите, както и обикновени граждани.
Кмет на Столична община Бойко Борисов

Вж също: http://mydsb.wordpress.com/2008/01/01/dsb2008010101/
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=19333 , http://news.ibox.bg/news/id_337463773

Питане на Вили Лилков до кмета на Столична община

Относно: Проекта за превръщане на хотел България в мултифункционален търговски център

По повод големия обществен интерес и острите реакции на някои публични институции

във връзка с намеренията на собствениците на Гранд хотел България за неговото преустройство

доц. Вили Лилков - общински съветник от ДСБ, отправя питане

към кмета на Столична община Бойко Борисов,

което публикуваме тук в заключителната му част :

(пълният текст - на http://mydsb.wordpress.com/2008/01/05/dsb2008010501/ )

Уважаеми г-н Борисов,

Съгласно ЗУТ и Закон за устройството и застрояването на Столична община, кметът на общината, на чиято територия се намира паметникът на културата, а в случая и Министерството на културата, чиятособственост е
концертна зала “България”, са отговорни за поддържане на паметника на културата в добро състояние и запазване на неговата цялост и автентичност.

От друга страна, кметът на Столична община по закон осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите в столицата. Той е длъжен да осигури административно обслужване на проекта в съкратени срокове, което предполага общината да е запозната с него и да има мнение, което трябва да стане публично достояние.

Столична община, и ние – общинските съветници, заедно с градските хора в столицата, сме изправени пред ценностен избор – дали да запазим историческия център на София от груби посегателства и да съхраним паметта за нашия град или безучастно да оставим тя да избледнее под натиска на агресивното ново строителство в името на бързата печалба.

Във връзка с изложеното, отправям към Вас следните въпроси:

1. Запозната ли е официално дирекция “Архитектура и градоустройство” към Столична община с проекта “Мултифункционален търговски център Гранд хотел България”?

2. Постъпвало ли е в ДАГ предложение за изменение на застроителния план на София в зона Център, кв. 482, пл. No. 8 и ако да – на каква фаза на проектиране?

3. По какъв начин отговорихте на адресираната и до Вас гражданска петиция за спасяване на комплекса “България”?

4. Какво е становището на Столична община по отношение преустройството на хотел България?

5. Споделяте ли идеята за налагане на временен мораториум върху всякакво ново строителство в идеалния градски център за съхранение на неговия специфичен характер?

Вж също: http://mydsb.wordpress.com/2008/01/01/dsb2008010101/

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=19333 , http://news.ibox.bg/news/id_337463773

Няколко съображения за реконструкцията на хотел "България"

• Ускорено административно обслужване на одобрителните процедури за инвестиционното намерение към хотел "България"

ЗУТ дава възможност одобрителните инстанции да се произнасят по проектни предложения, отнасящи се до паметници на културата от национално и световно значение, за 2 месеца, докато при обикновените обекти срокът е само 1 месец.

Логично е - паметниците на културата изискват двойно повече внимание и усилие; отговорността за вземаните решения е също доста по-голяма.

От тази гледна точка изглежда незаконосъобразно Агенцията за инвестиции да допуска съкращаване/ускоряване на одобрителните процедури при проекта за "Гранд България", защото се отнася до паметник на културата от национално значение.

• Реконструиране на хотелските стаи в офиси от висок клас и други промени на съществуващата сграда на хотел "България"

Всеки собственик на сграда - паметник на културата, живее със самочувствието, че той решава какво и как да променя в своята собственост.

Всъщност, българското законодателство го задължава да съгласува всяка промяна с Националния институт за паметници на културата, респективно - Националния съвет по опазване паметниците на културата (НСОПК - консултативен орган към Министъра на културата, РБългария) .

По тази причина, изявленията на собственика на хотел "България", че ще промени едно или друго в хотела и неговите анекси, изразяват само желание, но не и крайно намерение, след като никакъв проект не е внесен в НИПК или ДАГ. В двойно по-голяма степен това се отнася до зала "България", която се стопанисва от Министерство на културата - същото, което назначава специалните органи и експерти, вземащи решения за паметниците на културата. Ето защо, обещанието на инвеститора да дари няколко милиона на Министерството за реконструиране на зала "България", изглежда като залог за съгласието да се надстрои хотела с поне още един етаж или да се изградят подземни гаражи в сутерените под залата.

Не може желанието да се надстрои тялото на хотела да се представя като допустимо от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ако ЗУТ изисква при нов строеж покриване на калканите или изравняване на етажността с тази на съществуващите съседни сгради, това не се прилага при паметници на културата [ЗУТ чл. 21 (3)]. Ето защо е неуместно да се сравнява височината на хотел "България" с височината на бившата ДЗИ в съседство.

Щом като стаите на хотела не позволяват осъвременяването им съгласно актуалните изисквания за висок стандарт, как същите помещения ще дадат възможност за оформяне на офиси или апартаменти от най-висок клас без при това да се нарушава цялостта и автентичността на паметника на културата.

• Връзката между хотела и залата в комплекс "България".

Наличието на такава връзка още в първоначалния проект не се поставя под съмнение. Това, която прави впечатление е, че инвеститорът много усилено подчертава тази връзка - следователно, твърде много държи и разчита на нея. Най-логичното обяснение за нейната важност даде арх. Павел Попов в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" на БНР на 2 декември 2007 г., а именно - че всеки хотел разчита да повиши печалбите си (освен със стаи, ресторанти, сладкарници и барове) и с помощта на една зала - била тя за конгреси или концерти. В конкретния случай зала "България" е почти като подарък за собственика на хотела - защото цялата инфраструктура е вече изградена. Защо трябва да се твърди, че именно връзката между хотела и концертната зала е била някога главен вход на залата откъм бул. "Цар Освободител".

За всеки минимално просветен в архитектурното проектиране е очевидно, че вратите откъм ул. "Аксаков " са не просто авариен изход - както усилено се митологизира в полза на отваряне на главния вход на залата откъм бул. "Цар Освободител". Главният вход към концертната зала е тъкмо от ул. "Аксаков". От функционална гледна точка - там авторите са предвидили поне 4 на брой метални широко остъклени двукрили врати, и ако всички те се отворят, ще бъде осигурена около 9 метра ширина за преминаване. Към тях анфиладно са развити широките пространства на фоайетата и гардеробите, разположени непосредствено около входовете на самата зала. По такъв начин е осигурено бързо движение на големия брой хора, които побира залата. От градоустройствена гледна точка, наличието на вход откъм бул. "Цар Освободител" предполага едновременно струпване на множество зрители преди или след всяко представление. Това, от своя страна, би затруднило движението по не особено широкия тротоар към централния столичен булевард (където през последните години се наблюдават постоянни автомобилни задръствания). Затова, изглежда логично майсторите Белковски и Данчов да са композирали входа на залата съвсем целенасочено към по-малката улица. Ако контратвърденията на инвеститора са с ясен комерсиален подтик, трудно обяснима е същата позиция на утвърдения професор по обществени сгради и изявен архитект Евлоги Цветков и на други действащи архитекти.

И все пак, след като самият инвеститор твърди, че съвременното функциониране на хотела е затруднено, защото няма възможност пред входа му да спират автомобили и автобуси, как би функционирал един бъдещ апартаментен хотел, ако през вечер пред него се струпват по 1000 - 2000 души.

Инициативен комитет на Граждаско движение за опазване паметниците на културата в Бългрия

Как предлагат да бъде спасен комплекс "България"

в. Труд от 14 януари 2008 г. публикува различни гледни точки към съдбата на комплекс "България" на участващите в новосъздадената работна група:

• г-жа Бояна Попова - представител на собственика на хотел "България", чиито намерения за реконструкция застрашават автентичността на паметник на културата от национално значение, се явява в ролята на спасител - както на хотела, така и на концертната зала. Освен обещанието новите подземни гаражи да се разположат в съществуващите две подземни нива под хотела и залата на бившите бирхалета, тя продължава да поддържа идеята за надстрояване на хотела - макар и само с един етаж. Тя храни и самочувствието, че инвеститорът може сам да реши промяната в предназначението на сградата. Срока, в който очаква да изкристализират решенията, е до половин година.
• проф. д-р арх. Тодор Булев - зам. председател на САБ , който има претенциите да изразява мнението на архитектурната общност, препоръчва да не се променя фасадата, от което следва, че всичко останало може да се променя. Това очевидно противоречи на законодателството, отнасящо се до паметниците на културата в Р България.
• доц. Георги Лозанов - медиен експерт и син на известния архитект Лозан Лозанов - бивш колега на проектанта на "Гранд България" Павел Иванов, е в ролята на общественик. Според него запазването на паметниците на културата в София може да стане само с компромиси.
• арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата, поема ангажимент да спазва законите при преценка на готожия проект.
  
  клик върху образите, за да се четe

Акцията продължава

До момента към петицията за спасяване на комплекс "България" са се присъединили 8618
души в интернет и около 600 души са се подписали на хартиен носител.

Според социоложката Румяна Бъчварова,

към 01.12.2007 г. приблизително 8000 са включилите се в нея,

като 84% от тях са от България,

16% са от чужбина.

70% са от София,

30% са извън София,

което означава, че каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения.

И може би най-впечатляващото е, че са се включили и

около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.

Това само по себе си е един изключително широк обхват.

...... Освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..

Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.

Две са основните теми в коментарите на този процес:

Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.

Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите. В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд. Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата? Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 1

Културна рулетка - Предаване на Програма “Христо Ботев”
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.

Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.
Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.

Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.

Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.







Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?

Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.

В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.