която получих като подарък след споделено лично преживяване
в софийското музикално училище.
Не спирам да премислям релефния образ на хората
и на София малко преди съдбовния ноември 1989та .
Много мощен, музикален - романтичен и трагичен, образ.
Николай Грозни. Вундеркинд. С., Ciela, 2014
Петнайсетгодишният
Константин е бунтарски настроен много талантлив пианист с необикновена
чувствителност в безперспективната и контролирана среда на София през 80-те
години. Опитва се да се справи с възрастното поколение в общество, в което за
изразяването на откровеността често се заплаща висока цена. Прикован от
милитаризма на музикалното училище за даровити деца през по-голямата част
от деня, Константин тържествува над режима чрез своите малки бунтове като
пушене, пиене, подигравки с властта и противопоставяне на учителите си при
всяка възможност. Въпреки всичко той се упражнява в свиренето с истинска отдаденост,
вдъхновен от произведенията на Шопен, Дебюси и Бах. Вундеркинд е хипнотична и затрогваща книга със
съзерцателния портрет на юношеската обърканост, която ни дава изящен и
трагикомичен поглед за случващото се зад Желязната завеса в самия край на
Студената война. Животоспасяваща се оказва благодатта на добрата музика.
„Вундеркинд е дар за сетивата. Искрящата и
проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил
не с пишеща машина, а с роял.“ Пати Смит
„Обсебен
от сакралното, Вундеркинд представлява
психоанализа на комунизма. Битието, на пръв поглед подчинено на законите на
материализма, всъщност се управлява от трансцедентни, свръхестествени сили,
които обаче нямат нищо общо с божественото. Грозни, който в своите пророчески и
гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва една деформирана и
изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони. Грозни нанася
финалните щрихи на своята картина с алюзии от гръцката митология като Ереб и
Харон. Константин, подобно на Николай Грозни, е един безнадежден романтик, за
който изкуството е път на саможертва, водещ към абсолюта. Вундеркинд напомня, че тази сакрална роля на изкуството
не е просто една суетна дума, един отживял идеализъм, принадлежащ към ХХ век.
Напротив – дори и днес, изкуството въплъщава съпротивата срещу извращенията на
тоталитаризма.“ Дамиен Аубел, Transfuge
"Рядко
се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя
читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от
една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно
стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена
монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш
прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която
служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от
персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота
действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива
обществения строй." http://ciela.bg/books/book/vunderkind/1894
Струва си да се чуе този разказ
Струва си да се чуе този разказ
03.11.1987 S.
Rachmaninov, Vocalise, op. 34, No.14
Evgeni Kissin https://www.youtube.com/watch?v=YvXOjl2HkjQ
14.12.1987 F. Chopin, Scherzo B Minor, op. 20, No. 1 (Presto con fuoco)
Ivo
Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=EtB_OpiOTy8
17.02.1988 F. Chopin, Etude C Major, op. 10, No. 1
06.03.1988 J. Brahms, Intermezzo E-Flat Major, op. 117,
No. 1
Glen
Gould https://www.youtube.com/watch?v=YD8i0jUmbF8
23.03.1988 F. Chopin, Etude E-Flat Major, op. 10, No. 6
Maurizio
Pollini https://www.youtube.com/watch?v=XMiSndwL97o
24.03.1988 F. Chopin, Sonate, B-Flat Minor, op. 35, No.
2, Scherzo
Ivo
Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=dw4aGcmircA
01.05.1988 F. Chopin, Balade F Major, op. 38, No. 2
Krystian
Zimerman https://www.youtube.com/watch?v=Wslm1ZL9EI8
23.08.1988 J.S. Bach, Sonata for violin and piano, C Minor, BMV 1017, Allegro
Frank
Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=ltrXpNsNzh0
15.09.1988 F. Chopin, Scherzo, C-sharp Major, op. 39, No. 3 (Presto con fuoco)
29.09.1988 Chopin, Polonese, A-Flat Major, op. 53, Heroic
Ch.
Richard-Hamelin https://www.youtube.com/watch?v=ivCrVeIagEM
03.10.1988 Beethoven, Sonate Waldstein, C Major, op. 53, No. 21
Mikhail Pletnev https://www.youtube.com/watch?v=lbblMw6k1cU
14.10.1988 Beethoven, Sonate Appassionata F Minor, op. 57, No. 23
19.10.1988
J.S. Bach, Sonata for violin and piano, B
Minor, BMV 1014
Frank Peter Zimmermann & Enrico
Pace https://www.youtube.com/watch?v=lQcDzaAI9pw
02.11.1988 F. Chopin, “Valse brillante”, A-Flat, op. 34, No. 1
09.11.1988 F. Chopin, Etude, As-Dur, op. 25, No. 1
20.11.1988 F. Chopin, Etude, G-sharp Minor, op. 25, No. 6
.12.1981 F. Chopin, Fantasie Impromptu, C-sharp Minor, Op. 66
Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=75x6DncZDgI
27.11.1988 F. Chopin, Mazurka, B-dur, op. 56, No. 1
Maurizio
Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5EdqeXIMPpU
14.12.1988 F. Chopin, Sonata B-Flat minor, op. 35, No. 2, 3. Marche funebre
Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=y0mAbw-niI8
Khatia Buniatishvili, Sonata No. 2, Op 35 full https://www.youtube.com/watch?v=to8yJRPq6H4
26.12.1988 F. Chopin, Sonata, B-Flat minor, op. 35, No. 2, 1. Grave – Doppio movimento
21.01.1989 J. Brahms, Ballade, D-Dur, op.10, No. 2
Krystian Zimerman (1979) https://www.youtube.com/watch?v=ZoYLlmPboBI
22.01.1989 J.S. Bach, Sonata for violin and piano, F-dur, BMV 1018
Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=Es3przll51M
23.01.1989 Mussorgski, Pictures at an Exhibition, XIV. The Hut on Fowl's Legs (Baba-Yagá)
https://www.youtube.com/watch?v=tO5p-gNyVlo
10.10.1989 Mussorgski, Pictures at an Exhibition
Khatia Buniatishvili https://www.youtube.com/watch?v=RZIW3MFbXGE
27.11.1989 F. Chopin, Etude C Minor, op. 25, No. 12, "Ocean"
Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5M2PO4f5Y7k
Виртуозен пианист, будистки монах, писател или безделник и
пропаднал мистик е Николай Грозни? Български или американски поданик, живял в
България, в Индия, в САЩ, а в момента – във Франция? А може би всичко това и
още нещо...
Светът е съвършен такъв, какъвто е – помисли си Слепецът, – само че някои нямат очи да го видят.
Светът е съвършен такъв, какъвто е – помисли си Слепецът, – само че някои нямат очи да го видят.
От демоните на злото не те спасява
това, че си „Вундеркинд“,
Милена Златарова, 11.08.2014
“Хората често обичат да забравят. Но амнезията не запечатва
миналото, нито пък заключва вратата към смъртта. Има друго време, време във
времето, което не се претопява в бъдещето. Има друго настояще, което продължава
да се разплита в миналото.“ „Вундеркинд“
Годината
е 1987, героят е на петнайсет и има още две години до падането на Берлинската
стена. Учениците ходят с униформи, дългите коси са забранени. И ако отстрани
възпитаниците на софийското музикално училище изглеждат като привилегировани лигльовци,
то зад фасадата на високото изкуство и успехите работи безмилостната машина, която ще
те смаже, ако не играеш по правилата.
По
онова време музикалното училище има привилегията да се помещава в историческа
сграда на ул. „Оборище“ 5. Тя видимо се отличава от еднотипната архитектура на
социалистическите постройки. Високите тавани, дървените врати с дърворезба,
орнаментите по стълбището, шахматният под при главния вход и най-вече
интригуващото й минало (тогава бивша собственост на католическата църква)
придават ореол
на тайнственост, създават усещането за храм, в който избраните
таланти биват посветени в служене на музиката. Но достатъчен ли е талантът, за
да оцелееш в света на вечното съревнование, родителски и преподавателски
амбиции?
„Вундеркинд“ (изд. „Сиела“) ни
въвлича в едно сюреалистично пътуване в миналото, като възкресява по
въздействащ начин злокобната атмосфера на София от 80-те
години. Град, обладан от пълзяща тъмнина и зло, изпълнен с демони и тревожно
предчувствие за беда, а в него объркани юноши търсят в музиката спасение от безсмислието и лъжата,
които са проникнали във всички кътчета на личния и обществен живот:
„Спареният въздух,
смачканите граждани и бронзовите идоли изчезват и на тяхно място изниква
необятен безплътен град, в който всичко – стените, цветовете, хората – е
сътворено от звуци.“
Усещането
за безнадеждност и мрак тегне над обитателите му както небето „ с цвят на гранит“.
Дните се сменят сиви и безрадостни, въздухът е натежал от страх. Животът е
толкова безцветен, че белотата на зимата идва като разнообразие. Едва започнали
да се оформят като личности, Константин и неговите приятели виждат как хората с власт насочват съдбата
им в предварително определени коловози и с инстинкта на
младостта се опитват всячески да избягат от тях. Часовете свирене се редуват с
предизвикателен секс, отсъствия от училище, кратки глътки свобода с няколко
тайни дръпвания от скритите цигари. Бунтът им се разразява в яростна надпревара
с пианото и ожесточено съревнование помежду им. Бесни пасажи се задъхват по
страниците, отекват камбанени акорди.
...
Описанията на София,
на училището в сградата (Pro Oriente на ул. "Оборище"), са силно въздействащи, употребата на езика – майсторска.
Не
е лесно да се върнеш по стъпките си назад, да тръгнеш подир кълбото, което се
размотава в обратна посока към миналото. Мисля, че имаме нужда от такива книги
– антидот
на лъжливата носталгия по „онова време“; книги, които яростно
се противопоставят на безразличието, на бездушието, убийствени за всяка
чувствителност и творческа свобода. Книги, които помагат да не забравим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар