Джулай - Panta rhei. Паметникът "1300 години България" в София

В събота - на 1 юли 2017 г., на July Morning,  

е започнал монтажът на оградата

около паметника "1300 години България",

която да обезопаси акцията по "демонтажа" на паметника

в градината пред Националния дворец на културата.

В понеделник - на 3 юли, вече започна и отделянето на скулптурните пластики.

Поради признанието за "тяхната много висока художествена стойност",

те ще бъдат запазени и пренесени в Националния исторически музей.

Акцията ще продължи през целия месец юли.

Стойността на демонтажа на пластиките и пренасянето им 

до НИМ е 400 000 лв.

Отделно стойността на разрушаването на бетоновия постамент и носещата метална конструкция, която ще бъде предадена за скраб.
Твърдят, че щяло да струва още около 300 000 лв.
Значи общо - 700 000 лв.

Във вторник - на 4 юли сутринта,

дебатът "за" и " против" премахването на монумента

бе подновен на територията на

Българската национална телевизия -

в предаването "Денят започва с култура".

https://www.bnt.bg/bg/a/151259-p

Panta rhei, panta kineitai, kai ouden menei

Всичко тече, всичко се изменя и нищо не остава едно и също

Хераклит от Ефес - https://en.wikipedia.org/wiki/Heraclitus

* * *
от множеството коментари в интернет
избрах една част, която проследява историята на мястото, на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс:
На това място е имало казарми, построени веднага след Освобождението, през 1879 г. 

Сградите са отбелязани на първите планове на града и това не допуска лъжи и измислици за мястото им. 

През 1934-1936 г. към калканите на три от тях, в П-образна форма са пристроени стени, оформени в класически ордер, като в междуосията са поставени метални табели с имената на загиналите от Балканските и Първата световна война, от Първи и Шести софийски полкове. 

Мемориалът е по проект на арх. Ал. Обретенов, впоследствие член кореспондент на БАН и директор на Обединение по изкуствознание в което съм работила и познавах лично. Той беше и член на ЦК на БКП до 1972 г.

Оформеният мемориален комплекс, освен че е бил място за поклонение на близките на загиналите, се е използвал и за военни паради, включително под знака на фашистката свастика. През 1944 г. целият казармен квартал, съвпадащ с този на днешното НДК, е бомбардиран от английски и американски самолети. Целени са казармите, повечето сгради са разрушени, между тях и едната заедно с калкана и паметната стена, друга - е била леко засегната и третата единствена е цялостно запазена. 
На мястото е решено да се развие парк със сградата на софийската опера, за което е имало дори международен конкурс. Впоследствие се решава този парцел да бъде вторичен културен център - с ос отклонение от бул. Витоша. Проектирана е една цялостна градоустройствена композиция, където основни са три композиционни елемента - НДК, водното огледало с каскадите-водоскоци, и Паметника 1300 години България. 
Паметникът е толкова авангарден и изпреварил времето си, че не е могъл да се приеме от хора без съответно необходимата чуствителност, не е приеман включително и от Т. Живков. Уви, не всяко изкуство е масово, както някои си мислят - иначе нямаше да има много от световните културни забележителности. В културните нации никой не се опитва да администрира изкуството и това следва да се знае, ако имаме претенции да сме европейска културна страна. 
Още нещо - това е паметник посветен на държавата, онази България, която има първата държавност в Европа. Няма по-подходящ символ за вечното възраждане, за безкрайния растеж - от спиралата - "Eadem mutata resurgo" ("Променена, възкръсвам предишната"), както афористично я нарича Бернури. 

България е минавала през всякакви възходи и падения, периоди на робство и на възраждане...това изразява този паметник..... " 
http://zheleva-martins.com/2015/02/04/мемориал-посветен-на-падналите-в-балк/

 

1970те години - една от стените, останала след бомбардировките 

и новоизградената стъклена сграда на Модна къща "Лада"

Ето паралел между стара и съвременна карта с отбелязано в синьо мястото на някогашния плац между трите калкана на казармените сгради. 

Плацът с правоъгълна форма е бил разположен надлъжно в ос с ул. "Христо Белчев", а напречната му ос е съвпадала с ул. "Гургулят". През 1934 г. калканите са оформени с поредица от пиластри в неокласически гигантски ордер. В полетата между пиластрите са разположени емайлираните плочи с имената на загиналите.

Кулминация на някогашната мемориална композиция е скулптура на лъв, подпрян с лявата си лапа върху щит с изображение на картата на България.

Архитект на оформлението на калканните стени е прононсираният комунист Александър Обретенов (1903-1990) - https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Обретенов. След 1944 г. той е и най-яркият трибун на социалистическия реализъм в художествената сфера в България.
Скулптор на лъва е Марко Марков (1889-1966) - автор на паметниците на Патриарх Евтимий, Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София (https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Марков).

Според някои мнения щитът представя картата на Българската екзархия до 1913 г., което звучи логично, предвид времето на създаване на паметника в условията на нарастващи национално-патриотични настроения в цяла Европа от средата на 1930-те години.

На същото място е изграден и паметникът "1300 години България", но формата на основата му е по-скоро триъгълна.
По време на строежа на комплекса около НДК плочите с имената на загиналите са прибрани за съхранение от Националния военно-исторически музей. 

Първоначално статуята на лъва е в двора на музея на бул. "Ген. М. Скобелев" 23, а след преместването му в нова сграда на ул. "Черковна" 92 е разположен непосредствено пред нейния вход, където се намира и в момента. 

 

           Лъвът от войнишкия паметник на бул. "Ген. М. Скобелев" 23  и  на ул. "Черковна" 92. 

През 1990 г. предаването на Канал 1 - БНТ "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян [https://bg.wikipedia.org/wiki/Кеворк_Кеворкян], създава всенародно движение за възстановяване на войнишки паметници. В подкрепа се събират и пари за това. В каква степен тази акция се отнася до войнишките плочи в центъра на София и какъв е цялостният краен резултат от нея не е изяснено.

Големи проблеми с поддръжката на градската среда настъпват със смяната на обществено-политическата система 1989-1990 г.

За перипетиите в поддръжката на паметника "1300 години България" в периода 1990-2005 г. разказва скулпторът Валентин Старчев в интервю от 2005 г.
(Милена Димова, "Валентин Старчев: Демокрацията отприщи енергията на лумпена. Тодор Живков променил маршрута си, за да не гледа паметника пред НДК". в. Сега, 10.12.2005 

През периода 2008-2014 г. многократно се разглежда въпросът за състоянието на средата пред НДК. Голяма част от дебатите са инициирани от тогавашния главен архитект на София - Петър Диков (http://sofiazanas.blogspot.bg/2008/10/blog-post_21.html). 

Една от забележителните интерпретации на съотношението между паметника "1300 години Бъгария" и историята е есето на
Тони Николов - "Памет и паметници"
"Комунизмът бе тотален фризер на колективната памет. Той успя да смрази не само реалността в нейното многообразие, но и да подведе целия ред от минали събития под призмата на своята идеология, превръщайки историята в нещо като бал с маски.

И трябва, уви, да признаем, че успя. Защото миналото може и да е тиранин, според прочутата формула на Марк Блок, ала отказът от него, както и идеологическото му преформатиране, е особено болезнен симптом, кото немуниумо минира настоящето с тлеещи конфликти. Нека се опитаме в този контекст да осмислим нестихващата сага от скандали на българския преход за агентите и за досиетата, за декомунизацията и за лустрацията, за явните и неявните минали и настоящи зависимости от миналото. Става дума за борба за власт, която на практика се оказа борба за паметта."

Според Тони Николов, паметниците имат ключова роля при подредбата на миналото, но днес се изисква особена бдителност при подредбата на паметта . "Паметниците играят ключова роля при подредбата на миналото, но нека бъдем бдителни: при подредбата на паметта, ......"

Според Т. Николов, дебатът, който ще реши съдбата на паметника  трябва "... да уточни: що за паметник е това? Какво е значението на тези 1300 години България (при 134 години модерна българска държава, 5 века османска власт и близо 2 века византийско и татарско управление) И ако отговорът се крие в късния опит за мутация на комунистическия режим към етнически национализъм, то и решението е повече от ясно. Ако паметникът остане (а не рухне или не бъде демонтиран), той предполага сходна тоталитарна експозиция, съответните табели и многоезични обяснения, както и връзка с мемориала на жертвите на комунизма, който е в непосредствена близост. Но това не може да е мемориал на българската история (както се опитват и продължават да се опитват да ни убеждават някои!)"

През 2014 г. Столичният общински съвет гласува окончателно за разрушаване на паметника "1300 години България", проектиран от скулптора проф. Валентин Старчев и архитектите Атанас Агура, Александър Баров, Владимир Роменски и Александър Брайнов, за да се възстановят на негово място мемориалните стени с имената на загиналите от I-ви и VI-ти пехотен полк.
Освен допитвания до граждани за отношението им към паметника, осъществени през предходни години, но не като представителна социологическа извадка, основен аргумент пред СОС е експертизата за конструкцията на паметника, проектирана от инженерите Румен Младжов и Милчо Брайнов, с печат и подписи от май 2011 г. на инженерите Тодоров, Кинов и Малеев.
Констатациите в тази експертиза, публикувана в интернет от зам. кмета по културата на Столичната община - доц. д-р Тодор Чобанов, са за корозия на металната носеща конструкция на паметника, но не се говори за демонтаж, а напротив - за "подобряване на визията".

През ноември 2014 г. социологическата агенция "Алфа Рисърч" провежда допитване между 400 жители на София по казуса, (което според социолози не е представителна социологическа извадка). Според него 72% са съгласни с премахването, 43% приемат паметникът да остане на мястото си в паркова среда, 29% - на същото място да се издигне друг паметник, а 25% настояват паметникът "1300 години България" да се запази и реставрира. http://www.dnesplus.bg/RegionNews.aspx?n=697786

През декември 2014 г. се лансира идеята за преместване на фигурите от паметник "1300 години България" в Южния парк (www.medapool.bg/pametnikat-pred-ndk-otiva-vyuzhnia-park-vazstanovyavat-se-memorialnite-plochi-news228326.html ).

Въпреки взетото решение от СОС за демонтиране на паметника, страстите продължават да се нажежават и изригват в нов публичен спор през януари 2015 г. в Центъра за култура и дебат "Червената къща", с участието на представители на творческите съюзи, интелектуалци, Главния архитект на София - Петър Диков, и Зам.-кмета по културата - д-р Тодор Чобанов.
С поглед към предстояща реконстукция на парка около Националния дворец на културата, в чиято среда се намира и паметникът "1300 години България", арх. Петър Диков защитава решението за премахването му. Основен аргумент в неговата теза е лошото състояние на конструкцията. В подкрепа той представя книгата на участник в строежа - Божидар Кравчев, който описва лошото строително изпълнение поради съкратените срокове на работа в навечерието на XII конгрес на БКП като обичайна практика в социалистическата реалност. 

Художници и скулптори настояват за въстановяване на паметника в първоначалния му вид. Представителите на родените през 1980-те години се дистанцират от емоционалното отхвърляне на паметника и предлагат нови рационални решения за запазване на останалите фрагменти.
Финалният камък е хвърлен в блатото от културолога проф. Александър Кьосев, според когото паметникът не възвеличава хилядолетната история на България, а личността на Людмила Живкова и поради това го обижда.

Казусът се обсъжда и в предаването на Канал 1 - БНТ "Денят започва с култура".

https://www.bnt.bg/bg/a/diskusiya-v-chervenata-ka-shta-za-pametnika-1300-godini-ba-lgariya .

Отклик на бурните дебати е постът от 30.01.2015 г. на архитекта и блогър Мартин Ангелов

Je suis 1334

който разглежда дискусията за паметника като диагноза на посттоталитарното ни общество с много тежка анамнеза. Трите кита на разрушителните амбиции са определинията за паметника като "грозен", "опасен" и "комунистически", но всъщност неговият разпад е картина на цялостното съвременно развитие на страната. 

Следва статията на автора на поредицата от фотоизложби и фотоалбуми на обекти на тоталитарното монументално изкуство в България с наслов "Forget Your Past" -http://www.nikolamihov.com/forget-your-past

Никола Михов, в. Култура, бр. 6 (2798), 13.02.2015 г.

Затворено писмо за паметника 1300 години България

Неговият екскурс в историята завършва с разсъждения кому принадлежи миналото - на двата враждуващи лагера, но и на хората които идват след тях.

"Ние сме трето поколение, за което паметниците са като следи от изчезнал динозавър, който всеки може да интерпретира за себе си. Те отдавна са изпели идеологическата си песен и трябва да бъдат запазени точно като противоречиви символи на режима и обществото, което ги е създало".

През 2015 г. се провежда реконструкция на парка около НДК, чиято стойност е около 12 млн. лв. - основно европейски средства за изолации, настилки, осветление и озеленяване на парка. Тогава се обсъжда и възможността за изработване на зелена ограда с дължина около 70 м. и височина около 12 м., с която да се прикрие лошото състояние на паметника. Обявена е и обществена поръчка за 240 хил. лв. Според признание на зам. кмета по околната среда Мария Бояджийска на семинар за бюджета на столицата за 2016 г., се очаква допълнително финансиране за довършителни работи, с което общата сума за реконструкцията на парка да достигне 17 млн. лв. (www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/20/2673422_remontut_na_parka_okolo_ndk_poskupna_s_5_mln_lv/)

Резюме на развитието на проблема и международното значение на съдбата на паметника прави и постът
За паметника "1300 години България" - постфактумhttps://sofiazanas.blogspot.com/2015/08/1300_5.html
от Любинка Стоилова - 5 август 2015 г.

Междувременно проф. Валентин Старчев се е обърнал към съда за да отстоява авторските си права, но искът му не е бил разгледан.

http://judicialreports.bg/2017/07/държава--свърнашените-факти/

Ето съдебното определение № 5330/09.05.2016 на ВАС - I отделение

по повод жалбата на В. Старчев срещу определение № 866/12.02.2016 г. по адм. дело № 1218/2016 г. на Административен съд – София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 842/18.12.2014 г. на Столичен общински съвет и е прекратено производството по делото

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/d12193770826bceec2257fa9002b1e6c?OpenDocument

През цялата 2016 г. и през 2017 г. се развива вълна от протести срещу разрушаването на паметника, голям дял от която заемат експертните мнения на скулптори и архитекти за нарушаване на градоустройствения ансамбъл, за накърняване на авторското право, за недостатъчно участие на експерти в разрешаването на казуса.

Въпреки множеството обосновани възражения и протести,
позовавайки се на конструктивната експертиза за лошо състояние на металната конструкция, СО започва фактическото разрушаване на монумента на 3 юни 2017 г.
защото конструкцията застрашава сигурността на гражданите.

Яра Бубнова - изкуствовед и член на Института за съвременно изкуство,

публикува отворено писмо, внесено на 04.07.2017 г. в Столична община заедно с председателя на СБХ Lyuben Genov, проф. Stanislav Pamukchiev и проф. Емил Попов, по инициатива на Кирил Кузманов Ki Re,  от името на инициативен комитет

За изясняване обстоятелствата и целесъобразността при вземането на решение за съществени изменения на пространството около НДК, а именно: премахване на паметника „1300 години България” и интерпретативната реконструкция на паметника на I-ви и VI-ти пехотен полк https://www.facebook.com/groups/707499292671413/permalink/1391865534234782/

* * *

За всеки архитект и художник е ясно какво е синтез/взаимодействие на изкуствата.

Скулптурните групи в този паметник  изгубват въздействието си извън архитектурния "постамент" и ансамбловото взаимодействие на частите в цялото.

За всеки архитект и градостроител е безгранично ясно, че ансамбловите произведения на изкуството са неделими от средата, за която са създадени.

Този паметник маркираше два пространствени диагонала в градоустройствената композиция на средата около НДК, които внасяха динамика в иначе класицизираната
статичност и осова насоченост към сградата на двореца.

Проф. Старчев:
Изумен съм, че се разделят скулптура от архитектура
Може да се реновира по-евтино, вместо да се премахва

Skandal in Sofia:
Sozialistisches Denkmal vom Abriss bedroht 
07.07.2017 

Кадри на среднощния палеж пред паметника

Проф. Валентин Старчев в "Денят започва с култура" по БНТ

Паметникът пред НДК е паметникът на България

Отворено писмо до г-жа Йорданка Фандъкова

от Мартин Ангелов на 12.07.17 
Letter to the Mayor of Sofia by Martin Angelov

Зад широкия гръб на демокрацията. 
Какво са паметниците при отказ от памет? За какво е паметта при отказа от разум? 
Мариана Колова, Амстердам - в. Култура, бр. 27 (2907), 14.07.2017

Неправомерни действия на Столичната община 
във връзка с разрушаването на паметника «1300 години България» в София.

пресконференция в БТА - 14.07.2017 г.

Сигнал за застрашеността на паметника излъчи и
Международната организация за сгради, паметни места и квартали на Модeрното движение
DOCOMOMO International в рубриката си "Наследство в риск/Heritage in danger". Председателката на международната организация - Ana Tostoes, е изпратила писмо, адресирано до Министър-председателя, Министъра на кулутрата, Кмета на София, Зам.-кмета по култура, Председателката на комисията по култура към СО и Главния архитект на София             https://www.docomomo.com/heritagehttps://www.docomomo.com/pdfs/events/heritage/111429_Docomomo%20International_1300%20Years%20Bulgaria.pdf

Още мения по темата 

https://misal.bg/ndk-voinishkia-pametnik-istoria/; 

http://epicenter.bg/article/Dots--d-r-Plamen-Pachev--Pametnitsite-kato-losh-spomen-ili-kato-proyava-na-obshtestvena-ludost-/132129/11/33

http://darikradio.bg/pametnikat-1300-godini-balgaria-kato-ogledalo-na-nashite-samnenia.html

14.07.2017 - 22 h - https://www.facebook.com/georgi.tsenoff/videos/1779931385357046/

Последната публикация по темата, след приключване демонтажа на металната част от паметника е отново исторически екскурс на културолога Тони Николов от 20.07.2017

 1300 И 13 СПИРАЛИ ОТ ТЯХ

Той припомня сагата по тълкуването на хилядолетната българска история - същността на „людмилието” (по остроумния израз на писателката Вера Мутафчиева) - "този езотеричен финал на соцепохата. ... която според нейните жреци трябваше да е вторият златен век на българската култура, а се оказа един бетониран фалш, който продължава да се разпада пред очите ни. Някъде по-бързо, другаде по-бавно, а в нечии души, както личи от споровете това лято, процесите още не са започнали."

Диаметрално противополжна по настроение и обобщения е епитафията на политолога проф. Антони Тодоров от Нов български университет от 25.07.2017

 Те победиха или за обикновеното варварство

И накрая - един обобщаващ материал на английски език
Joana Lazarova, an architect and journalist based in Paris - 22.07.2017
Making Symbolic Architecture Matter

След 2 седмици слагат лъва на войнишкия мемориал пред НДК
Монтирането на бронзовата фигурa от мемориала на Първи и Шести Софийски пехотен полк ще започне след 15 септември

съставил:
д-р арх. Любинка Стоилова,Член на международния научен комитет за наследството на ХХ век към Международната организация за опазване на културното наследство ICOMOS;Член на Международната организация за консервация и документация на сгради, паметни места и комплекси на Модерното движение DOCOMOMO International

Лъвът от мемориала на Първи и Шести пехотен полк ще бъде върнат на мястото на паметника "1300 години България" пред НДК до 1 ноември

http://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2017/10/14/3059469_luvut_ot_memoriala_na_purvi_i_shesti_pehoten_polk_shte/

Фотогалерия: Паметникът "1300 години България", който оцеля 36 години

http://www.dnevnik.bg/photos/2017/07/28/3015325_fotogaleriia_pametnikut_1300_godini_bulgariia_koito/

Отзиви за паметното място
след като лъвът от войнишкия паметник бе поставен в парка пред НДК
На войника - мир

Дай на гладния хляб, на жадния вода, 
на болния здраве…
Мариана Колова - в. Култура, бр. 39 (2919), 17 ноември 2017
http://www.kultura.bg/bg/article/view/26680