понеделник, 9 януари 2017 г.

Визия за София

Уважаеми Дами и Господа,
Уважаеми арх. Здравков,
Уважаеми арх. Георгиев,
Благодаря за оказаната ми чест да участвам в дискусията за бъдещето на София.

Като независим експерт и като служител до края на 2015 г. 
в отдела за опазване на недвижимото културно наследство
на София към Музея за история на София,
съм изразявала многократно вижданията си за принципите на урбанистичен подход към града,
доколкото те са част от моите професионални компетенции - главно в областта на 
история на градоустройството и архитектурата и опазване на културното наследство.

За съжаление, няма да мога да  участвам на живо в предвидената дискусия на 9 янури 2017 г.
Затова си позволявам да изложа накратко в писмена форма
отговорите на поставените предварително въпроси, а именно:

Кои са проблемите на София?
      
 Между многото проблеми, с които се сблъскват гражданите на София са:
- недостатъчен контрол за стриктно спазване на законите и подзаконови актове, както и на нормативната уредба на самата Столична община;
- предимство на частния пред обществения интерес ;
- влошен визуален образ и застрашена оригиналност и идентичност на града;
- недостатъчни наситеност  и комфорт на пешеходни зони и места за срещи и събирания на граждани;
- недостатъчна поддръжка на сградите и недостатъчен контрол от страна на общината 
  за своевременно отстраняване на нередностите;
- недостатъчно развита визуална комуникация ;
- нискокачествена визуална среда на фаргменти от градския интериор.


Кои са сферите, областите, насоките, в които София има най-голям потенциал за развитие? 


          Основни фактори, които допринасят за уникалния образ на целия град са специфичните природни дадености, силуетът на града и недвижимото културно наследство. 
          Близостта на планинините и наличието на няколко реки са дар, който трябва да се използва максимално както за усъвършенстване на градския пейзаж, така и за подобряване аерацията на града като част от комфорта на обитаване. Високите сградни масиви в южната част пречат на притока на чист въздух от Витоша и Люлин към зоната с компактно застрояване. Допълнителен достъп на чист въздух може да се постигне чрез обогатяване на озеленяването на крайречните зони, което би привлякло и гражданите.
           Характерният силует е един от белезите, допринасящи за разпознаването и запаметяването на града, както и за визуалната ориентация в него. Разумното разполагане на високоетажни сгради е важно за избягването на впечатлението за хаос и за създаването на атрактори, които са не само визуални акценти, но направляват транспортните потоци и стимулират пълноценното равностойно функциониране на отделните части от територията. В момента се наблюдава струпване на вторични градски центрове с високи сгради в югоизточната, южната и югозападната част на града, където все още инфраструктурата е по-добре развита. Препоръчително за балансирането на цялата територия на града е да се търсят възможности за по-интензивно разгръщане на вторичните обществени центрове и в други градски зони, което ще благоприятства цялостната им урбанизация и визуален облик.

          Изключителността на градския пейзаж се определя в много голяма степен от историческия град, разположен при София в градското ядро.
Това е един от компонентите, който благоприятства развитието на културен туризъм. Ако спецификата на града бъде загубена, при недостатъчно последователна и целенасочена политика за опазване на културното наследство, София би загубила значителен дял от своята памет и идентичност. 
В краткосрочен план опазването често се представя като препятствие за развитие на бизнеса и на конкретни инвестиционни интереси. В дългосрочен план обаче, липсата на идентичност може да се окаже спънка за използването на културното наследство като инструмент за устойчивото териториално и икономическо развитие на града, и на отделните части в него. Подобна загуба би накърнила както интересите на бизнеса, така и обществения интерес.  

1. Освобождаване на историческия град от интензивно автомобилно движение и разширяване на пешеходното и велосипедното движение. 
      Освобождаването на зони от автомобилно движение би се отразило благоприятно за разширяване на зоните за пешеходно и велосипедно движение, за подобряване качеството на въздуха и на цялата градска среда - оттам повишаване на комфорта на обитаване.
      На първо време промяната може да обхване зоната, заключена от т. нар. "малък ринг" - между булевардите "Христо Ботев", "Сливница", "България" и "Васил Левски", а в перспектива да се разшири до булевардите "Евлоги и Христо Георгиеви", "България" и "Опълченска". За тази цел може да се реформира общественият транспорт в градския център като се заложи основно на щадящ околната среда елекротранспорт, част от който са:
1.1. рингова линия на метрото, която да обгръща въпросната зона и да осъществява връзка между вече изградените         
       радиални метро-линии;
1.2. нискогабаритни електро-автобуси с по-малък капацитет, които са по-подвижни, пригодни за движение в по-тесни улици 
       и могат да обслужват по-къси дистанции между станциите на метрото - особено необходими за социални групи като 
       възрастни, малки деца и хора с увреждания. 

2. Спешна, но и задълбочена актуализация на регистрите за недвижими културни ценности на столицата.
         За да се изяснят границите и възможностите за намеса в историческите зони на града се изисква спешна, но и задълбочена актуализация на регистрите за недвижими културни ценности на столицата. Изисква се да се обходят щателно териториите, да се провери кои културни ценности все още съществуват, да се удостовери стойността на отделните сгради, на ансамблите и кварталите, както и да се преосмисли кои други образци от исторически по-близки етапи на развитие от ХХ в. са достойни да бъдат включени в регистрите.
Всичко това изисква време, експертен капацитет и усилията на много хора като изрично се търсят възможности за включване на млади хора - студенти и ученици. 
Едва тогава ще може да се изгради стройна система на мониторинг и опазване на недвижимото културно наследство на София и да се взимат обосновани експертни решения за намеса в историческата градска тъкан.

3. Дигитализация на регистрите на надвижимо културно наследство и осигуряване на обществен достъп до тях.
         Според последните изменения в Закона за опазване на културното наследство, задължението към ценностите от национално и световно значение се вменява на Министерство на културата, а на останалите категории - местно, групово/в ансамбъл, за сведение и др. - би следвало да са грижа на общината. Въпреки това, общината, на чиято територия са разположени недвижимите културни ценности, е съ-отговорна за контрола върху тяхното състояние и обкръжение.
         Дигитализацията е conditio sine qua non за осъществяване на мониторинг на опазването и контрол по поддръжката на недвижимото културно наследство, но също и един от инструментите, улесняващи работата на администрацията на Столичната община, и благоприятстващ обслужването и информирането на гражданите.
4. Хигиенизиране и облагородяване на Централните софийски гробища "Орландовци" като мемориален парк от национално значение
Чрез система от дейности комплексът би могъл не само да се облагороди като място на националната памет, 
но и да се превърне в привлекателен обект за културен туризъм.

5. Конверсия на промишлената зона на София за търговски, културни и жилищни функции:
    Активни действия на Столичната община за:
5.1. Спасяване и адаптиране за нови функции на комплекса на кланицата, впоследствие Месокомбинат "Родопа";
5.2. Възстановяване поне на части от разрушения уникален комплекс на Захарна фабрика с общинските жилища към него.

6. Неотложни мерки за спасяване на застрашени недвижими културни ценности 
    и възстановяване на знакови сгради, каквито са:
Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 (проект: арх. Георги Фингов, 1906-1907 г.);
Къщата на Никола Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" 7 (проект: арх. Никола Лазаров, 1909 г.);
Къщата на Димитър Иванов на ул. "Сан Стефано" 6 (проект: арх. Георги Кунев, сл. 1925 г. - известна като "къщата с ягодите");
Къщата на братя Конфино на ул. "П. Алабин" 39 (арх. Г. Фингов и кол., 1914).
Кафе-сладкарница "Фея" и ресторант "Ропотамо".

Предлаганите дейности не са с далечен хоризонт, какъвто предполага една визия или стратегия за развитие. Те са по-скоро малки стъпки, които биха могли да оформят подстъпите към нови етапи от превръщането на София в модерен град с приятелска среда за обитателите, за бизнеса и за гостите.  
София би могла да почерпи от богатия опит на сходния по структура и големина град Виена - както по отношение на развитието на пешеходни зони и обществения транспорт, така и от добрите практики на подход към недвижимото културно наследство като ресурс за развитие на културен туризъм, чиито приходи се рефинансират в развитието на градската среда.

С уважение:
Любинка Стоилова


Публикации по засегнатите въпроси:
по т. 2 и т. 3:

по т. 4:
Мемориален парк Централни софийски гробища "Орландовци"

по т. 5:
индустриални комплекси

по т. 6:

общи
Публикувано от граждани за София в 9:29

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)