През 2014 г. се навършват 130 години от завършване изграждането на Докторския паметник в столицата.
В непосредствена близост са разположени
значими културни институции като Националната библиотека „Св. Св. Кирил и
Методий”, Софийския университет, Художествената галерия и Съюза на българските
художници, Съюза на архитектите в България.
Докторският паметник е построен през 1882-1884 г. след като по инициатива на военно-медицинските среди в
Русия, през 1878 г. е открита подписка. Изработен е от
италианския каменоделец Луиджи Фарабоско по проект на чешкия архитект Антон
Йосиф Томашек (известен в България и като Антоний Осипович/Йосифович Томишко –
автор на храм-паметника в с. Шипка, посветен на загиналите в Руско-турската
война, 1877-1878).
Паметникът (10 м. висок, 10 м. широк и 8 м. дълъг) представлява пресечена
четиристенна пирамида, която е увенчана на върха със саркофаг от сив гранит, на
чиито четири страни са изписани имената на селищата, където са се провели
най-големите военни сражения по време на Руско-Турската война от 1877-1878 г. - Плевен, Шипка, Мечка и Пловдив.
Върху четирите страни на грубо дяланата повърхност на пресечената пирамидза
от бял пясъчник, наподобяваща едри квадри са издълбани имената на загиналите 531 лекари и
санитари. Плакет, символизиращ медицинската помощ, осем
лаврови венеца с ленти и надписите на паметника са изработени от бронз в Италия.
Обявен за паметник на културата с титула „Паметник на
загиналите медицински чинове в руско-турската освободителна война (популярен
като Докторски паметник)” във вестник ”Известия”,
бр. 73 от 1955 г., деклариран за исторически, мемориален и архитектурен паметник на
културата с категория ”национално значение” с писмо на Националния институт за
паметници на културата (НИПК) № 4349/
04.12.1992 г.
През 2003 г. Докторската градина и непосредствената среда на Докторския
паметник са реставрирани с усилията на Гражданското сдружение с нестопанска цел
„Приятели на докторската градина”. Инсталирани са нови пейки, осветителни тела,
кошчета за смет, насаждения на мястото на изсъхналата растителност и
саморасляци, детски игрални съоръжения; възстановява се чешмичката; организират се редовно безплатни публични концерти.
Състояние на паметника и прилежащата му среда до 2008 г. През 2005 г. Гражданското сдружение с нестопанска цел „Приятели на Докторската градина” съобщава в писмо до Съвета на директорите на „Спортна София 2000” ЕАД, че цялата Докторска градина е отново запусната и дори се използва за сметище.
Състояние на паметника през 2008 г.
Състояние на паметника и прилежащата му среда до 2008 г. През 2005 г. Гражданското сдружение с нестопанска цел „Приятели на Докторската градина” съобщава в писмо до Съвета на директорите на „Спортна София 2000” ЕАД, че цялата Докторска градина е отново запусната и дори се използва за сметище.
Състояние на паметника през 2008 г.
Целият паметник е силно замърсен вследствие атмосферните
влияния. По фугите има поникнала растителност, мъхове, лишеи.
Нарушена е четливостта на надписите в резултат на ерозия и замърсявания. От
осемте бронзови венци с ленти в наличност има само един, който е свален за да се ползва като модел при
бъдещи реставрации. Подходите към паметника са в лошо състояние и се нуждаят от
възстановяване.
Целият паметник е силно замърсен вследствие атмосферните влияния. По фугите има поникнала растителност, мъхове, лишеи. Нарушена е четливостта на надписите в резултат на ерозия и замърсявания. От осемте бронзови венци с ленти в наличност има само един, който е свален за да се ползва като модел при бъдещи реставрации. Подходите към паметника са в лошо състояние и се нуждаят от възстановяване.
Реставрация и експониране на
паметника до края на 2008 г.
През м. май 2008 г. група реставратори представя чрез
фирмата „Рино” свой прект за консервация, реставрация и експониране на
Докторски паметник пред Столична програма „Култура”.
Тогавашното Общинско предприятие „Стара София” със
Софийски исторически музей (дн. Общински културен институт „Музей за история на
София”) подкрепя тази кандидатура като партньор по проекта чрез участие при
подготовката на материалите за кандидатстване.
След спечелено финансиране по Столична програма
„Култура” са изследвани видовете замърсяване и деструкция на силикатния
материал, каменните части са консервирани чрез химическа, механична, биоцидна обработка и фугиране;
текстовете са изписани наново и е осъществена хидрофобизация.
Поради недостатъчни
средства, през 2009 г. не са възпроизведени откраднатите бронзови венци.
През октомври 2012 г., при откриване на фотоизложбата „Погледни нагоре – 133 най-красиви сгради в София”, кметът на София Йорданка Фандъкова, съобщава за планирана реконструкция на Докторската градина като знаково за София място чрез подмяна на настилките по алеите, инсталиране на осветление, изграждане на две детски площадки, нови беседки и водно съоръжение, и засаждане на над 60 различни вида дървета.
Реконструкцията на
прилежащата среда на Докторския паметник –
на цялата докторска градина започва през октомври 2013 г. и приключва през април 2014 г.
на цялата докторска градина започва през октомври 2013 г. и приключва през април 2014 г.
Извори: Таня
Кадийска, Мариана Савова, Елена Блажева, A walk in the streets of Sofia. Разходка из улиците на София.
автори: Tanya
Kadiyska, Mariana Savova, Elena Blazheva. Сн.:
Александра Киселкова;
превод на англ. ез.:
Николина Панова. С.,
2002, с.
140-141; Регистрационен картон в архива на Отдел за опазване на
недвижимото културно наследство при Общинско предприятие „Стара София” със
Софийски исторически музей, дн. Общински културен институт „Музей за история на
София”; Монеджикова, Ал. София през
вековете. С., 1947, с. 272-273; http://www.dnevnik.bg/photos/2014/08/08/2356028_fotogaleriia_obnovenata_doktorska_gradina_v_sofiia/
; „На 15 април ще приключи обновлението на
Докторската градина в София”. Дневник, 25.03.2014 г. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/03/25/2268230_na_15_april_shte_prikljuchi_obnovlenieto_na/?ref=yellow_ip
Справката написа: д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, ноември 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар