Време за риболов по ул. "Ле Ге" или как се подпира бившата цитадела на ЦК на БКП?!

Тежко морално противоречие - между Двореца на Константин и градинката с кръглата кула от крепостта на антична Сердика.

Брендо иска да строи нова висока сграда до хотел „Рила”

https://www.mediapool.bg/brendo-iska-da-stroi-nova-visoka-sgrada-do-hotel-rila-news286130.html

- 10.11.2018

УПИ III-37, кв. 398, местност "Зона А-Юг", Столична община - Район "Средец".

Възложител: Рила - Център ЕООД

Архитектурно студио 'PLANNING'

Ръководител на колектив - арх. Илиан Илиев

фаза О.П.    М  1:1000       дата: 2018 г.

Предложението за РУП  е за изменение на одобрения Подробен устройствен план на Зона А-юг, м. Център, Район "Средец" (ДВ, бр. 78/09.10.2015).

https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPR_Zona_A_yug%2F

Каквито и резерви да има към Георги Стоилов като архитект,

от кадастралната основа на ПУП се вижда добре, 
че при проектирането на хотел "Рила", 
той е изтеглил високата част на хотела на запад - 

към по-широката улица "Цар Калоян", 
за да има малко повече въздух и светлина в тясната "Леге".

По този начин се благоприятства и по-широката й визуална връзка 
с градината пред хотела.

Спаси София алармира:
"Пак ще се лее бетон върху останките на Сердика"

https://www.facebook.com/spasisofia/photos/a.1546639878954021/2221857634765572/?type=3&theater -

Но визуализацията, която прилага не е точна спрямо новия план.

Трябва да се отбележи, че още при разработването на ПУП 

за местност Център - Зона А-юг през 2015 г., проектанстският колектив, 
ръководен от арх. Тихолова, е заложил в свободната част на хотелския 
парцел да се извиси призматично тяло на 11 етажа, което се вижда 
в плана за регулация и застрояване.

То отговаря на визуализацията на "Спаси София".

https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug%2F

Новото инвестиционно намерение за разрастване на печално известния 
някога като хотел и ресторант на ЦК на БКП,
впоследствие притежание на Васил Божков,
а наскоро закупен от Евелин Банев Брендо,
така както е съгласувано от Главния архитект Здравко Здравков, 
представя по-благоприятно стъпаловидно нарастване във височина на новото тяло.

То е по-приемливо, отколкото еднакво висок призматичен обем.
Така визуалното затваряне и засенчването на ул. "Ле Ге" 
ще е значително по-малко
- не само във физически, но и в естетически аспект.

Същевременно, няма как да се избегне тревогата от 
намесата на новото строителство в разнородния,
но все още доста автентичен пейзаж 
на старата централна улица, именувана на
един от спасителите на София от опожаряване - 
френския дипломат Леандър Льо Ге.

С този проект общината вероятно вижда възможност да осъществи 
своя отдавнашен замисъл
за разкриване и социализиране на археологическите останки от 
южната крепостна стена и една от кръглите кули на антична Сердика 
в градината пред хотела. 

Проблемно е, че бъдещата сграда тангира с очертанието на крепостната стена
и една от кръглите кули на антична Седика в източна посока,

както и на северозапад със зоната, където са намерени останки от

предполагаемия дворец на Константин.

Новите строителни работи могат да ги засегнат.

Във всички случаи този обект попада в очертанията на 

Археологическия и исторически резерват

 "Антична Сердика - Средновековен Средец", 

който е с висока степен на защита от Закона за културното наследство

и ще изисква многократно по-бавна и по-деликатна намеса.

Л.С.

Отворено писмо до арх. Георги Бакалов, Председател на Съюза на архитектите в България

ДО
арх. Георги Бакалов,
Председател на Съюза на архитектите в България

Архитект Бакалов,
На 15.октомври 2018 г., в неформален порядък получих от секретарката на Обединението "Сдружени софийски архитекти" - арх. Елисавета Хантова
почетния знак на САБ "сребърна значка" по случай 
моята 60-годишнина и за активната ми творческа дейност 
в областта на архитектурата
.
Придружителната грамота носи Вашия подпис 
и е датирана "декември 2014 г."

Обяснявам закъснялото с 46 месеца 
получаване на почетния знак на САБ
с обстоятелството, че откакто Вие сте председател на САБ
посещавам Дома на архитекта изключително рядко.
Неведнъж съм заявявала, 
че не желая да се идентифицирам със САБ
докато сте негов председател,
тъй като Вашето представителство 
и редица Ваши изказвания и действия 
излагат архитектурната колегия пред обществото,
а авторитетът на САБ сред колегите е достигнал дъното.

Въпреки че съм заплащала членски внос 
като израз на съпричастност 
към колегите-служители от Обединение "Сдружени софийски архитекти", 
отказвам да приема почетния знак на САБ "сребърна значка",
придружен от грамота с Вашия подпис.

Любинка Стоилова, архитект
София, 16.10.2018 г.

Bratislava-1968 в София

На 4 октомври 2018 г. на площада пред Националния дворец на културата бе открита изложба, отбелязваща 50-годишнината от нашествието на войските на Варшавския договор в Чехословакия.
Снимките на фотографа Емил Гало представят Братислава на 21 агуст 1968 г., когато гражданите се изправят срещу танковете.

Княжеският/Царският щал

Към 2013 г. комплексът не фигурира като индивидуална недвижима културна ценност в регистрите на НИНКН. Той е включен  в Предложението на НИПК за обявяване паметници на културата в София от периода 1878-1944 г. Централна градска част. С, КИК-НИПК, 1977. Ако е бил деклариран през 1970те години, преди 1989 г. е бил свален от регистрите.
В Общия устройствен план на София той е маркиран като част от охранителната зона на Археолого-историческия резерват "Антична Сердика - Средновековен Средец" и същевременно частично попада в групова недвижима културна ценност по бул. "Васил Левски".

Съгласно „Ансамбловото зониране на стари градски части на София” по актуализация и категоризация на групови ПК/КЦ в София, приети от Архитектурната комисия на експертния съвет на НИПК на 24.06.1986 г., териториите на зона ‘А’-север се ситуира както следва:

Територията на м. Център – Зона ‘А’-север, попада в обхвата на груповата недвижима културна ценност (НКЦ) Зона на исторически развилия се обществен градски център, в неговата II част - Административен и културен център.

Зона на исторически развилия се обществен градски център.

1. Както показва името й, тази зона с най-висока обществена функция е наситена с исторически (политически и културни) събития. Това е среда с най-висока художествена стойност – в нея са концентрирани уникални творби на видни български и чуждестранни архитекти предимно от периода на Третото Българско Царство.

Ансамблите по бул. „Кн. Ал. Дондуков” и бул. „Волгоград/М.Ф.Толбухин/В. Левски” 

маркират границата на зоната от север и изток. Те са формирани от големи обществени здания

В тази зона е разположен и кварталът с бившия Княжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/Васил Левски”, бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Арх. Никола Лазаров, ок. 1895 г. Въпреки недостатъчно изяснената и много смесена собственост и обстоятелството, че не е културна ценност, поради ключовото му градоустройствено положение, комплексът заслужава внимание като възможност за усвояване на старата застройка и оригинална адаптация към съвременни обществени функции.

 Княжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/Васил Левски”, бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Арх. Н. Лазаров, ок. 1895 г.

Съвсем естествено – във всяка от груповите недвижими културни ценности са съхранени в голяма степен оригиналните етажност и стилов характер от времето на тяхното възникване, при относително единство и ансамбловост на уличните силуети. Най-типично за зона ‘А’ – м. Центъра в София, определящо неговата идентичност, е разнообразното съчетание на различни времена и културни пластове, мозаичното комбиниране на сгради от различно историческо време, с различни стилови особености и авторови почерци – както от  XIX-XX век, така и в неочакваното съжителство на археология от античността и средновековието с новото време. Именно тази особеност на историческото ядро/компактния градски център, би следвало да се съхранява и доразвива с най-съвременни средства и технологии.

С разработката на подробен устройствен план на зона А север от централната градска част на София (2013-2015), се препоръчва комплексът да бъде запазен в челната част към булевардите "Васил Левски" и "Кн. Ал. Дондуков".Проучването на част "Културно наследство" при подготовката на ПУП ПРЗ за зона А-север (арх. Тодор Тодоров и кол.) завършва със следното заключение

Основната цел на този преглед е да изтъкне онези специфики на зона ‘А’-север, които допринасят за уникалния образ на целия град. Със съвременната терминология в областта на културното наследство това се определя като градски пейзаж. Изключителността на този образ се определя в най-голяма степен от историческия град – при София това е градското ядро, центърът.

.... Ако тази специфика бъде загубена, при недостатъчно последователна и целенасочена политика за опазване на културното наследство, София би загубила своята идентичност .........

В краткосрочен план тези аргументи изглеждат като препятствия за бизнеса и конкретни инвестиционни интереси.

В дългосрочен план обаче, липсата на идентичност може да се окаже спънка за използването на културното наследство като инструмент за устойчивото териториално и икономическо развитие на града и на отделните части в него. Подобна загуба би накърнила както интересите на бизнеса, така и обществения интерес.  

https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2015%2FIPRZ_Zona_A_sever%2F

При разработването на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (2012-2013) се препоръча Княжеският/Царски щал да бъде отново регистриран като недвижима културна ценност. Ето информацията, подадена през 2013 г. от Музея за история на София (със сътрудничеството на арх. Цветомир Ценков от УАСГ) към екипа на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие:

1	Наименование на проекта	Бивш Княжески/Царски щал (конюшня), бул. «Кн. Ал. Дондуков» 56-58, кв. 533, кръстовища с бул. «Васил Левски» и ул. «Панайот Волов» УПИ VIII гр. София, район "Оборище", м. "Лиляна Димитрова", кв. 533, УПИ VII адрес: бул. "Княз Александър Дондуков" N58,
2	Кратко описание и цел на проекта, местоположение, основни параметри	Решаване на проблема със собствеността: изключително сложна - продадени, отдадени под наем, частни, държавни, общински... някой помещения без достъп; първи етаж - в сравнително запазено състояние (настилката от жълти керамични павета, все още на място); второ ниво -     част от сградата се обитава от наематели, в доста мизерни условия, друга част (в контакт с жилищната сграда) е с отделен собственик, вход и ползване. Оценката на самата културна ценност-сграда+среда е от съществена важност - от експерт в областта на архитектурното и урбанистично наследство (жива територия – в близост до важни градски артерии, училище, театри, парк, което я прави много ценна Подготовка на процедура за предоставяне на юридически статут на НКЦ Проект за и изпълнение на КРР и адаптация за НКЦ от местно значение
3	Капацитет /очаквано въздействие (брой обслужено население)	За уличния ансамбъл, за груповата НКЦ, за история на българската архитектура и изобразително изкуство на ХХ в.
4	Интегрираност с други проекти	oне    o да,  пояснете:
5	Ориентировъчен бюджет на проекта (в лева без ДДС)	Настоящият проект обхваща следните дейности - При публично-частно партньорство: 1.  Подготвяне на предложение за деклариране на обекта като недвижима културна ценност; 2.       Изработване на задание за проектиране /съгласувано с НИНКН/ - да 3.       Изготвяне на апликационна форма - да; 4.       ЗОП - да 5.       Изработване на проект, фаза: ТП/РП, който да  включва : a.       Проект за КРР : Параметри : (площите са ориентировъчни) сграда 1: ЗП -720.00 кв.м РЗП 1440.00 кв.м сграда 2: ЗП -400 кв.м сграда 3: нямам данни сграда 4 (жилищна срада): ЗП 180 кв.м, РЗП 320 кв.м сграда 5: ЗП= РЗП- 35 кв.м сграда 6: ЗП=РЗП- 150 кв.м сграда 7: ЗП=РЗП- 85 кв.м Общо ЗП              ~1700 кв. м. Общо РЗП           ~3000 кв. м. , при реновиране на фасади етажност     два етажа, мансарда, ъглова кулообразна част - откъм улицата, три етажа – откъм двора фасадни фронтове: ~8,50 - 9,00 (средна височина), към улицата към двора Смяна на дограма, препокриване, преизмазване и пребоядисване, възстановяване на фасадни пластики; Реновиране на интериори по детайли от архитектурното заснемане; b.       Проект за адаптация в музей на автомобилното движение - да c.       Проект за художествено осветление - да; 6.       Реализация на проекта - да 7.       Промотиране на обекта - да; 8.       Изработка и печат на рекламни и информационно-образователни материали  - да;
6	Стадий на проектна готовност	o проектна идея    o предпроектни проувания    Х идеен проект    oработен проект    oдруго, пояснете: Наличие на проект за адаптация на комплекса в артистичен и изложбен център – Дипломен проект към курс по "Опазване на архитектурното наследство" 2010-2011 на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), МК - София, и Института за културно наследство Ecole de Chaillot, Paris, France на тема „Княжески щал - София, Проучване, анализ и концепция за опазване, консервация и ревитализация на сградата и прилежащата й градска среда“ (арх. Цветомир Ценков)
7	Устройствена обезпеченост на проекта (наличие на ПУП)	o не   o да    o в процедура   подготовка
8	Възможности за финансиране	o Бюджетно    Х ПЧП    Х Европейски фондове    o друго, пояснете:
9	Социална подкрепа/инициативи	oне    Х да,  пояснете: София – културна столица на Европа Включване на обекта в артистични инициативи и образователни програми
10	Лице за контакт/ телефон, email	Директор на ОКИ «Музей за история на София», 983 3755

За съжаление, до 2018 г. препоръките за вклчване на комплекса в регистъра на надвижими културни ценности не са изпълнени. Поради недоизяснените проблеми със събствеността, не е пристъпено и към следващи стъпки за консервация и реставрация на обекта.

Така се отварят вратите за злоупотреби с културното наследство - безогледни опити за приватизация на държавната собственост, унищожение на части от съществуващата застройка в името на бъдещо усвояване на ценните терени в историческия център на столицата.

Наивници ще сме ако си въобразяваме, че без законова защита, държавен и общински контрол,  няма да има опити за посегателства. 

Последното опожаряване на част от покрива на комплекса го доказва.

Ред е на прокуратурата и съдебната власт.


Малко история с публикации:

Провал на плана за надстрояване на Царските конюшни

Webcafe  11.05.2017

https://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_1751212315_Proval_na_plana_za_nadstroyavane_na_Tsarskite_konyushni

Главният архитект на София Здравко Здравков е отказал да издаде виза за ново застрояване и надстрояване на терена на бившите Царски конюшни

защото ПУП ПРЗ не предвижда такава възможност.

Пламнаха „Царските конюшни” в София (ВИДЕО)

29.07. 2018 Редактор: Елена Банкова

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/plamnaha-carskite-koniushni-v-sofiia-video-2111860

Пожар в „Царските конюшни” в София

https://www.youtube.com/watch?v=2OOi6fDdpRY

Горяха "Царските конюшни" в София

https://www.youtube.com/watch?v=7L7D1d7VOp8

Тодор Чобанов за "Царските конюшни": Едва ли е случаен инцидент

Божидар Янев, 20.07.2018 г.

http://bnr.bg/play/post/101001783/todor-chobanov-za-carskite-konushni-edva-li-e-sluchaen-tozi-incident

Искали да строят 12-етажна сграда на мястото на „Царските конюшни“

от 359 news на 30.07.2018 г.

http://359news.bg/iskali-da-stroyat-12-etazhna-sgrada-na-myastoto-na-tsarskite-konyushni/

След като през лятото на 2018 г. избухна пожар на покрива на конюшните, от Столична община отправиха искане комплексът да бъде обявен за недвижима културна ценност. Амбициите се извисяваха до категория "национално значение". Зам. кметът по културата в Столична община Тодор Чобанов заяви в интервю, че това спасяването на тази знакова историческа старина е от ключова значение за града.
Министърът на културата Боил Банов беше изразил готовност да организира в реставрираната сграда художествена галери или музей.
Година по-късно няма видима промяна в състоянието на изгорелия и прогресивно рушащ се обект.

http://skif.bg/index.php/baraban/7924-zashto-ministerstvo-na-kulturata-otkazva-da-spasi-emblematichnite-tzarcki-konyushni-v-sofiya?fbclid=IwAR1Ptz9O_PnQYl1iE6JX1C1J0hTxo3tyGRTuALWLe4qZ405WWOaVCThlScU

Ще бъде ли разрушена кафе-сладкарница "Феята"

Кафе-сладкарница "Феята" в ж.к. Яворов, София е застрашена от разушаване -
съобщават няколко медии .
Все още няма окончателно разрешение за това и сведенията са противоречиви.




Mediapool предупреждава, че е в ход процедура за разрешаване на събарянето на старата сграда, изоставена през последните 20-тина години след несполучлив опит да се надстрои.
Процедурата не е приключила и вестникът очаква тя да продължи още месец.
В публикацията се твърди още, че в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) - София не е постъпило конкретно проектно предложение за ново строителство.

"И "Феята" отива под багерита, за да разчисти терен за офис сграда" - 07.07.2018

https://www.mediapool.bg/i-feyata-otiva-pod-bagerite-za-da-razchisti-teren-za-ofis-sgrada-news281209.html


"24 часа" съобщава, че "Софинвест", която е договорена за събарянето на съществуващите останки от някогашното бижу на модерната архитектура, предвижда самото събаряне да се случи едва след три месеца.
Даринка Илиева. "Бутат "Феята" в София, правят офиси и ресторант" - 08.07.2018

https://www.24chasa.bg/novini/article/6950802

 

Вестникът публикува и становището на собственика - "Българска холдингова компания", че Общият устройствен план на града и съществуващият Подробен устройствен план не позволяват на същото място обект по-висок от сегашните три етажа, а главният архитект на София - Здравко Здравков е съобщил, че в НАГ няма искане за нов ПУП за мястото, нито уведомление за намеренията за разрушаване, каквото е постъпило само в Районната община "Средец".
Следователно, БХК възнамерява да изгради офис-здание с ресторант визуално подобно на съществуващото, но по-здраво, защото от НАГ били казали "че сградата трябва да се премахне, и ако не я премахнем ние, ще я премахнат те".  Според същата публикация собствениците твърдят, че неведнъж са правили укрепвания и реконструкции и са искали да запазят сградата в автентичен вид.

Няма как да приемем, че са правени укрепвания и реконструкции - толкова незначителни трябва да са били, че са останали незабелязани през изминалите 20 години.
Особено като видим как изглежда днес сградата.
Доста странно и противоречиво звучат твърденията, че НАГ предупреждава за събаряне, а след това собственикът се обръща към Районната община без да уведоми НАГ за намерението си.
Също толкова необяснимо е желанието за събаряне преди да има яснота какво ще се появи на същото място.
Отделно, никой не уведомява дали е правена експертиза за реалното състояние на конструкцията, въз основа на което да е изготвено предупредително становище от НАГ.
И дали предупреждението е писмено или собственикът се позовава на устна комуникация.

Тук трябва да припомним и публикацията на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс,
http://zheleva-martins.com/2016/10/27/напомняне-ж-к-яворов-е-културно-исто/
че целият ж.к. "Яворов", част от който е кафе-сладкарница "Феята", е вече защитен с решение на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности от 12.07.2008 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_1.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_2.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_3.jpg
Желева-Мартинс представя и писмото на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което регистрационният фиш, изготвен от нея за целия жилищен комплекс и за обектите на обществено обслужване в него,
бе приет в регистъра на културни ценности на сгради, паметни места и квартали на Модерното движение още през 1998 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/scan0006.jpg
Синтезирана информация за обекта бе пуликувана и в едно от изданията на DOCOMOMO International :
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/01_cover.jpg
Така сградата на "Феята" е влязла в международния научен обмен и е придобила международно признание за стилова равностойност с обекти на модерната архитектура от същото време в други страни на Европа и света.
https://www.academia.edu/29829553/_Yavorov_residential_district_register_card_-_In_DOCOMOMO_ISC_Registers_BA_Zeist_The_Netherlands_1997

Можем да приемем мнението на арх. Георги Бакалов - председател на Съюза на архитектите в България, парафразирано от "Mediapool" - че добър пример за "конвергенция между минало, настояще и бъдеще в световната практика е старите сгради да се вписват по подходящ начин в новите". Но няма как да се сгласим с него, че този подход се илюстрира най-добре от хотел "Кристал палас" в София.
За онези, които не знаят, нищо от фасадите на хотел "Кристал палас", които се представят за част от оригинала,  не е автентично - освен един камък в цокъла.
Нищо от интериорите на фоайетата в днешния хотел не отговаря по височина и разпределение на някогашната оригинална сграда - всичко е подменено и е просто имитация на някогашната къща на проф. Иван Георгов, проектирана от Адолф Вацлав Колар и Карл Хайнрих.

Под друго авторство тази сграда фигурираше в регистъра на културни ценности на някогашния Национален институт за паметници на културата (НИПК) и още фигурира в регистъра на неговия приемник - НИНКЦ като културна ценност от местно значение.

Разбира се - това не е единствената подмяна.
И не е най-уместният пример за сравнение с "Феята", но нека си признаем:
В процеса на обществено-политическа промяна след 1989 г. неусетно се осъществи не една подмяна - на факти, на артефакти, на спомени, на ценности.
Подмяната се превърна в модус вивенди на съвременното ни общество.
Подмяната се оказа чудесна база за Забравата.
А в нивата на Забравата, уви, всеки плевел може да се представи като
ценност и образец за подражание.
Но нека поне да не се самозалъгваме.

Ако бъде разрушена кафе-сладкарница "Феята" то ще бъде защото така е по-лесно -
да се имитира отдавна загубеното, вместо оригиналът да е бил спасен докато
все още е бил жизнеспособен.
И въпреки, че да се запази спомена е по-добре, отколкото да се изличи,
продължавам да се питам:
Колко струва фалшивата носталгия?
Прави ли ни тя по-добри стопани или ни помага да се самозалъгваме.

Защото модернизмът в архитектурата от края на 1950те и от 1960те години не е някакъв си соц-ерзац, а е дерзание на смачканите от тоталитаризма и социалистическия реализъм архитекти да догонят своите съвременници на запад.
При това е трябвало да преодоляват идеологическата съпротива с тактически хитрости.
И за тези времена все още твърде малко се разказва, а широката публика, и особено по-младите, не знаят и вероятно не могат да вникнат в тях.
Не се разбира архитектурния модернизъм в България от цялата втора половина на ХХ век,
сигурно защото не се познава и не е добре обяснен извън идеологемите на близкото минало, в по-широк/световен контекст.
А всъщност редица примери у нас са плод на високо архитектурно майсторство и  не отстъпват на произведения от същото време в други страни.
Въпреки това, те не бяха регистрирани като културни ценности - както поради липса на достатъчна историческа дистанция, така и по ред други съображения, някои откровено подвластни на търговски интереси.

Така стана възможно голяма част от този културен пласт да бъде съсипана и заличена.
Заведенията "Бамбука", "Колумбия", "Бразилия", "Роза", "Ропотамо", безброй обекти по Черноморието, които бяха също толкова знакови както и "Феята", вече не съществуват.
Какво ще остане от "Феята" предстои да разберем в близките няколко месеца.

Л.С.

P.S.
На 4 септември 2018 г. багерът нападна
https://www.facebook.com/lstoilova/posts/10217019365339166
https://www.facebook.com/24chasa/videos/539083186514344/?hc_location=ufi

За спасението на една къща