вторник, 29 януари 2008 г.

Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов

(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.
През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.
По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.
Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.
По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.
Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.
Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.
Моят въпрос към Вас е:
Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?
Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?
Благодаря Ви.
Отговор на Министър С. Данаилов :
Уважаеми господин председател,
уважаеми госпожи и господа народни представители,
уважаеми господин Михайлов!
Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]
По втория въпрос,
Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.
За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.
В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.
Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
доразвива своето питане:
Господин министър,
имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.
Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.

Благодаря ви още веднъж.
Министър С. ДАНАИЛОВ:
Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.
Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.
Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.
Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.
Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.
Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.
Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.

петък, 25 януари 2008 г.

Концертна зала „България” - мнение на Стефан Владков против преустройството и използването й за други цели, освен за музикални

Авторът - бивш тонрежисьор и зам. главен редактор в отдел „Музикална продукция” в Българското национално радио, е един от най-търсените и ерудирани специалисти по акустика, понастоящем пенсионер; издал през 2005 г. уникалната книга Религия, изкуство, музика • Акустика • Звукозапис, Еър Груп 2000 [http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=6695].
Публикуваната тук статия е липсващото в широката дискусия за зала "България" мнение за това как се отразяват строителните промени върху висококачествената й акустика. Акустиката на зала "България" вече е влошавана на два пъти - веднъж при възстановяването й след бомбардировките, а втория път - при реконструкцията ок. 2000 г. Подобни загуби се очакват и при предстоящите строителни дейности по хотел "България" и ремонт на залата, ако не се вземат сериозни мерки.


Концертната зала „България” е единствената зала с най-добри и високи акустични показатели в България и на Балканския полуостров! Предназначението й е само за концертни рецитали, необходимите генерални репетиции за тях и записването на музикални произведения поради извънредно добрата й акустика, която се доближава по параметри дo прочутата Wiener Verein Saal, когато е без публика!

Изненадани бяха и тонинженерите от Би Би Си Дон Хартридж, Джеф Адис, тонмайсторът от Норд Дойчер Рунфунк Вагнер, английската диригентка Шан Едуърдс, диригентите Генадий Рождественски, Темирканов, цигуларите Миша Вайман, Игор Ойстрах, Нели Школникова, челистите Даниел Шафран и Кнушевицки, Роко Филипини и много други, с които съм работил, че в България има концертна зала, която отговаря на световните акустични стандарти. Още Бруно Валтер се е учудил на постигнатата добра звучност. Дмитрий Шостакович остана доволен от акустиката й и от звучността на записа, на който присъства. Залата е използвана за звукозапис от бившия “Балкантон”, а също и от европейски фирми.

Предпочита се за концерти и записи и от всички български диригенти, композитори, певци и инструменталисти, гостували на Миланската скала, Ковънт Гардн, Метръполитън и Виенската опера, които съм записвал! Тя е единствената зала, в която може да репетира Софийската филхармония, и при разрушаването или използването й за други цели, т.е при влошаване на акустиката й, този представителен оркестър за страната ни, както и други, които концертират в нея, ще престанат да съществуват! Фактически столицата ни ще остане без концертна зала и музикален живот, понеже голямата зала с 3600 места в НДК няма никакви подходящи параметри за концертни изяви.

Този, който акустически я е обработвал, не е имал и понятие, че дори и за озвучаване е необходимо време на реверберация с времетраене минимум от 1.5 секунди с публика. Защо нейното е около 0.70 секунди, празна, е непонятно?! В нея е невъзможно да се образуват двете съществени звукови полета, предпоставка за добра акустика – на ранните отражения с време на закъснение от 20 до 40 милисекунди с минус 10 децибела интензитет и дифузното поле на късните - с времетраене с публика от 2.2 до 2.5 сек., които са задължителни параметри за всички известни зали от края на 19 век и съвременните - с добра акустика. Никъде в Европа или в Англия не съм виждал толкова мрачна концертна зала. Тя създава настроение за погребална обстановка! Поради липсата на всякаква реверберация оркестрантите от отделните групи не могат да се чуват и да постигат толкова важния музикален баланс и ансамблово свирене, което много затруднява тях и диригента. Звукът на оркестъра в тази зала е отвратителен – без ансамблова цялост, без темброво богатство и сила, поради липсата именно на ранни и късни отражения на звука. Над тристата изпълнители на Реквием от Берлиоз прозвучаха със силата на бившия Ансамбъл за масови песни на Българското радио от 60 души, и за да създам някаква представа за грандиозния състав и блестяща оркестрация, трябваше да използвам 18 микрофона със специални честотни корекции и две дигитални устройства за изкуствена реверберация при излъчването, докато в празната зала „България” може да се постигне несравнимо по-добър резултат само с две стерео системи от по два микрофона!!

Изглежда, че главното й предназначение за партийни конгреси си е останало единствено, а и с големия си обем тя остава подходяща само за тази цел, както и за конферентен център. Излишно е да се строи втори! С директния си звук, който по нищо не се отличава от звучността на открито, тя дава невярна представа за оркестрацията на всяко музикално произведение и всеки професионалист или любител, който чувства музиката като потребност, не стъпва в нея! И диригенти от Европа са изразявали пред мен мнението, че тя е едно грубо архитектурно и акустично недомислие за концертна зала! Озвучаването е също голям проблем. Стойка Миланова се ужаси от направеното и ме помоли да се заема и с него. Трябваше да се усилва звукът на оркестъра и солиста, като се използва и изкуствена реверберация, а не да се чуват отделно от тях високоговорителите, което не се прави.

Всяко преустройство на зала „България” или акустична обработка, както и използването й за други цели, ще влоши или съвсем ще повреди акустиката й и ще лиши столицата ни от концертен живот!
Възобновяването й след нейното разрушаване от бомбардировките промени акустиката й до известна степен, като намали времето на реверберация с публика поради промяна на формата и големината на отразяващите плоскости на тавана, и смяната на облицовката на креслата. Отрази се в допустими граници на блясъка на цигулките и на медната група, и на силата и топлотата на контрабасите.
Построяването на нова концертна зала изисква участието на немски или английски акустици със задължителното конструиране на макет в отношение 1 : 10 за предварителни акустични измервания и експерименти с компютър поради липса на подобен опит у нас. Но дори и това, все пак е рисковано, като си спомним за неудачната акустика на залата на Ню Йоркската филхармония и наложилата се допълнителна акустична обработка, която е струвала един милион долара!!

сряда, 23 януари 2008 г.

За бъдещето на Гранд-хотел "България"

проф. д-р арх. Т. Булев отново за експертата среща в САБ

клик върху образа за да се чете

Архитекти-експерти се присъединяват към обновлението на хотел "България"

Отново среща в САБ с участието на арх. Павел Иванов в началото на 2008
информира в. Арх & Арт Борса, бр. 3 (820)р 17-24.01.2008
На срещата, проведена под ръководството на проф. арх. Тодор Булев - Зам. Председател на САБ
и с участието на арх. Лило Попов - Зам. Председател на САБ,
представители на инвеститора, проф. арх. Евлоги Цветков и други архитекти,
САБ е предложил в предстоящата работа по хотел "България" да се включат и архитектите Лозан Лозанов и Чедомир Павлов.


клик върху образа, за да се чете

събота, 19 януари 2008 г.

Отговор на кмета Бойко Борисов на питането на Вили Лилков относно хотел "България"

Относно: Проекта за превръщане на хотел България в мултифункционален търговски център
http://mydsb.wordpress.com/2008/01/18/dsb2008011801/

Уважаеми г-н Лилков,
Първоначално бих искал да Ви благодаря за навременното поставяне на дневен ред на този въпрос, който в последните месеци вълнува гражданите на Столична община. Считам, че с настоящия отговор ще внеса яснота по случая и ще отговоря не само на Вас, а и на всички столичани.

При извършената проверка в ДАГ при СО е установено, че към момента не е внасяно искане за провеждане на градоустройствена процедура, регламентираща изграждане на Мултифункционален търговски център в имот пл. N 8, кв. 482, м. Център по плана на гр. София. В този смисъл никога не е издавано разрешение за започване на такава процедура. Имайки предвид факта, че сградата е паметник на културата, една такава процедура следва да бъде съгласувана с НИПК.

Считам, че към момента има създадена добра законова база, в т.ч. и Закона за устойство и застрояване на Столична община, спазването на която би довело до едно по-добро планиране на градската територия, в т.ч. и на идеалния център. Предвид факта, че идеалният център в по-голямата си част представлява паметник на културата, съгласуването на каквито и да било дейности, извършвани в него, касещи преустройства на сгради, ново строителство и пр. задължително се съгласуват с НИПК.

По отношение на поставения от Вас въпрос, касаещ налагането на временен мораториум върху ново строителство в идеалния център, считам, че тази идея следва да бъде обсъдена на широка обществена дискусия, в която да вземат участие представители на администрацията, граждански сдружения, представители на гилдията на архитектите, строителите, както и обикновени граждани.
Кмет на Столична община Бойко Борисов

Вж също: http://mydsb.wordpress.com/2008/01/01/dsb2008010101/
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=19333 , http://news.ibox.bg/news/id_337463773

Питане на Вили Лилков до кмета на Столична община

Относно: Проекта за превръщане на хотел България в мултифункционален търговски център
По повод големия обществен интерес и острите реакции на някои публични институции
във връзка с намеренията на собствениците на Гранд хотел България за неговото преустройство
доц. Вили Лилков - общински съветник от ДСБ, отправя питане
към кмета на Столична община Бойко Борисов,
което публикуваме тук в заключителната му част :
(пълният текст - на http://mydsb.wordpress.com/2008/01/05/dsb2008010501/ )

Уважаеми г-н Борисов,
Съгласно ЗУТ и Закон за устройството и застрояването на Столична община, кметът на общината, на чиято територия се намира паметникът на културата, а в случая и Министерството на културата, чиятособственост е
концертна зала “България”, са отговорни за поддържане на паметника на културата в добро състояние и запазване на неговата цялост и автентичност.

От друга страна, кметът на Столична община по закон осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите в столицата. Той е длъжен да осигури административно обслужване на проекта в съкратени срокове, което предполага общината да е запозната с него и да има мнение, което трябва да стане публично достояние.

Столична община, и ние – общинските съветници, заедно с градските хора в столицата, сме изправени пред ценностен избор – дали да запазим историческия център на София от груби посегателства и да съхраним паметта за нашия град или безучастно да оставим тя да избледнее под натиска на агресивното ново строителство в името на бързата печалба.
Във връзка с изложеното, отправям към Вас следните въпроси:
1. Запозната ли е официално дирекция “Архитектура и градоустройство” към Столична община с проекта “Мултифункционален търговски център Гранд хотел България”?
2. Постъпвало ли е в ДАГ предложение за изменение на застроителния план на София в зона Център, кв. 482, пл. No. 8 и ако да – на каква фаза на проектиране?
3. По какъв начин отговорихте на адресираната и до Вас гражданска петиция за спасяване на комплекса “България”?
4. Какво е становището на Столична община по отношение преустройството на хотел България?
5. Споделяте ли идеята за налагане на временен мораториум върху всякакво ново строителство в идеалния градски център за съхранение на неговия специфичен характер?

Няколко съображения за реконструкцията на хотел "България"

  • Ускорено административно обслужване на одобрителните процедури за инвестиционното намерение към хотел "България"

ЗУТ дава възможност одобрителните инстанции да се произнасят по проектни предложения, отнасящи се до паметници на културата от национално и световно значение, за 2 месеца, докато при обикновените обекти срокът е само 1 месец.

Логично е - паметниците на културата изискват двойно повече внимание и усилие; отговорността за вземаните решения е също доста по-голяма.

От тази гледна точка изглежда незаконосъобразно Агенцията за инвестиции да допуска съкращаване/ускоряване на одобрителните процедури при проекта за "Гранд България", защото се отнася до паметник на културата от национално значение.

  • Реконструиране на хотелските стаи в офиси от висок клас и други промени на съществуващата сграда на хотел "България"

Всеки собственик на сграда - паметник на културата, живее със самочувствието, че той решава какво и как да променя в своята собственост.

Всъщност, българското законодателство го задължава да съгласува всяка промяна с Националния институт за паметници на културата, респективно - Националния съвет по опазване паметниците на културата (НСОПК - консултативен орган към Министъра на културата, РБългария) .

По тази причина, изявленията на собственика на хотел "България", че ще промени едно или друго в хотела и неговите анекси, изразяват само желание, но не и крайно намерение, след като никакъв проект не е внесен в НИПК или ДАГ. В двойно по-голяма степен това се отнася до зала "България", която се стопанисва от Министерство на културата - същото, което назначава специалните органи и експерти, вземащи решения за паметниците на културата. Ето защо, обещанието на инвеститора да дари няколко милиона на Министерството за реконструиране на зала "България", изглежда като залог за съгласието да се надстрои хотела с поне още един етаж или да се изградят подземни гаражи в сутерените под залата.

Не може желанието да се надстрои тялото на хотела да се представя като допустимо от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ако ЗУТ изисква при нов строеж покриване на калканите или изравняване на етажността с тази на съществуващите съседни сгради, това не се прилага при паметници на културата [ЗУТ чл. 21 (3)]. Ето защо е неуместно да се сравнява височината на хотел "България" с височината на бившата ДЗИ в съседство.

Щом като стаите на хотела не позволяват осъвременяването им съгласно актуалните изисквания за висок стандарт, как същите помещения ще дадат възможност за оформяне на офиси или апартаменти от най-висок клас без при това да се нарушава цялостта и автентичността на паметника на културата.

  • Връзката между хотела и залата в комплекс "България".

Наличието на такава връзка още в първоначалния проект не се поставя под съмнение. Това, която прави впечатление е, че инвеститорът много усилено подчертава тази връзка - следователно, твърде много държи и разчита на нея. Най-логичното обяснение за нейната важност даде арх. Павел Попов в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" на БНР на 2 декември 2007 г., а именно - че всеки хотел разчита да повиши печалбите си (освен със стаи, ресторанти, сладкарници и барове) и с помощта на една зала - била тя за конгреси или концерти. В конкретния случай зала "България" е почти като подарък за собственика на хотела - защото цялата инфраструктура е вече изградена. Защо трябва да се твърди, че именно връзката между хотела и концертната зала е била някога главен вход на залата откъм бул. "Цар Освободител".

За всеки минимално просветен в архитектурното проектиране е очевидно, че вратите откъм ул. "Аксаков " са не просто авариен изход - както усилено се митологизира в полза на отваряне на главния вход на залата откъм бул. "Цар Освободител". Главният вход към концертната зала е тъкмо от ул. "Аксаков". От функционална гледна точка - там авторите са предвидили поне 4 на брой метални широко остъклени двукрили врати, и ако всички те се отворят, ще бъде осигурена около 9 метра ширина за преминаване. Към тях анфиладно са развити широките пространства на фоайетата и гардеробите, разположени непосредствено около входовете на самата зала. По такъв начин е осигурено бързо движение на големия брой хора, които побира залата. От градоустройствена гледна точка, наличието на вход откъм бул. "Цар Освободител" предполага едновременно струпване на множество зрители преди или след всяко представление. Това, от своя страна, би затруднило движението по не особено широкия тротоар към централния столичен булевард (където през последните години се наблюдават постоянни автомобилни задръствания). Затова, изглежда логично майсторите Белковски и Данчов да са композирали входа на залата съвсем целенасочено към по-малката улица. Ако контратвърденията на инвеститора са с ясен комерсиален подтик, трудно обяснима е същата позиция на утвърдения професор по обществени сгради и изявен архитект Евлоги Цветков и на други действащи архитекти.

И все пак, след като самият инвеститор твърди, че съвременното функциониране на хотела е затруднено, защото няма възможност пред входа му да спират автомобили и автобуси, как би функционирал един бъдещ апартаментен хотел, ако през вечер пред него се струпват по 1000 - 2000 души.

Инициативен комитет на Граждаско движение за опазване паметниците на културата в Бългрия

Как предлагат да бъде спасен комплекс "България"

в. Труд от 14 януари 2008 г. публикува различни гледни точки към съдбата на комплекс "България" на участващите в новосъздадената работна група:
  • г-жа Бояна Попова - представител на собственика на хотел "България", чиито намерения за реконструкция застрашават автентичността на паметник на културата от национално значение, се явява в ролята на спасител - както на хотела, така и на концертната зала. Освен обещанието новите подземни гаражи да се разположат в съществуващите две подземни нива под хотела и залата на бившите бирхалета, тя продължава да поддържа идеята за надстрояване на хотела - макар и само с един етаж. Тя храни и самочувствието, че инвеститорът може сам да реши промяната в предназначението на сградата. Срока, в който очаква да изкристализират решенията, е до половин година.
  • проф. д-р арх. Тодор Булев - зам. председател на САБ , който има претенциите да изразява мнението на архитектурната общност, препоръчва да не се променя фасадата, от което следва, че всичко останало може да се променя. Това очевидно противоречи на законодателството, отнасящо се до паметниците на културата в Р България.
  • доц. Георги Лозанов - медиен експерт и син на известния архитект Лозан Лозанов - бивш колега на проектанта на "Гранд България" Павел Иванов, е в ролята на общественик. Според него запазването на паметниците на културата в София може да стане само с компромиси.
  • арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата, поема ангажимент да спазва законите при преценка на готожия проект.

    клик върху образите, за да се четe

































неделя, 6 януари 2008 г.

Акцията продължава

До момента към петицията за спасяване на комплекс "България" са се присъединили 8618
души в интернет и около 600 души са се подписали на хартиен носител.

Според социоложката Румяна Бъчварова,
към 01.12.2007 г. приблизително 8000 са включилите се в нея,
като 84% от тях са от България,
16% са от чужбина.
70% са от София,
30% са извън София,
което означава, че каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения.
И може би най-впечатляващото е, че са се включили и
около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.
Това само по себе си е един изключително широк обхват.

...... Освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..
Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.
Две са основните теми в коментарите на този процес:
Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.
Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите. В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд. Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата? Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 1

Културна рулетка - Предаване на Програма “Христо Ботев”
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части

Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.

Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.
Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,

или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.

Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като не
преходна ценност на София”.

Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.

Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.







Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?


Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.


В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 2

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседник: Недялка Сандалска - Изпълнителен директор на “БТ Девелопмънт Сервисиз”, собственик на хотел “България”. Целият й професионален път е свързан с туризма. Била е и председател на държавния Комитет по туризъм, член на ръководството на Българската асоциация на туристическите агенции и зам.-председател на Балканската асоциация на туристическите агенции.





В. Върбанова: Сега конкретно към случая “България”.
При мен в студиото е инвеститорът на “Гранд хотел “България” АД, т.е. инвеститорът на проекта “Гранд България”.
Преди това искам много накратко за слушателите, които не са запознати със случая, да кажа хронологията на събитията.

Преди около месец се появи в медиите съобщението, че инвеститорът е получил сертификат 1-ви клас от държавната Агенция за инвестиции и се появи една, не знам как бих могла да я нарека, да кажем “ескизна скица” на хотел “България”, т.е. на едно ново строителство.
Всичко това взриви архитектурната колегия. Съюзът на архитектите в България веднага свика пресконференция в БТА.
Интересът беше огромен от страна на медиите. САБ излезе с декларация до Министерството на културата, до Президента и т.н.
Съвсем категорично Директрът на НИПК - арх. Георги Угринов, не само на тази пресконференция, но и многократно при телевизионни предавания и във вестниците изрази становище, че такъв проект въобще не подлежи на съгласуване.
Също така и изявленията на Главния архитект - арх. Диков, съвпаднаха с мнението на арх. Угруинов. Отук нататък някак си увисна много тревожно този въпрос какво ще се случи по-нататък на “Цар Освободител” No. 4.
Появи се петиция в интернет, в която са се подписали над 8000 души не само от София, и граждани на България, пишат хора от цял свят
Всичко това беше много тревожно. Имаше, разбира се, размяна на преписки; изясни се пред инвеститора с какво те разполагат.
Те разполагат с един паметник на културата, който е от много висока категория - национално значение.
Радвам се, че в студиото е г-жа Недялка Сандалска, за да внесе известна яснота. Аз се надявам, че след това предаване ще настъпи успокоение в средите.
Съвсем наскоро, само преди два дни, във в-к Кеш тя даде интервю, откъдето може да се съди, че нагласата на инвеститора вече не е в посока ново строителство а в посока опазване паметника на културата.
И в тази връзка аз бих искала да попитам г-жа Сандалска: В интервюто Вие твърдите, че се работи вече по проекти в няколко варианта, в зависимост от допустимите степени на намеса в паметника. Конкретно какво е Вашето задание към проектантите, т.е. функцията на паметника. Не говоря за ресторанта, за сладкарницата, за какво още – за фоайетата, където в интервюто Вие казвате, че ще запазите автентичността и ще реставрирате тези части от хотела.
Тук е много важно да се каже, че паметникът е един, комплексът зала “България” и хотелът са като титул един обект.
Не е случайно. Моля за Вашия отговор
Н. Сандалска: Добър ден на слушателите на предаването.
Аз действително съм изключително щастлива, че имам тази възможност днес да събеседвам с такива светила, като намиращите се тук в студиото.
Но, от друга страна, наистина благодаря, че се дава тази възможност чрез предаването по “Христо Ботев” наистина да внесем яснота в обществеността за, ... бих казала директно, това недоразумение, което възникна по повод нашите инвестиционни намерения.
Аз мисля, че има недоразумения по следните няколко причини:
Мисля, че никой няма да възрази на факта, че ние бяхме изключително ясни, изключително прозрачни. Ние влязохме в Агенцията за инвестиции единствено и само с едно инвестиционно намерение, за да вземеме този сертификат за І-ви клас инвеститор, чисто административно, за да можеме да скъсиме част от някои процедури; “скъсяваме”- имам предвид сроковете, тъй като Вие знаете, че днес администрацията действа изключително бавно.
Съжалявам искрено, разбира се - в този прес рилийз, който е пуснат .. от Агенцията, в който не зная как идва думата “мол”.
И мисля че това е коренът на злото, етимологията, която нормално и бих казала действително взривява архитектурната гилодия и въобще културната общественост на София преди всичко, тъй като действително гранд-хотел “България” е твърде известен със сладкарницата, с ресторантите за нашата общественост.
Това, за което обаче искам много ясно, много точно и много категорично да подчертая, е следното:
Ние като инвеститор през цялото време сме били с ясното съзнание, че това е един сериозен паметник от национално значение, паметник на културата.
Че ние никога не сме били ... така ... в някаква друга мисъл, че ние трябва да направим реконструкция и модернизация на една сграда, която не е паметник на културата.
Напротив, напълно съзнаваме и през цялото време, в което сме собственици, ние сме съзнавали това нещо и сме се грижили. Но така или иначе това е вече една изключително остаряла сграда, която имаме предписанията, тъй като тя не е работена, не е правен никакъв ремонт в нея от, ... бих казала , началото на 60-те години.
Така че там не може тя повече да функционира по известни технически причини, заради което ние сме дали сега задание и се правят две технически експертизи - две технически експертизи, за да имаме не едно, а да имаме две мнения от много сериозни, ... нали, професионалисти - експерти в тази област.
А що касае вашия въпрос така конкретно зададен, изключително много благодаря, за функцията на сградата.
Значи, първо искам да изясня, най-голямото недоразумение, което взривява не само архитектурната гилдия, но взривява и цялата културна общественост както в България, така и извън нея, чрез тази подписка, която е пусната в интернет – това е именно зала “България”.
Значи, аз мисля, че Вие много добре знаете, че зала “България” не е в собственост с хотел “България” и всички прилежащи структури като сладкарница, ресторанти и т.н. Още след Девети септември се отделят двете неща и зала “България” и към момента е изключително държавна публична собственост. И аз се изненадвам, че в един момент, в който наистина, културната общественост не само в България, както Вие изтъкнахте, а и в чужбина, се вълнува какво ще се случи със зала “България”, Министерство на културата мълчи. Аз мисля, че това е абсолютно недопустимо.
Тъй като това е една изключителна държавна публична собственост, ние нямаме никакво касателство към зала България. Напротив, само за да ви илюстрирам, до каква степен ние сме били в съзнание, в знание, че ние сме знаели, че това е паметник на културата, ще ви кажа, че ние искахме да върнем точно този дух.
Ние искахме една въстановка именно на атмосферата от началото на века - 30-те години, ще Ви докажа с няколко неща:
Първо, Ние проведохме разговор както с Министъра на културата, така и с Директора на Филхармонията, който управлява и зала “България”, именно по повод на това, че главният вход на зала “България” (така е бил проектиран от известните архитекти на времето си), е бил откъм Царя. Впоследствие това се затваря и се прекратява именно тази функция на единен комплекс. Така че, ние не можем да бъдем нито обвинявани, нито донякъде и ... така ... поставяни в положението на незнаещите, нали, и неможещите да разберат някакви елементарни неща.
Напротив, ние искахме точно това да върнеме – връзката на зала “България” с комплекса, за да може отивайки на концерт, нали да се посети, да си вземе един дринк , да влезеш след това да вечеряш в ресторанта и т. н., което е правено. Тъй като в момента входът, който е откъм “Аксаков”, той реално е бил евакуационният или т. нар. “заден” изход на зала “България”.
Така че, второто нещо, което направихме беше срещата с Явор Димитров - директор на Филхармонията, с което първото и основно нещо, което попитахме беше: Какъв е културният календар 2008-2010 г. с оглед на това, че ако започнеме строителни работи да не пречиме на културния календар. Отговорът беше, че от юни месец Филхармонията и въобще целият културен живот се изнася към Варна, където започва Варненско лято и т.н., а през другия период можем да работим само нощем, тъй като през деня те репетират. Разбира се, в тази връзка беше проведен и разговор дали бихме помогнали за реставрацията на зала “България”, дали можеме да помогнеме и за климатизацията , вследствие на което е подписано писмо за намерение, което мога да ви представя - още на 22 октомври, с г-н Явор Димитров, в което, нали ние, като един вид спонсор към всичкото това нещо имаме доброто намерение - ако се пожелае от страна на държавата, ние да инвестираме за точно определени неща, които те биха представили, че се нуждаят.
Така че, аз не виждам оттука никакъв конфликт и смятам, че конфликтът настъпи от факта, че нямаше диалог. Настъпи от факта, че в крайна сметка се започна една атака без да бъдеме дори потърсени и да ни бъде зададен въпроса: “Какво възнамерявате да правите ?” след тази публикация, както Вие много добре се изразихте, на ескизната скица. Ние имаме много такива скици, направени от нашия колектив с ръководител арх. Павел Иванов и просто е било преценено и се е дала тази ескизна скица. Но ние нямаме проект. Аз това искам много ясно и точно да се каже. В момента се правят само едни предпроектни проучвания. Ние събираме всякакъв документален снимков материал за да възстановиме. И ако си направите труда и посетите сладкарницата на “България” към мецанина, вие ще видите колко много снимки сме намерили и сме ги рамкирали и сме ги сложили. За да се вижда какво смятаме да правиме. Така че затова, аз смятам че има едно недоразумение - напротив, винаги сме знаели, че това е паметник на културата от национално значение

Но, другият голям проблем, който искам да поставя е:
Значи, не може само да се отрича. На нас ни се каза, “Не, не и не!”. Дори и в това недоразумение. Никой на нас не казва какво трябва да бъде направено, как трябва да бъде направено.
Аз, с цялото си уважение към Директора на НИПК, искам да кажа, че не може да се казва “Няма по никакъв начин да мине проект”. Защото никой не е дал методология. Извинявам се, но във всичките тези години, ето и току що г-н Гаджев каза, че се работи по едни стари закони. Аз мисля, че ако наистина ние сме загрижени, ако наистина ние сме с мисълта за опазване на тези паметници на културата, би следвало тогава именно НИПК да инициира промяна на тези закони.
Така че, ... нали, не може инвеститорът да бъде обвиняван. Ние не можеме да отговаряме за всички грешки, които са направени от множеството инвеститори днеска в България, по сгради архитектурни, които не са били опазени.
От друга страна, обаче, има и множество примери, в които паметници на културата, ... нали, се рушат и падат. Значи аз смятам, че ние трябва да се намериме оптималния компромис какво може да се направи и в тази връзка искам да кажа, че ние очакваме наистина гилдията, наистина НИПК не да отричат, а да кажат, да ни дадат една ясна и точна методология, едно ясно и точно предписание.
Ние функцията не я изменяме. Дали това ще бъде хотел, защото вече не може да бъде хотел, и след малко ако ми дадете възможност ще кажа защо, или ще бъде нещо друго, което също ще Ви кажа какви са нашите намерения, но аз искам наистина да водиме един ясен, точен, конкретен, честен диалог.
В. Върбанова: Благодаря Ви за тази отговор. Вече е направена много категорична заявка, че ще се работи във връзка с всички нормативни изисквания. Аз искам още нещо да попитам във връзка с интервюто.
Вие твърдите че са възложени проучвания, разработване на градоустройствен проект. Какво означава това? Тоест, аз знам какво може да означава възлагане на такъв проект, но смятате ли Вие да променяте височини, да застроявате лятната ресторант-градина?
И във връзка с това - дотук Вашите архитекти, които са работили по случая – Павел Иванов и Злати Деянов – те са безспорно талантливи колеги, но те живеят от дълго време в чужбина, в Америка. Определено не познават нормативните изисквания в една много тясна област, каквато е опазването на паметниците на културата.
.... Вие привличате ли в случая колеги на българска територия - членове на Камарата на архитектите с пълна проектантска отговорност? Не знам колегите от Америка дали имат. И това - по повод на Вашето изявление, че гилдията трябва да помогне - определено, за такъв обект като комплекс като “България” се изискват усилията на много повече хора. Но аз искам само да Ви обърна внимание, че проектирането в такава област изисква много висока квалификация. Тоест, чакам от Вас отговор по отношение на колектива в много общи рамки.
А за това, което Вие говорихте по отношение на публично-частното партньорство с Министерството на културата относно зала “България” - след малко, след Вашия отговор, ще потърсим връзка с арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Заповядайте.
Н. Сандалска: Благодаря Ви. Значи, ние не само сме склонни, а ние наистина привличаме консултанти. Идеята е да направим един сериозен консултативен съвет по повод този проект.
Неотдавна се проведе и среща в Съюза на архитектите, в който бяха поканени от страна на Съюза на архитектите различни специалисти - както по градоустройството, така и в областта, нали, на гражданската (може би не се изразявам много правилно), но в областта на архитектурата. Така че, по тези въпроси, .. нали, това са нашите намерения – съвсем ясно и точно заявени и изразени.
Аз мисля, че можеме много добре да съчетаеме практиките както на Европа и света, така и, разбира се, в рамките на българското законодателство.
В. Върбанова: Вие слушате новото предаване на програма “Христо Ботев” - “Културна рулетка”.
Ас съм Валентина Върбанова. С мен са и гостите в студиото – проф. Тодор Кръстев, арх, Павел Попов, г-жа недялка Сандалска и журналитът В Гаджев
На телефонна линия са социологът Румяна Бъчварова, арх. Борислав Бояджиев – по-късно.
Залогът днес е “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София?”
.... Имаме слушател на телефона.
Слушател:
Добър ден. Моето име е Стоилова и имам конкретен въпрос към г-жа Сандалска във връзка с нейното изказване преди малко.
Тя каза, че проектът, че скицата, която е представена в Агенция за инвестициите, изразява приблизително намерението на инвеститора, но всъщност целта е била само да се получи ускорена процедура по получаване на разрешителни за проекта, който възнамеряват да осъществят.
Скицата, която беше показана обаче, изразява намерение да се надстрои сградата на хотела с поне още два етажа. И освен това, в описанията се дават едни доста големи квадратури, които, ако се позоваваме на даденостите на хотела, не биха могли да се реализират единствено и само с настоящите налични площи.
Освен това, сумата която е представена на Агенцията за инвестиции от седемдесет и няколко милиона лева като намерение за инвестиране, на базата на което е получен клас първи и съответно - възможност за ускорени процедури, предполага реализация на по-големи площи, отколкото наличните в момента.
Как това нещо би се коригирало в случай, че инвеститорът се ограничи само в наличните площи, където вероятно сумите биха се намалили? Това е моят въпрос.
Н. Сандалска: Да. Благодаря за Вашия въпрос.
Първо, по отношение на ескиза или на скицата, която е представена - това е наистина едно намерение, което разбира се подлежи на съгласуване. Освен това ми се струва, че това, което е представено като височина откъм Царя, това е - не виждам някакво нарушение, нали, може би все пак аз не съм архитект, но то е съобразено с височината на сградата на ДЗИ.
А, по отношение на Вашия въпрос, аз бих искала и да повдигна и една друга тема, която мисля че наистина е много важна, това е именно не само комплексът хотел “България’, както е възприето да се нарича обектът, а цялото каре би трябвало да се преосмисли и да се види какво точно трябва да бъде направено, защото говориме вече и за естетизиране на средата.
А по отношение на квадратурата и на обявените милиони - Аз мисля, че нещата подлежат на развитие в смисъл такъв: Милионите излизат не само от квадратните метри, а и от това какво и как ще бъде направено и каква инфраструктура ще има вътре, от една страна. А от друга страна - говориме единствено и само за застрояване на терена, който е наша собственост. И още един път искам да подчертая, че Зала “България” и земята под зала “България” не е наша собственост и ние нямаме никакви претенции.
Просто, наистина моля за едно ясно и точно разбиране на този наистина много сериозен въпрос. Благодаря Ви.
В. Върбанова: И аз Ви благодаря, г-жа Сандалска.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 3

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР,
2 декември 2007 г.
Събеседници: Проф. дан арх. Тодор Кръстев , Арх. Павел Попов - изключително популярно име на автор със силна обществена позиция по отношение опазване на природното и културно наследство. Автор на безброй много статии, които се четат с огромен интерес от широка публика. Попов е преподавател в УАСГ, катедра “История и теория на архитектурата”, заемал е ръководни длъжности към КАБ, САБ, бивш общински съветник. Последна издадена книга “Композицията като абстракция”.


В. Върбанова: Темата за историческите градски части на София остава актуална. Аз бих искала да се обърна сега към проф. Тодор Кръстев.
Проф. Кръстев, Вие сте участник във вече действащия Общ устройствен план на София, дори Вие бяхте ръководител на екипа към система "Културно-историческо наследство".
В тази връзка, бихте ли разказали на слушателите каква точно е стойността на защитената територия в началото на историческото направление “Цар Освободител”, където се намира комплексът “България”, и.... двата въпроса ще ги слея, защото Вие ще ми дадете един отговор.
Вие, като международен експерт към Комисията за световно наследство, правещ оценка на номинирани исторически градове, какви са шансовете на София да бъде част от световното културно наследство?
Т. Кръстев: Благодаря. Както казах преди малко, опазването и развитието - са две страни на едно цяло, когато се говори за културно наследство.
В Общия устройствен план на София, който работихме заедно Валя, културното наследство се разглежда като ценност - от една страна, която трябва да се опазва със специфични правила и норми, но също така и като ресурс за устойчиво развитие.
Ако това се постигне в софийския център, според мен той има реални шансове да кандидатства успешно за включване в листата на световното наследство, тъй като представлява една ценност с една извънредно интересна стратификация на исторически пластове от различни епохи. А хотел “България” е представител на един от тези пластове. И хотел “България” е в центъра на зоната, предложена от Общиа устроъствен план за номинация – т.е. той ще стане част от културното наследство.
И понеже говорим за ценности в момента, за културна стойност - аз казах преди малко, че развитието на културното наследство не трябва да е в противоречие с обществения интерес, в смисъл, че не трябва да застрашава културните стойности на паметника. Според мен, оттук трябва да се започне разговорът - въобще за проблема “България”.


Защото, можем да зададем въпроса: “Кои са тези стойности в ансамбъла”България”?
Първата ценност – това според мене е цялостният образ, духът на ансамбъла.
Ние бяхме последният випуск на проф. Белковски. Малко след това той загина в катастрофа, както знаем. Накрая, преди да се разделим, той сподели с нас своето архитектурно верую. Сега го възприемам нещо като завещание. Той каза, че вярва в нормалната архитектура - тази, която не се натрапва, която е дискретна, която е вписана в контекста. Той казваше: “Когато не чувстваш сърцето си, значи то е нормално. Когато започнеш да го усещаш, значи има някакъв проблем”.
Хотел “България” отразява точно тази философия. Забележете как сградата дискретно се включва в ансамбъла по “Цар Освободител”, за да изтъкне купола на сградата на Фингов, което е основният акцент. Една пълна хармония със средата, една нормална архитектура. За мен това е първата ценност на хотела.


Сега, визуализацията, която възбуди духовете, която беше публикувана в медиите за предстоящите намерения, е в принципно противоречие с тази философия. Сградата там се натрапва; тя се самоизтъква. Тя е помпозна, претенциозна; конкурира купола с един още по-висок купол. За Белковски това не би била нормална архитектура, т.е. това не би трябвало да се третира като възможна насока, а по-скоро като невъзможна насока за развитие на нещата.
Втората ценност е, че хотел “България” е автентичен представител на софийския модернизъм от началото на века, т. е. това е един важен исторически пласт на София.
А един град трябва да пази своите исторически пластове. Както казах, номинацията за световно наследство се базира върху тази особеност на софийския център, че той представлява сложно напластяване на различни пластове. В това е неговото богатство, разнообразие, дълбочина, Това е неговото развитие във времето.
Затова е изключено – пак се връщам на тази визуализация - един стил да се подменя с друг - бил той историцизъм, сецесион, класицизъм и т.н. Не бива да се фалшифицира процеса на развитие, както е случаят с това предложение.

Третата ценност – ансамбълът представлява един уникален функционален комплекс от няколко функции. – хотел, ресторант, кафе-сладкарница, зала “България”. Този комплекс е удивително решен от тандема ‘Белковски–Данчов’ – с един прекрасен вътрешен баланс.
Това е една модерна концепция – сега си давам сметка, за консолидация и интеграция на функциите, която е реализирана в началото на миналия век. Затова не бива трябва този баланс да бъде нарушаван, да се премахват основни функции и да се запазват само отделни фрагменти – овалната стълба, червеният салон, кафе-сладкарница и прочее като се загуби по този начин цялото. При това, всяка функция е част от културната стойност. Затова е изключено един стил да се подменя с друг
Ансамбълът не бива да се разглежда като анонимна търговска площ, която може да се дели както се намери за добре, а като хармоничен организъм. При това, всяка функция е един вид наследство - част от софийската митология, не може този комплекс да бъде един вид осакатен в този смисъл.

И накрая, мисля, че хотел “България” е един вид исторически паметник, в смисъл че той е свързан с паметта на София, с едни реални исторически личностни съдби, които са свързани с този обект.
Затова не мога да си представя, че ансамбълът може да бъде разрушен, за да бъдат примерно построени подземни гаражи; след това отново да бъде преизграден по модела на хотел “Москва” в Москва, да речем. Това би било непоносимо за софиянци – едно, бих казал, неуважение към историческата ценност на паметника., т.е. всяка концепция, която се базира за развитие на нещата, би трябвало да изхожда от тази базисна оценка на.културните стойности на обекта. И оттук нататък можем да говорим за развитие.

В. Върбанова: Арх. Павел Попов, Вие искате да допълните нещо?
П. Попов: Да, благодаря. Аз се боя, че ние ще се отклоним от възможните ползи и плюсове на нашето предаване. Затова, бих искал да внеса повече информация, за да може обществото да си изгради по-ясна представа, отколкото има към момента.
Вероятно слушателят остава с впечатление, че ние не знаем за какво спорим, защото изглеждат напълно разумни и легитимни както доводите да се обновява един хотел и неговите контактни и принадлежни зали, както и да се запази и целостта и стойността на обекта такъв, какъвто е.
И понеже тези две становища се разминават всъщност, а не се сблъскват, аз ще се опитам да поставя основата на един ползотворен сблъсък, именно по следния начин:
Ако разгледаме не в период от няколко месеца какво става с “България”, а в по-далечна перспектива, първо трябва да кажем, че през 1946 г. държавата е конфискувала, всъщност приватизирала, нещо, което не е нейно, а е на Чиновническо застрахователно и спестовно дружество.
Когато нещата се промениха след 50 години и дойде времето да се реституират имоти, държавата не реституира този имот на старите собственици, а постъпи с него другояче - как точно не е много ясно, но сега ние, тъй като има представители на собственика, можем да изясним този въпрос.
С други думи, когато ставаше дума за това дали първо реституция, а после приватизация, се каза, че първо ще има реституция и после приватизация, защото така е справедливо. С въпросния скъпоценен комплекс, обаче, държавата не постъпи така. Не го реституира на Чиновнически профсъюз, нито на Спестовна каса, а го реституира на собственици, които за известен период аз не знам кои са.
Но така или иначе, през 1992 г. по възлагане на виенската фирма “Рьогнер” виенски архитекти правят проект за преустройство и още тогава е съвсем ясно, че която и да е фирма, който и да е проектант не може да почне да го работи без точни чертежи. Точни чертежи на комплекса би трябвало да има най-много на три места – това е НИПК, това е Общината и това са наследниците на проектантите.
България е малка страна Ако “Рьогнер” беше възложил заснимане, щеше да се знае. В България няма повече от 10 души, които могат да направят подходящо заснимане на именно тази сграда. Заснимане тогава не е правено. Значи, или Общината, или НИПК, или наследниците, или и трите институции, са знаели през 1992 г. прекрасно, че там нещо ще се промени.
Това, което проектантите на Рьогнер са променили, е малко. Част от стаите от единични стават двойни, т.е. избиват се едни междинни стени не във всички стаи, и намесите са козметични. По някакви причини точно тази реконструкция не е била осъществена или не е била осъществена в обема, в който е проектирана.
През 1998 г. вече Мултигруп възлага на български колектив поредното преустройство, да го проектира. Тука вече нещата са доста по-сериозни, защото се появява ново хотелско тяло, каквото австрийците нямат; появява се върху лятната градина фитнес център, каквото австрийският проект няма и особено сръчно и просто възхитително, повечето стаи от три стават две, което технически е доста трудно.
Сега тука е моментът да обясня на публиката за какво всъщност става дума. Ако иска един хотел да печели добре, той трябва да е от висока категория. За да е от висока категория, трябва стаите да му са широки, да не падат под определена квадратура, баните – също, и да има паркоместа достатъчно.
Това без генерални преустройства не може да стане. И ако аз съм отегчил малко слушателя, предлагам да чуем музика, а след това ще продължа докъдето стигна.
В. Върбанова: Само искам тука да се впиша малко за секунда след разговора с проф. Кръстев относно зала “България”. Действително тя се води в рамките на комплекса архитектурен паметник. Но тя има изключителна историческа стойност, поради това, че на нейната сцена е имало световни величини; световни величини са участвали. Така че, тя не може да излезе, независимо че говорим за хотела “България”, не може да излезе извън контекста.