понеделник, 9 юли 2018 г.

Ще бъде ли разрушена кафе-сладкарница "Феята"

Кафе-сладкарница "Феята" в ж.к. Яворов, София е застрашена от разушаване -
съобщават няколко медии .
Все още няма окончателно разрешение за това и сведенията са противоречиви.


Image may contain: indoor

Mediapool предупреждава, че е в ход процедура за разрешаване на събарянето на старата сграда, изоставена през последните 20-тина години след несполучлив опит да се надстрои.
Процедурата не е приключила и вестникът очаква тя да продължи още месец.
В публикацията се твърди още, че в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) - София не е постъпило конкретно проектно предложение за ново строителство.
"И "Феята" отива под багерита, за да разчисти терен за офис сграда" - 07.07.2018
https://www.mediapool.bg/i-feyata-otiva-pod-bagerite-za-da-razchisti-teren-za-ofis-sgrada-news281209.html


"24 часа" съобщава, че "Софинвест", която е договорена за събарянето на съществуващите останки от някогашното бижу на модерната архитектура, предвижда самото събаряне да се случи едва след три месеца.
Даринка Илиева. "Бутат "Феята" в София, правят офиси и ресторант" - 08.07.2018
 
Вестникът публикува и становището на собственика - "Българска холдингова компания", че Общият устройствен план на града и съществуващият Подробен устройствен план не позволяват на същото място обект по-висок от сегашните три етажа, а главният архитект на София - Здравко Здравков е съобщил, че в НАГ няма искане за нов ПУП за мястото, нито уведомление за намеренията за разрушаване, каквото е постъпило само в Районната община "Средец".
Следователно, БХК възнамерява да изгради офис-здание с ресторант визуално подобно на съществуващото, но по-здраво, защото от НАГ били казали "че сградата трябва да се премахне, и ако не я премахнем ние, ще я премахнат те".  Според същата публикация собствениците твърдят, че неведнъж са правили укрепвания и реконструкции и са искали да запазят сградата в автентичен вид.

Няма как да приемем, че са правени укрепвания и реконструкции - толкова незначителни трябва да са били, че са останали незабелязани през изминалите 20 години.
Особено като видим как изглежда днес сградата.
Доста странно и противоречиво звучат твърденията, че НАГ предупреждава за събаряне, а след това собственикът се обръща към Районната община без да уведоми НАГ за намерението си.
Също толкова необяснимо е желанието за събаряне преди да има яснота какво ще се появи на същото място.
Отделно, никой не уведомява дали е правена експертиза за реалното състояние на конструкцията, въз основа на което да е изготвено предупредително становище от НАГ.
И дали предупреждението е писмено или собственикът се позовава на устна комуникация.

Тук трябва да припомним и публикацията на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс,
http://zheleva-martins.com/2016/10/27/напомняне-ж-к-яворов-е-културно-исто/
че целият ж.к. "Яворов", част от който е кафе-сладкарница "Феята", е вече защитен с решение на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности от 12.07.2008 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_1.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_2.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_3.jpg
Желева-Мартинс представя и писмото на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което регистрационният фиш, изготвен от нея за целия жилищен комплекс и за обектите на обществено обслужване в него,
бе приет в регистъра на културни ценности на сгради, паметни места и квартали на Модерното движение още през 1998 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/scan0006.jpg
Синтезирана информация за обекта бе пуликувана и в едно от изданията на DOCOMOMO International :
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/01_cover.jpg
Така сградата на "Феята" е влязла в международния научен обмен и е придобила международно признание за стилова равностойност с обекти на модерната архитектура от същото време в други страни на Европа и света.
https://www.academia.edu/29829553/_Yavorov_residential_district_register_card_-_In_DOCOMOMO_ISC_Registers_BA_Zeist_The_Netherlands_1997

Можем да приемем мнението на арх. Георги Бакалов - председател на Съюза на архитектите в България, парафразирано от "Mediapool" - че добър пример за "конвергенция между минало, настояще и бъдеще в световната практика е старите сгради да се вписват по подходящ начин в новите". Но няма как да се сгласим с него, че този подход се илюстрира най-добре от хотел "Кристал палас" в София.
За онези, които не знаят, нищо от фасадите на хотел "Кристал палас", които се представят за част от оригинала,  не е автентично - освен един камък в цокъла.
Нищо от интериорите на фоайетата в днешния хотел не отговаря по височина и разпределение на някогашната оригинална сграда - всичко е подменено и е просто имитация на някогашната къща на проф. Иван Георгов, проектирана от Адолф Вацлав Колар и Карл Хайнрих.

Под друго авторство тази сграда фигурираше в регистъра на културни ценности на някогашния Национален институт за паметници на културата (НИПК) и още фигурира в регистъра на неговия приемник - НИНКЦ като културна ценност от местно значение.

Разбира се - това не е единствената подмяна.
И не е най-уместният пример за сравнение с "Феята", но нека си признаем:
В процеса на обществено-политическа промяна след 1989 г. неусетно се осъществи не една подмяна - на факти, на артефакти, на спомени, на ценности.
Подмяната се превърна в модус вивенди на съвременното ни общество.
Подмяната се оказа чудесна база за Забравата.
А в нивата на Забравата, уви, всеки плевел може да се представи като
ценност и образец за подражание.
Но нека поне да не се самозалъгваме.

Ако бъде разрушена кафе-сладкарница "Феята" то ще бъде защото така е по-лесно -
да се имитира отдавна загубеното, вместо оригиналът да е бил спасен докато
все още е бил жизнеспособен.
И въпреки, че да се запази спомена е по-добре, отколкото да се изличи,
продължавам да се питам:
Колко струва фалшивата носталгия?
Прави ли ни тя по-добри стопани или ни помага да се самозалъгваме.

Защото модернизмът в архитектурата от края на 1950те и от 1960те години не е някакъв си соц-ерзац, а е дерзание на смачканите от тоталитаризма и социалистическия реализъм архитекти да догонят своите съвременници на запад.
При това е трябвало да преодоляват идеологическата съпротива с тактически хитрости.
И за тези времена все още твърде малко се разказва, а широката публика, и особено по-младите, не знаят и вероятно не могат да вникнат в тях.
Не се разбира архитектурния модернизъм в България от цялата втора половина на ХХ век,
сигурно защото не се познава и не е добре обяснен извън идеологемите на близкото минало, в по-широк/световен контекст.
А всъщност редица примери у нас са плод на високо архитектурно майсторство и  не отстъпват на произведения от същото време в други страни.
Въпреки това, те не бяха регистрирани като културни ценности - както поради липса на достатъчна историческа дистанция, така и по ред други съображения, някои откровено подвластни на търговски интереси.

Така стана възможно голяма част от този културен пласт да бъде съсипана и заличена.
Заведенията "Бамбука", "Колумбия", "Бразилия", "Роза", "Ропотамо", безброй обекти по Черноморието, които бяха също толкова знакови както и "Феята", вече не съществуват.
Какво ще остане от "Феята" предстои да разберем в близките няколко месеца.

Л.С.