вторник, 27 февруари 2018 г.

Багерите срещу старите къщи на София

Те си отиват една по една, всяка останала самотна в градския пейзаж и без закрила.
Намаляват собствениците, които милеят за своите стари сгради и ги поддържат ...
Оредяват и гражданите, които ги обичат, споменават и защитават .....



На 28.04.2017 г. бе разрушена 100-годишната къща на Митови на бул. "Васил Левски" 19 в центъра на София - известна като "двойната къща". През м. ноември 2016 г. статутът й на недвижима културна ценност "за сведение" е бил премахнат. Така собственикът е получил карт бланш да прави с нея каквото намери за добре - да я събори, за да построи на нейно място подземен  паркинг, например.
Недоволството на гражданите, организирани в социалните мрежи, живата верига, множеството репортажи и публикации не можаха да спрат багера, а още по-малко да накарат собственика на имота - Киро Японеца, да се замисли.
Дали пък не е било възможно подземното соъръжение да се направи без да се разрушава сградата?!
https://www.bnt.bg/bg/a/dvoynata-kshcha-na-mitovi-v-tsentra-na-sofiya-veche-e-naplno-razrushena
http://fadingsofia.rcss.eu/house/51/двойната-къща

На 23.02.2018 г., след дългогодишна агония, багер атакува и тухлената къща с кулата на бул. "Джеймс Баучер" 24.
Този път стана тихомълком и неочаквано - нямаше подготовка в социалните мрежи, нямаше живи вериги ...
снимките са на Иван Митков

Най-ревностният й защитник - Кристин Разсолкова, написа прочувствено
IN MEMORIAM 

Винаги се спирах пред нея. Къщата с кулата. Имаше прекрасна, тайнствена градина и загадъчна кула. Мислено разигравах най-различни истории, в които тя беше сцена и главен участник. Но най-много ме привличаше красотата й – стоеше уверено и някак изправено, като човек с достойнство, знаеше си мястото; имаше пестелива и много добре премислена тухлена украса. Години по-късно си дадох сметка, че тя е построена в стила на неоромантизма и тръгнах да търся други такива сгради в София. Бяха много малко – най близката е къщата на Сирак Скитник на ул. „Борова гора“, построена от арх. Георги Овчаров. След това открих в архива от мои пътувания, че съм снимала сгради в този стил в Румъния, Англия, Германия, Финландия. Всичките изглеждаха добре поддържани и явно ценени.
Красотата на Къщата с кулата обаче в България се оказа смъртна присъда и тя беше разрушена. На нейно място ще има нова грозна сграда, която архитектурно няма нищо общо с околните, но ще носи пари на инвеститорите.

Преди да срутят къщата обаче, няколко души се борихме няколко години за нея. Така разбрах, че е построена в 1932 г от арх. Иван Банков, че е била паметник на архитектурата, а след това този статут е свален, но е останала част от защитена територия на културно-историческото наследство на групови паметници на културата/културни ценности, към който се прилагат специфичните изисквания на Закона за културното наследство. Така стъпка по стъпка открих схемата, по която се разрушават архитектурно и исторически ценни сгради.

Когато почине човек обикновено казваме, че е отишъл на небето. Не съм сигурна, че има небеса за сградите и си мисля, че те остават само в сърцата ни и в спомените. Мъчно ми е, че не успях да се преборя докрай и да запазя къщата, че няма да мога да мина с внука си покрай нея и да му разкажа за Сирак Скитник и Иван Милев, да му покажа сградата и да се опитам да го насоча към красотата на онова отминало време, да успея да го свържа с живота му днес.

Написах този своеобразен некролог, за да кажа, че за мен унищожаването на художествена и историческа памет е убийство и то трябва да бъде спряно. Затова сега ще спомена хората и институциите, които носят вина за разрушаването на сградата и тези, които се бориха за нейното запазване. Ще оставя защитниците последни за да запазя сила и вдъхновение.
Софийска община, Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova и Министерство на културата са основните институции, които можеха да защитят къщата, да преценят качествата й и ценността й за квартала и за София, и да я запазят. Те трябваше единствено да спазят закона за културното наследство и да не позволяват прилагането на корупционни схеми за разрушаване на стари сгради. Трябваше да защитят обществените интереси, а не тези на инвеститорите. Не го направиха.

Защитниците на Къщата с кулата се оказаха не малко.
Благодарна съм на Ivan Mitkov за това, че успя да направи последни снимки на къщата и за това, че е истински съмишленик в тази кауза. 

Човекът, който знае и разбира най-силно значението на старите Софийски сгради и усеща загубата им е Ljubinka Stoilova. Нейната помощ и професионализъм са безценни.
С Първан Симеонов се запознахме пред къщата и бяхме заедно в нейна защита докрая.
Мариана Мелнишка включи Къщата с кулата в своите своеобразни софийски пътеписи и даде възможност на много хора да научат за съдбата й.
1375 души заявиха чрез петиция, че се противопоставят на разрушаването на къщата.
Екипът на "Денят започва с култура" - културен слот, БНТ1 ни даде възможността да говорим за Къщата с кулата и за къщата с ягодите. Няколко телевизии направиха кратки репортажи за сградата.

И накрая – мисля, че защитата на културното ни наследство изисква ясен глас от нас, гражданите. Отделните гласове, обаче, колкото и да са много не се чуват. Струва ми се, че историята с лъвчетата имаше добро разрешение, защото значение имаха не само гражданските протести, но и подкрепата на професионалната ветеринарна гилдия, активната помощ на чуждестранни специалисти и водещото участие на Организация за защита на животните "Четири лапи" която има международна дейност, съвместните усилия на няколко организации като Дивите Животни / Wild Animals и Ветеринарна клиника "Добро хрумване". Тук изключвам благоволението на премиера, защото то е нестабилно – ту го има, ту го няма, и принципно не би трябвало да е фактор.
В случая с културното наследство нямаме защита и мнение от архитектурната гилдия, нямаме и организации с активна международна дейност, които да говорят на език, разбираем в европейските държави.
Вярвам, малко по малко и това ще стане и ще спрем да пишем некролози.

Думите на Кристин Разсолкова предизвикаха обширна дискусия във фейсбук, в която бяха припомнени и други застрашени сгради в София.

Фрагмент от Общия устройствен план на София от 2009 г. в концепцията за културно-историческо наследство с къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24, показващ, че въпросната къща e част от групова недвижима културна ценност/групов паметник на културата.

Къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24 бе със статут на индивидуална недвижима културна ценност за сведение. Това е наистина най-ниската категория в йерархията на индивидуални ценности и тя е била свалена с вътрешно решение на НИНКН - очевидно без много шум и без проблеми. Това, което смущава в обясненията на институциите е, че къщата е изгубила характерната си среда и около нея отдавна има изградени 5-етажни съвременни блокове.
Министърът на културата изговаря версията за нехарактерната среда в интервю, което включва и въпроса за опазването на недвижими културни ценности в София [виж интервюто -  от 10:41 до 12:10 https://www.bnt.bg/bg/a/181317-za-blgarskata-kultura-aktualni-problemi ].

силуети по бул. "Джеймс Баучер", показващи разнообразния характер на застройката.


Как средата е загубила своя характер, когато тя има статут на групова недвижима културна ценност и в първата редакция на Общия устройствен план на София, разработен през периода 2003-2006 г., а и във втората му редакция от 2009 г., която и днес има законова валидност. Отговорните институции не обясняват, сякаш това е станало без тяхно знание. Столичната община и нейното районно подделение също са призвани да спазват Общия устройствен план и Закона към него.

Проблемът, който е общ за тези и други разрушени или рушащи се обекти е, че дори и да е свален статутът им на индивидуални недвижими културни ценности, те продължават да са част от групови недвижими културни ценности - както са заложени в системата "Културно-историческо наследство" към действащия Общ устройствен план на София (http://sofproect.com/Images/web_maps19112009/22.pdf). А от това следва, че не би трябвало те да претърпяват съществени изменения, с което да се запазват и общите характеристики на съществуващата среда.
Защо този факт се подминава от общински служители, а дори и от сътудници в НИНКН е въпрос с много възможни интерпретации, най-безобидните от които са невнимание или незнание.

Пресконференция във връзка с опазване на културно-историческото наследство на територията на Столична община
https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/vEIqWhD8Ae8%3D
презентация на арх. Здравко Здравков - https://prezi.com/view/vHGD3aL8lZCXPRQ60qKa/
На пресконференцията, състояла се на 27.02.2018 г., в присъствието на Министъра на културата – Боил Банов, Зам. кметът на Столична община по направление "Култура, образование, спорт и туризъм" - доц. д-р Тодор Чобанов, и Главният архитект на София – арх. Здравко Здравков, са обявили  предложенията си за предстоящи промени в Закона за културното наследство (ЗКН) - собствениците на недвижими културни ценности да получават повече стимули от общината/държавата, а именно:
Освобождаване от данък сгради да се предоставя не само за жилищни, а за всякакъв вид имоти;
Облекчения на данък сгради да получават само собствениците, които поддържат добре своите имоти - недвижими културни ценности;
Предложения на Столичната община за давае на статут на културна ценност на важни обекти и връщането на отнет статут на други.

    
Според  Боил Банов, по-сериозни изменения на ЗКН ще бъдат подавани за разглеждане постъпателно в Народното събрание. Дигитализираната информация за недвижимите културни ценности ще улесни проверките за имотите – дали са защитени от Закона за културното наследство, какъв статут имат и какви ограничения налагат тези обстоятелства. В момента тече процедура по обявяване за недвижима културна ценност на продадените през 2016 г. "Княжески/Царски конюшни" на ъгъла на бул. "Кн. Ал. Дондуков" и бул. "Васил Левски". Съборената "Двойна къща", ще бъде изградена отново в оригинален вид".

     Според д-р Тодор Чобанов, статутът на имотите като недвижими културни ценности би следвало да се записва в нотариалните актове, за да бъдат собствениците им наясно с ограниченията за бъдещо развитие още при закупуването им. За освобождаване от данък сгради, собствениците ще трябва да подават ежегодно информация в Столичната община, доказваща състоянието на имотите им. СО има сведения че половината от наличните ок. 1400 недвижими културни ценности на територията на общината са в добро състояние.
     Според арх. Здравко Здравков местоположението на преобладаващата част недвижими културни ценности в историческия градски център определя тяхната висока  цена, но пък се налагат строителни ограничения, за които собствениците би следвало да получават компенсации, както в други държави (строеж на свободни терени с неизползваните от тях параметри, данъчни облекчения при инвестиции в града, безвъзмездна финансова помощ за ремонт на имотите им - културни ценности, предимство на общината при продажбата им). Здравков е цитиран от агенция "Фокус", че въпреки споразумения със собственици на недвижими културни ценности за запазването им  и въпреки нееднократно налаганите им санкции, съпротивата им води до "безкрайни съдебни производства“, какъвто е случаят със Захарна фабрикаСпоразумение за възстановяване облика на сградите е постигнато със собственика на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 (арх. Г. Фингов). Подобно договаряне се води и за "Къщата с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6 (арх. Георги Кунев).

Министерството и общината се сетиха за паметниците на културата в София

Хайд парк27 февруари 2018 - http://skif.bg/index.php/haid-park/6545-ucyd
Данъчни облекчения само за поддържани сгради-паметници
Зорница Латева - 27.02.2018 г.
http://www.mediapool.bg/danachni-oblekcheniya-samo-za-poddarzhani-sgradi-pametnitsi-news276085.html


Министър Банов предлага статутът за  паметници на културата да се установява от външни организации - в. Дневник, 18.03.2018 г. https://www.dnevnik.bg/kultura/2018/03/18/3148567_banov_predlaga_statutut_za_pametnici_na_kulturata_da/?ref=home_main_news

Л.С.

сряда, 14 февруари 2018 г.

Символизмът на сп. Архитектура / The Symblism of Journal Architecture

Арестувани публикации / Arrested Publications

Поради някаква тайна символика списание Архитектура - орган на Съюза на архитектите в България (САБ) се появява на интернет сайта на САБ с варираща номерация.

Due to some secret symbolism, Architecture - the journal of the Union of Architects in Bulgaria (UAB) appears on the UAB's internet site with variable numbering. (The site has no English version)



Обичайно годишните течения на списание Архитектура се състоят от 6 книжки.
През 2017 г. са публикувани дори 7 броя.
През 2014 г. бяха публикувани 5 броя - №№ 1, 2, 3, 4, 5-6.
Последната книжка, посветена на социалистическата архитектура в България,
е двойна № 5-6, за да се предостави по-голям обем на темата.

Typically, the annual trends of the journal Architecture consist of 6 issues.
In 2017, even No. 7 was published.
In 2014, 5 issues were published - Nos. 1, 2, 3, 4, 5-6.
The last one, devoted to socialist architecture in Bulgaria,
is a double No. 5-6 in order to provide larger volume of the theme.

Когато посетите сайта на САБ, обаче, се оказва, че през 2014 са били издадени
само 4 броя на списанието, като № 4 се състои от
брой 4/2014 (част 1/2) и брой 4/2014 (част (2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2

When you visit the UAB site, however, it appears that only 4 issues of the journal
were issued in 2014, as No 4 consists of 4/2014 (part 1/2) and 4/2014 (part 2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2



Както се вижда от корицата на книжката, именувана брой 4/2014 (част 1/2),
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2 , обаче,
това е двойният брой № 5-6/2014 - 
онзи, който е посветен на социалистическата архитектура в България.
По неизвестни причини сп. Архитектура брой 4/2014 г. не е обявен, 
въпреки че беше публикуван и аз разполагам с екземпляр от него.

As can be seen from the journal cover numbered 4/2014 (part 1/2) 
this is the double issue No 5-6 / 2014 - the one dedicated to socialist architecture in Bulgaria.
For unknown reasons, the initial Architecture journal number 4/2014 was not announced, 
although it was published and I have a copy of it.

Каква е причината за да бъде арестуван този брой, не е известно. Не е обяснено.
Заинтересувах се, защото една статия от мен и арх. Петър Йокимов бе публикувана в този брой, 
постмортем на арх. Петър Йокимов. 
Ако членовете на редакцията на списанието се самоуважаваха, 
би следвало да известят своите автори за извършения арест.
С елиминирането на първоначалния брой 4/2014 се демонстрира неуважение към сътрудниците, които са се доверили на сп. Архитектура,
предоставяйки свои материали за публикуване.
Неуважение на едни архитекти към други архитекти.

What is the reason for arresting this number is not known. Not explained.
I was interested because an article by arch. Peter Yokimov and me was published in this issue, postmortem of arch. Peter Yokimov.
If the editorial staff of the magazine were self-conscious, 
they would have to tell their authors about the arrest.
The elimination of the initial number 4/2014, demonstrates disrespect for collaborators 
who have trusted the Architecture journal to provide their materials for publishing in it.
Disrespect of architects to other architects.


По повод 100-годишнината от смъртта 
на именития австрийски художник Густав Климт (14.07.1863-06.02.1918)
представям статия за сецесион - стилът, съ-основан от Климт преди 120 години.
Статията бе публикувана в арестувания брой на сп. Архитектура № 4/2014.

On the occasion of the 100th anniversary of the death
of the famous Austrian artist Gustav Klimt (14.07.1863-06.02.1918)
I present here a paper about Secession - the style that Klimt co-founded some 120 years ago.
The paper was published in the arrested number of Architecture magazine № 4/2014.







материала написа Любинка Стоилова
written by Ljubinka Stoilova

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

София през взора на Николай Грозни

Едва четири години след нейното публикуване прочетох тази книга,
която получих като подарък след споделено лично преживяване 
в софийското музикално училище. 

Не спирам да премислям релефния образ на хората 
и на София малко преди съдбовния ноември 1989та . 
Много мощен, музикален - романтичен и трагичен, образ.


Николай Грозни. Вундеркинд. С., Ciela, 2014

Петнайсетгодишният Константин е бунтарски настроен много талантлив пианист с необикновена чувствителност в безперспективната и контролирана среда на София през 80-те години. Опитва се да се справи с възрастното поколение в общество, в което за изразяването на откровеността често се заплаща висока цена. Прикован от милитаризма на  музикалното училище за даровити деца през по-голямата част от деня, Константин тържествува над режима чрез своите малки бунтове като пушене, пиене, подигравки с властта и противопоставяне на учителите си при всяка възможност. Въпреки всичко той се упражнява в свиренето с истинска отдаденост, вдъхновен от произведенията на Шопен, Дебюси и Бах. Вундеркинд е хипнотична и затрогваща книга със съзерцателния портрет на юношеската обърканост, която ни дава изящен и трагикомичен поглед за случващото се зад Желязната завеса в самия край на Студената война. Животоспасяваща се оказва благодатта на добрата музика.

Вундеркинд е дар за сетивата. Искрящата и проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял.“   Пати Смит

„Обсебен от сакралното, Вундеркинд представлява психоанализа на комунизма. Битието, на пръв поглед подчинено на законите на материализма, всъщност се управлява от трансцедентни, свръхестествени сили, които обаче нямат нищо общо с божественото. Грозни, който в своите пророчески и гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва една деформирана и изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони. Грозни нанася финалните щрихи на своята картина с алюзии от гръцката митология като Ереб и Харон. Константин, подобно на Николай Грозни, е един безнадежден романтик, за който изкуството е път на саможертва, водещ към абсолюта. Вундеркинд напомня, че тази сакрална роля на изкуството не е просто една суетна дума, един отживял идеализъм, принадлежащ към ХХ век. Напротив – дори и днес, изкуството въплъщава съпротивата срещу извращенията на тоталитаризма.“ Дамиен Аубел, Transfuge

"Рядко се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществения строй." http://ciela.bg/books/book/vunderkind/1894

Струва си да се чуе този разказ 
03.11.1987   S. Rachmaninov, Vocalise, op. 34, No.14
                     Evgeni Kissin https://www.youtube.com/watch?v=YvXOjl2HkjQ
                    Yuja Wang https://www.youtube.com/watch?v=1yTyYpWqsZU

14.12.1987   F. Chopin, Scherzo B Minor, op. 20, No. 1 (Presto con fuoco)
                     Sviatoslav Richter (1977) https://www.youtube.com/watch?v=38VShqkukWY
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=EtB_OpiOTy8

17.02.1988   F. Chopin, Etude C Major, op. 10, No. 1
                     Maurizio Pollini (1960) https://www.youtube.com/watch?v=eIQuZwnBAa4

06.03.1988   J. Brahms, Intermezzo E-Flat Major, op. 117, No. 1
                     Glen Gould https://www.youtube.com/watch?v=YD8i0jUmbF8

23.03.1988   F. Chopin, Etude E-Flat Major, op. 10, No. 6
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=XMiSndwL97o

24.03.1988   F. Chopin, Sonate, B-Flat Minor, op. 35, No. 2, Scherzo
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=dw4aGcmircA

01.05.1988   F. Chopin, Balade F Major, op. 38, No. 2
                     Krystian Zimerman https://www.youtube.com/watch?v=Wslm1ZL9EI8

23.08.1988   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, C Minor, BMV 1017, Allegro
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=ltrXpNsNzh0

15.09.1988   F. Chopin, Scherzo, C-sharp Major, op. 39, No. 3 (Presto con fuoco)
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=QwMnYP91tMo

29.09.1988   Chopin, Polonese, A-Flat Major, op. 53, Heroic
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=4P63s3Nw3iM
                     Ch. Richard-Hamelin https://www.youtube.com/watch?v=ivCrVeIagEM

03.10.1988
   Beethoven, Sonate Waldstein, C Major, op. 53, No. 21
                     Mikhail Pletnev https://www.youtube.com/watch?v=lbblMw6k1cU

14.10.1988   Beethoven, Sonate Appassionata F Minor, op. 57, No. 23
                     Emil Gilels https://www.youtube.com/watch?v=QImFm4Y_QPM
  
19.10.1988   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, B Minor, BMV 1014
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=lQcDzaAI9pw

02.11.1988   F. Chopin, “Valse brillante”, A-Flat, op. 34, No. 1
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=19JJfIJyl5M

09.11.1988   F. Chopin, Etude, As-Dur, op. 25, No. 1
                     Vladimir Horowitz https://www.youtube.com/watch?v=V7SvQzkZmuM

20.11.1988   F. Chopin, Etude, G-sharp Minor, op. 25, No. 6
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=7Vx-m0V1lsY&list=RD7Vx-m0V1lsY&t=4

    .12.1981   F. Chopin, Fantasie Impromptu, C-sharp Minor, Op. 66
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=75x6DncZDgI 

27.11.1988   F. Chopin, Mazurka, B-dur, op. 56, No. 1
                    Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5EdqeXIMPpU 

14.12.1988   F. Chopin, Sonata B-Flat minor, op. 35, No. 2, 3. Marche funebre
                    Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=y0mAbw-niI8
                    Khatia Buniatishvili, Sonata No. 2, Op 35 full https://www.youtube.com/watch?v=to8yJRPq6H4

26.12.1988   F. Chopin, Sonata, B-Flat minor, op. 35, No. 2, 1. Grave – Doppio movimento
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=Kc9sc542mdk

21.01.1989   J. Brahms, Ballade, D-Dur, op.10, No. 2
                     Krystian Zimerman (1979) https://www.youtube.com/watch?v=ZoYLlmPboBI

22.01.1989   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, F-dur, BMV 1018
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=Es3przll51M

23.01.1989   Mussorgski, Pictures at an Exhibition, XIV. The Hut on Fowl's Legs (Baba-Yagá)
                    https://www.youtube.com/watch?v=tO5p-gNyVlo

10.10.1989   Mussorgski, Pictures at an Exhibition
                     Khatia Buniatishvili https://www.youtube.com/watch?v=RZIW3MFbXGE

27.11.1989   F. Chopin, Etude C Minor, op. 25, No. 12, "Ocean"
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5M2PO4f5Y7k


Виртуозен пианист, будистки монах, писател или безделник и пропаднал мистик е Николай Грозни? Български или американски поданик, живял в България, в Индия, в САЩ, а в момента – във Франция? А може би всичко това и още нещо...
Светът е съвършен такъв, какъвто е – помисли си Слепецът, – само че някои нямат очи да го видят.

От демоните на злото не те спасява това, че си „Вундеркинд“,
Милена Златарова, 11.08.2014

“Хората често обичат да забравят. Но амнезията не запечатва миналото, нито пък заключва вратата към смъртта. Има друго време, време във времето, което не се претопява в бъдещето. Има друго настояще, което продължава да се разплита в миналото.“               „Вундеркинд“

Годината е 1987, героят е на петнайсет и има още две години до падането на Берлинската стена. Учениците ходят с униформи, дългите коси са забранени. И ако отстрани възпитаниците на софийското музикално училище изглеждат като привилегировани лигльовци, то зад фасадата на високото изкуство и успехите работи безмилостната машина, която ще те смаже, ако не играеш по правилата.

По онова време музикалното училище има привилегията да се помещава в историческа сграда на ул. „Оборище“ 5. Тя видимо се отличава от еднотипната архитектура на социалистическите постройки. Високите тавани, дървените врати с дърворезба, орнаментите по стълбището, шахматният под при главния вход и най-вече интригуващото й минало (тогава бивша собственост на католическата църква) придават ореол на тайнственост, създават усещането за храм, в който избраните таланти биват посветени в служене на музиката. Но достатъчен ли е талантът, за да оцелееш в света на вечното съревнование, родителски и преподавателски амбиции?
„Вундеркинд“ (изд. „Сиела“) ни въвлича в едно сюреалистично пътуване в миналото, като възкресява по въздействащ начин злокобната атмосфера на София от 80-те години. Град, обладан от пълзяща тъмнина и зло, изпълнен с демони и тревожно предчувствие за беда, а в него объркани юноши търсят в музиката спасение от безсмислието и лъжата, които са проникнали във всички кътчета на личния и обществен живот:

„Спареният въздух, смачканите граждани и бронзовите идоли изчезват и на тяхно място изниква необятен безплътен град, в който всичко – стените, цветовете, хората – е сътворено от звуци.“

Усещането за безнадеждност и мрак тегне над обитателите му както небето „ с цвят на гранит“.  Дните се сменят сиви и безрадостни, въздухът е натежал от страх. Животът е толкова безцветен, че белотата на зимата идва като разнообразие. Едва започнали да се оформят като личности, Константин и неговите приятели виждат как хората с власт насочват съдбата им в предварително определени коловози и с инстинкта на младостта се опитват всячески да избягат от тях. Часовете свирене се редуват с предизвикателен секс, отсъствия от училище, кратки глътки свобода с няколко тайни дръпвания от скритите цигари. Бунтът им се разразява в яростна надпревара с пианото и ожесточено съревнование помежду им. Бесни пасажи се задъхват по страниците, отекват камбанени акорди.
...  
Описанията на София, на училището в сградата (Pro Oriente на ул. "Оборище"), са силно въздействащи, употребата на езика – майсторска.
Не е лесно да се върнеш по стъпките си назад, да тръгнеш подир кълбото, което се размотава в обратна посока към миналото. Мисля, че имаме нужда от такива книги – антидот на лъжливата носталгия по „онова време“; книги, които яростно се противопоставят на безразличието, на бездушието, убийствени за всяка чувствителност и творческа свобода. Книги, които помагат да не забравим.

неделя, 4 февруари 2018 г.

Банята в Овча купел

Последният опит за спасение на банята в "Овча купел"

Webcafe
31.01.2018, 16:08 (обновена 02.02.2018, 13:01) 
https://www.webcafe.bg/newscafe/obshtestvo/id_1138166166_Posledniyat_opit_za_spasenie_na_banyata_v_Ovcha_kupel_
https://www.facebook.com/NINKNandfriends/posts/1209561299179650

На 18.01.2018 г. е направено публично представяне на проекта "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения Наследство.БГ", който ще кандидатства за финансиране по оперативна програма "Наука и образование за интеригентен растеж" 2-14-2020, мярка 4 "Креативни и рекреативни индустрии", порцедура "BG05M20P001-1.001. Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения".
Ръководител - Софийски университет
Участници - Национална спортна академия и още 43 научни звена, над 350 учени
Партньор - Столична община чрез Музей за история на София,
https://www.facebook.com/termalnonormalno/photos/a.141479506207378.1073741828.136129830075679/376449072710419/?type=3&theater

Заснемането на сградата на банята в Овча купел, поради изчезнали данни за оригиналния проект,

вече е започнал арх. Константин Пеев - също партньор по проекта.
Според арх. Пеев напълно реално е съвместно функциониране на баня с басейни с минерална вода на първия етаж и научен център с лаборатории на втория етаж със съответно самостоятелни входове.
Освен научни изследвания с минералната вода, се предполага свободен достъп на граждани и безплатно ползване от учащи в района.  

Дано най-после свободно изтичащата минерална вода бъде оползотворена,
а сградата, която отдавна е призната за недвижима културна ценност, 
бъде смислено използвана.



Засега, поради изключително лошото състояние, достъпът в сградата е невъзможен

Влизането забранено
Неизвестен извършител - 05.04.2014, 18:18 (обновена 15.04.2014, 16:18) https://www.webcafe.bg/id_154337662