понеделник, 4 юни 2018 г.

За спасението на една къща



Двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "Проф. Асен Златаров", кв. 557, м. "Зона Г-12", район "Оборище", Столична община

Преди време получих по електронната поща писмо със следното съдържание:

Обръщам се към Вас с молба за помощ, ...... Аз, близки и по – далечни съседи на една къща правим опити да я спасим от скорошно събаряне. Къщата се намира в град София, на ъгъла на ул.  Велико Търново и ул. Проф. Асен Златаров и според нас е в изключително добро състояние. Строена е в началото на миналия век (1935 г.), и без да сме специалисти я намираме за изключително красива постройка. Други твърдящи, че разбират от строителство и архитектура твърдят, че къщата е образец на класическия, български, междувоеннен архитектурен модернизъм. Самата къща по начина, по който стои, осигурява на живеещите близо до нея усещането за пространство, и благодарение на нея всички ние имаме целогодишно слънце и въздух. За съжаление е нарочена за събаряне от новият и собственик. Изпращам Ви документи, от които да се запознаете по – подробно със случая.

Жалбата е подадена до абсолютно всички институции, за което прилагам и сканирана първа страница с вх. номера.  Подали сме и искане за статут на НКС в НИНКН. От там ми казаха, че може да е свободен текст. Имаме нужда от професионална консултация. 

От приложените документи става ясно, че къщата доскоро е била ползвана като посолство на Република Хърватска, чe Националният институт за недвижимо културно наследство вече е съгласувал проект за ПУП - ИПРЗ и РУП на нов УПИ VI-237 "за жс и пг" в кв. 557  и е в ход съгласуване в Дирекцията по архитектура и градоустройство на Столичната община.
От сложния и заплетен казус, изложен в приложените няколко жалби, подразбрах, че сградата е строена през 1935 г., че след експроприацията на имота след 09.09.1944 г. в къщата е живял Добри Терпешев, че жалбоподателите изразяват съмнения за законосъобразността на приватизирането на имота и начина на провеждане на процедурите по съгласуване на новия подробен устройствен план - ИПРЗ и РУП, 

По-долу публикувам текста на отговора, който изпратих на Господин Димов по електронната поща.



Уважаеми Господин Димов,
Получих от Вас цялата кореспонденция (с изключение на снимки),
свързана с двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгла с ул. "Асен Златаров".
Помъчих се да вникна в казуса като се запознах с всички документи, с информацията, публикувана в интернет сайтовете на ДАГ - СО, ГИС, Google maps, Wikipedia (https://bg.wikipedia.org/wiki/Добри_Терпешеви литература, свързана с недвижимите паметници на културата/недвижимите културни цености в София.
За качествата на самата сграда мога да съдя единствено по външния й вид от изгледите в Google maps (от 2012 г.)
Би било добре да се видят и чертежи на срадата, но ако такива има в архивите на ДАГ, те биха били достъпни след съгласие на собственика на имота. 

Допускам, че при създалите се междусъседски напрежения, такова съгласие би било трудно постижимо. 
От дългогодишните си занимания с история на българската архитектура на ХХ век, както и с опазване на недвижимото културно наследство в София, мога да Ви уверя следното:
За да бъде призната една архитектурна творба за индивидуална недвижима културна ценност от ХХ век (с категория „национално” или „местно” значение) би следвало тя или да бъде творба на изтъкнати проектанти (архитект, инженер-конструктор, художник) или да притежава забележителни архитектурни, строителни и художествени достойноства, характеризиращи периода на нейното създаване, или да бъде свързана исторически със забележителни събития/ личности.
Тъй като не разполагам с оригиналния проект или друга информация за авторство, нито съм имала възможност за оглед на място, мога да се огранича само във визуалната преценка на оцелелите до днес физически качества на обекта, запечатани във външни фотографии.
От моя гледна точка, сградата на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "проф. Асен Златаров" е продукт на архитектурата на модернизма между двете световни войни, в неговия ранен вариант (независимо че, както съобщавате, е изградена през 1935 г.). Във фасадното третиране е налице стремеж да се следват някои от водещите принципи на модернизма – гладки фасадни повърхности, обединяване на прозоречните отвори в групи чрез общо рамкиране и хоризонтално профилиране/канелиране на ъгловите плътни части; търсене на хоризонтално издължени пропорции при членението на прозорците с повече шпроси, елегантно рамкиране на прозоречните отвори; геометрично опростена фигуралност на металните парапети на балкони и тераси (ако приемем, че те са оригинални, което не може да се прецени добре без пряк оглед).



От особено значение при модерната архитектура е решението на интериорното пространство. Без познаване на оригиналния проект, на заснемане или пряк досег с интериорите, не може да се направи каквато и да било преценка на този аспект.  От датата на изграждане може да се заключи, че носещата конструкция би следвало да е скелетна стоманобетонова. От снимките може да се предположи, че покривът е четирискатен, вероятно с дървена конструкция и покритие с керемиди. 
За Ваше сведение трябва да подчертая, че зрелите и майсторски творби на т.нар. „междувоенен модернизъм” се появяват в страната от средата на 1930-те години насетне. Разглежданият пример не може да се категоризира като уникален образец на стила, а по-скоро като типичен представител на модерното строителство в България между двете световни войни. Предполагам, че именно поради тези съображения обектът не е бил включен при масираното регистриране на паметници на културата в София през 1976-1977 г., и не фигурира като индивидуален паметник на културата в изданието на Националния институт за паметници на културата към Комитета за изкуство и култура, озаглавено „Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., 1977.
От друга страна, както във всяко изкуство, значението на архитектурната творба би следвало да се разглежда, освен самостоятелно, и в контекст – пространствен и исторически.В пространствен аспект срадата е част от групов паметник на културата/групова недвижима културна ценност - Ж-1 Жилищна зона „Докторски паметник”чиито особености съм разгледала в съответствие с аргументацията на НИПК/НИНКН, в две изложения, свързани с опазването на недвижими културни ценности в София, а именно: 
 ..... Зоната е почти изцяло жилищна, .... запазила атмосферата на живописни фамилни къщи с дворни градини от началото на ХХ в. и малоетажни апартаментни сгради с вътрешноквартални дворове от периода между двете световни войни... Поради своето хигиенично местоположение и близост до обществения център, зоната е била усвоена системно с жилищни сгради на служители във висшата държавна администрация, крупни индустриалци и търговци, заможни представители на интелигенцията. В архитектурата на къщите се срещат образци на архитектурни стилове от национално значение, творби на видни архитекти, повечето одържавени след 1948 г. и адаптирани към обществена функция, или за нуждите на чуждестранни дипломатически мисии. След 1990 г. те са реституирани и включени в свободния пазар на недвижимости....  Разнообразното съчетание на различни културни пластове е почти непроменено по етажност след Втората световна война. Характеризира се с относително единство на уличните силуети и дворните пространства. Те са защитени от Закона за културното наследство и би следвало да се опазват ревниво в близък до автентичния им вид като утвърдени в градската памет ансамбли...
Зоната „Ж1 – Докторски паметник” е заложена като групов недвижим паметник на културата в цитираното Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., КИК-НИПК, 1977, с. 48 и приета като такъв от Експертния съвет на НИПК според писмо № 4469 от 22.08.1986 г.
В исторически аспект, освен вече направения естетически анализ, който полага обекта в хронологията на развитието на модерната архитектура, е важно да се подчертае, че в България запазените примери от периода между двете световни войни са вече много малко. Малкият брой на запазените до днес нискоетажни фамилни къщи с двор в историческата централна част на София е аргумент в полза на декларирането на тази сграда като индивидуална недвижима културна ценност от местно значение.
В сградата могат да се предположат намеси, нарушаващи нейната абсолютна автентичност (зазиждане на балкона на първия етаж, поява на гаражни клетки в двора). Все пак е похвално, че тя е съхранена до наши дни в относително близък до характерния за модернизма външен вид. В дадения случай, въпреки вероятните конкретни обстоятелства на одържавяване, може да се допусне, че опазването се дължи до голяма степен и на доскорошното й ползване от дипломатическа мисия.
По този въпрос продължавам да поддържам мнението си, изказано през 1994 г. в статията "Модерна архитектура в жилищните сгради у нас", - Архитектура, № 3 (1994): 39-42, когато с група колеги основавахме секция за опазване наследството на модернизма към международната организация ДОКОМОМО
ПослесловКато дял от проявленията на българския модернизъм индивидуалната къща е най-бегло коментирана в родната историография. Вероятно защото нейното социално значение на пръв поглед е по-ограничено. Всъщност, обществената значимост на тези сравнително па-малки по обем обекти се оценява след национализацията на едрата градска собственост в края на 40-те години – голяма част са „усвоени” за представителни административни цели, за резиденции на чеждустранни дипломатически мисии. Колкото и парадоксално да звучи, тъкмо политическите директиви, които отричат естетиката и творческите постижения на модернизма като упадъчни, косвено признават тяхната необорима художествена стойност. Днес някои от тези сгради – отново частна собственост, добиват ново предназначение, а и нов облик, които в по-малка или по-голяма степен ги отдалечават от оригиналния авторов замисъл. Приемлива ли е тази съвременна практика? Отдалечава ли ни тя от българския модернизъм между двете световни войни? Може би такава тема заслужава специална дискусия.”
За изминалите 24 години, при бурните процеси на свободна търговия с имоти и трудното контролиране на строителните инициативи след 1989 г., желаната професионална дискусия почти не се състоя; напротив - бяха положени разнообразни усилия да бъдат възпрени много от потенциалните дискутанти и защитници на културното наследство. Въпреки това, „Зона Ж1 – Докторски паметник” бе включена в частта „културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София (приет през 2009) и отбелязана с допълнителен режим на застрояване Ткин според Закона за устройство и застрояване на Столичната община, съобразно изискванията на Закона за културното наследство.


Тъй като сградата е част от груповата недвижима културна ценност, би следвало именно Министерство на културата (МК) чрез специализираното си поделение Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – наследник на някогашния НИПК, да съблюдава заложените  изисквания на Общия устройствен план на София и на ЗКН за ансамблово единство на средата и за запазване на нейната исторически сложила се специфика.
В условията на либерална пазарна икономика, удържането на инвестиционните намерения на собствениците в рамките на тези ограничения се оказва трудно изпълнимо, особено ако самите собственици нямат респект към културното наследство. Практиката показва, че изискванията на ЗКН за груповите недвижими културни ценности се пренебрегват или тълкуват разтегливо дори от експерти в НИНКН.  
Ревизия на вече приключила процедура по съгласуване от МК и ДАГ би била възможна ако се установят след обжалване драстични нарушения на пространствения контекст и съответните законови изисквания на ЗКН или ЗУТ . Да изказвам съждения относно проекта за ПУП-ИПРЗ, който не съм видяла би било непрофесионално. Затова, като се позовавам на предоставените ми от Вас текстове, единствено мога да поставя принципното условие, че предлаганата височина на новата застройка в УПИ на въпросния адрес би трябвало да се спрегне с етажността и височината на апартаментните сгради по ул. „Проф. Асен Златаров”, заедно с които също участва в единен ансамбъл, като по този начин ще се съобрази и с ширината на улицата (изискване на ЗУТ, което, както Вие твърдите, не е спазено от вече съгласувания проект). За прецизиране на обстоятелствата и критиките към ПУП би Ви била от полза експертната помощ на практикуващ архитект-проектант, какъвто аз не съм.
 В исторически аспект, друг критерий, който би могъл да послужи за категоризацията на разглеждания обект като индивидуална недвижима културна ценност, са личности и събития, свързани с него. Разбира се, категоризацията на недвижимите културни ценности е в пряка зависимост от ценностната йерархия на категоризиращите експерти и институции, съответно – на обществото и културната ситуация, към които принадлежат.
Поради непознаване на оригиналния проект или обстоятелствата по неговото създаване, не са ми известни автентичният собственик и първите обитатели на къщата. Възможно е все още да се съхранява информация в архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК) или в архива на отдела за опазване на недвижимото културно наследство към Музея за история на София, тъй като имам основателно предположение, че сградата е била включена в проучванията на паметниците на културата в София, осъществени от изследователски колектив на НИПК през 1976-1977 г.
Сведението, изразено от Вас, че в някакъв период след 1944 г. битието на Добри Терпешев е свързано с къщата на ул. „Велико Търново” № 32, се нуждае от документално потвърждение. В този случай, евентуалната оценка на културната й стойност и последващото й деклариране като индивидуална недвижима културна ценност би следвало да се базират на обосновани становища на професионални историци за значението за националната история на този общественик или на фрагмент от неговата биография.
Обикновено подобни обстоятелства се отбелязват с паметни плочи.
Останалите идеи, лансирани във Вашите изложения, за смяна на собствеността и адаптация на сградата като детска градина не са от моята професионална компетентност.

Надявам се, че няма да възразите ако публикувам този текст в интернет в подходяща форма.

Поздрав,
Любинка Стоилова


неделя, 29 април 2018 г.

Как работи Националният институт за недвижимо културно наследство

след промените в Закона за културното наследство

Има ли обща воля за опазване на културното наследство







Габрово, Старопиталище на Пенчо Семов, сн.: Здравко Йончев

"Денят започва с култура", БНТ - 27.04.2018
Гости: арх. Габриела Семова-Колева – председател на ИКОМОС (Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места), Красимир Велчев – член на Парламентарната комисия по културата и медиите, арх. Красимир Тодоров – директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), арх. Ивайло Петков – група „ГРАД“
https://www.bnt.bg/bg/a/kak-funktsionira-natsionalniyat-institu-za-nedvizhimo-kulturno-nasledstvo


Предложения за промени в Закона за културното наследство - 
БНТ2-София, Тодор Литовски, 27.02.2018 г.
Преди около седмица беше разрушена красивата къща с кула в Лозенец. 
Тя беше със свален статут на паметник на културата, който не можа да възстанови, заради намеси в оригинарната архитектурата на къщата и вида на околното пространство.
интервюта с Министъра на културата Боил Банов, доц. д-р Тодор Чобанов - 
http://news.bnt.bg/bg/a/predlozheniya-za-promeni-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo
Багерите срещу старите къщи на София
http://sofiazanas.blogspot.bg/search?q=къщата+с+ягодите
https://www.dnevnik.bg/bigpicture/2017/02/23/2914319_baniata_v_bankia_-_106-godishnata_sgrada_potunala_v/

предупрежденията на пазителите на културното наследство:

Изчезваща София
"Денят започва с култура", БНТ - 06.11.2015
За къщата с ягодите на ул. "Сан Стефано" 6 в София

Гости в студиото - инж. Георги Колчаков, д-р арх. Любинка Стоилова, изкуствовед Кристин Разсколова.
https://www.bnt.bg/bg/a/izchezvashta-sofiya
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2015/11/6.html

Промените в Закона за културното наследство - 
Вчера бе проведено второто общо събрание на Форум Културно наследство. Поводът - обсъждането на законопроекти за изменение на Закона за културното наследство. Гости в студиото на "Денят започва с култура" бяха представители на Форум Културно наследство - Владимир Руменов - художник; проф. Диана Гергова – археолог и арх. Габриела Семова.

"Денят започва с култура", БНТ - 12.02.2016 
https://www.bnt.bg/bg/a/promeni-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo

Коментар върху 
Закона за изменение и допълнение
на Закона за културното наследство - 
24.02.2016 

http://sofiazanas.blogspot.bg/2016/02/blog-post_24.html

Архитект Дафина Барфончовска за промените в Закона за културното наследство

BiTV - 13.06.2016 - арх. Дафина Барфончовска
https://www.bitelevision.com/arhitekt-dafina-barfonchovska-za-promenite-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo/

Промените в Закона за културното наследство 
"Денят започва с култура", БНТ - 16.03.2016
гост - арх. Даниела Джуркова, директор на НИНКН

https://video.bnt.bg/bg/a/promeni-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo-2

Промените в Закона за културното наследство 
"Денят започва с култура", БНТ - 20.06.2016
гости: д-р Тодор Чобанов, арх. Дафина Барфончовска, д-р арх. Любинка Стоилова 

https://www.bnt.bg/bg/a/promenite-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo-2

Промените в Закона за културното наследство 

"Денят започва с култура", БНТ - 30.06.2016
Протест срещу промените в Закона на културното наследство
гости: арх. Дафина Барфончовска, проф. Велислав Минеков - скулптор, Владимир Руменов - художник и координатор на Форум "Културно наследство"

https://video.bnt.bg/bg/a/protest-sreshtu-promenite-v-zakona-za-kulturnoto-nasledstvo

Промените в Закона за културното наследство 

"Денят започва с култура", БНТ - 15.07.2016 
Предаването "Денят започва с култура" от 30 юни разбуни доста духове в България. Стана повод да се пишат писма, да се иска оставката на министър Вежди Рашидов. Беше повод включително да разберем, не без учудване, от главния прокурор, че той очевидно следи тези няколко хиляди души, които искат оставката. Темата на разговора в студиото тогава беше за промените в Закона за опазване на културното наследство, които бяха гласувани на второ четене в Народното събрание. Мина и срокът, в който президентът Росен Плевнелиев можеше да наложи своето вето. Това обаче не се случи и законът вече е факт.
"Това е поредна стъпка за игнориране на експертния и комплексен подход към опазване на културното наследство... Това е абдикация на държавата от нейните задължения, които тя е поела и с международно ратифицирани документи", заяви тогава арх. Дафина Барфончовска и добави, че "този закон е правен абсолютно непрофесионално, абсолютно в разрез с всякакви норми и изисквания за законотворчество".
Днес в студиото дискутирахме по въпросите, които поставя арх. Барфончовска, а и по други, свързани с промените в Закона за културното наследство, с проф. Станислав Станилов, член на Комисията по култура и медии в НС, представител от партия "Атака", проф. д-р Вили Лилков, представител на ДСБ, и арх. д-р Любинка Стоилова, Форум „Културно наследство”.
https://www.bnt.bg/bg/a/promenite-v-zakona-za-opazvane-na-kulturnoto-nasledstvo 

вторник, 27 февруари 2018 г.

Багерите срещу старите къщи на София

Те си отиват една по една, всяка останала самотна в градския пейзаж и без закрила.
Намаляват собствениците, които милеят за своите стари сгради и ги поддържат ...
Оредяват и гражданите, които ги обичат, споменават и защитават .....



На 28.04.2017 г. бе разрушена 100-годишната къща на Митови на бул. "Васил Левски" 19 в центъра на София - известна като "двойната къща". През м. ноември 2016 г. статутът й на недвижима културна ценност "за сведение" е бил премахнат. Така собственикът е получил карт бланш да прави с нея каквото намери за добре - да я събори, за да построи на нейно място подземен  паркинг, например.
Недоволството на гражданите, организирани в социалните мрежи, живата верига, множеството репортажи и публикации не можаха да спрат багера, а още по-малко да накарат собственика на имота - Киро Японеца, да се замисли.
Дали пък не е било възможно подземното соъръжение да се направи без да се разрушава сградата?!
https://www.bnt.bg/bg/a/dvoynata-kshcha-na-mitovi-v-tsentra-na-sofiya-veche-e-naplno-razrushena
http://fadingsofia.rcss.eu/house/51/двойната-къща

На 23.02.2018 г., след дългогодишна агония, багер атакува и тухлената къща с кулата на бул. "Джеймс Баучер" 24.
Този път стана тихомълком и неочаквано - нямаше подготовка в социалните мрежи, нямаше живи вериги ...
снимките са на Иван Митков

Най-ревностният й защитник - Кристин Разсолкова, написа прочувствено
IN MEMORIAM 

Винаги се спирах пред нея. Къщата с кулата. Имаше прекрасна, тайнствена градина и загадъчна кула. Мислено разигравах най-различни истории, в които тя беше сцена и главен участник. Но най-много ме привличаше красотата й – стоеше уверено и някак изправено, като човек с достойнство, знаеше си мястото; имаше пестелива и много добре премислена тухлена украса. Години по-късно си дадох сметка, че тя е построена в стила на неоромантизма и тръгнах да търся други такива сгради в София. Бяха много малко – най близката е къщата на Сирак Скитник на ул. „Борова гора“, построена от арх. Георги Овчаров. След това открих в архива от мои пътувания, че съм снимала сгради в този стил в Румъния, Англия, Германия, Финландия. Всичките изглеждаха добре поддържани и явно ценени.
Красотата на Къщата с кулата обаче в България се оказа смъртна присъда и тя беше разрушена. На нейно място ще има нова грозна сграда, която архитектурно няма нищо общо с околните, но ще носи пари на инвеститорите.

Преди да срутят къщата обаче, няколко души се борихме няколко години за нея. Така разбрах, че е построена в 1932 г от арх. Иван Банков, че е била паметник на архитектурата, а след това този статут е свален, но е останала част от защитена територия на културно-историческото наследство на групови паметници на културата/културни ценности, към който се прилагат специфичните изисквания на Закона за културното наследство. Така стъпка по стъпка открих схемата, по която се разрушават архитектурно и исторически ценни сгради.

Когато почине човек обикновено казваме, че е отишъл на небето. Не съм сигурна, че има небеса за сградите и си мисля, че те остават само в сърцата ни и в спомените. Мъчно ми е, че не успях да се преборя докрай и да запазя къщата, че няма да мога да мина с внука си покрай нея и да му разкажа за Сирак Скитник и Иван Милев, да му покажа сградата и да се опитам да го насоча към красотата на онова отминало време, да успея да го свържа с живота му днес.

Написах този своеобразен некролог, за да кажа, че за мен унищожаването на художествена и историческа памет е убийство и то трябва да бъде спряно. Затова сега ще спомена хората и институциите, които носят вина за разрушаването на сградата и тези, които се бориха за нейното запазване. Ще оставя защитниците последни за да запазя сила и вдъхновение.
Софийска община, Йорданка Фандъкова - Yordanka Fandakova и Министерство на културата са основните институции, които можеха да защитят къщата, да преценят качествата й и ценността й за квартала и за София, и да я запазят. Те трябваше единствено да спазят закона за културното наследство и да не позволяват прилагането на корупционни схеми за разрушаване на стари сгради. Трябваше да защитят обществените интереси, а не тези на инвеститорите. Не го направиха.

Защитниците на Къщата с кулата се оказаха не малко.
Благодарна съм на Ivan Mitkov за това, че успя да направи последни снимки на къщата и за това, че е истински съмишленик в тази кауза. 

Човекът, който знае и разбира най-силно значението на старите Софийски сгради и усеща загубата им е Ljubinka Stoilova. Нейната помощ и професионализъм са безценни.
С Първан Симеонов се запознахме пред къщата и бяхме заедно в нейна защита докрая.
Мариана Мелнишка включи Къщата с кулата в своите своеобразни софийски пътеписи и даде възможност на много хора да научат за съдбата й.
1375 души заявиха чрез петиция, че се противопоставят на разрушаването на къщата.
Екипът на "Денят започва с култура" - културен слот, БНТ1 ни даде възможността да говорим за Къщата с кулата и за къщата с ягодите. Няколко телевизии направиха кратки репортажи за сградата.

И накрая – мисля, че защитата на културното ни наследство изисква ясен глас от нас, гражданите. Отделните гласове, обаче, колкото и да са много не се чуват. Струва ми се, че историята с лъвчетата имаше добро разрешение, защото значение имаха не само гражданските протести, но и подкрепата на професионалната ветеринарна гилдия, активната помощ на чуждестранни специалисти и водещото участие на Организация за защита на животните "Четири лапи" която има международна дейност, съвместните усилия на няколко организации като Дивите Животни / Wild Animals и Ветеринарна клиника "Добро хрумване". Тук изключвам благоволението на премиера, защото то е нестабилно – ту го има, ту го няма, и принципно не би трябвало да е фактор.
В случая с културното наследство нямаме защита и мнение от архитектурната гилдия, нямаме и организации с активна международна дейност, които да говорят на език, разбираем в европейските държави.
Вярвам, малко по малко и това ще стане и ще спрем да пишем некролози.

Думите на Кристин Разсолкова предизвикаха обширна дискусия във фейсбук, в която бяха припомнени и други застрашени сгради в София.

Фрагмент от Общия устройствен план на София от 2009 г. в концепцията за културно-историческо наследство с къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24, показващ, че въпросната къща e част от групова недвижима културна ценност/групов паметник на културата.

Къщата на бул. "Джеймс Баучер" 24 бе със статут на индивидуална недвижима културна ценност за сведение. Това е наистина най-ниската категория в йерархията на индивидуални ценности и тя е била свалена с вътрешно решение на НИНКН - очевидно без много шум и без проблеми. Това, което смущава в обясненията на институциите е, че къщата е изгубила характерната си среда и около нея отдавна има изградени 5-етажни съвременни блокове.
Министърът на културата изговаря версията за нехарактерната среда в интервю, което включва и въпроса за опазването на недвижими културни ценности в София [виж интервюто -  от 10:41 до 12:10 https://www.bnt.bg/bg/a/181317-za-blgarskata-kultura-aktualni-problemi ].

силуети по бул. "Джеймс Баучер", показващи разнообразния характер на застройката.


Как средата е загубила своя характер, когато тя има статут на групова недвижима културна ценност и в първата редакция на Общия устройствен план на София, разработен през периода 2003-2006 г., а и във втората му редакция от 2009 г., която и днес има законова валидност. Отговорните институции не обясняват, сякаш това е станало без тяхно знание. Столичната община и нейното районно подделение също са призвани да спазват Общия устройствен план и Закона към него.

Проблемът, който е общ за тези и други разрушени или рушащи се обекти е, че дори и да е свален статутът им на индивидуални недвижими културни ценности, те продължават да са част от групови недвижими културни ценности - както са заложени в системата "Културно-историческо наследство" към действащия Общ устройствен план на София (http://sofproect.com/Images/web_maps19112009/22.pdf). А от това следва, че не би трябвало те да претърпяват съществени изменения, с което да се запазват и общите характеристики на съществуващата среда.
Защо този факт се подминава от общински служители, а дори и от сътудници в НИНКН е въпрос с много възможни интерпретации, най-безобидните от които са невнимание или незнание.

Пресконференция във връзка с опазване на културно-историческото наследство на територията на Столична община
https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/vEIqWhD8Ae8%3D
презентация на арх. Здравко Здравков - https://prezi.com/view/vHGD3aL8lZCXPRQ60qKa/
На пресконференцията, състояла се на 27.02.2018 г., в присъствието на Министъра на културата – Боил Банов, Зам. кметът на Столична община по направление "Култура, образование, спорт и туризъм" - доц. д-р Тодор Чобанов, и Главният архитект на София – арх. Здравко Здравков, са обявили  предложенията си за предстоящи промени в Закона за културното наследство (ЗКН) - собствениците на недвижими културни ценности да получават повече стимули от общината/държавата, а именно:
Освобождаване от данък сгради да се предоставя не само за жилищни, а за всякакъв вид имоти;
Облекчения на данък сгради да получават само собствениците, които поддържат добре своите имоти - недвижими културни ценности;
Предложения на Столичната община за давае на статут на културна ценност на важни обекти и връщането на отнет статут на други.

    
Според  Боил Банов, по-сериозни изменения на ЗКН ще бъдат подавани за разглеждане постъпателно в Народното събрание. Дигитализираната информация за недвижимите културни ценности ще улесни проверките за имотите – дали са защитени от Закона за културното наследство, какъв статут имат и какви ограничения налагат тези обстоятелства. В момента тече процедура по обявяване за недвижима културна ценност на продадените през 2016 г. "Княжески/Царски конюшни" на ъгъла на бул. "Кн. Ал. Дондуков" и бул. "Васил Левски". Съборената "Двойна къща", ще бъде изградена отново в оригинален вид".

     Според д-р Тодор Чобанов, статутът на имотите като недвижими културни ценности би следвало да се записва в нотариалните актове, за да бъдат собствениците им наясно с ограниченията за бъдещо развитие още при закупуването им. За освобождаване от данък сгради, собствениците ще трябва да подават ежегодно информация в Столичната община, доказваща състоянието на имотите им. СО има сведения че половината от наличните ок. 1400 недвижими културни ценности на територията на общината са в добро състояние.
     Според арх. Здравко Здравков местоположението на преобладаващата част недвижими културни ценности в историческия градски център определя тяхната висока  цена, но пък се налагат строителни ограничения, за които собствениците би следвало да получават компенсации, както в други държави (строеж на свободни терени с неизползваните от тях параметри, данъчни облекчения при инвестиции в града, безвъзмездна финансова помощ за ремонт на имотите им - културни ценности, предимство на общината при продажбата им). Здравков е цитиран от агенция "Фокус", че въпреки споразумения със собственици на недвижими културни ценности за запазването им  и въпреки нееднократно налаганите им санкции, съпротивата им води до "безкрайни съдебни производства“, какъвто е случаят със Захарна фабрикаСпоразумение за възстановяване облика на сградите е постигнато със собственика на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 (арх. Г. Фингов). Подобно договаряне се води и за "Къщата с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6 (арх. Георги Кунев).

Министерството и общината се сетиха за паметниците на културата в София

Хайд парк27 февруари 2018 - http://skif.bg/index.php/haid-park/6545-ucyd
Данъчни облекчения само за поддържани сгради-паметници
Зорница Латева - 27.02.2018 г.
http://www.mediapool.bg/danachni-oblekcheniya-samo-za-poddarzhani-sgradi-pametnitsi-news276085.html


Министър Банов предлага статутът за  паметници на културата да се установява от външни организации - в. Дневник, 18.03.2018 г. https://www.dnevnik.bg/kultura/2018/03/18/3148567_banov_predlaga_statutut_za_pametnici_na_kulturata_da/?ref=home_main_news

Л.С.

сряда, 14 февруари 2018 г.

Символизмът на сп. Архитектура / The Symblism of Journal Architecture

Арестувани публикации / Arrested Publications

Поради някаква тайна символика списание Архитектура - орган на Съюза на архитектите в България (САБ) се появява на интернет сайта на САБ с варираща номерация.

Due to some secret symbolism, Architecture - the journal of the Union of Architects in Bulgaria (UAB) appears on the UAB's internet site with variable numbering. (The site has no English version)



Обичайно годишните течения на списание Архитектура се състоят от 6 книжки.
През 2017 г. са публикувани дори 7 броя.
През 2014 г. бяха публикувани 5 броя - №№ 1, 2, 3, 4, 5-6.
Последната книжка, посветена на социалистическата архитектура в България,
е двойна № 5-6, за да се предостави по-голям обем на темата.

Typically, the annual trends of the journal Architecture consist of 6 issues.
In 2017, even No. 7 was published.
In 2014, 5 issues were published - Nos. 1, 2, 3, 4, 5-6.
The last one, devoted to socialist architecture in Bulgaria,
is a double No. 5-6 in order to provide larger volume of the theme.

Когато посетите сайта на САБ, обаче, се оказва, че през 2014 са били издадени
само 4 броя на списанието, като № 4 се състои от
брой 4/2014 (част 1/2) и брой 4/2014 (част (2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2

When you visit the UAB site, however, it appears that only 4 issues of the journal
were issued in 2014, as No 4 consists of 4/2014 (part 1/2) and 4/2014 (part 2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2



Както се вижда от корицата на книжката, именувана брой 4/2014 (част 1/2),
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2 , обаче,
това е двойният брой № 5-6/2014 - 
онзи, който е посветен на социалистическата архитектура в България.
По неизвестни причини сп. Архитектура брой 4/2014 г. не е обявен, 
въпреки че беше публикуван и аз разполагам с екземпляр от него.

As can be seen from the journal cover numbered 4/2014 (part 1/2) 
this is the double issue No 5-6 / 2014 - the one dedicated to socialist architecture in Bulgaria.
For unknown reasons, the initial Architecture journal number 4/2014 was not announced, 
although it was published and I have a copy of it.

Каква е причината за да бъде арестуван този брой, не е известно. Не е обяснено.
Заинтересувах се, защото една статия от мен и арх. Петър Йокимов бе публикувана в този брой, 
постмортем на арх. Петър Йокимов. 
Ако членовете на редакцията на списанието се самоуважаваха, 
би следвало да известят своите автори за извършения арест.
С елиминирането на първоначалния брой 4/2014 се демонстрира неуважение към сътрудниците, които са се доверили на сп. Архитектура,
предоставяйки свои материали за публикуване.
Неуважение на едни архитекти към други архитекти.

What is the reason for arresting this number is not known. Not explained.
I was interested because an article by arch. Peter Yokimov and me was published in this issue, postmortem of arch. Peter Yokimov.
If the editorial staff of the magazine were self-conscious, 
they would have to tell their authors about the arrest.
The elimination of the initial number 4/2014, demonstrates disrespect for collaborators 
who have trusted the Architecture journal to provide their materials for publishing in it.
Disrespect of architects to other architects.


По повод 100-годишнината от смъртта 
на именития австрийски художник Густав Климт (14.07.1863-06.02.1918)
представям статия за сецесион - стилът, съ-основан от Климт преди 120 години.
Статията бе публикувана в арестувания брой на сп. Архитектура № 4/2014.

On the occasion of the 100th anniversary of the death
of the famous Austrian artist Gustav Klimt (14.07.1863-06.02.1918)
I present here a paper about Secession - the style that Klimt co-founded some 120 years ago.
The paper was published in the arrested number of Architecture magazine № 4/2014.







материала написа Любинка Стоилова
written by Ljubinka Stoilova