петък, 23 ноември 2012 г.


http://www.youtube.com/watch?v=iyQyaIl2rfI

сряда, 22 август 2012 г.

Спомен за Марчелла Щерн

Две години без
Marcella Stern (12.11.1934 - 22.08.2010)

понеделник, 9 юли 2012 г.

Зданието на Центpална коопеpативна банка в София


Според проучването за зданието на Централната кооперативна банка от арх. Мариана Везнева – НИПК (1977-78 г.), копие от което се съхранява в архива на ОП „Стара София” със Софийски исторически музей, сградата е построена след конкурс през 1914 г. от арх. Никола Лазаров, а е надстроена през 1920 г. от колектива на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Георги Апостолов.

Всъщност, през 1925-28 г., след ограничен конкурс, в който участва и самият арх. Н. Лазаров, арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев разширяват сградата в посока към ъгъла на ул. “Ив. Вазов” и “Г.С. Раковски”, надстрояват я с два етажа и увенчават с нов купол. Тогава е преместена и скулптурната група от трима души, поддържащи земното кълбо (автор: Любен Димитров), която увенчава купола и символизира кооперативното движение (според публикация в сп. БИАД, бр. 19/1930).

В своя публикация от 1930 г. арх. Никола Лазаров коментира, че надстройката от арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев, е загрозила значително неговото произведение с премахването на мансардния етаж и надстройка, фланкираща главния вход на сградата, с промяната на ъгловия купол, и с липсата на достатъчно „внушителна монументалност”.
В отговор на публикацията на Лазаров, арх. Георги Фингов защитава своя проект и уместността на разширението като най-точно отговарящ на заданието на конкурса. Той обяснява, че Централната кооперативна банка на ул. “Ив. Вазов” 1 и ул. “Г. Бенковски” е била първоначално проектирана и изградена на един етаж от арх. Даскалов през ок. 1890 г. Впоследствие на два пъти е надстроявана - от арх. Джаков и от арх. Никола Лазаров. Липсата на тежки декоративни елементи обосновава с обстоятелството, че съществуващата сграда е имала голяма пукнатина в ъгъла към Народния театър.

д-р арх. Любинка Стоилова

петък, 8 юни 2012 г.

150 години от рождението на инж.-арх. Георги Ненов (1862-1935)

Юбилеят бе отбелязан на 7 юни от
Асоциацията на Софийските дружества на архитектите
в Централния дом на архитекта на ул. "Кракра" 11 в София.
Доклад за живота и дейността на  архитекта
изнесе доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс.

 
Инженер-архитект ГЕОРГИ НЕНОВ е роден на 6 юни 1862 г.
Учи строително инженерство в Русия и завършва архитектура

в Гент, Белгия през 1889 г.
Връща се в България и се установява в Ловеч, впоследствие - в София.
Постъпва в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
През 1892-93 г. участва в подготовката и основаването на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД) и при основаването на неговия орган - Списание на БИАД.
Като архитект по регулирането и благоустройството на населените места в Министерството на Обществените сгради, пътищата и благоустройството е пионер в модернизирането на българското градоустройство.
Участва в разработката на първия закон за благоустройството на населените места в България (1894-1896 г.), приет от НС през 1897 г., в сила до 1941 г. Въвежда единна система за планиране на населените места, в която плановете са юридическа основа на градоустройствената дейност.

Полага неимоверни усилия за пригаждане на домораслото градоустройство към модерния начин на живот; превежда чуждестранна специализирана литература; подчертава водещата роля на регулацията на улици и дворища. 

Подпомогнат от 11 землемери до 1920 г. арх. Ненов разгръща колосална работа по планирането на градовете и селата в старите и новите територии на България. Изготвя улични и дворищни регулационни планове на 80 града и 700 села. 
Вследствие на безсънието и продължителната работа прав до чертожната дъска, през 1911 е ампутиран единият му крак, а през 1919 г. - и другият. Въпреки физическите болки и затруднено придвижване с патерици, не престава да ходи на работа. 
Като признание за последователната му градоустройствена дейност и по случай 25-годишната му държавна служба, през 1920 г. БИАД му връчва плакет и адрес, гравиран върху бронзова плоча.
Дотогава Г. Ненов е награден със следните отличия:
орден "За гражданска заслуга" - V ст.,
руския орден "Св. Станислав",
възпоменателен кръст за Независимостта на България (1908 г.).

През 1924 г. издава книгата Благоустройствен наръчник, която е първият учебник по градоустройство и урбанизъм в България .
В него намират място редица регулационни планове на селища в страната и в чужбина, идеите за градинските селища на сър Ебенезър Хауърд, действащата благоустройствена нормативна уредба; материали за инсталационни мрежи; примерни поемни условия за планоснимане; идеите за работническите колонии, градинските предградия, кооперациите.

През ноември 1924 г. е провъзгласен за почетен член на БИАД. За усърдната му и отлична служба към  българския народ и техническото дело в страната получава диплом, връчен на тържествено събрание на дружеството.

През 1926 г., на 64-годишна възраст, е уволнен от МОСПБ по старост. Заповедта е придружена с орден "За гражданска заслуга", който Георги Ненов връща с мотивационно писмо. 

Продължава да публикува статии по въпросите на градоустройството и благоустройството в професионални и популярни издания.
Умира на 4. декември 1935 г. в София от инфаркт, докато пише статия за градоустройството на София.


Биография на Г. Ненов, съставена от доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс и арх. Ю. Фърков е включена между биографиите на 6000 архитекти  в световна 6-томна архитектурна енциклопедия, издадена на италиански и английски език,  Торино и Лондон, том ІV, 2001 г., с. 417
"Поклон пред делото и паметта на инженер-архитект ГЕОРГИ НЕНОВ"
 – Записа: Л. Стоилова)

Виж още
http://www.bularch.eu/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=50&Itemid=107&lang=bg
сн.: арх. Даниела Доспевска

понеделник, 4 юни 2012 г.

Мемориален парк Централни софийски гробища - минало, настояще, бъдеще

На 1 юни - деня на детето,
и в навечерието на Черешова задушница,
Дружеството "Архитектурно наследство" към
Съюза на архитектите в България
проведе в Централния дом на архитекта на ул. "Кракра" 11
в рамките на националната кампания на САБ
"В памет на предците",
дискусията
"Мемориален парк Централни софийски гробища -
минало, настояще, бъдеще".

Водещ бе арх. Явор Дичев.
Дискусията откри Председателят на САБ - арх. Георги Бакалов,
който прочете приветствено писмо от името
на Президанта на РБ - Г-н Росен Плевнелиев,
и цитира изказвания
относно необходимостта от подобрение в състоянието на
Мемориалния парк на Централните софийски гробища, 
на Г-н Вежди Рашидов - в качеството му на общински съветник,
и на Г-н Бойко Борисов - в качеството му на кмет на София.

Във връзка с подготовката на законопроект на НС за траурните ритуали,
Присъства Председателката на Комисията по култура, гражданско общество и медии
в Народното събрание - Г-жа Даниела Петрова.

Въвеждащи думи произнесе председателката на
Дружеството "Архитектурно наследство" - арх. Даниела Семова-Колева.

Директорката на Националния институт
за недвижимо културно наследство (НИНКН) - арх. Галя Стоянова,
запозна присъстващите с историята на опазване и защита на
 Централните софийски гробища.
Тя разказа за първите индивидуални надгробия, получили статут на
художествени паметници на културата още през 1955 г. -
от скулпторите Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Иван Фунев и др.,
както и няколко исторически паметници на културата
като надгробията на Димитър Благоев, на Христо Смирненски, на Марин Дринов.

През 1989 г. НИПК декларира 65 надгробия от известни български скулптори и архитекти
и сградата на гробищната църква "Св. Успение Богородично" (арх. Петър Йокимов)
като художествени паметници на културата.

През 2004-2005 г. работна група  към МРРБ
с участието на арх. Мария Каразлатева, НИПК
и на  д-р арх. Валентина Върбанова от ОП "Стара София" със СИМ,
инвентира обектите и изготвя предложение за даване на статут на паметник на културата на
Централните софийски гробища.
След докладване в НСОПК е деклариран
Национален мемориален комплекс "Централни софийски гробища"
като групова културна ценност с категория национално значение,
със самостоятелни обекти - отделните чуждестранни военни гробища.
Решението на експертния съвет е утвърдено със заповед на Министъра на културата
Стефан Данаилов.
Изведени са предварителни предписания за опазване на културната ценност.
Но работата не е завършена, предстои да се конкретизира културната стойност
на отделните съставящи обекти.
Другите предписания включват:
- да се изготви подробен устройствен план с част "паркоустройство";
- да се възстановят алеите с малки тротоари и жив плет;
- да се опазват в добър вид съществуващите урнови стени;
- да не се допуска изграждане на нови урнови стени, освен на предварително определените
   места след изготвяне на съответни проектни разработки и конкурси;
- да се осъществи етапна реконструкция и поетапна подмяна на растителността;
- да се изготвят типови разработки на надгробия;
- да се осъществи разширение на изолационните периферни зони;
- да се изпълни поетапно нова ограда;
- да се разширят и оформят новите входове на комплекса.
Изброеното изисква системна подготовка на Национална програма за реконструкция на
Националния мемориален комплекс "Централни софийски гробища".

Изказване за гробището като място за политики на памет
направи доц. д-р Светлана Христова - от Югозападния университет в Благоевград
като сравни мемориалните паркове
в Париж - Пер Лашез, в Будапеща - Керепеши, и в София - Орландовци.
Мнения по темата споделиха Г-н Григоров - Директор на Централните софийски гробища в Орландовци, ОП "Гробищни паркове" към СО,
Монсиньор Пройков - от името на евангелските църкви в България,
председателят на асоциацията на погребалните агенции и
Председателката на асоциацията за ритуалните паркове - арх. Цветана Гочева.



Досегашни изследвания по темата:

Елена Генчева,
"Проектиране на гробищни ансамбли",
В: Известия по градоустройство, архитектура и типизация,
С., КНИПИАТ "Главпроект", 1985, кн. 2.

Иванна Стоянова,
"Софийските централни гробища",
В:
Софийските градини 1878-1939,
С., "Пространство-форма, 2009

 

Любинка Стоилова, Петър Йокимов
"Как Софийските централни гробища да станат
обект на културен туризъм
според европейската културна практика"

В:

Сердика - Средец - София (Сб.), Т. 4,
С., 2008, с. 145-148, 269-270.

http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_17.html

Градът на мъртвите http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_16.html
За смъртта и забравеното отношение
"човек - живот - изкуство"
тематичен брой на сп. Архитектура, 1992, бр. 3-4
с гост-редактори
Любинка Стоилова и Петър Йокимов:

с. 7-10   
Васил Гарнизов
„Оня свят”;

с. 11-13
Георги Геров 
„Колелото на живота: Смъртта в средновековното православно изкуство”;

с. 14-19
Ива Любенова 
„И гробовете умират. Възрожденските надгробия в България”;

с. 20-21
Стефан Бояджиев 
„Монументалната гробнична архитектура от античността до XVII век”;

с. 22-24
Любинка Стоилова 
„Връзката и границата между селище и гробище”;

с. 25-29
Любинка Стоилова 
„Спомен за мъдростта: Сердика – Средец – Триадица – София” и нейните некрополи”;

с. 30-33
Петър Йокимов
Quo Vadis”, „Гробището Пер Лашез”;

с. 34
"Чешмата на Елия";

с. 35-39
Петър Йокимов, Любинка Стоилова 
„Надгробието. Опит за типологичен анализ”;

с. 40     
Димитър Йокимов, „Памет”;

с. 41-43
Атанас Перфанов, Георги Радославов, Бойко Джоргов
„Реконструкцията на  Централните софийски гробища. Мемориалният парк”;

с. 47-52
Венета Колева, Лидия Кръстева 
„Скандинавската традиция в гробищните паркове”;

с. 53     
Мария Самарджиева
„В съзвучие с пейзажа – Общински гробищен парк в Познан, Полша”;

с. 54-55
Анна Дурчева
„Не е тъжно това гробище”;

с. 56     
Росен Вълков
„Симбиоза между ново и антично. Новият некропол на Ница”;

с. 57-60
Весела Йотова
„По пътя, който никой не изминава обратно.
Алдо Роси и Карло Скарпа – Два погледа към отвъдното”.














Глоба за лоша поддръжка на недвижима културна ценност

Юлия Лазарова
"Столична община е глобила немарливи собственици на сграда - паметник на културата"
в. Дневник, 03 юни 2012
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/03/1839036_stolichna_obshtina_e_globila_nemarlivi_sobstvenici_na/



Сградата маркира важно кръстовище в столицата - бул. "Христо Ботев" и ул. "Пиротска".


Архитект на сградата в стил 'ар деко' е
именитият български архитект Тодор Златев (Берковица, 1885 - София, 1977) -
един от първите преподаватели в новосъздадения Архитектурен факултет към Държавната политехника в София.
автор на редица изследвания и книги за българската възрожденска архитектура.
http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=4636
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=10923
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=16876
http://wiki.stisnat.com/E%D0%96%D0%97%D0%98%D0%99/8-kakvoe/2928-2010-02-24-09-38-20.html


Тези обстоятелства подсилват значението на въпросната културна ценност в градската среда.

Л.С.

понеделник, 23 април 2012 г.

Възможност за благоустрояване на Перловската река в София

Визия за София
Или защо София да не бъде град на хората
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1813317




















Виж още:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/blog-post.html

Дебатът за София на в. "Строителство Градът"

Aнкетата на в. "Строителство Градът"
за проблемите и решенията в развитието на града

http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1813329


ПОКОЛЕНИЕТО Х:
Арх. Петър Торньов, bureau XII














I. Проблемен анализ – кои са трите най-важни проблема
на бизнес средата в София?

Проблемите не само на бизнес средата в София, но и на социалната среда
като цяло не бих казал че са специфични за града, те са много подобни
във всички населени зони на държавата. Тъй като не бих могъл да взема
глобално отношение към бизнеса, мога да споделя моите впечатления от
гледната точка на архитект и жител на София. Мисля че основните три
тежести, които спират хармоничното развитие на града и неговия
здравословен ритъм са:
1. Несигурността от законодателната и изпълнителната система
2. Липсата на приемственост на политическо ниво, както в държавните
органи така и на ниво община, което от своя страна спъва възможността за
по-дългосрочно устойчиво планиране.
3. Отсъствието на доверие от страна на обществото към държавните органи,
което е породено от явната липса на отговорност на държавните органи към
същото това общество, така се въртим в омагьосан кръг повече от 20 години.

II. Имате ли предложения как биха могли да се решат?
Не вярвам да има готова рецепта за решаването на проблемите на град като
София, но съм убеден, че усилията трябва да са двустранни, както
"отдолу" така и "отгоре". Също така вярвам, че решенията ще бъдат все
повече колективни, отразяващи мненията на големи групи и общности
по-скоро, отколкото, както сме свикнали до скоро да бъдем поставяни пред
свършени факти.

III. Поставете се за малко на мястото на кмета:
каква би била вашата визия за развитието на града
в следващото десетилетие?

Кметът на София, би трябвало да бъде максимално екстровертен, в смисъл
такъв, че тябва да черпи от положителния опит на колегите си от други
държави постигнали високи резултати в менажирането на градовете си. Той
трябва и да има кураж да експериментира, без да се страхува от провала.
Международния обмен на опит, привличането на световни експерти,
прилагането на пилотни проекти е все още крайно недостатъчно.
Наред с подобряването на инфраструктурата трябва да се очертаят
икономически и социално-културни приоритети за развитието на града.
Трябва да се анализират постигнати резултати, да се осмисля влиянието им
върху обществото и в същото време на базата на широк дебат да се
изграждат бъдещи стратегии. Във всички тези процеси трябва да участват
хората, да бъдат инволвирани граждански общества и сдружения, да се
подаде ръка на малкия и средния бизнес.

IV. Кои са най-важните ресурси, с които градът ще обезпечи
тази визия, и как би могъл да ги използва по-добре?

Безспорно най-важните ресурси това са хората.

V. Кои конкретни проекти трябва да бъдат започнати
или задължително продължени в изпълнение на тази визия
(както обществени като инфраструктура, така и
като публично-частно партньорство или пък частни)?
Кои ваши проекти биха помогнали за осъществяването
на тази визия?

Смятам, че в последните години се обръщаше прекалено много внимание на
растежа на града извън историческите му граници. Вследствие на което
историческия център все повече запада и губи в краткосрочен план своята
атрактивност. Защо в краткосрочен план? Смятам, че например изграждането
на гигантски шопингмолове, особено в конкретната икономическа ситуация и
особено тези от тях, които са в историческия център или непосредствена
близост до него са изключително нездравословно явление. От една страна
тези мегаструктури разкъсват исторически обособената градска тъкан, от
друга страна те заплашват да се превърнат в паметници на инвестиционни
недоразумения. Най-късно тогава хората ще се сетят за историческия
център, който крие огромен потенциал за развитие. София има прекрасни
площади, които ние не можем да възприемем даже като такива, тъй като са
превърнати в паркинги за автомобили или са безразборно затрупани с
боклуци. Помислете само за площад Батенберг, площад Македония или площад
Света Неделя. Качествената промяна на централните градски части ще се
отрази позитивно на бизнес средата, на качеството на живот, ще бъдат
привлечени повече туристи и евентуално чужди инвестиции. Също така съм
убеден, че за изграждането на качествена и достойна за живеене и работа
среда е необходимо да се провеждат дебати, да се канят междуанародни
експерти. За знаковите централни зони трябва да се организират
международни конкурси, нелепо е да се преобразяват лекомислено и да се
правят с "половин сърце" както почти винаги се случва. В противен
случай свикваме с посредствеността и набързо скалъпени и нетрайни решения.


ПОКОЛЕНИЕТО Y:
Пламена Георгиева, студент 4 курс "Архитектура"
Формирането на вторични центрове би облекчило столицата
Като всеки по-голям град София е поле на възможностите – на развитие, на изява, на обитаване. Но и като всеки голям град съчетава в себе си различни лица – от старинния исторически дух, през панелните блокове, занемарените криминални пространства, луксозните жилищни и бизнес комплекси. Тази нетипична симбиоза сама по себе си е впечатляваща.
Столицата трябва да може да осигури необходимия капацитет, за да удовлетвори нуждите на нарастващото си население. Това налага да се прояви гъвкавост и все повече да се поставя акцент върху понятието "устойчиво развитие", за да са налице необходимите условия за комфортно обитаване. Стратегията за развитие в близкото бъдеще задължително включва и стремеж към изграждане предимно на енергоефективни сгради. Също така е важно да се отделя по-голямо внимание на качеството на строителството и на самата архитектура.
Като застрояване би било благоприятно изграждането на нискоетажни жилищни комплекси и по-високи административни и обществени сгради. Това би придало характерен градски силует, от функционална страна би подобрило комфорта на обитаване. Строителство на жилища трябва да удовлетворява всички социални групи.
Належащ проблем, който търси непременно решение, е и усвояването на занемарените пространства – изоставени строежи, порутени къщи, междублокови пространства, превърнати в сметища, и др. Тяхното облагородяване е важно за спокойствието и по-добрия облик на града.
Формирането на вторични центрове, които да осигуряват пълно обслужване на съответните зони, би облекчило в значителна степен потока към центъра на столицата. Идеята за такъв център на "Цариградско шосе" би трябвало да даде началния тласък за още такива проекти. Разсредоточаването на централната тъкан би подобрило и стимулирало развитието на периферните зони.
Разразстването на мрежата на метрото в значителна степен ще разтовари трафика, ще предотврати големите задръствания и ще спомогне за по-бързото придвижване. Изграждането на качествени велоалеи би стимулирало повече хора да използват велосипеди, което също ще допринесе и за намаляване на изгорелите газове. Замърсяването е световен екологичен проблем, който в последните години е особено належащ и не е подминал София. В тази връзка се налага запазване на зелените територии и изграждането на нови, които да служат не само като места за почивка, но и да представляват екологичен буфер, чрез който градът да диша. Природните дадености на София напълно позволяват това. Тяхното разработване и поддържане като зони за отдих и рекреация ще допълни живописния облик на града.
Друг голям плюс е реставрирането на историческото наследство на София, което би трябвало да не е просто атракция за чужденците, а на първо място да е от значение за нас, българите. На този етап не малка част от историческите находки тънат в забрава и боклуци. Други безразлично ги подминаваме или ги унищожаваме. Добри или лоши – те са част от историята, част от развитието, нека ги оставим да разказват.Изграждането на пълна информационна мрежа за тези ценни места би улеснило всеки желаещ да опознае града.
Градът е на хората, създаден заради хората, затова той трябва да осигурява тяхното нормално съществуване, да се грижи за комфорта, безопасносността и здравето. Но нали хорате сме тези, които изграждаме града – тоест ние трябва да се грижим за него, по този начин всъщност се грижим за самите нас. Ето защо е важно да сме наясно каква среда искаме да обитаваме и да отстояваме тази гражданска позиция не само на думи, но и с дела. Стратегиите за развитие на града са наложителни за по-доброто му функциониране, но там, където свършва работата на архитекта и урбаниста, започва отговорността на гражданите.


Мария Маразова, студент 4 курс "Урбанизъм"
София - възможности и заплахи за бъдещо развитие
София няма ясно изразен позитивен или негативен образ. В града се преплитат и сменят образи на древни исторически следи и пространства без ясен план и визия. Трудно можем да изброим и дефинираме ясно недостатъците и предимствата на града, те са не само многобройни, но и в много случаи с двойствен характер – с негативен и положителен характер, каквито са: социалните контрасти – възможност за културно разнообразие и заплаха от конфликти; структурата на панелните комплекси – идеалистично добре изградена жизнена среда и остарял и нефункциониращ модел на многофамилни жилища.
Многопластовността е характерна за София - следите от миналото са в градската среда – някои видими, други не толкова, трети са изчезнали безвъзвратно. Все още има квартали в София, където може да се усети духът на миналото, на град на аристократи и занаятчии със своите значими места, каквито са кварталите "Оборище" и "Възраждане". Запазвайки идентичността си и паметта на миналото, София има нужда от сериозно надграждане и развитие според динамичността на днешния и бъдещия ден. За София тези трансформации често са болезнени частични интервенции във физическата среда, които никога не завършват. Както например са и периодичните проекти за реконструкции на обществено значимите публични пространства – с решение на проблемите до следващия ремонт (пл. Централна гара, Женския пазар, площад "Славейков" и др.). Липсва цялостната комплексна намеса и най-вече интегрираният подход към пространството, който да отговори на нуждите на обитателите и ползвателите на града.
Контрастите са друга характерна черта за София, резултат и от политиката за планиране и управление и многостранното и бързо развитие. Разбира се, има контрасти, които не са с негативно значение - динамиката в пространството също е признак за качество, както и възможност за изграждане на силна идентичност.
Със сигурност София е град с много проблеми, но той не е единственият. Всички големи градове в света са такива. Практиката показва, че събирането на едно място на много хора с техните интереси, дейности и култура води до множество конфликти. От другата страна са и множеството възможности, които предлага градът. Фактор, който привлича и ще привлича много хора от цяла България към София.
Отговорите на проблемите са пред нас, стига достатъчно внимателно да се вгледаме в града и процесите, протичащи в него. Именно това е и най-голямото предизвикателство пред София днес и нейното развитие в бъдеще – намиране на правилния подход на планиране, водещ до трайни и дълбочинни, а не козметични резултати.

събота, 14 април 2012 г.

Oтец Иван и неговите деца













В навечерието на Възкресение Христово,
в судиото на TV7 Емил Кошлуков разговаря
с Отец Иван, малкия Иван, Влади Карамфилов (Въргала) и режисьора Джеки Стоев
за светата мисия на Отец Иван.
http://tv7.bg/news/8151722.html

Отец Иван се грижи за хора в нужда повече от 25 години,
без помощта на държавата и други институции.
През неговия дом са минали над 500 човека.
В момента в манастирския комплекс живеят 162 души -
29 майки, 56 възрастни хора
и 76 деца (от тях 4 учащи над 16 години).
Отец Иван организира тяхната прехрана и ги нарича "моите деца":
"Не е важно кой ги е създал, а кой ги е отгледал.
Те са мои деца, аз се грижа за тях
."
Между тях има и мюсюлманчета,.
Отецът приема всякакви ("Слънцеето грее еднакво за всички").
Той ги учи на Божието слово с молитвите и с делата си.












В дома няма тъжно и просещо дете;
по-големите се грижат за по-малките,
по-малките - за още по-малките.

















С дарения Отецът прави усилия да изгради
според закона и с подкрепата на държавата
нов по-голям дом за възпитаниците си.
На 2 април стартира дарителска кампания,
чиято цел е да се съберат нужните средства.

Новият дом ще бъде разположен на около 2 км от съществуващия,
в местността 'Побит камък' край Нови Хан.
Теренът е равен, няма сгради и наблизо достига асфалтиран път.

Проектът за комплекса включва основно два типа сгради:
1.Жилищни, с апартаменти и обществено обслужване в партера - трапезария, кухня, учебна зала, библиотека, лекарски кабинет, офиси за социални работници.
На първи и втори етаж - по четири апартамента с по две спални и дневна.
Общата квадратура на сградата е 1310 кв.м.

2.Редови къщи на по два етажа, с жилища с по три спални
(20 - групирани в шест сгради, по 109 кв.м. всяка).










Различните типове сгради предлагат възможност
за настаняване на различни по големина семейства.
Отделните къщи предполагат по-голяма самостоятелност
на отделните домакинства, което ще стимулира
тяхната социализация и лична ангажираност.

Околното пространство ще бъде богато озеленено -
със спортна площадка и други анекси, необходими
за нормалното функциониране на комплекса.


Moжете да дарите :
с SMS:
на 17777 - с текст 'DMS DOM'

с дебитна или кредитна карта :
през сайта zaedno.bg

по банков път:
Фондация "Работилница за граждански инициативи"
IBAN: BG23FINV91501215394095
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна банка

Кампанията е под егидата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и получава подкрепа от Държавната агенция за защита на детето.

http://www.otecivan.org/
http://www.facebook.com/OTEC.IVAN.NOVI.HAN?v=wall

Документалния филм на Джеки Стоев и Джони Пенков
Отец Иван и неговите деца
може да се изтегли от:
http://www.netcinema.bg/
http://www.netcinema.bg/Main.do?actionName=movies&movieName=Otec Ivan i negovite deca
Всички приходи от филма ще бъдат дарени за делото на отец Иван

Ето и кадри от 2 април, когато бе открита дарителската кампания
в Народния театър в София






http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ZNhWAr0l4HMJ:www.chudesa.net/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0/+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

петък, 23 март 2012 г.

НАГРАДА на фирмата КНОЛЛ за МОДЕРНИЗЪМ за 2012 г.

НАГРАДА НА ФОНДАЦИЯТА ЗА СВЕТОВНИ ПАМЕТНИЦИ
НАГРАДА на фирмата КНОЛЛ за МОДЕРНИЗЪМ за 2012 г.

ПОКАНА ЗА НОМИНАЦИИ

2012 WORLD MONUMENTS FUND/KNOLL MODERNISM PRIZE
CALL FOR NOMINATIONS !
http://www.wmf.org/modernism-prize/call-nominations

ФОНДАЦИЯТА ЗА СВЕТОВНИ ПАМЕТНИЦИ
очаква номинации за наградата ЗА МОДЕРНИЗЪМ на фирмата КНОЛЛ за 2012 г.

Наградата ще бъде връчена на проектиращ специалист или фирма като признание за иновативни проектни решения, които опазват или спасяват забележителност на модернизма в риск.
Наградата бе учредена за да повиши общественото убеждение в приноса на модернизма за съвременния живот, за важното място, което модернизмът заема всред архитектурните паметници, и влиятелната роля, която играят архитектите и дизайнерите за опазване на модерното наследство.
Очакват се проекти, които подсилват устойчивостта на модерната забележителност в архитектурен, функционален, икономически аспект и по отношение на околната среда като полза за обществото. Номинираните проекти за консервация и реставрация трябва да са изпълнени през последните 5 години.

За повече информация:
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2012/03/2012-world-monuments-fundknoll.html

вторник, 7 февруари 2012 г.

Зелената архитектура и съвременните императиви













Арх. Любомир Георгиев, de+ge architects
Енергоефективната сграда е само малка част от зеления град.
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759914
Енергоефективната сграда е също така и само част от една зелена сграда
или, бих казал, една интелигентна сграда.
Пестенето на енергия е много важно (над половината от произведената енергия по света бива използвана от сградите), но също, ако не и още по-важни,
са въпроси като как са произведени материалите, от които е направена сградата;
какво се случва с тези материали, ако сградата бъде разрушена;
биват ли използвани природните дадености;
как биват използвани отпадъчните продукти от сградата и т.н.






Арх. Георги Коларов,
председател на Българския съвет за устойчиво развитие:
Необходим е стратегически подход при създаване на адекватна правна рамка
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759931
- Публичните власти трябва да бъдат по-добре информирани и обучени как да прилагат критериите за устойчивост и методите за определяне на разходите в периода на експлоатация на сградите.
Необходимо е да се изработи аналитичната рамка, която да позволи на възлагащите институции да мотивират избора си на изпълнител, отчитайки критериите за устойчивост, и да се разбере ясно какви са предимствата и недостатъците при използване на механизма "икономически най-изгодна цена".
Отчитането на разходите при експлоатация и възможността
в офертите да се представят технически варианти
ще промени позитивно строителния сектор.
Тук отново стигаме до необходимостта от приемане на
национална система за оценка на устойчивите проекти.

- Изискванията към устойчивите обществени сгради с различно предназначение – училища, административни сгради, здравни заведения и други,
се различават от гледна точка на индикаторите,
които се оценяват в контекста на съответния начин на ползване.
В тази връзка съществуват и различни варианти
на системите за оценка на устойчиви сгради.
Разликите се идентифицират най-вече в социално-функционалните критерии
и качествата на тяхното местоположение.
Параметрите, характеризиращи вътрешния комфорт на сградите –
осветеност, акустика, контрол на инсталациите, шумозащита,
също така и сигурността на обитаване, имат своите специфики,
които са отразени в принципите за оценка на устойчивостта на сградата.
Например, целевите стойности за разходи
по време на жизнения цикъл на един устойчив проект
за училище или детска градина
трябва да са по-ниски в сравнение с тези
на една административната сграда.

Д-р арх. Здравко Генчев,
изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект"
Енергийната ефективност вече е осъзната необходимост
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759930

Обществен отзвук
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1759965
Обществените сгради, които са проектирани, изградени и се експлоатират в съответствие с принципите на зеленото строителство, играят важна роля за опазването на околната среда, подобряването на качеството на работа на служителите и тяхното здраве. Отличените обществени проекти, които подчертават стойността на зеленото строителство, се използват и като инструмент за повишаване на осведомеността, по-широкото прилагане на устойчиви строителни практики и насърчаване на частния сектор за зелено строителство.
Нещо повече, поради големия ангажимент на публичния сектор към момента обществените сгради в САЩ, например, представляват 27% от всички LEED сертифицирани проекти.
Симбиозата между LEED и обществения сектор намира отражение в различни насърчителни политики. Така например, за LEED сградите са въведени различни облекчения по отношение данък сгради или данък смет, данъчни кредити, приоритети при обслужване и издаване на разрешителни, нисколихвени заеми и много други.
Сградата на американското посолство в София е един от примерите за ангажимента на САЩ към LEED.
Тя е първото посолство, изградено в съответствие с тези изисквания
и служи като пилотен проект за много други.

неделя, 5 февруари 2012 г.

За жълтите павета в София

Жълтите павета символизират центъра на столичния град.
Това обстоятелство съдържа ветрило от значения - индивидуални и колективни.


До преди двадесетина години това бе зоната,
в която крачката на поданиците се дисциплинираше,
а всенародните манифестации създаваха
тържествеността на националните празници.

И днес, след промените,
някои хора обичат да подчертават, че са "родени на жълтите павета".
Други често си спомнят "детството на жълтите павета"
Трети акцентират, че ежедневно деловито трамбоват "жълтите павета".

Политиците и държавниците одухотворяват "зоната на жълтите павета"
със своето работно присъствие
или с участието си в различни церемонии и ритуали.

Но как се е появил този керамичен паваж в центъра на столицата?
През годините са публикувани неверни сведения,
свързани с княгиня Елеонора Каролина Гаспарина Луиза,
принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц
и втора съпруга на Фердинанд I Български от 28.02.1908 г.,
впоследствие Царица Елеонора.
"един вид подарък за сватбата на българския княз Фердинанд с госпожа Елеонора ...
а жълтите павета по "Цар Освободител" са били зестрата на княгиня Елеонора, втората съпруга на Фердинанд"

В: Георги Данаилов,
"Мемоарите на едно жълто паве. Сто и тридесет години столица"
сп. ТЕМА - брой 12 (387), 30.03.-05.04.2009
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=543&aid=13193


Напоследък темата отново се активизира и неистината се мултиплицира:
"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=362207

"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/17/?a=1.
"На сайта http://www.sofia-city.info/routes-bg/page.htm са представени четири тематични маршрута - древният, шареният, зеленият и съвременният град, описани на български и английски език."

В маршрута „Зеленият град”,
темата "Дворецът и градината"
www.sofia-city.info/21/page.html
включва следното:
"Пред двореца са прочутите жълти павета на София, за които се смята, че са зестра на княгиня Елеонора при женитбата й с княз Фердинанд."

Какви са действителните факти?
Неведнъж в Софийския исторически музей
са правени справки по въпроса.
Подобна справка е публикувана и на официалния интернет-сайт
на Столичната община под заглавието
"Жълтите павета - керамика, естетика, символика"
http://www.sofia.bg/j_paveta.asp

Павирането на улиците и площадите в централната част на София започва при управлението на кмета Мартин Тодоров. След негово пространно слово на заседание на Общинския съвет (27.02.1906), са назначени да проучат подробно въпроса две експертни комисии, които доказват предимствата на керамичната настилка. Високата им стойност, обаче, насочва общината към каменни блокчета.
Първите павета от сиенит и гранит, добивани в две общински кариери на Витоша,
са положени (1905) по бул. “Кн. Мария Луиза” от предприемача Никола Иванов.

През октомври 1906 г. се разработват поемните условия за отдаване “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка” на предприемач чрез ограничен търг. Търгът е спечелен от “Българското индустриално керамическо дружество Изида” със седалище и производства на гара Новоселци (днес Елин Пелин).
Ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария, което съгласно поемните условия, поема митническите такси.
Предприемачът поема задължението да транспортира, да внася, да изпълнява настилката и да представлява производителя.
През 1960 г. инж. Ст. Симеонов разкрива (в сп. “София”, 9/1960), че паветата се произвеждат от “мергел” - варовик, известен в Унгария като “марга”, добиван в мина край Буда Пеща от дружеството Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, (Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница). Стрит на прах, той се формува и изпича при температура 1300 градуса на блокчета с размери 8/21/10 см. Блокчетата се полагат на бетонов слой от 10 см. по диагонал на оста на улиците, и се уплътняват към бордюрите с петоъгълни блокчета.










През 1907-1908 г. с керамичен паваж са постлани 59302,46 кв.м. по бул. “Цар Освободител” - от пл. "Народно събрание" до Княжеския дворец, по улиците “6 септември”, “Аксаков”, ”Г.С. Раковски”, “Г. Бенковски”, “Московска”, “Александър І”, “Търговска”, “Сердика”, ул. “15 ноември”, “Знеполска”, “Гурко”, “В. Левски”, “Леге”, “Алабинска”, “Славянска”, "Г. Вълкович”, площадите “Св. София”, “Александър І”, “Св. Крал”, “Бански”, булевардите “Кн. Мария Луиза”, "Кн. Ал. Дондуков", “Кн. Клементина”.


Окончателно павирането с керамични блокчета е завършено през 1909 г.
Министър–председателят и бивш кмет на София Димитър Петков следи внимателно процеса.
Строга комисия инспектира щателно и приема извършената работа като връща за доработване неудовлетворително изпълнените участъци.
[ Вж. http://www.sofiapost.net/2012/01/jaltite-paveta-na-sofia/ ]











* * *

Със своята 100-годишна давност жълтите павета са се превърнали
в културна ценност за столицата - нейна забележителност,
символ на нейния исторически център,
маркиращ зоната на представителните държавни институции.
Тези обстоятелства са достатъчна аргументация
за тяхната юридическа защита
чрез официално обявяване на статута им на културна ценност.

Крайно време е това да се случи
и да спрат пикантните спекулации с тяхната история!
Крайно време е това да стане преди настилките от жълти павета
да бъдат изцяло заменени от асфалт, на което сме свидетели
през последните години.

петък, 3 февруари 2012 г.

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова за Държавата и паметниците на културата

в интервю на журналиста Христо Буцев от 03.01.2012 г.,
вестник КУЛТУРА - Брой 4 (2666), 03 февруари 2012
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19301

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова е известен специалист по опазване на културното наследство в България, преподавател в УАСГ, дългогодишен член на Българския национален комитет на ИКОМОС и негов генерален секретар (2002-05); директор на НИНКН (март 2010 - декември 2011).
Разговорът не търси жълтини, а се спира на едни от най-важните въпроси по опазването
на културните ценности в съвременна България.

Отговорите на арх. Кандулкова са пределно откровени и смислени.
Без да препечатваме цялото интервю, ще подчертаем най-важните моменти в него:




Й.К.: ... Много е опасно, когато културното наследство се яхне от партийни цели и се експлоатира с такава насоченост. Има опасност да издигнем на пиедестал ценности, които всъщност не са ценност. И обратното, да унищожим ценности, защото те противоречат на конюнктурата на времето, на идеите на момента, на преходните идеи.
.... Институциите, свързани с опазването на културното наследство, е добре да бъдат надпартийни, ерго, към президента. Но това би била една друга система за опазване на културното наследство. В момента институтът, както е било години наред, е към Министерство на културата.

..... Нещото, което не ми достига, е загрижеността за хората, защото съм убедена, че паметниците не могат да се опазят сами. Паметниците се опазват от хората, които ги ползват; хората, които ги притежават; хората, които ги стопанисват. За целта хората трябва да имат усещането, че ние – институциите, се грижим и за тях. На нас не може да ни е все едно как хората ще вложат парите си и как ще ги загубят. Не може на онези, които притежават паметник, да им внушаваме само, че са лоши. Те трябва да усещат съпричастността на държавата в опазването на ценността. За мен това е важно условие.

Й.К.: За съжаление, Законът за културното наследство е твърде рестриктивен. В него няма ефективни стимули за собствениците на културни ценности. Този статут е по-скоро тежест, отколкото предимство за недвижимостите – културни ценности. Засега нашата правна рамка защитава културното наследство само със страх от наказания и глоби. Собственикът е длъжен; ако не изпълни задълженията си – глоба, наказания, комисии и т.н. Не знам някъде по света наследството реално да е опазено с глоби и със страх. Според мен, за да има напредък в този процес, трябва да се създадат стимули. Културното наследство е общо благо. Следователно, неговото опазване трябва да е обща грижа и споделена отговорност от всички – от собственици, от община, от държава и чрез тях – от цялото общество.

... Единственото облекчение е освобождаването от данък сгради и то ако сградата се ползва за нестопански нужди. Освен това, собствениците имат право да участват в проекти и програми за опазване на културното наследство, но до момента няма нито една програма, която е за частния собственик. Засега има проекти и програми, в които могат да бъдат бенефициенти общините, областните съвети, музеи и пр. Но частният стопанин... не!

Й.К.: ... Завършва се плана за опазване и управление на Несебър. Той трябва да даде онези механизми, по които за в бъдеще този град да се управлява така, че световната ценност да бъде защитена. С този план за опазване и управление ние търсим нова ефективна формула за осъществяване на дейността, съчетаваща опита от добрите световни практики, нашия собствен положителен опит и поуките от грешките от миналото и от настоящето. Мерките и механизмите на действие, заложени в плана, насочват вниманието и грижата както към обектите на културното наследство, така и към хората, чрез които и с участието на които това наследство може да бъде опазено. Надявам се, че Планът за опазване и управление на Стария град Несебър ще промени посоката на трансформациите в Несебър и скоро към него ще се насочи нов туристически интерес, породен от неговото прераждане.

... Първо, това, което е изградено незаконно, ще трябва да влезе в законови рамки.
... За да може да се узакони, незаконното строителство трябва да се приведе в съответствие с изискванията на охранителните режими. Някъде това ще е свързано с пълно премахване, другаде - не съвсем. Тези режими са различни в различни зони на града. В резултат на много задълбочен и пространен анализ на селищната тъкан се определят няколко зони с различно отношение към „извънредната универсална стойност” на световната ценност. В съответствие с характеристиките на тези зони се извеждат и предписанията за тяхното опазване.

Има обаче и друг, също нелек казус – обекти, които са изградени, следвайки верни законови стъпки, но които със своите обемни пространствени характеристики не отговарят на предписанията, които се изготвят. А те са законни. Големият въпрос е как процедираме с тях. И тук държавата трябва да вземе много важни решения. Първо, ясно и недвусмислено да признае конфликтното присъствие на тези обекти. Да демонстрира готовност и политическа воля да търси решение на проблемите, породени от тях. Да програмира срокове, в които да осигури ресурс за тези признати конфликти в тъканта на Стария град. Трябва да кажем, че това не могат да бъдат краткосрочни или средносрочни мероприятия. Те ще се програмират в цялостната перспективна рамка на плана, която е 20-годишна.

Освен това хората, които са опазили своите сгради - културни ценности, в добро състояние, в автентичен вид, трябва да получат поощрения за това. Те трябва да бъдат възнаградени за обстоятелството, че не са си надградили един етаж отгоре и не черпят пари от хотелски стаи. Трябва да се усети, че е по-голяма грижата за хората, които опазват, а не за тези, които рушат. За целта проектът предвижда да се създаде фонд „Старинен Несебър”, да има поредица механизми, с които да има компенсация за хората.

...

Х.Б.: Много често се казва, че броят на недвижимите паметници на културата е твърде голям. Каква е динамиката на отписване и вписване на паметниците?

... Наистина е изключително необходимо да има държавна политика за актуализация на регистъра. Не е достатъчно законът да го е предвидил и да го е предписал. Трябва да има целево държавно финансиране и то за един период от 5-10 години, в които по национална програма, вероятно на териториален принцип, да се направи актуализация на целия регистър. Защо? Защото има „мъртви души” - много обекти, които вече физически не съществуват, а все още стоят в регистъра. Има обекти, които са били вписани точно с преходни партийно-идеологически мотиви. Те също трябва да бъдат преосмислени съобразно съвременните критерии. Има такива, които са много ценни спрямо съвременните представи за културна ценност, а пък стоят с ниски категории, защото са декларирани, примерно, през 1956 г., когато преценката за тях е била друга. Така че, от всяка една гледна точка, трябва да актуализираме регистъра.
Има и нещо друго, много важно, което налага това да се случи. За всеки обект недвижима културна ценност трябва да се формулират предписания за неговото опазване. За голям брой обекти такива предписания не са създадени и се формулират по повод конкретна инвестиционна инициатива, свързана с обекта. Създаването на предписанията по повод, постфактум формира твърде нездравословна среда за каквато и да е инициатива. Ограниченията трябва да бъдат известни предварително, още преди да се е зародила идеята за намеса в историческата среда. Това е обективното условие, което ще унищожи условията за корупционни практики. Ако всички изисквания се знаят предварително, ако те са огласени, решението по даден случай не може да бъде повлияно отникъде...

Х.Б.: Какво пречи да се изработят предписанията? Финанси, хора?

Й.К.: ... Истината е, че ... една толкова мащабна операция, която да обхване страната, не може да се извърши само от служителите на института. Още хора в НИНКН са нужни, за да се създаде капацитет на институцията да приеме, оцени и процедира тази мащабна кампания по актуализация на регистъра. Самите експедиционни проучвания, според мен, трябва да се изнесат към външни изпълнители. Това могат да бъдат университети, БАН, граждански сдружения с подобни компетенции, Българският национален комитет на ИКОМОС или Национално обединение „Съхрани българското” и др. Това е много сериозна дейност и за целта трябва да има осигурено финансиране от държавата. При това не малко финансиране.
В резултат на една такава кампания трябва да се задейства нещо друго, също много важно: кадастралната карта на културното наследство. Всички министерства водят своите специализирани кадастрални карти, които подават информацията в Агенцията по кадастъра. Много е важно най-накрая Министерство на културата, чрез Института за недвижимо културно наследство, да започне да изготвя Специализираната кадастрална карта на културното наследство. Това задължение на института е вменено от измененията на закона от 2011 година. За съжаление, това задължение не е обвързано с инвестиции и с хора на института. При последната ми среща със зам. министър Стоев и с главния секретар но министерството Стоян Стоянов казах, че е необходимо да се увеличи щатният състав на института. Дори само и заради обстоятелството, че законът вменява нови функции на института за водене на тази специализирана кадастрална карта. Но ми се отговори: „Няма бюджет”. Щом няма бюджет, законът няма да бъде изпълнен.

... Ако има такава карта, ако Агенцията по кадастъра разполага с данните от нея, тя ще уведоми Агенцията по вписванията за статута на обектите. И тогава никой, който си е купил или продал обект, няма да каже: „Аз не знаех, че той е културна ценност”. Тогава всяка характеристика на имота отива в Агенцията по вписванията и няма изненадани купувачи. Това са прости връзки в системата, които трябва да изградим.

Х.Б.: Наследяваме и културни паметници от социализма, нали?

Й.К.: ... Да, това са културните ценности от нашата най-новата история - от втората половина на ХХ век до годините на прехода. Минали са вече 21-22 години, живеем в други условия, в друг ред - и социално-икономически, и идеологически. Този период за нас вече е осъзната история. Следователно, трябва да се запитаме кои са ценните материални следи от този период. С приемането за Закона за културното наследство имаме вече и правни основания те да бъдат защитени. Първият проблем, обаче, за налагане на тази защита е тяхното идентифициране. Вече има изградени критерии, по които да се прави оценка на тези обекти, за да бъдат те селектирани и поставени под защита на закона. Миналата година направихме първите крачки в тази посока. Защитили сме два групови паметника на културата в Димитровград.
... В момента се проучват няколко обекта в София. Проучването върви във връзка с международен проект, в който участваме заедно с над 10 европейски страни. Водеща е Италия. И това е проект, предвиждащ изграждане на европейски културен маршрут, свързан с архитектурното наследство от тоталитарните общества от ХХ век.
... Димитровград участва с обектите, които вече защитихме. На института (НИНКН) се падна много отговорна част от проекта – да формулираме критериите за подбор на обектите и за тяхната оценка като културни стойности, които могат да предизвикат туристически интерес и да бъдат включени в един европейски културен маршрут. За София проучваме Ларгото – това са сградите на властта и пространството на обществено-политическия център на столицата. Освен това – сградата на Националния дворец на културата; комплекса сгради на резиденция „Бояна”, включително сградата, която сега се ползва за Национален исторически музей. Както и монументалния комплекс „Знаме на мира” - Камбаните. Паметника на Съветската армия, пространството около него – емблема на тоталитарния режим.

Х.Б.: От министрите Дянков и Рашидов само това се чува – културен туризъм, печалби от старините...

Й.К.: ... Ако не спасим Несебър, България не може да развие никакъв културен туризъм никъде. Не може една страна, която не може да опази своите седем световни ценности, да развива успешен културен туризъм. Другото, което трябва да разберем, е, че не можем да развием културен туризъм с исторически следи -фалшификати. Светът цени автентичното, истинското в културното наследство. Наблюдавам напоследък желание да градим крепости, да зидаме зъбери, да правим исторически следи по-величави, отколкото всъщност са те. Ако тръгнем да създаваме хипотези върху нашето културно наследство, ние ще загубим всичко. То е все едно да напълним хазната с фалшиви пари и да кажем: „Имаме много пари”.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Smart Cities 2012: Europe

IMAGINE tomorrow’s intelligent infrastructures, today
LEARN about smarter transport, energy and water technologies
DEVELOP a sustainable smart city planning strategy
BUILD citizen engagement to create long-term change


Енергетика, вода, транспорт, отпадъци: интелигентните инфраструктури в информационния век.
Многобройните предизвикателства при планирането на един град:
неефективен транспорт,
недостиг на вода,
твърде много отпадъци,
замърсяване
високо потребление на електричество.
При бързо нарастващата урбанизация
създаването на интелигентни градове е от изключително значение.

В двудневната богата програма
Форума Smart Cities 2012
в Амстердам, Холандия - 01.02.2012-02.02.2012
представители на държавни институции,
комунални услуги, транспортни оператори,
строители, инвеститори и изпълнители ще дискутира:
обществената безопасност,
пренаселеността,
енергийната ефективност,
отпечатъка на човека върху околната среда.

Ще се демонстрират най-новите технологии и устойчивите практики,
интегрирани в градското планиране, за да стане градът по-добро място за живеене.

Повече на: www.smartcitiesglobal.com


POWER, WATER, TRANSPORT, WASTE:
INTELLIGENT INFRASTRUCTURES FOR THE INFORMATION AGE

Today’s city planners face a host of challenges: inefficient transport services, outdated water and waste networks, rising pollution levels and an increased demand for energy. In an increasingly urbanised world, creating intelligent cities is essential.

With two days of jam-packed content, SMART CITIES 2012 will discuss the most pressing issues currently facing our cities – improving public safety, easing congestion, maximising energy efficiency and reducing environmental impact.

Bringing together city officials, utilities, transport operators, developers, investors, contractors and solution providers, SMART CITIES 2012 will show you how to utilise cutting-edge technologies, integrated urban planning approaches and sustainable methodologies to transform urban spaces into better places to live.

It is our mission to find the most passionate, engaging and relevant leaders in the urban planning field: those who have compelling stories to tell and love sharing what they’ve learned with others. We are still in the process of recruiting top speakers for the upcoming event – those below represent a selection of the world-class speakers working with us on our events worldwide – and will add to our already impressive list of presenters in the upcoming weeks. Please keep checking back!

SMART CITIES 2012 brings together
key decision-makers from cities,
municipalities and local governments,
including mayors, administrators and urban planners,
as well as senior-level executives from utilities,
energy suppliers, service providers and
transport operators with responsibility for
strategic development, sustainability, infrastructure and network management, finance and regulation.

It also encourages leading cross-industry players –
from architects and designers to financial institutions and investors –
to attend and incorporate their perspectives on
how best to transform today’s cities
into the intelligent cities of tomorrow.


Here are some of the main speakers:
Mitchell Silver
Chief Planning Officer, Raleigh NC, President, American Planning Association

Ellen Dunham-Jones
Professor of Architecture, Georgia Institute of Technology

Patrick Hays
Mayor, City of North Little Rock

Martin Tuttle
Deputy Director, Department of Transport, State of California

Jaime Lerner
Former Mayor, City of Curitiba, Brazil

Chris Borroni-Bird
Director of Advanced Technology Vehicle Concepts and EN-V Program, General Motors



Smart Cities Need Smart Citizens:
5 Ways to Make Building Occupants Care about Environmental Goals
http://www.smartcitiesglobal.com/blog/

вторник, 31 януари 2012 г.

Архитект Нено Ямантиев - творчество и съдба

цикъл: «Творци на българската архитектура»
д-р арх. Любинка Стоилова

На 31 януари 2012 г. се навършват 110 години
от рождението на арх. Нено Ямантиев.
През м. октомври т.г. ще се навършат и 44 г. от смъртта му,
а все още малка част от неговия разнообразен художествен свят
е разкрита за широката публика.
Всеки творец заслужава да бъде опознат
не само чрез резултатите от труда му,
но и като маниер на работа, и като личност, и като съдба.

За първи път се опитах да помогна за това
с доклад на конференцията «Бели петна в история на българската архитектура»,
организирана от Съюза на архитектите в България (09.02.1995).
Още не бях пристъпила към подиума, когато ме блъснаха
и диапозитивите ми към текста се разпиляха на пода.
Разбира се, в последния момент не можах да ги подредя
и представянето бе доста накърнено.

Оттогава няколкократните ми опити да го публикувам в различни издания останаха безплодни – все нещо не подхождаше – архитектът ли, авторът ли.
Не намери място и в тематичния брой на сп. Архитектура,
посветен на модернизма в архитектурата (1/2010 - http://20c-arch-bg.blogspot.com/p/modernism-yesterday-today-tomorrow.html),
поради редуцирания му обем.

Днес решавам да го разпространя по интернет
с надеждата да срещне максимален брой читатели,
интересуващи се от съдбата на модерната архитектура и модернистите в България.
Дължа го и на наследниците на архитекта - Анна и Христо Ямантиеви,
които пазеха ревностно паметта за баща си
и ми предоставиха щедро много от неговите материали и своите спомени.