понеделник, 13 февруари 2017 г.

Дни на Виена в София' 2017

Програма на Дните на Виена в София
http://sofia.bg/pressecentre/foto/BG-Wien-Tage-Expose-01022017-bg.pdf

11–14.02.2017
Акценти

 13.02.2017, 10 ч., понеделник, културен форум (кратки доклади и след
това работни групи) на тема "Мениджмънт на музеи" и "Опазване на  
древни разкопки в градския център" – за експерти;
 14.02.2017, 10 ч., вторник, форум "Градове на бъдещето: Виена и
София" (кратки доклади и след това работни групи) на тема "Екология:  
Зелена система" и "Градска мобилност" – за експерти;
 14.02.2017, 18:30 ч., вторник, закриване с Вечер на виенското вино в
атмосферата на типична виенска винарна, дегустация на вино, музика
на живо – за партньори с покани;
 8.-14.02.2017 (12-14 ч.) Ретро трамвай на „Дните на Виена“ с виенска
музика – за обществеността.

Културен форум, 13.02.2017 г. 
Местоположение: Национална галерия „Квадрат 500“
Целева аудитория: представители на СО (евентуално и на други общини),
журналисти, неправителствени организации, експерти, културни дейци
Модератор: Бойко Василев
Треньори: Елена Евстатиева, Емилиян Крумов.
Тема: Мениджмънт на музеи и опазване на историческия център,
Мениджмънт на културни институции
Начало: 10:00 ч.
Откриване: Томас Райндл, председател на Общинския съвет на Виена, 
Йорданка Фандъкова, кмет на София и/или Тодор Чобанов, заместник кмет
по културата.

Форум "Градове на бъдещето: Виена и София", 14.02.2017
Местоположение: Национална галерия „Квадрат 500“
Целева аудитория: представители на СО (евентуално и на други общини),
журналисти, неправителствени организации, експерти
Модератор: Бойко Василев
Треньори: Елена Евстатиева, Емилиян Крумов
Теми: "Екология: Зелена система" и "Градска мобилност"
Начало: 09:00 ч.
Откриване: Томас Райндл, председател на Общинския съвет на Виена,
Йоана Христова, заместник кмет по екологията, Евгени Крусев, заместник
кмет по транспорта.

      
   

петък, 27 януари 2017 г.

До Европа и назад - продължение

Като допълнение към инициативата на One Architecture Week 
да подкрепя качественото архитектурно образование 
и да инициира диалог между архитектурната теория и практика
"София за нас" продължава публикуването 
на проекти на български студенти по архитектура и урбанизъм в чужбина 
за обекти в България, 
което започна с изложбата "До Европа и назад" на работи
подбрани, организирани и представени от Мария Барбудова (дипломант на TU Berlin)
в One Architecture Week - Пловдив'2016  
и в студио ПроЖектиране на УАСГ през м. февруари 2016 г.

Наскоро получих писмо от Елена Петкова - дипломант на TU Berlin
вече защитила магистърската си работа.
Бяхме контактували преди година 
по повод нейната подготовка и преглед на изоставени сгради в София
като възможност за проектиране. 

Ето какво ми написа тя през януари 2017 г.:

" .... След консултация с моя професор, 
се спрях на ЖП завода зад Централна гара, 
за който за съжаление се оказа, че е най-трудно 
да се намери информация. 
Но с материалите, които успях да събера от ДАГ, 
фотографа Христо Узунов, google earth 
и с малко собствена преценка ... успях да направя чертежи, 
които ми послужиха за основа на моя проект. 
....
Проектът се разви по много по-различен начин отколкото очаквах – 
от първоначалното ми желание да работя само с една сграда, 
която да превърна в център за изкуства и занаяти, 
стигнах до там, че развих идея за 
градоустройствено развитие на парцела, 
защото в процеса на работа установих, 
че преди да се концентрирам върху единичните сгради, 
трябва да се създаде някакъв вид градско пространство. 

Едновременно с това и програмата се разрастна – 
сградите помещават не само творчески ателиета, 
а също пространства за споделена работа, за изложби, 
за учебни занятия и музей. 
Идеята е доста утопична, но се разви някак си интуитивно, 
провокирана от факта, че парцелът няма връзка 
с останалата част на града и следователно има нужда от мост
 (както концептуален, така и физически). 
Така мостът стана основен елемент, с който работих – 
символ на връзката (с града, но и между сградите), 
но и елемент, който разделя и дефинира пространства. 
Като цяло исках да запазя суровия характер на мястото, 
предоставяйки само една основна свързваща структура, 
която може да бъде доразвита и “доукрасена” 
от артистите, които ще се заселят. 
За съжаление нямах време да навляза в по-голям детайл...".

В следващите два линка може да се видят
* книжката на магистърската работа в дигитален вид на немски език

* проектът на сайта на авторката с кратък текст на английски език
   (Kunst.Stadt.Neu)

Ето и авторовото описание на проекта на български език:











понеделник, 9 януари 2017 г.

Визия за София

Уважаеми Дами и Господа,
Уважаеми арх. Здравков,
Уважаеми арх. Георгиев,
Благодаря за оказаната ми чест да участвам в дискусията за бъдещето на София.

Като независим експерт и като служител до края на 2015 г. 
в отдела за опазване на недвижимото културно наследство
на София към Музея за история на София,
съм изразявала многократно вижданията си за принципите на урбанистичен подход към града,
доколкото те са част от моите професионални компетенции - главно в областта на 
история на градоустройството и архитектурата и опазване на културното наследство.

За съжаление, н
яма да мога да  участвам на живо в предвидената дискусия на 9 янури 2017 г.
Затова си позволявам да изложа накратко в писмена форма
отговорите на поставените предварително въпроси, а именно:

Кои са проблемите на София?
      
 Между многото проблеми, с които се сблъскват гражданите на София са:
- недостатъчен контрол за стриктно спазване на законите и подзаконови актове, както и на нормативната уредба на самата Столична община;
- предимство на частния пред обществения интерес ;
- влошен визуален образ и застрашена оригиналност и идентичност на града;
- недостатъчни наситеност  и комфорт на пешеходни зони и места за срещи и събирания на граждани;
- недостатъчна поддръжка на сградите и недостатъчен контрол от страна на общината 
  за своевременно отстраняване на нередностите;
- недостатъчно развита визуална комуникация ;
- нискокачествена визуална среда на фаргменти от градския интериор.


Кои са сферите, областите, насоките, в които София има най-голям потенциал за развитие? 


          Основни фактори, които допринасят за уникалния образ на целия град са специфичните природни даденостисилуетът на града и недвижимото културно наследство
          Близостта на планинините и наличието на няколко реки са дар, който трябва да се използва максимално както за усъвършенстване на градския пейзаж, така и за подобряване аерацията на града като част от комфорта на обитаване. Високите сградни масиви в южната част пречат на притока на чист въздух от Витоша и Люлин към зоната с компактно застрояване. Допълнителен достъп на чист въздух може да се постигне чрез обогатяване на озеленяването на крайречните зони, което би привлякло и гражданите.
           Характерният силует е един от белезите, допринасящи за разпознаването и запаметяването на града, както и за визуалната ориентация в него. Разумното разполагане на високоетажни сгради е важно за избягването на впечатлението за хаос и за създаването на атрактори, които са не само визуални акценти, но направляват транспортните потоци и стимулират пълноценното равностойно функциониране на отделните части от територията. В момента се наблюдава струпване на вторични градски центрове с високи сгради в югоизточната, южната и югозападната част на града, където все още инфраструктурата е по-добре развита. Препоръчително за балансирането на цялата територия на града е да се търсят възможности за по-интензивно разгръщане на вторичните обществени центрове и в други градски зони, което ще благоприятства цялостната им урбанизация и визуален облик.

          Изключителността на градския пейзаж се определя в много голяма степен от историческия град, разположен при София в градското ядро.
Това е един от компонентите, който благоприятства развитието на културен туризъм. Ако спецификата на града бъде загубена, при недостатъчно последователна и целенасочена политика за опазване на културното наследство, София би загубила значителен дял от своята памет и идентичност. 
В краткосрочен план опазването често се представя като препятствие за развитие на бизнеса и на конкретни инвестиционни интереси. В дългосрочен план обаче, липсата на идентичност може да се окаже спънка за използването на културното наследство като инструмент за устойчивото териториално и икономическо развитие на града, и на отделните части в него. Подобна загуба би накърнила както интересите на бизнеса, така и обществения интерес.  

1. Освобождаване на историческия град от интензивно автомобилно движение и разширяване на пешеходното и велосипедното движение. 
      Освобождаването на зони от автомобилно движение би се отразило благоприятно за разширяване на зоните за пешеходно и велосипедно движение, за подобряване качеството на въздуха и на цялата градска среда - оттам повишаване на комфорта на обитаване.
      На първо време промяната може да обхване зоната, заключена от т. нар. "малък ринг" - между булевардите "Христо Ботев", "Сливница", "България" и "Васил Левски", а в перспектива да се разшири до булевардите "Евлоги и Христо Георгиеви", "България" и "Опълченска". За тази цел може да се реформира общественият транспорт в градския център като се заложи основно на щадящ околната среда елекротранспорт, част от който са:
1.1. рингова линия на метрото, която да обгръща въпросната зона и да осъществява връзка между вече изградените         
       радиални метро-линии;
1.2. нискогабаритни електро-автобуси с по-малък капацитет, които са по-подвижни, пригодни за движение в по-тесни улици 
       и могат да обслужват по-къси дистанции между станциите на метрото - особено необходими за социални групи като 
       възрастни, малки деца и хора с увреждания. 

2. Спешна, но и задълбочена актуализация на регистрите за недвижими културни ценности на столицата.
         За да се изяснят границите и възможностите за намеса в историческите зони на града се изисква спешна, но и задълбочена актуализация на регистрите за недвижими културни ценности на столицата. Изисква се да се обходят щателно териториите, да се провери кои културни ценности все още съществуват, да се удостовери стойността на отделните сгради, на ансамблите и кварталите, както и да се преосмисли кои други образци от исторически по-близки етапи на развитие от ХХ в. са достойни да бъдат включени в регистрите.
Всичко това изисква време, експертен капацитет и усилията на много хора като изрично се търсят възможности за включване на млади хора - студенти и ученици. 
Едва тогава ще може да се изгради стройна система на мониторинг и опазване на недвижимото културно наследство на София и да се взимат обосновани експертни решения за намеса в историческата градска тъкан.

3. Дигитализация на регистрите на надвижимо културно наследство и осигуряване на обществен достъп до тях.
         Според последните изменения в Закона за опазване на културното наследство, задължението към ценностите от национално и световно значение се вменява на Министерство на културата, а на останалите категории - местно, групово/в ансамбъл, за сведение и др. - би следвало да са грижа на общината. Въпреки това, общината, на чиято територия са разположени недвижимите културни ценности, е съ-отговорна за контрола върху тяхното състояние и обкръжение.
         Дигитализацията е conditio sine qua non за осъществяване на мониторинг на опазването и контрол по поддръжката на недвижимото културно наследство, но също и един от инструментите, улесняващи работата на администрацията на Столичната община, и благоприятстващ обслужването и информирането на гражданите.
4. Хигиенизиране и облагородяване на Централните софийски гробища "Орландовци" като мемориален парк от национално значение
Чрез система от дейности комплексът би могъл не само да се облагороди като място на националната памет, 
но и да се превърне в привлекателен обект за културен туризъм.

5. Конверсия на промишлената зона на София за търговски, културни и жилищни функции:
    Активни действия на Столичната община за:
5.1. Спасяване и адаптиране за нови функции на комплекса на кланицата, впоследствие Месокомбинат "Родопа";
5.2. Възстановяване поне на части от разрушения уникален комплекс на Захарна фабрика с общинските жилища към него.

6. Неотложни мерки за спасяване на застрашени недвижими културни ценности 
    и възстановяване на знакови сгради, каквито са:
Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 (проект: арх. Георги Фингов, 1906-1907 г.);
Къщата на Никола Гешов на бул. "Патриарх Евтимий" 7 (проект: арх. Никола Лазаров, 1909 г.);
Къщата на Димитър Иванов на ул. "Сан Стефано" 6 (проект: арх. Георги Кунев, сл. 1925 г. - известна като "къщата с ягодите");
Къщата на братя Конфино на ул. "П. Алабин" 39 (арх. Г. Фингов и кол., 1914).
Кафе-сладкарница "Фея" и ресторант "Ропотамо".

Предлаганите дейности не са с далечен хоризонт, какъвто предполага една визия или стратегия за развитие. Те са по-скоро малки стъпки, които биха могли да оформят подстъпите към нови етапи от превръщането на София в модерен град с приятелска среда за обитателите, за бизнеса и за гостите.  
София би могла да почерпи от богатия опит на сходния по структура и големина град Виена - както по отношение на развитието на пешеходни зони и обществения транспорт, така и от добрите практики на подход към недвижимото културно наследство като ресурс за развитие на културен туризъм, чиито приходи се рефинансират в развитието на градската среда.

С уважение:
Любинка Стоилова


Публикации по засегнатите въпроси:
по т. 2 и т. 3:

по т. 4:
Мемориален парк Централни софийски гробища "Орландовци"

по т. 5:
индустриални комплекси

по т. 6:

общи

сряда, 7 декември 2016 г.

Представяне на книгата "История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

 История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век Първа част “Диахронни анализи”
Издателство “Валентин Траянов”, София 2009 г. ISBN 978-954-9928-41-9

Представянето на книгата се състоя на 15.12.2009 г. в Централния дом на САБ на ул. “Кракра” 11 в присъствието на впечатляваща по брой публика, което е рядкост за издания с теоретичен характер.

След разказа на Добрина Желева – Мартинс Виана за дългия път на авторите до крайния резултат, кратка рецензия изложи арх. Искра Дандолова, д-р на социологическите науки.
Последваха изказвания от водещия д-р арх. Антон Гугов (научен секретар на Центъра по архитектурознание, БАН), д-р арх. Анни Добринова Пенкин, доц. арх. Петър Йокимов.
Накрая, в неформална атмосфера протече размяната на цветя и авторски посвещения.
Изданието е част от дългогодишно изследване (1994-2000) върху историята на градоустройството в България от средата на ХІХ до средата на ХХ век, започнало като изследователски проект, финансиран след конкурс от Националния фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката (ръководител: П. Йокимов).
Такава история излиза за първи път у нас.
От една страна, тя обобщава събрания огромен изворов материал, който допълва съществено разпръснатите и по определени теми оскъдни данни, в единна информационна банка от оригинални кадастрални снимки, регулационни и градоустройствени планове, автентични документи и стари фотоси, сведения за авторите, данни от историческа, географска, краеведска, мемоарна литература и архивни източници.
Приложеният подход е новаторски – съчетание на структурен и семиотичен подход по отношение на избрани реперни градове, характерни с продължителната си историческа приемственост, функционална определеност и качествено усъвършенстване на селищното устройство (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, В. Търново, Видин, Кюстендил).
За да обхванат обекта на изследване по-цялостно, авторите съчетават диахронни и синхронни анализи, развити в два отделни тома.
В диахронен план се проследява биографията на избраните градове като етапи в тяхната еволюция – от топогенезиса им, през античността, първото кадастрално заснемане и регулационно проектиране до генералното градоустройствено планиране с дългосрочна визия за тяхното бъдеще.
В синхронен план тези етапи се анализират в паралелни срезове и се извлича набор от съществени групи характеристики, наречени парадигматични, които имат значение на модел за анализа на етапи от еволюцията и на други големи български градове.
Извличат се инвариантите в структурата на града и реперите на градската еволюция.
В съпоставка с водещите тенденции в градоустройствената теория и практика в световен, европейски и регионален мащаб, българското градоустройствено развитие се разполага в общопрофесионалния и общоисторическия контекст от средата на ХІХ до средата на ХХ век.
В отделен раздел са приложени богато илюстрирани диахронни анализи на по-малки селища със специфично значение за развитието на градоустройството и урбанизацията на страната като Ботевград (Орхание), Червен бряг (жп гара), Перник, Монтана (Фердинанд) и др.
Макар засега да имаме досег само с първата част от това мащабно изследване, очевидно е неговото значение за българската градоустройствена и архитектурна наука и практика – То е енциклопедично по разностранния спектър на организираната в него информация. То е интердисциплинарно по предмет и методи и поради това е евристично.
Същевременно, то ще бъде полезно помагало за изследователи в областта на общата история, социологията, културологията, опазването на културното наследство.

Изказване на доц. арх. Петър Йокимов:
          Уважаеми колеги,
          Поласкан съм от предложението на Добрина да представя нейната книга
          Градоустройствени паралели .... 
          от поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX-XX в."
Вероятно решението й е мотивирано от обстоятелството, че тази нейна книга е първият реален резултат от съвместната ни работа по написването на История на архитектурата и градоустройството на Третото българско царство, че бяхме заедно в един и същи тим от четирима души, влюбени в това, което вършат, и че в продължение на 10 години отстоявахме заедно битките, споделяхме и радостите от успехите и огорченията от недоброжелателството.
          Бих искал да благодаря на Добрина. Защото, подготвяйки се за днес, оживяха спомени, които ме направиха десет години по-млад. Спомних си възторженото начало на съвместната ни работа, попарено от известен наш професор, вече покойник, който възкликна:
"Какво пък има да й пишете на тази история! Та всичко е толкова ясно! Дайте ми и аз ще я приключа за една година кабинетна работа! ..."  Спомних си и заканата в репликата на друг колега: "Абе, то се не знае дали вие ще я пишете!" Или менторския опит на известна изкуствоведка - член на Научно-експертната комисия към Национален фонд "Научни изследвания", да елиминира членове от екипа ни.
          След тези общо взето евфемистични закачки в началото последваха съвсем не толкова закачливите анонимни доноси и рецензии, спирания на проекта, всевъзможни полугласни, многогласни и хорови административни заплахи, инициативи и санкции ....
          Но работата си продължи - много често без финансиране, на собствени средства и мускули, а нейният резултат - огромната банка от информация - напълно опроверга покойния професор. Оказа се, че далеч не всичко е било ясно на архитектурните ни историоведи, че изходната ни архитектурна историография е изпълнена с трафарети, неверни данни и факти, че на нея не са й известни имената и творчеството на крупни творци на българската архитектура, че не малка част от изводите й са повърхностни и дори неверни ....
          Но може би най-важното е, че резултатът от тази работа укрепи убеждението ни, че българската архитектура и градоустройство не са саморасли, а нейните творци имагинерни гении, а са част от глобалната европейска архитектура и световна култура.
          Е, именно книгата, която ни е събрала днес тук, най-ярко представя това. Замислена като своеобразна летопис на събития, факти и явления, на базата на огромен материал, монографията дава чудесна възможност за истинско пространствено възприемане на историческите процеси на архитектурата и градоустройството в България, и то великолепно сравними със световните процеси - не само архитектурни и градоустросйтвени, но и обществени, политически  и общокултурни.
          И още нещо - монографията на Добрина е впечатляващо начало на поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX - XX век". Смея да се надявам, че след такъв успешен старт, лелеяната от нас през всичките тези години поредица, обхващаща колосален обем знания, ще допринесе за националната ни културна идентификация. И искам твърдо да заявя, че ние ще отстояваме издаването на тази поредица, независимо от трудностите и пречките.
       
          Позволете ми да спра дотук. Защото, вярвам ще се съгласите, че нито книгата, а още по-малко нейният автор, се нуждаят от фанфари.
          Оценките вече дават тези, за които тя е предназначенна. А те са отлични! И аз дълбоко вярвам, че оценките за цялата предстояща поредица ще бъдат същите.

          На добър час!
за събитието разказа: Любинка Стоилова

вторник, 6 декември 2016 г.

110 години Народен театър "Иван Вазов"

автор: Л. Стоилова

На 3 януари 1907 г. се навършиха 110 години от тържественото откриване на сградата на Народния театър "Иван Вазов".

Паметна плоча на едни от архитектите, работили върху сградата на Народния театър е поставена на сградата на театъра по инициатива на Съюза на архитектите в България, съобщава електронното издание citybuild.bg - "Откриха първата паметна плоча на именити чужди архитекти"
23.03.2012 / 11:18 -
http://www.citybuild.bg/news/otkriha-pyrvata-pametna-plocha/18813
Х.Хелмер и Ф.Фелнер, съответно с немско и австрийско потекло, са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали се главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер" във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Сред най-известните им творби е сградата на софийския Народен театър „Ив. Вазов". Запазени са и оригинални скици на проекта.

С респект към историческата истина, трябва да подчертаем, че в изтъкнатото архитектурно бюро във Виена водещ е арх. Фердинанд Фелнер младши, който наследява бюрото от баща си - архитект Фердинанд Фелнер старши.
Архитект Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник.
Затова буди недоумение поставянето името на Х. Хелмер на първо място.
Потвърждение за тази градация се намира в редица публикации, както и в немската версия за бюрото "Fellner& Helmer" в уикипедия:
http://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCro_Fellner_%26_Helmera href="http://4.bp.blogspot.com/-6YHrABSfBA4/T29TenzIwHI/AAAAAAAAC2s/_Q6E3JXXzb8s1600/Fellner-Helmer%2529NarTheatre_SF.jpg">

















Фердинанд Фелнер следва архитектура във ВТУ Виена.
Отношение към Мюнхенската архитектурна школа има само рoденият в Германия Херман Хелмер.
Съдружниците проектират първата сграда на Народния театър в необароков стил. И по този начин тя се родее с редица други техни проекти за театри из цяла Европа. В техническо и противопожарно отношение тези сгради са на най-високо ниво за своето време. Именно те въвеждат широко разпространения впоследствие тристепенен възходящ театрален силует, съставен от сравнително по-ниска част на фоайетата, следвана от обема зрителната зала и извисяващата се сценична кутия [вж. статии на Марчелла Щерн и Дитер Клайн,
- В: www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf , с. 28-31].






Част от историята на проектиране и изграждане на сградата на Народния театър бе проследена от изследователски екип върху австрийските архитектурни влияния в София през периода 1997-2000 г.

Своята страст към театъра и операта Фердинанд Сакскобурготски изгражда още във Виена. „Незаличим спомен от юношеските му години оставят в душата му едно гала представление на операта „Аида” във Виена, която дирижира самият Джузепе Верди, и постановката на „Парсифал” в Байройт под ръководството на Рихард Вагнер.” 
Това негово пристрастие не угасва и след идването му в България, напротив – „Всяка година, доколкото му позволяват обстоятелствата, той пътува до Байройт и счита това пътуване като поклонничество във фестивалния театър, който не назовава другояче освен „,храма”, където през определен период от време в живота си заема винаги едно и също място на първия ред в партера”.
[Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31].

Още през 1890-91 г. проект за театър в столицата е поръчан на спечелилия международен конкурс за Софийски минерални бани (1889) архитект от Виена Emil von Foerster (1838-1909). Незадоволителният резултат налага допълнителен тесен конкурс межу архитектурната фирма “Ferdinand Fellner & Hermann Helmer” от Виена и проф. арх.  Antonin Balsanek (1865-1921) – автор на Белведере (1897) и на Общинския дом (1903-12) в Прага. 
През декември 1903 г. представителят на спечелилата виенска фирма Hermann Helmer (1849-1919) пристига в София за оглед на мястото и през май 1904 г. донася лично завършения проект [Койчев, П.].
Процесът на строителството (1904-06) се следи отблизо лично от Фердинанд I. За това свидетелства и една телеграма на министър Иван Шишманов до пребиваващия в Евксиноград владетел. [Телеграма № 96: ЦДА, ф. 3к, оп. 8, а.е. 560, л. 20-23].         
„Евксиноград на 14/6 (?1904), Негово Царско Височество.
Архитект Хелмер е изменил значително фасадата на театралната сграда, което е дало повод на Специалната комисия да протестира и да иска едно голямо приближение към първоначалния план.
Като знаех колко Господарят се интересува за новия културен институт, като вземах от друга страна предвид, че Министерският съвет е разрешил да се сключи контракт с Хелмера само въз основа на премирания план, позволих си да изпратя на Ваше Царско Височество всичките три плана, първоначалният с измененията, ако има възражения, и дадете своето мнение върху тяхната стойност [...] Като искам прошка за бързината, която се налагаше от предстоящата дата за обявяване на търгове, съм на Ваше Царско Височество най-дълбоко предан.”
Сградата е завършена през 1906 г. и тържествено открита прз януари 1907 г.

С близостта си до княжеския дворец и редица обществени учреждения, тя оформя един представителен център, сред който доминира със своя силует и богата барокова пластична украса.
Значението, отдавано на театралната институция и нейното здание, се потвърждава както от отделените инвестиции за неговото строителство, така и от привличането на най-престижни фирми за оборудването и декорирането му. Всеобщо е признанието, че това е най-европейската сграда на София – „храмът”в културната мисия на Фердинанд
I.

Но днешното здание на Народния театър в София е съхранило твърде малко от оригинала на Фелнер и Хелмер.

Както е известно, през 1923 г. сградата на театъра е разрушена от пожар.
За повторно изграждане на театъра е поканен архитектът от Мюнхен и професор в Дрезденската политехника Мартин Дюлфер. Неговият проект предвижда значително разрастване на сценичната и административната част откъм ул. "Г. Бенковски", но вече с ново декоративно оформление и покритие, както и с противопожарна желязна завеса между сцената и зрителната зала.
От първоначалния облик на сградата в проекта на Фелнер и Хелмер се възстановява само входната част с характерните портик, фронтон и надстройки.

След пораженията от бомбардировките през 1944 г. сградата на театъра е възстановена във вида й след 1923-28 г.
Следваща реконструкция на театъра през 1970-те години възобновява върху новия обем на сценичната част бароковия купол както е бил в проекта на Фелнер и Хелмер като по този начин заличава част от работата на Мартин Дюлфер.





















Извори:
Пенчо Койчев, "„Народният театъръ в София”. 
– В: Списание на БИАД, 11-12 (1905), с. 109-117;
Марчелла Щерн, "Архитект Фердинанд Фелнер", "Архитект Херман Готлиб Хелмер";
Дитер Клайн, "Архитектите на софийския Народен театър Фелнер & Хелмер";
- В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ векhttp://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf (1998), с. 28-31;
Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31;
 Петър Йокимов, Любинка Стоилова, "Водещи архитектурни личности на независима България" (доклад, изнесен на научната конференция "Епохата на Цар Фердинанд I" - част І
Евксиноград, 14.06.2008 г. , публикуван в сборника от конференцията, с. 75-82;
http://sofiazanas.blogspot.bg/p/blog-page.html (2008);
https://www.academia.edu/13840746/_Водещи_архитектурни_личности_на_независима_България_.



Още за историята на Националния театър може да се прочете и на:
http://lovetheater.bg/dnes-se-navarshvat-110-g-ot-otkrivaneto-na-sgradata-na-naroden-teatar-11401/ ;
http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/item/406-110--години-от-откриване-на-сградата-на-народния-театър-„иван-вазов” (2016).