понеделник, 27 април 2020 г.

Най-добрите статии на сп. ArchDaily със съвети и идеи за архитектурата

ArchDaily's Best Articles with Tips and Ideas for Architecturehttps://www.archdaily.com/938121/archdailys-best-articles-with-tips-and-ideas-for-architecture?fbclid=IwAR18c33DhSCw2dK1EZE6F7qcvEWeZ4OP2Gg7zksj6AXbvf0-wq75m36BreE


ArchDaily създаде списък с най-добрите статии, които адресират всичките си съвети и препоръки, които трябва да знаете за материалите, строителството, дизайна, образованието, работата (и живота).

Съвети за материали и строителство
Дърво
Как да включите дървени елементи:
6 съвета за изграждане на безопасни и здрави конструкции
Лакове, петна, масла, восъци:
Кои са най-подходящите покрития за дърво?
21 правила за успешен живот в архитектурата
https://www.archdaily.com/549436/21-rules-for-a-successful-life-in-architecture


Този списък се актуализира с нови публикации, 
и по коментари на публиката
преводът от английски език е на арх. Добрина Желева
https://www.facebook.com/groups/254864741252681/permalink/3826759934063126/

сряда, 25 март 2020 г.

За ансамбловото мислене в архитектурата и урбанизма, за автентичната памет на града и административните решения


Разгледайте внимателно тези две сгради.
В ляво - многоапартаментната кооперация "Караджата", е построена в периода 1929-1933 г. Проектът за плана е на арх. Кръстан Гечев, който кани младия и авангардно настроен свой колега от Политехниката в Мюнхен - Петър Карасимеонов, да разработи фасадите. Карасимеонов успява да създаде многопластова композиция в модерния модус на свободен план, разпластен по наклона на терена, хоризонтално издължени пропорции на члененията "плът-отвори", богато остъклена партерна част, ленти от прозорци, плоски покриви.
През 1938 г. друг авангардно настроен архитект - Асен Михайловски, проектира съседната сграда (на снимката в дясно) за Осигурителното дружество "Assicurazioni Generali". Тук модерният синтаксис е още по-ярко демонстриран. И тук свободната планировка използва особеностите на терена. Обемът на сградата е експресивно формиран с елегантна конвексна извивка към площада. Партерният етаж е по-висок и по-богато остъклен. Както в типичната схема на офис сградите, мецанинът е изявен по специфичен начин на фасадата. Завършекът във височина е, разбира се, с плосък покрив - разработен като използваема тераса с характерната стоманобетонова пергола. Изброеното, както и редица тънкости в разработката на детйлите на прозорци, стълбищни клетки, мозайки и метални парапети, представят автора на сградата като един от най-ярките протагонисти на модернизма в България от 1930те години. 
Изключителността на Михайловски, обаче, с нищо не е накърнена от неговия стремеж да се съобрази стриктно с даденостите на средата.  Както може да се установи с просто око, той е спрегнал етажните височини и местоположението на прозоречните отвори с творбата на колегата си Петър Карасимеонов.
Колкото и да са различни по функция, датировка и авторство двете сгради, благодарение на тази майсторска намеса, образуват единен хармоничен ансамбъл по северния фронт на някогашния централен градски площад "Александър I".
И въпреки че в следвоенния период предназначението и на двете сгради е функционално променено, те продължават да въздействат в своето органично единство до днес.

Могат да се приведат и други примери в София.
Такъв образец е хармоничната композиция от две напълно разнородни по време на строеж и стилистика сгради на същия площад - Бююк джамия (шедьовър от XVI в., днес - Национален археологически музей) и сградата на БНБ (арх. Ив. Василев - Д. Цолов, 1934-39).
Не отстъпва по въздействие ансамбъла по бул. "Цар Освободител"4 - 6  от Чиновническото кооперативно застрахователно дружество (арх. Г. Фингов, Д. Ничев, Н. Юруков, 1912-1926; след 1990 г. - седалище на ДЗИ) и Гранд хотел "България" (арх. С. Белковски - Ив. Данчов, 1934-37).

Защо привеждам  тези примери?
Защото всеки един от изброените архитекти от първата половина на ХХ век е бил ярък професионалист. Но в работата си всички те са подчинили изявата на своя "Аз" на изискванията и етиката на високото архитектурно майсторство. 
Въпреки предложенията да се събори Бююк джамия, авторите на БНБ са я запазили и успели по много гъвкав и високохудожествен начин да свържат средновековния пласт с умерения неокласицизъм от края на 1930те в сложен многослоен културен диалог.
Също толкова майсторски е диалогът между сецесион и модернизъм при Чиновническото кооперативно застрахователно дружество. Без хотелът да е лишен от модерни характеристики, неговите етажност и фасадна третировка са приглушени в полза на доминиращия ъглов акцент на импозантния купол в предхождащата го сграда, докато нейната декоративна пластика около прозоречните отвори на фасадата към бул. "Цар Освободител" е премахната в името на по-семплото фасадно единство. И всичко това се случва при живи автори, които разбират смисъла на ансамбловостта за хармоничното въздействие на улиците и градовете.

Какво наблюдаваме днес? Драстично незачитане на съществуващите забележителности, на професиналните принципи, на законите.

При наличието на Закон за културното наследство, който би трябвало да  защитава от всякакви посегателства сградите - недвижими културни ценности.
И при действието на държавни институции, упълномощени да следят за спазването му - безброй нарушения, по-безобидни или направо драстични.


Напротестирахме се срещу погазването на законите и професионалните постулати за опазване на културното наследство, не само от инвеститори и партниращите им проектанти, но често и от чиновниците в съгласуващите инстанции.
Забележителен е случаят с къщата на Митови на бул. "Васил Левски" 19, чийто статут на недвижима културна ценност бе свален за да бъде съборена преди три години заради ново строителство.

Впоследствие, с намесата на министъра на културата, тъй наречената "двойна къща" бе отново вписана в регистъра, но след като на нейно място бе съгласуван проект за нов строеж, в който с любезното съгласие на собственика, да бъде вградена фасадна част от изчезналата недвижима културна ценност. 

Днес расте неудържимо нова красавица, показана на горната снимка, заедно с имитирани от бетон елементи от изчезналата културна ценност.
След протестите и скандалните разправии по този и други подобни случаи, за кратко време нормализацията изглеждаше възможна.
Оказа се, обаче, че нито институциите, нито архитектурната общност имат капацитет да удържат на инвестиционния натиск.
Ето два съвсем пресни примера.

Бившето посолство на Монголия на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов" - малко градско пале с приличен двор, разположено на централен столичен булевард, е недвижима културна ценност от местно значение. Сградата с характерно съчетание на елементи от стилистичния преход между XIX и XX век е добре запазена - вероятно поради дългогодишното си дипломатическо служение. Такива се броят на пръсти в столицата.



Направеното обемно-устройствено проучване на възможностите за застрояване на парцела от фирмата ЕКСА е от 2016 г. То не е единствено за този обект, но прави опит да изстиска възможностите на парцела в най-голяма степен като предлага бъдещият строеж да се изравни по височина с извисяващия се на отсрещния ъгъл култовски гигант на Спортната палата (арх. Ангел Дамянов и Сабина Кутева, 1966).
Диспропорцията между съществуващата къща и предлаганата нова структура е толкова крещяща, че не подлежи на сдържано квалифициране. Тя не само се извисява значително над околното застрояване в същия квартал. Със своя обем тя ще конкурира и масива на Спортната палата, който в момента функционира като акцент в силуета по западния фронт на бул. "Васил Левски".
По северния фронт на ул. "Иван Вазов" предлаганият нов обем надхвърля драстично височината на съседната седеметажна жилищна сграда. Със стъпаловидната си недодялана форма той нахално и грозно ще доминира в средата и, разбира се, ще съсипе въздействието на съществуващата двуетажна недвижима културна ценност.
В сходно неблагоприятно положение е приклещена и еднофамилната къща с ателие на художника проф. Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 в София в Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП). 


























И тук новопроектираната част надвишава съседната сграда и недвусмислено доминира в средата като напълно обезличава еднофамилната къща - и един от малкото останали примери на модернизъм от 1930те годиини и недвижима културна ценност от местно значение.
Проектът е наскоро съгласуван от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерство на културата.

Снимка на къщата от 1998 г. (личен архив ЛС)

Позовавайки се именно на горните примери, арх. Георги Цапков разпрати отворено писмо, в което повдига ключови професионални въпроси пред архитектурната колегия.

On Thursday, March 19, 2020
Здравейте,

Позволявам си в тази напрегната епидемиологична обстановка чраз едно отворено писмо да ви тревожа за неща, свързани със здравето, но този път не на хората, а на недвижимото културно наследство.
Без излишен патос: Губим го.
Не от днес - от систематична незаинтересованост проявявана от години, както от страна на институциите, така и от страна на специалисти и неспециалисти.
Останалото четете в писмото и ще се радвам за пореден път на подкрепа и мобилизация от ентусиасти-мохикани да светнем черваната лампа на аварийната ситуация.
Отдомно:
арх. Георги Цапков











































В отговор до арх. Цапков написах следното:
Friday, March 20, 2020 9:14 PM

Здравейте колега Цапков!
Напълно споделям Вашата тревога и особено в случая, с който илюстрирате подписката.
И аз съм на предела на търпимостта от тази барикадна война, която (види се) няма да спре докато не бъде заличена и последната културна ценност от територията българска.
Вашето отворено писмо е апел към проектиращите и съгласувателните инстанции,
но се опасявам, че трудно ще произведе желания ефект (не само защото в момента топ-темите са други).
Докато обществото ни е завладяно от лицемерие, двуличие и откровен гьонсуратлък, нищо няма да се промени -
каквито и петиции, апели, кръгли маси да се организират и каквито и законови и наказателни мерки да се предприемат.
Защото всъщност играчите имитират, че спазват закона, измисляйки по андрешковски как да го заобиколят.
Защото основните ценности не са в запазването на културата и идентичността ни.....
Ако щете - сред много проектанти и администратори дори рефлексът към удовлетворяване на инвеститорските амбиции е по-силен от спазването на закона, професионалните ценности или просто морала и човешката почтеност.
Тази дихотомия цари, уви и всред членове на БНК на ИКОМОС - всеки от които е заявил при встъпването си в организацията желание да опазва културното наследство.

Ето конкретни примери:
Собственикът на фирмата ЕКСА, предложила скандалната многоетажна намеса в средата на недвижимата културна ценност на бул. "Васил Левски" и ул. "Иван Вазов", която давате за пример, е член на БНК на ИКОМОС.

... и.д. Директорката на НИНКН ....съгласува подобни скандални инвестиционни намерения, търпеливо наблюдава тревожното състояние на системата на опазване на културното наследство в България и едновременно с това обучава студенти в принципите на опазване на културното наследство.

Няма точна статистика колко други членове на ИКОМОС се упражняват върху културното наследство с описания от Вас критичен подход.
.......
Да, време е това да спре, но с критична маса от инакомислещи хора, 
които не се притесняват да погледнат истината директно,
и да рискуват част от професионалната си реализация 
като се конфронтират с безотговорността, андрешковщината, лицемерието и корумпиращите практики в полза на по-високи културни стойности и автентичната памет на града. 
С радост ще съдействам, доколкото силите, познанията и възможностите ми позволяват.
Защото вече е късно.
..........

Много скоро след това бе публикувано 

Становище на кмета на район 'Средец' Трайчо Трайков относно: 'Проект за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за м.“Трета извънградска част“, район „Средец“, кв.12, нов УПИ ІХ-115„за ЖС“, ул.”Мизия” № 9'


Този рядък пример за достойна реакция на представител на общинската администрация трябва да бъде приветстван и подкрепен заради солидната аргументация и заетата категорична позиция в полза на културното наследство.
ЛС

понеделник, 17 февруари 2020 г.

Събитие, което привлича задълго вниманието ни!


Започва реконструкцията на къщата на Фингов в София

След тежка дългогодишна сага на смяна на собственици и апетити за промяна на архитектурния облик, ни обещават нов живот за
113-годишната къща, проектирана за собствен дом от арх. Георги Фингов и обитавана след продажба от индустриалеца Петко Теодоров и неговите наследници

Бъдещата
сграда , предвидена като „резиденция“ с  представителни функции ще остане на първоначалните три нива, свързани чрез новооформена стълба „с овално око” и нов асансьор в предишната обслужваща зона на т.нар. „слугинско стълбище”.

На партера ще е представителен дневен тракт, 
в сутерена - стопански и помощни помещения с връзка към новопроектиран гараж, 
на бел-етажа - също представителни пространства, 
а в подпокривната (мансардна) част - интимни семейни помещения.

Според цитираната публикация от 16.02.2020 г.,
"проектът не предвижда промяна на съществуващите фасади....
Запазва се членението на дограмата, като тя се подменя по съществуващ образец със съвременно техническо решение"
Този момент, както и отводняването на покривите са между най-рисковите при съвременните намеси и би трябвало тяхното изпълнение да се следи внимателно.

Това е фасадата от оригиналния проект на арх. Георги Фингов






А ето и част от новия проект, публикуван на страницата на НАГ СО
































LS


P.S.
В началото на август 2020 г. наблюдатели съобщават с поредица от снимки за начало на строителните дейности.


сряда, 2 октомври 2019 г.

Нова книга за паметниците на комунистическата диктатура в България и техните автори




https://www.facebook.com/photo.php?fbid=950882188601727&set=pcb.2642646825779692&type=3&theater&ifg=1авторката - Фанна Коларова, която от много години живее в Германия: Книгата не е спонсорирана от никого и от никъде!!С финансираните от Сорос организации не съм имала никога никакъв контакт!

неделя, 25 август 2019 г.

НАГ емитира предложение за надстройка на бившата Централна кооперативна банка













От няколко дни във фейсбук пост на Хрантутници
https://www.facebook.com/hrantutnici/posts/886002755118484?__tn__=-R
анонсира предложение за надстрояване на сградата на бившата Централна кооперативна банка в София, както следва:























"Работен устройствен план за УПИ I – за обществено обслужване и администрация, кв. 467“, район „Средец“, с административен адрес ул. „Иван Вазов“ № 1, гр. София

Планът е обявен от кмета на Район „Средец” с възможност за възразяване 
в законоустановения 14-дневен срок

СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН “СРЕДЕЦ”
 Съобщение N РСЦ19-ВК08-1690
На основание чл. 128, ал.(3) от ЗУТ, Ви съобщаваме, че Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община (НАГ-СО) е изпратил за съобщаване на заинтересованите лица проект за „Работен устройствен план (РУП) за УПИ I–за обществено обслужване и администрация, кв. 467“, поземлен имот с идентификатор 68134.100.266 по КККР, м.„Център - Зона „А“ - юг“, район „Средец“, с административен адрес ул. „Иван Вазов“ № 1,  гр.София.
С РУП се предвижда промяна на покрива на сграда Единична недвижима културна ценност (ЕНКЦ) с предварителна категория „национално значение“......

Прилежащи документи
http://sredec-sofia.org/uploads/docs/Investicionni_namerenia/060819/Archive.zip

 

Непопулярни предложения да се правят в периоди на отпуски, в условията на предизборни кампании, когато общественото внимание и интересите на гражданите са насочени другаде, не е нова хватка. 

В направения анонс има смущаващи моменти, които трябва да бъдат представени на по-широка публика.

Всеки Работен устройствен план (РУП) трябва да следва предписанията на влезлия в сила законово действащ Подробен устройствен план (ПУП) на територията, за която е предназначен. Според Закона за устройство на територията (ЗУТ), с РУП не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени в действащия ПУП.

Преди всичко - въпросната сграда на бившата Централна кооперативна банка в квартал 467 е част от Подробен устройствен план – зона А-юг, местност „Център”, район „Средец” в София, разработен от арх. Светла Тихолова през 2015 г. и съгласуван от НИНКН, МК, НАГ и от Столичния общински съвет с Протокол № 540 от 23.07.2015.

На сайта на Направление архитектура и градоустройство могат да се намерят всички документи във връзка с неговото съгласуване и влизане в сила

Това са:
ИПР – изменение на план за регулация
ИПРЗ – изменение на застроителен и регулационен план
Схема КИН
Схема Археология
Решение на СОС
Специфични правила

Разработената територия попада в обхвата на Зоната на исторически развилия се обществен градски център (писмо на НИПК/НИНКН № 4469/22.08.1986 г. – Зона Ц, група 9), както и във втора охранителна зона на археологическия и исторически резерват „Сердика – Средец” 
от Общия устройствен план на София, който е в сила от 2009 г.

ОУП, част КИН - фрагмент, https://www.academia.edu/14091933/




















ПУП ИПРЗ – изменение на застроителен и регулационен план, фрагмент с квартал 467
https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug%2F

























Подробен устройствен план, Схема КИН - фрагмент с квартал 467
https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug_KIN%2F

И в двата плана ясно се вижда, че сградата е предвидена на 5 етажа.

Както Общият устройствен план на София, така и Подробният устройствен план на зона А-юг имат силата на закон след тяхното официално приемане по законоустановения ред.

Сградата на Централната кооперативна банка не е с предварителна категория (както твърди НАГ), ами е ОБЯВЕНА в Държавен вестник бр. 40 от 1978 г. , № 97 като единичен архитектурно-строителен и художестевен паметник на културата/недвижима културна ценост с категория „национално значение”, както е подадено в частта Културно наследство към разработката на ПУП.

        ОБЕКТ
        АДРЕС
Кв.
пл.№
УПИ-по ПУП
Деклар.     писмо
Д.В
вид
категория
Групови КЦ,
АИР,
Охранителни зони І, ІІ ;
Номинация за
Световно културно наследство


Индекс
по ОУП
613
   Банкова сграда,
бивша. Централна кооперативна банка
ул. "Иван Вазов" № 1, ул."Г. Бенковски"
467
1
І-266
пл. № 1787 от 21.05.1976 г.
№ 78, 79
ДВ бр. 40 от 1978 г.  
№ 97
Архитек турно-строителен,       художествен
национално
 /А-1/ ІІ част
 Група  9, Охр. зона ІІ

Ц2
От Закона за културното наследство в сила от 10.04.2009 г. [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623662] следва, че :

Чл. 80.
 (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) С устройствените планове се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.
(2) Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
Не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

Повече подробности по опазването на недвижимите културни ценности и територии на културно наследство са разработени в Чл. 81.- Чл. 84. на ЗКН.
Чл. 85. Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата съвместно с компетентните държавни и общински органи.

На територията на Зона А-юг, м. Център, Район „Средец”  попадат, според доклада на арх. Светла Тихолова, както следва: 









Съгласно Закона за устройство на територията - Чл. 112.  (5) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 6 могат да се определят охранителни зони на единични или на групови недвижими културни ценности, за които се въвеждат ограничения в режимите за застрояване и ползване. [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135163904]
Според специфичните правила и нормативи на застрояване, разработени от арх. Тихолова в ПУП за въпросната територия, допустимата намеса в участващите в зоната недвижими културни ценности (НКЦ) e посочена в Приложение 1 към ПУП [https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug%2F]което е неразделна част от Специфигчните правила и нормативи.
Съгласно тези документи, и
зискванията към опазването на интересуващата ни сграда са както следва :























От горното следва, че допустимите намеси, които законово действащият ПУП предписва относно сградата на бившата Централна кооперативна банка са единствено консервационно-реставрационни. Никакви пристройки, надстройки, премоделирания на покрива и други промени не са предвидени. 


И тъй като съгласно Чл. 113. (1) от ЗУТ [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135163904]  с работен устройствен план (РУП) не могат да се изменят условията, определени в законово действащия подробен устройствен план (ПУП), от това следва, че предлаганият за обсъждане РУП за промяна на покрива на сградата на бившата Централна коперативна банка, е съгласуван в нарушение на Закона за културното наследство Чл. 80. (4) от НИНКН/МК, и допуснат за обсъждане от НАГ към Столичната община в нарушение на Чл. 113. (1) от ЗУТ.
Толкова повече този аргумент тежи предвид националното значение на недвижимата културна ценност, което е почти най-високата категория (защото в София има само една НКЦ от световно значение), постулираща не само важността на сградата, но и принципното изискване за стриктно опазване цялостта на такива обекти – както отвън, така и в интериорите.

В исторически аспект сградата е надстроявана няколко пъти и претенции за нарушаване на авторските композиционни виждания са предявявани от всеки от участвалите архитекти и архитектурни колективи. [https://sofiazanas.blogspot.com/2012/07/p-p.html]
В наше време тази претенция би следвало да се следи от контролиращите органи – НИНКН и инспекторатът към Министерство на културата.
Би следвало да се следи за стриктно опазване на сградата, в чието проектиране са участвали едни от най-ярките български архитекти от първата половина на ХХ век.

Първоначално сградата на банката е проектирана и изградена на един етаж от арх. Даскалов (ок. 1890 г.). Впоследствие на два пъти е надстроявана - от арх. Джаков и от арх. Никола Лазаров (ок. 1914). През 1925-28 г., след ограничен конкурс, в който участва и самият арх. Н. Лазаров, архитектурното бюро на Георги Фингов и Димо Ничев прави разширение към ъгъла на ул. “Ив. Вазов” и “Г.С. Раковски”, и надстройка с два етажа. Новата част е увенчана с нов купол, върху който от стария купол е преместена скулптурната група от трима души, поддържащи земното кълбо, символизираща кооперативното движение (автор: Любен Димитров; Сп. БИАД, бр. 19/1930).  

  



























Извън притесненията за евентуални конструктивни проблеми при наличието на няколко надстойки една върху друга, в художествен и естетически аспект може сериозно да се възрази, че предлаганата нова надстройка е чужда на стилистиката на утвърдилата се в градския пейзаж сграда, която сама по себе си е сложно съчетание от различни исторически времена и стилове.
            Най-категорично може да се възрази за начина, по който надстройката подсича шийката/тамбура на ъгловия куполен завършек като плавен преход от фасадните плоскости по ул. „Иван Вазов” и ул. „Г.С. Раковски” към купола и по този начин омаловажава неговото въздействие на елегантен ъглов акцент.























































Във формално-архитектурен аспект може да се възрази и затова, че въпросният РУП е съгласуван не въз основа на цялостни силуетни планове, които да проследяват въздействието на новата част в съотношение с цялостния образ на останалите участници в уличните силуети – особено такива значими обекти от национално значение като Националния театър „Иван Вазов” и бившата Търговско-индустриална камара (арх. Г. Фингов - Д. Ничев - Н. Юруков, 1912-1915).



























От наблюдения върху практиката в други европейски градове, знам, че се допускат подобни разширения на значими сгради в историческите центрове. 
Такива се правят само към вътрешните дворове на сградите, и не в нарушение на утвърдения им образ и силует към важни градски улици и ансамбли.
Но дори и такъв компромис не се допуска от гл. т. на българските закони за обекти от национално значение.

д-р арх. Любинка Стоилова
консултант: арх. Галина Иванчева


Относно силуетните планове, в коментарите към поста във фейсбук  
         Мария Абаджиева добави :
Позволявам си да ви обърна внимание на още няколко нередности, които биха могли да се споменат:
- В силуетните планове, кота корниз е показана там където е
 съществуващото било??? Кота корниз за това каре сгради е обща, и е с около една етажна височина по-надолу!
Не познавам в детайли ЗУТ по тоя въпрос, но доколкото знам, надстройка над котата корниз, трябва да бъде отдръпната зад равнината наклонена под 45° от корниза.
- Съществуващият покрив е показан като мансарден, с наклон на скатовете - 70°. Това е откровенна лъжа, депозирана във всички инстанции и удобно "незабелязана" от тях! Съществуващия покрив е с наклон не повече от 20-30°, което доста се различава от картинките!
[https://www.facebook.com/lstoilova/posts/10219779536101710]
Допълнителни подробности по темата предоставя статията във вестник "Дневник" на Максим Караджов от 27.08.2019 г. - "Строеж на мансарден етаж на сграда - паметник на културата, е одобрен от Боил Банов"  [https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/08/27/3955488_ ]

Според тази статия, в становището на Министерство на културата се уточнява, че работният проект се отнася за покрива и "
предвижда реконструкция на използваем шести покривен етаж". Като мотив за допустимостта на проекта министерството отбелязва, че той не предвижда промяна на предназначението на сградата, както и на фасадите й.
НО
Съгласно действащия подробен устройствен план сградата е на 5, а не на 6 етажа. Всяко подпокривно (таванско) пространство може да бъде достъпно. Това не означава, че автоматично се превръща в използваем и пълноценен офис етаж. 
В направеното проектно предложение се увеличава височината на подпокривното пространство именно за да се превърне в използваемо. (В този смисъл е и възражението на архитектката на Район "Средец", описано в статията във в. "Дневник").
И тъй като с работния устройствен план не могат да се променят параметрите на действащия подробен устройствен план, според който сградата е на 5 офис етажа, за промяната на покрива и превръщането на етажа в пълноценен офис етаж се изисква промяна на подробния устройствен план (каквато до момента няма). 
Очевидно, тезата за "използваем покрив" се лансира, за да се оправдае съгласуването на нещо, което по закон не съществува, т.е. за да се заобиколи закона. 

Главният архитект е изказал мнение, че не могат да останат непокрити калканни стени на съседни имоти.
Тук в сила е ЗУТ - чл. 21 (3), според който при защитени територии, каквито са обектите на недвижимото културно наследство изискванията за покриване на калкани не се прилагат. 
Ето го целият член:
Чл. 21. (1) Начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. 
(2) Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. 
Чл. 21. (3) За защитени територии на културно-историческото наследство разпоредбите на ал. 2 не се прилагат.

На 29.08.2019 г. в сутрешния блок на телевизия BTV, в интервю директорката на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Даниела Джуркова потвърди тезата за използваем подпокривен етаж.
Като допълнително оправдание за увеличаване височината на подпокривното пространство, тя изтъкна обстоятелството, че проектантът на сградата  - именитият български архитект Никола Лазаров, е предвидил мансарден етаж на сградата.
Да, Лазаров е реализирал проекта си с мансарден етаж през 1914 г. 
С надстрояването и дострояването на сградата архитектите Фингов и Ничев (1925-28 г.) са оформили фасадите по-изчистено и м
ансардният покрив е заменен с по-опростен - в съответствие с по-рационалната естетика на 1920те години.
 

арх. Никола Лазаров, ок. 1914


арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев, 1925-1928


Претенцията, че се възстановя идеята на арх. Никола Лазаров е атавизъм, който предпочита 
нео-ренесансовата еклектична стилистика от преди Първата световна война и елиминира работата на други двама бележити български архитекти.
И това е в разрез с мисията по опазване на културното наследство, което би следвало да е еднакво грижливо към всички исторически пластове.
Такова е и предписанието на специфичните правила и нормативи в действащия подробен устройствен план - единствено консервационно реставрационни намеси.


Арх. Джуркова изтъкна и още един довод:
През годините на експлоатация институциите, ползващи сградата, са променяли броя и вида на капандурите, осветяващи таванското пространство. Дали промените на паметника на културата от национално значение е ставало със или без санкция на институциите, отговарящи за опазване на културното наследство, не може да се установи засега. Може да се предположи, че тихомълком законът е бил пренебрегван.
Но това не означава, че заобикалянето на действащите закони 
трябва да продължи.
Още по-малко заобикалянето на ЗУТ и на Закона за културното наследство трябва да се допуска от институцията, отговорна за неговото спазване. 
Още по-малко пък с нелепи аргументи за мансардни покриви.

Л.С.



Този казус внушава няколко тъжни констатации, а именно:
1. Нужна е спешна актуализация

Има обекти на културното наследство, информацията за които в архивите на НИНКН не е актуализирана откакто е била въведена (в случая от 1978 г., когато сградата е била обявена за паметник на културата).
Това се вижда от историческата справка, според която автор на надстройката на бившата ЦКБ е архитектурното бюро „Фингов – Ничев – Апостолов”.
Че това е работа само на Фингов и Ничев се доказва недвусмислено от цитираната публикация в Списание на БИАД, б
р. 19/1930 г. (Сведението беше публикувано още през 1997 е 1998 г. - 
https://www.academia.edu/35510914/1998_Catalogue_A-B_Influence_LS.docx, с. 57-62; вж. с. 62)

Разбира се, това обстоятелство има значение за историческата справка.
Но недвусмислено трябва да се подчертае
необходимостта от актуализиране на архивите на недвижимото културно наследство
с нови датировки, авторства, стилистични интерпретации, по-нови публикации и изследвания,

за да се избегне мултиплицирането на остаряла и неточна информация.


2. Нужно е прозрачно и честно опазване на културното наследство.
Точната информация има значение за аргументите и методите на опазване, които ще се използват.
Имаме ли право от съвременна гледна точка да представяме работата на Никола Лазаров като по-значима от тази на Фингов и Ничев?
 (Това е все едно да се двоумим кой е по-голям Леонардо или Микеланджело, Матис или Пикасо).
Или НИНКН използва името на Лазаров за да оправдае своите действия?

Методологията на възстановяване на стари исторически пластове като алиби за съвременни комбинации на заобикаляне на закона е позната еквилибристика в политиката на опазване на културното наследство.
Тя може да се види в реставрацията на Народния театър през 1970те години.
Тогава в реконстриураната сграда след пожара през 1923 г. от германския професор арх. Мартин Дюлфер (1925-28) сецесионовият обем на сцената се увенчава с нов бароков купол – по подобие на покрива на първоначалната сграда, изградена по проект на именитото виенско бюро на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер (1904-07).
Реконструиращите фактори са приели, че Фелнер и Хелмер са по-важни от Мартин Дюлфер; може би за тях барокът е бил по-ценен от сецесиона.
И до днес в България рядко се съобщава за работата на известния германски архитект върху Народния театър в София.  В Германия обаче знаят това.

По аналогичен начин през 1980те години се реконструира покритият мост в Ловеч като се елиминира модерният образ на моста от реконструкцията на арх. Стефан Олеков през 1928 г. и се прави скъпа възстановка на подобие на моста на майстор Колю Фичето от преди Освобождението.
В наши дни някои се опитват да „възродят” модерния мост на Стефан Олеков.
Но дали това е защото ценят повече творчеството на Олеков или просто го използват като аргумент за други цели.
И ако в социалистическите условия е могло някой да се разпорежда свободно с историческата памет, допустимо ли е това днес?

Всеки инвеститор може да се стреми към разширение на своята дейност и по-висока икономическа ефективност.
Но ролята на НИНКН не е да слугува на инвеститорите, а да защитава паметта за сградите и за работата на българските архитекти в миналото съгласно постановките на Закона за културното наследство.

Тук могат да се приведат безброй примери на заличени културни артефакти през последните десетилетия. Досега опазващите фактори ни убеждаваха, че сградите от местно значение не трябва да се пазят непременно в автентичния им вид.
Вече посягат и на сгради с национално значение.

Започвам да се питам - всъщност имаме ли нужда от такова опазване ?