Обновяват осем исторически обекта за 8.5 млн. лева

Възложител е Министерството на културата
Гергана ДИМИТРОВА
в. Строителство Градът - http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

Осем проекта по оперативна програма "Регионално развитие" 2008 г., отнасящи се до социалната инфраструктура и подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура, е възложило Министерството на културата. Те засягат исторически обекти и места, сгради с културно-историческо значение и забележителности и са на обща стойност 8.5 млн. лева. През тази година ще завърши проектирането и ще се проведат процедурите за избор на изпълнител. Това каза пред вестник "Строителство Градът" арх. Борислав Абаджиев, директор на дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" в Министерството на културата.

На територията на София се разработват три проекта.
Единият е основен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Проектът е дело на арх. Владислав Николов. Реконструкцията предвижда адаптация на два от етажите по бул. "Васил Левски" за изложбени зали на площ 2000 кв.м и реконструкция на помещения за съхраняване на произведения на изкуството - картини, на площ 600 кв.м на приблизителна стойност 1.8 млн. лв.

Другият проект се отнася за концертна зала "България", който обхваща климатизация на залата, реконструкция на главния вход и фоайета.
Проектант е арх. Танко Серафимов. Обектът е на стойност 1.5 млн. лв.

Третият обект в София се отнася за Сатиричния театър с проект за подновяване на електрическата инсталация на сградата.

останалата информация - на http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=484546

Българските градове губят облика си

Подозренията около проекта за гранд хотел "България" остават
Светломира Димитрова - 15 април, 15:27 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425

"Проектът за "Гранд България" ще бъде осъществен", бе категорична Недялка Сандалска, изпълнителен директор на "БТ Девелопмънт сървисиз".

Тя каза, че ще се съобразят с всички законови изисквания, но отказа да даде предварително подробности.

Въпросът е хотел "България" да остане ли хотел,

или да се превърне в офиси [в. Дневник]

И сега не е ясно какви функции ще изпълнява проектът за "Гранд България", но според арх. Тодор Булев, заместник-председател на Съюза на архитектите в България, има положително развитие, и то благодарение на тяхното участие. "Беше публикуван фрапантно унищожаващ качествата на сградата проект. Впоследствие инвеститорът се свърза с нас и сформирахме експертна група по проблема, каза арх. Тодор Булев. Намален бе обемът, изцяло се запазва старата субстанция, търсят се възможности за развиване в дълбочина на един пасаж. Кварталът позволява уплътняване, но без да се нарушава силуетът откъм "Царя".

Според арх. Булев сградата ще бъде толкова етажа, колкото е и сега, но ще има мансардно надстрояване в дълбочина. Доста деликатен е въпросът дали това да остане хотел, или да се превърне в офиси, а хотелът да се построи в петното зад него. В момента върху транспарант на фасадата на някогашната градина откъм "Аксаков", точно до зала "България", е изобразена бъдещата сграда в модерен стил. Тази сграда според арх. Павел Попов, бивш съветник в СОС, е много по-голяма, отколкото позволява мястото на бившата лятна градина на грандхотел "България". Той обаче не се и съмнява, че все пак накрая проектът ще бъде узаконен по един или друг начин.

Според защитниците на паметниците на културата проектът продължава да бъде обвит в подозрително мълчание. Той трябва да мине първо през разрешение за градоустройствени промени в квартала, а след това да се защити архитектурният проект.

Стъкло, кич или разруха

Гранд хотел "България" е нагледен пример за това, което се случва с престижните сгради в София и в страната. Първият сигнал за погубване на архитектурното наследство в София бе даден още през 2005 г., когато за една нощ бе съборена къщата на Никола Мушанов. Но хиляди сгради от началото и средата на миналия век, които създаваха атмосферата на българските градове, са подложени на разруха и за придобилите ги собственици те са ценни заради земята, а не с архитектурната си стойност. Така българските градове са на път да загубят облика си и да се превърнат в сбирщина от безвкусни постройки.

Най-тежко е състоянието в историческите селища, които привличат голям туристически поток и инвестиции - Созопол, Несебър, Банско, а сега вече и Мелник, Арбанаси. Тяхната автентичност е "заглушена" от огромен обем ново строителство, реклами, базари. Дори в панорамата на Велико Търново изникна висок хотел, който изглежда като чуждо тяло. За щастие архитектите успяха да съхранят Копривщица и Карлово.

Сега Съюзът на архитектите стартира поредната си кампания "Дунавско крайбрежие". В нея са включени първите у нас европейски по облик градове - Русе, Видин, Лом, Свищов. Например в Лом и околностите вече над 200 са опасните сгради - от тях значителна част, паметници на културата.

Най-застрашените "пластове"

Това са сградите от края на XIX век и началото на ХХ век, които са на границата на физическата си устойчивост, но са с архитектурно-художествена стойност, която често се подценява. Понякога собствениците са в чужбина, има отношения на съсобственост, препродават се, което създава допълнителни трудности. Показателен пример е къщата на Яблански (бившето китайско посолство до "Ялта" в София), която вече няколко пъти смени собствеността си. Затова арх. Булев предлага общината да я откупи или да я експроприира - законът й дава право на това, и да я направи обществено достъпна.

Във Варна в центъра (който е обявен за резерват) общината продаде голям терен (т.нар. "Дупка"), за да се строи гигантски търговски център. Срещу сградата на общината бе разрушена сградата на католическата болница и ще се възстанови само една стена. Варненските архитекти упрекнаха общината и кмета, че се проектират високи сгради в сърцето на стария град, и няколко пъти сезираха прокуратурата.

Постепенно изкристализира и въпросът за съвременните паметници на културата, които също са под заплаха. Повод бе казусът с ресторант "Ропотамо" в София. Работна група от специалисти изготви критерии и предварителен списък със съвременни сгради, които да се третират като паметници на културата. Става въпрос за сгради като ЦУМ, бившия партиен дом и хотел "Балкан", който също бе "прекроен" в частта си към площад "Света Неделя".

Пак там - интервю с

Арх. Тодор Булев, зам.-председател на Съюза на архитектите в България:

Културното наследство не може да се защити само с държавни средства

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425

Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.

Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.

• По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
• Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
• На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
• Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
• Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
  И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

• да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
• да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
• поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
• НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.
  

Ще настояваме още за:

• Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
• Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
• Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
  

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Подписката за комплекс "България" - рекапитулация

Към петицията за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.
С това общият брой мнения в защита на комплекса достига около 10 000 души.
Вижданията за съхраняването на ценния за София и българската архитектура комплекс "България" могат да се прочетат както в материалите на този блог, така и в подписката в интернет - http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/view.html .

По-долу публикуваме копия от подписите на гражданите, събрани на хартиен носител.
Ще продължим да информираме за развитието на проблема.

От българските държавни служители се изисква да предоставят повече информация за потенциален кофликт на интереси

07/03/2008 - СОФИЯ, България

Министър-председателят Сергей Станишев обяви в четвъртък (6 март), че висшите държавни служители ще трябва да представят три вида декларации, свързани с конфликт на интереси.
Първата декларация, която ще трябва да се попълва при назначаването на работа, трябва да излага всички обстоятелства, които могат да създадат трудности или да доведат до конфликт на интереси.
След това държавните служители ще трябва да представят ежегодни декларации за конфликт на интереси, когато техни близки или роднини участват в обществени търгове.
И най-накрая, висшите държавни служители ще трябва да декларират всеки отделен случай на конфликт на интереси, когато възникне такъв.
Станишев обясни, че мерките са опит да се гарантира етично поведение.

Сега, 24 часа, Труд - 07/03/08; бТВ, БНР, News.bg - 06/03/08
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/newsbriefs/setimes/newsbriefs/2008/03/07/nb-10

Реплика към Министъра на културата - проф. С. Данаилов

Ретроспекция - инцидент с паметник на културата в Русе
от м. септември 2005 г. - при мандата на проф. Данаилов

клик върху образа, за да се чете

Народно събрание на Р България - Актуален въпрос

на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.

Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.

МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.

Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.