четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Каква я мислихме - каква се е получила

На 5 октомври 2016 г. Регионалният исторически музей София
е представил най-новото си издание
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО НА СОФИЯ
ПУЛСЪТ НА ГРАДА ВЪВ ВРЕМЕТО

То беше замислено като каталог към временна изложба
за градоустройството на София,
подготвена от колектив сътрудници на Музея за история на София
за откриването на постоянната му експозиция на 17.09.2015 г.

След като редактирането на изданието привърши,
ръководството на музея се наложи едни текстове да се заменят с други,
а някои материали въобще да отпаднат.

На първо време показваме само корицата.
После и други неща.
идеята за корица бе пълноцветна и с резюме на английски език:
дизайн на корицата - арх. Ива Цаловска

ето какво се е получило:

Когато мисленето е плоскостно и в черно-бяло или в червено и черно,
няма как да се получи 3D пълноцветен образ с неограничен брой нюанси ...

сряда, 21 септември 2016 г.

Стефан Цанев - Сънят на сенките

Книга за мъртвите.
Иво Хаджимишев - фотографии;
Христо Гочев - художествено оформление.
Пловдив, Издателска къща "Жанет 45", (2003): 27-29.


     АБЕ КОИ СА ТЕЗ?

     Много пара, много имот натрупа ти за нула време, стари мой приятелю, не те питам как и откъде - този въпрос не ме вълнува, можал си - натрупал си. Да кажа, че не ти завиждам - ще те излъжа. Но не е само това.
     Мътни чувства бродят из душата ми, приятелю, блъскат се из ъглите й, търсят светъл излаз и не го намират. Много залъгалки си измисляме ний тук на земята, за да оправдаем безсилието си да разгадаем смисъла на своя живот или за да скрием страха си от явното му безсмислие.
     Нямаше да потегли дума да ти напиша това писмо, ако не бях се отбил, бидейки в Букурещ, да видя прочутата гробница на братя Христо и Евлоги Георгиеви. Отдалече издига тя купола си високо над другите гробници и надгробни паметници. Един малък храм, иззидан от бял, нежно гравиран камък, на четирите ъгъла в естествен ръст мълчат на вечна стража черните фигури на четиримата евангелисти Матей, Лука, Марко и Йоан.
     Какво ли пазят?
     Тежката желязна врата се оказа незаключена.
     Не за добро, както ще видиш.
     Казват, че още приживе братята са си построили тази гробница за вечна памет. В горното помещение край трите стени се протягат дълги скамейки от черен венециански мрамор - двайсет-трийсет поклонници могат да сядат тук под високия прохладен свод и тихо да размишляват за земното и отвъдното битие на знаменитите богати братя (затова вратата стои незаключена). Но дебелият недокоснат слой прах върху черния мрамор свидетелства, че тук отдавна, може би век, не е сядал никой. През кръглия отвор на купола бавно се стича тежка восъчна светлина и се мъчи да измести застоялия в ъглите мрак.
     Сега това усилие на светлината е безсмислено, защото отдавна тук няма нищо за виждане. Всичко, каквото е можело да се открадне, е откраднато, от картините и иконите са останали върху стените само празните четириъгълници, тук-таме можеш да напипаш някоя по-упорита неоткъртена буква от изчезнал утешителен надпис ...
     И само двата барелефа на братята все още се взират към нас с изчегъртаните си очи, вслушват се все още - и напразно - с олющените си уши да чуят добра дума за себе си, а носовете им са отчупени - и слава Богу! - иначе биха се задушили от вонята, която пъпли отвсякъде.
     Защото, с извинение, гробницата се е превърнала в отходно място.
     В долното помещение е още по-непоносимо. Затова спирам. Масивният железен капак на саркофага е отместен - не посмях да полюбопитствам дали костите на братята са все още там ...
     Това е всичко. Всичко, което е останало от техните 34 милиарда златни швейцарски франка, всичко от тяхната някогашна важност и слава.
     Банално и страшно, приятелю!
     И добре все пак, че бедните тез двама братя са имали звездното просветление да подарят навремето нищожна част от своите богатства (някакви си 5-6 милиона златни лева) за построяването на Софийския университет, благодарение на което двете им черни като евангелистите фигури вечно ще седят в тежките си кресла пред парадния вход на университета и новите студенти, минавайки край тях, ще задават вечния въпрос:
     - Абе, кои са тез?
     И всъщност в отговора на този прост въпрос се крие безсмъртното оправдание на всичките им земни и отвъдни амбиции.
     А какво ще бъде нашето оправдание, бедний ми приятелю?

събота, 13 август 2016 г.


Тридесет години
опазване на Централната общинска минерална баня в София
д-р арх. Любинка Хр. Стоилова

https://www.academia.edu/26027977/Тридесет_години_опазване_на_Централната_общинска_минерална_баня_в_София_Thirty_Years_of_Conservation_the_Municipal_Central_Mineral_Baths_in_Sofia





През 1999 г. списание Архитектура публикува материали, свързани с историята на проектиране на комплекса на Централната общинска минерална баня в София
след 1989 г.




















сряда, 13 юли 2016 г.

ДЕСЕТ години от издаването на БИОГРАФИЯ на СОФИЯ

„Биография на София. Исторически студии”, София, Изд. „Пространство и форма” 2006 г. 264 стр. 123с. ил.; 29 см. (ISBN: 954-8500-03-5)
http://zheleva-martins.com/monografii/present-biography-of-sofia/


Представяне на книгата Биография на София Исторически студии”, Издателство ”Пространство и форма”, София, 2006, бе организирано на 13 април2007 гот Обединение “Сдружени софийски архитекти” при Съюза на архитектите в България, Дружество “Архитектурна наука и образование” и Обединение “Сдружени софийски архитекти”, и Секция “История” при Съюза на учените в България.
Книгата за градоустройството на София, с редица събрани стари карти и планове на града, бе представена от д-р арх. Валентина Върбанова – главен експерт при ОП „Стара София” със Софийски исторически музей в Централния дом на архитектите, автор на предговора на монографията.

Прочетената тогава рецензия на д-р арх. Валентина Върбанова бе публикувана в „Български Архитект” Информационен бюлетин, Двуседмично издание на съюза на архитектите в България, №8, от 24 април, 2007 г, с. 3-4.

Корицата на книгата включваше в по-голямата си част 
изображение на пл. Александър I, 
което бе използвано в плаката на българо-австрийската изложба
"Австрийски влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ век"
с двуезичен каталог на бълг. и нем. език. С., 1997 г.,
показана в София - НИМ през 1997 г.,
Виена - "Дом Витгенщайн", 1998 г.
със съставители 
арх. Петър Йокимов, арх. Любинка Стоилова - Център по архитектурознание (ЦА), БАН;
историците Георги Царев, Георги Коцев - Музей за история на София;
Марчелла Щерн, Виена - Австрийска академия на науките;
изкуствовед д-р Дитер Клайн, Виена-Мюнхен;
художник Стоян Христов.
Проектът бе резултат от двустранен рамков договор 
за сътрудничество между Музея за история на София с тогавашен директор Елинка Бояджиева и Центъра по архитектурознание, БАН с директор Костнатин Бояджиев.
Средствата за неговото осъществяване бяха осигурени при външно финансиране по проекти.

На представянето на книгата 
Биография на София. Исторически студии на доц. д-р арх. Д. Желева-Мартинс
в Централния дом на архитекта в София
изказване направи доц. арх. Петър Йокимов,
който разказа за огромния обем работа, извършен от екипа 
на ръководения от него колективен изследователски проект
"Архитектура и градоустройство на Третото българско царство"
към Центъра по архитектурознание - БАН
в който авторката доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс отговаря за частта по градоустройство.

Ето и част от изказването му:
     " ... и всичко това с минимална материална и без абсолютно никаква морална помощ от института, за който работехме.
     Не разбирайте, обаче, че липсваше интерес към това, което правим. Той дори бе много голям: анонимни доклади срещу работата ни, уволнения на членове от екипа, чести и шумни научни съвети с унизителни за нас и за рецензентите ни тенденциозни критични оценки за свършената ни работа, заплахи, съпътствани с всевъзможни смешни заповеди от страна на ръководителя на ЦА и в края - едва ли не принудително изземване на изготвените материали. Оказа се по-късно, че немалка част от знанията в тези материали са били много необходими за написване на професорска хабилитация.
След това интересът бе силно редуциран. Той се изроди в негативни рецензии, отзиви или мнения с до болка позната в ЦА лексика, при всеки опит за публикуване на части от това изследване чрез ведомственото академично издателство.
     Този сюрреализъм в институционалната политика, видим в образа и на цялото му ръководство, стана причина части от този многогодишен труд - съществен елемент от стратегическата програма за оцеляване на ЦА на времето, да бъдат публикувани чрез Национален фонд "Култура" или с личните средства на авторите, както това прави вече за трети път самата Добрина. И което е най-любопитно, някои от тези книги бяха удостоени с награди.

     Моля да бъда извинен за нелицеприятните неща, които споделям с вас. Но те са част от духовната среда в България днес.


     Накрая, искам да поздравя Добрина и за това - за нейната неподатливост и творчески инат, може би единствен начин за оцеляване сред войнстващата посредственост, а на себе си да пожелая скоро да бъда поканен и на представянето на следващата нейна книга.


     На добър час!"
     13.04.2007 г.

Недвижимо културно наследство на територията на Столична община

Информация за културното наследство на територията на Столична община 
може да се намери в Общия устройствен план на София от 2009 г. - 
в частта "Концепция за опазване на системата "културно-историческо наследство"



На тази карта са нанесени индивидуалните културни ценности в централната градска част 
на София
в червено - с категория "национално значение"
в оранжево - с категория "местно значение"
в жълто - с категория "за сведение"
картата е съставена през 2009 г. от
арх. Галина Иванчева и арх. Любинка Стоилова,
въз основа на списък, предоставен от Националния институт за недвижимо културно наследство 

На този план е нанесена и конфигурацията на 
Архитектурно-историческия резерват "Сердика Средец" с неговите охранни зони



петък, 17 юни 2016 г.

Ирина Генова - "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник".

Ирина Генова, "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник". 
- В: Сирак Скитник (Изкуство и улицата). Благоевград, ЮЗУ "Неофит Рилски", 
с. 21-38.






















Ирина Генова - "Високото" и "Ниското" - възгледите на Сирак Скитник за изкуството в пространствата на всекидневието

Ирина Генова, ""Високото" и "Ниското" - възгледите на Сирак Скитник за изкуството 
в пространстваа на всекидневието". - В: Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на ХХ век. Възможности за разкази отвъд модерността. С., НБУ, с. 252-259;