Четвъртък, 2009, Юли 9

Николай Дюлгеров в София - от 8 юли

Изложбата за архитекта, художник и дизайнер Николай Дюлгеров бе открита вчера в София в Градската градина до Софийската градска художествена галерия
от Зам. министъра на културата Явор Милушев

Говориха още Аделина Филева - Директор на СГХГ и Ирина Генова - куратор на изложбата

Автор на конструкцията е Надежда Олег Ляхова
























Още за Николай Дюлгеров и изложбата:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_03.html
http://www.futura.to.it/User/index.php?PAGE=Sito_it/newss&arti_id=3002&start=20
http://www.polito.it/php/news/index.php?idn=2483&lang=it
http://cult.bg/ind_varts.php
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/11/blog-post_16.html

Събота, 2009, Юни 20

Има ли София шанс

да бъде номинирана в списъка на световното наследство

Анкета на Градски вестник от 11.06.2009 -
Трябва ли историческият център на София да пробва да влезе
в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство?
1. Да (87.9%)
2. Не (10.83%)
3. Не ме интересува (1.27%)
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524


Институтът за паметниците на културата преценил,
че центърът не е ценен, че да кандидатства пред ЮНЕСКО.

Съветник подозира мераци да се строи без ограничения
от Евгения Панчова 11 юни, 17:14 - http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524



Идеалният център на София няма да кандидатства за списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Националният институт за паметниците на културата (НИПК) е преценил, че той няма достатъчно качества да претендира за тази почетна титла, която ще привлече много туристи.
Институтът е изпратил отрицателното си становище до общината, съобщи съветникът от ДСБ Вили Лилков по време на сесията на Столичния общински съвет. По негово предложение СОС възложи на 11 декември м.г. кметът да подготви документи за кандидатстване.
Трябваше да направи план за идеалния център и програма за реставрация на археологическите забележителности. Сред тях попадат амфитеатърът на бул. "Александър Дондуков" и Западната порта на Сердика, която е под площада между президентството и Министерския съвет (бел. ред.: на това място е Източната порта на Сердика. Западната порта се намира на празното и обрасло в храсталаци място на изток от новата католическа църква на ъгъла на бул. "Тодор Александров" и ул. "Георг Вашингтон")

Превръщането на центъра в културен паметник трябваше да ограничи строителството и ремонтите на сградите в района.
Според НИПК столичният център не отговаря на критериите на ЮНЕСКО за изключителна световна значимост.
Не представлява социо-културен феномен, оказал изключително въздействие на Балканите. Историческите пластове били изявени фрагментарно, без обща идея, за да отговарят на изискването за голяма зничимост за развитието на архитектурата или монументалното изкуство.
Археологическите находки не били изключителни свидетелства за културна традиция или за развиващи се или изчезнали цивилизации и не съдържали уникални архитетектурни или строителни факти.

От института обясняват, че ЮНЕСКО била препоръчала да се ограничат предложенията от европейски градове, тъй като те били прекалено силно представени в списъка със световното културно наследство.
Отрицателното становище на практика блокира кандидатурата на София, тъй като единствено институтът има право да прави експертни оценки.

"Отказът на НИПК е оправдание на общината да не прави нищо за съхранението на археологическите ценности" - коментира Вили Лилков.
Според него от НИПК не желаят да се разделят с ключовата си роля на съгласуваща инстанция при даването на разрешения за строеж и реконструкция на сгради - паметници на културата (културни ценности).
За да се опази археологическото наследство, тъмносиният съветник ще предложи на общинския съвет да се обяви двегодишна забрана за строителство в центъра.

"Не е логично да се лишаваме от инвестиции във време на криза" - коментира Главният архитект на София Петър Диков, който определи идеята за мораториума като неразумна.

бел. ред.: В новия закон за кулурното наследство нещата вече не стоят точно така.
Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ - бивш НИПК) не е единствената институция, която има право да аь предлага обявяването на обекти за културни ценности.
Както може да се проследи в предишния материал [http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html], номинирането е пряко обвързано с позицията на държавата и Министерство на културата.
А какво е неговото становище? До този момент - мълчание.
Или българските държавни институции се поставят в услуга на ЮНЕСКО, та вече да не се номинират исторически градове от Европата?
А какво прави ЮНЕСКО през това време?
Именно в Европа през 2008 г. в Списъка на световното наследство е номиниран историческият център на град Berat (Албания), по критерии (iii) (iv) като разширение към този на Gjirokastra, обявен през 2005 г.
Докато българският град Несебър е заплашен от отпадане от Листата на световното наследство, през 2008 г. като културен пейзаж по критерии (iii) (iv) (v) е вписан Stari Grad Plain на остров Hvar в Адриатическо море, района на Сплит и Далмация в Хърватска - също в Европа.
Нещо повече -
през същата 2008 г. ЮНЕСКО е обявил по критерии (ii) (iv) в Берлин, Германия шест жилищни комплекса от периода 1910-1933 г.
През това време в София НИПК дава съгласие да се "надстрои" една от най-ранните сгради в самия център на столицата София - на Института по социология и на Центъра по тракология, БАН - ул. "Московска" 13 и 13а


Виж online ДИСКУСИЯ във вестника - 11 юни
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524


бел. ред. - Ясно е, че становището на НИПК е подписано от арх. Георги Угринов. Очевидно, той е нарочен да изкупува дивидентите. Но кой се крие зад него


На 18.06.2009 г.
в обедния осведомителен бюлетин на програма Христо Ботев на БНР
съобщиха, че Прокуратурата е започнала разследване срещу НИПК/НИОНКЦ заради неправомерно съгласувани проекти в Созопол, попадащи върху археологически обекти


По същото време в "Арт ефир" журналистката Нина Нейкова проведе интервю с д-р арх. Добрина Желева-Мартинс (Център по архитектурознание - БАН), д-р арх. Валентина Върбанова (ОП "Стара София" със СИМ), и арх. Галя Стоянова (НИОНКЦ/НИПК).
Д. Желева Мартинс-Виана разви тезата, че има достатъчно основания за номинирането на София в списъка на световното наследство (WHL) в противовес на защитаващата официалната позиция на НИПК - арх. Г. Стоянова.
В. Върбанова припомни, че идеята за номинирането на част от историческия център на София е заложена в новия Общ устройствен план на София, приет със закон от Народното събрание.

Петък, 2009, Юни 19

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ –

В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
Наскоро тази статия повдигна отново темата в списание Музеи, паметници, реставрация 4/2008

Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите „Сливница”, „”Васил Левски”, ”Патриарх Евтимий”, „Генерал М. Д. Скобелев” и „Опълченска” – с други думи, територията на града от времето на Освобождението и обявяването на София за столица на България.
[1]

На тази територия[2] има изключителни свидетелства за възникването и еволюцията на София - паметници на културата от праисторията, античността, средновековието, следосвобожденската епоха, от Новото време, включително и от 20-ти век. Всички тези паметници е желателно максимално да бъдат запазени, защото именно те осигуряват идентичността на образа на нашата столица и пренасят материалната ни и духовна култура през вековете.
Историческите пластове на културното наследство на София, които са се наслоявали в течение на 8 хилядолетия, са невероятно богати, като стигат в дълбочина до 9 метра, едно безценно подземно пространство наситено с археологически обекти. Същевременно над земята се съхраняват не по-малко забележителни архитектурни и художествени паметници, исторически и паметни места, успели да надживеят природни катаклизми (разрушителни земетресения, безмилостни наводнения, свличания, пожари,…), да оцелеят след военни, етнически, религиозни конфликти (отмъстителни и нападателни войни, фанатични изстъпления, целенасочени и екзалтирани вандалщини,…), и да преодолеят като по чудо последствията от пагубни политически страсти....
Днес, съгласно съществуващото законодателство, в рамките на историческия център на София, под защитата на закона за паметниците на културата са
Историко - археологическият резерват "Сердика - Средец" [3]

[5]
[6]
неговата охранителна зона, както и редица групови и индивидуални паметници на културата, между които църквите "Св. Спас", "Св. Петка Самарджийска", "Св. Георги", "Св. София", "Св. Александър Невски", джамиите "Баня баши" и "Буюк джамия" (сега Национален Археологически музей),

[7]

БНБ, Дворецът (сега Национална художествена галерия), Народното събрание, Военният клуб, исторически паркове и градини, улични и тематични ансамбли, и много, много други различни по вид и категория паметници на културата, било то от национално, местно, или ансамблово значение.
Следователно и до момента всички тези паметници са под юридическата защита на законите на страната - Закон за паметниците на културата и музеите - ЗПКМ, Закон за устройство на територията - ЗУТ, Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и техните подзаконови актове [8].
Освен това, в приетия със закон Общ устройствен план (ОУП), историческият център на града[9], включващ територията на резервата и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска", е предложен за номиниране и включване в листата на световните паметници на културата. Предложението е илюстрирано със схеми, които показват границите и режимите както на защитената територия, така и на буферните й зони.
[10]

Номинираната територия със своя културно-исторически ресурс отговаря напълно на критериите, посочени в наръчника с указанията на съответните институции към ЮНЕСКО [11]

Листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към момента наброява 878 паметника от 145 страни. България за сега участвува с 9 обекта на природното и културното наследство: Боянската църква (1979), Мадарският конник (1979), Ивановските скални църкви (1979), Тракийската казанлъшка гробница (1979), Старият град Несебър (1983), Националният парк Пирин (1983), Рилският манастир (1983), Природният резерват Сребърна (1983) и Тракийската гробница в Свещари(1985) [12].
За да бъдат включени в списъка на световното културно наследство, местата или обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност” и да отговарят на поне един от следните критерии.
Критерии за подбор:
i. да представляват шедьовър на човешкия творчески гений;
ii. да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването;
iii. да носят уникални или най-малкото изключителни свидетелства за една културна традиция, или за цивилизацията, която живее, или е изчезнала;
iv. да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история;
v. да бъдат изключителен пример за традиционните селища на човека, използването на земята, или използването на морето; пример, който е представител на дадена култура (или култури), или човешки взаимодействия с околната среда, особено когато тя е станала уязвима под въздействието на необратимостта на промяната;
vi. да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост. (този критерий е за предпочитане да се използва заедно с други критерии);
vii. да съдържат превъзходни природни явления или области с изключителна природна красота и естетическо значение;
viii. да са изключителен пример, който представя важни етапи от историята на Земята, включително и от регистъра на живота; обозначаващ случилите се геоложки процеси в развитието на земните форми или физическите функции;
ix. да бъдат изключителен пример, който представя значими екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земните обитатели, прясната вода, крайбрежните и морски екосистеми и общности на растения и животни;
x. да съдържат най-важните и значими природни хабитати за in-situ /на място/ опазване на биологичното разнообразие, включително и тези, съдържащи застрашени видове от изключителна универсална стойност от гледна точка на науката или консервацията.
Защитата, управлението, автентичността и целостта на имота са също важни съображения.

Критериите са обяснени в Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за световното природно наследство[13]. Този, така да го наречем Наръчник, освен текста на Конвенцията, е основният работен инструмент за преценка на световното наследство.
Както се вижда, шест от общо десетте критерия са за класиране на културните обекти, като най-важният критерий е номинираният обект да се оценява като “шедьовър на човешкия гении” (i), а най - маловажният – тогава, когато се касае за обекти “пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост …” (критерий vi).
ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ КОИ ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ В ЕВРОПА СА ВЕЧЕ ВПИСАНИ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА ЮНЕСКО
Между тях са например:
Историческият център на Прага, 1992, който отговаря на три от критериите (ii)(iv)(vi);
Историческият център на Будапеща, включително дунавското крайбрежие, кварталът на кастела Буда и Andrássy авеню, вписан през 1987, с разширение през 2002, отговаря на два от критериите (ii)(iv);
Историческият център на Рим, вписан през 1980, с разширение 1990, отговаря на 5 критерия (i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на Флоренция, вписан през 1982 - отговаря на 5 критерия (i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на Неапол, вписан през 1995 – отговаря на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Сиена, вписан през 1995 - отговаря на три критерия (i)(ii)(iv);
Историческият център на Пиенца, 1996 - на три критерия (i)(ii)(iv);
Историческият център на Урбино, 1998 - на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Рига, 1997 – на два критерия (i)(ii);
Историческият център на Залцбург, 1996 – на три критерия (ii)(iv)(vi);
Град Грац, 1999 – отговаря на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Виена, 2001 - отговаря на три критерия (ii)(iv)(vi);
Историческият център (Старият град) на Талин, вписан през 1997 - на два критерия(ii)(iv);
Град Валета, вписан през 1980 - на два критерия (i)(vi);
Историческият център на Сaнкт Петербург, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия (i)(ii)(iv)(vi);
Кремъл и Червеният площад в Москва, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия (i)(ii)(iv)(vi).

ЗА ДА БЪДЕ НОМИНИРАН ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ЗНАЕ ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ПОСОЧЕНИТЕ КРИТЕРИИ
На първи критерий от гореизброените исторически центрове, включени в световната листа отговарят историческите центрове на Рим, Флоренция, Сент Петербург и Москва. Най често срещаните критерии, на които отговарят гореизброените исторически центрове, включени в световната листа са два – втори и четвърти критерий (ii), (iv). Само с тях са влезли в световната листа центровете на Будапеща, Неапол, Урбино, Грац, Талин; С три критерия - когато се прибавя и шестият критерий (ii), (iv), (vi), са вписани в листата историческите центрове на Прага, Залцбург и Виена. Точно на тези критерии напълно отговаря и историческият център на София, както ще се убедим от проверката за съответствие на тези три критерия.
Така при сравнение с втория критерий (ii), съгласно който се изисква обектите да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването се вижда, че:

София показва обмен на човешки ценности в продължение на повече от 8000 години – на толкова възлиза селищната приемственост на града. В рамките на централното културно пространство на днешната столица са открити археологически свидетелства за праисторически селища, за града на траките – Сердонполис, за антична Сердика и за средновековните Средец и София. Същевременно някои от тях, като църквата „Св. София”, дала името на града, Ротондата „Св. Георги”, източната порта на Сердика, и др. са включени и функционират в активния културен пейзаж на съвременния град, осъществявайки приемственост в идентичността и образа на града в течение на повече от две хилядолетия.
Развитието на архитектурата също е белязано от стилови метаморфози, пропити със специфични източни, византийски, балкански характеристики на пространствата, члененията и пропорциите на фасадите, орнаментиката и детайла, начинът на градеж и цветовата гама. Внушенията на монументалните и декоративни изкуства, пренесли през вековете чрез образите на знайни и незнайни местни жители – по надгробните стели; на ангели и светци, стенописвани в храмове и гробници; на забележителни личности, митични и исторически герои – изваяни в релефи, бюстове, скулптури...допринасят за идентифицирането на София, като един от най-древните градове на Европа, но същевременно специфична, балканска, българска столица.
Градът е осъществил приемственост и в устройственото си планиране. Сърцето на града е там, където е минералният извор – един от основните гении на града, центриращ неговия „гениус лоци”. От този „център”, като от „умбо” се разгръща селищното пространство още от тракийския Сердонполис. Днешните централни улици повтарят направленията и дори трасетата на кардо и декуманосите на древния римски град; светите места са наследени и до днес от храмове на различни религии – достатъчно е да се спомене само един пример - под днешната църква „Св. София” лежат един под друг 5 храма; Градското планиране е успяло да съхрани и други репери на еволюцията на града – това са 5-те входно-изходни магистрали, това е радиално-концентричната структура на града, това са главните правителствени и търговски средоточия и т.н. Централната част на София пази улици, които са озеленени от началото на ХХ век, има планирани и поддържани в продължение на повече от век Градска и Дворцова градини, наследили градините на някогашния конак;

Критерий четвърти (iv) - да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история - е също напълно покрит. Централната част на София демонстрира върху един сравнително ограничен терен множество изключителни примери за различни типове сгради – например храмове, като:
- църквата „Св. София”, която се смята че е предвестник на романския тип катедрали; храм-паметникът „Св. Александър Невски”, който е най-големият православен храм на Балканите, творба на руския архитект проф. Александър Померанцев, с изключително специфичен архитектурен образ, достоен за символ на столицата и дори на страната ни;
- най-голямата синагога на Балканите, извънредно живописна и подчертано монументална, проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер;
- Баня баши джамия, творба на прочутия османски архитект Синан от 16 век.
Композицията на централната част се състои от преливащи един в друг забележителни художествени ансамбли, маркирали важни исторически етапи в развитието на града като: Ансамбълът на Царския дворец, дворцовата градина и Градската градина; на модерната БНБ и преобразената в Археологически музей Буюк джамия; на Градската градина и Народният театър; ансамбълът на Ларгото с правителствените сгради;


ансамбълът около катедралната църква „Св. Неделя”, ансамбълът на площад Народно събрание, с формиращите го сгради и Паметникът на Цар Освободител; ансамбълът на площад „Св. Александър Невски” със зелената му рамка; както и други, които все още са съхранени максимално автентично.
Тук, в централната част на града почти всяка улица също формира ансамбъл – най характерните са „Цар Освободител”, „Мария Луиза”, „Витошка”, „Съборна”, „Леге”, „Княз Дондуков” и др. И ако ансамбълът около Ротондата „Св. Георги” илюстрира времето на антична Сердика, то рамката, която го огражда и Ларгото с правителственият комплекс са мощни представители на епохата на т.нар. „социалистическа класика”, на „култовския период” в политиката и...в градоустройството, и в архитектурата.
Сравненията по шестия критерий (vi) - да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост - показват напълно адекватни покрития.
Така например, умбото – минералният извор, откъдето се е разгърнало преди хилядолетия обитаемото пространство на Сердонполис-Сердика-Триадица-Средец-София, винаги е бил център на света. Народът, живял по тези места винаги е поддържал жива традицията на почит и преклонение към святата и жива вода, към извора, дал началото и славата на града. Тук винаги е било и понастоящем е оживено и многолюдно, тук са съсредоточени храмове на всички тачени от жителите на града религии. Тук са били римските бани – фокусът на сердикийското ежедневие, тук са били турските бани, екзотично описани от дипломати, поклонници и пътешественици, тук е и живописната строена в началото на ХХ век централна баня, готова днес да приюти градския музей. Тук са и многобройните чешми, така характерни за нашите земи.
[15]

Централната част на София винаги е била свързана пряко с властта и оттук – с най-важните събития, касаещи съдбата на града, неговите обитатели, а и на държавата, тогава когато София е била областен, районен или столичен център. Така каменните настилки на Via Principalis помнят марша на римските легиони, докато двадесет века по-късно 6 метра над същата ос се разполага Ларгото и ансамбълът от сградите на Партийния дом, Министерския и Държавен съвет, изградени по време на Социализма, а днес тук покрай знамената на НАТО минават колите на депутати, президент и министри - днешната тройна демократична власт.

[16]

Ансамбълът около Градската градина, ансамбълът на Двореца, приютил днешните Етнографски музей и Национална художествена галерия и площад „Александър І” пазят живи културните традиции на града. Именно тук са се провеждали винаги културни празненства – като се започне от дворцовите балове и вечеринки, и се стигне до масови градски събори и всенародни тържества; Това е мястото наситено с идеи, вярвания, пропаганда на идеали и идеологии – место на сборища, паради, митинги, манифестации, факелни шествия, протестни бдения; и т.н. Пак тук са изнасяни грандиозни оперни представления и главозамайващи музикални концерти... Тук е културният форум на столицата – при сградите на Народния театър „Иван Вазов”, на Градската и Националната художествени галерии, на Концертна зала „България” – тук протича художественият и живот на града, поради което тази част от историческия център на столицата има изключителна универсална значимост.
След като се опитахме да влезнем в ролята на експерти за оценяване на историческия център на София според критериите на ЮНЕСКО, нека си зададем въпроса:
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ВКЛЮЧВАНЕТО НА СОФИЯ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Днес София е изправена пред изключително драматична ситуация, която може да я доведе до необратими културни, социални и икономически загуби. Смяната на собствеността, реституцията, приватизацията, преразпределението на капитала, отприщването на частната инициатива, корупцията в управлението на имотите, дългото бавене на актуализацията в законодателството по защита на паметниците на културата, несъгласуваността както между законите, касаещи пряко или непряко недвижимото културно наследство, така и в политиката по градоустройственото планиране и опазването на архитектурното наследство, несъгласуваността в системите на градоустройственото планиране на София, неадекватните действия на културните институции, овластени да защитават наследството и прочее и прочее, доведоха до значителна ерозия на наследеното с хилядолетия културно богатство на столицата.
Спомнете си за нелепите разрушения, дирижирани от неовладяни политически страсти през 90-те години на ХХ век. Погледнете на колко сгради паметници на културата вече окачихме некролози. ...
Вярваме, че включването на столицата в световната листа ще спре варварското настъпление срещу архитектурното ни наследство.
Защото градът ще бъде наблюдаван от зоркото око на всички граждани на столицата и страната, както и разбира се – от международните експерти, тъй като централната част – паметник на културата от листата на ЮНЕСКО ще принадлежи вече на световната цивилизация.
Защото ще се осъзнае от всеки какво богатство притежаваме в лицето на центъра на града ни - като един исторически документ на нашето минало, материален израз на ценностите на традиционната ни култура.
Защото ще може да се ползва помощта на световната общност на историческите градове и места, изразяваща се в експертни консултации, мониторинг, специализирани финансови и фондове и други.
Най-накрая, но не на последно място, включвайки София в световната листа на културното наследство, ще отдадем заслуженото на нашата столица, която е една от най-древните столици в Европа. От това ще спечели и столицата, и столичани, и нашите наследници, защото София ще се нареди сред най-желаните туристически дестинации на стария континент.
Трябва да се има предвид, обаче една немаловажна информация – номинирането на паметниците на културата от световно значение е един продължителен и много добре осмислен и наблюдаван процес. Ще е нужно да се впрегнат усилията и на специалистите, и на управлението и на цялото гражданство.
Както се казва в Международната харта за опазване на историческите градове[18], опазването на централната част на столицата като културно-историческо наследство трябва да стане „неразделна част от цялостната политика на социално и икономическо развитие и на градското и регионално планиране на всички равнища”. В хартата още пише, че трябва да се съхранява историческият стил на централната зона, нейният образ и идентичност, утвърдилите се модели, структура, мащаб, пространства, материали, цветове, декор и украсата, размери,…да се поддържа външният вид, интериорът и екстериорът на сградите, съотношението между природната и изкуствено създадена среда, най-съществените характеристики на средата, специфичните функции, придобити с течение на времето….
Трябва да се осигури план за опазването на централната част, предхождан от интердисциплинарни изследвания с участието на архитекти, археолози, социолози, инженери... Планът за опазването следва да определи кои от сградите се налага на всяка цена да се запазят, кои от тях е разумно да се запазят при определени обстоятелства, кои могат да се преустройват, адаптират, трансформират и накрая - кои от сградите биха се оказали излишни. Преди всяка интервенция съществуващата ситуация надлежно се документира.
Има едно много важно условие – този план по опазването на историческата част на столицата не само че трябва да е известен на всички граждани на столицата, но се иска да има активната подкрепа от страна на населението, живущо на самата територия на историческата зона и на цялото местно население.
В Хартата за опазване на историческите зони и градове се набляга на това, че за успешното реализиране на програмата по опазването, крайно необходими са участието и намесата на местното население и те трябва да бъдат насърчавани. Опазването на историческите градове и градски зони засяга на първо място местното население. „С оглед насърчаването на участието и намесата на цялото местно население, необходимо е създаването на обща осведомителна програма за всички жители, като се започне още от децата в училищна възраст.”
Като се има предвид, че вече е приета Програма за управление и развитие на Столична община за периода 2008 г. – 2011 г., където една от основните цели е „Опазването и разумното използване на природното и културно-историческото наследство”; както и че „Запазването и адаптирането на културно – историческо наследство, като национална идентичност в рамките на Европейската културна съкровищница се смята за основен приоритет, можем да препоръчаме в Общинската стратегия за опазване на културно – историческото наследство да залегне на първо място включването на Историческия център на София в световната листа на културното наследство.

[1] София по време на Освобождението – карта на Руския Генерален щаб.
[2] До голяма степен съвпада с обособената в ОУП „Централна градска част на София”, „включваща територията, попадаща в границите от предгаровия площад на Централна гара на запад по бул. Мария-Луиза до ул. Опълченска, по ул. Опълченска на юг до бул. Сливница, по бул. Сливница на запад до бул. Инж. Иван Иванов, по бул. Инж. Иван Иванов на юг до ул. Пиротска, по ул. Пиротска на запад до бул. Константин Величков, по бул. Константин Величков на юг до бул. Александър Стамболийски, по бул. Александър Стамболийски на изток до бул. Пенчо Славейков, по бул. Пенчо Славейков (проектно и съществуващо трасе) на югоизток до бул. Витоша, по бул. Витоша на югозапад до бул. България, по бул. България на изток до бул. Евлоги Георгиев, по бул. Евлоги Георгиев на изток, североизток и север до бул. Генерал Данаил Николаев, по бул. Генерал Данаил Николаев (съществуващо и проектно трасе) на запад до предгаровия площад на Централна гара.”- Виж „ЗАКОН за устройството и застрояването на Столичната община” Обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.06 г., в сила от 28.01.2007 г., изм, бр. 41 от 22.05. 07 г.
[3] обявен за резерват с ПМС 36/01.06.1976 г., ДВ бр.47/1976 г.; виж още ДВ бр.11 от 1977; ДВ бр.85 от 1979- изменения.
[4] План на Сердика , по http://appearfr.english-heritage.org.uk/browse/
[5] Археологически паметник - Източната порта на Сердика.
[6] Най-старите църкви на София – „Св. Георги” и „Св. София” - http://www.jicabg.com/museum/SofiaHM-e.html#townInfo
[7] http://jeanclaude.ruch.free.fr/photoga35/41-80/bd-maria-lou.html; http://jeanclaude.ruch.free.fr/photoga30/sofia-itineraire-vazov/th-atre-vazo-1.html
[
8] Наредба № 2 на Министерството на културата за проучване, проектиране и опазване на територията Историко - археологическият резерват "Сердика - Средец" - ДВ бр. 11/1977 г., ЗПКМ - ДВ бр. 29/1969, доп. и изм., посл., ДВ бр.30 /2006г., ЗУТ - ДВ бр. 1/2001 г., ДВ бр. 61/2007, ЗУЗСО - ДВ бр.106/2006г.;
[9] ДВ бр. 106/27.12.2006.
[10] Системата „Културно историческо наследство”/КИН/ в Общия устройствен план /ОУП/ на София
[11] Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство, Париж 1972 г. и Указанията за нейното прилагане - http://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=57
[13] http://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=57
[14] http://www.flickr.com/photos/93051314@N00/2188015924/ http://img167.imageshack.us/img167/3562/sofia6sw7.jpg
[15] По http://www.flickr.com/photos/bluebulgaria/387265458/sizes/o/ http://www.flickr.com/photos/jhattam/2780304291/
[16] Проект за обемно-пространствено и архитектурно оформяне на Ларгото и непосредствено прилежащата му територия, на авторски колектив: Архитектурно бюро “САРХ”- Славей Гълъбов; арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев, арх. Никола Кунчев, арх. София Петрова и др.
[17] http://www.flickr.com/photos/modernlifeisrubbish/1035807091/sizes/l/in/photostream/; http://www.flickr.com/photos/modernlifeisrubbish/1036660410/sizes/l/in/set-72157601269722752/
[18] Charter for the conservation of historic towns and urban areas (Washington Charter - 1987) Adopted by ICOMOS General Assembly in Washington D.C., October 1987 - http://www.international.icomos.org/charters/towns_e.htm

Сряда, 2009, Юни 3

Отново за Николай Дюлгеров - този път в Торино

След успешното представяне в Рим през ноември 2008 г.
втората спирка на изложбата за българския художник, архитект и дизайнер
Николай Дюлгеров (1901-1982), е град Торино.
Изложбата беше открита ба 27.05.2009 в 17:00 в Castello Valentino – Политехниката на Торино.
Oбразован във Виена, Дрезден, Баухаус във Ваймар, Торино,
Дюлгеров живее в Италия и е по-добре познат там като представител на футуризма в изобразителното изкуство.
Авторите успяват да осветлят и неговото архитектурно творчество в лоното на модернизма.
Изложбата и триезичният каталог са финансирани по проект на ст.н.с. д-р Ирина Генова от програмата Комуникативна стратегия на Република България за Европейския съюз.

Николай Дюлгеров. Множествена художествена идентичност
Куратор на изложбата: доц. д-р Ирина Генова.
Автори на триезичния каталог: Джорджо ди Дженова, Ирина Генова.
Фотографии и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.
Координатор: Ели Добрева.
Преводачи: Валентина Иванова - ит., Албена Витанова - англ.

отзивите в Италия:
Multiforme
Nikolay Diulgheroff al Castello del Valentino - 20.05.2009
http://www.ondequadre.polito.it/eventinews.php







http://www.futura.to.it/User/index.php?PAGE=Sito_it/newss&arti_id=3002&start=20
http://www.polito.it/php/news/index.php?idn=2483&lang=it
http://cult.bg/ind_varts.php

Веднага след завръщането си от Рим, в Софийска градска художествена галерия - на 21.11.2008 авторите разказаха за изложбата и презентираха каталога. http://sofiazanas.blogspot.com/2008/11/blog-post_16.html

Вторник, 2009, Юни 2

Музеят за съвременно изкуство в София

Ще имаме музей! Скандалите предстоят
в. Култура, брой 20 (2547), 27 май 2009 г.
http://www.kultura.bg/article.php?id=15692
По повод обявената на международния ден на музеите - 18 май ,
новина, че за две години в София ще бъде изграден Музей за съвременно изкуство, на специално свикана пресконференция от Национален музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ/НХГ - Национална художествена галерия, с директор доц. Борис Данаилов).
Музеят е по проект на доц. д-р арх. Бойко Кадинов.
Най-активно съмнение към инициативата за музея изразяват членовете на Института за съвременно изкуство Мария Василева, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Кирил Прашков - едни от най-ранните и най-активни защитници на музей на съвременното изкуство. Важно е да се знае какво ще е съдбата на колекцията от декоративно и приложно изкуство (Мария Василева), къде ще отидат над 4500 музейни единици на приложните изкуства? Лъчезар Бояджиев пледира да се изясни същностната разликата между модерно и съвременно изкуство в директна провокация към Борис Данаилов, който през 2003 е изразил враждебност към съвременните български художници [http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html].

Норвежците подкрепят инициативата за Музей за съвременното изкуство в София, но едва ли си дават сметка за (не)коректността на процедурите по подготовката на проекта и за реда за обществени поръчки в България,
както и европейският комисар Меглена Кунева не е съобразила това, когато е подкрепила проекта -
http://whata.org/blog/meglena-kuneva-za-muzeya-za-svremenno-izkustvo
Същевременно, в Норвегия се обявява отворен и безплатен конкурс на подобна тема - http://www.statsbygg.no/Utviklingsprosjekter/NationalMuseum/

Коментарите на младите са основателни и безпощадни.
http://whata.org/blog/obshchestveni-porchki#comments_list
Естетика на проекта, а особено на „емблемата‛ – свръхмащабиран статив, твърде съмнителен като знак на съвременно изкуство (‛Flip chart‛ за постоянно сменящи се образи и реклами на експозициите в музея) са доста спорни.


***
В интерес на истината сградата, която се подготвя за Музей на съвременното изкуство, се използва от Националната художествена галерия отдавна за отдел „Приложни изкуства‛.
Тъй като няма площи за експониране на фондовете си от най-ново време, вероятно НХГ е решила да реконструира сградата в Южния парк зад хотел Хилтън за тази цел и е възложила на Бойко Кадинов проекта.
Не бил хубав (проектът) - някак трябва да се постигне единство между старо и ново
Хайде да го обсъдим по същество - не да ругаем проектанта.
А иначе връзките са ясни. Нали именно в НХГ Кадинов провежда ВИЗАР.
Познава се с директора на НХГ - защо да не помогне да тръгне работата.
След това са кандидатствали в конкурса на Европейското икономическо пространство (ЕИП) към Европейската комисия през 2008 г. и са спечелили финансирането, което се обявява сега. Не е толкова просто да се подготвят всички документи и преминат всички прагове на конкурса.
Друг е въпросът колко прозрачно се проведе самият конкурс от Министерство на финансите.

Сградата е част от групов паметник на културата, заедно със сградите на Музея "Земята и хората" и стрелбището, така че проектът трябва да е съгласуван от НИПК/НИОНКЦ.
Не би следвало да се променя външния вид на сградата, която е част от ансамбъл, но на кого му пука за паметниците на културата. Та нали 'Хилтън' беше построен в охранната зона на този групов паметник.
Има основание искането да се обяви конкурс за музей на съвременното изкуство или обществена поръчка за проектирането на такава сграда, но практиката у нас изостава от законовите положения. Има безброй други примери за подобни случаи.
Тук въпросът е дали комисията от Министерство на финансите, която е провела първичната селекция по конкурса на ЕИП, въобще се интересува от предварителното проектиране. А би следвало.
Освен това, финансирането по ЕИП, респективно с норвежки пари, изисква съ-финансиране от българска страна. Значи, в този случай държавата в лицето на Министерство на културата ще трябва да осигури 15 % от обявената стойност.
Всъщност - същото министерство, като собственик на сградата, е следвало да обяви конкурс за малка обществена поръчка и едва след това спечелилият проект да участва в конкурса на ЕИП.
Но у нас никой не може да предвиди колко ще трае един конкурс за малка обществена поръчка, за да го съчетае с конкурсите на Европейската комисия. Винаги ще има недоволни, които ще бавят процедурата.
От друга страна, ЕК дава пари за конкретни проекти и конкретни срокове за изпълнение.

Понеделник, 2009, Май 4

Международна конференция за културното наследство в София - 4 май 2009 г.

Днес под егидата на Президента на РБългария в резиденция Бояна се провежда международна конференция
"Опазване на културното наследство и културното многообразие"
Освен Президента Георги Първанов, посланици на страните-членки в изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, председатели и главни секретари на Национални комисии за ЮНЕСКО, държавни секретари и министри. на нея присъстват Зам. министърът на културата Явор Милушев, Н. Пр. посланик Ирина Бокова.
Изказвания ще направят министърът на образованието на Шри Ланка, председателят на Генералната конференция на ЮНЕСКО и постоянен представител на Гърция в организацията, ректорът на Софийския университет "Св.Климент Охридски", посланици на страните-членки на организацията.

В новините в 15:00 часа Re: TV излъчи
изказване на Президента Първанов, че има реална опасност Несебър да бъде свален от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Той изрази лично съжаление и предупреждение за по-внимателно осъществяване на съвременното строителство така че да не застрашава културното наследство в страната.
Бе съобщено, че има възможност българин да бъде следващият Президент на ИКОМОС.
В Париж посланик Ирина Бокова е популяризирала настойчиво десетилетните усилия на България за опазване на нейното културно наследство.

Участниците в конференцията ще посетят обекти в България, част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО - Боянската църква, Рилския манастир, Казанлъшката гробница, Пловдив, Велико Търново и Арбанаси.

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=130594
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/05/04/714066_purvanov_otkriva_konferenciia_na_junesko_za_kulturnoto/ http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=353466
http://www.president.bg/viziti.php?id=1276&type=0&st=600
http://society.actualno.com/news_237442.html

Събота, 2009, Април 25

За юбилея на София, научната конференция и театъра-амфитеатъра на антична Сердика

По случай 130-годишния юбилей от обявяването на София за столица бе проведена научна конференция с тесен кръг от лектори, чийто подбор бе конфиденциален до появата на програмата за събитието.
На самия форум , който се състоя на 3 април в аудиторията на Столична община, бе разпространен и сборник с материалите от конференцията София - 130 години столица на България.
Радостно е, че организаторите са публикували материалите в интернет [http://sofiaculture.bg/130/].
Още по-добре е, че е публикувано съдържанието на сборника [http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_1_8.pdf], а всеки от материалите носи името на автора си,
за разлика от мастития юбилен сборник София - 120 години столица. С.: АИ "М. Дринов", 2000,
който също е публикуван на сайта на Столична община,
но както в съдържанието, така и към материалите липсват имената на авторите в драстично нарушение на закона за авторското право [http://www.sofia.bg/history_content.asp].
Безспорно най-привлекателен сред материалите на сборника София - 130 години столица на България
е статията на Жарин Величков "Театърът и амфитеатърът на Сердика", с. 51-62.

Прииятно четене:
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_49_56.pdf



























































http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_57_64.pdf





















































Сряда, 2009, Април 22

Международният ден на паметниците на културата

Празникът - 18 април,
премина между другото -
между множеството професионални събития в Съюза на архитектите,
неглижиран от обществено-политически крамоли
и
потопен в подготовката за приближаващия християнски Великден,
с обещания за по-достойно празнуване наесен.

Макар постфактум,
отбелязваме събитието с текста на
Хартата на Международниа съюз на архитектите и ИКОМОС за отношението на архитектурното образование към културното наследство,
А. Гауди, Имението Гюел, Барселона, 1884-87

с убеждението, че от подготовката на днешните млади зависят устойчивото развитие, и трайният и културно значим облик на нашите древни, но постоянно развиващи се градове.


1.0 Преамбюл / встъпление
Разрастването му в международен мащаб и консолидацията на опазването на наследството са реакции на реалностите на Модернизма в изградената среда. През миналия век, позицията на професионалната общност, занимаваща се с опазване, бе значително подсилена посредством перспективната и ефективната намеса.

Но трябва да се признае, че заплахата за историческите места от практикуващите архитекти и градостроители не е намаляла с времето; “Архитектът” и “Защитникът”, действат едновременно и често в пълен контраст в едно и също градско игрално поле.




А. Гауди, Парк Гюел, Барселона, 1900-1914

Това разделение, което започва през ХІХ в., не може да е постижение при опазването на наследството. Постигането на адекватен баланс между двете области - на “градско устойчиво развитие” и на “интегрирана/равностойна консервация”, е първостепенна задача.

Модернизмът на ХХ в., с неговия стремеж към радикална промяна и разрив с традициите, в повечето случаи доведе до дисбаланс на съществуващата градска застройка и значителна загуба на исторически паметници в много страни.





ж.к. "Младост", София - ХХ в.

Изисква се нов подход, който да започва с архитектурното образование, професионалната етика и културните/социалните потребности. В търсенето на качествени промени, има очевидна нужда от специални образователни програми за наследството/опазването, които да бъдат съставени за студентите по архитектура от всички специалности.

Обучението трябва да включва курсове лекции върху
1. история на aрхитектурата/градоустройството;
2. изградената среда в нейния контекст, включващ историческите градски пейзажи;
3. основните принципи на опазване на наследство, вкл. юридически/етични норми, базирани върху широка международна практика;
4. основи на консервационните технологии;
5. серии от специални проектантски задачи, проучвания на отделни случаи и работни срещи на всички нива на образование – основно, средно, висше, следдипломни квалификации.

Основната цел е да се трансформира професионалния манталитет на архитекта така, че неговият творчески метод да бъде част от непрекъснатия и хармоничен културен процес, който така се превръща в исторически. Същевременно, професионалното обучение трябва да бъде подкрепено от обществена кампания, базирана на специализирано, но непрекъснато образование на предучилищно и училищно ниво, с цел да се формират културни/социални ценности и приоритети, включващи разбиране за това как свързаните области на градското и регионалното планиране, ландшафтната архитектура и строителното инженерство се преплитат с формите на изградената среда.


2.0 Целите на образованието по проблемите на наследство
Хартата на ЮНЕСКО и МСА за архитектурното образование изискваше първоначално архитектурното образование да включва и следните точки:
o Адекватно знание за историята и теориите на архитектурата и свързаните с нея изкуства, технологии и хуманитарни науки;
o Познания в областта на изящните изкуства и тяхното влияние върху архитектурното проектиране.
Сега се изисква също и следната специална проблематика, отнасяща се до културното наследство, да бъде включена в съдържанието на учебните програми:
o Убеденост на отговорните инстанции в човешките, социалните, културните, урбанистичните, архитектурните и средовите ценности, както и в ценността на архитектурното наследство;
И че архитектурното образование включва постиженията на следните потенциални възможности:

Знание
Културология и изкуствознание
o Способност да се борави с познанията за исторически и културни прецеденти в местната и световната архитектура;
o Способност да се борави с познания в областта на изящните изкуства като влияние върху качеството на архитектурното проектиране;
пл. "Ал. Невски" в края на 1930-те години
o Разбиране на проблемите на наследството в изградената среда;
o Убеденост във връзките между архитектурата и другите проектни дисциплини на техническите науки;
o Способност да се борави с иновационна техническа компетентност при използването на строителни техники и разбирането за тяхната еволюция (1)

3.0 Общи съображения
Хартата на ЮНЕСКО-МСА за архитектурното образование, версия 2005 заявява:
“... Архитектурата приобщава всичко, което влияе на начина, по който изградената среда се планира, проектира, прави, използва, оборудва/обзавежда, озеленява и поддържа.
Ние се чувстваме отговорни за подобряването на образованието и обучението на бъдещите архитекти, за да бъдат те способни да посрещнат очакванията на обществата от ХХІ в. по цял свят за устойчиви човешки селища във всяко културно наследство
...” (2)
Имайки това предвид, трябва да се отбележи:
o Главният дял от недвижимото наследство на човечеството е изграден през ХХ в.;
o Вярата в културната ценност на архитектурното наследство формира общ етичен принцип;
o Предизвикателството е да се постигне устойчиво развитие в неговия най-широк смисъл;
Ив. Васильов, Д. Цолов
Софийската катедрала "Св. Неделя", 1927-30
o Едно стабилно бъдеще може да бъде изградено само върху убеждението и признаването на културната приемственост.

“Днес ние трябва да признаем, че трябва да живеем със съществуващите сгради и среда, т.е. в крайна сметка трябва да приемем реалността на нашето обкръжение. Това означава, че непрекъснатата поддръжка на сградите и средата е една от главните задачи, особено за архитекта.
Да се намери нова функция за старите сгради е днес друга важна задача за архитекта.
Това е работа, която също изисква творческо въображение. Нещо повече, практически всяка нова сграда се разполага в старо обкръжение. Да се добави ново към старото е главна задача за архитекта - да се постигне качество, толкова високо, колкото на старата среда, но не с цената на придържане към старата архитектура.
Накрая, реставрацията е задача, изискваща най-много от архитекта. Тя налага въздържание, дискретност, строгост, познания, творчество и въображение.
Тези задачи трябва да се съдържат във всички основни предмети на архитектурното образование, от технологиите и конструктивните техники, до градоустройственото проектиране и ландшафтното планиране.

Познаването на историята на архитектурата е от основна важност за разбирането на социалния контекст и духа на мястото при проектирането на сгради.








София,
пл. "9-ти Септември", проект: Л. Тонев (1945), Д. Митов (1949)
Ларгото, проектирано и изградено 1951-57 г.
Познаването на принципите на проектиране на сгради и на контекста на средата, които формират параметрите, с които архитектът ще работи, са базово изискване. Днес има особена нужда от познаване на старите обичаи, използвани в строителството, традиционните технологии и традиционните техники на изграждане.
o Разбиране как физическия комфорт на старите сгради е бил постигнат чрез естествени техники и практики;
o Разбиране как може да се пести енергия като се обмислят използваните материали и преобладаващите условия на мястото.

За да обобщим,
важно е всеки практикуващ архитект да има основни познания как да се отнася към нeдвижимото наследство.
С. Георгиева, Тенис зала "София", 1968
Австралийската харта на ИКОМОС за местата на културна значимост от 1999 г., Хартата от Бyрра декларира в раздела Процеси на опазване, че
“Съобразно обстоятелствата, опазването може да включва процесите на: запазване или повторно въвеждане на дадена функция; запазване на асоциации и значения; поддръжка, опазване, реставрация, адаптация и интерпретация; и обикновено e комбинация на повече от една от горните операции.”

4.0 Задачи на образованието по проблемите на наследство
Има много задачи, които един архитект трябва да постигне в областта на недвижимото наследство:
o Адаптация на ново към старо и възможнa намеса, нови функции, адаптивна нова функция, съществуващ и новопредложен начин на използване;

o Опазване на съществуващата ценност при защитата на дадена застройка и интерпретация на културните стойности;

o Реставрация на застройката от сгради, включително овехтелите или разрушените ценности, запазване и интерпретация на културните стойности;

o Поддръжка на контекста на сградата/ите за поддържане на тяхната културна значимост в рамките на вписването им в градския пейзаж.


Н. Юруков, Хотел "Юнион палас", София, 1911-12 (разрушен 1952-53 г.)
Общ проблем е, че историята на архитектурата е мислена главно като рамка на онези стилистични принципи, които са свързани с различните епохи или изтъкнати архитекти.

Преподаването се придържа към монументалната архитектура, и така всекидневната архитектура и народното строителство се пренебрегват с лекота – дори когато такава архитектура покрива цялата изградена среда и строителство, и така повлиява ежедневния живот на хората.
К. Маричков, Хотел "Империал", 1920

По същия начин историята на архитектурата се придържа към западните постижения, и не отдава достатъчно внимание на важните постижения на други култури – дори когато има доста да се учи, за да се постигне висок качествен стандарт в архитектурата.


негативни примери на съвременна застройка в исторически установена среда по бул. "В. Левски" и "Ал. Стамболийски" в София



















Още по-проблематично е, че архитектоничното качество не винаги е критично изследвано като резултат от процес, чиито фактори действат в пространството и времето; то се ограничава до сградата/ите и контекста, вписването и историческият градски пейзаж често се забравят.
По тези причини, преподаването по история на архитектурата често показва твърде статична картина на архитектурата – отколкото динамична перспектива. А от двете, динамичната перспектива е тази, която кореспондира по-добре със съвременната дейност.
Затова е важно преподаването по история на архитектурата да бъде разширено и да включва всички онези фактори, които допринасят за постигането на архитектоничен краен резултат.

Далеч по-сериозно е всеки архитектурен проект да обхваща времево измерение: чрез отчитане на историческия контекст, културната значимост и културния пейзаж на мястото.
Развиващото се тематично разбиране на архитектурната история има своя собствена значимост на културно наследство:


o Знание и разбиране на регионалните и местните контексти и традиции в еволюцията на културата на архитектурата, ландшафтното планиране и градоустройството;

o Познаване и поддържане на народните и местните сгради на стария свят;

"Интегрирано опазване" на историческа застройка чрез ново строителство
и имитация на стара сграда по бул. "Кн. Мария Луиза" 51 в София
o Познаването на културните пейзажи и историческите паметници за поддържане на културната значимост изисква специализирано образование, за да се разбира времевата определеност на архитектурното наследство и развитието на умения за опазването му чрез съдействие за поддържането на oписи на теми и места с културна значимост, приемственост, изследване и съхранение;
o Знание и оценка на по-новата архитектура на ХХ в. и нейната конструктивна поддръжка; корекция на техническите недостатъци, както и опазване на оригиналния вид на сградите;
пространството около НДК с поглед към
планината Витоша и новия хотел "Хилтън",
изграден в Южния парк на София
o Познаване на новоизградената среда с потенциал за развитие, осмисляне на нейните идеологически предпоставки и техните често незавършени специфични особености по отношение на поддръжката, обновяването и разширението на такива зони;

o Поправка на сгради с нарастваща функционална и културна значимост;
o Възприемане на ново предназначение на сгради или места, чиято функция е излишна, променяща се или изоставена;
o Управление или защита на ключови творби на съвременната архитектура или типични обстановки/атмосфера;
o Защита на традиционната селска среда.” (4)


Проблемът с ново строителство за
Националната художествена академия и опазването характера на площада около храм-паметника "Св. Ал. Невски" се коментира вече втора година
5.0 Резултати от образованието по проблемите на наследството
o Да се разпознава постоянният диалог между миналото и бъдещето;
o Да се разбират и възстановяват/припомнят връзки с миналото, които ще- или биха могли да повлияят бъдещето;
o Да се разбира как да се обслужва обществото, да се уважават различните култури и да се поддържат връзките с изградената среда;
o Разбиране как архитектите могат да успокоят обществото когато възникнат промени и увереност, че обществото разбира, че деликатната намеса може да вдъхне нов живот в един познат обект, а не да го разруши;


















С. Белковски, Къщата на Н. Мушанов, ул. "Московска"47, 1925
Разрушена 2005 г., за да се изгради на нейно място апартаментен хотел и впоследствие апликирана имитация на сградата-паметник на културата (проект: студио А.Д.А. - арх. Иво Пантелеев)
o Разбиране как старите конструктивни методи, технологии и техники са поддържали изградената среда през вековете;
o Разбиране как физическият комфорт на старите сгради е бил постигнат чрез естествени техники и практики;
o Разбиране как може да се пести енергия като се обмислят използваните материали и преобладаващите условия на мястото;
o Разбиране за поведението на материалите при различни климатични условия;
o Разбиране как можем да се учим от строителните техники на миналото и да ги ре-интерпретираме за бъдещето.
6.0 Заключения
Опазването на културното наследство във всички негови форми и исторически периоди се корени в ценностите, приписвани на съответното наследство.

Нашата способност да разбираме тези ценности зависи отчасти от степента, в която информационните източници за тези ценности могат да бъдат разбрани като правдоподобни и плодотворни. (5)




Ф. Грюнангер
Къщата на Димитър Яблански, бул. "Цар Освободител" 18, 1907
(до 1993 г. - посолство на Китай в София)

Задача на образователната система във всяка страна е да обмисля нуждите от опазване на културното наследство и да прилага подходящи действия. (6)
Опазването на културното наследство е специфична дисциплина. Тя изисква специализирано обучение в допълнение към общата професионална или експертна подготовка.
Базовото първостепенно и второстепенно архитектурно образование на архитектите във висшите училища трябва да включва познание за историята и технологията на историческите структури, и убеденост в принципите, заложени в т. 7.2.1. Същностни изисквания към третата степен на образование в приложените анекси към този текст.
Подробно познание и разбиране трябва да се прояви на нивото на следдипломната квалификация, с практическо обучение по време на следдипломните курсове, което да продължи след това при работа под надзора на опитен практик в областта на опазването.

7.0 Анекси
7.1. Област на дейност при образованието по недвижимо наследство
7.1.1. Международен съюз на архитектите
(МСА)
Основни дефиниции на МСА, неговите цели и задачи, както са формулирани в неговия устав и правилници/разпоредби.

Организацията
“На 28 юни 1948 г. в Лозана, Швейцария, МСА бе основан от архитекти-делегати от 22 страни. Единодушно бе приета предварителна декларация и бе заявено желанието на архитектите да обединят своите национални организации във федерация отвъд политическите, икономическите и естетическите граници. (7)

Намерение
“МСА има за своя цел и стремеж чрез улесняване и подпомагане на свободните контакти между архитектите, независимо от националност, раса, религия, професионална подготовка и архитектурни доктрини, да създава връзки на приятелство, разбирателство и взаимно уважение между тях, и възможности да сравняват своите идеи и концепции, да извличат полза от обмена на опит, да разширяват познанията си и да се обогатяват взаимно чрез съществуващите различия между тях.
По този начин те ще могат да участват по-ефективно в подобряването на условията на живот на човека чрез реконструкция на опустошените градове и села, премахването на бордеите, напредъка на по-малко развитите райони, и повишаването на жилищните стандарти, чрез използване на техния принос за по-добро разбиране между индивидите и народите чрез непрестанна борба за удовлетворяване на техните стремежи към материален и духовен просперитет; в сътрудничество с други професионалисти и международни културни организации, те са решени да допринесат за прогреса на човешкото общество и за укрепване на мира” (8)

Цели
“Основните цели на МСА са:
o Да събира архитектите от цял свят на демократични начала;
o Да поддържа свободен обмен между архитектите;
o Да представлява архитектите на международно и правителствено ниво;
o Да благоприятства изявата на творческите, техническите и културните умения на архитектите и тяхната служба за обществото;
o Да защитава във всяка страна статута и правата на архитекта;
o Да осигурява еволюцията на професионалната практика съобразно изискванията на отделните/различните общности.
o Да благоприятства развитието на нови технологии, идеи и динамиката в архитектурното проектиране;
o Да се поддържа мултидисциплинарния обмен;
o Да се осигури помощ за устойчивото развитие на изградената среда ;
o Да осигурят ползотворна подкрепа на архитектурните професионални организации в развиващите се страни;
o Да подпомага архитектурното образование и улесни обмена между архитекти, студенти и преподаватели по архитектура в цял свят.” (9)

7.1.2. Кратка история на дейността на МСА относно Архитектурното наследство
o МСА разработи Програма за работа върху архитектурното наследство на ХХ век за да надзирава работата на Регионалните програми на МСА за работа с наследството.
o Интернет страницата на МСА за архитектурното наследство на ХХ век бе разработена във Франция през 2000 г. Целта е всяка секция-член да представя на уеб-сайта поне 5 сгради всяка година, заедно с Декларация за значимост за всеки обект. От 2007 г. този сайт е реконструиран от Мексико заедно с първите уеб-дизайнери във Франция. Тя ще бъде демонстрирана през 2008 г. на конгреса на МСА в Торино, Италия;
o Работни програми на МСА за наследството съществуват в Регион І (директорат във Франция), Регион ІІ (директорат в Ливан), Регион ІV (обединен директорат на Филипините и Аватралия) и Регион V (Директорат в Египет).

В Регион ІV Австралия и Филипините са подготвили монографии за своето наследство на ХХ век.
Регион V е провел две международни конфернции за наследството в Александрия, Египет през 2002 и 2004 г.г.;

o Две срещи бяха проведени в Париж през 2003 г. с ДОКОМОМО Интернешънал за да се дискутира ползването на общ уеб-сайт за архитектурнто наследство на ХХ в. (http://www.archi.fr/UIA/#) Следваща среща бе проведена в Москва през април 2006 г. и бе обсъдено как да се работи заедно, свързващи уеб-сайтове, споделена информация за архитектурното обрaзование и наследство и взаимна размяна на предстaвители в международните комитети. Формално споразумение между двете организации бе подписано на 19 март 2007 г. и ДОКОМОМО има представителство в съответната работна група 7:

7.1.3. Образование по културно наследство.
o Приемане на ревизираната Харта на ЮНЕСКО и МСА за архитектурното образование от Асамблеята на МСА в Истанбул, Турция през юли 2005 г., която включва допълнителни възможности на наследството.
o Бе проведена среща в Москва между МСА и ИКОМОС Интернешънъл през април 2006 г. за да се обсъди съвместната работа, свързващите уеб-сайтове, споделена бе информация между Международните комитети. Формално споразумение бе подписано на 21 март 2007 г. И представител на ИКОМОС е включен в съответната Работна група
Образование по наследство.
o В момента тече диалог относно всички бъдещи връзки на МСА с ЮНЕСКО и е предложено всички дейности на МСА с ЮНЕСКО да преминат към Секцията за Световно наследство.
o ЮНЕСКО е посочил представител на МСА, който да се включи към неговата специализирана Работна група, свързана с Историческите Градски Пейзажи.









София - Общ устройствен план, 2003-06
Част "Културно-историческо наследство"
какво ще опазим за бъдещето на столицата
в нейния исторически център


7.2. Някои виждания върху образованието по наследство
7.2.1. Предложения за минимум изисквания към учебната програма
o Съществени изисквания към третото ниво на образование – за Програми за архитектурни проучвания през базовата първа степен на архитектурно образование и към края на втората степен на професионално архитектурно образование;
o Разбиране на история на архитектурата и градските изследвания в глобален мащаб;
o Разбиране за изградената среда в нейния контекст включващ историческите градки пейзажи;
o Разбиране на главните принципи наследството/опазването, включително юридическите/ етичните норми, базирани на широка международна практика;
o Разбиране за проблемите на устойчивото развитие и културното наследство;
o Следдипломно ниво – за специализирани проучвания след втората степен на професионално архитектурно образование;
o Подробни познания за история на архитектурата и градските изследвания в глобален мащаб;
o Подробни познания за изградената среда в нейния контекст, включително историческите градски пейзажи;
o Подробни познания за главните принципи наследство/опазване, включително юридическите/ етичните норми, базирани на широка международна практика, като хартите за наследството на ЮНЕСКО, ИКОМОС, ИКРОМ и др., включително разбиране за отношението към проблемите на наследството като последица от природни и други бедствия;
o Подробни познания за силни/здрави/стабилни принципи на опазване и методология във всички проекти за консервация/опазване и адаптивна повторна употреба/функция;
o Подробни познания за традиционни и модерни строителни технологии и техники на поправка, поддръжка, опазване, консолидиране и реставрация;
o Подробни познания за традиционни и модерни материали и тяхното представяне в съвременността и приложение на подходяща технология, каквато е необходима;
o Подробни познания за проблемите на устойчивото развитие и влиянието му върху културното наследство.

Понеделник, 2009, Април 13

ТРЕВОГА ЗА АНТИЧНИЯ ФОРУМ НА ПЛОВДИВ

ДЕКЛАРАЦИЯ
от Общо събрание на Съюз на архитектите в България
- дружество Пловдив

Легитимирането на незаконната продажба и допускане на масирано застрояване върху терена на археологическия паметник от национално значение Форумен комплекс – Пловдив с решението на Пловдивски апелативен съд от 29.10.2008г., ни дава повод с още по-голяма увереност да продължим с нашето категорично противопоставяне на всякакви опити за посегателство над уникалното ни културно наследство.

Активните ни действия, започнали още през 2004г. дадоха гласност на редица закононарушения извършени от Община Пловдив и Националния институт за паметници на културата, свързани с продажбата и допускането на строителство върху терена на Античния форум в противоречие с приетия през 1998г. от Националния съвет по опазване паметниците на културата /НСОПК/ режим за опазване на паметника забраняващ ново строителство.

Всички извършени до момента административни действия, освен че са незаконосъобразни от гледна точка на българското законодателство, нарушават и ратифицираната от Република България Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство и Международната харта на ИКОМОС и на практика застрашават шансовете на “Старинен Пловдив” за вписване в Листата на Световното наследство.

Продължителните ни протестни действия бяха подкрепени от браншови организации, представители на политически партии, историци, интелектуалци от Франция и много др. За съжаление очакванията ни от действията на отговорни институции не се оправдаха. На лице са неприключили прокурорски разследвания и абсурдни съдебни решения.

Ние архитектите, участници в това общо събрание – професионалисти и отговорни граждани на България декларираме нашата твърда решимост да не допуснем посегателство над археологическия паметник от национално значение Форума на античния Филипопол – най големия форумен комплекс, проучен досега на територията на България – Включен в проекта Културни коридори на югоизточна Европа

Водени от професионалната си убеденост в правотата на нашите действия

ПРИЗОВАВАМЕ
Председателя на Общински съвет Пловдив, Главния архитект на Община Пловдив, Кмета на Община Пловдив, Областния управител:
- Да предприемат незабавни действия за отмяна на всички решения свързани с продажбата на терена на археологическия паметника от национално значение
- Да предприемат незабавни действия по промяна на отреждането на терена с премахване на предвиденото застрояване и създаване възможност за експониране и възстановяване на археологическите структури и архитектурни елементи в открита среда.

ПРИЗОВАВАМЕ
Всички медии :
Да дадат гласност на проблема и предизвикат обществен дебат за съхраняване на националното ни културно наследство.

ПРИЗОВАВАМЕ
Всички граждани, които биха искали в центъра на Пловдив, град с вековна история и култура да възкръсне част от уникалното антично наследство, в името на националното ни достойнство, да подкрепят нашите действия.




Още по темата:

Четвъртък, 2009, Март 12

Законът за културното наследство

Дори и след приемането на закона от Народното събрание, окончателният текст не можеше да се намери.
Обяснението бе, че се нанасяли поправки, направени при последното обсъждане в пленарната зала.
Докато очаквахме окончателния текст, дойде съобщението, че Президентът, от когото се очакваше вето, е подписал закона. Запазваме си правото да коментираме конкретни текстове, когато окончателният текст получи нормална публичност.
Ето коментарите в медиите:

Първанов подписа Закона за културното наследство - въпреки протестите
Дейци на културата и интелектуалци се обявиха против закона и изпратиха още в понеделник писмо до президента. Днес към тях се присъединиха и 21 неправителствени организации
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1280483 - 11.03.2009

Въпреки бурното недоволство и широките протести президентът Георги Първанов днес е подписа указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът внимателно се бил запознал с дебатите по приемането на закона и получените в администрацията становища, се посочва в съобщението и се припомня, че преди обнародването на закона държавният глава организирал среща с представители, застъпващи различни становища по закона.


Панагюрското златно съкровище в НИМ

Законът за културното наследство като тест
Доц. д-р Тотко Стоянов* - Дневник - 09 март 2009,
http://dnevnik.bg/analizi/2009/03/09/686636_zakonut_za_kulturnoto_nasledstvo_kato_test/

На 26 февруари 2009 г. Народното събрание прие многострадалния Закон за културното наследство. В навечерието на окончателното гласуване и веднага след това по медиите изригна залп от охулване на закона, на председателя на комисията по култура, на гласувалите депутати, отправени бяха закани, че ще бъде направено всичко възможно законът да бъде спрян. Призован беше и президентът да върне закона за доработване или да наложи вето.

Илюстрация: Иван Кутузов


За хората, които са следили сагата по подготовката и приемането на закона, е ясно, че в тази работа няма нищо спонтанно и случайно. В най-новата ни история имаше вече опити да се създаде нов закон за културното наследство, адекватен на кардиналните промени в общественото развитие на България. По различни причини това не се случи. Приемането на България в ЕС актуализира необходимостта от съвременна законодателна уредба на тази сложна материя, в чиято сърцевина стои въпросът за хищническото разграбване на културното богатство на България.

Обществена тайна е, че става дума преди всичко за иманярските разкопки и мрежата от прекупвачи и трафиканти, доставяща на български и чуждестранни колекционери археологически ценности, в много случаи с неоценимо значение на само за праисторията на Балканите, за тракийската, античната и българската средновековна култура, но и за световната културна история. По силата на поетите ангажименти културното наследство на България е част от европейското и световното и страната ни е длъжна да го опазва, изучава и представя на международната общност.
Бих искал да споделя мнението си на представител на археологическата гилдия с непредубедените български граждани, искрено убеден, че културното наследство е общо благо и трябва да бъде такова и за поколенията след нас.


Възмутителни са средствата, с които се атакува
законът - внушения и инсинуации.
Ако в коментарите на млади журналистки (странно е, че са основно такива) във вестници и телевизионни предавания можем да доловим непознаване на материята и проблемите, както и лесно възприемане на подадени от лобисти и "специалисти" реплики, съдържащи полуистини и откровено неверни твърдения, то как да възприемем мнения като това на академик Светлин Русев от страниците на в. "Труд" в деня на окончателното гласуване на закона.

"Не знам какво е останало от първото му четене и какво е променено...", "Не знам вносителите дали са приели някои от разумните препоръки... но",... и следва това, което е целта на статията. Твърдения за неща, които ги няма в разпоредбите на закона или извадени от общия контекст, звучат превратно, тежки обвинения в създаване на условия за корупция, за износ на ценности (все едно че това не се случва сега) и пр.

В крайна сметка от позицията си на авторитетна личност академикът призовава депутатите да се откажат от гласуването и "да го обсъдят отново със своите опоненти извън Народното събрание". Колко пъти? Възможно ли е, пишейки тези отговорни слова, той да не знае, че преди второто четене законопроектът беше обсъден обстойно и сериозно, като беше дадена възможност да се направят предложения за допълнения и корекции освен на парламентарно представените политически сили и независимите депутати, също и на опонентите и всички заинтересувани институции и организации.

И действително бяха направени редица предложения, които доведоха до значително подобряване на структурата и съдържанието на закона, включително исканията на колекционерите за модерно и по-либерално отношение към материята. С изключение на принципния въпрос - патримониума на държавата върху културното наследство на България и доказване на правата върху владените от колекционерите ценности. Което означава


отказ от амнистия за начина на придобиване
В коментарите на опонентите буди недоумение подминаването на такива важни текстове като например задължението, което се вменява за пръв път на Министерския съвет в този закон да изработи и прилага "национална стратегия за културното наследство и план за действие за срок от 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересувани научни, културни и неправителствени организации". Това означава приемственост в културната политика независимо от смяната на политическите субекти.
Означава изискване за отговорно поведение, което да бъде подкрепено от обществото. За изграждане на адекватна политика за изучаване и опазване на културното наследство в закона са разписани ангажиментите на местната власт, създадени са нови органи на Министерството на културата, посочени са механизми за финансиране и контрол. Отговорно е подходено към щенията на Българската православна църква и на другите вероизповедания.

Едно от основните обвинения срещу закона е, че е твърде рестриктивен. Всъщност българският Закон за културното наследство, макар и разработен по примера на гръцкото и италианското законодателство в тази област, е много по-либерален и урежда правната рамка за частните колекции, частните музеи, концесиите върху недвижимо културно наследство, търговията с културни ценности. Всеки специалист, който сравни внимателно трите закона, ще се увери в това, стига да не е вече предубеден по някакъв начин от лобистите срещу закона.

Изводът е, че опонентите и техните лобисти разбират свободата и неприкосновеността на частната собственост в демократично устроената държава като

пълна свобода да присвояват всичко в частен интерес
Но такава свобода я няма нито в Гърция, нито в Италия - и двете с богато културно-историческо наследство. Нито в другите европейски страни, към които се стремим да се доближим чрез превръщането на културното наследство в реален фактор за устойчиво развитие.

На опонентите на закона им се видя странно, дори и подозрително, че той може да бъде подкрепен не само от депутати от управляващата коалиция, но и от представители на опозицията и независими депутати. Как наистина в раздиращия се от противоречия парламент ще се обединят хора с различни политически убеждения по отношение на този "закон-тест" за отношението на българските народни представители към разграбването на България. За мен това не е изненада. Най-сетне - общото ни национално културно богатство е възможна кауза.

Сега пред теста "Закон за културното наследство" е изправен българският президент. Остава да се надяваме, че в качеството си на учен историк с помощта на юридическите си съветници той ще прочете закона внимателно, ще се абстрахира от неизменните внушения и страсти и ще вземе правилното решение.
*Авторът е председател на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози

ето отзивите непосредствено след приемнето на закона:
Законът за културното наследство най-после е факт
До есента частните колекции трябва да излязат на светло
Таня Петкова - MEDIAPOOL, 26 Февруари 2009 - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149535

Законът за културното наследство, който предизвика много спорове и дълго бе обсъждан в комисии и сред заинтересованите страни, бе приет окончателно в четвъртък. Управляващите го гласуваха без особен възторг, като неофициалните коментари в БСП бяха, че текстовете били объркани и трудно приложими.

Законът, който трябва да влезе в сила на 10 април, бе разработен по инициатива на НДСВ и най-вече на председателя на комисията по култура Нина Чилова, която положи героични усилия да спаси основните постановки в проекта, въпреки ожесточен натиск от заинтересовани лобита.
При обсъждането най-много спорове възникваха около частното колекционерство и неговото регламентиране. Възникнаха съмнения за сблъсък на лобистки интереси около крупните колекционери.
Според приетите текстове колекционерите трябва да да поддържат регистър, в който са описани и снимани една по една притежаваните от тях движими културни ценности, както и информация за консервация и реставрация, удостоверение или паспорт за всяка вещ.

Даден предмет се определя за културна ценност въз основа на експертиза и идентификация, извършена от съответния тематичен, национален или регионален музей. Всеки колекционер е длъжен да поиска такава идентификация.
Въвежда се статут на собственик и на държател на движима културна ценност. Собственикът или държателят са физическо или юридическо лице, които притежават или съхраняват идентифицирана и регистрирана културна вещ.
Според авторите на закона частните колекции ще излязат на светло, защото в шестмесечен срок от влизането в сила на закона трябва да изготвят регистъра на ценностите и да удостоверят произхода им. Ако не могат да сторят това, те получават статута на държатели на колекция или на отделен предмет, а той остава държавна собственост.

Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности, национално богатство, се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра. Не се допуска износът на културни ценности, които представляват национално богатство. Те могат да бъдат изнасяни за представяне пред чуждестранна публика само ако е гарантирана сигурността им. За износа на културни ценности без такъв статут е нужен специален сертификат.

Недвижимите културни ценности могат да се предоставят на концесия при спазване на режима за опазването им. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности - категория: от световно значение; археологически резервати, с изключение на одобрени от министъра на културата; музейни сгради и комплекси и религиозни храмове.

Законът дава и правно третиране на имарярството и се опитва да му сложи рамки. Въвежда се задължителна регистрация на "търсачите на ценности", както са определени в закона. Записват се и способите, с които те ще извършват търсенето.
По искане на ДПС бе записано, че по молба на религиозни институции, правителството и съответно общинският съвет могат да разрешат в религиозни храмове, обявени за недвижимите културни ценности, да се извършват обредни ритуали, при спазването на режима на опазване на културната ценност. Искането на ДПС е било заради джамии в страната, които са обявени за паметници на културата и са единствени в населеното място.


infex - 28 Февруари 2009 10:10
ВСИЧКИ ПРОБОЙНИ НА ЗАКОНА СА КОМЕНТИРАНИ ТУКА :
http://archaeology.zonebg.com/law.htm
http://archaeology.zonebg.com/zkn.doc

още за историята на приемането на закона
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1228164 ; http://btourism.com/read.php?id=242
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/07/16/526690_deputati_obsujdat_dnes_noviia_zakon_za_kulturnoto/
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/01/17/305206_noviiat_zakon_za_kulturnoto_nasledstvo_napredva/