неделя, 16 юни 2019 г.

Новият общ устройствен план на Борисовата градина и съдбата на къпалнята "Кн. Мария Луиза"


Публичното обсъждане на общия устройствен план на Борисовата градина, съставен от фирмата на проф. д-р арх. Атанас Ковачев, член кор. на БАН, показа огромния брой проблеми, натрупани през последните 30 години - със собствеността и начина на експлоатоцаия на обектите в парка. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29986213.html
Image may contain: outdoor
https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=3730237208629636308#editor/target=post;postID=8273678632726379851;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=0;src=link

За всичко това разказва подробно публикацията на Десислава Лещарска във в. Капитал от 14.06.2019 г.

Частните парчета от парка


https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/14/3924662_chastnite_parcheta_ot_parka/?&fbclid=IwAR2uaW2lCWZtX0Lj0KO4iSlIMtM4JJms8o4Oo18UyBO9aKMnQi-mU91qugg

Моята тревога е за лятната къпалня "Кн. Мария Луиза" - проектирана от арх. Борис Далчев (1939) като чаровна модерна част от парка в съответствие със заложеното в Градоустройствения план на София от арх. Адолф Мусман (1936-38).
http://stara-sofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_11.html ]








































http://news.bnt.bg/bg/a/zashcho-pustee-kpalnya-mariya-luiza
Къпалнята е загубила автентичния си облик, но по-печалното е, че от 2005 г. е затворена и изобщо не функционира.


При силната гражданска тревога, че градът е лишен от възможности за къпане и водни процедури, изоставеният вид на това паметно място е най-меко казано осъдителен.

От 2018 г. се коментират перспективите за възстановяване на действащата къпалня, но те не изглеждат лесно постижими
https://www.24chasa.bg/novini/article/5965176
http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/otnovo-opitvat-da-vuzstanoviat-stolichniia-basein-mariia-luiza

https://www.stroiteli-bg.com/novini/vazstanovyavat-stolichniya-basejn-mariya-luiza/

сряда, 15 май 2019 г.

Железопътната спирка в Казичене

Известна като Царската спирка (халта), обслужваща лятната царска резиденция в имението Врана. Декларирана като недвижима културна ценност от местно значение през 2009 г., по инициатива на тогавашния кмет на Казичeне. 
През 2017 г. неправителствени организации сезират прокуратурата и други отговорни инстанции, че сградата се руши и е опасна. Няма нито една ответна реакция.
https://20c-arch-bg.blogspot.com/2016/04/royal-railway-station-sofia-vienna.html

Тази безобразна разруха е като да гледаш бавното изтляване на тежко болен човек. 
Няма спасение за душата. 
 1950те
тук се вижда конструкцията на централното помещение
Вероятно настилката в чакалните помещения е била с клинкерни плочки 20/20/2,5 см от близката керамична фабрика. Със същите плочки са настлани пътеки около сградата от север и запад.Те са бледожълти на цвят. На гърба им има инициали "ДМ".Фабрика „Изида” - Драго Панков, 25.03.2014 г..https://offnews.bg/analizi/fabrika-izida-314655
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0_(%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4)
https://stroiinfo.com/po-patia-na-sofiiskata-keramika/В архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) разполагат с декларационна карта на недвижимата културна ценност (съст. арх. Яна Топалова), където сградата е датирана към 1906 г.
В картата се посочва, че институтът разполага с архитектурно проучване от курсов архитектурен проект за реставрация и социализация към Курса за професионално обучение на архитекти по опазване на паметниците на културата (съст. арх. Антон Василев).

Този курс на НИНК се провеждаше съвместно със специалисти от школата "Шайо" в Париж 
(École de Chaillot, основано през 1887 г.,  образователен клон на Cité de l'Architecture et du Patrimoine от 2004 ).
Заснемането на цялата сграда и на детайли от нея е много подробно и може да бъде благодатна основа за реставрационни дейности.
Специализантът е направил анализ на сградата, като симетрична по късата ос, състояща се от централна част и крила на изток и запад, но симетрична и в трите си помещения по надлъжната ос. 
Според него централното ядро, наречено "царски салон", винаги е било изолирано от страничните крила и свързано визуално с тях чрез прозорци. Северната и южната фасада в тази част са обработени с профилирана мазилка и каменни подпрозоречни корнизи. Северната фасада е плоска, докато южната е с конвексна форма и има голяма метална маркиза над входа с ламаринено покритие, която към онзи момент е станала само като метален скелет. По спомени на възрастни жители от Казичене, подобна маркиза е имало и над северния вход.
В интериора му, в специални измазани ниши, е имало две кахлени печки. Отгоре помещението е затворено с плоска стоманобетонова плоча - конструктивно подобие на пруски свод с 27 железни профила, без засводявания между тях. Накога таванът е бил декориран с гипсови профили. Покривната конструкция е дървена и оформя куполообразна шапка със сложна конфигурация, която се извисява над страничните крилаВ страничните крила покривната конструкция се поддържа от вградени чугунени колони с декоративни капители, които носят чугунени греди с двойни "Т"-профили, върху които е лягала стряхата на покрива над перона пред сградата. Двете крила имат входове - съответно от изток и запад, покрити с козирки. Според специализанта прозорците на тези странични крила от юг са били неотваряеми, а допълнително са поставени отваряеми прозорци от север - за вентилация.
В декларационната карта на НИНКН се твърди, че "
от средата на 60те год. на миналия век постройката е занемарена и не се поддържа, поради което към настоящия момент (2009 г.) е в много тежко физическо състояние.
Околната среда е крайно променена и неблагоприятна, предвид обособената в последните десетилетия промишлена зона и индустриалния характер на преобладаващата в района застройка. Особено опасно е въздействието на вибрациите от преминаващите в непосредствена близост влакове по действащата ж.п. линия .
.."
Същите изводи прави и арх. Антон Василев, според когото "мазилката и гипсовите елементи на фасадите са обрушени от водата, която се е стичала и прониквала в тях, като се прибавят за северната фасада ефектите на вибрацитеот преминаващите в близост влакове и замърсяването от ж.п. транспорта, а от юг по-големия брой циклина замръзване и размръзване. ...Вследствие на вибрации от ж.п. транспорта, са се получили обрушвания и пукнатини в северната стена на западното крило в областта на едната от девете чугунени колони, вградени в нея."
Арх. Василев заключва, че сградата е в много лошо състояние (2009 г.) - както прозорците, така и вратите са изкъртени. Дървената покривна конструкция в централната част, покрита в миналото с ламарина, е разкрита и разграбена. 
От декоративните елементи по фасадите и в интериора не е останало почти нищо, освен следите от местата им и части от тях. Двете кахлени печки в централния "царски" салон са разграбени и изпочупени.... От четирите ферми на покрива на централната част са останали само три. Покривът е разпокрит и дъждовни води проникват надолу в помещението. "Бяха намерени и останки от капандура, която е била в централната южна част на мансардния покрив. Беше намерена и част от шпила на купола. Коминът  в едно от помещенията на изток е разрушен до ниво покрив. Ламаринените обшивки на бордовете са свалени, което довежда до стичане на вода по мазилката и разрушаване на запазеното покривно покритие ..."
Старата железопътна спирка на Казичене е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория "местно значение" през 2009 г.  с решение на Експертния съвет на НИНКН. След приемането на Закона за културното наследство в сила от 10.04.2009 г., юридическият статут на сградата е "архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория местно значение".
 Въпреки отправените препоръки от 2009 г.., новодекларираната НКЦ да се отрази в кадастралния регистър на столицата, десет години по-късно не открих гарата да е отбелязана като недвижима културна ценностс на кадастралната карта на София.



При наличието на две двойки релси на ж.п. линията от София на югоизток в направление Пловдив, влаковете преминават и в двете посоки по релсите, които отстоято на около метър от сградата.
През 2009 г. Експертният съвет на тогавашното НИПК препоръчва "с цел ограничаване неблагоприятното въздействие на вибрации от преминаващи влакове, е необходимо демонтирането на сградата и преизграждането й с отместване на местоположението в посока юг-югоизток на безопасно разстояние от действащата ж.п. линия. С цел социализирането на обекта и осигуряване на бедопасното му функциониране, да се потърси адекватно градоустройствено решение в контекста на действащата комуникация на населеното място.За изминалите 10 години не се е случило нито едното, нито другото, въпреки изявеното желание от кмета на населеното място бившата Царска ж.п. спирка да функционира като паметник на културата.Вероятно значително по-лесно и по-евтино би било да се отдалечи ж.п. линията от сградата, или поне да се използва по-отдалеченият релсов път, който в момента изобщо не се използва.За съжаление, до момента институциите - Областната управа, Националната компания железопътна инфраструктура и Столичната община, просто спорят коя от тях е отговорна за собствеността върху имота, но никоя не се е загрижила за неговото спасяване.https://20c-arch-bg.blogspot.com/2016/04/royal-railway-station-sofia-vienna.html

https
://obshtestven.wordpress.com/2019/05/20/koi-kriv-koi-prav-tsarskata-gara-kazichene-produljava-da-se-rushi/

https://www.youtube.com/watch?v=-RIYXlVjUZ8&fbclid=IwAR05qRweLAjbxnE07K9Zr0mCaohOuNFhfgCWKJs_mMqGaQ_zNzDpLSYzYns

Петиция за спасяването на сградата на спирката
https://www.peticiq.com/209706?uv=15619948

понеделник, 22 април 2019 г.

Състоянието на ДНСК

За Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) напоследък се заговори по повод казуса с небостъргача "Златен век" в София, в местността "Кръста" срещу японския хотел "Маринела".
ДНСК трябваше да установи дали строителството на скандалната висока сграда е законно при поредицата от удължавания на срока на разрешителното за строеж.

Тогава държавната ДНСК - ключова в управлението на страната институция, която упражнява контрол върху качеството и законосъобразността на строителните обекти в страната,   се разтовари от проблема като прехвърли отговорността към съда. 

Отказът на ДНСК бе жест безотговорен, защото за да се произнесе съдът ще трябва да се позове на експертни становища, а самата дирекция е именно такава експертна институция, в която при това различните експерти взаимно се контролират чрез колективно или йерархично съгласуване на изработваните становища.
Опасността мнението само на един експерт да подведе хода на целия процес на установяване на истината е сериозна.

Методи Андреев за небостъргача "Златен век"
https://www.youtube.com/watch?v=NeOxLOQqrOE
арх. Николай Пърпов в "ДЕНЯТ с В.Дремджиев", 25.2.19https://www.youtube.com/watch?v=0XdbnlQPHNI
Борис Бонев в "ДЕНЯТ за проблеми в градската среда на София.https://www.youtube.com/watch?v=iVJjshwBOUc

От февруари до октомври 2018 г. дирекцията е подложена на няколко одита и финансови проверки.
Фрапиращи нарушения, хаос, пълна безконтролност и безотчетност - Това са само част от констатациите на обобщен анализ за състоянието на ДНСК, изпратени през ноември до министъра на РРРБ Петя Аврамова и публикувани от Фрогнюс.



През януари 2019 г проверка на  сайта Биволъ  показва документи, поставящи под съмнение за конфликт на интереси шефа на дирекцията - арх. Иван Несторов, който е контролирал строителните фирми,  с които са изгодните имотни придобивки на тъста и тъща му в София и по морето. 

Как при тези обстоятелства институцията би могла да служи обективно на целите, за които е създдена, остава неизяснен въпрос.

Проверката на одита показва, че към края на 2018 г. 
В структурата на дирекцията влизат едно централно управление и 36 регионални звена (6 регионални дирекции РДНСК и 28 регионални отдели за национален строителен контрол).  
Неактуална интернет страницата.
Деловодната система  не позволява проследяване и контрол на документите, преписките и действията на служителите; те не се сканират и могат да се манипулират със задна дата и подменят във всеки момент.
Липсва архив на хартиените документи в централното управление и в регионалните структури. Документи се намират на различни места. 
Липсват електронен документооборот и електронен архив.  
Няма система за управление на човешките ресурс (над 400-те щатни бройки) документите се обработват ръчно, допускат се грешки;

Грешно осчетоводяване на разходи;  липса на отчетност за активи; 
неточни справки и подвеждаща информация, вкл. до съдилища при обжалване на наказателни постановления.

Лошо състояние на информационната инфраструктура и техническото обезпечаване с компютри и друга техника за работата на администрацията; 
остаряло мрежово окабеляване; недостатъчно покритие и резервна свързаност
Морално остарели сървъри, липса на резервни сървъри в поделенията за съхранение на данните при бедствени ситуации. 
 Няма резервно електрозахранване на системите.
 Закупуваните компютърни конфигурации са без лиценз на Windows, 
не се контролират посещенията в интернет от служителите, 
нито използването на принтери, скенери и компютри.

105 минути София

На 4 април (четвъртък) от 21:00 часа по БНТ1 - 
телевизионна премиера на документалния филм 
„105 минути София - историята на града“
https://www.bnt.bg/bg/a/222768-105-minuti-sofiya
Представя  различните исторически етапи от живота на столичния град – 
от първите открити археологически свидетелства от 6000 г. пр. Хр. до наши дни. 
Разказът преминава през забележителните общественополитически събития и личности, оставили следа в осемхилядната история на днешната столица 
за да намери нейните архитектурни символи.
Продукцията е финансирана по програма „Култура“ на Столична община. 
Сценарий: 
Георги Милков, Камен Воденичаров, Светла Стайкова, Станислав Пенев, 
Таня Димова, Таня Илчева
Режисьори: 
Камен Воденичаров, Мишо Ланджев
Оператори: 
Георги Георгиев, Боби Христов, Мартин Митков, Милен Младенов, 
Николай Илиев, Радослав Георгиев – Багера, Юлиан Рачев
Музика: 
Любо Киров, Константин Савин
Продуцент: Камен Воденичаров














https://www.bnt.bg/bg/a/dokumentalniyat-film-105-minuti-sofiya-istoriyata-na-grada

Филмът съчетава епизоди от документалната поредица
"5 минути София" в 105 минути.
Получила се е изчерпателна история.

НО

За съжаление, въпреки редица по-нови публикации с доказателствена сила,
някои погрешни стари сведения са мултиплицирани и в този филм.
Поне за градоустройството на София след Освобождението
мога да твърдя със сигурност.
Ето няколко проблема, забелязани на прима виста:

За автор на първия общ градоустройствен план на София
се сочи френският архитект Амадие - както фигурира в старите публикации
- всъщност става дума за италианския архитект Ликурго Амадей.
Въпросът бе изяснен в този блог още през 2011 г.,
а в професионалната преса - още през 1999 г.
https://sofiazanas.blogspot.com/2011/02/blog-post.html

За инициатор на плавателния канал около София се представя партийния водач
Вълко Червенков. Така е описано в wikipedia.
Така пише и писателят Георги Марков в разказа си за ентусиазираното социалистическо строителство по времето на Вълко Червенков.
Но каналът е заложен още в общия градоустройствен план на София 
от германския градостроител проф. арх. Адолф Мусман, 
приет официално от Столичния общински съвет през 1938 г.
Темата наскоро бе подробно развита в подкаста
Градски детектив: Софийското море
https://www.facebook.com/gradskidetektiv/

За архитект на Централния универсален магазин в София
отново и отново напоследък се представя арх. Коста Николов,
а всъщност проектът на ЦУМ е от арх. Михаил Писанов,
както е регистрирано в по-старите книги за архитектурната история на София.
Цитираният като автор Коста Николов е ръководител на колектива, проектирал съседната сграда - на Министерство на тежката индустрия, която впоследствие е превърната в седалище на Министерски съвет на републиката.

вторник, 2 април 2019 г.

Отново за системата за опазване на недвижимото културно наследство

Повод за този пост е днешният разговор в програмата "Денят започва с култура" по БНТ 1 "Рисковете от промените в Закона за културното наследство" с коментарите за съкращаване срока за административен отговор на един месец и съответно мълчаливо съгласие относно недвижими културни ценности. https://www.bnt.bg/.../riskovete-ot-promenite-v-zakona-za...

През 2016 г., в отговор на подготвяните промени в Закона за културното наследство, застрашаващи системата на опазването на недвижимите културни ценности, група от експерти, обединени във Форум "Културно наследство"  подготвихме текстовете, цитирани по-долу, които са все още актуални.
Особено важно е предложението за създаване на независима държавна Агенция за опазване на недвижимото културно наследство.

СРЕДНОСРОЧНИ МЕРКИ
1. Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности (НКЦ), осигуряваща публичен достъп до режимите на опазване на НКЦ;
2. Създаване на национална специализирана кадастрална карта на НКЦ;
3. Формиране на консенсусна визия за националната система на опазване на НКН - обекти на опазване, субекти, които го осъществяват, механизми на тяхното взаимодействие, национална стратегия и политики на опазване;
4. След обсъждане в междуведомствената комисия на МК, МРРБ, МФ, НИНКН и НСОРБ да се предвиди необходимото финансиране и съответни срокове по етапи на осъществяване.
  
Безспорна е необходимостта от създаване на нова, ясна, цялостна визия за съвременно структуриране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство в РБ, в която институции, стратегия и политики са подчинени на надпартийния национален интерес.
Подобни действия се изискват както от международни документи, така и от националното законодателство:
Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа
Чл. 10Всяка страна се задължава да приеме цялостна политика по опазването на архитектурното наследство, която:
1. поставя защитата на архитектурното наследство сред основните цели на териториалното и селищното планиране[…];
2. подпомага програмите за реставрация и поддържане на архитектурното наследство;
3. превръща опазването, развитието и пропагандирането на значението на архитектурното наследство в основен елемент на политиката в областта на културата, околната среда и териториалното планиране.
ЗКН, Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.
 (2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.

От опита по опазване на културното наследство в редица европейски държави е известно, че предпоставките за корупция силно намаляват чрез свободен интернет достъп до регистрите на културното наследство и различни степени на достъп до интернет базирана дигитализирана архивна документация. 
Значително намаляват възможностите за своеволия на чиновниците и евентуални корупционни практики при ясна регламентация на задълженията, стандизиране на документите, прозрачност на административните процедури и възможност за проследяването им в интернет.
Практиката в други държавни сектори на РБ е доказала ефективността на независимите държавни агенции, които са на пряко подчинение на МС – като гаранция за експертност и надпартийна устойчивост на функциониране без непременно обвързване с политическата мандатност. [ЗКН Чл. 12. (1) гласи, че Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет].

Въз основа на тези принципи е целесъобразно да се създаде независима 
          Държавна агенция за недвижимо културно наследство, която:
Да развива информационна, методологична, оперативна и контролна функции;
Да създаде условия за максимално обективиране и стандартизиране на процесите за оценка на НКН;
Да създаде териториални звена в общините на подчинение на Агенцията;
Да се състави система от китерии за подбор на експертите, назначавани в Агенцията, и на експерти по браншове в регистър, с които Агенцията работи на екипен принцип.
Назначените на отговорни постове в опазването да подписват етичен кодекс.  

Обективни ефекти от въвеждане на Агенция за опазване на НКН
§  облекчени административни процедури;
§  ускореност и прозрачност на решенията;
§  ясно разпределени отговорности при вземане на решенията;
§  децентрализиране на решенията и ангажиране на общините;
§  публичност на информацията на всички нива;
§  подобрен контрол по спазване на решенията;
§  популяризиране каузата за опазване на културното наследство.

До формирането на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на НКН, е нужно да се укрепи съществуващата система на опазване чрез:

НЕЗАБАВНИ МЕРКИ:
1. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности;
2. Мониторинг на обектите на НКН по общини и корекции на общинските регистри;
3. Обявяване на конкурс за директор на НИНКН;
4. Повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН за създаване на негови териториални звена, които да съдействат методически и консултативно на общинските администрации, експертите и гражданите по места;
5. Съставяне на интернет базиран, критериално обоснован и браншово обособен национален регистър на експертите по опазване на НКН; 
6. Връщане на съгласуватулните правомощия от МК в НИНКН до НКЦ от "местно значение" включително;
7. С делегирането на съгласувателни павомощия на директора на НИНКН за съответните категории НКЦ значително ще се скъсят стъпките и времето за процедиране на инвестиционните инициативи и различни искания за намеси;
8. Възстановяване състава и редовното функциониране на Специализирания експертен съвет по опазване на НКЦ;
9. Бюджетно осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на НКЦ. Определяне на срокове.


Набелязаните мерки са в хармония с 
Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, 
според която:
   Чл. 14. С цел да се увеличи въздействието на мерките, предприемани от държавните органи по определянето, защитата, реставрацията, поддържането, управлението и развитието на архитектурното наследство, всяка страна се задължава да: създаде структури за информация, консултация и сътрудничество между държавата, местните органи на управление, културните институции и асоциации и обществеността; да благоприятствува развитието […] на асоциациите с идеална цел, действуващи в тази област.
Чл. 15Всяка страна се задължава да: 1. утвърждава в общественото съзнание важността на опазването на архитектурното наследство като елемент на културната идентичност, и като източник на вдъхновение и творчество за сегашните и бъдещите поколения; 2. развива за тази цел, използувайки най-вече съвременната техника, политика на разпространяване на информация и формиране на общественото съзнание за да 
a) събужда и увеличава обществения интерес още от училищна възраст към опазването на архитектурното наследство, да подобрява качествата на застроената среда и архитектурата; 
b) да демонстрира единството на културното наследство и на връзките, съществуващи между архитектурата, изкуствата, народните традиции и начините на живот както на европейско, така и на национално и регионално ниво.

Европейската комисия може да бъде сезирана в случаите когато ратифициралите я държави не изпълняват ангажиментите по Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа.

Налице е правото да се известяват специализираните институции на ЕС при груби нарушения на международно утвърдените принципи за опазване на недвижимото културно наследство и законодателството на РБ в тази строго специализирана професионална област.