сряда, 2 октомври 2019 г.

Нова книга за паметниците на комунистическата диктатура в България и техните автори




https://www.facebook.com/photo.php?fbid=950882188601727&set=pcb.2642646825779692&type=3&theater&ifg=1авторката - Фанна Коларова, която от много години живее в Германия: Книгата не е спонсорирана от никого и от никъде!!С финансираните от Сорос организации не съм имала никога никакъв контакт!

неделя, 25 август 2019 г.

НАГ емитира предложение за надстройка на бившата Централна кооперативна банка













От няколко дни във фейсбук пост на Хрантутници
https://www.facebook.com/hrantutnici/posts/886002755118484?__tn__=-R
анонсира предложение за надстрояване на сградата на бившата Централна кооперативна банка в София, както следва:























"Работен устройствен план за УПИ I – за обществено обслужване и администрация, кв. 467“, район „Средец“, с административен адрес ул. „Иван Вазов“ № 1, гр. София

Планът е обявен от кмета на Район „Средец” с възможност за възразяване 
в законоустановения 14-дневен срок

СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН “СРЕДЕЦ”
 Съобщение N РСЦ19-ВК08-1690
На основание чл. 128, ал.(3) от ЗУТ, Ви съобщаваме, че Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община (НАГ-СО) е изпратил за съобщаване на заинтересованите лица проект за „Работен устройствен план (РУП) за УПИ I–за обществено обслужване и администрация, кв. 467“, поземлен имот с идентификатор 68134.100.266 по КККР, м.„Център - Зона „А“ - юг“, район „Средец“, с административен адрес ул. „Иван Вазов“ № 1,  гр.София.
С РУП се предвижда промяна на покрива на сграда Единична недвижима културна ценност (ЕНКЦ) с предварителна категория „национално значение“......

Прилежащи документи
http://sredec-sofia.org/uploads/docs/Investicionni_namerenia/060819/Archive.zip

 

Непопулярни предложения да се правят в периоди на отпуски, в условията на предизборни кампании, когато общественото внимание и интересите на гражданите са насочени другаде, не е нова хватка. 

В направения анонс има смущаващи моменти, които трябва да бъдат представени на по-широка публика.

Всеки Работен устройствен план (РУП) трябва да следва предписанията на влезлия в сила законово действащ Подробен устройствен план (ПУП) на територията, за която е предназначен. Според Закона за устройство на територията (ЗУТ), с РУП не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени в действащия ПУП.

Преди всичко - въпросната сграда на бившата Централна кооперативна банка в квартал 467 е част от Подробен устройствен план – зона А-юг, местност „Център”, район „Средец” в София, разработен от арх. Светла Тихолова през 2015 г. и съгласуван от НИНКН, МК, НАГ и от Столичния общински съвет с Протокол № 540 от 23.07.2015.

На сайта на Направление архитектура и градоустройство могат да се намерят всички документи във връзка с неговото съгласуване и влизане в сила

Това са:
ИПР – изменение на план за регулация
ИПРЗ – изменение на застроителен и регулационен план
Схема КИН
Схема Археология
Решение на СОС
Специфични правила

Разработената територия попада в обхвата на Зоната на исторически развилия се обществен градски център (писмо на НИПК/НИНКН № 4469/22.08.1986 г. – Зона Ц, група 9), както и във втора охранителна зона на археологическия и исторически резерват „Сердика – Средец” 
от Общия устройствен план на София, който е в сила от 2009 г.

ОУП, част КИН - фрагмент, https://www.academia.edu/14091933/




















ПУП ИПРЗ – изменение на застроителен и регулационен план, фрагмент с квартал 467
https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug%2F

























Подробен устройствен план, Схема КИН - фрагмент с квартал 467
https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug_KIN%2F

И в двата плана ясно се вижда, че сградата е предвидена на 5 етажа.

Както Общият устройствен план на София, така и Подробният устройствен план на зона А-юг имат силата на закон след тяхното официално приемане по законоустановения ред.

Сградата на Централната кооперативна банка не е с предварителна категория (както твърди НАГ), ами е ОБЯВЕНА в Държавен вестник бр. 40 от 1978 г. , № 97 като единичен архитектурно-строителен и художестевен паметник на културата/недвижима културна ценост с категория „национално значение”, както е подадено в частта Културно наследство към разработката на ПУП.

        ОБЕКТ
        АДРЕС
Кв.
пл.№
УПИ-по ПУП
Деклар.     писмо
Д.В
вид
категория
Групови КЦ,
АИР,
Охранителни зони І, ІІ ;
Номинация за
Световно културно наследство


Индекс
по ОУП
613
   Банкова сграда,
бивша. Централна кооперативна банка
ул. "Иван Вазов" № 1, ул."Г. Бенковски"
467
1
І-266
пл. № 1787 от 21.05.1976 г.
№ 78, 79
ДВ бр. 40 от 1978 г.  
№ 97
Архитек турно-строителен,       художествен
национално
 /А-1/ ІІ част
 Група  9, Охр. зона ІІ

Ц2
От Закона за културното наследство в сила от 10.04.2009 г. [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623662] следва, че :

Чл. 80.
 (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) С устройствените планове се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.
(2) Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Устройствените планове по чл. 78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
Не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

Повече подробности по опазването на недвижимите културни ценности и територии на културно наследство са разработени в Чл. 81.- Чл. 84. на ЗКН.
Чл. 85. Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата съвместно с компетентните държавни и общински органи.

На територията на Зона А-юг, м. Център, Район „Средец”  попадат, според доклада на арх. Светла Тихолова, както следва: 









Съгласно Закона за устройство на територията - Чл. 112.  (5) С подробните устройствени планове въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 6 могат да се определят охранителни зони на единични или на групови недвижими културни ценности, за които се въвеждат ограничения в режимите за застрояване и ползване. [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135163904]
Според специфичните правила и нормативи на застрояване, разработени от арх. Тихолова в ПУП за въпросната територия, допустимата намеса в участващите в зоната недвижими културни ценности (НКЦ) e посочена в Приложение 1 към ПУП [https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2016%2FIPRZ_Zona_A_yug%2F]което е неразделна част от Специфигчните правила и нормативи.
Съгласно тези документи, и
зискванията към опазването на интересуващата ни сграда са както следва :























От горното следва, че допустимите намеси, които законово действащият ПУП предписва относно сградата на бившата Централна кооперативна банка са единствено консервационно-реставрационни. Никакви пристройки, надстройки, премоделирания на покрива и други промени не са предвидени. 


И тъй като съгласно Чл. 113. (1) от ЗУТ [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135163904]  с работен устройствен план (РУП) не могат да се изменят условията, определени в законово действащия подробен устройствен план (ПУП), от това следва, че предлаганият за обсъждане РУП за промяна на покрива на сградата на бившата Централна коперативна банка, е съгласуван в нарушение на Закона за културното наследство Чл. 80. (4) от НИНКН/МК, и допуснат за обсъждане от НАГ към Столичната община в нарушение на Чл. 113. (1) от ЗУТ.
Толкова повече този аргумент тежи предвид националното значение на недвижимата културна ценност, което е почти най-високата категория (защото в София има само една НКЦ от световно значение), постулираща не само важността на сградата, но и принципното изискване за стриктно опазване цялостта на такива обекти – както отвън, така и в интериорите.

В исторически аспект сградата е надстроявана няколко пъти и претенции за нарушаване на авторските композиционни виждания са предявявани от всеки от участвалите архитекти и архитектурни колективи. [https://sofiazanas.blogspot.com/2012/07/p-p.html]
В наше време тази претенция би следвало да се следи от контролиращите органи – НИНКН и инспекторатът към Министерство на културата.
Би следвало да се следи за стриктно опазване на сградата, в чието проектиране са участвали едни от най-ярките български архитекти от първата половина на ХХ век.

Първоначално сградата на банката е проектирана и изградена на един етаж от арх. Даскалов (ок. 1890 г.). Впоследствие на два пъти е надстроявана - от арх. Джаков и от арх. Никола Лазаров (ок. 1914). През 1925-28 г., след ограничен конкурс, в който участва и самият арх. Н. Лазаров, архитектурното бюро на Георги Фингов и Димо Ничев прави разширение към ъгъла на ул. “Ив. Вазов” и “Г.С. Раковски”, и надстройка с два етажа. Новата част е увенчана с нов купол, върху който от стария купол е преместена скулптурната група от трима души, поддържащи земното кълбо, символизираща кооперативното движение (автор: Любен Димитров; Сп. БИАД, бр. 19/1930).  

  



























Извън притесненията за евентуални конструктивни проблеми при наличието на няколко надстойки една върху друга, в художествен и естетически аспект може сериозно да се възрази, че предлаганата нова надстройка е чужда на стилистиката на утвърдилата се в градския пейзаж сграда, която сама по себе си е сложно съчетание от различни исторически времена и стилове.
            Най-категорично може да се възрази за начина, по който надстройката подсича шийката/тамбура на ъгловия куполен завършек като плавен преход от фасадните плоскости по ул. „Иван Вазов” и ул. „Г.С. Раковски” към купола и по този начин омаловажава неговото въздействие на елегантен ъглов акцент.























































Във формално-архитектурен аспект може да се възрази и затова, че въпросният РУП е съгласуван не въз основа на цялостни силуетни планове, които да проследяват въздействието на новата част в съотношение с цялостния образ на останалите участници в уличните силуети – особено такива значими обекти от национално значение като Националния театър „Иван Вазов” и бившата Търговско-индустриална камара (арх. Г. Фингов - Д. Ничев - Н. Юруков, 1912-1915).



























От наблюдения върху практиката в други европейски градове, знам, че се допускат подобни разширения на значими сгради в историческите центрове. 
Такива се правят само към вътрешните дворове на сградите, и не в нарушение на утвърдения им образ и силует към важни градски улици и ансамбли.
Но дори и такъв компромис не се допуска от гл. т. на българските закони за обекти от национално значение.

д-р арх. Любинка Стоилова
консултант: арх. Галина Иванчева


Относно силуетните планове, в коментарите към поста във фейсбук  
         Мария Абаджиева добави :
Позволявам си да ви обърна внимание на още няколко нередности, които биха могли да се споменат:
- В силуетните планове, кота корниз е показана там където е
 съществуващото било??? Кота корниз за това каре сгради е обща, и е с около една етажна височина по-надолу!
Не познавам в детайли ЗУТ по тоя въпрос, но доколкото знам, надстройка над котата корниз, трябва да бъде отдръпната зад равнината наклонена под 45° от корниза.
- Съществуващият покрив е показан като мансарден, с наклон на скатовете - 70°. Това е откровенна лъжа, депозирана във всички инстанции и удобно "незабелязана" от тях! Съществуващия покрив е с наклон не повече от 20-30°, което доста се различава от картинките!
[https://www.facebook.com/lstoilova/posts/10219779536101710]
Допълнителни подробности по темата предоставя статията във вестник "Дневник" на Максим Караджов от 27.08.2019 г. - "Строеж на мансарден етаж на сграда - паметник на културата, е одобрен от Боил Банов"  [https://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2019/08/27/3955488_ ]

Според тази статия, в становището на Министерство на културата се уточнява, че работният проект се отнася за покрива и "
предвижда реконструкция на използваем шести покривен етаж". Като мотив за допустимостта на проекта министерството отбелязва, че той не предвижда промяна на предназначението на сградата, както и на фасадите й.
НО
Съгласно действащия подробен устройствен план сградата е на 5, а не на 6 етажа. Всяко подпокривно (таванско) пространство може да бъде достъпно. Това не означава, че автоматично се превръща в използваем и пълноценен офис етаж. 
В направеното проектно предложение се увеличава височината на подпокривното пространство именно за да се превърне в използваемо. (В този смисъл е и възражението на архитектката на Район "Средец", описано в статията във в. "Дневник").
И тъй като с работния устройствен план не могат да се променят параметрите на действащия подробен устройствен план, според който сградата е на 5 офис етажа, за промяната на покрива и превръщането на етажа в пълноценен офис етаж се изисква промяна на подробния устройствен план (каквато до момента няма). 
Очевидно, тезата за "използваем покрив" се лансира, за да се оправдае съгласуването на нещо, което по закон не съществува, т.е. за да се заобиколи закона. 

Главният архитект е изказал мнение, че не могат да останат непокрити калканни стени на съседни имоти.
Тук в сила е ЗУТ - чл. 21 (3), според който при защитени територии, каквито са обектите на недвижимото културно наследство изискванията за покриване на калкани не се прилагат. 
Ето го целият член:
Чл. 21. (1) Начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. 
(2) Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. 
Чл. 21. (3) За защитени територии на културно-историческото наследство разпоредбите на ал. 2 не се прилагат.

На 29.08.2019 г. в сутрешния блок на телевизия BTV, в интервю директорката на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Даниела Джуркова потвърди тезата за използваем подпокривен етаж.
Като допълнително оправдание за увеличаване височината на подпокривното пространство, тя изтъкна обстоятелството, че проектантът на сградата  - именитият български архитект Никола Лазаров, е предвидил мансарден етаж на сградата.
Да, Лазаров е реализирал проекта си с мансарден етаж през 1914 г. 
С надстрояването и дострояването на сградата архитектите Фингов и Ничев (1925-28 г.) са оформили фасадите по-изчистено и м
ансардният покрив е заменен с по-опростен - в съответствие с по-рационалната естетика на 1920те години.
 

арх. Никола Лазаров, ок. 1914


арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев, 1925-1928


Претенцията, че се възстановя идеята на арх. Никола Лазаров е атавизъм, който предпочита 
нео-ренесансовата еклектична стилистика от преди Първата световна война и елиминира работата на други двама бележити български архитекти.
И това е в разрез с мисията по опазване на културното наследство, което би следвало да е еднакво грижливо към всички исторически пластове.
Такова е и предписанието на специфичните правила и нормативи в действащия подробен устройствен план - единствено консервационно реставрационни намеси.


Арх. Джуркова изтъкна и още един довод:
През годините на експлоатация институциите, ползващи сградата, са променяли броя и вида на капандурите, осветяващи таванското пространство. Дали промените на паметника на културата от национално значение е ставало със или без санкция на институциите, отговарящи за опазване на културното наследство, не може да се установи засега. Може да се предположи, че тихомълком законът е бил пренебрегван.
Но това не означава, че заобикалянето на действащите закони 
трябва да продължи.
Още по-малко заобикалянето на ЗУТ и на Закона за културното наследство трябва да се допуска от институцията, отговорна за неговото спазване. 
Още по-малко пък с нелепи аргументи за мансардни покриви.

Л.С.



Този казус внушава няколко тъжни констатации, а именно:
1. Нужна е спешна актуализация

Има обекти на културното наследство, информацията за които в архивите на НИНКН не е актуализирана откакто е била въведена (в случая от 1978 г., когато сградата е била обявена за паметник на културата).
Това се вижда от историческата справка, според която автор на надстройката на бившата ЦКБ е архитектурното бюро „Фингов – Ничев – Апостолов”.
Че това е работа само на Фингов и Ничев се доказва недвусмислено от цитираната публикация в Списание на БИАД, б
р. 19/1930 г. (Сведението беше публикувано още през 1997 е 1998 г. - 
https://www.academia.edu/35510914/1998_Catalogue_A-B_Influence_LS.docx, с. 57-62; вж. с. 62)

Разбира се, това обстоятелство има значение за историческата справка.
Но недвусмислено трябва да се подчертае
необходимостта от актуализиране на архивите на недвижимото културно наследство
с нови датировки, авторства, стилистични интерпретации, по-нови публикации и изследвания,

за да се избегне мултиплицирането на остаряла и неточна информация.


2. Нужно е прозрачно и честно опазване на културното наследство.
Точната информация има значение за аргументите и методите на опазване, които ще се използват.
Имаме ли право от съвременна гледна точка да представяме работата на Никола Лазаров като по-значима от тази на Фингов и Ничев?
 (Това е все едно да се двоумим кой е по-голям Леонардо или Микеланджело, Матис или Пикасо).
Или НИНКН използва името на Лазаров за да оправдае своите действия?

Методологията на възстановяване на стари исторически пластове като алиби за съвременни комбинации на заобикаляне на закона е позната еквилибристика в политиката на опазване на културното наследство.
Тя може да се види в реставрацията на Народния театър през 1970те години.
Тогава в реконстриураната сграда след пожара през 1923 г. от германския професор арх. Мартин Дюлфер (1925-28) сецесионовият обем на сцената се увенчава с нов бароков купол – по подобие на покрива на първоначалната сграда, изградена по проект на именитото виенско бюро на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер (1904-07).
Реконструиращите фактори са приели, че Фелнер и Хелмер са по-важни от Мартин Дюлфер; може би за тях барокът е бил по-ценен от сецесиона.
И до днес в България рядко се съобщава за работата на известния германски архитект върху Народния театър в София.  В Германия обаче знаят това.

По аналогичен начин през 1980те години се реконструира покритият мост в Ловеч като се елиминира модерният образ на моста от реконструкцията на арх. Стефан Олеков през 1928 г. и се прави скъпа възстановка на подобие на моста на майстор Колю Фичето от преди Освобождението.
В наши дни някои се опитват да „възродят” модерния мост на Стефан Олеков.
Но дали това е защото ценят повече творчеството на Олеков или просто го използват като аргумент за други цели.
И ако в социалистическите условия е могло някой да се разпорежда свободно с историческата памет, допустимо ли е това днес?

Всеки инвеститор може да се стреми към разширение на своята дейност и по-висока икономическа ефективност.
Но ролята на НИНКН не е да слугува на инвеститорите, а да защитава паметта за сградите и за работата на българските архитекти в миналото съгласно постановките на Закона за културното наследство.

Тук могат да се приведат безброй примери на заличени културни артефакти през последните десетилетия. Досега опазващите фактори ни убеждаваха, че сградите от местно значение не трябва да се пазят непременно в автентичния им вид.
Вече посягат и на сгради с национално значение.

Започвам да се питам - всъщност имаме ли нужда от такова опазване ?