петък, 3 август 2018 г.

Княжеският/Царският щал

Към 2013 г. комплексът не фигурира като индивидуална недвижима културна ценност в регистрите на НИНКН. Той е включен  в Предложението на НИПК за обявяване паметници на културата в София от периода 1878-1944 г. Централна градска част. С, КИК-НИПК, 1977. Ако е бил деклариран през 1970те години, преди 1989 г. е бил свален от регистрите.
В Общия устройствен план на София той е маркиран като част от охранителната зона на Археолого-историческия резерват "Антична Сердика - Средновековен Средец" и същевременно частично попада в групова недвижима културна ценност по бул. "Васил Левски".


Съгласно „Ансамбловото зониране на стари градски части на София” по актуализация и категоризация на групови ПК/КЦ в София, приети от Архитектурната комисия на експертния съвет на НИПК на 24.06.1986 г., териториите на зона ‘А’-север се ситуира както следва:
Територията на м. Център – Зона ‘А’-север, попада в обхвата на груповата недвижима културна ценност (НКЦ) Зона на исторически развилия се обществен градски център, в неговата II част - Административен и културен център.

Зона на исторически развилия се обществен градски център.
  1. Както показва името й, тази зона с най-висока обществена функция е наситена с исторически (политически и културни) събития. Това е среда с най-висока художествена стойност – в нея са концентрирани уникални творби на видни български и чуждестранни архитекти предимно от периода на Третото Българско Царство.
Ансамблите по бул. „Кн. Ал. Дондуков” и бул. „Волгоград/М.Ф.Толбухин/В. Левски” 
маркират границата на зоната от север и изток. Те са формирани от големи обществени здания

В тази зона е разположен и кварталът с бившия Княжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/Васил Левски”, бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Арх. Никола Лазаров, ок. 1895 г. Въпреки недостатъчно изяснената и много смесена собственост и обстоятелството, че не е културна ценност, поради ключовото му градоустройствено положение, комплексът заслужава внимание като възможност за усвояване на старата застройка и оригинална адаптация към съвременни обществени функции.


 Княжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/Васил Левски”, бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Арх. Н. Лазаров, ок. 1895 г.



























Съвсем естествено – във всяка от груповите недвижими културни ценности са съхранени в голяма степен оригиналните етажност и стилов характер от времето на тяхното възникване, при относително единство и ансамбловост на уличните силуети. Най-типично за зона ‘А’ – м. Центъра в София, определящо неговата идентичност, е разнообразното съчетание на различни времена и културни пластове, мозаичното комбиниране на сгради от различно историческо време, с различни стилови особености и авторови почерци – както от  XIX-XX век, така и в неочакваното съжителство на археология от античността и средновековието с новото време. Именно тази особеност на историческото ядро/компактния градски център, би следвало да се съхранява и доразвива с най-съвременни средства и технологии.

С разработката на подробен устройствен план на зона А север от централната градска част на София (2013-2015), се препоръчва комплексът да бъде запазен в челната част към булевардите "Васил Левски" и "Кн. Ал. Дондуков".Проучването на част "Културно наследство" при подготовката на ПУП ПРЗ за зона А-север (арх. Тодор Тодоров и кол.) завършва със следното заключение
Основната цел на този преглед е да изтъкне онези специфики на зона ‘А’-север, които допринасят за уникалния образ на целия град. Със съвременната терминология в областта на културното наследство това се определя като градски пейзаж. Изключителността на този образ се определя в най-голяма степен от историческия град – при София това е градското ядро, центърът.
.... Ако тази специфика бъде загубена, при недостатъчно последователна и целенасочена политика за опазване на културното наследство, София би загубила своята идентичност .........
В краткосрочен план тези аргументи изглеждат като препятствия за бизнеса и конкретни инвестиционни интереси.
В дългосрочен план обаче, липсата на идентичност може да се окаже спънка за използването на културното наследство като инструмент за устойчивото териториално и икономическо развитие на града и на отделните части в него. Подобна загуба би накърнила както интересите на бизнеса, така и обществения интерес.  
https://www.sofia-agk.com/ServerFiles/Zoomify?url=esoft%2Fplanove%2Fpodrobni%2F2015%2FIPRZ_Zona_A_sever%2F
















При разработването на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (2012-2013) се препоръча Княжеският/Царски щал да бъде отново регистриран като недвижима културна ценност. Ето информацията, подадена през 2013 г. от Музея за история на София (със сътрудничеството на арх. Цветомир Ценков от УАСГ) към екипа на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие:
1
Наименование на проекта
Бивш Княжески/Царски щал (конюшня), бул. «Кн. Ал. Дондуков» 56-58, кв. 533, кръстовища с бул. «Васил Левски» и ул. «Панайот Волов»
УПИ VIII
гр. София, район "Оборище", м. "Лиляна Димитрова", кв. 533, УПИ VII
адрес: бул.
"Княз Александър Дондуков" N58,
2
Кратко описание и цел на проекта, местоположение, основни параметри
Решаване на проблема със собствеността:
изключително сложна - продадени, отдадени под наем, частни, държавни, общински... някой помещения без достъп;
първи етаж - в сравнително запазено състояние (настилката от жълти керамични павета, все още на място);
второ ниво -     част от сградата се обитава от наематели, в доста мизерни условия,
друга част (в контакт с жилищната сграда) е с отделен собственик, вход и ползване.

Оценката на самата културна ценност-сграда+среда е от съществена важност -
от експерт в областта на архитектурното и урбанистично наследство
(жива територия – в близост до важни градски артерии, училище, театри, парк, което я прави много ценна

Подготовка на процедура за предоставяне на юридически статут на НКЦ
Проект за и изпълнение на КРР и адаптация за НКЦ от местно значение

3
Капацитет /очаквано въздействие (брой обслужено население)
За уличния ансамбъл, за груповата НКЦ,
за история на българската архитектура и изобразително изкуство на ХХ в.
4
Интегрираност с други проекти
oне    o да,  пояснете:

5
Ориентировъчен бюджет на проекта (в лева без ДДС)
Настоящият проект обхваща следните дейности - При публично-частно партньорство:
1.  Подготвяне на предложение за деклариране на обекта като недвижима културна ценност;
2.       Изработване на задание за проектиране /съгласувано с НИНКН/ - да
3.       Изготвяне на апликационна форма - да;
4.       ЗОП - да
5.       Изработване на проект, фаза: ТП/РП, който да  включва :
a.       Проект за КРР :
Параметри : (площите са ориентировъчни)
сграда 1: ЗП -720.00 кв.м РЗП 1440.00 кв.м
сграда 2: ЗП -400 кв.м
сграда 3: нямам данни
сграда 4 (жилищна срада): ЗП 180 кв.м, РЗП 320 кв.м
сграда 5: ЗП= РЗП- 35 кв.м
сграда 6: ЗП=РЗП- 150 кв.м
сграда 7: ЗП=РЗП- 85 кв.м

Общо ЗП              ~1700 кв. м.
Общо РЗП           ~3000 кв. м. ,
при реновиране на фасади
етажност     два етажа, мансарда, ъглова кулообразна част - откъм улицата,
три етажа – откъм двора
фасадни фронтове:
~8,50 - 9,00 (средна височина),
към улицата
към двора
Смяна на дограма, препокриване, преизмазване и пребоядисване, възстановяване на фасадни пластики;
Реновиране на интериори по детайли от архитектурното заснемане;
b.       Проект за адаптация в музей на автомобилното движение - да
c.       Проект за художествено осветление - да;
6.       Реализация на проекта - да
7.       Промотиране на обекта - да;
8.       Изработка и печат на рекламни и информационно-образователни материали  - да;

6
Стадий на проектна готовност
o проектна идея    o предпроектни проувания    Х идеен проект    oработен проект    oдруго, пояснете:
Наличие на проект за адаптация на комплекса в артистичен и изложбен център –
Дипломен проект към курс по "Опазване на архитектурното наследство" 2010-2011 на
Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), МК - София,
и Института за културно наследство Ecole de Chaillot, Paris, France на тема
Княжески щал - София,
Проучване, анализ и концепция за опазване, консервация
и ревитализация на сградата и прилежащата й градска среда“ (арх. Цветомир Ценков)

7
Устройствена обезпеченост на проекта (наличие на ПУП)
o не   o да    o в процедура  
подготовка
8
Възможности за финансиране
o Бюджетно    Х ПЧП    Х Европейски фондове    o друго, пояснете:

9
Социална подкрепа/инициативи
oне    Х да,  пояснете:
София – културна столица на Европа
Включване на обекта в артистични инициативи и образователни програми
10
Лице за контакт/ телефон, email
Директор на ОКИ «Музей за история на София», 983 3755

За съжаление, до 2018 г. препоръките за вклчване на комплекса в регистъра на надвижими културни ценности не са изпълнени. Поради недоизяснените проблеми със събствеността, не е пристъпено и към следващи стъпки за консервация и реставрация на обекта.


Така се отварят вратите за злоупотреби с културното наследство - безогледни опити за приватизация на държавната собственост, унищожение на части от съществуващата застройка в името на бъдещо усвояване на ценните терени в историческия център на столицата.
Наивници ще сме ако си въобразяваме, че без законова защита, държавен и общински контрол,  няма да има опити за посегателства. 
Последното опожаряване на част от покрива на комплекса го доказва.
Ред е на прокуратурата и съдебната власт.


Малко история с публикации:

Провал на плана за надстрояване на Царските конюшни
Webcafe  11.05.2017
Главният архитект на София Здравко Здравков е отказал да издаде виза за ново застрояване и надстрояване на терена на бившите Царски конюшни
защото ПУП ПРЗ не предвижда такава възможност.


Пламнаха „Царските конюшни” в София (ВИДЕО)
29.07. 2018 Редактор: Елена Банкова

Пожар в „Царските конюшни” в София


Горяха "Царските конюшни" в София


Тодор Чобанов за "Царските конюшни": Едва ли е случаен инцидент
Божидар Янев, 20.07.2018 г.
http://bnr.bg/play/post/101001783/todor-chobanov-za-carskite-konushni-edva-li-e-sluchaen-tozi-incident

Искали да строят 12-етажна сграда на мястото на „Царските конюшни“
от 359 news на 30.07.2018 г.

http://359news.bg/iskali-da-stroyat-12-etazhna-sgrada-na-myastoto-na-tsarskite-konyushni/


понеделник, 9 юли 2018 г.

Ще бъде ли разрушена кафе-сладкарница "Феята"

Кафе-сладкарница "Феята" в ж.к. Яворов, София е застрашена от разушаване -
съобщават няколко медии .
Все още няма окончателно разрешение за това и сведенията са противоречиви.


Image may contain: indoor

Mediapool предупреждава, че е в ход процедура за разрешаване на събарянето на старата сграда, изоставена през последните 20-тина години след несполучлив опит да се надстрои.
Процедурата не е приключила и вестникът очаква тя да продължи още месец.
В публикацията се твърди още, че в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) - София не е постъпило конкретно проектно предложение за ново строителство.
"И "Феята" отива под багерита, за да разчисти терен за офис сграда" - 07.07.2018
https://www.mediapool.bg/i-feyata-otiva-pod-bagerite-za-da-razchisti-teren-za-ofis-sgrada-news281209.html


"24 часа" съобщава, че "Софинвест", която е договорена за събарянето на съществуващите останки от някогашното бижу на модерната архитектура, предвижда самото събаряне да се случи едва след три месеца.
Даринка Илиева. "Бутат "Феята" в София, правят офиси и ресторант" - 08.07.2018
 
Вестникът публикува и становището на собственика - "Българска холдингова компания", че Общият устройствен план на града и съществуващият Подробен устройствен план не позволяват на същото място обект по-висок от сегашните три етажа, а главният архитект на София - Здравко Здравков е съобщил, че в НАГ няма искане за нов ПУП за мястото, нито уведомление за намеренията за разрушаване, каквото е постъпило само в Районната община "Средец".
Следователно, БХК възнамерява да изгради офис-здание с ресторант визуално подобно на съществуващото, но по-здраво, защото от НАГ били казали "че сградата трябва да се премахне, и ако не я премахнем ние, ще я премахнат те".  Според същата публикация собствениците твърдят, че неведнъж са правили укрепвания и реконструкции и са искали да запазят сградата в автентичен вид.

Няма как да приемем, че са правени укрепвания и реконструкции - толкова незначителни трябва да са били, че са останали незабелязани през изминалите 20 години.
Особено като видим как изглежда днес сградата.
Доста странно и противоречиво звучат твърденията, че НАГ предупреждава за събаряне, а след това собственикът се обръща към Районната община без да уведоми НАГ за намерението си.
Също толкова необяснимо е желанието за събаряне преди да има яснота какво ще се появи на същото място.
Отделно, никой не уведомява дали е правена експертиза за реалното състояние на конструкцията, въз основа на което да е изготвено предупредително становище от НАГ.
И дали предупреждението е писмено или собственикът се позовава на устна комуникация.

Тук трябва да припомним и публикацията на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс,
http://zheleva-martins.com/2016/10/27/напомняне-ж-к-яворов-е-културно-исто/
че целият ж.к. "Яворов", част от който е кафе-сладкарница "Феята", е вече защитен с решение на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности от 12.07.2008 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_1.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_2.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_3.jpg
Желева-Мартинс представя и писмото на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което регистрационният фиш, изготвен от нея за целия жилищен комплекс и за обектите на обществено обслужване в него,
бе приет в регистъра на културни ценности на сгради, паметни места и квартали на Модерното движение още през 1998 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/scan0006.jpg
Синтезирана информация за обекта бе пуликувана и в едно от изданията на DOCOMOMO International :
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/01_cover.jpg
Така сградата на "Феята" е влязла в международния научен обмен и е придобила международно признание за стилова равностойност с обекти на модерната архитектура от същото време в други страни на Европа и света.
https://www.academia.edu/29829553/_Yavorov_residential_district_register_card_-_In_DOCOMOMO_ISC_Registers_BA_Zeist_The_Netherlands_1997

Можем да приемем мнението на арх. Георги Бакалов - председател на Съюза на архитектите в България, парафразирано от "Mediapool" - че добър пример за "конвергенция между минало, настояще и бъдеще в световната практика е старите сгради да се вписват по подходящ начин в новите". Но няма как да се сгласим с него, че този подход се илюстрира най-добре от хотел "Кристал палас" в София.
За онези, които не знаят, нищо от фасадите на хотел "Кристал палас", които се представят за част от оригинала,  не е автентично - освен един камък в цокъла.
Нищо от интериорите на фоайетата в днешния хотел не отговаря по височина и разпределение на някогашната оригинална сграда - всичко е подменено и е просто имитация на някогашната къща на проф. Иван Георгов, проектирана от Адолф Вацлав Колар и Карл Хайнрих.

Под друго авторство тази сграда фигурираше в регистъра на културни ценности на някогашния Национален институт за паметници на културата (НИПК) и още фигурира в регистъра на неговия приемник - НИНКЦ като културна ценност от местно значение.

Разбира се - това не е единствената подмяна.
И не е най-уместният пример за сравнение с "Феята", но нека си признаем:
В процеса на обществено-политическа промяна след 1989 г. неусетно се осъществи не една подмяна - на факти, на артефакти, на спомени, на ценности.
Подмяната се превърна в модус вивенди на съвременното ни общество.
Подмяната се оказа чудесна база за Забравата.
А в нивата на Забравата, уви, всеки плевел може да се представи като
ценност и образец за подражание.
Но нека поне да не се самозалъгваме.

Ако бъде разрушена кафе-сладкарница "Феята" то ще бъде защото така е по-лесно -
да се имитира отдавна загубеното, вместо оригиналът да е бил спасен докато
все още е бил жизнеспособен.
И въпреки, че да се запази спомена е по-добре, отколкото да се изличи,
продължавам да се питам:
Колко струва фалшивата носталгия?
Прави ли ни тя по-добри стопани или ни помага да се самозалъгваме.

Защото модернизмът в архитектурата от края на 1950те и от 1960те години не е някакъв си соц-ерзац, а е дерзание на смачканите от тоталитаризма и социалистическия реализъм архитекти да догонят своите съвременници на запад.
При това е трябвало да преодоляват идеологическата съпротива с тактически хитрости.
И за тези времена все още твърде малко се разказва, а широката публика, и особено по-младите, не знаят и вероятно не могат да вникнат в тях.
Не се разбира архитектурния модернизъм в България от цялата втора половина на ХХ век,
сигурно защото не се познава и не е добре обяснен извън идеологемите на близкото минало, в по-широк/световен контекст.
А всъщност редица примери у нас са плод на високо архитектурно майсторство и  не отстъпват на произведения от същото време в други страни.
Въпреки това, те не бяха регистрирани като културни ценности - както поради липса на достатъчна историческа дистанция, така и по ред други съображения, някои откровено подвластни на търговски интереси.

Така стана възможно голяма част от този културен пласт да бъде съсипана и заличена.
Заведенията "Бамбука", "Колумбия", "Бразилия", "Роза", "Ропотамо", безброй обекти по Черноморието, които бяха също толкова знакови както и "Феята", вече не съществуват.
Какво ще остане от "Феята" предстои да разберем в близките няколко месеца.

Л.С.

понеделник, 4 юни 2018 г.

За спасението на една къща



Двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "Проф. Асен Златаров", кв. 557, м. "Зона Г-12", район "Оборище", Столична община

Преди време получих по електронната поща писмо със следното съдържание:

Обръщам се към Вас с молба за помощ, ...... Аз, близки и по – далечни съседи на една къща правим опити да я спасим от скорошно събаряне. Къщата се намира в град София, на ъгъла на ул.  Велико Търново и ул. Проф. Асен Златаров и според нас е в изключително добро състояние. Строена е в началото на миналия век (1935 г.), и без да сме специалисти я намираме за изключително красива постройка. Други твърдящи, че разбират от строителство и архитектура твърдят, че къщата е образец на класическия, български, междувоеннен архитектурен модернизъм. Самата къща по начина, по който стои, осигурява на живеещите близо до нея усещането за пространство, и благодарение на нея всички ние имаме целогодишно слънце и въздух. За съжаление е нарочена за събаряне от новият и собственик. Изпращам Ви документи, от които да се запознаете по – подробно със случая.

Жалбата е подадена до абсолютно всички институции, за което прилагам и сканирана първа страница с вх. номера.  Подали сме и искане за статут на НКС в НИНКН. От там ми казаха, че може да е свободен текст. Имаме нужда от професионална консултация. 

От приложените документи става ясно, че къщата доскоро е била ползвана като посолство на Република Хърватска, чe Националният институт за недвижимо културно наследство вече е съгласувал проект за ПУП - ИПРЗ и РУП на нов УПИ VI-237 "за жс и пг" в кв. 557  и е в ход съгласуване в Дирекцията по архитектура и градоустройство на Столичната община.
От сложния и заплетен казус, изложен в приложените няколко жалби, подразбрах, че сградата е строена през 1935 г., че след експроприацията на имота след 09.09.1944 г. в къщата е живял Добри Терпешев, че жалбоподателите изразяват съмнения за законосъобразността на приватизирането на имота и начина на провеждане на процедурите по съгласуване на новия подробен устройствен план - ИПРЗ и РУП, 

По-долу публикувам текста на отговора, който изпратих на Господин Димов по електронната поща.



Уважаеми Господин Димов,
Получих от Вас цялата кореспонденция (с изключение на снимки),
свързана с двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгла с ул. "Асен Златаров".
Помъчих се да вникна в казуса като се запознах с всички документи, с информацията, публикувана в интернет сайтовете на ДАГ - СО, ГИС, Google maps, Wikipedia (https://bg.wikipedia.org/wiki/Добри_Терпешеви литература, свързана с недвижимите паметници на културата/недвижимите културни цености в София.
За качествата на самата сграда мога да съдя единствено по външния й вид от изгледите в Google maps (от 2012 г.)
Би било добре да се видят и чертежи на срадата, но ако такива има в архивите на ДАГ, те биха били достъпни след съгласие на собственика на имота. 

Допускам, че при създалите се междусъседски напрежения, такова съгласие би било трудно постижимо. 
От дългогодишните си занимания с история на българската архитектура на ХХ век, както и с опазване на недвижимото културно наследство в София, мога да Ви уверя следното:
За да бъде призната една архитектурна творба за индивидуална недвижима културна ценност от ХХ век (с категория „национално” или „местно” значение) би следвало тя или да бъде творба на изтъкнати проектанти (архитект, инженер-конструктор, художник) или да притежава забележителни архитектурни, строителни и художествени достойноства, характеризиращи периода на нейното създаване, или да бъде свързана исторически със забележителни събития/ личности.
Тъй като не разполагам с оригиналния проект или друга информация за авторство, нито съм имала възможност за оглед на място, мога да се огранича само във визуалната преценка на оцелелите до днес физически качества на обекта, запечатани във външни фотографии.
От моя гледна точка, сградата на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "проф. Асен Златаров" е продукт на архитектурата на модернизма между двете световни войни, в неговия ранен вариант (независимо че, както съобщавате, е изградена през 1935 г.). Във фасадното третиране е налице стремеж да се следват някои от водещите принципи на модернизма – гладки фасадни повърхности, обединяване на прозоречните отвори в групи чрез общо рамкиране и хоризонтално профилиране/канелиране на ъгловите плътни части; търсене на хоризонтално издължени пропорции при членението на прозорците с повече шпроси, елегантно рамкиране на прозоречните отвори; геометрично опростена фигуралност на металните парапети на балкони и тераси (ако приемем, че те са оригинални, което не може да се прецени добре без пряк оглед).



От особено значение при модерната архитектура е решението на интериорното пространство. Без познаване на оригиналния проект, на заснемане или пряк досег с интериорите, не може да се направи каквато и да било преценка на този аспект.  От датата на изграждане може да се заключи, че носещата конструкция би следвало да е скелетна стоманобетонова. От снимките може да се предположи, че покривът е четирискатен, вероятно с дървена конструкция и покритие с керемиди. 
За Ваше сведение трябва да подчертая, че зрелите и майсторски творби на т.нар. „междувоенен модернизъм” се появяват в страната от средата на 1930-те години насетне. Разглежданият пример не може да се категоризира като уникален образец на стила, а по-скоро като типичен представител на модерното строителство в България между двете световни войни. Предполагам, че именно поради тези съображения обектът не е бил включен при масираното регистриране на паметници на културата в София през 1976-1977 г., и не фигурира като индивидуален паметник на културата в изданието на Националния институт за паметници на културата към Комитета за изкуство и култура, озаглавено „Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., 1977.
От друга страна, както във всяко изкуство, значението на архитектурната творба би следвало да се разглежда, освен самостоятелно, и в контекст – пространствен и исторически.В пространствен аспект срадата е част от групов паметник на културата/групова недвижима културна ценност - Ж-1 Жилищна зона „Докторски паметник”чиито особености съм разгледала в съответствие с аргументацията на НИПК/НИНКН, в две изложения, свързани с опазването на недвижими културни ценности в София, а именно: 
 ..... Зоната е почти изцяло жилищна, .... запазила атмосферата на живописни фамилни къщи с дворни градини от началото на ХХ в. и малоетажни апартаментни сгради с вътрешноквартални дворове от периода между двете световни войни... Поради своето хигиенично местоположение и близост до обществения център, зоната е била усвоена системно с жилищни сгради на служители във висшата държавна администрация, крупни индустриалци и търговци, заможни представители на интелигенцията. В архитектурата на къщите се срещат образци на архитектурни стилове от национално значение, творби на видни архитекти, повечето одържавени след 1948 г. и адаптирани към обществена функция, или за нуждите на чуждестранни дипломатически мисии. След 1990 г. те са реституирани и включени в свободния пазар на недвижимости....  Разнообразното съчетание на различни културни пластове е почти непроменено по етажност след Втората световна война. Характеризира се с относително единство на уличните силуети и дворните пространства. Те са защитени от Закона за културното наследство и би следвало да се опазват ревниво в близък до автентичния им вид като утвърдени в градската памет ансамбли...
Зоната „Ж1 – Докторски паметник” е заложена като групов недвижим паметник на културата в цитираното Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., КИК-НИПК, 1977, с. 48 и приета като такъв от Експертния съвет на НИПК според писмо № 4469 от 22.08.1986 г.
В исторически аспект, освен вече направения естетически анализ, който полага обекта в хронологията на развитието на модерната архитектура, е важно да се подчертае, че в България запазените примери от периода между двете световни войни са вече много малко. Малкият брой на запазените до днес нискоетажни фамилни къщи с двор в историческата централна част на София е аргумент в полза на декларирането на тази сграда като индивидуална недвижима културна ценност от местно значение.
В сградата могат да се предположат намеси, нарушаващи нейната абсолютна автентичност (зазиждане на балкона на първия етаж, поява на гаражни клетки в двора). Все пак е похвално, че тя е съхранена до наши дни в относително близък до характерния за модернизма външен вид. В дадения случай, въпреки вероятните конкретни обстоятелства на одържавяване, може да се допусне, че опазването се дължи до голяма степен и на доскорошното й ползване от дипломатическа мисия.
По този въпрос продължавам да поддържам мнението си, изказано през 1994 г. в статията "Модерна архитектура в жилищните сгради у нас", - Архитектура, № 3 (1994): 39-42, когато с група колеги основавахме секция за опазване наследството на модернизма към международната организация ДОКОМОМО
ПослесловКато дял от проявленията на българския модернизъм индивидуалната къща е най-бегло коментирана в родната историография. Вероятно защото нейното социално значение на пръв поглед е по-ограничено. Всъщност, обществената значимост на тези сравнително па-малки по обем обекти се оценява след национализацията на едрата градска собственост в края на 40-те години – голяма част са „усвоени” за представителни административни цели, за резиденции на чеждустранни дипломатически мисии. Колкото и парадоксално да звучи, тъкмо политическите директиви, които отричат естетиката и творческите постижения на модернизма като упадъчни, косвено признават тяхната необорима художествена стойност. Днес някои от тези сгради – отново частна собственост, добиват ново предназначение, а и нов облик, които в по-малка или по-голяма степен ги отдалечават от оригиналния авторов замисъл. Приемлива ли е тази съвременна практика? Отдалечава ли ни тя от българския модернизъм между двете световни войни? Може би такава тема заслужава специална дискусия.”
За изминалите 24 години, при бурните процеси на свободна търговия с имоти и трудното контролиране на строителните инициативи след 1989 г., желаната професионална дискусия почти не се състоя; напротив - бяха положени разнообразни усилия да бъдат възпрени много от потенциалните дискутанти и защитници на културното наследство. Въпреки това, „Зона Ж1 – Докторски паметник” бе включена в частта „културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София (приет през 2009) и отбелязана с допълнителен режим на застрояване Ткин според Закона за устройство и застрояване на Столичната община, съобразно изискванията на Закона за културното наследство.


Тъй като сградата е част от груповата недвижима културна ценност, би следвало именно Министерство на културата (МК) чрез специализираното си поделение Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – наследник на някогашния НИПК, да съблюдава заложените  изисквания на Общия устройствен план на София и на ЗКН за ансамблово единство на средата и за запазване на нейната исторически сложила се специфика.
В условията на либерална пазарна икономика, удържането на инвестиционните намерения на собствениците в рамките на тези ограничения се оказва трудно изпълнимо, особено ако самите собственици нямат респект към културното наследство. Практиката показва, че изискванията на ЗКН за груповите недвижими културни ценности се пренебрегват или тълкуват разтегливо дори от експерти в НИНКН.  
Ревизия на вече приключила процедура по съгласуване от МК и ДАГ би била възможна ако се установят след обжалване драстични нарушения на пространствения контекст и съответните законови изисквания на ЗКН или ЗУТ . Да изказвам съждения относно проекта за ПУП-ИПРЗ, който не съм видяла би било непрофесионално. Затова, като се позовавам на предоставените ми от Вас текстове, единствено мога да поставя принципното условие, че предлаганата височина на новата застройка в УПИ на въпросния адрес би трябвало да се спрегне с етажността и височината на апартаментните сгради по ул. „Проф. Асен Златаров”, заедно с които също участва в единен ансамбъл, като по този начин ще се съобрази и с ширината на улицата (изискване на ЗУТ, което, както Вие твърдите, не е спазено от вече съгласувания проект). За прецизиране на обстоятелствата и критиките към ПУП би Ви била от полза експертната помощ на практикуващ архитект-проектант, какъвто аз не съм.
 В исторически аспект, друг критерий, който би могъл да послужи за категоризацията на разглеждания обект като индивидуална недвижима културна ценност, са личности и събития, свързани с него. Разбира се, категоризацията на недвижимите културни ценности е в пряка зависимост от ценностната йерархия на категоризиращите експерти и институции, съответно – на обществото и културната ситуация, към които принадлежат.
Поради непознаване на оригиналния проект или обстоятелствата по неговото създаване, не са ми известни автентичният собственик и първите обитатели на къщата. Възможно е все още да се съхранява информация в архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК) или в архива на отдела за опазване на недвижимото културно наследство към Музея за история на София, тъй като имам основателно предположение, че сградата е била включена в проучванията на паметниците на културата в София, осъществени от изследователски колектив на НИПК през 1976-1977 г.
Сведението, изразено от Вас, че в някакъв период след 1944 г. битието на Добри Терпешев е свързано с къщата на ул. „Велико Търново” № 32, се нуждае от документално потвърждение. В този случай, евентуалната оценка на културната й стойност и последващото й деклариране като индивидуална недвижима културна ценност би следвало да се базират на обосновани становища на професионални историци за значението за националната история на този общественик или на фрагмент от неговата биография.
Обикновено подобни обстоятелства се отбелязват с паметни плочи.
Останалите идеи, лансирани във Вашите изложения, за смяна на собствеността и адаптация на сградата като детска градина не са от моята професионална компетентност.

Надявам се, че няма да възразите ако публикувам този текст в интернет в подходяща форма.

Поздрав,
Любинка Стоилова