сряда, 21 септември 2016 г.

Стефан Цанев - Сънят на сенките

Книга за мъртвите.
Иво Хаджимишев - фготографии;
Христо Гочев - художествено оформление.
Пловдив, Издателска къща "Жанет 45", (2003): 27-29.


     АБЕ КОИ СА ТЕЗ?

     Много пара, много имот натрупа ти за нула време, стари мой приятелю, не те питам как и откъде - този въпрос не ме вълнува, можал си - натрупал си. Да кажа, че не ти завиждам - ще те излъжа. Но не е само това.
     Мътни чувства бродят из душата ми, приятелю, блъскат се из ъглите й, търсят светъл излаз и не го намират. Много залъгалки си измисляме ний тук на земята, за да оправдаем безсилието си да разгадаем смисъла на своя живот или за да скрием страха си от явното му безсмислие.
     Нямаше да потегли дума да ти напиша това писмо, ако не бях се отбил, бидейки в Букурещ, да видя прочутата гробница на братя Христо и Евлоги Георгиеви. Отдалече издига тя купола си високо над другите гробници и надгробни паметници. Един малък храм, иззидан от бял, нежно гравиран камък, на четирите ъгъла в естествен ръст мълчат на вечна стража черните фигури на четиримата евангелисти Матей, Лука, Марко и Йоан.
     Какво ли пазят?
     Тежката желязна врата се оказа незаключена.
     Не за добро, както ще видиш.
     Казват, че още приживе братята са си построили тази гробница за вечна памет. В горното помещение край трите стени се протягат дълги скамейки от черен венециански мрамор - двайсет-трийсет поклонници могат да сядат тук под високия прохладен свод и тихо да размишляват за земното и отвъдното битие на знаменитите богати братя (затова вратата стои незаключена). Но дебелият недокоснат слой прах върху черния мрамор свидетелства, че тук отдавна, може би век, не е сядал никой. През кръглия отвор на купола бавно се стича тежка восъчна светлина и се мъчи да измести застоялия в ъглите мрак.
     Сега това усилие на светлината е безсмислено, защото отдавна тук няма нищо за виждане. Всичко, каквото е можело да се открадне, е откраднато, от картините и иконите са останали върху стените само празните четириъгълници, тук-таме можеш да напипаш някоя по-упорита неоткъртена буква от изчезнал утешителен надпис ...
     И само двата барелефа на братята все още се взират към нас с изчегъртаните си очи, вслушват се все още - и напразно - с олющените си уши да чуят добра дума за себе си, а носовете им са отчупени - и слава Богу! - иначе биха се задушили от вонята, която пъпли отвсякъде.
     Защото, с извинение, гробницата се е превърнала в отходно място.
     В долното помещение е още по-непоносимо. Затова спирам. Масивният железен капак на саркофага е отместен - не посмях да полюбопитствам дали костите на братята са все още там ...
     Това е всичко. Всичко, което е останало от техните 34 милиарда златни швейцарски франка, всичко от тяхната някогашна важност и слава.
     Банално и страшно, приятелю!
     И добре все пак, че бедните тез двама братя са имали звездното просветление да подарят навремето нищожна част от своите богатства (някакви си 5-6 милиона златни лева) за построяването на Софийския университет, благодарение на което двете им черни като евангелистите фигури вечно ще седят в тежките си кресла пред парадния вход на университета и новите студенти, минавайки край тях, ще задават вечния въпрос:
     - Абе, кои са тез?
     И всъщност в отговора на този прост въпрос се крие безсмъртното оправдание на всичките им земни и отвъдни амбиции.
     А какво ще бъде нашето оправдание, бедний ми приятелю?

събота, 13 август 2016 г.


Тридесет години
опазване на Централната общинска минерална баня в София
д-р арх. Любинка Хр. Стоилова

сряда, 13 юли 2016 г.

Недвижимо културно наследство на територията на Столична община

Информация за културното наследство на територията на Столична община 
може да се намери в Общия устройствен план на София от 2009 г. - 
в частта "Концепция за опазване на системата "културно-историческо наследство"



На тази карта са нанесени индивидуалните културни ценности в централната градска част 
на София
в червено - с категория "национално значение"
в оранжево - с категория "местно значение"
в жълто - с категория "за сведение"
картата е съставена през 2009 г. от
арх. Галина Иванчева и арх. Любинка Стоилова,
въз основа на списък, предоставен от Националния институт за недвижимо културно наследство 

На този план е нанесена и конфигурацията на 
Архитектурно-историческия резерват "Сердика Средец" с неговите охранни зони



петък, 17 юни 2016 г.

Ирина Генова - "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник".

Ирина Генова, "Образи на улицата в творчеството на Сирак Скитник". 
- В: Сирак Скитник (Изкуство и улицата). Благоевград, ЮЗУ "Неофит Рилски", 
с. 21-38.






















Ирина Генова - "Високото" и "Ниското" - възгледите на Сирак Скитник за изкуството в пространствата на всекидневието

Ирина Генова, ""Високото" и "Ниското" - възгледите на Сирак Скитник за изкуството 
в пространстваа на всекидневието". - В: Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на ХХ век. Възможности за разкази отвъд модерността. С., НБУ, с. 252-259;















сряда, 1 юни 2016 г.

Сирак Скитник и неговата къща в София

http://bnr.bg/aboutbnr/page/biografia-na-sirak-skitnik-1883-1943

Сирак Скитник (1883 - 1943)

           





















Роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен с името
Панайот Тодоров Христов
в бедно семейство на текстилен работник.
От баща си наследява любознание и сладкодумие.
За майка му - Радка Панайотова Гюлеметова, се знае твърде малко -
починала е през 1895 г.
Детството му преминава под "Сините камъни" в града на воеводите,
където е отгледан от леля си и получава основно образование.

Керачка Михаел:
"Баба ми, майката на мама е от Асеневия род в Сливен.
Тя е племенница на Хаджи Димитър. 

Братовчед на същата тази баба е Сирак Скитник."

От ранна юношеска възраст, останал сирак, Панайот Тодоров обикаля по света.
През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през четирите години обучение
създава връзка със софийската литературна бохема.
С изявата му като поет се ражда и впечатляващият му псевдоним. 
След като завършва семинария (1903) учителствува в Никопол и Сливен,
през 1908 г . със спестени пари заминава за С. Петербург, където следва живопис до 1912 г.
Престоят му в Русия способства за мирогледа и цялостното му оформяне като творец.
Изгражда силна духовна връзка с учителя си Александър Николаев Беноа
(архитект, историк на изкуството художник, критик, илюстратор, сценограф),
чиито ерудиция и талант, стават идеал и модел за подражание.
Доброто му образование по философия и класически езици впечатляват и
несравнимия художник Михаил Врубел,
който го въвежда в елитните петербургски кръгове
и най-авторитетния кръжец "Мир исскуства".
Излага свои картини заедно с авангардистите, наравно с Макс Шагал.
Издържа се като рисува театрални декори и плакати.
Публикува стихове в знаменитото списание "Аполон",
където печатат своите произведения Чехов, Горки и Блок. 
През 1912 г. участва в изложбата на "Съюза на младите" в Санкт Петербург
и получава насърчително писмо от Александър Беноа и Николай Рьорих.
След завръщането си в България ,участва без колебание
в Балканските войни и Първата световна война.
Завръща се с офицерско звание, златен кръст за храброст
и с парче от шрапнел в гърдите, което,
по думите на Багряна "не намери време за извади",
но с което страда от задух до края на живота си.
След войните води  публицистична дейност.
Оглавява духовния елит в София през 1919 г. при създаването на
Дружество "Родно изкуство" (заедно с Николай Райнов и Иван Милев).
С това допринася за органичното преплитане на българското и европейското,
националното и универсалното, традиционното и съвременното,
фолклорното и индивидуалното в изобразителното изкуство. 
Той пише за новите канони, но и рисува чрез тях.
Забележително е сътрудничеството му в списание "Златорог",
където е поканен от Владимир Василев, и в списание "Везни". 

През 1923-1924 г.  Сирак Скитник е драматург и артистичен секретар
на Народния театър, където поставя забележително
пиесата на Морис Метерлинк "Монна Ванна".

По-късно става библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925);
председател на дружество "Родно изкуство" (1927);
пръв председател на основания през 1931 г. Съюз на българските художници.

През 1935 г. е назначен за началник на радиоразпръскването в България
и главен уредник на Българското радио,
с което подпомага изграждането на радиото като културен институт. 
Умира на 5 март 1943 г.


 Сирак Скитник е автор на поезия, есеистика, изкуствоведски статии
по проблемите на българското и европейското изкуство.
Сътрудничи на списанията "Българска реч", "Съвременник",
"Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др.
Наследството на критика Сирак Скитник
"Изкуството и улицата"
http://liternet.bg/publish4/sskitnik/ulicata.htm
"Лъжата, която става истина"
http://liternet.bg/publish4/sskitnik/lyzhata.htm
"Тайната на примитива"
"... Трагедията на съвременния човек и творец е: 
че той в пъстротата, в приетата фалшивост на сегашния живот,
вечно ще се стреми към онова, 
което е изгубил, без да може достатъчно да го приближи.
Това е "изгубеният рай" на човечеството.
При всичката жажда на човечеството да стане 
по-правдиво, по-непосредно,
само малцина ще достигнат тая изгубена святост. 
Ний ще ги наричаме големи художници, герои, 
за да поддържаме вярата в собствената си душа."


"Високото" и "Ниското" - възгледите на Сирак Скитник за изкуството
в пространствата на всекидневието.
Ирина Генова
http://sofiazanas.blogspot.bg/2016/06/blog-post_17.html

Наред с художественото усвояване на големия град
Сирак Скитник дискутира и самата архитектура.

В статия, озаглавена "Надежди" (1936)
той разпалено отстоява своята позиция за отговорността на архитекта

поради голямата обществена значимост на архитектурата. (...)
"У нас - дори и в чужбина - по'е прието да се пише и говори надълго 

за една публична картинна изложба, за една бездарна книга,
отколкото за едно сполучливо архитектурно произведение.
А би трябвало да бъде обратното.
Защото една лоша книга, една лоша картина
лесно могат да бъдат унищожени,
а архитектурната постройка остава за дълго - трайна,
изложена винаги на погледите на публикта, създаваща лош или добър вкус.
Тъкмо тая невзискателност към архитектурното произведение 
твърде много е съдействала да се напълни София с архитектурни безсмислици.
Архитектурата е изкуство като всички други,
само че тя не търпи безотговорността на другите изкуства.
Тя не може да бъде каприз, не може да бъде хрумване. (...) 
И най-оригиналното сполучливо архитектурно творение
се подчинява на основни канони, които и вековете не са могли да разклатят.
Изглежда, че само мнозинството на българските архитекти ги е разрушило,
за да даде на столицата ни най-безсмисления архитектурен вид,
какъвто може да се измисли."

 През ноември 2013 г. е представена юбилейна изложба по случай 130 години от рождението му
в Софийската градска художествена галерия 
"Скитник из пространството, Сирак на времето"
http://mdl.bg/culture/2013/12/4/1552-skitnik-iz-prostranstvoto-sirak-na-vremeto


През 1920-те години Сирак Скитник е съ-учредител на Дома на изкуствата и печата
на ул. "Граф Игнатиев" и "Г.С.Раковски" като един от подписалите
полицата за финансиране закупуването на къщата на д-р Серафимов
Идеята е на актьора от Народния театър Стефан Киров
да се устрои клуб на софийските писатели, художници и артисти.
Домът просъществува до 1944 г. и ежегодно организира 
пролетен фестивал на изкуствата с естради из целия град
с продажба на ръчно изработени илюстровани картички,
благотворителни лотарии и други изненади.

В бохемските празненства в Дома, Сирака свири на тарамбука
в знаменития Оркестър на Бръмбъзъците, в който участват също
Никола Танев, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Илия Бешков,
Пенчо Георгиев и Никола Тузсузов с инструменти от най-своеобразна инвенция
(дайре, тамбура, лъжици, кавал, тъпан, устна хармоника, дудук).


Къщата на Сирак Скитник

Важна роля за изграждането на фамилата къща на ул. "Борова гора" 28 
изиграва съпругата на Сирак Скитник (от 1922 г.) - 
Олга Симеонова от Русе, впоследствие наричана Сирачката (1880-1964).

Тя е потомка на два известни български рода.
Дъщеря е на Стефан Симеонов - от братята Симеонови, които
са сред първите български банкери след Освобождението, 
със съществена роля в икономическия и политически живот в България,
щедри дарители за просперитета на град Русе.
По майчина линия е роднина с Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов.
Олга завършва френски колеж в Букурещ. 
Владее  френски, немски и румънски езици, пише стихове и рисува, 
свири на пиано и пее, язди кон, играе тенис 
и добре познава протокола във висшето общество.

Именно тя подтиква Сирак Скитник да вземе заем и 
на дарения му като герой от войните парцел в журналистическия квартал 
да изгради скромния семеен дом.
Идеите му са въплътени в проект от друг голям български творец -
арх. Георги Овчаров през 1926 г.
Овчаров (20.04.1889-15.10.1953) се движи в кръга "Българан", 
а със Сирак Скитник се запознава по време на конкурса 
за Паметник на свободата на връх Шипка (1926).


Къщата на Сирака е много характерна за ранното творчество на Овчаров,
когато работи върху импозантния комплекс на Агрономическия факултет 
към Софийския университет, спечелил заедно с арх. Генко Попов
първа награда в международен конкурс (1923-24),
а впоследствие доразработил идеята с консултантската помощ  
на проф. арх. Паул Бонац в Щутгарт, Германия (1925).
Външната прилика в масивния и същевременно експресионистичен дух
на архитектурата на двата обекта е неоспорима.
Откровената изява на всеки от материалите в цвят и текстура е
важен фактор в пластичното решение.

Допълнително, в редица елементи се долавя привкусът на родното -
островърхите рамки на прозорците в ателието, сякаш привнесени от арбанашките къщи,
кобилични арковидни рамки на входната врата и прозореца над нея,
комшулушкото прозорче с решетка на входа, холкелите на стените 
под покривната стряха, типичното оформление 
на масивната обкована дървена входна врата и четирискатния покрив.

Много характерна в интериора е масивната стълба към горния етаж, 
където е разположено ателието на Сирака:
стъпалата и ръкохватките на парапета са боядисани в синьо, 
стойките на парапета са в червен байц,
а дъното на стълбата към тавана е в златисто жълто.
В синьо са боядисани и металният парапет на балкона към двора, 
и полукръглото прозорче на тавана.
Този трицветен код на модернизма вероятно е зададен от самия Сирак Скитник.
Подвижните мебели са от 1930-те години, 
с типичен вграден гардероб-библиотека от масивно дърво в национал-романтичен стил.



***
В момента покривът е в лошо състояние, част от фасадните холкели,
осъществяващи прехода между тухлените стени и покривната стряха, са разрушени. 
Водосточната тръба на фасадата към улицата е прекъсната 
и при интензивните дъждове водата се излива направо върху тухлената стена.
приземните помещения се овлажняват обилно и са нужни спешни мерки 
за изпълнение на дренаж и отводняване.

Нека помогнем за спасяването на 
тази уникална културна ценност от национално значение - 
творба, свързваща двама именити български творци 
от европейска величина -  
Сирак Скитник и Георги Овчаров. 




Дневник: Разходка из къщата на Сирак Скитник

Дни на отворени врати в приказната къща на Сирак Скитник  

Да съхраним паметта на Сирак Скитник
http://bnr.bg/post/100686499/da-sahranim-pametta-na-sirak-skitnik

Хора и улици: Сирак Скитник – Весела Петрова в “Денят започва с култура” по БНТ

http://bnt.bg/part-of-show/hora-i-ulitsi-sirak-skitnik



Библиография

https://www.academia.edu/14884288/; _Bulgaria_._The_Modern_Movement_in_Architecture_During_The_First_Half_of_20th_Century


https://bg.wikipedia.org/wiki/
Георги_Овчаров (с доста неточни данни);https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/biologicheski_fakultet2/istoriya/sgradata_na_fakulteta

https://www.academia.edu/14884209/
GENIUS_LOCI_-_Търсения_на_национална_идентичност_между_двете_световни_войни_в_архитектурата_на_София_Search_for_National_Identity_in_Sofias_Architecture_Between_the_Two_World_Wars ;

https://www.facebook.com/1671603496428801/photos/a.1719650191624131.1073741828.1671603496428801/1750176518571498/?type=3&theater .


http://sofiazanas.blogspot.bg/2016/06/blog-post_17.html ;

http://sofiazanas.blogspot.bg/2016/06/blog-post_19.html .

Съставил: Любинка Стоилова