понеделник, 24 ноември 2014 г.

80 години от тържественото освещаване на сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

През 2014 г. се навършват 110 години от преименуването на Висшето училище в Софийски университет и 80 години откакто на 16.12.1934 г. завършената сграда на Софийския университет  "Св. Климент Охридски" е  тържествено осветена.
Средствата за изграждането на университетски комплекс са дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви. През 1907 г. е обявен международен архитектурен конкурс от Ефорията „Евлоги и Христо Георгиеви” за разполагане в дарените от братята парцели в София между булевардите „Фердинанд I/В. Левски”, ул. „Сан Стефано”, ул. „Оборище” и бул. „Цар Освободител”. В журито, освен представители на правителството, университета и ефорията, участват архитектите Янаки Шамарджиев (1864-1937) и Георги Кунев (1874-1957) от страна на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ), арх. Петко Момчилов (1864-1929) – като делегат на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД, арх. Louis Bernier (1845-1919) – делегат на архитектурното дружество в Париж. От постъпилите осем проекта журито единодушно присъжда първа награда от 10 000 лв. на проект с мото “AΩΗNΗ” на изявения в Париж архитект Jean Breasson (1848-1927), а втора награда от 700 лв. – на проект с мото FLVCTVAT·NEC·MERGITVRна архитектите Jean-Charles Bizot (1876-1938) и Henri Garcin (?-?) от Женева; трета награда от 500 лв. отива при проект с мото „АМ” на арх. Henri Le Grand (1853-1929) от Париж.  Предвидената композиция от павилиони за отделните факултети е разгърната в симетрично метрично редуване на изток до ул. „Сан Стефано” и завършва към ъгъла с бул. „Цар Освободител” с Историко-филологическия и Юридическия факултети, между които е разположено централното крило на Ректората.

По неизвестни причини работните чертежи на амбициозната идея не са завършени дълго време. Представа за първопремирания проект придобиваме от публикуваната през 1910 г. ситуация на университетския комплекс в Списание на БИАД.
               [Стоилова, Л. 2008, http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_6193.html]

Становищата, че разположението на сградите в комплекса е заложено още в конкурса за площада около храм-паметника „Св. Ал. Невски” (1904 г.) от арх. Никола Лазаров, почиват на неточно датиране на по-късен проект от този архитект. В проекта си от 1904 г. Н. Лазаров отразява само кварталите за бъдещо разполагане на университетския комплекс, дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви. 
Конкурсен проект на Н. Лазаров за площада около Храм-паметника "Св. Ал. Невски" с отразени квартали за бъдещо строителство на университет, 1904 г. [СпБИАДбр. 1-2, 1904]

Вероятно във връзка с работата на комисията по разполагане на държавни сгради в центъра на столицата, възложена на архитектите Никола Лазаров, Георги Ненов и Трендафил Трендафилов през 1907-1912 г., се е наложило мнението, че Н. Лазаров е преработвал проекта на Бреасон след конкурса. 


Проект на Н. Лазаров за площада около Храм-паметника "Св. Ал. Невски" (ок. 1907-1912) с отразен конкурсния проект за комплекса на университета от 1907 г. [Аврамов, Ив. 1983]

Всъщност, на този етап Лазаров отразява в своя проект конкурсното решение на Жан Бреасон за ъглово разположение на сградите в квартала между булевардите „Фердинанд I/ В. Левски” и „Цар Освободител”, и улиците „Шипка” и „Оборище”. В публикация по същата тема от 1912 г. арх. Г. Ненов отбелязва, че държавният университет все още не е съграден.


















сп. Съвременна илюстрация, 





През 1912 г. части от проекта на Ректората са отпечатани в сп. Съвременна илюстрация – възможно е това да е във връзка с участието на J. Breasson в обявения по това време в София международен конкурс за Съдебна палата, където той печели откупка с арх. Albert Drouet (също от Париж). На самите чертежи не може да се различи година на проектиране, нито подпис на автора, за разлика от чертежа, изложен в Музея на Софийския университет.

[Тодорова, Ц. 2010]

Изложеният в музея на Софийския университет чертеж - надлъжен разрез на корпуса на Ректората, e от 30 декември 1912 г. и показва  парадната част на Ректората с главното фоайе и аулата, с характерно решение на покрива в необарок, в противовес на фасадата в стил неоренесанс. Този чертеж е подписан от Jean Breasson и Albert Drouet, което оборва становищата, че в преработката на проекта след конкуса е участвал и арх. Никола Лазаров.
В своя обзорна статия от 1914 г. арх. Т. Трендафилов отбелязва, че „ .. проектирането ... се възложи на парижкия архитект г. Бреасон, но за жалост работите по построяването на тези сгради и до днес стоят непочнати.” Допълнително, в същата публикация той добавя, че проектирането  „... се възложи на ефорийския архитект Ф. Грюнангер...”. Какво е произтекло от това възлагане, засега не е известно.
След войните, в 1920 г. ефорията наема пенсиониралия се от Министерство на обществените сгради пътищата и благоустройството арх. Йордан Миланов (1867-1932) да преработи служебно проектите на Бреасон. Основният камък е положен тържествено на 30.06.1924 г. 
През 1924-1925 г. Бреасон завежда в Международния съд в Хага дело срещу ефорията за нарушени авторски права и спечелва обезщетение от 200,000 златни франка [Тодорова, Ц. 2010].
През 1927 г. Йор. Миланов публикува в Списание на БИАД план и разрез от своя работен проект, датиран към март 1924 г., с което дава ясна представа за промените на първоначалния проект.

Идеен проект от Ж. Бреасон, 1904 г. [СпБИАД, 1910]


                                                                         Работен проект от Й. Миланов, 1924 г. [СпБИАД, 1927]
    
Окончателното решение, според доц. Ц. Тодорова, съдържа 89 (вместо първоначалните 59) помещения на централния корпус, от които 15 аудитории, и е с пететажни вместо три-етажни странични анекси към тях. Така зданието приютява Ректората, деканатите и Юридическия и Историко-филологическия факултети. 

През 1930 г. е проведен национален архитектурен конкурс за сграда на университетската библиотека, спечелен от тандема на патриарсите на българската архитектура Иван Васильов (1893-1979) и Димитър Цолов (1896-1970) - и двамата германски възпитаници. Изграждането продължава до 1934 г.  
 [Архитектура, 1, 2010]

        
През 1934 г. от двете страни на глания вход на Ректората са поставени скулптурните фигури на братятя Христо и Евлоги Георгиеви, изработени по проект на скулптора Кирил Шиваров в художествената металолеярна на Никола Радев и Николай Ганев. 
[ http://pylnoshtastie.com/създаването-на-статуите-на-евлоги-и-хр/ ]

Комплексът на Ректората е открит официално на 16.12.1934 г. Строителството му се ръководи от арх. Йордан Миланов (до смъртта му през 1932 г.).

Разширението на комплекса на университета в източна посока по проект на арх. Любен Константинов от 1940-1941 г. приключва през 1952 г. При завършването му със северното крило към ул. "Шипка" (1972-85 г.) е префасадиран и централният корпус на Ректората. [Тодорова, Ц. 2010]

Съвременната културна стойност на историческия, архитектурен и художествен комплекс е много висока - от национална категория (обявена в ДВ бр. 40/1978 г.).  Той е ситуиран на ключово място в структурата на града - на кръстовището на ринговия булевард "Фердинанд I/В. Левски" и основната радиална входно-изходна артерия бул. "Цар Освободител". Със своя значителен обем, специфичен силует и образ, комплексът на Софийския университет се е превърнал във важен пространствен акцент и ориентир в историческия център на столицата София. 
Същевременно, в културологичен план сградата на Алма матер функционира като символ на просвета, знание, духовност и щедро дарителство. 

Извори: Данчов, Йод., К. Маричков, „Проект за застрояване монументалната част на гр. София”,  - Списание на БИАД, бр. 5-6, 1903-1904, с. 97-103; „Проектите за регулиране на площада „Св. Александър Невски” в София (Н. Лазаров)”, - Списание на БИАД, бр. 1-2, 1904, с. 7-10; Ненов, Г. „Държавни здания в София”, - Списание на БИАД, бр. 14-15-16, 1912, с. 130-153; „Протокол на комисията по избиране места за държавните сгради в столицата”, - Списание на БИАД, бр. 1-2, 1904, с. 7-10; Съвременна илюстрация, 1912; Миланов, Й., "Ректорат на Софийския университет "Св. К. Охридски". - СпБИАД, 3-4, 1927, с. 63, 67; Кратка история на българската архитектура, С., 1965; Стоянов, Б. Съвременна архитектура. С., 1977; Ковачевски, С., П. Йокимов. „Конкурсното дело (1878-1944)”, - В: Архитектурата в България 1878-1844 г. С., 1978, с. 238-338; Лабов, Г. Архитектурата на София. С., 1972; Енциклопедия на изобразителните изкуства. Т. 2. С., 1981, с. 193; Иванчев, Ив.  „Уникалната архитектура в Народна република България”, - Българската архитектура през вековете (С. Бояджиев и др., ред.). С., ДИ „Техника”, 1982, с. 278-280; Аврамов, Иван. Никола Лазаров. С., 1983; Стоилова, Л. „Архитект Юрдан (Йордан) Миланов”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2-ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 53-56; Лабов, Г. „Обществените сгради от Освобождението до 1920 г.”, - В: София – 120 години столица. С., 2000, с. 515-525; Музей на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Пътеводител. С., 2006; "Биография на Алма матер". - MUSEUM, Бюлетин на СУ, С., 6, 2007, с. 4-44; Стоилова, Л. „Големите архитектурни конкурси в България в края на ХІХ и началото на ХХ век  или за пропуснатите шансове и мъчителния път на българската архитектура”, - В: Епохата на Цар Фердинанд I. Сб. Част ІI. С., 2008, с. 52-61; Л. Стоилова. "Международни архитектурни конкурси в София в края на ХIX и началото на ХХ в.", - Исторически преглед, г. VII, кн. 18-19, март-юли 2009, с. 47-70, http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_6193.html; Тодорова, Ц. ”Архитектурният образ на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (120 години Алма Матер)”. – В: Културно-исторически наследство на София: проблеми и перспективи. Сб. Сердика – Средец – София. Т. 5. С., 2010, с. 274-279, http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_18.html; "Проект за развитие на университетската библиотека на СУ "Св. Кл. Охридски".- Архитектура, 1, 1910, с. 52-55. 

 [Архитектура, 1, 2010]
Справката написа д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, ноември 2014 г.

130 год. от тържественото освещаване сградата на Народното събрание София

На 21.11.2014 г. се навършиха 130 год. от тържественото освещаване сградата на Народното събрание София през 1884 г. 

Съгласно проучването и оценката на културно-историческата стойност, осъществени от арх. Г. Кайтазов в Националния институт за паметници на културата (НИПК), 1987, и отразени в регистрационния картон на Архива на Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, към Общинския културен институт „Музей за история на София”,
сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание”, кв. 497 в София е строена на три етапа, а именно:
I   етап – 1884-1886 г.;
II  етап – 1896-1899 г.;
III етап – 1925-1928 г.

Роденият в Белград австрийски гражданин с българско потекло и възпитаник на Политехниката в Цюрих архитект Константин Йованович (1849-1923) е поканен през 1881 г. от тогавашния министър на народното  просвещение Константин Иречек (1854-1918) да проектира мъжките гимназии в София и Лом. Докато е в България му е поръчан проект за сграда на Народното събрание в София. Йованович представя своята идея в неоренесансов стил на 07.05.1884 г. На 23 май същата година е гласувана сумата от 220 000 франка за строеж на сградата. На 25.11.1884 г. Княз Александър I, Търновският Митрополит Климент и Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов полагат тържествено основния камък. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 г. под надзора на Главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928).  
През 1896-1899 г. се осъществява проект за двуетажно крило от север с помещения за канцеларии и архив, подписан от арх. Йордан Миланов (1867-1932) – тогава Зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ). През 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към  пл. „Св. Александър Невски” по проект на арх. Пантелей Цветков (1894-1954). Тъй като чертежите са подписани от арх. Пенчо Койчев (1876-1957) – като Началник на Архитектурното отделение към МОСПБ по онова време, често се посочва неговото авторство за това крило.
Частични преустройства са правени и през 1962 г., 1977 г. и 1985 г. от колектив от КИПП „Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер в интериора.

В момента на проектирането, сградата е разположена в покрайнините на града.
Днес тя се намира на един от най-оживените столични булеварди „Цар Освободител”, затваря северния фронт на едноименния централен градски площад и представлява доминанта на ансамбъла, който го оформя. В непосредствената среда са разположени: централно на площада - паметникът на Цар Освободител, на запад - сградата на Централното управление на Българска академия на науките, а в южната част на площада – хотел „Радисън” (бивш „София”), Студентският дом на културата и няколко кооперативни апартаментни сгради.

Плановата композиция е изградена на принципа на осовата симетрия – с централно разположена пленарна зала с диференцирани места за народните представители, гости и дипломати, с място за почивка и бюфет зад нея и двустранно развити кулоари, към които има канцеларии и стълби за галерията към залата. Главното фоайе е с подчертано тържествено въздействие и осветено с оберлихт.
Материалите за интериорното оформление и обзавеждането са внесени от Австро-Унгария, Чехия и др. Колоните и други елементи от камък са автентично запазени. 
Конструктивната система е типична за времето на строеж – масивни тухлени носещи стени и дървена покривна конструкция. Покривът и облицовките на подовете не са автентични. През 1962 г. е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб.


Сградата на Народното събрание е обявена за паметник на културата от национално значение във в. Известия бр. 73/1955 г. С писмо на Националния институт за паметници на културата (НИПК)  № 1787/21.05.1976 г., е декларирана за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение”.

Извори
: Кратка история на българската архитектура
, С., 1965; Стоянов, Б. Съвременна архитектура. С., 1977; Лабов, Г. Архитектурата на София. С., 1972; Енциклопедия на изобразителните изкуства. Т. 2. С., 1981, с. 193; Иванчев, Ив.  „Уникалната архитектура в Народна република България”, - Българската архитектура през вековете (С. Бояджиев и др., ред.). С., ДИ „Техника”, 1982, с. 278-280; Щерн, М., „Архитект Константин А. Йованович”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 25-27; Щерн, М., „Геометър и архитект Йозеф Прошек”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 45-46; Стоилова, Л. „Архитект Юрдан (Йордан) Миланов”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 53-56; Лабов, Г. „Обществените сгради от Освобождението до 1920 г.”, - В: София – 120 години столица. С., 2000, с. 515-525; Тангъров, Йор. „Романтикът в българската архитектура до средата на ХХ век”, Юбилейно честване на 120-годишнината от рождението и 60-годишнината от смъртта на арх. Пантелей Цветков (1894-1954), http://www.bularch.eu/ (31.10.2014); Павел Николов - Николов и Николов – Архитекти”, http://nn-arch.eu/bg/nn-arch.php?page=8.
Справката написа: д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, ноември 2014 г.
  

130 години от изграждането на Докторския паметник в столицата

През 2014 г. се навършват 130 години от завършване изграждането на Докторския паметник в столицата.



Той е изграден през 1882-1884 г. в чест на загиналите в Освободителната война медицински чинове . Разположен е в т. нар. Докторска градина между улиците “Оборище”, “Сан Стефано”,”Шипка”и “Кракра”. Постепенно в края на XIX и първите десетилетия на ХХ в. градината е обградена от квартали в престижна жилищна зона, обитавана от видни интелектуалци и висши военни. През втората половина на ХХ в. представителните жилищни сгради се използват като седалища на чуждестранни дипломатически мисии (френска, холандска, сирийска, виетнамска), Британския културен институт, както и като резиденции на посланици.
В непосредствена близост са разположени значими културни институции като Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Софийския университет, Художествената галерия и Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България.

Докторският паметник е построен през 1882-1884 г. след като по инициатива на военно-медицинските среди в Русия, през 1878 г. е открита подписка. Изработен е от италианския каменоделец Луиджи Фарабоско по проект на чешкия архитект Антон Йосиф Томашек (известен в България и като Антоний Осипович/Йосифович Томишко – автор на храм-паметника в с. Шипка, посветен на загиналите в Руско-турската война, 1877-1878).

Паметникът (10 м. висок, 10 м. широк и 8 м. дълъг) представлява пресечена четиристенна пирамида, която е увенчана на върха със саркофаг от сив гранит, на чиито четири страни са изписани имената на селищата, където са се провели най-големите военни сражения по време на Руско-Турската война от 1877-1878 г. -  Плевен, Шипка, Мечка и Пловдив.
Върху четирите страни на грубо дяланата повърхност на пресечената пирамидза от бял пясъчник, наподобяваща едри квадри са издълбани имената на загиналите 531 лекари и санитари. Плакет, символизиращ медицинската помощ, осем лаврови венеца с ленти и надписите на паметника са изработени от бронз в Италия.

Обявен за паметник на културата с титулаПаметник на загиналите медицински чинове в руско-турската освободителна война (популярен като Докторски паметник)” във вестник ”Известия”, бр. 73 от 1955 г., деклариран за исторически, мемориален и архитектурен паметник на културата с категория ”национално значение” с писмо на Националния институт за паметници на културата  (НИПК) № 4349/ 04.12.1992 г.
През 2003 г. Докторската градина и непосредствената среда на Докторския паметник са реставрирани с усилията на Гражданското сдружение с нестопанска цел „Приятели на докторската градина”. Инсталирани са нови пейки, осветителни тела, кошчета за смет, насаждения на мястото на изсъхналата растителност и саморасляци, детски игрални съоръжения; възстановява се чешмичката; организират се редовно безплатни публични концерти.
Състояние на паметника и прилежащата му среда до 2008 г. През 2005 г. Гражданското сдружение с нестопанска цел „Приятели на Докторската градина” съобщава в писмо до Съвета на директорите на „Спортна София 2000” ЕАД, че цялата Докторска градина е отново запусната и дори се използва за сметище.

Състояние на паметника през 2008 г.












Целият паметник е силно замърсен вследствие атмосферните влияния. По фугите има поникнала растителност, мъхове, лишеи. Нарушена е четливостта на надписите в резултат на ерозия и замърсявания. От осемте бронзови венци с ленти в наличност има само един, който е свален за да се ползва като модел при бъдещи реставрации. Подходите към паметника са в лошо състояние и се нуждаят от възстановяване.

Реставрация и експониране на паметника до края на 2008 г.
През м. май 2008 г. група реставратори представя чрез фирмата „Рино” свой прект за консервация, реставрация и експониране на Докторски паметник пред Столична програма „Култура”.
Тогавашното Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей (дн. Общински културен институт „Музей за история на София”) подкрепя тази кандидатура като партньор по проекта чрез участие при подготовката на материалите за кандидатстване.

След спечелено финансиране по Столична програма „Култура” са изследвани видовете замърсяване и деструкция на силикатния материал, каменните части са консервирани чрез химическа, механична, биоцидна обработка и фугиране; текстовете са изписани наново и е осъществена хидрофобизация. 
Поради недостатъчни средства, през 2009 г. не са възпроизведени откраднатите бронзови венци.



















През октомври 2012 г., при откриване на фотоизложбата „Погледни нагоре – 133 най-красиви сгради в София”, кметът на София Йорданка Фандъкова, съобщава за планирана реконструкция на Докторската градина като знаково за София място чрез подмяна на настилките по алеите, инсталиране на осветление, изграждане на две детски площадки, нови беседки и водно съоръжение, и засаждане на над 60 различни вида дървета.  
Реконструкцията на прилежащата среда на Докторския паметник – 
на цялата докторска градина започва през октомври 2013 г. и приключва през април 2014 г.

Извори: Таня Кадийска, Мариана Савова, Елена Блажева, A walk in the streets of Sofia. Разходка из улиците на София. автори: Tanya Kadiyska, Mariana Savova, Elena Blazheva. Сн.: Александра Киселкова; превод на англ. ез.: Николина Панова. С., 2002, с. 140-141; Регистрационен картон в архива на Отдел за опазване на недвижимото културно наследство при Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей, дн. Общински културен институт „Музей за история на София”; Монеджикова, Ал. София през вековете. С., 1947, с. 272-273; http://www.dnevnik.bg/photos/2014/08/08/2356028_fotogaleriia_obnovenata_doktorska_gradina_v_sofiia/ ; „На 15 април ще приключи обновлението на Докторската градина в София”. Дневник, 25.03.2014 г. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/03/25/2268230_na_15_april_shte_prikljuchi_obnovlenieto_na/?ref=yellow_ip 

Справката написа: д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, ноември 2014 г.

неделя, 2 ноември 2014 г.

Европейски дни на наследството в София

Пресконференция във връзка с предстоящите Европейски дни на наследството ще се състои в Музея за история на Софияhttp://www.focus-news.net/news/2014/10/29/1983098/preskonferentsiya-vav-vrazka-s-predstoyashtite-evropeyski-dni-na-nasledstvoto-shte-se-sastoi-v-muzeya-za-istoriya-na-sofiya.html


Започват Европейските дни на наследството
Европейски дни на наследството
Музеят за история на София домакин на Европейските дни на наследството

Пресконференция във връзка с предстоящите Европейски дни
на наследството ще се състои в Музея за история на София
предлагат разходка из историческа София този уикенд

Какво представляват Европейските дни на наследството и как България ще вземе участие в тях – за това разказаха в студиото на “Денят започва с култура” посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, френският сенатор Ив Дож, който е участвал активно в различни страни за разпространението на тази идея, и д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет по културата в Столична община.
Това е една идея, която дойде от Министерство на културата, когато министър беше Жак Ланг, и както знаете, преди това той беше лансирал Празник на музиката на 21 юни. Започна да се отбелязва и този празник на наследството – той тръгна от националните дворци. Отваряне на Сената, на Елисейския дворец, на Матиньон, идеята беше да се видят дворците, в които има държавни институции и тази идея да се открие, да се опознае мястото на наследството остава, разказа сенатор Ив Дож. Той поясни, че този ден е станал полека лека много популярен и хора са отворили собствените си домове за посетители, насочили са се се и към парковете и градините.
В София за първо издание сме се концентрирали към обществените пространства, тъй като темата тази година е “Природно и културно наследство”, акцентът са градските паркове и градини, съобщи Тодор Чобанов. Той подчерта, че ще могат да се посетят и посолствата на някои държави, които се намират в стари исторически сгради. Информация за Европейските дни на наследството в София може да бъде намерена на страницата на Столична община, както и на страницата на Френския културен институт.

Музеят за история на София домакин на Европейските дни на наследството

Sofia History Museum To Host European Heritage Days

Дни на отворените врати в столичната джамия "Баня Башъ"
www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/10/31/2410774_evropeiМ
Музеят за история на София е домакин на Европейските дни на наследството
30 октомври 2014 

В Европейските дни на наследството се представят проекти
на НДФ „13 века България“
Проекти, посветени за Владимир Димитров-Майстора
В София се откриват Европейски дни на наследството
За първи път в България се провеждат Европейски дни на наследството
Филм и изложба за Владимир Димитров-Майстора  
Групама в България подкрепя Програмата на Европейските дни на наследството

Европейски дни на наследството предоставят възможност за посещение на забележителности с огромна културна стойност в София
София, 29 октомври /Десимира Миткова, БТА
http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/942605


Европейски дни на наследството в 50 държави
Европейски дни на наследството
Есета за църквата "Света Богородица", гр. Асеновград, 

Европейски дни на наследството: 50 държави представят на посетителите малко познати обекти на културата
В Европейските дни на наследството се представят проекти на НДФ
„13 века България
 -   01–02.11.

Филм и изложба за Владимир Димитров-Майстора в Европейските дни на наследствотопубликувано на 31.10.14http://bnr.bg/post/100479666 

В Европейските дни на наследството се представят проекти на НДФ „13 века България“Проекти, посветени за Владимир Димитров-Майстораhttp://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20155&sid=12

В София се откриват Европейски дни на наследството
Даниела Бенишева разказва още – чуйте нейния репортаж.
публикувано на 30.10.14 
За първи път в България се провеждат Европейски дни на наследството
от 31.10.2014http://www.touristmedia.info/bg/articles/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/11791/index.html
ЕВРОПЕЙСКИ ДНИ НА НАСЛЕДСТВОТО 2014 ГОДИНА
19 – 28 септември
12 септември 2014 г.

Европейски дни на наследството в 50 държави

октомври 31, 2014

Европейски дни на наследствотоЗа осма поредна година Регионален исторически музей – Благоевград  се включи в инициативата29 октомври 2014
http://www.museumblg.com/?%C0%F0%F5%E8%E2_%ED%EE%E2%E8%ED%E8:%22%DF%ED%E5_%D1%E0%ED%E4%E0%ED%F1%EA%E8_%E8_%D1%E5%F0%F1%EA%E8_%F0%E5%E2%EE%EB%FE%F6%E8%EE%ED%E5%ED_%EE%EA%F0%FA%E3%22_-_%E8%E7%EB%EE%E6%E1%E0_%E8_%EE%F2%EA%F0%E8%F

Есета за църквата "Света Богородица", гр. Асеновград, Европейски дни на наследството

от 28 септември 2014 до 30 септември 2014
ДОМ НА КУЛТУРАТА, САНДАНСКИ, БЪЛГАРИЯ

http://www.peika.bg/Evropeyski_dni_na_nasledstvoto_l.e_i.61604.html

Съвет на Европа
Европейски дни на наследството - ЕДН
Европейска културна конвенция (1954) - английска версия
EUROPEAN CULTURAL CONVENTION
Council of Europe Framework Convention on the Value of Cultural Heritage for Society 
Рамкова конвенция за стойността на културното наследство за обществото 

ЕВРОПЕЙСКИ ДНИ НА НАСЛЕДСТВОТО (ЕДН)
Европейски дни на наследството
ЕДН 2006 - Наследството в информационното общество
ЕДН 2005 - Югоизточна Европа – споделено наследство
ЕДН 2004 - Културен туризъм
ЕДН 2003 - Културни пейзажи
ЕДН 2002 - Различни етноси и религии - общо наследство
ЕДН 2001 - Децата, младежта и наследството
ЕДН 2000 - Културни маршрути
ЕДН 1999 - Народна архитектура
http://icomos-bg.org/?p=28&l=1