сряда, 7 декември 2016 г.

Представяне на книгата "История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

 История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век Първа част “Диахронни анализи”
Издателство “Валентин Траянов”, София 2009 г. ISBN 978-954-9928-41-9

Представянето на книгата се състоя на 15.12.2009 г. в Централния дом на САБ на ул. “Кракра” 11 в присъствието на впечатляваща по брой публика, което е рядкост за издания с теоретичен характер.

След разказа на Добрина Желева – Мартинс Виана за дългия път на авторите до крайния резултат, кратка рецензия изложи арх. Искра Дандолова, д-р на социологическите науки.
Последваха изказвания от водещия д-р арх. Антон Гугов (научен секретар на Центъра по архитектурознание, БАН), д-р арх. Анни Добринова Пенкин, доц. арх. Петър Йокимов.
Накрая, в неформална атмосфера протече размяната на цветя и авторски посвещения.
Изданието е част от дългогодишно изследване (1994-2000) върху историята на градоустройството в България от средата на ХІХ до средата на ХХ век, започнало като изследователски проект, финансиран след конкурс от Националния фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката (ръководител: П. Йокимов).
Такава история излиза за първи път у нас.
От една страна, тя обобщава събрания огромен изворов материал, който допълва съществено разпръснатите и по определени теми оскъдни данни, в единна информационна банка от оригинални кадастрални снимки, регулационни и градоустройствени планове, автентични документи и стари фотоси, сведения за авторите, данни от историческа, географска, краеведска, мемоарна литература и архивни източници.
Приложеният подход е новаторски – съчетание на структурен и семиотичен подход по отношение на избрани реперни градове, характерни с продължителната си историческа приемственост, функционална определеност и качествено усъвършенстване на селищното устройство (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, В. Търново, Видин, Кюстендил).
За да обхванат обекта на изследване по-цялостно, авторите съчетават диахронни и синхронни анализи, развити в два отделни тома.
В диахронен план се проследява биографията на избраните градове като етапи в тяхната еволюция – от топогенезиса им, през античността, първото кадастрално заснемане и регулационно проектиране до генералното градоустройствено планиране с дългосрочна визия за тяхното бъдеще.
В синхронен план тези етапи се анализират в паралелни срезове и се извлича набор от съществени групи характеристики, наречени парадигматични, които имат значение на модел за анализа на етапи от еволюцията и на други големи български градове.
Извличат се инвариантите в структурата на града и реперите на градската еволюция.
В съпоставка с водещите тенденции в градоустройствената теория и практика в световен, европейски и регионален мащаб, българското градоустройствено развитие се разполага в общопрофесионалния и общоисторическия контекст от средата на ХІХ до средата на ХХ век.
В отделен раздел са приложени богато илюстрирани диахронни анализи на по-малки селища със специфично значение за развитието на градоустройството и урбанизацията на страната като Ботевград (Орхание), Червен бряг (жп гара), Перник, Монтана (Фердинанд) и др.
Макар засега да имаме досег само с първата част от това мащабно изследване, очевидно е неговото значение за българската градоустройствена и архитектурна наука и практика – То е енциклопедично по разностранния спектър на организираната в него информация. То е интердисциплинарно по предмет и методи и поради това е евристично.
Същевременно, то ще бъде полезно помагало за изследователи в областта на общата история, социологията, културологията, опазването на културното наследство.

Изказване на доц. арх. Петър Йокимов:
          Уважаеми колеги,
          Поласкан съм от предложението на Добрина да представя нейната книга
          Градоустройствени паралели .... 
          от поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX-XX в."
Вероятно решението й е мотивирано от обстоятелството, че тази нейна книга е първият реален резултат от съвместната ни работа по написването на История на архитектурата и градоустройството на Третото българско царство, че бяхме заедно в един и същи тим от четирима души, влюбени в това, което вършат, и че в продължение на 10 години отстоявахме заедно битките, споделяхме и радостите от успехите и огорченията от недоброжелателството.
          Бих искал да благодаря на Добрина. Защото, подготвяйки се за днес, оживяха спомени, които ме направиха десет години по-млад. Спомних си възторженото начало на съвместната ни работа, попарено от известен наш професор, вече покойник, който възкликна:
"Какво пък има да й пишете на тази история! Та всичко е толкова ясно! Дайте ми и аз ще я приключа за една година кабинетна работа! ..."  Спомних си и заканата в репликата на друг колега: "Абе, то се не знае дали вие ще я пишете!" Или менторския опит на известна изкуствоведка - член на Научно-експертната комисия към Национален фонд "Научни изследвания", да елиминира членове от екипа ни.
          След тези общо взето евфемистични закачки в началото последваха съвсем не толкова закачливите анонимни доноси и рецензии, спирания на проекта, всевъзможни полугласни, многогласни и хорови административни заплахи, инициативи и санкции ....
          Но работата си продължи - много често без финансиране, на собствени средства и мускули, а нейният резултат - огромната банка от информация - напълно опроверга покойния професор. Оказа се, че далеч не всичко е било ясно на архитектурните ни историоведи, че изходната ни архитектурна историография е изпълнена с трафарети, неверни данни и факти, че на нея не са й известни имената и творчеството на крупни творци на българската архитектура, че не малка част от изводите й са повърхностни и дори неверни ....
          Но може би най-важното е, че резултатът от тази работа укрепи убеждението ни, че българската архитектура и градоустройство не са саморасли, а нейните творци имагинерни гении, а са част от глобалната европейска архитектура и световна култура.
          Е, именно книгата, която ни е събрала днес тук, най-ярко представя това. Замислена като своеобразна летопис на събития, факти и явления, на базата на огромен материал, монографията дава чудесна възможност за истинско пространствено възприемане на историческите процеси на архитектурата и градоустройството в България, и то великолепно сравними със световните процеси - не само архитектурни и градоустросйтвени, но и обществени, политически  и общокултурни.
          И още нещо - монографията на Добрина е впечатляващо начало на поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX - XX век". Смея да се надявам, че след такъв успешен старт, лелеяната от нас през всичките тези години поредица, обхващаща колосален обем знания, ще допринесе за националната ни културна идентификация. И искам твърдо да заявя, че ние ще отстояваме издаването на тази поредица, независимо от трудностите и пречките.
       
          Позволете ми да спра дотук. Защото, вярвам ще се съгласите, че нито книгата, а още по-малко нейният автор, се нуждаят от фанфари.
          Оценките вече дават тези, за които тя е предназначенна. А те са отлични! И аз дълбоко вярвам, че оценките за цялата предстояща поредица ще бъдат същите.

          На добър час!
за събитието разказа: Любинка Стоилова

вторник, 6 декември 2016 г.

110 години Народен театър "Иван Вазов"

автор: Л. Стоилова

На 3 януари 2017 г. се навършват 110 години от тържественото откриване на сградата на Народния театър "Иван Вазов".

Паметна плоча на едни от архитектите, работили върху сградата на Народния театър е поставена на сградата на театъра по инициатива на Съюза на архитектите в България, съобщава електронното издание citybuild.bg - "Откриха първата паметна плоча на именити чужди архитекти"
23.03.2012 / 11:18 -
http://www.citybuild.bg/news/otkriha-pyrvata-pametna-plocha/18813
Х.Хелмер и Ф.Фелнер, съответно с немско и австрийско потекло, са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали се главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер" във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Сред най-известните им творби е сградата на софийския Народен театър „Ив. Вазов". Запазени са и оригинални скици на проекта.

С респект към историческата истина, трябва да подчертаем, че в изтъкнатото архитектурно бюро във Виена водещ е арх. Фердинанд Фелнер младши, който наследява бюрото от баща си - архитект Фердинанд Фелнер старши.
Архитект Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник.
Затова буди недоумение поставянето името на Х. Хелмер на първо място.
Потвърждение за тази градация се намира в редица публикации, както и в немската версия за бюрото "Fellner& Helmer" в уикипедия:
http://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCro_Fellner_%26_Helmera href="http://4.bp.blogspot.com/-6YHrABSfBA4/T29TenzIwHI/AAAAAAAAC2s/_Q6E3JXXzb8s1600/Fellner-Helmer%2529NarTheatre_SF.jpg">

















Фердинанд Фелнер следва архитектура във ВТУ Виена.
Отношение към Мюнхенската архитектурна школа има само рoденият в Германия Херман Хелмер.
Съдружниците проектират първата сграда на Народния театър в необароков стил. И по този начин тя се родее с редица други техни проекти за театри из цяла Европа. В техническо и противопожарно отношение тези сгради са на най-високо ниво за своето време. Именно те въвеждат широко разпространения впоследствие тристепенен възходящ театрален силует, съставен от сравнително по-ниска част на фоайетата, следвана от обема зрителната зала и извисяващата се сценична кутия [вж. статии на Марчелла Щерн и Дитер Клайн,
- В: www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf , с. 28-31].






Част от историята на проектиране и изграждане на сградата на Народния театър бе проследена от изследователски екип върху австрийските архитектурни влияния в София през периода 1997-2000 г.

Своята страст към театъра и операта Фердинанд Сакскобурготски изгражда още във Виена. „Незаличим спомен от юношеските му години оставят в душата му едно гала представление на операта „Аида” във Виена, която дирижира самият Джузепе Верди, и постановката на „Парсифал” в Байройт под ръководството на Рихард Вагнер.” 
Това негово пристрастие не угасва и след идването му в България, напротив – „Всяка година, доколкото му позволяват обстоятелствата, той пътува до Байройт и счита това пътуване като поклонничество във фестивалния театър, който не назовава другояче освен „,храма”, където през определен период от време в живота си заема винаги едно и също място на първия ред в партера”.
[Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31].

Още през 1890-91 г. проект за театър в столицата е поръчан на спечелилия международен конкурс за Софийски минерални бани (1889) архитект от Виена Emil von Foerster (1838-1909). Незадоволителният резултат налага допълнителен тесен конкурс межу архитектурната фирма “Ferdinand Fellner & Hermann Helmer” от Виена и проф. арх.  Antonin Balsanek (1865-1921) – автор на Белведере (1897) и на Общинския дом (1903-12) в Прага. 
През декември 1903 г. представителят на спечелилата виенска фирма Hermann Helmer (1849-1919) пристига в София за оглед на мястото и през май 1904 г. донася лично завършения проект [Койчев, П.].
Процесът на строителството (1904-06) се следи отблизо лично от Фердинанд I. За това свидетелства и една телеграма на министър Иван Шишманов до пребиваващия в Евксиноград владетел. [Телеграма № 96: ЦДА, ф. 3к, оп. 8, а.е. 560, л. 20-23].         
„Евксиноград на 14/6 (?1904), Негово Царско Височество.
Архитект Хелмер е изменил значително фасадата на театралната сграда, което е дало повод на Специалната комисия да протестира и да иска едно голямо приближение към първоначалния план.
Като знаех колко Господарят се интересува за новия културен институт, като вземах от друга страна предвид, че Министерският съвет е разрешил да се сключи контракт с Хелмера само въз основа на премирания план, позволих си да изпратя на Ваше Царско Височество всичките три плана, първоначалният с измененията, ако има възражения, и дадете своето мнение върху тяхната стойност [...] Като искам прошка за бързината, която се налагаше от предстоящата дата за обявяване на търгове, съм на Ваше Царско Височество най-дълбоко предан.”
Сградата е завършена през 1906 г. и тържествено открита прз януари 1907 г.

С близостта си до княжеския дворец и редица обществени учреждения, тя оформя един представителен център, сред който доминира със своя силует и богата барокова пластична украса.
Значението, отдавано на театралната институция и нейното здание, се потвърждава както от отделените инвестиции за неговото строителство, така и от привличането на най-престижни фирми за оборудването и декорирането му. Всеобщо е признанието, че това е най-европейската сграда на София – „храмът”в културната мисия на Фердинанд
I.

Но днешното здание на Народния театър в София е съхранило твърде малко от оригинала на Фелнер и Хелмер.

Както е известно, през 1923 г. сградата на театъра е разрушена от пожар.
За повторно изграждане на театъра е поканен архитектът от Мюнхен и професор в Дрезденската политехника Мартин Дюлфер. Неговият проект предвижда значително разрастване на сценичната и административната част откъм ул. "Г. Бенковски", но вече с ново декоративно оформление и покритие, както и с противопожарна желязна завеса между сцената и зрителната зала.
От първоначалния облик на сградата в проекта на Фелнер и Хелмер се възстановява само входната част с характерните портик, фронтон и надстройки.

След пораженията от бомбардировките през 1944 г. сградата на театъра е възстановена във вида й след 1923-28 г.
Следваща реконструкция на театъра през 1970-те години възобновява върху новия обем на сценичната част бароковия купол както е бил в проекта на Фелнер и Хелмер като по този начин заличава част от работата на Мартин Дюлфер.





















Извори:
Пенчо Койчев, "„Народният театъръ в София”. 
– В: Списание на БИАД, 11-12 (1905), с. 109-117;
Марчелла Щерн, "Архитект Фердинанд Фелнер", "Архитект Херман Готлиб Хелмер";
Дитер Клайн, "Архитектите на софийския Народен театър Фелнер & Хелмер";
- В: Австрийски архитектурни влияния в София. Краят на XIX - началото на ХХ векhttp://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf (1998), с. 28-31;
Йоахим фон Кьонигсльов, Фердинанд Български. С., Гал-Ико, 1998, с. 31;
 Петър Йокимов, Любинка Стоилова, "Водещи архитектурни личности на независима България" (доклад, изнесен на научната конференция "Епохата на Цар Фердинанд I" - част І
Евксиноград, 14.06.2008 г. , публикуван в сборника от конференцията, с. 75-82;
http://sofiazanas.blogspot.bg/p/blog-page.html (2008);
https://www.academia.edu/13840746/_Водещи_архитектурни_личности_на_независима_България_.



Още за историята на Националния театър може да се прочете и на:
http://lovetheater.bg/dnes-se-navarshvat-110-g-ot-otkrivaneto-na-sgradata-na-naroden-teatar-11401/ ;
http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/item/406-110--години-от-откриване-на-сградата-на-народния-театър-„иван-вазов” (2016).