сряда, 7 декември 2016 г.

Представяне на книгата "История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

 История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век Първа част “Диахронни анализи”
Издателство “Валентин Траянов”, София 2009 г. ISBN 978-954-9928-41-9

Представянето на книгата се състоя на 15.12.2009 г. в Централния дом на САБ на ул. “Кракра” 11 в присъствието на впечатляваща по брой публика, което е рядкост за издания с теоретичен характер.

След разказа на Добрина Желева – Мартинс Виана за дългия път на авторите до крайния резултат, кратка рецензия изложи арх. Искра Дандолова, д-р на социологическите науки.
Последваха изказвания от водещия д-р арх. Антон Гугов (научен секретар на Центъра по архитектурознание, БАН), д-р арх. Анни Добринова Пенкин, доц. арх. Петър Йокимов.
Накрая, в неформална атмосфера протече размяната на цветя и авторски посвещения.
Изданието е част от дългогодишно изследване (1994-2000) върху историята на градоустройството в България от средата на ХІХ до средата на ХХ век, започнало като изследователски проект, финансиран след конкурс от Националния фонд "Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката (ръководител: П. Йокимов).
Такава история излиза за първи път у нас.
От една страна, тя обобщава събрания огромен изворов материал, който допълва съществено разпръснатите и по определени теми оскъдни данни, в единна информационна банка от оригинални кадастрални снимки, регулационни и градоустройствени планове, автентични документи и стари фотоси, сведения за авторите, данни от историческа, географска, краеведска, мемоарна литература и архивни източници.
Приложеният подход е новаторски – съчетание на структурен и семиотичен подход по отношение на избрани реперни градове, характерни с продължителната си историческа приемственост, функционална определеност и качествено усъвършенстване на селищното устройство (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, В. Търново, Видин, Кюстендил).
За да обхванат обекта на изследване по-цялостно, авторите съчетават диахронни и синхронни анализи, развити в два отделни тома.
В диахронен план се проследява биографията на избраните градове като етапи в тяхната еволюция – от топогенезиса им, през античността, първото кадастрално заснемане и регулационно проектиране до генералното градоустройствено планиране с дългосрочна визия за тяхното бъдеще.
В синхронен план тези етапи се анализират в паралелни срезове и се извлича набор от съществени групи характеристики, наречени парадигматични, които имат значение на модел за анализа на етапи от еволюцията и на други големи български градове.
Извличат се инвариантите в структурата на града и реперите на градската еволюция.
В съпоставка с водещите тенденции в градоустройствената теория и практика в световен, европейски и регионален мащаб, българското градоустройствено развитие се разполага в общопрофесионалния и общоисторическия контекст от средата на ХІХ до средата на ХХ век.
В отделен раздел са приложени богато илюстрирани диахронни анализи на по-малки селища със специфично значение за развитието на градоустройството и урбанизацията на страната като Ботевград (Орхание), Червен бряг (жп гара), Перник, Монтана (Фердинанд) и др.
Макар засега да имаме досег само с първата част от това мащабно изследване, очевидно е неговото значение за българската градоустройствена и архитектурна наука и практика – То е енциклопедично по разностранния спектър на организираната в него информация. То е интердисциплинарно по предмет и методи и поради това е евристично.
Същевременно, то ще бъде полезно помагало за изследователи в областта на общата история, социологията, културологията, опазването на културното наследство.

Изказване на доц. арх. Петър Йокимов:
          Уважаеми колеги,
          Поласкан съм от предложението на Добрина да представя нейната книга
          Градоустройствени паралели .... 
          от поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX-XX в."
Вероятно решението й е мотивирано от обстоятелството, че тази нейна книга е първият реален резултат от съвместната ни работа по написването на История на архитектурата и градоустройството на Третото българско царство, че бяхме заедно в един и същи тим от четирима души, влюбени в това, което вършат, и че в продължение на 10 години отстоявахме заедно битките, споделяхме и радостите от успехите и огорченията от недоброжелателството.
          Бих искал да благодаря на Добрина. Защото, подготвяйки се за днес, оживяха спомени, които ме направиха десет години по-млад. Спомних си възторженото начало на съвместната ни работа, попарено от известен наш професор, вече покойник, който възкликна:
"Какво пък има да й пишете на тази история! Та всичко е толкова ясно! Дайте ми и аз ще я приключа за една година кабинетна работа! ..."  Спомних си и заканата в репликата на друг колега: "Абе, то се не знае дали вие ще я пишете!" Или менторския опит на известна изкуствоведка - член на Научно-експертната комисия към Национален фонд "Научни изследвания", да елиминира членове от екипа ни.
          След тези общо взето евфемистични закачки в началото последваха съвсем не толкова закачливите анонимни доноси и рецензии, спирания на проекта, всевъзможни полугласни, многогласни и хорови административни заплахи, инициативи и санкции ....
          Но работата си продължи - много често без финансиране, на собствени средства и мускули, а нейният резултат - огромната банка от информация - напълно опроверга покойния професор. Оказа се, че далеч не всичко е било ясно на архитектурните ни историоведи, че изходната ни архитектурна историография е изпълнена с трафарети, неверни данни и факти, че на нея не са й известни имената и творчеството на крупни творци на българската архитектура, че не малка част от изводите й са повърхностни и дори неверни ....
          Но може би най-важното е, че резултатът от тази работа укрепи убеждението ни, че българската архитектура и градоустройство не са саморасли, а нейните творци имагинерни гении, а са част от глобалната европейска архитектура и световна култура.
          Е, именно книгата, която ни е събрала днес тук, най-ярко представя това. Замислена като своеобразна летопис на събития, факти и явления, на базата на огромен материал, монографията дава чудесна възможност за истинско пространствено възприемане на историческите процеси на архитектурата и градоустройството в България, и то великолепно сравними със световните процеси - не само архитектурни и градоустросйтвени, но и обществени, политически  и общокултурни.
          И още нещо - монографията на Добрина е впечатляващо начало на поредицата "Градоустройство и архитектура на България, XIX - XX век". Смея да се надявам, че след такъв успешен старт, лелеяната от нас през всичките тези години поредица, обхващаща колосален обем знания, ще допринесе за националната ни културна идентификация. И искам твърдо да заявя, че ние ще отстояваме издаването на тази поредица, независимо от трудностите и пречките.
       
          Позволете ми да спра дотук. Защото, вярвам ще се съгласите, че нито книгата, а още по-малко нейният автор, се нуждаят от фанфари.
          Оценките вече дават тези, за които тя е предназначенна. А те са отлични! И аз дълбоко вярвам, че оценките за цялата предстояща поредица ще бъдат същите.

          На добър час!
за събитието разказа: Любинка Стоилова

Няма коментари: