сряда, 31 юли 2019 г.

Нова намеса в ансамбъла на площад "Славейков"

Сградата на пл. "Славейков" № 11 възниква като Учителска взаимоспомагателна каса.
Изградена е след няколко национални архитектурни конкурса - през 1915 г., 1932 г. и 1933 г.
Едва първопремираният проект от третия конкурс на архитектите Сава Овчаров и Йордан Йорданов е реализиран през 1935-37 г.
Сградата е разположена в парцел с трапецовидна форма, по тясната страна на площад "Славейков". Това ситуиране я привилегирова като завършек на фронта по надлъжната ос на площада. Разтварянето на страничните фасади под остър ъгъл като фронтове на улиците "Солунска" и "Граф Игнатиев" увеличава усещането за перспективно съкращение на фасадите, което допринася за тяхната визуална стройност, въпреки плътността на обемите.
Авторите, утвърдили се като творци на модерната архитектура от 1930те години в регионален романтичен уклон, са ясно различими с интерпретациите на характерни елементи от традиционната архитектура - най-често  бифории, които смекчават строгостта на въздействие. 
Големите прозоречни отвори и по-щедрото остъкляване на ниските етажи, прозирните балкони, постъпателното отдръпване  на два атични етажа в дълбочина и плоският покрив-тераса допълнително облекчават въздействието на масите.
Надребняването на пропорциите на прозоречните отвори подпомага хармоничното вписване на сградата в пространството на тесния площад и възприятието от скъсените дистанции и ракурси.



След 1990 г. въздействието на бившата Учителска каса бе сериозно накърнено от климатици, сателитни чинии и реклами по фасадите.

Но през последната година - докато обществеността се вторачваше в реконструкцията на площада и новите тротоарни настилки, сградата на Учителската взаимоспомагателна каса е била надстроена.

Добавеният обем, колкото и обилно да е остъклен и изтеглен навътре,
въздейства като неуместна шапка. 
Тя не само е чужда на стила на оригинала и характерния почерк на едни от класиците на българската междувоенна архитектура Сава Овчаров и Йордан Йорданов. 

Поради издължеността на площада, тя се вижда отдалече и придава допълнителна тромавост на сградата; обременява традиционния силует на площада.
Новите прозоречни отвори въвеждат нов ритъм, който е чужд на сложната комбинация от ритми на прозорците във височина. 

С риск за пореден път да бъда причислена към клуба на плачещите за стари сгради,
отново ще подчертая, че майсторството в съвременната архитектура, както във всяка предходна епоха, е да намери достоен, а не скандален, начин да се намеси деликатно и органично в контекста. Да добави стойност, а не да отнеме качество.
А тази сграда е индивидуална недвижима културна ценност от местно значение,
обявена в ДВ бр.40/1978 г. и част от групова недвижима културна ценност.

Как изглеждат  нещата в конкретния случай?
Цялата надстройка лишава сградата от така характерния и елегантен завършек на плоския покрив, който допълва образа на всяка модерна сграда с експресивното усещане за дръзновен полет на фона на небето.
Съществуващият ансамбъл е нарушен с удивителна смелост.

Тази намеса изглежда още по-смущаващо предвид факта, че сградата е собственост на Министерство на културата и в нея се намира офисът на 
Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС).
И двете институции са призвани да опазват недвижимото културно наследство.

д-р арх. Любинка Стоилова