сряда, 15 май 2019 г.

Железопътната спирка в Казичене

Известна като Царската спирка (халта), обслужваща лятната царска резиденция в имението Врана. Декларирана като недвижима културна ценност от местно значение през 2009 г., по инициатива на тогавашния кмет на Казичeне. 
През 2017 г. неправителствени организации сезират прокуратурата и други отговорни инстанции, че сградата се руши и е опасна. Няма нито една ответна реакция.
https://20c-arch-bg.blogspot.com/2016/04/royal-railway-station-sofia-vienna.html

Тази безобразна разруха е като да гледаш бавното изтляване на тежко болен човек. 
Няма спасение за душата. 
 1950те 2019 2019
тук се вижда конструкцията на централното помещение
Вероятно настилката в чакалните помещения е била с клинкерни плочки 20/20/2,5 см от близката керамична фабрика. Със същите плочки са настлани пътеки около сградата от север и запад.Те са бледожълти на цвят. На гърба им има инициали "ДМ".Фабрика „Изида” - Драго Панков, 25.03.2014 г..https://offnews.bg/analizi/fabrika-izida-314655
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0_(%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4)
https://stroiinfo.com/po-patia-na-sofiiskata-keramika/В архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) разполагат с декларационна карта на недвижимата културна ценност (съст. арх. Яна Топалова), където сградата е датирана към 1906 г.В картата се посочва, че институтът разполага с архитектурно проучване от курсов архитектурен проект за реставрация и социализация към Курса за професионално обучение на архитекти по опазване на паметниците на културата (съст. арх. Антон Василев).
Този курс на НИНК се провеждаше съвместно със специалисти от школата "Шайо" в Париж 
(École de Chaillot, основано през 1887 г.,  образователен клон на Cité de l'Architecture et du Patrimoine от 2004 ).
Заснемането на цялата сграда и на детайли от нея е много подробно и може да бъде благодатна основа за реставрационни дейности.
Специализантът е направил анализ на сградата, като симетрична по късата ос, състояща се от централна част и крила на изток и запад, но симетрична и в трите си помещения по надлъжната ос. 
Според него централното ядро, наречено "царски салон", винаги е било изолирано от страничните крила и свързано визуално с тях чрез прозорци. Северната и южната фасада в тази част са обработени с профилирана мазилка и каменни подпрозоречни корнизи. Северната фасада е плоска, докато южната е с конвексна форма и има голяма метална маркиза над входа с ламаринено покритие, която към онзи момент е станала само като метален скелет. По спомени на възрастни жители от Казичене, подобна маркиза е имало и над северния вход.
В интериора му, в специални измазани ниши, е имало две цилиндрични кахлени печки. Отгоре помещението е затворено с плоска стоманобетонова плоча - конструктивно подобие на пруски свод с 27 железни профила, без засводявания между тях. Накога таванът е бил декориран с гипсови профили. Покривната конструкция е дървена и оформя куполообразна шапка със сложна конфигурация, която се извисява над страничните крилаВ страничните крила покривната конструкция се поддържа от вградени чугунени колони с декоративни капители, които носят чугунени греди с двойни "Т"-профили, върху които е лягала стряхата на покрива над перона пред сградата. Двете крила имат входове - съответно от изток и запад, покрити с козирки. Според специализанта прозорците на тези странични крила от юг са били неотваряеми, а допълнително са поставени отваряеми прозорци от север - за вентилация.В декларационната карта на НИНКН се твърди, че "от средата на 60те год. на миналия век постройката е занемарена и не се поддържа, поради което към настоящия момент (2009 г.) е в много тежко физическо състояние.
Околната среда е крайно променена и неблагоприятна, предвид обособената в последните десетилетия промишлена зона и индустриалния характер на преобладаващата в района застройка. Особено опасно е въздействието на вибрациите от преминаващите в непосредствена близост влакове по действащата ж.п. линия .
.."
Същите изводи прави и арх. Антон Василев, според когото "мазилката и гипсовите елементи на фасадите са обрушени от водата, която се е стичала и прониквала в тях, като се прибавят за северната фасада ефектите на вибрацитеот преминаващите в близост влакове и замърсяването от ж.п. транспорта, а от юг по-големия брой циклина замръзване и размръзване. ...Вследствие на вибрации от ж.п. транспорта, са се получили обрушвания и пукнатини в северната стена на западното крило в областта на едната от девете чугунени колони, вградени в нея."
Арх. Василев заключва, че сградата е в много лошо състояние (2009 г.) - както прозорците, така и вратите са изкъртени. Дървената покривна конструкция в централната част, покрита в миналото с ламарина, е разкрита и разграбена. 
От декоративните елементи по фасадите и в интериора не е останало почти нищо, освен следите от местата им и части от тях. Двете кахлени печки в централния "царски" салон са разграбени и изпочупени.... От четирите ферми на покрива на централната част са останали само три. Покривът е разпокрит и дъждовни води проникват надолу в помещението. "Бяха намерени и останки от капандура, която е била в централната южна част на мансардния покрив. Беше намерена и част от шпила на купола. Коминът  в едно от помещенията на изток е разрушен до ниво покрив. Ламаринените обшивки на бордовете са свалени, което довежда до стичане на вода по мазилката и разрушаване на запазеното покривно покритие ..."
Старата железопътна спирка на Казичене е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория "местно значение" през 2009 г.  с решение на Експертния съвет на НИНКН. След приемането на Закона за културното наследство в сила от 10.04.2009 г., юридическият статут на сградата е "архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория местно значение".
 Въпреки отправените препоръки от 2009 г.., новодекларираната НКЦ да се отрази в кадастралния регистър на столицата, десет години по-късно не открих гарата да е отбелязана като недвижима културна ценностс на кадастралната карта на София.



При наличието на две двойки релси на ж.п. линията от София на югоизток в направление Пловдив, влаковете преминават и в двете посоки по релсите, които отстоято на около метър от сградата.
През 2009 г. Експертният съвет на тогавашното НИПК препоръчва "с цел ограничаване неблагоприятното въздействие на вибрации от преминаващи влакове, е необходимо демонтирането на сградата и преизграждането й с отместване на местоположението в посока юг-югоизток на безопасно разстояние от действащата ж.п. линия. С цел социализирането на обекта и осигуряване на бедопасното му функциониране, да се потърси адекватно градоустройствено решение в контекста на действащата комуникация на населеното място.За изминалите 10 години не се е случило нито едното, нито другото, въпреки изявеното желание от кмета на населеното място бившата Царска ж.п. спирка да функционира като паметник на културата.Вероятно значително по-лесно и по-евтино би било да се отдалечи ж.п. линията от сградата, или поне да се използва по-отдалеченият релсов път, който в момента изобщо не се използва.За съжаление, до момента институциите - Областната управа, Националната компания железопътна инфраструктура и Столичната община, просто спорят коя от тях е отговорна за собствеността върху имота, но никоя не се е загрижила за неговото спасяване.https://20c-arch-bg.blogspot.com/2016/04/royal-railway-station-sofia-vienna.html

https
://obshtestven.wordpress.com/2019/05/20/koi-kriv-koi-prav-tsarskata-gara-kazichene-produljava-da-se-rushi/

https://www.youtube.com/watch?v=-RIYXlVjUZ8&fbclid=IwAR05qRweLAjbxnE07K9Zr0mCaohOuNFhfgCWKJs_mMqGaQ_zNzDpLSYzYns

Петиция за спасяването на сградата на спирката
https://www.peticiq.com/209706?uv=15619948