понеделник, 4 юни 2018 г.

За спасението на една къща



Двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "Проф. Асен Златаров", кв. 557, м. "Зона Г-12", район "Оборище", Столична община

Преди време получих по електронната поща писмо със следното съдържание:

Обръщам се към Вас с молба за помощ, ...... Аз, близки и по – далечни съседи на една къща правим опити да я спасим от скорошно събаряне. Къщата се намира в град София, на ъгъла на ул.  Велико Търново и ул. Проф. Асен Златаров и според нас е в изключително добро състояние. Строена е в началото на миналия век (1935 г.), и без да сме специалисти я намираме за изключително красива постройка. Други твърдящи, че разбират от строителство и архитектура твърдят, че къщата е образец на класическия, български, междувоеннен архитектурен модернизъм. Самата къща по начина, по който стои, осигурява на живеещите близо до нея усещането за пространство, и благодарение на нея всички ние имаме целогодишно слънце и въздух. За съжаление е нарочена за събаряне от новият и собственик. Изпращам Ви документи, от които да се запознаете по – подробно със случая.

Жалбата е подадена до абсолютно всички институции, за което прилагам и сканирана първа страница с вх. номера.  Подали сме и искане за статут на НКС в НИНКН. От там ми казаха, че може да е свободен текст. Имаме нужда от професионална консултация. 

От приложените документи става ясно, че къщата доскоро е била ползвана като посолство на Република Хърватска, чe Националният институт за недвижимо културно наследство вече е съгласувал проект за ПУП - ИПРЗ и РУП на нов УПИ VI-237 "за жс и пг" в кв. 557  и е в ход съгласуване в Дирекцията по архитектура и градоустройство на Столичната община.
От сложния и заплетен казус, изложен в приложените няколко жалби, подразбрах, че сградата е строена през 1935 г., че след експроприацията на имота след 09.09.1944 г. в къщата е живял Добри Терпешев, че жалбоподателите изразяват съмнения за законосъобразността на приватизирането на имота и начина на провеждане на процедурите по съгласуване на новия подробен устройствен план - ИПРЗ и РУП, 

По-долу публикувам текста на отговора, който изпратих на Господин Димов по електронната поща.



Уважаеми Господин Димов,
Получих от Вас цялата кореспонденция (с изключение на снимки),
свързана с двуетажната сграда на ул. "Велико Търново" 32, ъгла с ул. "Асен Златаров".
Помъчих се да вникна в казуса като се запознах с всички документи, с информацията, публикувана в интернет сайтовете на ДАГ - СО, ГИС, Google maps, Wikipedia (https://bg.wikipedia.org/wiki/Добри_Терпешеви литература, свързана с недвижимите паметници на културата/недвижимите културни цености в София.
За качествата на самата сграда мога да съдя единствено по външния й вид от изгледите в Google maps (от 2012 г.)
Би било добре да се видят и чертежи на срадата, но ако такива има в архивите на ДАГ, те биха били достъпни след съгласие на собственика на имота. 

Допускам, че при създалите се междусъседски напрежения, такова съгласие би било трудно постижимо. 
От дългогодишните си занимания с история на българската архитектура на ХХ век, както и с опазване на недвижимото културно наследство в София, мога да Ви уверя следното:
За да бъде призната една архитектурна творба за индивидуална недвижима културна ценност от ХХ век (с категория „национално” или „местно” значение) би следвало тя или да бъде творба на изтъкнати проектанти (архитект, инженер-конструктор, художник) или да притежава забележителни архитектурни, строителни и художествени достойноства, характеризиращи периода на нейното създаване, или да бъде свързана исторически със забележителни събития/ личности.
Тъй като не разполагам с оригиналния проект или друга информация за авторство, нито съм имала възможност за оглед на място, мога да се огранича само във визуалната преценка на оцелелите до днес физически качества на обекта, запечатани във външни фотографии.
От моя гледна точка, сградата на ул. "Велико Търново" 32, ъгъла с ул. "проф. Асен Златаров" е продукт на архитектурата на модернизма между двете световни войни, в неговия ранен вариант (независимо че, както съобщавате, е изградена през 1935 г.). Във фасадното третиране е налице стремеж да се следват някои от водещите принципи на модернизма – гладки фасадни повърхности, обединяване на прозоречните отвори в групи чрез общо рамкиране и хоризонтално профилиране/канелиране на ъгловите плътни части; търсене на хоризонтално издължени пропорции при членението на прозорците с повече шпроси, елегантно рамкиране на прозоречните отвори; геометрично опростена фигуралност на металните парапети на балкони и тераси (ако приемем, че те са оригинални, което не може да се прецени добре без пряк оглед).



От особено значение при модерната архитектура е решението на интериорното пространство. Без познаване на оригиналния проект, на заснемане или пряк досег с интериорите, не може да се направи каквато и да било преценка на този аспект.  От датата на изграждане може да се заключи, че носещата конструкция би следвало да е скелетна стоманобетонова. От снимките може да се предположи, че покривът е четирискатен, вероятно с дървена конструкция и покритие с керемиди. 
За Ваше сведение трябва да подчертая, че зрелите и майсторски творби на т.нар. „междувоенен модернизъм” се появяват в страната от средата на 1930-те години насетне. Разглежданият пример не може да се категоризира като уникален образец на стила, а по-скоро като типичен представител на модерното строителство в България между двете световни войни. Предполагам, че именно поради тези съображения обектът не е бил включен при масираното регистриране на паметници на културата в София през 1976-1977 г., и не фигурира като индивидуален паметник на културата в изданието на Националния институт за паметници на културата към Комитета за изкуство и култура, озаглавено „Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., 1977.
От друга страна, както във всяко изкуство, значението на архитектурната творба би следвало да се разглежда, освен самостоятелно, и в контекст – пространствен и исторически.В пространствен аспект срадата е част от групов паметник на културата/групова недвижима културна ценност - Ж-1 Жилищна зона „Докторски паметник”чиито особености съм разгледала в съответствие с аргументацията на НИПК/НИНКН, в две изложения, свързани с опазването на недвижими културни ценности в София, а именно: 
 ..... Зоната е почти изцяло жилищна, .... запазила атмосферата на живописни фамилни къщи с дворни градини от началото на ХХ в. и малоетажни апартаментни сгради с вътрешноквартални дворове от периода между двете световни войни... Поради своето хигиенично местоположение и близост до обществения център, зоната е била усвоена системно с жилищни сгради на служители във висшата държавна администрация, крупни индустриалци и търговци, заможни представители на интелигенцията. В архитектурата на къщите се срещат образци на архитектурни стилове от национално значение, творби на видни архитекти, повечето одържавени след 1948 г. и адаптирани към обществена функция, или за нуждите на чуждестранни дипломатически мисии. След 1990 г. те са реституирани и включени в свободния пазар на недвижимости....  Разнообразното съчетание на различни културни пластове е почти непроменено по етажност след Втората световна война. Характеризира се с относително единство на уличните силуети и дворните пространства. Те са защитени от Закона за културното наследство и би следвало да се опазват ревниво в близък до автентичния им вид като утвърдени в градската памет ансамбли...
Зоната „Ж1 – Докторски паметник” е заложена като групов недвижим паметник на културата в цитираното Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София. Централна градска част”. С., КИК-НИПК, 1977, с. 48 и приета като такъв от Експертния съвет на НИПК според писмо № 4469 от 22.08.1986 г.
В исторически аспект, освен вече направения естетически анализ, който полага обекта в хронологията на развитието на модерната архитектура, е важно да се подчертае, че в България запазените примери от периода между двете световни войни са вече много малко. Малкият брой на запазените до днес нискоетажни фамилни къщи с двор в историческата централна част на София е аргумент в полза на декларирането на тази сграда като индивидуална недвижима културна ценност от местно значение.
В сградата могат да се предположат намеси, нарушаващи нейната абсолютна автентичност (зазиждане на балкона на първия етаж, поява на гаражни клетки в двора). Все пак е похвално, че тя е съхранена до наши дни в относително близък до характерния за модернизма външен вид. В дадения случай, въпреки вероятните конкретни обстоятелства на одържавяване, може да се допусне, че опазването се дължи до голяма степен и на доскорошното й ползване от дипломатическа мисия.
По този въпрос продължавам да поддържам мнението си, изказано през 1994 г. в статията "Модерна архитектура в жилищните сгради у нас", - Архитектура, № 3 (1994): 39-42, когато с група колеги основавахме секция за опазване наследството на модернизма към международната организация ДОКОМОМО
ПослесловКато дял от проявленията на българския модернизъм индивидуалната къща е най-бегло коментирана в родната историография. Вероятно защото нейното социално значение на пръв поглед е по-ограничено. Всъщност, обществената значимост на тези сравнително па-малки по обем обекти се оценява след национализацията на едрата градска собственост в края на 40-те години – голяма част са „усвоени” за представителни административни цели, за резиденции на чеждустранни дипломатически мисии. Колкото и парадоксално да звучи, тъкмо политическите директиви, които отричат естетиката и творческите постижения на модернизма като упадъчни, косвено признават тяхната необорима художествена стойност. Днес някои от тези сгради – отново частна собственост, добиват ново предназначение, а и нов облик, които в по-малка или по-голяма степен ги отдалечават от оригиналния авторов замисъл. Приемлива ли е тази съвременна практика? Отдалечава ли ни тя от българския модернизъм между двете световни войни? Може би такава тема заслужава специална дискусия.”
За изминалите 24 години, при бурните процеси на свободна търговия с имоти и трудното контролиране на строителните инициативи след 1989 г., желаната професионална дискусия почти не се състоя; напротив - бяха положени разнообразни усилия да бъдат възпрени много от потенциалните дискутанти и защитници на културното наследство. Въпреки това, „Зона Ж1 – Докторски паметник” бе включена в частта „културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София (приет през 2009) и отбелязана с допълнителен режим на застрояване Ткин според Закона за устройство и застрояване на Столичната община, съобразно изискванията на Закона за културното наследство.


Тъй като сградата е част от груповата недвижима културна ценност, би следвало именно Министерство на културата (МК) чрез специализираното си поделение Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – наследник на някогашния НИПК, да съблюдава заложените  изисквания на Общия устройствен план на София и на ЗКН за ансамблово единство на средата и за запазване на нейната исторически сложила се специфика.
В условията на либерална пазарна икономика, удържането на инвестиционните намерения на собствениците в рамките на тези ограничения се оказва трудно изпълнимо, особено ако самите собственици нямат респект към културното наследство. Практиката показва, че изискванията на ЗКН за груповите недвижими културни ценности се пренебрегват или тълкуват разтегливо дори от експерти в НИНКН.  
Ревизия на вече приключила процедура по съгласуване от МК и ДАГ би била възможна ако се установят след обжалване драстични нарушения на пространствения контекст и съответните законови изисквания на ЗКН или ЗУТ . Да изказвам съждения относно проекта за ПУП-ИПРЗ, който не съм видяла би било непрофесионално. Затова, като се позовавам на предоставените ми от Вас текстове, единствено мога да поставя принципното условие, че предлаганата височина на новата застройка в УПИ на въпросния адрес би трябвало да се спрегне с етажността и височината на апартаментните сгради по ул. „Проф. Асен Златаров”, заедно с които също участва в единен ансамбъл, като по този начин ще се съобрази и с ширината на улицата (изискване на ЗУТ, което, както Вие твърдите, не е спазено от вече съгласувания проект). За прецизиране на обстоятелствата и критиките към ПУП би Ви била от полза експертната помощ на практикуващ архитект-проектант, какъвто аз не съм.
 В исторически аспект, друг критерий, който би могъл да послужи за категоризацията на разглеждания обект като индивидуална недвижима културна ценност, са личности и събития, свързани с него. Разбира се, категоризацията на недвижимите културни ценности е в пряка зависимост от ценностната йерархия на категоризиращите експерти и институции, съответно – на обществото и културната ситуация, към които принадлежат.
Поради непознаване на оригиналния проект или обстоятелствата по неговото създаване, не са ми известни автентичният собственик и първите обитатели на къщата. Възможно е все още да се съхранява информация в архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (бивш НИПК) или в архива на отдела за опазване на недвижимото културно наследство към Музея за история на София, тъй като имам основателно предположение, че сградата е била включена в проучванията на паметниците на културата в София, осъществени от изследователски колектив на НИПК през 1976-1977 г.
Сведението, изразено от Вас, че в някакъв период след 1944 г. битието на Добри Терпешев е свързано с къщата на ул. „Велико Търново” № 32, се нуждае от документално потвърждение. В този случай, евентуалната оценка на културната й стойност и последващото й деклариране като индивидуална недвижима културна ценност би следвало да се базират на обосновани становища на професионални историци за значението за националната история на този общественик или на фрагмент от неговата биография.
Обикновено подобни обстоятелства се отбелязват с паметни плочи.
Останалите идеи, лансирани във Вашите изложения, за смяна на собствеността и адаптация на сградата като детска градина не са от моята професионална компетентност.

Надявам се, че няма да възразите ако публикувам този текст в интернет в подходяща форма.

Поздрав,
Любинка Стоилова