... Как ехото заглъхва

"Поне шест възражения и множество въпроси около плановете за нова офис сграда до Народния театър" - 

www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/03/06/3400425_pone_6_vuzrajeniia_i_mnojestvo_vuprosi_okolo_planovete/#comments - статия на Юлиана Колева, в. Дневник, 07.07.2019

Изготвеният през 2015 г. подробен устройствен план (ПУП) на Зона "Център - А юг (арх. Светла Тихолова и кол.) в Район "Средец" е заложил в непосредствена близост до сградата на Националния театър "Иван Вазов" две петна за офис сгради по на 6 етажа. Цялата зона е предвидена за обществено-обслужващи дейности. 

Едното петно е в парцела на ул. "Кузман Шапкарев" № 3 и предвижда събарянето на съществуващата сграда, строена през 1920те г. за дом на генерал Андреев "в стил модерн" (както е преценил през 1970те години експертен състав на НИПК). 
Тази къща е част от групова надвижима културна ценност, която обхваща целия квартал №468 между улиците "Кузман Шапкарев" (бивша "Поп Андрей"), "Иван Вазов", "Гурко" и "Г.С. Раковски", както и съседния на запад в посока към ул. "Дякон Игнатий" и Градската градина. Фронтовете на тези два квартала по ул. "Иван Вазов" оформят рамката на една от най-ценните недвижими културни ценности в столицата с европейска значимост, каквато е сградата на Националния театър "Ив. Вазов", изградена по проекти на изтъкнати европейски архитекти - виенското бюро на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер (1904-06) и немският архитект Мартин Дюлфер, проектирал реконструкцията след опожаряването на сградата през 1923 г.  Същевременно това е историческа среда с трайно установена традиционна атмосфера и висока културна стойност.

Още през 2008 г. юридическият статутът на сградата като недвижим паметник на културата  на ул. "Кузман Шапкарев" № 3 е бил свален с решение на  Експертния съвет на Нацоналния институт за паметници на културата (НИПК), председателстван от тогавашния директор - арх. Георги Угринов (протокол от 15.05.2008 г.). Като причини за това се изтъква загубена планова и пространствена автентичност на сградата поради множество вътрешни преустройства, съборени домакински помещения към двора и нарушена фасадна декоративна украса (?!). Вместо да постанови възстановяване на изгубени автентични елементи, НИПК услужливо е заличил обекта от регистъра на паметници на културата, за да не пречи на по-нататъшните промени, че дори и на пълното му физическо заличаване. 

На този фрагмент от схемата за културно наследство към действащия Общ устройствен план на София в бледожълт кръг, маркиращ квартал № 468  съществуващата сграда на ул. "Кузман Шапкарев" № 3 е обозначена в сиво. 
Това е зона на групова недвижима културна ценност от местността „Център”. www .sofproect.com/Images/web_maps19112009/22.pdf .

В съседство в същия квартал са разположени две недвижими културни ценности 
Сградата на бивше Кафене "Средец" (Якобински клуб, днес ресторант „Синият лъв”) 
е изградена през 1885 г. като дом на Петър Ангелов по проект на австрийския архитект Петер Паул Бранг. Тя е собственост на Община „Средец”, ул. "Иван Вазов" № 6, кв. 468, планоснимачен  № 11. Това е една от най-старите сгради, все още оцеляващи в историческия център на столицата. Декларирана е с писмо на НИПК  № 1787/21.05.1976 като архитектурен паметник на културата / културна ценност (ПК/КЦ) за сведение, което е най-ниската категория и не дава висока степен на юридическа защита. 

Жилищна сграда, бивша на Проф. д-р Стефан Ватев, на ул. "К. Шапкарев" № 1, кв. 468, планоснимачен  № 6, декларирана с писмо на НИПК № 1787/21.05.1976, и обявена в ДВ бр.40/1978 г. като архитектурен и художествен ПК/КЦ от местно значение. Тя е изградена през 1912-14 г. по проект на именития български архитект Никола Лазаров.  

И трите обекта попадат в охранителната зона на Археолого–историческия резерват „Антична Сердика – Средновековен Средец”, който е с висока юридическа категория на опазване. Следователно, в тази част всякакво разкопаване ще се следи внимателно от археолози.

Вече съгласуваният ПУП на зона А юг предвижда на две места в квартал № 468 да се появят нови сградни обеми за офиси по на 6 етажа (оцветени на горния чертеж в сиво, а на долния чертеж - в червено).

© Дневник

На основание на този проект Главният архитект на София е издал през 2017 г. виза за проектиране на работен устройствен план (РУП) за квартал № 468, който наскоро бе обявен от Район "Средец" за сведение на заинтересуваните собственици на съседни имоти.

Този проект предвижда не само да се събори съществуващата сграда на ул. "К. Шапкарев" № 3, а новата да заеме почти цялата площ на парцела, но и да се издигне вместо на шест, на осем стандартни етажа и един мансарден, като в допълнение са вкопаят и гаражи на две подземни нива. 

Вкопаването на сградата в такава дълбочина изисква особено внимание след като тя се намира в зоната на историко-археологическия резерват "Сердика - Средец" - културна ценност с национално значение. Това означава постоянно наблюдение на археолог по време на изкопните работи.

От силуетите в РУП се вижда, че новата сграда би надвишила с два етажа и цялата височина на подпокривното си пространство новото на корниза на съществуващата сграда на ул. "Кузман Шапкарев" № 1.

Тези драстични отклонения от действащия ПУП изискват ново съгласуване, но същевременно е явно, че ще нарушат сериозно параметрите на средата в непосредствена близост до Националния театър "Иван Вазов".

Чертежите на РУП са приложени в статията на Юлияна Колева, в. Дневник. 

Очевидно е, че при нарастването на височината на новата сграда (24 метра до кота корниз), пространството на тясната улица "Кузман Шапкарев" ще изглежда притеснено, засенчено и чуждо на досегашния характер на средата.

Поглед по ул. "Кузман Шапкарев" в посока към Националния театър

Но, Район "Средец" - собственикът на къщата на ул. "Иван Вазов" № 6 с ресторант "Синият лъв", би следвало да е притеснен не само заради вече разгледания обект.

Сериозно внимание заслужава и второто петно за нов строеж в квартал № 468. 

То се намира по фронта на ул. "Иван Вазов" между къщата на проф. Стефан Ватев (ул. Кузман Шапкарев" № 1) и къщата на ул. "Иван Вазов" № 6 с ресторант "Синият лъв". Предвидена е височина на бъдещата офис сграда - 6 етажа, т. е ок. 18 метра до кота корниз. При това, новата сграда се предвижда да се долепи до съществуващите като по този начин ще обезличи техните странични фасади. 
Любителите на ресторант "Синият лъв" ще бъдат лишени от прекрасната лятна градина със столетни дървета.

Остава загадка дали един новоизграден обем ще се впише хармонично в съществуващата историческа среда, как ще повлияе на установения силует на ул. "Иван Вазов".

Заложен е взрив със закъснител, но той все някога ще засвидетелства своя потенциал. 

Л. Стоилова

Дискусия за бъдещето на остатъка от Централната общинска минерална баня в София

http://citybuild.bg/news/grazhdani-debityt-dostatychen/38393?fbclid=IwAR2Tpa_af7UmS9j5UjO1hVdUrqizxfpUbKbFHfBbTyXni7G6U9_gKbc0YP0

На 5 декември във фоайето на Централната общинска минерална баня обсъждане за по-нататъшна реконструкция на същата сграда е събрала граждани, пред което са докладвали Зам. кметът по културните въпроси - доц. д-р Тодор Чобанов и проектантът - арх. Станислав Константинов

Разказ за намеренията на Столичната община и на проектанта бе направен в
програмата "Денят започва с култура" на БНТ1
https://www.bnt.bg/bg/a/nov-proekt-za-muzeya-na-sofiya


Друг разказ се появи във фейсбук страницата на
СТАРИНИТЕ ДНЕС

https://www.facebook.com/Starinitednes/posts/2195803134013027

December 4 at 8:46 PM · 

Представянето на проекта за разширение на Музея на София в северното крило на Централната баня не се получи. Публиката не го пожела и се разбунтува ...

Гражданите, дошли на обсъждането, нямаха против София да си има музей, но бяха АБСОЛЮТНО против той да се помещава в емблематичната сграда на Централна баня.

Защото София от векове е град именно заради минералната вода.
Защото НИТО ЕДИН от 30-те извора в столицата не се ползва.
Защото ВСИЧКИ прекрасни сгради на обществените бани в София са изоставени ...
Защото сградата на Централна баня е станала паметник на културата точно с функцията си на баня ...
Защото смятат, че трябва да се възстанови автентичността и сградата да започне да функционира като съвременен балнеологичен комплекс

Какво обаче ще направи Софийска община след това обсъждане?
Ще вземе ли предвид недоволството или ще затвори портите на "крепостта" и ще си поръча музика за вечерта?

А междувременно в Будапеща всичко откъм градски бани е съвсем, съвсем спокойно ...

Дали си имат градски музей?

6 Comments 26 Shares

42Lubomir Peytchev, Stefan Stoyanov and 40 others    Like

Ето и последвалата дискусия

Георги Цапков Т.е. грешката/правотата е наполовина грешка/правота..

Vladimir Mitov Ситуацията е много сложна. Битката за централна баня беше загубена още по времето на Софиянски (по негово време тръгна инициативата за това банята да стане музей). Сградата има един главен вход, а влизането през странични входове не подхожда нито на музея, нито на банята. Вариантите според мен са: или банята става цялата музей, или музеят се мести в нова специална музейна сграда на подходящо място в центъра на София и сградата отново става баня. Но да се изхвърли музея на улицата без готова сграда, която да го приеме - това ще е безобразие. 

Георги Цапков Както пише статията: Никой не иска музеят да бъде ощетен. Необходима е друга сграда за него. На обсъждането управляващият "Студентски дом" предложи сградата си, която музеят да вземе за нуждите си, но банята да си остане символ и смисъл на града...
Да въпросът е сложен, когато едно управление не е част от гражданите, а е някакво самостоятелно образувание подобно на раковото със свой живот, свои неясни цели и методи.
Нищо де, идат избори, та не се знае ...

Tsetso Mezzo Vladimir Mitov това за страничните входове ваша теза ли е, и какво им е на входовете?

Vladimir Mitov Tsetso Mezzo В случая е моя теза, чия теза да е. Но урокът за главния вход е от избрания проект за "Квадрат 500". Там, въпреки че сградата има много ясен архитектурно подчертан главен вход, проектът предвижда втори главен вход. :) Въобще главните входове трябва да се уважават. А вие имате ли теза?

Tsetso Mezzo Нямам тези още за тази сграда, не съм я проучвал...
Ще цитирам една теза на проф. Мирянов, на една дипломна защита в УАСГ, някъде около 2000 година след Христа се случва случката, проект за адаптация на римска баня, историческите извори и проучването казват, че сградата имала два входа- за мъже и за жени, исторически документирано и археологически картографирано.
Проф. Мирянов смело наредил промяна на хода на историята и културата на древните римляни, с указанието двата входа да се обединят в един централен вход. Ей така...

Ljubinka Stoilova Вече 20 години участвам в споровете за тази сграда. За това некратко време защитниците на оригиналната банска функция не са схванали нито един от рационалните аргументи.
Или просто използват казуса за други цели.
Щом има такива пуристи, хайде тогава да върнем Националната художествена галерия към функцията й на конак - горе долу това е времето, когато се е решавало бъдещето на квартала с централната минерална баня - предимно за хигиенни функции
Георги Цапков Въпросът е дали трансформираната функция на една градска баня, днес, през 2018 година има аналог - има.
И това е видно, тъй като съществува т.нар. СПА култура.
Конакът няма съвременен аналог. Евентуално някое РПУ може да се настани, но това не е култура ...

Ljubinka Stoilova Точно това е - има други баани, и те са много по-подходящи за СПА. Там трябва да се насочат инвестициите, а не да се преправя нещо, което вече е тръгнало в друга посока и като спа няма перспективи - без хотел, без паркинги, без парк, в деловия център на столицата, наполовина вече усвоено за други цели.
Извинете, Вие знаете ли какви богатства притежава Музеят за история на София?
Няма нужда да се сравняваме с Лувр. А да сме това, което сме

Мирослав Иванов Може ли аргументирано да подскажете за толкова години проучване защо избрахте музей, а не библиотека/медиатека? За тази функция също не е необходим паркинг, хотел, парк и е с подходяща локация?

Мирослав Иванов Нали имаме квадрат 500, сега какво предлагате квадрат 250 и усвояване на едни пари?

Ljubinka Stoilova https://www.academia.edu/26027977/
Тридесет години опазване на Централната общинска минерална баня в София / Thirty Years of Conservation the Municipal Central Mineral Baths in Sofia

Ljubinka Stoilova https://www.academia.edu/22469454/
100th Years Central Mineral Baths in Sofia. Chronicle of A Remarkable Creation - 100 години Централна минерална баня в София. Хроника на едно забележително съзидание.

Мирослав Иванов Благодаря,, за съжаление и тук изплува името на арх. Константинов и арх. Янев като фигури инициатори на процеса за промяна на предназначението. След като в момента се извършва ремонт на площад Славейков именно по проект на арх. Константинов това ме прави още по скептичен относно адаптацията.

Ljubinka Stoilova Грешите - този проект за реконструкция на площада не е на арх. Станислав Константинов.
Моят интерес не е в полза на един или друг проектант, а в интерес на възможността да се спаси една сграда чрез промяна на функцията й.
А защитниците на СПА трябва първо да направят сериозно проучване как би функцинирала сградата като баня, каква входна такса ще бъде оптимална, колко посетители на ден би имала.

Vladimir Mitov Славейков е по проект на арх. Иво Пантелеев, решението за музей беше взено по времето на кмета Софиянски... Поне си проверявайте фактологията...

Мирослав Иванов Реконструкцията по времето на Стефан Софиянски е направена от арх. Константинов. В момента реконструкцията е по проект на арх. Панталеев, който пък сам си е писал заданието, което предполага, че дори законно не е морално.

Krasimira Karamateva Petrova Мнението на народа е най-важно!!!

Ljubinka Stoilova според Вас няма нужда от експерти

Ивайло Захариев Експертите би трябвало да казват същото - Минералната баня трябва да се запази като такава ! Културата на минералните бани в София е хилядолетна, а сградата не е просто сграден фонд, тя е наместник на определена функция ! За построяването на Централна минерална баня Общината взима заем на стойност 50 млн лева тогавашни пари, по време на балканските войни и I Световна война - това показва какъв приоритет е била Банята на площад "БАНСКИ" !!! Но "експертите" казват, че София има нужда от "зали за събития" вместо Термален комплекс в Банята. При все, че Баните в Овча купел и Горна баня вече минаха "по проекти" за научни центрове, и ни остават само банята в Банкя и Централна баня.

Ljubinka Stoilova Към банята в Овча купел винаги е имало научен център, на който беше подчинена и банята в Горна баня

Ивайло Захариев А към него имаше и баня :) вече няма ! Както и в Горна баня !

Ljubinka Stoilova Да! Моята пледоария е за трите бани - час по-скоро да се възстановят баните в Очва купел, Горна баня и Банкя

Георги Цапков Ljubinka Stoilova
Целият диспут по темата доказва само едно:
Работата на едни хора, както и всичко друго се върши в пълен мрак, пълно затъмнение и без никакво зачитане на нагласите у гражданите. Както каза един млад юрист на обсъждането: "Изумен съм, че изобщо съществува такава тема, при десетки примери за запазени минерални бани по цяла Европа..." /цитирам по памет/

Ljubinka Stoilova емоциите на гражданите не винаги съвпадат с оценките на експертите. Като изкушена в науката, твърдя убедено, че най-често идеите на единици се оценяват от широките граждански маси десетилетия след като са били изказани, а понякога и векове по-късно.
Твърдението как е в Европа изисква да се види как точно е в Европа. Защото даваните примери в Будапеща не съвпадат със случая Централна минерална баня в София

Георги Цапков Ljubinka Stoilova 

Добре, колко голяма ще е една "грешка" Музеят на София да е в друга подходяща сграда, а баните да станат съвременен балнеоложки комплекс? Изобщо всички бани да се пуснат в действие и София да го сложи в картата си за привличане на туристи от цял свят? Всъщност, кое привлича туристи в София, знаете ли? Евтинията. Алкохол, забавления, свободия...

Ljubinka Stoilova Музеят запознава с дългогодишната история на София - и това е интересно на чужденците. Като гид на разни гости от разни чужбини съм видяла, че сградата ги привлича отвън с живописния си вид, а когато влязат в нея историята ги изненадва мнооого (защото знаят твърде малко за София и за българите)

Ивайло Захариев Аз бих напомнил, че каквата и да е нуждата на един град от Музей, гражданите му го посещават 2-3 пъти максимум (по разбираеми причини), докато Термален комплекс биха посещавали многократно (по още по-разбираеми причини).

Ивайло Захариев Ljubinka Stoilova По принцип сте права за единиците и масите, но в случая с унищожаването на баните в София случая със сигурност няма да е такъв , колкото и надалеч в историята да го търсим. 

Георги Цапков Ljubinka Stoilova
Самото противопоставяне Музей или Баня е абсурдно. Дори вие се подвеждате.

Ljubinka Stoilova Бизнес плановете го доказват, не аз

Георги Цапков Малко метафизика:

Музеят може да е във всякаква подходяща сграда, дори в Баня.
Балнеологията (Баня) в частта процедури и спа може предимно в сгради тип "баня".…

Администрацията (НАГ) също може във всякаква офис сграда 
Хотелската част (към СПА) може да се разположи в бивша административна сграда сравнително лесно.

Ljubinka Stoilova Значи, вместо да финансирате реконструкцията на баня, която е в паркова среда, в периферията на града, където автомобилният достъп е по-лесен, има възможности за паркиране, въздухът е вероятно по-чист, Вие предлагате да се освободи административна сграда от сегашната й функция, да се преустрои на хотел, и да се търси друга сграда, където да се настани администрацията от освободената сграда, за което ще са нужни още доста средства в допълнение на нужните за реконструкция на самата сграда на банята. Но дори и да успеете във всичко това, пак няма да можете да осигурите паркинги и паркова среда.

Ивайло Захариев Ljubinka Stoilova вероятно визирате банята в Овча купел, която Общината прави "Център за върхова наука" !?!

Ljubinka Stoilova а защо не банята в Банкя

Ивайло Захариев Ljubinka Stoilova права сте, нека се откажем от баните в центъра, Горна баня, Овча купел и т.н. и да запазим Банкя ! Вие сте готова за политик , а за мен диалога стана безпредметен.

Ljubinka Stoilova когато се намесва политиката и за мен става безпредметен

Ивайло Захариев Ljubinka Stoilova къде видяхте политика тук ?

Ljubinka Stoilova И аз се питам къде видяхте политика в моите аргументи.

Георги Цапков Ljubinka Stoilova
Да. Готов съм. Защото това, което изтъквате като доводи са технически проблеми.
Не може технически проблем да стопира концептуална и смислова посока на развитие.

Ивайло Захариев ... на столичен 2 млн град !!!

Ljubinka Stoilova концепцията за децентрализация също има значение. Да, най-технически е въпросът с финансирането.

Защо през последните 20 години не се намери концесионер на СПА център в централната минерална баня, според Вас?

Георги Цапков     Ljubinka Stoilova
Минералните води на София са богатството на този град. За каква концесия изобщо иде реч. Как така има "Градска мобилност" (прекрасна българска дума, между другото), а не може да има "Градски минерални води"?
Знаем защо няма - липсва лесна далавера в такова начинание ...

Ljubinka Stoilova Не участвам в далавери. Затова и не желая повече да си комуникирам с Вас. Ще трябва да си потърсите друг дивеч

На следващия ден - продължение

https://www.facebook.com/Starinitednes/posts/2195803134013027
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА МУЗЕЯ НА СОФИЯ

Добрина Желева Минало свършено, не разбирате ли?! Сега е късно, похарчени са милиони...Този въпрос бе предрешен преди 10 години!!! "Публиката" ли ще ръководи музейното дело?! Това понятие означава слушатели, зрители..., а се съмнявам в случая... и клакьори!

Старините днес Публиката при една работеща демокрация е факт. 
Нея вечер имаше и колеги-архитекти, имаше представители на няколко граждански сдружения, артисти, хора с научни степени ... И клакьори, разбира се.
Иска се ревизия на това "предрешаване". Нямат ли право?

Добрина Желева Старините днес разумът има висшето право

Старините днес Разумът има призванието да убеждава. Разумът има задължението да е винаги на ниво.
Разумът е мъдрост.
Не усетих тези признаци у стоящите на масата от страна на общинската управа. Вагалински не обели дума до момента, в който закри собствено събитието. Избраха да поставят за мишена на гражданското недоволство арх. Константинов, който си е свършил възложената работа чудесно. Само че почти никой не се върза на тази игра и всички поискаха отговори от Общината. Защо? Защо? Защо? Десетки въпроси със "защо" , връщащи към концепцията, към метафизиката на проблема. 
Нищо не е предрешено.
Дори парите не са проблема ...
Недоумявам, че изобщо може да има такава недалновидност ... Единствено я оправдава ..., не, не я оправдава, обяснява я - само класическото минаване по най-малкото съпротивление: 
Едно е да стопанисваш музей
Съвсем, съвсем друго е да стопанисваш център по балнеологияМария Павлова умишлено съсипват баните. нито една не работи - Овча купел, Горна баня, Централна, Банкя... в други градове е същото

Старините днес Всъщност в много градове с традиции минералната вода работи. Ще опитам да нахвърлям няколко:
-Кюстендил (има прекрасен санаториум с еклектична архитектура)
-Сапарева баня
-Белчин баня
-Сандански
-Вършец (там е съсипана)
-Велинград
-Хисаря
-Чифлика
-Шипка 
-Огняново
- ... И много други
Но вие може би имате предвид съсипването на старите сгради. Вероятно е така и аз също не разбирам защо...

Анна Елчинова Предстои съсипването и на банята в "Овча купел" - там пък ще се "баня" "научен институт по щения и офлянкване" НИЩО - (по Братя Стругацки).Старините днес  Да. И предвижданията за тази баня снощи се постави на масата ..

Tchina Todorova Тази сграда е проектирана за баня и най-естественото нещо е да се осъвремени функцията и . Баня-СПА център с минерална вода.

Ginka Dimova Омръзна ми да ни правят на глупаци и все едни и същи да печелят конкурсите!

Krasimir Kotsinov 20 години...