петък, 3 февруари 2012 г.

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова за Държавата и паметниците на културата

в интервю на журналиста Христо Буцев от 03.01.2012 г.,
вестник КУЛТУРА - Брой 4 (2666), 03 февруари 2012
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19301

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова е известен специалист по опазване на културното наследство в България, преподавател в УАСГ, дългогодишен член на Българския национален комитет на ИКОМОС и негов генерален секретар (2002-05); директор на НИНКН (март 2010 - декември 2011).
Разговорът не търси жълтини, а се спира на едни от най-важните въпроси по опазването
на културните ценности в съвременна България.

Отговорите на арх. Кандулкова са пределно откровени и смислени.
Без да препечатваме цялото интервю, ще подчертаем най-важните моменти в него:




Й.К.: ... Много е опасно, когато културното наследство се яхне от партийни цели и се експлоатира с такава насоченост. Има опасност да издигнем на пиедестал ценности, които всъщност не са ценност. И обратното, да унищожим ценности, защото те противоречат на конюнктурата на времето, на идеите на момента, на преходните идеи.
.... Институциите, свързани с опазването на културното наследство, е добре да бъдат надпартийни, ерго, към президента. Но това би била една друга система за опазване на културното наследство. В момента институтът, както е било години наред, е към Министерство на културата.

..... Нещото, което не ми достига, е загрижеността за хората, защото съм убедена, че паметниците не могат да се опазят сами. Паметниците се опазват от хората, които ги ползват; хората, които ги притежават; хората, които ги стопанисват. За целта хората трябва да имат усещането, че ние – институциите, се грижим и за тях. На нас не може да ни е все едно как хората ще вложат парите си и как ще ги загубят. Не може на онези, които притежават паметник, да им внушаваме само, че са лоши. Те трябва да усещат съпричастността на държавата в опазването на ценността. За мен това е важно условие.

Й.К.: За съжаление, Законът за културното наследство е твърде рестриктивен. В него няма ефективни стимули за собствениците на културни ценности. Този статут е по-скоро тежест, отколкото предимство за недвижимостите – културни ценности. Засега нашата правна рамка защитава културното наследство само със страх от наказания и глоби. Собственикът е длъжен; ако не изпълни задълженията си – глоба, наказания, комисии и т.н. Не знам някъде по света наследството реално да е опазено с глоби и със страх. Според мен, за да има напредък в този процес, трябва да се създадат стимули. Културното наследство е общо благо. Следователно, неговото опазване трябва да е обща грижа и споделена отговорност от всички – от собственици, от община, от държава и чрез тях – от цялото общество.

... Единственото облекчение е освобождаването от данък сгради и то ако сградата се ползва за нестопански нужди. Освен това, собствениците имат право да участват в проекти и програми за опазване на културното наследство, но до момента няма нито една програма, която е за частния собственик. Засега има проекти и програми, в които могат да бъдат бенефициенти общините, областните съвети, музеи и пр. Но частният стопанин... не!

Й.К.: ... Завършва се плана за опазване и управление на Несебър. Той трябва да даде онези механизми, по които за в бъдеще този град да се управлява така, че световната ценност да бъде защитена. С този план за опазване и управление ние търсим нова ефективна формула за осъществяване на дейността, съчетаваща опита от добрите световни практики, нашия собствен положителен опит и поуките от грешките от миналото и от настоящето. Мерките и механизмите на действие, заложени в плана, насочват вниманието и грижата както към обектите на културното наследство, така и към хората, чрез които и с участието на които това наследство може да бъде опазено. Надявам се, че Планът за опазване и управление на Стария град Несебър ще промени посоката на трансформациите в Несебър и скоро към него ще се насочи нов туристически интерес, породен от неговото прераждане.

... Първо, това, което е изградено незаконно, ще трябва да влезе в законови рамки.
... За да може да се узакони, незаконното строителство трябва да се приведе в съответствие с изискванията на охранителните режими. Някъде това ще е свързано с пълно премахване, другаде - не съвсем. Тези режими са различни в различни зони на града. В резултат на много задълбочен и пространен анализ на селищната тъкан се определят няколко зони с различно отношение към „извънредната универсална стойност” на световната ценност. В съответствие с характеристиките на тези зони се извеждат и предписанията за тяхното опазване.

Има обаче и друг, също нелек казус – обекти, които са изградени, следвайки верни законови стъпки, но които със своите обемни пространствени характеристики не отговарят на предписанията, които се изготвят. А те са законни. Големият въпрос е как процедираме с тях. И тук държавата трябва да вземе много важни решения. Първо, ясно и недвусмислено да признае конфликтното присъствие на тези обекти. Да демонстрира готовност и политическа воля да търси решение на проблемите, породени от тях. Да програмира срокове, в които да осигури ресурс за тези признати конфликти в тъканта на Стария град. Трябва да кажем, че това не могат да бъдат краткосрочни или средносрочни мероприятия. Те ще се програмират в цялостната перспективна рамка на плана, която е 20-годишна.

Освен това хората, които са опазили своите сгради - културни ценности, в добро състояние, в автентичен вид, трябва да получат поощрения за това. Те трябва да бъдат възнаградени за обстоятелството, че не са си надградили един етаж отгоре и не черпят пари от хотелски стаи. Трябва да се усети, че е по-голяма грижата за хората, които опазват, а не за тези, които рушат. За целта проектът предвижда да се създаде фонд „Старинен Несебър”, да има поредица механизми, с които да има компенсация за хората.

...

Х.Б.: Много често се казва, че броят на недвижимите паметници на културата е твърде голям. Каква е динамиката на отписване и вписване на паметниците?

... Наистина е изключително необходимо да има държавна политика за актуализация на регистъра. Не е достатъчно законът да го е предвидил и да го е предписал. Трябва да има целево държавно финансиране и то за един период от 5-10 години, в които по национална програма, вероятно на териториален принцип, да се направи актуализация на целия регистър. Защо? Защото има „мъртви души” - много обекти, които вече физически не съществуват, а все още стоят в регистъра. Има обекти, които са били вписани точно с преходни партийно-идеологически мотиви. Те също трябва да бъдат преосмислени съобразно съвременните критерии. Има такива, които са много ценни спрямо съвременните представи за културна ценност, а пък стоят с ниски категории, защото са декларирани, примерно, през 1956 г., когато преценката за тях е била друга. Така че, от всяка една гледна точка, трябва да актуализираме регистъра.
Има и нещо друго, много важно, което налага това да се случи. За всеки обект недвижима културна ценност трябва да се формулират предписания за неговото опазване. За голям брой обекти такива предписания не са създадени и се формулират по повод конкретна инвестиционна инициатива, свързана с обекта. Създаването на предписанията по повод, постфактум формира твърде нездравословна среда за каквато и да е инициатива. Ограниченията трябва да бъдат известни предварително, още преди да се е зародила идеята за намеса в историческата среда. Това е обективното условие, което ще унищожи условията за корупционни практики. Ако всички изисквания се знаят предварително, ако те са огласени, решението по даден случай не може да бъде повлияно отникъде...

Х.Б.: Какво пречи да се изработят предписанията? Финанси, хора?

Й.К.: ... Истината е, че ... една толкова мащабна операция, която да обхване страната, не може да се извърши само от служителите на института. Още хора в НИНКН са нужни, за да се създаде капацитет на институцията да приеме, оцени и процедира тази мащабна кампания по актуализация на регистъра. Самите експедиционни проучвания, според мен, трябва да се изнесат към външни изпълнители. Това могат да бъдат университети, БАН, граждански сдружения с подобни компетенции, Българският национален комитет на ИКОМОС или Национално обединение „Съхрани българското” и др. Това е много сериозна дейност и за целта трябва да има осигурено финансиране от държавата. При това не малко финансиране.
В резултат на една такава кампания трябва да се задейства нещо друго, също много важно: кадастралната карта на културното наследство. Всички министерства водят своите специализирани кадастрални карти, които подават информацията в Агенцията по кадастъра. Много е важно най-накрая Министерство на културата, чрез Института за недвижимо културно наследство, да започне да изготвя Специализираната кадастрална карта на културното наследство. Това задължение на института е вменено от измененията на закона от 2011 година. За съжаление, това задължение не е обвързано с инвестиции и с хора на института. При последната ми среща със зам. министър Стоев и с главния секретар но министерството Стоян Стоянов казах, че е необходимо да се увеличи щатният състав на института. Дори само и заради обстоятелството, че законът вменява нови функции на института за водене на тази специализирана кадастрална карта. Но ми се отговори: „Няма бюджет”. Щом няма бюджет, законът няма да бъде изпълнен.

... Ако има такава карта, ако Агенцията по кадастъра разполага с данните от нея, тя ще уведоми Агенцията по вписванията за статута на обектите. И тогава никой, който си е купил или продал обект, няма да каже: „Аз не знаех, че той е културна ценност”. Тогава всяка характеристика на имота отива в Агенцията по вписванията и няма изненадани купувачи. Това са прости връзки в системата, които трябва да изградим.

Х.Б.: Наследяваме и културни паметници от социализма, нали?

Й.К.: ... Да, това са културните ценности от нашата най-новата история - от втората половина на ХХ век до годините на прехода. Минали са вече 21-22 години, живеем в други условия, в друг ред - и социално-икономически, и идеологически. Този период за нас вече е осъзната история. Следователно, трябва да се запитаме кои са ценните материални следи от този период. С приемането за Закона за културното наследство имаме вече и правни основания те да бъдат защитени. Първият проблем, обаче, за налагане на тази защита е тяхното идентифициране. Вече има изградени критерии, по които да се прави оценка на тези обекти, за да бъдат те селектирани и поставени под защита на закона. Миналата година направихме първите крачки в тази посока. Защитили сме два групови паметника на културата в Димитровград.
... В момента се проучват няколко обекта в София. Проучването върви във връзка с международен проект, в който участваме заедно с над 10 европейски страни. Водеща е Италия. И това е проект, предвиждащ изграждане на европейски културен маршрут, свързан с архитектурното наследство от тоталитарните общества от ХХ век.
... Димитровград участва с обектите, които вече защитихме. На института (НИНКН) се падна много отговорна част от проекта – да формулираме критериите за подбор на обектите и за тяхната оценка като културни стойности, които могат да предизвикат туристически интерес и да бъдат включени в един европейски културен маршрут. За София проучваме Ларгото – това са сградите на властта и пространството на обществено-политическия център на столицата. Освен това – сградата на Националния дворец на културата; комплекса сгради на резиденция „Бояна”, включително сградата, която сега се ползва за Национален исторически музей. Както и монументалния комплекс „Знаме на мира” - Камбаните. Паметника на Съветската армия, пространството около него – емблема на тоталитарния режим.

Х.Б.: От министрите Дянков и Рашидов само това се чува – културен туризъм, печалби от старините...

Й.К.: ... Ако не спасим Несебър, България не може да развие никакъв културен туризъм никъде. Не може една страна, която не може да опази своите седем световни ценности, да развива успешен културен туризъм. Другото, което трябва да разберем, е, че не можем да развием културен туризъм с исторически следи -фалшификати. Светът цени автентичното, истинското в културното наследство. Наблюдавам напоследък желание да градим крепости, да зидаме зъбери, да правим исторически следи по-величави, отколкото всъщност са те. Ако тръгнем да създаваме хипотези върху нашето културно наследство, ние ще загубим всичко. То е все едно да напълним хазната с фалшиви пари и да кажем: „Имаме много пари”.

1 коментар:

Почивка в Италия каза...

Статията е доста стойностна и пишете хубави неща.Научих някои важни неща. Това, че е необходимо да се увеличи щатният състав на института е пределно ясно, но как ще се стане и по какви прични така изведнъж вече не знам от къде ще се намерят толкова пари.Имаме страхотни паметници за които обаче не се грижим както трябва.Дори има и още на толкова велики хора, на които може да се издигне и да се направи паметник,който да го овековечи и следващите поколения след нас да го познават и да знаят какво е направил.