неделя, 5 февруари 2012 г.

За жълтите павета в София

Жълтите павета символизират центъра на столичния град.
Това обстоятелство съдържа ветрило от значения - индивидуални и колективни.


До преди двадесетина години това бе зоната,
в която крачката на поданиците се дисциплинираше,
а всенародните манифестации създаваха
тържествеността на националните празници.

И днес, след промените,
някои хора обичат да подчертават, че са "родени на жълтите павета".
Други често си спомнят "детството на жълтите павета"
Трети акцентират, че ежедневно деловито трамбоват "жълтите павета".

Политиците и държавниците одухотворяват "зоната на жълтите павета"
със своето работно присъствие
или с участието си в различни церемонии и ритуали.

Но как се е появил този керамичен паваж в центъра на столицата?
През годините са публикувани неверни сведения,
свързани с княгиня Елеонора Каролина Гаспарина Луиза,
принцеса фон Ройс цу Шлайц-Кьостриц
и втора съпруга на Фердинанд I Български от 28.02.1908 г.,
впоследствие Царица Елеонора.
"един вид подарък за сватбата на българския княз Фердинанд с госпожа Елеонора ...
а жълтите павета по "Цар Освободител" са били зестрата на княгиня Елеонора, втората съпруга на Фердинанд"

В: Георги Данаилов,
"Мемоарите на едно жълто паве. Сто и тридесет години столица"
сп. ТЕМА - брой 12 (387), 30.03.-05.04.2009
http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=543&aid=13193


Напоследък темата отново се активизира и неистината се мултиплицира:
"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=362207

"Непознатата София в карти и маршрути"
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/17/?a=1.
"На сайта http://www.sofia-city.info/routes-bg/page.htm са представени четири тематични маршрута - древният, шареният, зеленият и съвременният град, описани на български и английски език."

В маршрута „Зеленият град”,
темата "Дворецът и градината"
www.sofia-city.info/21/page.html
включва следното:
"Пред двореца са прочутите жълти павета на София, за които се смята, че са зестра на княгиня Елеонора при женитбата й с княз Фердинанд."

Какви са действителните факти?
Неведнъж в Софийския исторически музей
са правени справки по въпроса.
Подобна справка е публикувана и на официалния интернет-сайт
на Столичната община под заглавието
"Жълтите павета - керамика, естетика, символика"
http://www.sofia.bg/j_paveta.asp

Павирането на улиците и площадите в централната част на София започва при управлението на кмета Мартин Тодоров. След негово пространно слово на заседание на Общинския съвет (27.02.1906), са назначени да проучат подробно въпроса две експертни комисии, които доказват предимствата на керамичната настилка. Високата им стойност, обаче, насочва общината към каменни блокчета.
Първите павета от сиенит и гранит, добивани в две общински кариери на Витоша,
са положени (1905) по бул. “Кн. Мария Луиза” от предприемача Никола Иванов.

През октомври 1906 г. се разработват поемните условия за отдаване “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка” на предприемач чрез ограничен търг. Търгът е спечелен от “Българското индустриално керамическо дружество Изида” със седалище и производства на гара Новоселци (днес Елин Пелин).
Ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария, което съгласно поемните условия, поема митническите такси.
Предприемачът поема задължението да транспортира, да внася, да изпълнява настилката и да представлява производителя.
През 1960 г. инж. Ст. Симеонов разкрива (в сп. “София”, 9/1960), че паветата се произвеждат от “мергел” - варовик, известен в Унгария като “марга”, добиван в мина край Буда Пеща от дружеството Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, (Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница). Стрит на прах, той се формува и изпича при температура 1300 градуса на блокчета с размери 8/21/10 см. Блокчетата се полагат на бетонов слой от 10 см. по диагонал на оста на улиците, и се уплътняват към бордюрите с петоъгълни блокчета.










През 1907-1908 г. с керамичен паваж са постлани 59302,46 кв.м. по бул. “Цар Освободител” - от пл. "Народно събрание" до Княжеския дворец, по улиците “6 септември”, “Аксаков”, ”Г.С. Раковски”, “Г. Бенковски”, “Московска”, “Александър І”, “Търговска”, “Сердика”, ул. “15 ноември”, “Знеполска”, “Гурко”, “В. Левски”, “Леге”, “Алабинска”, “Славянска”, "Г. Вълкович”, площадите “Св. София”, “Александър І”, “Св. Крал”, “Бански”, булевардите “Кн. Мария Луиза”, "Кн. Ал. Дондуков", “Кн. Клементина”.


Окончателно павирането с керамични блокчета е завършено през 1909 г.
Министър–председателят и бивш кмет на София Димитър Петков следи внимателно процеса.
Строга комисия инспектира щателно и приема извършената работа като връща за доработване неудовлетворително изпълнените участъци.
[ Вж. http://www.sofiapost.net/2012/01/jaltite-paveta-na-sofia/ ]











* * *

Със своята 100-годишна давност жълтите павета са се превърнали
в културна ценност за столицата - нейна забележителност,
символ на нейния исторически център,
маркиращ зоната на представителните държавни институции.
Тези обстоятелства са достатъчна аргументация
за тяхната юридическа защита
чрез официално обявяване на статута им на културна ценност.

Крайно време е това да се случи
и да спрат пикантните спекулации с тяхната история!
Крайно време е това да стане преди настилките от жълти павета
да бъдат изцяло заменени от асфалт, на което сме свидетели
през последните години.

Няма коментари: