Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова за Държавата и паметниците на културата

в интервю на журналиста Христо Буцев от 03.01.2012 г.,
вестник КУЛТУРА - Брой 4 (2666), 03 февруари 2012
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19301

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова е известен специалист по опазване на културното наследство в България, преподавател в УАСГ, дългогодишен член на Българския национален комитет на ИКОМОС и негов генерален секретар (2002-05); директор на НИНКН (март 2010 - декември 2011).
Разговорът не търси жълтини, а се спира на едни от най-важните въпроси по опазването
на културните ценности в съвременна България.

Отговорите на арх. Кандулкова са пределно откровени и смислени.
Без да препечатваме цялото интервю, ще подчертаем най-важните моменти в него:



Й.К.: ... Много е опасно, когато културното наследство се яхне от партийни цели и се експлоатира с такава насоченост. Има опасност да издигнем на пиедестал ценности, които всъщност не са ценност. И обратното, да унищожим ценности, защото те противоречат на конюнктурата на времето, на идеите на момента, на преходните идеи.
.... Институциите, свързани с опазването на културното наследство, е добре да бъдат надпартийни, ерго, към президента. Но това би била една друга система за опазване на културното наследство. В момента институтът, както е било години наред, е към Министерство на културата.

..... Нещото, което не ми достига, е загрижеността за хората, защото съм убедена, че паметниците не могат да се опазят сами. Паметниците се опазват от хората, които ги ползват; хората, които ги притежават; хората, които ги стопанисват. За целта хората трябва да имат усещането, че ние – институциите, се грижим и за тях. На нас не може да ни е все едно как хората ще вложат парите си и как ще ги загубят. Не може на онези, които притежават паметник, да им внушаваме само, че са лоши. Те трябва да усещат съпричастността на държавата в опазването на ценността. За мен това е важно условие.

Й.К.: За съжаление, Законът за културното наследство е твърде рестриктивен. В него няма ефективни стимули за собствениците на културни ценности. Този статут е по-скоро тежест, отколкото предимство за недвижимостите – културни ценности. Засега нашата правна рамка защитава културното наследство само със страх от наказания и глоби. Собственикът е длъжен; ако не изпълни задълженията си – глоба, наказания, комисии и т.н. Не знам някъде по света наследството реално да е опазено с глоби и със страх. Според мен, за да има напредък в този процес, трябва да се създадат стимули. Културното наследство е общо благо. Следователно, неговото опазване трябва да е обща грижа и споделена отговорност от всички – от собственици, от община, от държава и чрез тях – от цялото общество.

... Единственото облекчение е освобождаването от данък сгради и то ако сградата се ползва за нестопански нужди. Освен това, собствениците имат право да участват в проекти и програми за опазване на културното наследство, но до момента няма нито една програма, която е за частния собственик. Засега има проекти и програми, в които могат да бъдат бенефициенти общините, областните съвети, музеи и пр. Но частният стопанин... не!

Й.К.: ... Завършва се плана за опазване и управление на Несебър. Той трябва да даде онези механизми, по които за в бъдеще този град да се управлява така, че световната ценност да бъде защитена. С този план за опазване и управление ние търсим нова ефективна формула за осъществяване на дейността, съчетаваща опита от добрите световни практики, нашия собствен положителен опит и поуките от грешките от миналото и от настоящето. Мерките и механизмите на действие, заложени в плана, насочват вниманието и грижата както към обектите на културното наследство, така и към хората, чрез които и с участието на които това наследство може да бъде опазено. Надявам се, че Планът за опазване и управление на Стария град Несебър ще промени посоката на трансформациите в Несебър и скоро към него ще се насочи нов туристически интерес, породен от неговото прераждане.

... Първо, това, което е изградено незаконно, ще трябва да влезе в законови рамки.
... За да може да се узакони, незаконното строителство трябва да се приведе в съответствие с изискванията на охранителните режими. Някъде това ще е свързано с пълно премахване, другаде - не съвсем. Тези режими са различни в различни зони на града. В резултат на много задълбочен и пространен анализ на селищната тъкан се определят няколко зони с различно отношение към „извънредната универсална стойност” на световната ценност. В съответствие с характеристиките на тези зони се извеждат и предписанията за тяхното опазване.

Има обаче и друг, също нелек казус – обекти, които са изградени, следвайки верни законови стъпки, но които със своите обемни пространствени характеристики не отговарят на предписанията, които се изготвят. А те са законни. Големият въпрос е как процедираме с тях. И тук държавата трябва да вземе много важни решения. Първо, ясно и недвусмислено да признае конфликтното присъствие на тези обекти. Да демонстрира готовност и политическа воля да търси решение на проблемите, породени от тях. Да програмира срокове, в които да осигури ресурс за тези признати конфликти в тъканта на Стария град. Трябва да кажем, че това не могат да бъдат краткосрочни или средносрочни мероприятия. Те ще се програмират в цялостната перспективна рамка на плана, която е 20-годишна.

Освен това хората, които са опазили своите сгради - културни ценности, в добро състояние, в автентичен вид, трябва да получат поощрения за това. Те трябва да бъдат възнаградени за обстоятелството, че не са си надградили един етаж отгоре и не черпят пари от хотелски стаи. Трябва да се усети, че е по-голяма грижата за хората, които опазват, а не за тези, които рушат. За целта проектът предвижда да се създаде фонд „Старинен Несебър”, да има поредица механизми, с които да има компенсация за хората.

...

Х.Б.: Много често се казва, че броят на недвижимите паметници на културата е твърде голям. Каква е динамиката на отписване и вписване на паметниците?

... Наистина е изключително необходимо да има държавна политика за актуализация на регистъра. Не е достатъчно законът да го е предвидил и да го е предписал. Трябва да има целево държавно финансиране и то за един период от 5-10 години, в които по национална програма, вероятно на териториален принцип, да се направи актуализация на целия регистър. Защо? Защото има „мъртви души” - много обекти, които вече физически не съществуват, а все още стоят в регистъра. Има обекти, които са били вписани точно с преходни партийно-идеологически мотиви. Те също трябва да бъдат преосмислени съобразно съвременните критерии. Има такива, които са много ценни спрямо съвременните представи за културна ценност, а пък стоят с ниски категории, защото са декларирани, примерно, през 1956 г., когато преценката за тях е била друга. Така че, от всяка една гледна точка, трябва да актуализираме регистъра.
Има и нещо друго, много важно, което налага това да се случи. За всеки обект недвижима културна ценност трябва да се формулират предписания за неговото опазване. За голям брой обекти такива предписания не са създадени и се формулират по повод конкретна инвестиционна инициатива, свързана с обекта. Създаването на предписанията по повод, постфактум формира твърде нездравословна среда за каквато и да е инициатива. Ограниченията трябва да бъдат известни предварително, още преди да се е зародила идеята за намеса в историческата среда. Това е обективното условие, което ще унищожи условията за корупционни практики. Ако всички изисквания се знаят предварително, ако те са огласени, решението по даден случай не може да бъде повлияно отникъде...

Х.Б.: Какво пречи да се изработят предписанията? Финанси, хора?

Й.К.: ... Истината е, че ... една толкова мащабна операция, която да обхване страната, не може да се извърши само от служителите на института. Още хора в НИНКН са нужни, за да се създаде капацитет на институцията да приеме, оцени и процедира тази мащабна кампания по актуализация на регистъра. Самите експедиционни проучвания, според мен, трябва да се изнесат към външни изпълнители. Това могат да бъдат университети, БАН, граждански сдружения с подобни компетенции, Българският национален комитет на ИКОМОС или Национално обединение „Съхрани българското” и др. Това е много сериозна дейност и за целта трябва да има осигурено финансиране от държавата. При това не малко финансиране.
В резултат на една такава кампания трябва да се задейства нещо друго, също много важно: кадастралната карта на културното наследство. Всички министерства водят своите специализирани кадастрални карти, които подават информацията в Агенцията по кадастъра. Много е важно най-накрая Министерство на културата, чрез Института за недвижимо културно наследство, да започне да изготвя Специализираната кадастрална карта на културното наследство. Това задължение на института е вменено от измененията на закона от 2011 година. За съжаление, това задължение не е обвързано с инвестиции и с хора на института. При последната ми среща със зам. министър Стоев и с главния секретар но министерството Стоян Стоянов казах, че е необходимо да се увеличи щатният състав на института. Дори само и заради обстоятелството, че законът вменява нови функции на института за водене на тази специализирана кадастрална карта. Но ми се отговори: „Няма бюджет”. Щом няма бюджет, законът няма да бъде изпълнен.

... Ако има такава карта, ако Агенцията по кадастъра разполага с данните от нея, тя ще уведоми Агенцията по вписванията за статута на обектите. И тогава никой, който си е купил или продал обект, няма да каже: „Аз не знаех, че той е културна ценност”. Тогава всяка характеристика на имота отива в Агенцията по вписванията и няма изненадани купувачи. Това са прости връзки в системата, които трябва да изградим.

Х.Б.: Наследяваме и културни паметници от социализма, нали?

Й.К.: ... Да, това са културните ценности от нашата най-новата история - от втората половина на ХХ век до годините на прехода. Минали са вече 21-22 години, живеем в други условия, в друг ред - и социално-икономически, и идеологически. Този период за нас вече е осъзната история. Следователно, трябва да се запитаме кои са ценните материални следи от този период. С приемането за Закона за културното наследство имаме вече и правни основания те да бъдат защитени. Първият проблем, обаче, за налагане на тази защита е тяхното идентифициране. Вече има изградени критерии, по които да се прави оценка на тези обекти, за да бъдат те селектирани и поставени под защита на закона. Миналата година направихме първите крачки в тази посока. Защитили сме два групови паметника на културата в Димитровград.
... В момента се проучват няколко обекта в София. Проучването върви във връзка с международен проект, в който участваме заедно с над 10 европейски страни. Водеща е Италия. И това е проект, предвиждащ изграждане на европейски културен маршрут, свързан с архитектурното наследство от тоталитарните общества от ХХ век.
... Димитровград участва с обектите, които вече защитихме. На института (НИНКН) се падна много отговорна част от проекта – да формулираме критериите за подбор на обектите и за тяхната оценка като културни стойности, които могат да предизвикат туристически интерес и да бъдат включени в един европейски културен маршрут. За София проучваме Ларгото – това са сградите на властта и пространството на обществено-политическия център на столицата. Освен това – сградата на Националния дворец на културата; комплекса сгради на резиденция „Бояна”, включително сградата, която сега се ползва за Национален исторически музей. Както и монументалния комплекс „Знаме на мира” - Камбаните. Паметника на Съветската армия, пространството около него – емблема на тоталитарния режим.

Х.Б.: От министрите Дянков и Рашидов само това се чува – културен туризъм, печалби от старините...

Й.К.: ... Ако не спасим Несебър, България не може да развие никакъв културен туризъм никъде. Не може една страна, която не може да опази своите седем световни ценности, да развива успешен културен туризъм. Другото, което трябва да разберем, е, че не можем да развием културен туризъм с исторически следи -фалшификати. Светът цени автентичното, истинското в културното наследство. Наблюдавам напоследък желание да градим крепости, да зидаме зъбери, да правим исторически следи по-величави, отколкото всъщност са те. Ако тръгнем да създаваме хипотези върху нашето културно наследство, ние ще загубим всичко. То е все едно да напълним хазната с фалшиви пари и да кажем: „Имаме много пари”.

18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата

18 April – International Day for Monuments and Sites 2011: Cultural Heritage of Water



http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/index.html

http://www.ivanhenares.com/2011/04/international-day-for-monuments-and.html
http://www.international.icomos.org/18thapril/2011/18April_2011_STamwoy_essay_EN_final_20110329.pdf

фрагменти от интервюто на Аделина ГЕОРГИЕВА с
Доц. Йорданка Кандулкова - директор на
НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ ЗА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (НИНКН):
Липсва достатъчно целево финансиране
за опазването на недвижимото културно наследство в България

18 април 2011 | 11:19 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f17576

.... България е много богата на недвижими културни ценности, в националния регистър са вписани около 40 000 ценности. 20 000 от тях са регистрирани културни ценности с краен статут на опазване, а около 20 000 са с временен статут на декларирани недвижими културни ценности, които очакват своята окончателна научна и културна оценка, за да получат трайния си статут. Но и едните, и другите са поставени под закрилата на закона и за едните, и за другите законът важи с цялата си сила.

..... В момента работим в защита на групови културни недвижими ценности в Златоград, по защита на Широка Лъка като историческо селище. През следващата година ни предстоят Варна, Велико Търново. През тази година предстои да започнем работа и по София, предстои актуализация на регистъра на София. Трябва да завършим започната преди година-две работа в Бургас и доста други селища очакват нашата намеса. Тази година ще довършим Димитровград, за там сме извършили временната фаза – деклариране на групови недвижими културни ценности, свързани с архитектурни обекти от нашата най-нова история, т.е. втората половина на XX век. През тази година ще се опитаме да направим регистрацията на тези ценности.

..... Спор по отношение на собствеността би трябвало да няма. Законът изисква този, който е собственик или стопанисва обект, който му е даден за стопанисване, като концесионер или наемател, да осъществява грижата за паметника. Нашият Закон за недвижимо културно наследство е изключително толерантен по отношение на собствеността – една недвижима културна ценност може да бъде и държавна, и общинска, и публична, и частна, и на физически лица, и на сдружения, на неправителствени организации – няма ограничение върху собствеността. Но законът казва категорично чие е задължението за опазване – на собственика. За съжаление, има обекти, които се рушат, не само заради спорове. Първо, защото собственикът може да е във финасова невъзможност да изпълнява задълженията си. Второ, собственикът може да е немарлив по отношение на тези задължения. Тогава законът предвижда работата по опазване на един обект, аварийните действия за неговото съхраняване да бъдат предприети от държавата или общината – в зависимост от това с каква категория е недвижимата културна ценност. Проблемът е, че и държавата, и общината нямат целеви фонд, за да изпълнят тези си задължения. Точно затова казах, че един от големите проблеми е да се създаде фонд, който да гарантира, че държавата и общините могат да изпълнят тези си задължения.

Петиция за спасяване къщата на арх. Георги Фингов - Продължение

Уважаеми съграждани,

предлагаме важен документ, свързан с къщата на арх. Георги Фингов.
Петицията за опазване на къщата с прилежащия и двор стартира на 10.11.2009.
На 17.11.2009 Главният архитект на София - арх. Петър Диков е изпратил писмо до
Главния директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерствo на културата - Г-н Щерьо Ножаров
http://sofia-agk.com/esoft/files/news/Pismo_kulturnoto_nasledstvo.pdf
В него се защитава цялостта на сградата - паметник на културата, и се изисква преразглеждане на решението на НИОНКЦ (бивш НИПК) като взето еднолично и в разрез с изискванията на Закона за културното наследство.

Очакваме отговора на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Междувременно в петицията вече са се подписали над 1000 души.

http://bgpetition.com/House-Fingov/view.html

Обезличаването на Варна

Обезличаването на крайморската столица
от Гинка Христова, Диана Иванова - в. Дневник, 04 ноември, 17:10
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576425

Слънчев октомврийски ден. Група туристи, въоръжени с карти на Варна, се лутат из Гръцката махала, в лабиринт от качващи се нагоре и спускащи се надолу пресечки. Спират случайни минувачи и питат нещо. Оказва се, че търсят Римските терми, един от символите на морския град. Тръгваме с тях, защото обясненията очевидно ги объркват. Как иначе - най-големите антични терми на Балканите и втори по мащабите си в Европа са скрити буквално зад китайска стена от извисяващи се жилищни сгради. Трябва да стигнеш до оградата на термите, за да разбереш, че се намираш пред археологически обект.

Подмяна на правилата
За съжаление през последните години това е само едно от множеството обезличени исторически пространства във Варна. Експертите съжаляват, че не са снимали Римските терми в целия им блясък, когато около тях е имало пространство и са били част от един цялостен ансамбъл. За последните две десетилетия Варна бавно и сигурно се лишава от културно-историческите си паметници. Според арх. Юлия Железова, един от авторите на тази част от Общия устройствен план (ОУП) на крайморския град, която се занимава с историческото наследство, е по-крайна в преценките си. "Цели архитектурни ансамбли по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на резервата "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, лицето на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура. Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация!", посочи арх. Железова.
Причината за това обезличаване е подмяната на правила за нискоетажното строителство, посочиха и от Съюза на архитектите във Варна. Според председателя му Димитър Стефанов наложилата се практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване.
Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване, които залагат ограничения за височина на сградите в историческата част.

Без контрол
Липсата на ефективен контрол върху инвеститорите обаче позволява всеки месец да сме свидетели на поредната унищожена старинна сграда във Варна. На местно ниво общинската администрация тотално е абдикирала от грижата за културното наследство. Този ангажимент е изцяло предаден в ръцете на Националния институт за паметници на културата (НИПК), който няма вече нито филиали по градовете, нито достатъчно служители, които да следят спазването на законите. Друг е въпросът, че все още е в сила анахроничният Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. Липсата на нормативна адекватност и инициативност може да бъде обяснена с факта, че паметниците на културата в централните градски зони са обект на мощни търговски интереси. В страните със стара демокрация балансът между интересите е постигнат преди столетия.

Подражанието
Тъкмо такъв опит реши да приложи във Варна кметът Кирил Йорданов след завръщането си от визита в Барселона. По примера на каталунската столица той реши да създаде две общински агенции, които да утвърждават или да отхвърлят всеки бъдещ инвестиционен проект. Агенцията за регионално развитие ще преценява дали проектите са съвместими с инфраструктурата в района, в който предстои да бъдат реализирани – подземни комуникации, канализация, места за паркиране и т.н. Другата агенция ще следи за съхраняване на паметниците на културно-историческото наследство. Кметът на Варна подчерта, че повод за обособяването на общинска структура в защита на културното и архитектурното наследство стана и скандалът, който ескалира във Варна, след като миналата седмица се стигна дотам, че инвеститор събори уникална сграда в самия център на града. Старинна къща, паметник на културата, беше заличена тихомълком в почивните дни.

Скандалът
Нито представители на централното варненско кметство "Одесос", нито служители на голямата община успяха да спрат събарянето на поредния паметник на културата на бул. "Княз Борис I" . По някакво неписано правило всички, свързани със случая, упорито са търсили буквата на закона, по силата на който да бъде срутена, а не съхранена сградата. Фирмата е получила три пъти отказ да унищожи уникалната къща от Националния институт за паметници на културата, каза директорът на института арх. Георги Угрински. "Подобна вандалщина обаче не може да бъде осъществена, ако няма подкрепа от местната власт", каза Угрински. Разследване на "Дневник" наистина показа, че т.нар. план за безопасност и здраве, който по същество е разрешително за събаряне, е бил утвърден още на 28 септември в общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране".
Ръководителят на дирекцията е уволнен преди месец по друг повод. Но заради съборената къща от общината си отидоха още две служителки. "Работата е криминална, каза кметът на Варна. Те са утвърдили маршрут за извозване на строителните отпадъци, преди да е постъпила молба от инвеститора за това." Заличаването на уникалната сграда извади на бял свят и подробности за начина, по който въпросният инвеститор се е сдобил с нея. Чрез замяна на три панелки в кв. "Младост", кв. "Чайка" и в още един периферен варненски район, "Комар инвестмънт" е придобил два имота. Вторият етаж от къщата на бул. "Княз Борис I" 57 с площ 157 кв.м плюс таванските помещения - 127 кв.м, както и 295 кв.м от двора са оценени на... 207 020 лв. А триетажната сграда на бул. "Приморски" 57 с площ 102 кв.м заедно с още две постройки от 10 и 16 кв.м заедно с двор от 345 кв.м е с оценка... 178 796 лв. Апартаментите всъщност са заменени за собственост в идеалния, исторически център на Варна с двойно по-голяма обща квадратура - 412 кв.м и 640 кв.м дворни места. Сделката е стартирала през 2005 г., когато областен управител е бил Яни Янев, днес депутат от НДСВ, и е финализирана от наследника му Петър Кандиларов.
Със скандала с къщата на бул. "Княз Борис I" всъщност преля и чашата на обществената търпимост във Варна. Според представители на строителния бранш това е нанесло сериозен удар върху авторитета на целия отрасъл. Но пък може и да се окаже ново начало – на коренно различен подход при съчетаването на история и съвремие в облика на Варна. Както в целия цивилизован свят.

Добрите практики
Бизнесът във Варна даде няколко добри примера, че може да съхранява старините. "Лендмарк пропъртис" реконструира строена през 30-те години на миналия век сграда и я превърна в офис комплекс – "Опера билдинг". Строената през 1906 г. шестетажната сграда на ул. "Преслав" №19 също бе превърната в модерна офис сграда благодарение на инвеститора, ирландеца Джеймс Парсънс. "Планекс холдинг" възстанови сградата на бул. "Владислав Варненчик" и ул. "Братя Шкорпил" и я превърна в хотел "Сплендид. "Голдън Тюлип" (бившият бизнес хотел "Варна") реставрира раннохристиянска гробница и я вгради в основите на хотела. Добричката фирма "Прима 2000" реставрира и преустрои стара къща на ул. "Братя Шкорпил" 2, строена през 1889 г. В момента имотът се ползва за ресторант и офиси. Реставрирана и отлично поддържана е и сградата на първия хотел във Варна, където в момента отново се помещава хотел "Мусала палас", строена през периода 1906 – 1912 г. В миналото това е била най-високата и една от най-красивите сгради във Варна.

Позиция на д-р арх. Ани Добринова

за залата и хотел "България"

клик върху картинката, за да се чете

Декларация на Съюза на архитектите в България

за хотел "България"
от 2 ноември 2007 г.

клик върху картинката, за да се чете

Да помним дома на Яблански

арх. Павел ПОПОВ*

от в-к Дневник - 20 ноември 2007,

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=399691

България има закони и институции повече от необходимото. Защо т.нар. гражданско общество не разчита, че те ще защитят обществения интерес? Свидетел съм, че ръководството на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) силно се подразни от гражданската акция в защита на хотел "България". Както продължава да се ядосва, че гражданите продължават да протестират за ресторант "Ропотамо". Че не искат да забравят Мавзолея, Библиотеката, Яблански, моста на гара Сердика. Всеки може да фантазира колкото иска, каквото си иска - дори върху паметник на културата. За мечти разрешение не се иска. Като му дойде времето, администрацията ще се намеси в съгласие със закона и нахалниците ще пият една студена вода.

Дали НИПК си вярва, че ще стане така?

Нека видим какво се случи с дома на Яблански (бившето китайско посолство) на бул. "Цар Освободител" в София. Беше реституиран, после продаден. За собственика "Драфт" ЕООД през 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за сграда, висока 46, 32 и 26 м, смятано от "Ялта" към пл. "Народно събрание" и точно срещу университета. Проектът "включва" дома на Яблански непокътнат, като го премоства отгоре с тялото, високо 32 м. Височина 46 м значи 15 нормални етажа. Това предлага арх. Драгомиров и първото изречение от обяснителната му записка към проекта гласи: "Работният устройствен план е разработен въз основа на виза за проектиране и задание от инвеститора." Не виждам причини да не вярвам, защото кой инвеститор е толкова луд да поръча проект (и да го плати), ако знае, че върши нещо незаконно (а няма как да не знае).

Общинският съветник арх. Борисов обаче научи за този проект и внесе в СОС доклад, че се посяга на паметник на културата. След обсъждане на 16 юни 2003 г. СОС взе решение, че: 1. Не допуска изменение на плана за това място. 2. Не допуска издаване на визи и разрешения за строителство в зона А на главния градски център без съгласуване с общинската фирма "Стара София" и СОС. 3. Възлага на кмета да изпълни това решение и след три месеца да докладва на СОС какво е направил.

Недоволен от решението на СОС, собственикът на "Драфт" пише на 3 юли до Антоан Николов остро писмо, в което казва: "...ние никога не сме имали намерение и желание с нашите действия да заличим, променим и повредим паметника на културата "Къщата на Яблански."

Това е истина -
от "Драфт"искат само да го обкрачат с 15-етажен билдинг

като отдолу "Яблански" остава... невредим. А университетът, Народното събрание и паметникът на Освободителя присъстват като бедни роднини. Това писмо внесе оживление в СОС с изключение на съветниците, заинтересувани проектът да мине. Още преди протеста на собственика обаче СОС получи писмо от НИПК, в което НИПК възразява остро, че му отнемат пълномощията той единствен да се разпорежда с паметниците и прилага Протокол №10 на свой експертен съвет от 18 юли 2003, където в т.3 се казва: "Представеният проект се внася за съгласуване в НИПК от "Драфт" ООД. Същият е без съответната виза за проектиране, не изяснява предназначението на новопредложената структура и паметника на културата и не покрива нормативните изисквания." Дотук добре, НИПК нищо не знае до момента. Буквално на следващия ред обаче протоколът на НИПК продължава така: "В концептуално отношение той предвижда приемливо от гледна точка на гарадоустройствените параметри и съвременния културно-исторически контекст на прилежащата среда устройство на прилежащия имот с цялостно структурно запазване на бившата сграда на Димитър Яблански..." И т.н.

С една дума - може по принцип и дори може да стане хубаво. Контекстът (тоест университетът, Народното събрание, паметникът на император Александър ІІ, хотел "Радисън", министерствата по "Аксаков") няма да пострада. В протокола по-нататък става дума как НИПК си представя по-конкретно това хубаво. Делово подходили въпреки пълната изненада от появата на проект без виза. Подписали: Угринов, Москова, Николова, Ганчев, Стоянова, Кондов, Малеева (все архитекти и контекстуалисти) и Божкова. Четири години оттогава раната "Яблански" стои отворена - чака някой да изпълни предписанията на НИПК за всеобща радост. С малки изключения подписалите продължават да работят в НИПК и да се дразнят, когато някой им се бърка в работата.

Така че гражданското вълнение за "България" не е напразно, нито е буря в чаша вода. От онзи нещастен протокол от 2003 г. се вижда, че на НИПК не може да се разчита.*

Авторът е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е общински съветник в София от групата на "Гергьовден".

Пишат ни

As Londoners who often visit Sofia, and who are proud that our UK
Government attaches great importance to preserving cultural sites, we
cannot quite believe that your Government will permit the destruction of
your famous Zala Bulgaria.
How can they be so short-sighted? Surely they must realise that
tourists visit cities because of what they can offer cultutrally. That
is the main reason that London is visited by millions of tourists each year.
We hope that it is not too late to stop this madness!
Professor Elliot Leader
Dr Boika Sokolova

превод:
Като лондончани, които често посещават София, и които се гордеят, че нашето Правителство на Обединеното кралство придава огромно значение на опазването на паметниците на културата, ние не можем твърде да повярваме, че Вашето Правителство ще допусне разрушаването на Вашата знаменита Зала България.
Как може да бъдат толкова късогледи? Със сигурност те трябва да осъзнаят, че туристите посещават градовете, заради онова, което могат да предложат в културно отношениие. Това е главната причина, поради която Лондон се посещава от милиони туристи всяка година.
Надяваме се, че не е твърде късно да се спре тази лудост !
Професор Elliot Leader
Д-р Бойка Соколова

Зов за помощ

Художествената академия в София

Скъпи приятели на София,
друга застрашена сграда в центъра на столицата
до сами патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
и Народното събрание е
Националната художествена академия.
Там днес се провежда избор за Ректор.
От това кой ще бъде избран за ректор зависи
каква ще бъде съдбата на целия парцел на академията,
където проектът за поредния мастодонт възнамерява
да засенчи и "Ал. Невски" - с два подземни етажа гаражи върху некропола на Сердика, с панорамен ресторант, надвиснал над апсидата на "Св. Ал. Невски" и офиси за евродепутатите.

Повече по темата вижте на
http://www.gopetition.com/petitions/save-sofias-alexander-nevsky-square.html

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

Зала България

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

на вниманието на госпожа Недялка Сандалска
Изпълнителен директор

в отговор на обръщение към медиите от 14 ноември 2007 г., 17 37
на инвеститора на Проект “Гранд България”


Уважаеми инвеститори,
Уважаеми сънародници, без значение дали живеете в София или извън България (виж петиция )

На 26 октомври 2007 българската общественост научи чрез медиите, че инвеститорът “БТ Девелопмънт Сервисиз” е получил от Държавната агенция за инвестиции (ДАИ) Сертификат 1-ви клас и финансова помощ от 74, 5 милиона лева за реализирането в три годишен срок на инвестиционен проект, наречен “Мултифункционален търговски център „Гранд България”. Кандидатът, вписан под № А-72/04.09.2007 в списъка на сертифицираните обекти, е “Гранд хотел България” АД, София. По-нататък в медиите бе разяснено колко красив и уникален е този проект. Видяхме и образ на бъдещото архитектурно произведение.

На 14 ноември 2007 българската общественост, следяща вече с повишено внимание случая, научи от разпространеното по медиите изявление на инвеститора, че няма вече да се строи на това място - в началото на историческото направление бул. “Цар Освободител”, търговски център, а културен и делови център.

Уважаеми инвеститори,
бихме искали да Ви обърнем внимание, че:

Веднъж получили сертификат от ДАИ, Вие сте поели задължението да реализирате точно този проект, който сте заявили пред нея, т. е. ново строителство на мястото на комплекс “България” - паметника на културата. Несъстоятелно е Вашето твърдение, че няма проект, защото Агенцията не би могла да отпусне държавни средства без съответни проектни книжа. Вие не бихте могли да се откажете от първоначалната си идея и едновременно с това да получите финансирането от ДАИ.

За Ваша зла участ, обектът на кандидатстване е паметник на културата от национално значение, разположен в най-представителната част на София. Вследствие на този факт, каква функция, какъв оригинален план, каква естетика ще му придадете – не диктувате Вие, а институциите, отговорни за опазването на паметниците на културата в Р. България.

Не става въпрос за “културната стойност на Проект "Гранд България”, както Вие се изразявате в обръщението си към медиите, а за културно-историческата стойност на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” като цялостен обект на опазване. След неговото обявяване в ДВ бр. 40/1978 г. като паметник на културата с категория “национално значение”, веднъж завинаги неговата стойност е определена и не подлежи на свободно тълкувание кой какво иска да направи с него.

В действителност, чрез Вашия проект, предложен на ДАИ, Вие събаряте паметника на културата, за да изградите Вашия мултифункционален търговски център „Гранд България”. Ние ще се въздържаме да наричаме проекта Ви мол, след като това Ви смущава. Отказът Ви от подобна формулировка, обаче, с нищо не променя типологията на Вашите инвестиционни намерения.

Непростима е проявената от Вас неадекватност към юридическата защита на “Комплекс България” и неговата среда като обект на културното наследство. Известно ни е, че сте били подробно запознати с нея от отговорните инстанции и би следвало да я спазвате. Вашите голи изявления за съблюдаване на нормативната уредба в бъдеще не са достатъчни.

ОЧАКВАМЕ ОТ ВАС ОТГОВОР НА ОСНОВНИЯ ВЪПРОС:
КАК СМЯТАТЕ ДА СЪВМЕСТИТЕ ДВАТА ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ КАЗУСА:

1. Реализацията на заявения пред ДАИ Проект “Мултифункционален търговски център „Гранд България” за ново строителство на мястото на паметника

и

2. Опазване на паметник на културата, съгласно Българското законодателство.

За нас е важно да научим каква е реакцията на Държавната агенция за инвестиции след като тя вече знае, че сертифицираният от нея проект е принципно неизпълним за паметник на културата без да се погазят множеството български закони и международни конвенции.

И ОЩЕ:
Не е уместно да твърдите, че ще реставрирате паметника на културата, когато Вашите инвестиционни амбиции са драстично различни.

Близо 5000 души са се подписали в защита на съхраняването на Комплекс „България” в неговия автентичен вид. И днес Комплекс „България” притежава актуалните качества на един модерен мултифункционален организъм. Нужно е само след продължителното занемаряване да възвърнете някогашния му блясък.

Следователно, единственото разумно решение е да вложите средствата си наистина в реставрация, а не в преустройства и реконструкции. А за нови търговски-, културни- и бизнес- центрове инвестирайте и стройте по западната ос на бул. “Тодор Александров”, където нашето време ще остави своята следа в историята.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ